Р
Е Ш Е Н И Е
Номер
56 19
януари 2021 година град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД БУРГАС, осми състав, в открито заседание на тринадесети януари, две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
Съдия Златина Бъчварова
Секретар
В.С.
като разгледа административно дело номер 2299 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 172, ал.5 от Закона за движението по пътищата/ЗДвП/ във връзка
с чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано
е по жалба на А.И.И. ***, против заповед №20-0769-002385 от 22.10.2020 г. на
полицейски инспектор, сектор „Пътна полиция“/ПП/, ОД МВР Бургас, за прилагане
на принудителна административна мярка/ПАМ/ по чл.171, т.2а, б. „а“ от Закона за
движението по пътищата/ЗДвП/ - прекратяване регистрацията на пътно превозно
средство/ППС/ за срок от 1/една/ година.
Жалбоподателят,
редовно уведомен, чрез процесуалния си представител, поддържа сезиращата съда
жалба. Твърди, че заповедта е незаконосъобразна като издадена при съществени
нарушения на административнопроизводствените правила и материалния закон и е
немотивирана. Иска да се намали срока на наложената ПАМ до минимално
предвидения в закона от 6/шест/ месеца. Ангажира доказателства.
Ответникът
по жалбата - полицейски инспектор, сектор „Пътна полиция“, ОД МВР Бургас,
редовно уведомен, не се явява и не се представлява. Писмено е изразено
становище за неоснователност на жалбата. Представил е административната
преписка по издаване на заповедта. Не ангажира допълнителни доказателства.
Административен
съд Бургас, като взе предвид изложените
доводи, съобрази доказателства и закона, намира за установено следното:
Жалбата
е подадена в срока по чл.149, ал.1 АПК, от лице, което е адресат на
административния акт и има правен интерес от оспорването, съдържа необходимите
форма и реквизити, поради което е
допустима.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна, при следните съображения:
Предмет
на оспорване в настоящото производство е заповед №20-0769-002385 от 22.10.2020
г. на полицейски инспектор, сектор „Пътна полиция“/ПП/, ОД МВР Бургас, с която,
на основание чл.22 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/
и чл.171, т.2а, б „а“ от Закона за
движението по пътищата/ЗДвП/, на А.И.И. ***, е приложена принудителна
административна мярка - прекратяване
регистрацията на пътно превозно средство/ППС/ за срок от една година/л.5 от
делото/.
Заповедта
е мотивирана с обстоятелството, че на 21.10.2020 г., около 22.10 часа, в гр.Бургас,
на бул. „Мария Луиза“/ „Москва“/ до бл.42, по посока ул. „Сан Стефано“,
управлява собствения си лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Транспортер“, с
рег.№****, без свидетелство за управление на МПС/СУМПС/.
На
А.И. е съставен акт за установяване на административно нарушение/АУАН/
№350221/21.10.2020 г. за това, че на 21.10.2020 г., около 22.10 часа, в гр.Бургас, на бул. „Мария
Луиза“/ „Москва“/ до бл.42, по посока ул. „Сан Стефано“, управлява собствения си
лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Транспортер“, с рег.№****, без
свидетелство за управление на МПС/СУМПС/неправоспособен/иззето във връзка с
чл.171, т.4 ЗДвП. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл.150 ЗДвП/л.7 от
делото/.
На жалбоподателя
е съставен и АУАН №350222/21.10.2020 г., за това, че на 21.10.2020 г.,
около 22.10 часа, в гр.Бургас, на бул.
„Мария Луиза“/ „Москва“/ до бл.42, по посока ул. „Сан Стефано“, управлява
собствения си лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Транспортер“, с рег.№****,
след употреба на алкохол, установено с техническо средство „Дрегер Алкотест
7510“ с фабр. №АRDN
0187, което отчело 0.57 промила в издишания въздух. На И. е издаден талон за
медицинско изследване №0065795/л.36 от делото/. Деянието е квалифицирано като
нарушение на чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП/л.34 от делото/.
При
тези факти се налагат следните правни изводи:
На
първо място, заповед №20-0769-002385 от 22.10.2020 г. на полицейски инспектор, сектор
„Пътна полиция“, ОД МВР Бургас, е издадена от компетентен орган, съобразно
нормата на чл.172, ал.1 ЗДвП, заповед № 251з-209 от 18.01.2017 г. на директора
на ОД МВР Бургас за делегиране на правомощия на длъжностни лица от МВР за
издаване заповеди за налагане на ПАМ по ЗДвП, където в т.1.8 изрично са
посочени полицейски инспектори в сектор „Пътна полиция“, какъвто е издателят на
процесния административен акт/л.20 от делото/; заповед №8121з-1524 от
09.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи за определяне на службите за
контрол по ЗДвП по чл.165 ЗДвП/л.21 от делото/ и заповед за заместване на
министъра на вътрешните работи №8121з-1496 от 06.12.2016 г./л.22 от делото/.
На
второ място, заповедта е издадена в предвидена от закона писмена форма и
съдържа необходимите реквизити /по арг. от чл.172, ал.1 ЗДвП и чл.59, ал.2 АПК/. Същата е мотивирана, включително и чрез съдържанието на съставения на
водача АУАН. В практиката мотивите да съществуват в друг документ, съставен от
друг или същия орган, преди издаване на оспорения административен акт, се
прилага постоянно, не противоречи на закона и е в съответствие с ТР №16/1975 г.
Описаните в акта за установяване на административно нарушение фактически
обстоятелства за административни нарушения по ЗДвП съставляват едновременно и
фактически обстоятелства за издаване на обжалваната заповед. Затова АУАН е част
от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и съдържа
фактическите обстоятелства на акта по смисъла на чл.59, т.4 АПК.
На
трето място, в производството по издаване на оспорената заповед не са допуснати
съществени нарушения на административно производствените правила и същата е
съобразена с целта на закона - гарантиране безопасността на движението по
пътищата.
Относно
преценката за материална законосъобразност на заповедта, съдът съобрази
следното:
Правилото
на чл.171, т.2а, б „а“ ЗДвП предвижда
прекратяване регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който
управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач; не притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право
да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или
свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния
кодекс,
както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице,
за което са налице тези обстоятелства - за срок от 6 месеца до една година.
Следователно,
при тази законова регламентация, необходимата материалноправна предпоставка, в
конкретния случай, за прилагане на мярката е, управление на МПС, от собственик,
който не е правоспособен водач. По делото безспорно се установява, че А.И. е
управлявал собствения си лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Транспортер“,
рег.№ ****, без да е правоспособен
водач/не притежава СУМПС/. Последното се потвърждава от съставения АУАН
№350221/21.10.2020 г., а съставения АУАН №350222 от същата дата установява,
освен управление на неправоспособен водач, но и такова под въздействие на алкохол-0.57
промила/виж талон за изследване №0065795, л.36 от делото/.
Нарушението
на водача следва да бъде констатирано със съставен акт за установяване на
административно нарушение, който, съобразно нормата на чл.189, ал.2 ЗДвП, има
доказателствена сила за визираните в него обстоятелства до доказване на
противното. В качеството си на официален свидетелстващ документ АУАН се ползва
с обвързваща съда материална доказателствена сила относно неговата вярност, а
опровергаването й предпоставя изричното му оспорване, което е в тежест на
жалбоподателя.
В
настоящото производство жалбоподателят не е ангажирал доказателства, които да
опровергаят констатациите на административния орган. И. не оспорва, че е
управлявал собствения си автомобил неправоспособен.
Ето
защо, при така установените факти, съдът приема, че са били налице
обстоятелствата за издаване на процесната заповед. Касае се за административна
принуда, предвидена в специалния закон, с оглед спецификата на регулираните от
него обществени отношения, която се прилага при изрично предвидени условия.
Приложената принудителна административна мярка има превантивен и
преустановителен характер - да осуети възможността на дееца да извърши други
противоправни деяния, като тази мярка не съставлява административно наказание.
Нормата
на чл.171, т.2а, б. „а“ ЗДвП, изрично сочи, че ПАМ с това правно основание, се
прилага по отношение на собственик, без да е правоспособен водач. В хипотезата
управление на МПС от собственик, който не е правоспособен водач, какъвто е процесният
случай, административният орган, правилно, при обвързана компетентност, е
приложил ПАМ-прекратяване на регистрацията на ППС, в случая, за срок от една
година, като няма право на преценка да приложи или не процесната ПАМ.
В
нормата на чл.171, т.2а, б. „а“ ЗДвП е предвиден срок за прилагане на ПАМ,
който е с продължителност от 6/шест/ месеца до една година. Административният
орган следва да определи срок на приложената ПАМ в рамките на този предвиден в
закона. В конкретния случай е приложена ПАМ за срок от една година. Максималният срок на ПАМ е законосъобразно
определен от административния орган, предвид извършеното нарушение - не само от
управление на МПС от собственик, неправоспособен водач, но и под въздействие на
алкохол, установено по надлежния ред, което би могло да предпостави други
противоправни деяния. Затова искането на жалбоподателя за изменение на срока на
приложената ПАМ до минималния такъв, посочен в закона от шест месеца, е
неоснователно. След изтичането му
мярката следва да се счита отпаднала.
Представените
от жалбоподателя доказателства не следва да се обсъждат, тъй като са неотносими
към предмета на спора.
Изложеното
мотивира съда да приеме, че така издадената заповед, с която е приложена
принудителната административна мярка - „прекратяване на регистрацията на ППС за
срок от една година“ като издадена от компетентен орган, в предвидената от
закона форма, при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, в съответствие с материалния закон
и неговата цел, е законосъобразна, а жалбата на А.И.И. е неоснователна и
следва да се отхвърли.
Мотивиран
така и на основание чл.171, ал.2 АПК, Административен съд Бургас, осми състав,
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на А.И.И. ***, против заповед №20-0769-002385 от 22.10.2020 г. на
полицейски инспектор, сектор „Пътна полиция“/ПП/, ОД МВР Бургас, за прилагане
на принудителна административна мярка/ПАМ/ по чл.171, т.2а, б. „а“ от Закона за
движението по пътищата/ЗДвП/ - прекратяване регистрацията на пътно превозно
средство/ППС/ за срок от 1/една/ година.
Решението
не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: