Решение по дело №512/2020 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 272
Дата: 22 декември 2020 г. (в сила от 22 декември 2020 г.)
Съдия: Антония Атанасова Атанасова-Алексова
Дело: 20201700500512
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 11 септември 2020 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 272
гр. Перник , 22.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на десети ноември, през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател:МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА
Членове:РЕНИ П. КОВАЧКА
МАРИНЕЛА К. МАРИНОВА-
СТОЕВА
като разгледа докладваното от РЕНИ П. КОВАЧКА Въззивно гражданско
дело № 20201700500512 по описа за 2020 година
С Решение № 1102/ 10.08.2020год., постановено по гр. дело № 00216/2020год.,
Пернишкия районен съд е признал за установено ,че В. Д. В. от *** дължи на „
Водоснабдяване и канализация „ ООД гр.П. сума в размер на 129.22лева ,представляваща
стойността на ползвани ВиК услуги за имот, находящ се в *** за периода от 16.08.2016год.
до 16.03.2018год. и 34.41лева-лихва, представляваща обезщетение за забава за периода,
считано от 08.02.2017год. до 09.10.2019год. , ведно със законната лихва върху размера на
главинцата , считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане на задължението,за което и издадена заповед за
изпълнение по ч. гр.дело № 5887 по осписа на ПРС за 2020год.като е отхвърлил иска за
сумата от 129.22 лева до предявения размер от 180.29лева - главница за периода от
10.07.2009 год. до 16.08.2016 год. и за разликата от 31.41 лева до предявения размер от
36.09 лева –обезщетение за забава като неоснователен.
Със същото решение съдът е осъдил В. В. да заплати на „ Водоснабдяване и
канализация „ ООД гр.П. разноски в исковото производство в размер на 204.15 лева и
разноски в заповедното производство в размер на 55.68 лева.
Недоволен от така постановеното решение е останал ответникът- В. В. , която го
обжалва чрез назначения му от съда особен представител адв.К. , в частта му, в която искът
1
по чл.422 от ГПК е уважен. По изложените в жалбата оплаквания за неправилност и
необоснованост на обжалваното решение жалбоподателят моли същото да бъде отменено и
постановено ново за отхвърляне на иска , ведно с произтичащите от това последици.
Въззиваемото дружество - „ Водоснабдяване и канализация „ ООД гр.П. не е
депозирало писмен отговор., в който е изложило доводи за неоснователност на въззивната
жалба. В писмено становище по делото въззиваемият е изложил доводи за неоснователност
на въззивната жалба и е направил искане за потвърждаване на обжалваното решение като
правилно и законосъобразно ,с присъждане на разноски за въззивното производство.
При извършената служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК съдът установи, че
атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо . Не са налице основания
за обезсилването му, поради което следва да бъде извършена проверка относно правилността
му въз основа на наведените в жалбата доводи:
Пред районния съд е предявен и разгледан установителен иск по чл.422 от ГПК след
проведено заповедно производство. Поискано е да бъде признато за установено по
отношение на В. В. ,че дължи на „ Водоснабдяване и канализация „ ООД сумата от 180.29
лева , представляваща стойността на доставена,ползвана, но незаплатена вода в ап. **,
находящо се в *** за периода от 10.07.2009год. до 16.03.2018год. и лихва за забава на
месечните плащания в размер на 36.09лева за периода от 08.02.2017год. до
09.10.2019год.,ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
заявлението за издаване на за изпълнение -15.10.2019год. до окончателното й изплащане,за
които суми е издадена Заповед за изпълнение № ***год. по ч.гр.д.№ 05887/2019год. по
описа на ПРС.
Ищецът твърди ,че ответникът е негов абонат и че като такъв е страна по възникнало
между тях облигационно правоотношение във връзка с доставка, отвеждане и пречистване
на питейна вода на адрес: *** ,по което правоотношение е неизправна страна и дължи
заплащане на доставената и потребена от него питейна вода.
Ответникът ,чрез назначен от съда особен представител, е оспорил иска по основание
и размер. Изложил е доводи ,че е не е потребител на предоставяната от ищеца услуга,че е
нарушен начина на отчитане и изчисление на доставената и потребена питейна вода,както и
че ищецът е неизправна страна по възникналото правоотношение с ответника .Направил е
възражение за погасяване на претендираните суми по давност.
Районният съд е приел че между страните и за периода от 26.11.2015год. до
16.03.2018год. е съществувало облигационно правоотношение във връзка с предоставяне на
ВиК услуги до процесния имот ,по което ответникът е неизправна страна,но е отхвърлил
иска за периода от 26.11.2015год. до 18.07.2016год. като погасен по давност.
Предвид естеството на така предявения иск, в тежест на ищеца, в случая на „
2
Водоснабдяване и канализация „ ООД гр.П. е да докаже съществуването на вземането на
твърдяното основание и в претендирания размер. Ищецът следва да установи всички
положителни факти и обстоятелства, от които черпи права, а именно наличието на
твърдяното договорно отношение с ответника, както и размера на дължимите суми.
Ответникът от своя страна носи тежестта на доказване на правоизключващите или
правопогасяващите вземането на ищеца възражения. Горното е съобразено от районния съд
при разпределяне на доказателствената тежест, който, позовавайки се на относимите за това
материални норми, е достигнал до правилен и законосъобразен извод относно наличието на
облигационно отношение между страните във връзка с доставени „ Ви К „ услуги в
апартамент № **, находящ се на ул.“ ***“ в *** .
За наличието и валидността на съществуващото между страните облигационно
правоотношение във връзка с предоставени В и К услуги първоинстанционния съд е
изложил мотиви, които въззивната инстанция напълно споделя и към които препраща на
основание чл.272 от ГПК със следното пояснение във връзка с оплакванията във въззивната
жалба.
Неоснователни са твърденията на особения представител на жалбоподателя, че
последният не е бил собственик на процесния апартамент през исковия период, поради
което и не дължи заплащане на предоставените му от въззиваемото дружество В и К услуги.
Отношенията между водоснабдителните предприятия и потребителите се уреждат със
Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и Наредба № 4 от
14.09.2004год. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи. Съгласно чл.14 от тази наредба,
отношенията се уреждат с писмен договор,който се предлага от водоснабдителното
предприятие. Наредбата касае потребителите , които се присъединяват към
водоснабдителната мрежа при действието на посочената наредба. С влизането в сила на
Наредба № 4 в параграф 3 е предвидено, че условията и редът, при който съществуващите
водопроводни и канализационни отклонения, собственост на потребителите се предоставят
за експлоатация на оператора се определят с общите условия за получаване на услугите В и
К и се конкретизират с договорите за предоставяне на услегите В и К. Оттук следва ,че за
заварените потребители,които не са сключили предвидените в чл.3 на Наредба № 9 и в чл.14
на Наредба № 4 договори, намират приложение общите условия на доставчика,като ако
потребителят желае различни условия от общите, последните следва да бъдат
обективирани в писмен договор. Гореизложеното налага извод,че когато обектът е свързан
към водопроводната мрежа преди влизане в сила на Наредбата и ползва услугите на
водоснабдителното предприятие,то самият факт на ползване е достатъчен да се приеме,че е
налице облигационна връзка между страните, уредена с общите условия на доставчика.
Общите условия са представени по делото и същите са одобрени от ДЕКВР с решение №
0У-09/11.08.2014год.,като не се оспорва че същите са публикувани съгласно изискванията
на чл.11, ал.7 и 8 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги.
3
Съгласно чл. 2, ал.1 от ОУ за предоставяне на В и К услуги на потребителите на В и К
Оператор , „потребители“ на В и К услуги са юридическите лица и физическите лица-
собственици, ползватели на вещно право на строеж на имоти, за които се представят В и К
услуги. От тези разпоредби следва, че е достатъчно да се установи, че ответникът е
собственик , ползвател или вещно право на строеж на имота, за който се предоставя В и К
услугата , за се направи извод ,че същият имат качеството „ потребител“ на В и К услуги.
От приложеното по делото копие на нотариален акт № **, том- *, рег.№ ***, дело №
374/2015год. се установява ,че жалбоподателят е придобил собствеността върху процесния
апартамент чрез сделка покупко-продажба на ***год. като на ***год. е сключил с
въззиваемото дружество и договор за преодставяне на водоснабдителни и канализационни
услуги. Гореизложеното и съдържащите се по делото данни за открита на името на
жалбоподателя партида във въззиваемото дружество мотивират извод, че жалбоподателят е
потребител на предоставените през периода от 16.08.2016год. до 16.03.2018год. В и К
услуги . Това обстоятелство се потвърждава и от приложените от ищеца заверени
ксерокопия на карнетни листове. В тях са отразени показанията на водомер № *** и № ***
на обект *** с клиент В. Д. В. ,които водомери са налице данни да са поставени и
пломбирани в апартамента на жалбоподателя на ***год. Последното се установява от
приложените акт / потвърждение /за първоначално монтиране /поставяне № *** и №
***.Върху карнетните листове фигурира подпис,за който не е установено по надлежния ред
,че не е на потребителя В. В..
Гореизложеното обосновава извод,че между ищцовото дружество и ответника в
първоинстанционното производство е налице договорно правоотношение, уредено от
разпоредбите на Наредба № 4 от 14.09.2004год. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи и общите
условия на доставчика, по което правоотношение ответникът длъжи заплащане на
преодставените му от ищеца и ползвани от него В и К услуги за периода от 16.08.2016год.
до 16.03.2018год.,поради което оплакванията на жалбопадателя за противното се явяват
несъстоятелни.
Несъстоятелни са оплакванията във въззивната жалба и относно размера на
задължението. Данни за последния се съдържат в цитираните по-горе карнетни листове
,както и от в изготвената и въз основа на тях съдебно икономическа експертиза . От
последната се установява ,че отчитането на консумираната от ответника питейна вода през
процесния период е извършвано по показания на водомери като стойността на извършените
от ищцовото дружество В и К услуги за периода от 10.07.2009год. до 16.03.2018год. е в
размер на 229.70лева, от които главница в размер на 180.29лева и лихва в размер на
49.41лева.Установява се също така ,че задължението е осчетоводено надлежно в
счетоводството на ищцовото дружество и че не е заплатено от ответника. Последният и не
въвежда такива твърдения.
4
Правилно и законосъобразно районния съд се е позовал на данните , съдържащи се в
приложените по делото карнетни листове ,респ. на изготвената и въз основа на тях съдебно-
икономическа експертиза, предвид недоказаното оспорване на подписи на жалбоподателя-
потребител върху тях. Следва да се отбележи, че за удостоверителната сила на карнетния
лист не е налице изрично условие подписа да е положен от титуляра на партидата, а е
възможно това да бъде направено от лице находящо се на адреса ,което се намира там в
момента на извършване на отчета. В този смисъл, оспорването на ответника ,че карнетния
лист не носи неговия подпис и липсата на такъв опорочава доказателствената му сила , се
явява несъстоятелно.
Предвид на гореизложеното съдът намира за доказано по делото ,че ответникът е
неизправна страна по договорното правотношение с ищеца,като задължението му възлиза на
сумата от 129.22лева , като лихвата върху тази сума за периода от 08.02.2017год. до
09.10.2019год. е в размер на 31.41лева.
Достигайки до същия извод, районния съд е постановил правилно и законосъобразно
решение,което следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода от спора и направеното в този смисъл искане жалбоподателят следва да
заплати на въззиваемото дружество направените разноски във въззивното производство, а
именно сумата от 150 лева , заплатена като възнаграждение за особения представител на
жалбопоателя , както и 100 лева юрисконсутско възнаграждение.
Водим от гореизложеното , Пернишкият окръжен съд

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1102/10.08.2020год., постановено по гр.дело №
00216/2020год. по описа на Пернишкия районен съд.
ОСЪЖДА В. Д. В. с ЕГН ********** от *** да заплати на „ Водоснабдяване и
канализация“ ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: *** сумата от 150
лева ,напавени разноски по делото и 100 лева юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
5
2._______________________
6