Решение по дело №12797/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 825
Дата: 17 февруари 2023 г.
Съдия: Кирил Георгиев Димитров
Дело: 20221110212797
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 октомври 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 825
гр. София, 17.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ЕЛИ П. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ Административно
наказателно дело № 20221110212797 по описа за 2022 година
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 4280/16.09.2022 г., издадено от временно
изпълняващия длъжността председател на Държавна агенция „Държавен
резерв и военновременни запази“ (ДА ДРВВЗ), на „О“ ЕООД са наложени две
имуществени санкции в размер на по 1000 лева за извършени две
административни нарушения по чл. 4, ал. 1 от Закона за запасите от нефт и
нефтопродукти (ЗЗНН), изразяващи се в това, че на 16.03.2022 г. и 17.05.2022
г. не е подало в срок справки-декларации за месеците февруари 2022 г. и
април 2022 г. в ДА „ДРВВЗ“.
Срещу така издаденото наказателно постановление е подадена жалба от
санкционираното лице „О“ ЕООД, с която се иска отмяната му поради
неговата незаконосъобразност. Твърди се, че дружеството не е извършило
вмененото му административно нарушение, както и че са допуснати
множество нарушения на материалния и процесуалния закон. С оглед на
изложеното, от съда се иска да отмени обжалваното НП като
незаконосъобразно.
В хода на съдебното производство дружеството-жалбоподател не изпраща
1
процесуален представител. В представена писмена молба от процесуален
представител на дружеството се излагат съображения относно
незаконосъобразността на атакуваното НП. На първо място се твърди, че в
хода на съдебното производство не е установено по безспорен начин
извършването на процесните административни нарушения. Изложено е, че
„О“ ЕООД е изготвило и представило пред ДА „ДРВВЗ“ справки-декларации
по чл. 4, ал. 1 ЗЗНН за месеците февруари и април 2022 г. в следващите
месеци. В този смисъл е изложено, че от извършените нарушения не са
настъпили вредни последици. Твърди се, че информацията по чл. 4, ал. 1, т. 3
ЗЗНН е била представена в срок със справка-декларация по чл. 4, ал. 2 ЗЗНН,
поради което не са нарушени целите на ЗЗНН. На следващо място се твърди,
че по отношение на административното нарушение, касаещо справка-
декларация за месец февруари 2022 г., АУАН е съставен след изтичане на
предвидения в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 ЗАНН давностен срок, който
според жалбоподателя изтича на 16.06.2022 г. Твърди се, че е допуснато
нарушение на разпоредбата на чл. 42, т. 4, т. 7 и т. 10 ЗАНН, доколкото в
АУАН не е описано нарушението и обстоятелствата, при които е извършено,
не са посочени три имена, ЕГН и точни адреси на свидетелите по АУАН, като
не са описани всички писмени материали, посочени в текста на АУАН.
Релевирани са доводи за допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 43
ЗАНН, доколкото АУАН е връчен на представител на жалбоподателя без
приложените към него писмени материали. Твърди се допуснато нарушение
на разпоредбата на чл. 59 ЗЗНН, доколкото АУАН на отговаря на
предвиденото в същата разпоредба съдържание.
По отношение на НП се твърди, че при издаването му е нарушена
разпоредбата на чл. 52, ал. 4 ЗАНН, доколкото наказващият орган не е
проверил АУАН и не е съобразил подадените възражения срещу него. Твърди
се допуснато нарушение и на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН,
доколкото в НП не е описано нарушението и обстоятелствата при
извършването му, вкл. мястото на осъществяването му. Твърди се, че е налице
маловажен случай, поради което е следвало да се приложи разпоредбата на
чл. 28 ЗАНН. В този смисъл са изложени съображения, че наложените
наказания не съответстват на принципа на пропорционалност, регламентиран
в чл. 5, § 4 от Договора за Европейски съюз. С оглед на изложеното, от съда
се иска да отмени обжалваното НП, като присъди в полза на дружеството-
2
жалбоподател направените по делото разноски.
Процесуалният представител на наказващия орган оспорва подадената
жалба, като излага съображения за правилност на издаденото НП. Твърди се,
че с неподаване на справките-декларации в посочените в закона срокове,
дружеството-жалбоподател е осъществило състава на вменените му две
административни нарушения. Изложено е, че не е допуснато нарушение на
разпоредбата на чл. 34, ал. 1 ЗАНН, доколкото нарушенията са станали
знание на проверяващите служители със съставяне на Констативен протокол
№ 4046/25.07.2022 г., а АУАН е съставен на 01.08.2022 г. В представени
писмени бележки са изложени допълнителни доводи за неоснователността на
релевираните от жалбоподателя възражения относно незаконосъобразността
на процесното НП. С оглед на изложеното, от съда се иска да потвърди
обжалваното НП, като присъди в полза на наказващия орган разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Депозираната жалба срещу процесното НП е процесуално допустима,
доколкото е подадена в законоустановения 14-дневен срок от надлежно
легитимирано лице и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. Софийски
районен съд, след като обсъди доводите в жалбата, както и събраните по
делото доказателства, и след като в съответствие с разпоредбите на чл. 84
ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното
наказателно постановление, констатира, че не са налице основания за
неговата отмяна или изменение. Съображенията на съда за това са следните:
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната
фактическа обстановка:
Със Заповед № РЗЛ-4/27.04.2021 г. на председателя на ДА „ДРВВЗ“
дружеството „О“ ЕООД е вписано под № 148 в Регистъра на задължените
лица по ЗЗНН за периода 01.07.2021 г.-30.06.2022 г.
С Разпореждане № Р-12148/28.04.2021 г. за заместник-председателя на ДА
„ДРВВЗ“, изменено с Разрешение за замяна № Р-12-17/17.05.2021 г., на „О“
ЕООД са определени нива на запаси за извънредни ситуации под формата на
гориво за дизелови двигатели в размер на 14799 кг. Разпореждането било
връчено на представител на „О“ ЕООД на 05.05.2021 г.
Със Заповед № РД-10-202/11.07.2022 г. на председателя на ДА „ДРВВЗ“
3
било възложено извършване на обобщаваща проверка на всички задължени за
периода 01.07.2021 г. – 30.06.2022 г. лица по ЗЗНН, за изпълнение на
задълженията им за подаване на справки-декларации в срок до 15-то число на
месеците от февруари 2022 г. до юли 2022 г., съдържащи информацията по
чл. 4, ал. 1 ЗЗНН за месеците от януари до юни 2022 г. Проверката била
извършена по документи в сградата на ЦУ на ДА „ДРВВЗ“, находяща се в гр.
София, ул. „Московска“ № 3, от служители на ДА „ДРВВЗ“, упълномощени
да осъществяват контролни функции по ЗЗНН със Заповед № РД-10-
158/27.06.2022 г. на председателя на ДА „ДРВВЗ“.
Резултатите от проверката били обобщени в Констативен протокол №
4046/25.07.2022 г. При извършената проверка на „О“ ЕООД било установено,
че дружеството не е подало в законоустановените срокове в ДА „ДРВВЗ“
справки-декларации по чл. 4, ал. 1 ЗЗНН, както следва: до 15.03.2022 г. не е
подало справка-декларация за месец февруари 2022 г. (същата е подадена на
15.04.2022 г.) и до 15.05.2022 г. не е подало справка-декларация за месец
април 2022 г. (същата е подадена на 16.06.2022 г.).
С оглед на констатираните нарушения, на 01.08.2022 г. св. М. съставила
АУАН № 4280/01.08.2022 г. срещу „О“ ЕООД за извършени две
административни нарушения по чл. 4, ал. 1 от ЗЗНН.
Въз основа на съставения АУАН било издадено и обжалваното
наказателно постановление № 4280/16.09.2022 г. от председателя на ДА
„ДРВВЗ“, с което за описаните в АУАН две административни нарушения на
„О“ ЕООД били наложени две имуществени санкции в размер по 1000 лева.
Препис от наказателното постановление бил връчен на „О“ ЕООД на
19.09.2022 г., като в законоустановения 14-дневен срок представител на
дружеството подал жалба срещу последното, която инициирала настоящото
производство.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин
от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно:
показанията на свидетелката М.; справки-декларации за месеците февруари и
април 2022 г., подадени от „О“ ЕООД по реда на чл. 4, ал. 1 ЗЗНН;
Констативен протокол № 4046/25.07.2022 г.; Разпореждане за създаване на
запази за извънредни ситуации № Р-12-148/28.04.2021 г. на ДА „ДРВВЗ“;
Заповед № РД-10-202/11.07.2022 г. и Заповед № РД-10-158/27.06.2022 г., и
4
двете издадени от председателя на ДА „ДРВВЗ“.
Изложената в АУАН и в обстоятелствената част на обжалваното НП
фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото гласни и писмени доказателства. В този смисъл съдът намира
показанията на св. М.Л. за подробни, последователни и непротиворечиви,
поради което ги кредитира изцяло. От възпроизведеното от последната се
установява, че при извършената през месец юли 2022 г. проверка на
задължените лица по чл. 4, ал. 1 ЗЗНН, е установено, че „О“ ЕООД не е
подало справки-декларации по чл. 4, ал. 1 ЗЗНН в законоустановените
срокове, а именно: до 15.03.2022 г. относно справката-декларация за месец
февруари 2022 г. (същата е подадена на 15.04.2022 г.) и до 15.05.2022 г.
относно справката-декларация за месец април 2022 г. (същата е подадена на
16.06.2022 г.). Показанията на св. Лекова напълно кореспондират с
приложения по делото Констативен протокол № 4046/25.07.2022 г., както и с
приложените на л. 76-80 и л. 87-91 от делото справки-декларации по чл. 4, ал.
1 ЗЗНН за месеците февруари и април 2022 г., от които е видно, че са
подадени съответно на 15.04.2022 г. и 16.06.2022 г., а именно месец след
законоустановения срок за подаването на всяка една от тях. С оглед на това,
съдът намира за неоснователно възражението на дружеството-жалбоподателя,
че вменените му административни нарушения не са доказани по безспорен
начин.
Съдът кредитира и останалите писмени доказателства, приобщени по реда
на чл. 102 от НПК, като намира същите за относими към предмета на
доказване по делото.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав
намира от правна страна следното:
Преди да направи служебна проверка на материалноправната
законосъобразност на обжалваното НП, настоящият съдебен състав счита, че
дължи първо проверка дали процесното НП отговаря на изискванията на
процесуалния закон. В този смисъл от приложената по делото Заповед № РД-
10-158/27.06.2022 г., издадена от председателя на ДА „ДРВВЗ“, се установява,
че актосъставителят по делото М. е оправомощена от последния по реда на
чл. 74, ал. 2, вр. чл. 58, ал. 1, вр. чл. 55, ал. 4 ЗЗНН да съставя актове за
установяване на административни нарушения по ЗЗНН. НП е издадено от
5
компетентен орган съгласно разпоредбата на чл. 74, ал. 2 ЗЗНН –
председателя на ДА „ДРВВЗ“.
Процесният АУАН и обжалваното НП са издадени и при спазване на
предвидените в разпоредбите на чл. 59, ал. 1 ЗЗНН и чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН
давностни срокове. Следва да се посочи, че ЗЗНН се явява специален закон
по отношение на ЗАНН, поради което и с разпоредбата на чл. 59, ал. 1 ЗЗНН е
предвиден по-кратък срок за съставяне на АУАН, а именно 14-дневен,
считано от приключване на проверката. В случая проверката е приключила на
25.07.2022 г. със съставянето на Констативен протокол № 4046/25.07.2022 г.,
а АУАН е съставен на 01.08.2022 г., поради което е видно, че е спазен срокът
за съставяне на АУАН, регламентиран в разпоредбата на чл. 59, ал. 1 ЗЗНН. В
случая е неприложим общият давностен срок за съставяне на АУАН,
регламентиран в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 ЗАНН, а именно 3 месеца от
откриване на нарушителя. Дори, обаче, да се приеме тезата на жалбоподателя
в тази насока, то този по-дълъг срок очевидно отново е спазен, доколкото
нарушението и нарушителят са установени след приключване на възложената
със Заповед № РД-10-202/11.07.2022 г. от председателя на ДА „ДРВВЗ“
проверка. С оглед на това съдът намира за неоснователно възражението на
жалбоподателя за неспазване на давностния срок по чл. 34, ал. 1 ЗАНН за
съставяне на АУАН, считано от откриване на нарушителя. Спазени е 1-
годишният давностен срок по чл. 34, ал. 1 ЗАНН за съставяне на АУАН,
считано от датата на извършване на нарушенията, както и срокът по чл. 34,
ал. 3 ЗАНН за издаване на НП.
На следващо място, съдът счита, че АУАН и НП съдържат всички
задължителни реквизити, посочени в разпоредбата на чл. 59, ал. 1 ЗЗНН
(специална по отношение на чл. 42, ал. 1 ЗАНН) и чл. 57, ал. 1 ЗАНН,
подписани са от съответните длъжностни лица и свидетели, като са връчени
лично на представител на жалбоподателя за запознаване със съдържанието
им.
Съдът намира за неоснователни доводите на жалбоподателя за допуснати
съществени процесуални нарушения при съставяне на АУАН с оглед
неспазване на разпоредбите на чл. 59 ЗЗНН и чл. 42, ал. 1, т. 4, 7 и 10 ЗАНН.
На първо място в АУАН ясно и недвусмислено е описано всяко едно от двете
административни нарушения, както и обстоятелствата при извършването им,
6
с което е спазена разпоредбата на чл. 59, ал. 1, т. 6 ЗЗНН, респ. чл. 42, ал. 1, т.
4 ЗАНН. В този смисъл е посочено, че в срок до 15.03.2022 г., съответно до
15.05.2022 г., дружеството не е подало в ДА „ДРВВЗ“ справки-декларации по
чл. 4, ал. 1 ЗЗНН за месеците февруари и април 2022 г. Ясно е посочено
времето и мястото на осъществяване на всяко едно от административните
нарушения, поради което липсва каквато и да е неяснота в тази насока.
Спазено е изискването на чл. 59, ал. 1, т. 11 ЗЗНН да бъдат
индивидуализирани свидетелите по съставяне на АУАН, доколкото
последните са посочени с три имена, дата на раждане, длъжност и служебен
адрес. Действително, не са посочени ЕГН на двамата свидетели, каквото е
изискването на горепосочената норма, но това не е довело по никакъв начин
до нарушаване правото на защита на санкционираното лице, доколкото
свидетелите са индивидуализирани по несъмнен начин. Следва да се посочи,
че в нормата на чл. 42, ал. 1, т. 7 ЗАНН е регламентирано посочване на датата
на раждане на свидетелите, а не ЕГН. Не може да бъде споделено и
възражението, че свидетелите е следвало да бъдат индивидуализирани с
постоянния или настоящия си адрес, а не този по месторабота, доколкото
няма такова изискване в закона. Освен това, с посочване на служебния адрес
на съответния свидетел, в достатъчна степен е гарантирана възможността за
последващото му откриване и призоваване по делото. Не е допуснато и
визираното нарушение на нормата на чл. 42, ал. 1, т. 10 ЗАНН, респ. чл. 59,
ал. 1, т. 9 ЗЗНН, а именно липсата в АУАН на опис на писмените материали.
Видно от съдържанието на АУАН, на стр. 3 от същия е налице опис на
писмените материали. Неописването в същия на всички приобщени в хода на
административнонаказвателната проверка писмени материали не води до
накърняване по какъвто и да е начин правото на защита на санкционираното
лице, доколкото същите касаят обосноваността на „административното
обвинение“, но не рефлектират върху яснотата на последното, доколкото в
АУАН недвусмислено са описани двете административни нарушения и
обстоятелствата при извършването им.
Не е допуснато и нарушение на разпоредбата на чл. 43 ЗАНН, доколкото в
същата липсва изискване за предявяване на нарушителя и на писмените
материали по преписката. В случая АУАН законосъобразно е съставен в
отсъствие на нарушителя по реда на чл. 40, ал. 2 ЗАНН след връчена писмена
7
покана на дружеството и неявяването на негов представител, след което на
18.08.2022 г. е бил връчен лично на управителя на дружеството. Освен това,
подобно на изложеното по-горе, съдът счита, че непредставяне на нарушителя
на писмените материали по преписката само по себе си не представлява
процесуално нарушение от рода на съществените, доколкото не е довело до
ограничаване правото на защита на санкционираното лице, а именно да се
запознае с фактическите и правни рамки на вмененото му „административно
обвинение“, доколкото същото е описано именно в АУАН, а не в събраните
писмени доказателства, послужили за издаването му.
Съдът намира за неоснователно възражението за допуснато съществено
процесуално нарушение по смисъла на чл. 52, ал. 4 ЗАНН предвид
неизвършване на проверка от наказващия орган на законосъобразността на
АУАН и несъобразяване на възраженията срещу последния. На първо място,
срещу АУАН не е подавано писмено възражение, поради което е обективно
невъзможно да се съобрази такова. От друга страна, по преписката не е имало
спорни обстоятелства, напротив, същите са били несъмнено доказани от
събраните писмени доказателства. С оглед на това, законосъобразно
наказващият орган не е извършил допълнителна проверка, доколкото не е
имало необходимост от такава.
По отношение на възражението за допуснато нарушение по чл. 57, ал. 1, т.
5 ЗАНН при издаване на обжалваното НП важи изцяло изложеното по-горе по
отношение съдържанието на АУАН. В НП по недвусмислен начин, пълно и
ясно е описано всяко едно от двете административни нарушения и
обстоятелствата при извършването им, като ясно е посочена датата на
осъществяването им (денят след изтичане на законоустановения срок за
подаване на справката-декларация за съответния месец), както и мястото на
извършването им – сградата на ДА „ДРВВЗ“ в гр. София, ул. „Московска“ №
3.
По изложените съображения, съдът счита, че при съставяне на АУАН и
издаване на атакуваното НП не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, обуславящи тяхната незаконосъобразност.
При извършената проверка за правилното приложение на материалния
закон, съдът счита, че „О“ ЕООД е осъществило състава на вменените му две
административни нарушения по чл. 4, ал. 1 ЗЗНН.
8
Съгласно посочената разпоредба задължените лица изготвят и представят
в ДА „ДРВВЗ“ ежемесечно до 15-то число справка-декларация по образец за
предходния календарен месец с информация, посочена в същата норма. От
събраните по делото доказателства се установи по безспорен начин, че
справката-декларация за месец февруари 2022 г. е следвало да се предостави
до 15.03.2022 г., но е подадена на 15.04.2022 г., а справката-декларация за
месец април 2022 г. е подадена на 16.06.2022 г. при срок за изпълнение на
задължението до 15.05.2022 г. С оглед на това по безспорен начин се
установява, че дружеството-жалбоподател не е подало в срок до 15-то число
на следващия месец справки-декларации по чл. 4, ал. 1 ЗЗНН за месеците
февруари и април 2022 г., с което е осъществило състава на вменените му две
административни нарушения.
Правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на
„О“ ЕООД, доколкото последното като задължено лице по смисъла на чл. 4,
ал. 1 ЗЗНН се явява отговорно лице по смисъла на чл. 60, ал. 1 ЗЗНН за
неподаване в срок на справките-декларации за месеците февруари и април
2022 г.
Административнонаказателната отговорност на юридическите лица и ЕТ е
безвиновна, обективна такава, по смисъла на разпоредбата на чл. 83, ал. 1
ЗАНН, поради което и в случая не е необходимо да бъдат обсъждани
съставомерните признаци на административните нарушения от субективна
страна. В този смисъл се явява и неоснователно възражението, че в АУАН и
НП е следвало да се обсъди субективната съставомерност на извършените две
административни нарушения.
За така извършените административни нарушения законодателят е
предвидил в разпоредбата на чл. 60, ал. 1 ЗЗНН определяне на имуществена
санкция в размер на 1000 лева. В конкретния случай на „О“ ЕООД е наложена
имуществена санкция за всяко едно от двете административни нарушения в
законоустановения й размер от 1000 лева, поради което атакуваното НП се
явява законосъобразно и в своята санкционна част.
Съдът счита, че извършените административни нарушения не
представляват маловажен случай по смисъла на чл. § 1, ал. 1, т. 4 от ДР на
ЗАНН, доколкото не се отличават с по-ниска степен на обществена опасност
от обикновените случаи на административни нарушения от същия вид. На
9
първо място следва да се отбележи, че административното нарушение по чл.
4, ал. 1 ЗЗНН е формално такова, на простото извършване, поради което не е
необходимо настъпване на каквито и да е вредни последици от същото. С
оглед на това, съдът намира за неотносими изложените възражения в тази
насока от страна на дружеството-жалбоподател. На следващо място, следва да
се посочи, че закъснението в подаване на процесните справки-декларации е
било по един месец по отношение на всяка една от тях, който срок не може да
се приеме за незначителен. Не на последно място, следва да се посочи, че
информацията по чл. 4, ал. 1 ЗЗНН е от съществено значение за точното и
коректно определяне нивата на запасите за извънредни ситуации на
национално ниво, което е свързано непосредствено с националната сигурност.
Непредставянето на информацията по чл. 4, ал. 1 ЗЗНН в срок в ДА „ДРВВЗ“
е повлияло и върху преценката за общите количества за нефтопродуктите по
чл. 2, ал. 1 ЗЗНН за периода 01.07.2022 г.-30.06.2023 г., съответно оттам и на
нивото на подлежащите на създаване, съхраняване, обновяване и
възстановяване със средства и за сметка на дружеството такива запаси.
Същата информация е необходимо и за проследяване от страна на
регулаторния орган на наличието или липсата на индикации за затруднение в
доставките на нефт и нефтопродукти, в конкретния случай на доставените на
територията на страната от вътрешнообщностни пристигания (ВОП) на
нефтопродукти през предходния календарен месец. Следва да се отбележи, че
информацията по чл. 4, ал. 2 ЗЗНН е различна от процесната такава,
доколкото касае предходната календарна година, а не предходния месец на
текущата година. В този смисъл нормата на чл. 4, ал. 2 ЗЗНН касае различно
задължение, неизпълнението на което се санкционирана съобразно друга
разпоредба – чл. 60, ал. 2 ЗЗНН. По изложените съображения съдът счита, че
извършените две административни нарушения не се отличават с по-ниска
степен на обществена опасност от другите нарушения от същия вид, като
предвид липсата на смекчаващи отговорността обстоятелства,
административнонаказващият орган правилно не е приложил разпоредбата на
чл. 28 ЗАНН по отношение на всяко едно от тях.
Съдът намира за неоснователно и релевираното от жалбоподателя
възражение за нарушаване на принципа на пропорционалност, регламентиран
в чл. 5, § 4 от ДФЕС. В този смисъл съдът счита, че наложените санкции от по
1000 лева съответстват на тежестта на извършените административни
10
нарушения, като не се явяват прекомерни с оглед на застрашените
обществени отношения, обект на закрила от нормата на чл. 4, ал. 1 ЗЗНН,
както и на преследваните цели по чл. 1 от ЗЗНН.
По изложените съображения съдът счита, че подадената жалба се явява
неоснователна, поради което атакуваното НП следва да се потвърди като
законосъобразно и обосновано.
Съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 ЗАНН и предвид направеното
изрично искане в хода на съдебните прения от страна на процесуалния
представител на въззиваемата страна, в полза на ДА „ДРВВЗ“ следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение. Предвид липсата на правна и
фактическа сложност на делото, съдът счита, че възнаграждението следва да
се определи в предвидения в разпоредбата на чл. 27е от Наредбата за
заплащане на правна помощ минимален размер, а именно 80 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН, Софийски районен
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 4280/16.09.2022 г.,
издадено от временно изпълняващия длъжността председател на Държавна
агенция „Държавен резерв и военновременни запази“, с което на „О“ ЕООД
са наложени две имуществени санкции в размер на по 1000 лева за извършени
две административни нарушения по чл. 4, ал. 1 от Закона за запасите от нефт
и нефтопродукти.
ОСЪЖДА „О“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Стара Загора, ул. „Генерал Столетов“ № 90, да заплати на
Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ сумата от 80
(осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за
процесуално представителство на наказващия орган по настоящото дело.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - гр. София на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от
АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11