Р Е Ш Е Н И Е
№ 56
гр. Русе, 14.02.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РУСЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение,
в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ЧЕРКЕЗОВА
при секретаря
Тодорка Недева като разгледа докладваното от съдия Черкезова гр. д. № 958 по
описа за 2016 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Н.М.Г. *** е предявила обективно съединени искове с
правно основание чл. 226 от КЗ (отм.) и чл. 86 от ЗЗД срещу ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД с
ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Черни връх“ № 51Д.
Ищцата твърди, че е баба на починалата при ПТП Н. А.
Б.. Пътно-транспортното произшествие е настъпило на 25.12.2011 г. на пешеходна
пътека в гр. Русе, която е пресичана от внучката на ищцата, от автомобил,
управляван от Б. Р. Н. със скорост над допустимата. Вследствие на получената
черепно-мозъчна травма и други увреждания, след проведено лечение, на
29.12.2011 г. Н. А. Б. е починала в МБАЛ – Русе.
По повод ПТП било образувано наказателно производство,
приключило с присъда № 30 от 25.06.2012 г. по НОХД № 364/2012 г. на Русенския
окръжен съд, с която Н. бил признат за виновен в извършване на престъпление по
чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1, вр. чл. 58а, ал. 1 от НК и му било наложено наказание „лишаване
от свобода“ за срок от две години и шест месеца при първоначален общ режим.
След изменение на посочената присъда в частта за наложеното наказание с влязло
в сила Решение № 135 от 04.04.2013 г. по КНД №
2298/2012 г. на ВКС, наказанието било намалено на две години и четири месеца „лишаване
от свобода“. Присъдата влязла в сила на 04.04.2013 г.
В исковата молба се сочи наличието на силна емоционална
връзка между ищцата като баба и починалата ѝ внучка, както и тежкото
понасяне на загубата на любим човек. Счита, че тази трагедия е променила изцяло
живота ѝ. Отдала се на мъката и болката си, които не отслабвали с
времето, защото е лишена от общуването и от любовта на внучката си, която била
прекрасно, лъчезарно дете, добра ученичка, отговорна. Поради загубата на
любимия човек, с когото имала силна емоционална връзка, основана на присъщите
за баба и внучка отношения на обич, любов, разбирателство, уважение,
привързаност и топлота, счита, че търпи неимуществени вреди, изразяващи се в
необратими неприятни усещания, спомени, терзания, психични болки и страдания,
които вреди са в пряка причинна връзка и са непосредствена последица от
действията на застрахования при ответника ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД като водач на МПС,
които вреди следва да бъдат компенсирани, тъй като Б. Р. Н. имал валидно
сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“, за която е издадена
застрахователна полица № 22111890180037/08.08.2011 г.
със срок на действие от 09.08.2011 г. до 08.08.2012
г. – валиден срок на действие към момента на настъпване на ПТП.
Иска от съда да осъди ответника да ѝ заплати сумата
от 165 000 лв., представляваща обезщетение за причинените ѝ от
застрахования деликвент Б. Р. Н. неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания от смъртта на внучката ѝ Н.
А. Б., вследствие настъпилото ПТП. Претендира мораторна лихва върху посочената
сума в размер на 50 379.85 лв., считано от 21.12.2013 г. до датата на завеждане
на исковата молба - 21.12.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата
от 165 000 лв., считано от предявяване на иска пред съда – 21.12.2016 г. до
окончателното изплащане. Претендира разноски за производството, включително
възнаграждение за един адвокат.
В отговора на исковата молба се изразява становище за
неоснователност на претенцията. Излагат се доводи за изплатени обезщетения за
неимуществени вреди на най-близките – баща и майка, както и че ищцата в качеството
ѝ на баба не попада в кръга на лицата, които имат право на такива. Твърди
се, че липсват доказателства за наличието на специална емоционална връзка между
баба и внучка. Оспорва се размерът на претенцията. Оспорва се претенцията за
лихви, поради погасяване по давност.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът
приема за установено следното:
По делото не се спори, а и от представените писмени
доказателства се установява, че с влязла в сила присъда № 30 от 25.06.2012 г. по
НОХД 364/2012 г. на Русенския окръжен съд, Б. Р. Н. е признат за виновен в
това, че на 25.12.2011 г. в гр. Русе, при управление на МПС – л. а. „Алфа Ромео“
с рег. № РВ ***ХН, нарушил правилата
за движение по пътищата, а именно чл. 5, ал. 2, т. 1, пр. 1 от ЗДвП, чл. 21, ал.
2 от ЗДвП, чл. 117 от ЗДвП и чл. 194 от ППЗДвП, като
по непредпазливост допуснал на 29.12.2011 г. причиняването на смърт на Н. А. Б.
от гр. Варна. Видно от удостоверение за наследници № 020320 от 06.02.2012 г.,
издадено от Община Варна и удостоверение за раждане, издадено от Община Русе
(л. 8 и л. 9), ищцата е баба на починалото дете Н.Б..
Установено е още и няма спор, че за управлявания от виновния водач Б. Р. Н. лек
автомобил „Алфа Ромео“ с рег. № РВ ***ХН, към момента на произшествието
е налице валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ с ответното дружество ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, обективирана в
застрахователна полица №
22111890180037 от 08.08.2011 г. (л. 7), със срок на
действие от 09.08.2011 г. до 08.08.2012 г.
Свидетелката Н.Т.заявява, че с ищцата са съседи от 43
години и се познават добре, познавала е и внучката ѝ от бебе. Твърди, че
двете били много привързани една към друга. Детето носело името на баба си и
заради това тя имала по-специално отношение към нея, а била и най-малката от
всичките ѝ внуци. Летните ваканции и зимните празници прекарвала в Русе
при баба си, а през останалото време Н. често ходела до Варна, за да види
внучката си и нейния брат. Детето жадувало да гостува на баба си, сама
пристигала с влака от Варна, подкрепяла емоционално баба си в грижите за болния
ѝ дядо. Смъртта на внучката се отразила пагубно на ищцата, тя не спирала
да говори за детето, жилището ѝ било изпълнено с негови снимки, често
ходела до мястото на катастрофата, почиствала го и носела живи цветя, като така
смятала, че поддържа връзка с нея. Г. спряла да се смее, очите ѝ били със
сълзи, а при говор гласът ѝ треперел, все още не можела да излезе от тази
трагедия. Свидетелката забелязала, че след катастрофата зъбите на Н. изведнъж
изпадали, а заради проблеми с щитовидната жлеза, видимо напълняла. Изпитвала
вина за случилото се, защото детето дошло от Варна при нея и тук се случила
катастрофата.
Свидетелката Д.Г., приятелка на ищцата от 45 години, я описва
като много весел човек, която след трагедията с внучката ѝ се затворила в
себе си, била съкрушена. Въпреки че имала и други внуци, връзката с Н.била
най-силна, а и детето било силно привързано към баба си, непрекъснато идвало в
Русе през ваканциите, по време на празници и почивни дни. В момента, в който се
случила трагедията, също била в Русе, за да прекара празниците с баба си и дядо
си. Случилото се с внучката ѝ се отразило на здравето на Н., отключили се
заболявания на щитовидната жлеза, от които видимо напълняла, повредили се
зъбите ѝ.
Според свидетеля А.Б., зет на ищцата и баща на починалото
дете, Н.с желание идвала в Русе, дори сама пътувала с влака, както се случило и
непосредствено преди инцидента. Ищцата също им гостувала в гр. Варна, за да
помага с децата, а в останалото време много често се чували по телефона. Тъй
като дъщеря им била най-малкото внуче и я кръстили на името на ищцата, това
правело връзката им по-специална. След смъртта на Н.всички, включително и баба
ѝ, се променили, тя се затворила, нямало я вече усмивката. Заради
отключени заболявания на щитовидната жлеза, ищцата провеждала кортизонови и хормонални терапии.
Съдът кредитира показанията и на тримата свидетели, тъй
като отразяват непосредствените им впечатления за съществувалите отношения
между баба и внучка, взаимно си кореспондират и се допълват, безпротиворечиви са и съответстват на останалите
доказателства по делото.
От приетата по делото психологическа експертиза, която съдът кредитира като
обективно и компетентно изготвена, се установява, че преживяната от ищцата загуба на нейната внучка е имала
въздействието на стресогенно събитие върху психичното
функциониране на Г.. Вследствие на това, непосредствено след ПТП тя е развила
„посттравматично стресово разстройство“, а понастоящем експертът констатира
наличие на „разстройство в адаптацията“, като и двете състояния по
Международната класификация на болестите са 10 ревизия (МКБ-10). В съдебно заседание
вещото лице допълва, че емоционалното и социалното функциониране на ищцата е
изцяло разстроено, без да са нарушени познавателните процеси и това състояние
продължава във времето. Вещото лице обяснява стреса като едно нормално
състояние, необходимо за функционирането на всяка личност, но когато човек
започне да не се справя с обикновения стрес или преживее някакво стресогенно събитие и няма изградени механизми да се справи
с преживяното, тогава личността започва да функционира в състояние на дистрес, който има цялостно патово влияние върху субекта. В
такова постоянно състояние се намира и ищцата и констатираното разстройство по
МКБ-10 е достатъчно сериозно. С оглед
изготвената психологическа
експертиза и въз основа на събраните по делото гласни доказателства се установява, че причинените на ищцата вреди са в пряка причинно-следствена връзка с извършеното деяние.
При така установеното от фактическа страна и заявеният петитум, съдът
намира от правна страна следното:
С исковата молба са предявени искове срещу застрахователя
по чл. 226 от КЗ (отм.) и чл. 86 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за
причинени неимуществени вреди, настъпили вследствие на застрахователно събитие
и на мораторна
лихва. Искът е процесуално допустим с оглед на постановеното Тълкувателно
решение № 1 от 21.06.2018 г по тълк. дело № 1/2016 г.
на ОСНГТК на ВКС. Ищцата е баба на пострадало при
ПТП лице, която претендира обезщетение за неимуществени вреди от неговата
смърт, насочвайки иска си срещу застрахователя на прекия причинител на вредата,
по застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“. С цитираното Тълкувателно
решение бе разширен кръгът от лицата, които са материално легитимирани да
получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък,
посочен в Постановление № 4 от 25. 05. 1961 г. и Постановление № 5 от 24. 11.
1969 г. на Пленума на ВС. С Тълкувателното решение е прието, че по изключение
всяко друго лице, освен посочените в двете постановления, което е създало
трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт
продължителни болки и страдания, е справедливо да бъде обезщетено. Предвид
това, следва да се приеме, че като баба на пострадалата от деликт
Н.Б., ищцата е активно легитимирана да предяви иск за обезщетяване на
неимуществените вреди, произтекли от нейната смърт.
Съгласно чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) увреденият, спрямо който застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. Според
чл. 45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму, а ал. 2 на същия текст предвижда, че при всички случаи на
непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на противното. За да е
налице непозволено увреждане, следва да се докаже наличието на предвидените в
закона предпоставки: противоправност на деянието, вредоносен резултат, вина и
причинна връзка между тях.
По отношение извършването на деянието, неговата
противоправност и вината на дееца, съдът съобразява влязлата в сила Присъда № 30 от 25.06.2012 г. по
НОХД 364/2012 г. на Русенски окръжен съд, с която Б. Р. Н. е признат за виновен в това, че на
25.12.2011 г. в гр. Русе, при управление на МПС – л. а. „Алфа Ромео“ с рег. № РВ ***ХН, нарушил правилата за
движение по пътищата, като по непредпазливост допуснал на 29.12.2011 г.
причиняването на смърт на Н. А. Б. от гр. Варна, която присъда е задължителна
за гражданския съд на основание чл. 300 от ГПК.
В
тежест на ищцата е да установи единствено вида и степентта на претърпените
неимуществени вреди, че са настъпили в пряка причинна връзка от същото ПТП и че
е имала със своята внучка изключително дълбока и емоционална връзка.
Съдът намира за доказан факта, че причиненият вредоносен резултат е в пряка
причинно-следствена връзка с противоправното деяние. От приетата по делото психологическа експертиза и събраните гласни
доказателства се установи, че причинените на ищцата вреди са в пряка
причинно-следствена връзка с процесното ПТП. От събраните гласни доказателства
бе доказано, че между ищцата и починалото дете е имало изключително близка
връзка, надхвърляща представите за обичайните взаимоотношения между баба и внучка.
Създадената между тях емоционална връзка е била трайна и дълбока, като след
смъртта на внучката й за ищцата са настъпили сериозни като интензитет и
продължителност морални болки и страдания.
За посочения автомобил е имало валидна застраховка „гражданска
отговорност“ към датата на ПТП. По силата на сключения договор, застрахователят
се задължава да покрие в границите на застрахователната сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени
вреди. Фактът на тяхното настъпване, вината на причинителя, както и
обстоятелството, че те са в резултат от покрит риск по застраховката „гражданска
отговорност“, са безспорно установени в настоящото производство.
Поради изложените съображения, съдът намира, че
предявеният иск е основателен.
При определяне
размера на обезщетението за неимуществени вреди, които са неизмерими в пари,
съдът се ръководи от принципите на справедливостта, на основание чл. 52 от ЗЗД. По делото е установено, че между ищцата и нейната внучка
са съществували отношения на взаимна привързаност и обич. Били са близки
помежду си и са прекарвали много време заедно през ваканциите, празниците и
почивните дни, независимо от обстоятелството, че са живели в различни населени
места. В традиционните за българското общество семейни отношения
бабите/дядовците и внуците са част от най-близкия родствен и семеен кръг.
Връзките между тях се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна
и емоционална близост. Ето защо ищцата изключително тежко преживява внезапната и
нелепа смърт на своята внучка и в продължителен период е в състояние на стрес и
дистрес, който има цялостно патово влияние върху нея.
Констатираното разстройство по МКБ-10 е достатъчно сериозно. Според свидетелите
тя се затворила в себе си и до настоящия момент не е преодоляла случилото се.
Последиците от загубата на близък човек, особено на дете, са най-тежките от
възможните в живота, тъй като всеки отделен човек, с неговата уникалност и
незаменимост, не може да бъде забравен, а загубата му – преодоляна.
Обезщетението за неимуществени вреди има за цел да
репарира в относително пълен обем болките и страданията, възникнали от
произшествието. Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. От друга страна понятието справедливост не е
абстрактно, а е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се съобразят при определяне размера на
обезщетението. В случая, съгласно § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИД КЗ (ДВ, бр.
101/2018 г.), до влизането в сила на Наредбата за утвърждаване на методиката по
чл. 493а, ал. 2, обезщетението за претърпените неимуществени вреди на лицата по
чл. 493а, ал. 4, в кръга на които попада и ищцата, се определя в размер до 5 000
лв. А съгласно ал. 3 от същия параграф, размерът на обезщетението за
претърпените неимуществени вреди от лицата по чл. 493а, ал. 4 от КЗ за
предявените от тях съдебни претенции в периода от 21.06.2018 г. до влизането в
сила на този закон, се определя по ал. 1, като тези лица могат да оттеглят
своите искове без съгласието на ответника и не носят отговорност за разноски за
прекратената част от иска. В настоящия случай, искът е предявен на 21.12.2016
г., като производството по делото е било спряно до приемане на Тълкувателно
решение по т. д. № 1/2016 г.на ОСНГТК на ВКС, поради което настоящият състав намира
горните ограничения за неприложими. Предвид изложеното, съдът приема, че
дължимото на ищцата обезщетение за претърпените от нея болки и страдания от
смъртта на внучката ѝ е 50 000 лв. До този размер претенцията е
основателна и следва да бъде уважена, а над него до пълния претендиран размер
от 165 000 лева подлежи на отхвърляне.
Претенцията за лихви за забава също е основателна и се
дължи от 21.12.2013 г. Ответникът е направил възражение за погасяване по
давност на претенцията за лихви, по аргумент от разпоредбата на чл. 111, б. „в“
от ЗЗД, което е неоснователно. При предявяване на исковата молба ищцата е
съобразила изтеклата погасителна давност. Деликтът е
настъпил на 25.12.2011 г., от тази дата е известен и деецът и това е началният
момент, от който длъжникът е изпаднал в забава. Исковата молба е депозирана в
съда на 21.12.2016 г., като акцесорният иск за забава
е предявен, считано от 21.12.2013 г., съобразно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД и за
този период, като основателен, следва да бъде уважен.
Предвид изхода на делото ответникът дължи на ищцата,
съразмерно с уважената част от иска, разноските за адвокатско възнаграждение в
размер на 1757.40 лв.
Ответникът дължи по сметка
на Русенския окръжен съд държавна такса в размер на 2 000 лв.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Черни връх“ № 51Д, представлявано от изпълнителните
директори М.М.Г.и П.Д., ДА ЗАПЛАТИ на Н.М.Г. с ЕГН **********,***,
сумата 50 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди
от непозволено увреждане, заедно със законната лихва, считано от 21.12.2013 г.
до окончателното ѝ изплащане, както и 1 757.40 лв. разноски за адвокатско
възнаграждение, като отхвърля предявения иск над присъдената сума от 50 000 лв.
до пълния претендиран размер от 165 000 лева.
ОСЪЖДА ЗК
„ЛЕВ ИНС“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. „Черни връх“ № 51Д да заплати държавна такса в размер на 2 000 лв. по
сметка на Окръжен съд Русе.
Решението може да се обжалва пред Апелативния съд – гр. Велико
Търново, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: