Решение по дело №2631/2019 на Административен съд - Варна

Р    Е     Ш      Е      Н     И     Е

 

№………………………..   2019 година,

 

гр.ВАРНА

 

В   И  М  Е  Т  О   Н  А   Н  А  Р  О Д  А

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Варна, ВТОРИ касационен състав :

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЙОВА ПРОДАНОВА  

                      ЧЛЕНОВЕ:  ГЕРГАНА СТОЯНОВА

                                                  ДИМИТЪР МИХОВ                                 

 

 В съдебно заседание на 07.11.2019 г.при секретаря Наталия Зирковска и  с участието на прокурор Силвиян Иванов  разгледа докладваното от съдия Г. Стоянова  КНАХД № 2631/2019 по описа на Административен съд гр. Варна  за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на „Транс груп България 1“ ООД , ЕИК *****, представлявано от Е.А.И., срещу Решение № 99/15.07.2019 г., постановено от ІІІ-ти състав на ДРС по НАХД №118/2019 г.  с което е потвърдено НП № 23-0000209/27.03.2019 г., издадено от Началника на областен отдел „Автомобилна администрация“ Варна.

С него  за нарушение на чл. 32, §1, изр.2 предложение второ от Регламент /ЕС/ 165/2014 на основание чл. 105, ал.1 от ЗАвтПр  на касатора  е наложено административно наказание  глоба в размер от 200 лв.

Касаторът счита решението на въззивния съд за неправилно и необосновано, постановено при  неправилно приложение на материалния закон.  В тази връзка твърди неяснота относно  посочената  от АНО и възприета и от въззивния съд дата на нарушението – 15.09.2018 г.,  като счита за неизяснен въпросът относно датата, на която  за дружеството превозвач е възникнало задължението  да организира работата в предприятието съобразно изискванията на Регламента и моментът на неправомерното бездействие на задълженото лице. Счита,  че тази неяснота възпрепятства организацията на правната му защита и затруднява съдебния контрол.

          Възразява срещу приетото от въззивния съд относно вмененото на водача задължение по чл. 32, §2 от Регламент 165/2014 г. правната квалификация и  съставомерността на деянието за което е наказан. Според разбирането на касатора за нормата на чл. 33 от същия Регламент,  отговорността на транспортното предприятие-превозвач се състояла единствено в осигуряване на водачите на подходящо обучение и инструктаж относно правилното функциониране на тахографите, осигуряване на достатъчен брой тахографски листи и съхранението им  в указания срок.

Въз основа на изложеното формира  искане за отмяна на въззивното решение и на потвърденото с него наказателно постановление.

          Ответникът в представен по делото писмен отговор оспорва касационната жалба, обширно излага доводи за неоснователност на всички релевирани от касатора оплаквания. Счита за безспорно доказано извършеното от водача нарушение, при ясно установено изпълнително деяние, поради което пледира решението на ВРС да бъде оставено в сила.

          Представителят на ВОП намира касационната жалба за основателна. счита въззивното решение за неправилно, пледира за неговата отмяна..

Съдът в настоящия си състав като съобрази доводите на страните с данните по делото  приема за установено следното:

          Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество  е  НЕОСНОВАТЕЛНА.

Административнонаказателната отговорност на дружеството е ангажирана за това, че в качеството му на превозвач, притежаващ Лиценз на общността за превоз на товари № 6346 не е осигурило  правилното изполване на тахографски лист от водача Б.Й. карастоянов относно спазване на изискванията, въведени в чл. 37, §2 от Регламент   ЕО 165/2014.

При извършена на 05.03.2019 г. комплексна проверка на „Транс груп България1“ ООД, от проверените документи контролните органи установили, че на 15.09.2018 г.   дружеството –превозвач  осъществило обществен превоз на товари  с товарен автомобил марка „Скания“  кат.№3, с рег.№ В 7891 РР,  собственост на превозвача и водач Б. К.,  с монтиран аналогов тахограф,  попадащ в обхвата на Регламент  (ЕО) 561/2006,  който уред бил неизправен към момента на извършване на превоза. Последното е установено от  съдържанието на тахографски лист с за същата дата ръчен запис, върху който водачът не отбелязал данните, позволяващи идентифицирането му – липсвал номер на СУМПС.

Въз основа на така установеното от фактическа страна АНО приел, че  дружеството-превозвач   не осигурило правилното използване  на тахографския лист от страна на водача и с процесното наказателно постановление наложил  предвиденото в чл. 105, ал.1 от ЗАвтПр административно наказание – имуществена санкция в размер от 200 лв.

За да потвърди издаденото срещу касатора наказателно постановление въззивният съдът приел за безспорна установената от АНО фактическа обстановка, която без съмнение доказва извършването на описаното в него административно нарушение,  установено от данните в административната преписка  и от събраните в хода на  въззивното производство.

Приел за правилна дадената на деянието правна квалификация по чл. 32, §1 изречение 2 пр. 2 от Регламент № 165/2014 и точно приложена санкционната норма на чл. 105, ал.1 от ЗАвтПр.

Изводите на  въззивния съд са  принципно правилни и се споделят изцяло от касационния съд в настоящия му състав.

При извършване на превоза на посочената дата – 15.09.2018 г. аналоговият тахограф, с който е оборудвано превозното средство е бил в неизправност. Факт по който между страните спор няма.  Също толкова безспорен е и фактът, че водачът К. не отбелязал задължителните за идентифицирането му данни.  

 Вмененото на касатора нарушение  е формално, за което законодателят не е предвидил настъпването на вредоносен резултат от това деяние. Тезата на касатора за приложението на чл. 33, §3 от Регламент № 165/2014 г. относно обхвата и обема на собствената му отговорност като транспортно предприятие е несъстоятелна – неговото задължение не се изчерпва единствено с изброените в касационната жалба дейности и действия. Вярно е, че са конкретния пропуск на водача К.при ръчното попълване на тахографския лист,  същият носи лична административнонаказателна отговорност.

 

Съгласно чл. 33, § 3 от Регламент /ЕО/ 165/2014 Транспортните предприятия носят отговорност за нарушения на настоящия регламент, извършени от техни водачи или от водачи, намиращи се на тяхно разположение. Цитираната в НП разпоредба на чл. 32, §1 от Регламента,  гласи: Транспортните предприятия и водачите осигуряват правилното функциониране и използване на дигиталните тахографи и на картите на водача. Когато транспортните предприятия и водачите използват аналогови тахографи, те осигуряват правилното им функциониране и правилното използване на тахографските листове. Двете коментирани норми с в такава логическа и правна връзка,  която недвусмислено сочи на пряката отговорност на транспортното предприятие, каквото качество притежава   „Транс груп България1“ ООД.

Изложеното води до извод за неоснователност на касационната жалба

Решението на ДРС  е   правилно и следва да се остави в сила.

Предвид изложеното и на основание чл. 222, ал. 1, от АПК,   втори касационен състав при АС Варна

 

 

Р  Е  Ш  И:

 

           ОСТАВЯ В СИЛА  Решение № 99/15.07.2019 г., постановено от ІІІ-ти състав на ДРС по НАХД №118/2019 г. по описа на същия съд.

 

           РЕШЕНИЕТО  е окончателно  и  не  подлежи  на  обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:….

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:1…..

 

                   2….