РЕШЕНИЕ
№ 1016
гр. Пловдив, 25.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Таня Асп. Георгиева Точевска
при участието на секретаря Таня Г. Ангелова
като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева Точевска Гражданско
дело № 20225330100327 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 26 ал. 1, предложения първо и трето от
ЗЗД, вр. чл. 11 от ЗПК.
Ищецът К. С. Н., ЕГН: **********, от ...... чрез пълномощник а. С.Н., е предявил
против „Вива Кредит” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град
София, бул. „Джавахарлал Неру” № 28, „Силвър Център“, ет. 2, офис 73Г, представлявано от
у. Д. С. Д., иск за прогласяване като нищожна поради противоречие с добрите нрави,
заобикаляща изискването на чл. 19 ал. 4 от ЗПК, накърняваща договорното равноправие и
нарушаващи предпоставките на чл. 11 т. 9 и 10 от ЗПК на клаузата от сключения между
страните договор за кредит от 14.12.2021 г.- клаузата на чл. 1 ал. 3 от договора,
предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане на документи.
В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен договор за кредит от
14.12.2021 г., по който на ищеца била предоставена сумата от 300 лева, при фиксиран
лихвен процент- 40, 32 % и ГПР- 49, 44 %. Според чл. 1 ал. 3 от договора се дължала такса за
експресно разглеждане на документи в размер на 63, 91 лева, ведно с месечната вноска. Тази
уговорка била нищожна като неравноправна. Опциите при сключване на договора били или
приоритетно разглеждане и плащане на такса с получаване на становище до 20 минути от
подаване на предложението, или обикновена заявка без такса със срок на становище от 10
дни. При това положение заемателят бил принуден да избере приоритетното разглеждане,
без предварително да е наясно в какъв размер е таксата, която се начислявала едва след
подаване на заявката. Нямало еквивалентност между таксата и насрещната услуга, поради
1
което таксата имала неравноправен характер, защото целяла неоснователно обогатяване на
кредитора за сметка на длъжника и представлявала скрит разход по кредита, като по този
начин се заобикаляла нормата на чл. 19 ал. 4 от ЗПК. Това представлявала прикрита
неустойка, като тази такса не отговаряла на присъщите й функции. Тя противоречала на
добрите нрави и била неравноправна, като не била и индивидуално уговорена. Тя
представлявала част от същественото съдържание на договора и правела цялото заемно
съглашение нищожно. В тази връзка се предявява иск за прогласяване на нищожността на
тази клауза от договора. Претендират се и разноските в процеса. В съдебно заседание чрез
пълномощника си поддържа иска.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от пълномощника на ответника, с
който оспорва исковете. Твърди се, че ищецът можел веднага да се откаже от договора, но
вместо това той предпочел да води дела, като по този договор образувал и още едно дело-
гр. дело № 326/ 2022 г. на ПРС, XII гр. с-в, с предмет- обявяване за нищожна на друга клауза
от същия договор. По отношение на клаузата за таксата за експресно разглеждане на
документи се посочва, че заемополучателят имал право на избор да реши дали да се
възползва от услугата и съответно да плати по- висока цена за това. Тук важал принципът за
свобода на договарянето, като размерът на таксата се определял свободно от кредитора и
нямало лимит на цената. Клиентът бил доброволно избрал тази услуга и именно поради това
цената й не била включена в ГПР. Нямало заобикаляне на закона, защото тук не става
въпрос за такса по управление на кредита, а за предхождаща го времево услуга. След като
ищецът доброволно бил приел тази услуга и бил наясно с последиците, той не можел да се
позовава на неравноправна клауза. Експресното разглеждане на кратък срок до минути от
подаване на заявката изисквало ангажиране на по- голям ресурс от финансовата компания,
което логично оскъпявало кредита. Моли за отхвърляне на иска. Също претендира разноски.
В с.з. страната не се явява и не се представлява, но представя писмено становище по спора.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед
наведените от ищеца доводи, намира за установено от фактическа страна следното:
Между страните е бил сключен договор за паричен заем 14.12.2021 г., по силата на
който заемодателят е предоставил на заемателя парична сума в размер на 300 лева. Кредитът
е отпуснат при следните условия: за срок от 14 седмици, на 7 вноски, с фиксиран годишен
лихвен процент по заема- 40, 32 % и ГПР- 49, 44 %, както и таксата за експресно
разглеждане на документи- 63, 91 лева.
Като писмено доказателство е представено копие от договора за паричен заем.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
Няма спор по делото, че между страните е възникнало валидно правоотношение по
договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума. Ответникът е
небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото
да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове
2
или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на
договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по
смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният
договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за
потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията
на специалния закон- ЗПК.
Съгласно чл. 22 от ЗПК- когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1
т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до
настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална
недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и
когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата
стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
С исковата молба като предмет на процеса е въведена една клауза от договора, по
отношение на която се твърди, че е нищожна- таксата за експресно обслужване, която следва
да бъде обсъдена, за да се прецени дали действително същата е предвидена в противоречие
със специалния ЗЗП.
По отношение на клаузата в договора, предвиждаща заплащане на такса експресно
обслужване- чл. 1 ал. 3 от договора, следва да се отбележи, че тя очевидно заобикаля закона
и накърнява правата на другата страна по облигационното отношение. Опциите при
сключване на договора за паричен заем са две и за това няма спор между страните, като то
се признава и в отговора: или избиране приоритетно разглеждане и плащане такса експресно
разглеждане при разглеждане на заявката и получаване на становище до 20 минути след
подаване на предложението за сключване на договор за заем или обикновена заявка без
такса. Обикновената заявка означава заемодателят да вземе становище в срок от 10 дни,
поради което при необходимост от разглеждане на заявката в по- кратък срок, заемателят
винаги ще е принуден да избере опция приоритетно разглеждане. Таксата за експресно
разглеждане е във фиксиран размер- 63, 91 лева или около 20 % от размера на получения
заем. Липсва каквато и да е еквивалентност между таксата и извършената услуга от
заемодателя. Заемодателят не представя попълненото от заемателя предложение за
сключване на договора за заем, за да е видно дали в него е посочен размерът на таксата за
експресно разглеждане на документи, а оттук- да се направи и извод дали лицето е било
запознато с размера на предвидената такса преди самото сключване на договора и
съответно- дали е информирано за това. Съгласно чл. 144 т. 9 от ЗЗП неравноправни са
клаузи, които налагат на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал
възможност да се запознае преди сключването на договора. В чл. 146 ал. 1 от ЗЗП е
посочено, че неравноправните клаузи за нищожни, освен ако са уговорени индивидуално, а
не са такива дефинираните в чл. 146 ал. 2 от ЗЗП- клаузи, изготвени предварително, при
които потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им. Ответникът не
доказва, а и не твърди индивидуално уговаряне на клаузата за заплащане на такса за
3
експресно разглеждане на документи в предвидения в договора размер. Оттук- така
предвидената клауза според настоящия съдебен състав има и неравноправен характер по
смисъла на чл. 144 т. 9 от ЗЗП, поради което по нея не се дължи парично изпълнение от
длъжника.
На следващо място, дори и да не се приеме, че клаузата е нищожна или
неравноправна, то по производството не са доказани от ответника обстоятелствата,
налагащи начисляването на подобна такса, а именно- че „Вива Кредит“ ООД е разгледал
заявката на заемателя в срок от 20 минути. Липсват доказателства за часа, в който е
подадено заявлението и часът, в който е сключен договорът между страните. Липсват и
данни от заемодателя да е представено становище по искането за заем в посочения срок от
20 минути от подаване на предложението за сключване на договора за паричен заем, поради
което не са налице предпоставките за начисляване на такса за експресно разглеждане
документите.
Предвид изхода на делото- уважаването на иска, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на
ищеца се дължат направените по делото разноски, за които е представен и списък по чл. 80
от ГПК. Ищецът е заплатил държавна такса в размер на 50 лева, която сума следва да му се
възстанови от ответника, като законна последица от решението. Ищецът освен това е
представляван от свой пълномощник в процеса, на когото той не е заплатил хонорар, в
която връзка същият моли за определяне на неговото възнаграждение на основание чл. 38
ал. 2 от Закона за адвокатурата. По делото в представения договор за правна защита и
съдействие на ищеца е посочено, че той се представлява безплатно от а. С.Н., поради
затрудненото си материално положение, което по смисъла на чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА
представлява основание за оказването му на безплатна адвокатска помощ. Изрично в
подобни хипотези законодателят е предвидил възможността съдът да определи размер на
адвокатското възнаграждение, което с оглед общата цената на иска тук следва да бъде
изчислено съгласно нормата на чл. 7 ал. 2 т. 1 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г., предвиждаща
минимален размер на адвокатското възнаграждение от 300 лева.
Поради изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „Вива Кредит” ООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Джавахарлал Неру” №
28, „Силвър Център“, ет. 2, офис 73Г, представлявано от у. Д. С. Д. и К. С. Н., ЕГН:
**********, от ........, че е нищожна поради противоречие с добрите нрави, заобикаляща
изискването на чл. 19 ал. 4 от ЗПК, накърняваща договорното равноправие и нарушаваща
предпоставките на чл. 11 т. 9 и 10 от ЗПК на клаузата от сключения между страните договор
за кредит от 14.12.2021 г.- клаузата на чл. 1 ал. 3 от договора, предвиждаща заплащане на
такса за експресно разглеждане на документи.
4
ОСЪЖДА „Вива Кредит” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: град София, бул. „Джавахарлал Неру” № 28, „Силвър Център“, ет. 2, офис 73Г,
представлявано от у. Д. С. Д., да заплати на К. С. Н., ЕГН: **********, от ....., направените
разноски по делото- внесена държавна такса в размер на 50 лева (петдесет лева).
ОСЪЖДА „Вива Кредит” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: град София, бул. „Джавахарлал Неру” № 28, „Силвър Център“, ет. 2, офис 73Г,
представлявано от у. Д. С. Д., да заплати на а. С.К. Н., ЕГН: **********, със съдебен адрес:
....., адвокатско възнаграждение за осъществено на ищеца К. С. Н., ЕГН: **********,
безплатно процесуално представителство по делото, в размер на 300 лева (триста лева),
определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5