№ 1
гр. Бургас, 02.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ТОДОР Д. МИТЕВ
при участието на секретаря ДИЛЯНА ИВ. БОДУРОВА
като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно
наказателно дело № 20242120204317 по описа за 2024 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на Н. Б. Х. с ЕГН: **********, чрез
адв. * от АК-Бургас, срещу Наказателно постановление № 24-0431-000407/26.09.2024г.,
издадено от Началник сектор в ОДМВР-Бургас, РУ 01 Бургас, с което на жалбоподателя за
нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал.3, пр.1 ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева и „Лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 6 месеца.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и се
представлява от адв. * от АК-Бургас, който доразвива доводите в жалбата, като посочва, че е
налице и процесуално нарушение при изготвянето на постановлението.
Административнонаказващият орган, надлежно призован, не се представлява.
Съдът след като се запозна с материалите по делото и становищата на страните,
приема, че жалбата е подадена в рамките на срока за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН. Видно
от разписката НП е връчено на жалбоподателят на 14.10.2024г., а жалбата е депозирана на
16.10.2024 г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след като прецени
доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния
контрол намира за установено следното:
Жалбоподателят Х. работел в автосервиз, находящ се в гр. Бургас, *. Сервизът се
намирал на самия булевард. На 24.01.2024 г. в автосервиза бил докаран лек автомобил „Форд
Фиеста“, без регистрационни номера, с номер на рама *, собственост на *. Автомобилът
бил оставен за ремонт в една от сервизните клетки. Установило се, че към момента
автомобилът не може да бъде ремонтиран, поради което, за да освободи клетката за работа,
около 14:20 часа жалбоподателят го привел в движение, за да го изкара от там и да го
1
паркира встрани от сервиза.
Движението на автомобила било забелязано от служители на 01 РУ-Бургас, сред
които и актосъставителят С. С., които пристъпили към проверка. След справка се
установило, че автомобилът е с прекратена регистрация. Поради това служителят С.
съставил АУАН № 266692, квалифицирайки тези факти като нарушение по чл. 140, ал.1 от
ЗДвП. Актът бил предявен на нарушителя, който го подписал без възражения и получил
препис от него. Пред служителите жалбоподателят заявил, че е искал да премести
автомобила (л. 14).
Материалите били изпратени на Районна прокуратура- Бургас, като с постановление
от 30.08.2024 г. било отказано образуването на досъдебно производство, поради
малозначителност на деянието.
Въз основа на прекратителното постановление на БРП, на 26.09.2024г. било издадено
и атакуваното НП, в което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта.
Административнонаказващият орган взел предвид фактите, установени от разследването по
случая и решил, че с поведението си Х. е осъществил състава на нарушението по чл. 140,
ал.1, поради което и на основание чл. 175, ал.3, пр. 1 ЗДвП му наложил административно
наказание „Глоба” в размер на 200 лева и административно наказание „Лишаване от право
да управлява МПС” за срок от 6 месеца.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното
производство, които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част на акта за
нарушение, който като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено
средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява
гореописаната фактическа обстановка. Съдът няма основания да не кредитира показанията
на * и А. И., тъй като те не противоречат на изложеното от актосъставителя.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез
него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи
наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан
нито от твърденията на жалбоподателят, нито от фактическите констатации в акта или в
наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган , а АУАН е съставен
от компетентно (териториално и материално) лице. Административнонаказателното
производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е
било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН,
а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН.
Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. В чл. 140, ал. 1
от ЗДвП е посочено, че МПС следва да бъдат регистрирани, като се предвижда санкция за
управление на нерегистрирано МПС в приложената от АНО санкционна разпоредба. И в
АУАН, и в НП ясно е посочено, че лицето управлява МПС, което не е регистрирано, като
същото е било снето от отчет. Иначе казано, посочени са всички съставомерни признаци на
вмененото деяние.
2
Неоснователен е доводът, че не ставало ясно на какво основание е издадено
обжалваното постановление, тъй като в него е записано, че се издава въз основа на
постановление на БРП за отказ за образуване на досъдебно производство.
Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал.1 ЗДвП – по пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и
са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.
Установява се по делото, че автомобил „Форд Фиеста“, без регистрационни номера, с
номер на рама *, е бил с прекратена регистрация.
Съдът намира, че жалбоподателят е имал качеството „водач“ по смисъла на ЗДвП, като
самият той не оспорва, че е привел автомобила в движение.
Иначе казано, налице са всички признаци на нарушението от обектива страна.
Съставът намира, че е налице и виновно поведение. За да е налице административно
нарушение от субективна страна, следва деянието да било извършено виновно - т.е.
подведеното под отговорност лице да е наясно с фактите и обстоятелствата относно състава
на вмененото му деяние и да го извърши, било то умишлено или непредпазливо /съгласно
указаното в чл. 7, ал. 1 от Х. лек автомобил е бил без регистрационни табели, поради което
същият е бил наясно, че регистрацията му е прекратена.
Съставът обаче намира, че постановлението е материално незаконосъобразно на друго
основание. С оглед всички обстоятелства по делото съдът намира, че не е налице един от
съществените признаци на всяко едно адиминистративно нарушение- обществена опасност.
В дефиницията за административно нарушение в чл. 6 от ЗАНН обществената опасност не е
посочена като признак, както в чл. 9, ал. 1 НК касателно престъплението, но е безспорно, че
за да бъде едно деяние административно нарушение, то същото следва да има и определена
степен на обществена опасност.
В този смисъл е и правната теория- Димитров, Д. Административно право. Обща част.
С., Сиела, 2006, с. 399, Сивков, Цв. Административно наказване. Материалноправни и
проицесуалноправни проблеми. С., Софи-Р, 1998, с. 37, Дерменджиев, Ив., Д. Костов, Д.
Хрусанов. Адмнистративно право на Република България. С., Тилиа, 1996, с. 304 и др.
Това следва и от дефиницията за маловажен случай в пар. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН, която
разпоредба предвижда, че "маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение от
физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо
лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на
неизпълнение на задължение от съответния вид. От тази дефиниция следва изводът, че всяко
административно нарушение притежава определена степен на обществена опасност, която
го характеризира като такова.
В конкретния случай, настоящият състав счита, че изобщо липсва обществена опасност
на извършеното от жалбоподателя, поради което и не е следвало да бъде ангажирана
отговорността му. В тази насока съдът отчита най-вече разстоянието, на което е бил
преместен автомобила и причината за това. На първо място, става ясно от показанията на
свидетелите М. и И., че автомобилът е паркиран на много близко разстояние от сервиза- на
около 10 метра. Също така, следва да се отчете мотивът за извършване на действието- да се
освободи работната клетка в автосервиза. Тези обстоятелства в своята съвкупност
обосновават извод, че извършеното от Х. по никакъв начин не е застрашило обществените
отношения, свързани с безаварийното осъществяване на транспортната дейност, поради
което и деянието му не може да се квалифицира като административно нарушение, поради
липсата на каквато и да е обществена опасност. Изложеното налага отмяна на
постановлението.
3
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че незаконосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, поради което и атакуваното
наказателно постановление следва да се отмени.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН, в съдебните производства по ал. 1
страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени обжалвания административен
акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв,
се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. От изложеното
следва, че в полза на жалбоподателя действително следва да бъдат присъдени разноски за
адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 144 АПК субсидиарно се прилагат правилата на
ГПК. В случая е представен договор за правна защита, в които е отразено, че е заплатено в
брой адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. По делото не е направено възражение
за прекомерност, а съгласно ЗАНН, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може
по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част,
но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за
адвокатурата. Поради това и възнаграждението следва да се присъди изцяло. Доколкото се
прилага чл. 205 от АПК, по аргумент от който за разноските, направени от жалбоподателите
при обжалване на актове отговаря юридическото лице, представлявано от органа, издал акта,
съдът намира, че следва да осъди ОДМВР-Бургас да заплати сторените в настоящото
производство разноски в цялост по съображенията, изложени по-горе.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-0431-000407/26.09.2024г., издадено от
Началник сектор в ОДМВР-Бургас, РУ 01 Бургас, с което на Н. Б. Х. с ЕГН: ********** за
нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал.3, пр.1 ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева и „Лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 6 месеца.
ОСЪЖДА ОДМВР-Бургас, да заплати на Н. Б. Х. с ЕГН: **********, разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 600 (шестстотин) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4