Р Е Ш Е Н И Е
№……
гр.Варна, ........11.2013г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Варненският
окръжен съд, Гражданско отделение, в открито съдебно заседание на дванадесети
ноември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МАКАРИЕВА
мл.с.ГАЛЯ
АЛЕКСИЕВА
при
секретаря Е.И., като разгледа докладваното от мл.с. Алексиева в.гр.д.№ 2868/2013г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
въззивно, по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на И.С.Ч. против решение № 2902/15.06.2013г.,
допълнено с решение № 3967/11.08.2013г. постановени по гр.д.№ 11574/12г. на
ВРС, само в частта, в която съдът е обявил, че вина за разстройството на брачните
отношения имат двамата съпрузи, на основание чл. 49, ал. 3 от СК; предоставил е
упражняването на родителските права по отношеине на
децата Д.С. Ч. и Д.С. Ч. на бащата С.Д.Ч., като е определил местоживеене на
децата при техния баща на адрес гр. Варна, м-ст „Сотира”; определил е режим на
лични отношения на майката И.С.Ч.,***
21 с децата Д.С. Ч. и Д.С. Ч.,
както следва: всяка първа и трета седмица от месеца от 09,00ч. в събота до
17,00ч. в неделя с преспиване, както и един месец през лятото, когато бащата не
ползва платен годишен отпуск, както и всяка нечетна година децата да прекарват
Великденските празници с преспиване при майката, както и Коледните празници при
майката, считано от 9,00ч. на 24-ти декември до 18,00ч. на 25-ти декември,
отново с преспиване при майката; осъдена е И.С.Ч. да заплаща в полза на децата Д.С.
Ч. и Д.С. Ч. чрез техния баща и законен
представител С.Д.Ч. месечна издръжка в размер на по 80лева за всяко от децата,
считано от датата на влизане в сила на решението за развод, ведно със законната
лихва за всяка просрочена вноска с падеж от първо до пето число на месеца, за
който се дължи издръжката до настъпване на законно основание за нейното
изменяване или прекратяване, на основание чл. 143, ал.2 от СК.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно,
необосновано и незаконосъобразно. Излага се, че изводите на ВРС по въпроса за
вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на
брака са неправилни, като базирани изцяло на показанията на свидетелите на
ищеца, при игнориране показанията на останалите свитедели. Посочва се, че съдът
е направил погрешна преценка по отношение на това кое е най-
доброто за децата във връзка с полаганите приоритетно за тях грижи от бащата,
без да са отчетени възпитателските качества на родителите, възрастта и пола на
децата. Искането е за отмяна решението в обжалваните му части и постановяване на ново, с което да бъде обявено, че вина за прекратяване на брака има съпругът С.Ч.; да бъде предоставено упражняването
на родителските права по отношение на двете деца на тяхната майка И.Ч., като на бащата да бъде определен
режим на лични отношения, в смисъл всяка първа и трета събота на месеца за
времето от 09.00ч. до 18.00ч., един месец през лятото, когато майката не е в
годишен отпуск, по споразумение на родителите и на празници- рождените дни на бащата и членовете на неговото
обкръжение, както и да бъде осъден бащата да плаща издръжка в размер на от по
100лева месечно за всяко от децата. Претендира се присъждане на разноски.
Против
същото решение е постъпила и втора въззивна жалба от С.Д.Ч.,
чрез процесуален представител адв. Б., само в частта му, в която съдът е обявил,
че вина за разстройството на брачните отношения имат двамата съпрузи. В жалбата се излага, че решението е
неправилно и най- вече не почива на установената по делото фактическа
обстановка. Излага се също, че по делото са били събрани достатъчно доказателства,
въз основа на които да се направи извод, че разтрогването на брака се дължи на
изключителната вина на съпругата. Искането е за отмяна на решението в тази му
част и постановяване на ново, с което да бъде обявено, че вина за дълбокото и
непоправимо разстройство на брака има само съпругата. Претендира се присъждане
на разноски.
В срока по чл. 263 от ГПК, писмен отговор е ангажиран само по първата
жалба. В него се излагат аргументи за неоснователност на жалбата с искане тя да
бъде оставена без уважение.
Контролиращата страна
в лицето на ДСП- Варна не е представила отговор на въззивните жалби.
При настоящото разглеждане на спора в о.с.з. жалбите и писменият отговор се
поддържат от страните.
Родителите И.С.Ч. и С.Д.Ч., редовно уведомени за с.з. са се явили лично пред съда и са били
изслушани по реда на чл. 59, ал. 6 от СК. И двамата са изразили желание и
готовност по упражняване родителските права спрямо децата Д. и Д..
Контролиращата страна
ДСП- Варна редовно уведомена за с.з. не е изпратила представител и не е изразила
становище.
За да се
произнесе ВОС съобрази следното:
Въззивните жалби са против подлежащ на обжалване съдебен
акт, подадени са в преклузивния срок по чл. 259 от ГПК от
легитимирани страни, имащи интерес да обжалват. Затова са процесуално допустими.
Съдът на основание чл.269 от ГПК, след като извърши
служебна проверка, намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
Производството пред ВРС е образувано по искова молба на С.Ч.
за прекратяване гражданския му брак сключен с И.Ч., предоставяне упражняването
на родителските права спрямо малолетните деца Д. и Д. на него, осъждане майка
да заплаща месечна издръжка за всяко от децата от по 80лева, ведно със
законната лихва за всяка закъсняла вноска до настъпване на законно основание за
изменението или прекратяването й, както и след развода, ответницата да носи
предбрачното си фамилно име- Петрова. Твърденията в исковата молба са, че
ищецът сключил граждански брак с ответницата на 01.06.2007г., от който брак се
родили двете деца Д. и Д.. С течение на времето, отношенията между страните
започнали да се влошават, като съпрузите установили несходство в характерите
си. През м. януари 2012г. ответницата напуснала семейното жилище, заминавайки
за Испания. След завръщането си в края на м.април същата година, заявила на
ищеца желание да се разделят, тъй като искала отново да замине за Испания. По
общо решение на родителите, децата останали да живеят при бащата. През
последната година от брака съжителството между съпрузите било формално, поради
което ищецът намира продължаването му за безпредметно.
В срока по чл. 131 от ГПК, ответната страна И.Ч. е
депозирала писмен отговор. По същество не оспорва, че отношенията с ответника са
се влошили, но посочва, че причини за това е не само несходството в
характерите, но и избухливия характер на ищеца, често ставал причина за
скандали помежду им. Твърди, че през последните 2г. на брака спрямо нея е бил
осъществяван психически и физически тормоз от ищеца. Отправял обидни думи
спрямо нея, вкл. и пред децата и проявявал незаинтересованост към семейството. До
края на м.01.2012г. непосредствени грижи по възпитанието и отглеждането на
децата били полагани от нея. Твърди, че решението да замине за Испания е било
взето от двамата съпрузи, с оглед финансово обезпечаване на семейството, тъй
като съпругът не предприел инициатива той да си намери друга работа. В периода
на пребиваването й в Испания, непосредствените грижи за децата са били полагани
от бащата, подпоман от своята майка и сестра, с които живеели в една къща.
Действително през м.април 2012г. съпрузите обсъдили отношенията помежду си и
взели общо решение за прекратяване на брака си. Твърди се, че в този момент
ищецът е започнал да ограничава отношенията и личните контакти на майката с
децата. Това я мотивирало и да не пожелае прекратяване на брака по взаимно
съгласие.
Контролиращата страна- ДСП Варна е изразила становище по
спора, посредством изготвения социален доклад по делото.
След като
разгледа направените в жалбите оплаквания и прецени събраните по делото доказателства
и изложените от страните доводи, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
Страните са сключили граждански брак на 01.06.2007г.,
за което е съставен от длъжностното лице по гражданско състояние в гр. Варна
акт № 54286.
От брака им на 19.06.2007г. се е
родило детето Д., а на 07.05.2010г. детето Д..
От представените по делото
удостоверение и служебна бележка се установява, че детето Д. посещава редовно,
без прекъсване Целодневна детска градина № 21 „Калина Малина”, гр. Варна от
01.01.2011г., а детето Д. посещава редовно, без прекъсване Детска ясла № 2
„Моряче” Варна от 09.07.2012г.
От служебна бележка издадена от „Д. Ч.”***
се установява, че С.Ч. работи в дружеството от 01.04.2002г. на длъжност
продавач- консултант.
От приетите по делото квитанции се
установява, че С.Ч. е заплащал месечните такси за посещаваните от децата Д. и Д.
детска градина и ясла.
От
договор за наем от 15.01.2013г. се установява, че И.Ч. *** с месечна цена 100лева.
От
представен трудов договор № 8 се установява, че И.Ч. е била назначена на трудов
договор към „Голден 2” ООД със срок на изпитване, на длъжност продавач разносна
търговия с месечно възнаграждение от 460лева.
По
искане на страните и с оглед доказване на твърденията им, са били разпитани
свидетелите- Маргарита Димитрова Миланова- сестра на ищеца, Нено Атанасов
Стоянов, Венцислава Миленова Ралева, Вероника И. Събева. От свидетелските
показания се установява, че страните са живеели на етаж от семейна къща, в
чийто други два етажа живеят семействата на родителите и сестрата на ищеца.
Двамата съпрузи са се разбирали, ответницата не е работила, тъй като е полагала
грижи за децата. В началото на 2012г. е настъпил разрив в отношенията между
съпрузите, като ответницата е заминала за Испания, оставайки непосредствените
грижи за децата да бъдат полагани от бащата, подпомаган от своите родители и
деца. По време на престоя си в Испания, ответницата не успяла да си намери
работа и съответно не изпращала пари на съпруга си. Точно обратното се
установява от свидетелските показания, а именно че ищецът й е изпращал пари
там. По време на престоя си в Испания, майката контактувала с децата по скайп.
Ответникът работел в семейната фирма и получавал месечно възнаграждение от
около 460лева. Съдът не кредитира показанията на св. Миланова и св. Стоянов в
частта им относно казаното, че ответницата по време на престоя си в Испания е
живяла с друг мъж на име Преслав, тъй като в тази им част те не са плод на преки
и непосредствени впечатления, а са дадени в резултат предимно на факти узнати
от разговори с ищеца и чуто от общи познати, вкл. като израз на лични
предположения. По същите съображения не би могло да се даде вяра и на
показанията на св. Събева, посочваща, че С.Ч. е нанасял побой на ответницата. Свидетелка
сама се опровергава, посочвайки, че няма преки впечатления относно отношенията
между съпрузите и че това й е било споделено от ответницата, без да я е виждала
да е бита. Тези показания остават изолирани и неподкрепени от останалите
събрани доказателства. От свидетелските показания се установява също така, че
след завръщането в страната ответницата е започнала да осъществява контакти с децата си.
Отношенията й с децата били нормални, децата показвали привързаност. Не може да
се кредитират показанията на св. Събева и св. Ралева в частта относно
заявеното, че ищецът е възпрепятствал контактите майка- деца, доколкото това не
са факти лично възприети от свидетелките, показанията им са повърхностни и бегли
в тази им част. Изводи в тази насока не могат да се изведат и от казаното от св.
Ралева за наличие на пререкания между страните и отправени думи от ищеца към
ответницата „ще видиш в петък”, тъй като в тази им част показанията не са конкретни и еднозначни.
Изготвен е и социален доклад от ДСП-
Варна във връзка с проучване на социално- битовите условия, при които се
отглеждат децата, както и на условията, които майката е създала за тях в дома
си. Социалните работници
извършили проучването са провели срещи и с двамата родители. Посочено е, че и
двамата родители имат в еднаква степен желание по отношение на отглеждането и
възпитанието на детето. В жилищата и на двамата родители за децата са създадени нужните хигиенно- битови
условия. Към настоящия момент непосредствените грижи по отглеждане и възпитание
на децата се полагат от техния баща, който разчита на подкрепящата среда на
своите родители, с които живее в една къща. Проведени са били срещи и с
възпитатели от детската градина и ясла, посещавани от децата, при които е
констатирано, че майката е непозната. Бащата е родителят, който води и взема
децата, като по отношение на детето Д. е търсил съдействие от учители и
психолог, с оглед адаптирането и по- лесното приемане от детето раздялата между
родителите. И двамата родители са трудово ангажирани и финансово обезпечени. Майката
би могла да разчита на подкрепата на своята майка, която се преместила да живее
при нея, а трудовата й ангажираност била сезонна. Заключението
на социалните работници е, че децата се отглеждат при много добри условия, а бащата
притежава нужния родителски капацитет, отговорност, желание и възможност да се
грижи за децата, което обуславя извод, че е в техен интерес да не се променя
статуквото, като родителските права бъдат предоставени на бащата, а на майката
се определи разширен режим на лични отношения с децата.
Съдът
при спазване разпоредбите на чл. 59, ал. 6 от СК е изслушал родителите на децата.
И двамата са заявили желание и готовност по отглеждане на децата. Бащата е посочил,
че той полага непосредствени грижи за двете деца. Обосновал е желанието си да
продължи да прави това със силно емоционалната връзка, която съществува между
него и тях. Посочва, че е създал на децата всички нужни условия по обгрижването
им. Водел ги на градина и на спорт. Работното му време било плаващо, което
позволявало да се грижи за децата. Не отрича, че децата се радват при срещите
си с майката, но твърди той да е по- грижовен и отговорен родител. Посочва, че
майката е престанала да подпомага финансово отглеждането на децата. Майката е
заявила пред съда, че децата са силно привързани, както към нея, така и към
баща си. Виждала се с децата, съобразно определения й от съда режим, като
децата се чувствали добре при нея. Изразява готовност да осигури пълноценни
грижи и добро възпитание за децата. Ходела на работа от 8ч до 17,30ч. Живеела
под наем в жк „Кайсиева градина”, където в непосредствена близост имало детска
градина и училище. От раждането си децата живеели в семейното жилище, собственост
на бащата. Нейното жилище било достатъчно за задоволяване нуждите на децата,
макар отразеното в социалния доклад да се заключава само в посочване на
нормални битови условия. Можела да разчита и на майка си при обгрижването на
децата.
От така установената фактическа обстановка, съдът намира
от правна страна следното:
Предмет на настоящото
въззивно производство е решението на ВРС, в частта, в която съдът се е
произнесъл относно вината за разстройство на брака и предоставяне упражняването
на родителските права, с произтичащите от това последици.
В останалата му част първоинстанционното
решение не е обжалвано и е влязло в сила.
В настоящия случай и
двете страни са поискали съдът да се произнесе относно вината за разстройството
на брака- чл.49, ал.3 от СК. От събраните по делото гласни доказателства
категорично се установява, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на
брака имат и двамата съпрузи. Видно е, че никой от тях не е положил достатъчно
усилия за преодоляване на несходството в характерите и на разногласията.
Напротив, личностните им различия и битовите проблеми са посрещани от липсата
на диалог и взаимно желание на двете страни за тяхното разрешаване. От
показанията на всички разпитани свидетели бе установено, че отношенията в
семейството като цяло са били добри, но през последните една- две години е
наспътил разпад в това отношение. Установи се, че основно грижите за децата са
били полагани от съпругата, която в този период не е работила. Финансовото
благополучие на семейството е било осигурявано преимуществено от съпруга, който
получавал месечно трудово възнаграждение в размер от около 460лева. Между
страните е настъпила фактическа раздяла в момента, в които ответницата е
заминала в Испания да си търси работа, с цел финансово подпомагане на
семейството. Установи се, че това е било общо решение на двамата съпрузи, т.е
ищецът не се е противопоставил. Тази фактическа раздяла, макар и за един
сравнително не дълъг период от 3-4месеца, допълнително е благоприятствала за
отчуждението на съпрузите и е мотивирала тяхната окончателна раздяла. От
събраните по делото гласни доказателства не се установи възникване на скандали
между двамата съпрузи, нито твърденията за нанасяни побой, физически и
психически тормоз над съпругата, избухливост и злоупотреба с алкохол. Както бе
посочено, показанията на св. Събева и св. Ралева в тази им част не биват
кредитирани. Не би могло да се направи и извод, че причината за разпада на
семейството е създадена от ответницата извънбрачна връзка. Депозираните по
делото свидетелски показания не са информативни в това отношение и при липса на
други доказателства в тази посока, това твърдение остана недоказано в процеса.
Затова съдът приема, че двамата съпрузи имат равна вина в неполагането на
нужните усилия по преодоляване на конфликтите помежду си и в търсене на
компромис, отчитащ нуждите и желанията на всеки един от тях.
Поради
изложеното, съдът сподели като правилен извода на първоинстанционния съд, че
вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат и двамата съпрузи.
И
двете страни са поискали предоставяне упражняването на родителските права
спрямо децата- чл.59, ал.2 от СК.
Съгласно Постановление № 1/1974г. на Пленума на Върховния съд
на РБългария, при определяне на мерките по
упражняване на родителските права съдът следва да съобрази всички обстоятелства на конкретния случай, с оглед
охраната на интересите на децата, които са приоритетни. Като такива се
преценяват възпитателските качества
на всеки от родителите, полаганите
грижи за децата
и изразената готовност да ги
отглеждат и възпитават, привързаността на децата,
полът и възрастта им, материално- битовите условия,
помощта от близки и пр. При преценката за умението
на родителя да направлява правилно
децата
в живота, да им дава
положителен пример и да ги
напътства към положителни постъпки е от значение конкретното
проявление на възпитателските качества на родителя и реалните
възможности да отделя време и грижи за отглеждането
и възпитанието им. Безспорно е по делото, че след фактическата
раздяла, настъпила със заминаването на ответницата за Испания, непосредствените
грижи по отглеждането и възпитанието на децата са полагани от бащата и
подкрепящата го среда на неговите родители и сестра,
с които живеят в една фамилна къща. От
своето раждане и понастоящем децата живеят в жилището на бащата, като преди
раздялата на родителите приоритетно ежедневните грижи за децата са полагани от
тяхната майка, подпомагана активно от бащата и неговите родители. Към настоящия момент контактите на децата с майката са в рамките на
определените от съда привременни мерки. Няма спор, а и
от всички доказателства по делото бе установено, че децата са добре обгрижвани
в семейството на бащата, който е изразил пред съда желание да прави това и
занапред. Също такова желание и готовност е изразила и майката. Макар да
живее на квартира, жилището й е съобразено
с желанието й да се грижи за децата. Споделила е готовност за
преустройство на едната от стаите като детска такава. От
изготвения по делото социален доклад става ясно, че бащата притежава нужния
родителски капацитет. Факт е, че децата посещават
детска градина и ясла без прекъсване съответно от 01.01.2011г. и 09.07.2012г., където бащата е единственият
познат родител на персонала. И
двамата родители са в добро здравословно състояние и притежават необходимите
възпитателски качества. Подкрепящата среда на бащата в
лицето на неговите родители е сигурна, като децата са разчитали от раждането си
на нея. Те са привикнали към нея и се чувстват
спокойни в емоционално отношение. Бащата работи на
постоянен трудов договор в семейна фирма, с плаващо работно време, даващо му
възможност да отделя време за децата, вкл. когато
се наложи нещо извънредно. Не така стои въпросът при майката,
която видно от наличните по делото доказателства неколкократно и в рамките на
кратки периоди е променяла местоработата си. Към
настоящия момент е заявила пред съда, че работи като търговски представител, с
работно време от 8ч. до 17,30ч. Подкрепящата я среда се състои от нейната майка, която принципно
живее извън града и е трудово ангажирана през летния сезон. От наличните по делото доказателства не бе установено и твърдението
бащата да е препятствал контактите на децата с тяхната майка. В случая
полът на децата е различен, но следва да се приеме, че бащата е наравно годен с
майката да се грижи, както за момичето, така и за момчето, като се отчита и
наличната подкрепяща го среда- родители и сестра. Възрастта действително
и за двете деца е ниска.
Факт е, че когато майката е напуснала семейното жилище и е
заминала за Испания, тази възраст е била още по- малка. След като бащата е успял да се справи в така създалата се ситуация
и то очевидно добре, няма основания водещи на извод, че той не би могъл да
прави това и занапред. Няма причини, които да налагат
извод за нужда от промяна в статуквото при отглеждането и възпитанието на
децата, доколкото родителят при които са и са били децата е полагал и
продължава да полага пълноценни грижи за тях. В неговия дом децата
имат изградена социална
среда. Бащата се грижи много добре за
тях и в
този смисъл притежава по-
добри материални и финансови възможности в сравнение с майката. Децата се чувстват спокойни
и сигурни при него, като
не се налага промяна в
установения им начин на живот и местоживеене. Безспорно е, че децата са
привързани и към своята майка, което е по- силно изразено
при момичето Д., доколкото Д. е бил в по- ниска несъзнателна възраст при
раздялата на родителите. Отчитайки обаче всички обстоятелства
по делото, съдът намира, че изцяло в интерес на децата е те да продължат да
бъдат отглеждани в семейството на бащата при определен разширен режим на лични
контакти с майката, към която децата също са емоционално привързани.
Въз основа на всички
събрани по делото доказателства, съдът намира, че изводът на ВРС относно предоставяне
на бащата упражняването на родителските права спрямо двете деца Д. и Д. е
правилен, поради което решението в тази му част следва да бъде потвърдено. Правилно,
като последица от това, районният съд е определил разширен режим на лични
контакти на майката с децата, както и дължимата се месечна издръжка за всяко от
тях, чийто размер не е бил предмет на обжалване.
Изложеното мотивира съдът да приеме, че и двете въззивни
жалби са неоснователни, поради което следва да бъдат оставени без уважение, а
решението на ВРС потвърдено в обжалваните части като правилно и законосъобразно.
Предвид
неоснователността и на двете жалби разноски за настоящото производство не
следва да бъдат присъждани.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 2902/15.06.2013г., допълнено с решение № 3967/11.08.2013г., постановено
по гр.д. № 11574/2012г. по описа на Районен съд – Варна, в частите,
в които е обявено, че вина
за разстройството на брачните отношения имат двамата съпрузи, на основание чл.
49, ал. 3 от СК; предоставено е упражняването на родителските права
по отношение на децата Д.С. Ч., ЕГН ********** и Д.С. Ч., ЕГН ********** на
бащата С.Д.Ч., ЕГН ********** като е определено местоживеене на децата при
техния баща на адрес гр. Варна, м-ст „Сотира” № 70; определен е режим на
лични отношения
на майката И.С.Ч., ЕГН ********** с посочен адрес:*** 21
с децата Д.С. Ч. и Д.С. Ч., както
следва: всяка първа и трета седмица от месеца от 09,00ч. в събота до 17,00ч. в
неделя, с преспиване, както и един месец през лятото, когато бащата не ползва
платен годишен отпуск, както и всяка нечетна година децата да прекарват
Великденските празници с преспиване при майката, както и Коледните празници при
майката считано от 9,00ч. на 24-ти декември до 18,00ч. на 25-ти декември,
отново с преспиване при майката; осъдена е И.С.Ч. да заплаща в полза на децата Д.С.
Ч. и Д.С. Ч. чрез техния баща и законен представител С.Д.Ч. месечна издръжка в
размер на по 80лева за всяко от децата, считано от датата на влизане в сила на
решението за развод, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска с
падеж от първо до пето число на месеца, за който се дължи издръжката до
настъпване на законно основание за нейното изменяване или прекратяване, на
основание чл. 143, ал.2 от СК.
В
останалата част решението не е обжалвано, поради което е влязло в сила.
Решението може да се
обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд при условията и
предпоставките на чл. 280 от ГПК в едномесечен срок, който тече от връчване
препис на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.