Решение по дело №6725/2019 на Районен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

№ 607 / 25.3.2020г.

гр. Перник, 25.03.2020г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, III-ти състав, в публичното съдебно заседание, проведено на пети март, две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ МИЛУШЕВА

при участието на секретаря Лили Добрева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 06725 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството по делото е по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК.

            Предявени са обективно кумулативно съединени положителни искове от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис 4 срещу А.А.Т., с ЕГН: ********** и с адрес: ***, с които се иска да бъде признато по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество сумата от 738,40 лева, представляваща главница за периода от 13.07.2018г. до 30.11.2018г., сумата от 64,60 лева, представляваща договорна лихва за периода от 13.07.2018г. до 30.11.2018г., сумата от 297.00 лева, представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 13.07.2018г. до 30.11.2018г., сумата от 55,50 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 13.07.2018г. до датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване в съда на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане, за които суми по ч. гр. дело № 04067/2019г. по описа на Районен съд – гр. П.е издадена Заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410 от ГПК.

            В исковата молба се твърди, че между ищеца и ответника съществува валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата на подписано на 28.11.2018г.  Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 28.11.2018г., сключен между „Кредит Тайм“ ЕООД, с ЕИК: ********* и ищеца по настоящото дело. В резултат на този правопораждащ факт, всички вземания на „Кредит Тайм“ ЕООД, с ЕИК: *********  спрямо ответника, произтичащи от сключен между тях Договор за паричен заем № 20948/15.06.2018г. са прехвърлени на ищеца по делото. Изяснява се, че съгласно сключения между ответника и „Кредит Тайм“ ЕООД, с ЕИК: ********* договор за паричен заем, „Кредит Тайм“ ЕООД е предоставил на ответника заем в размер на 800.00 лева, по отношение на който ответника се е задължил да го върне в сроковете и при условията, посочени в договора и приложимите Общи условия. Твърди се, че срокът на сключения договор за паричен заем е бил до 30.11.2018г., като до настоящия момент ответникът не е изплатил изцяло дължимия паричен заем.

            В предоставения от разпоредбата на чл. 131 ГПК едномесечен срок, ответникът е депозирал писмен отговор, в който по същество е признал фактите и обстоятелствата по делото.

            В съдебно заседание, страните редовно призовани, не се явяват. Ищецът, чрез нарочна молба с рег. № 6702/28.02.2020г. е заявил, че поддържа предявените искови претенции, а предвид признанието на същите от страна на ответника, то моли за решение по реда на чл. 237 ал. 1 ГПК

            След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

            По допустимостта:

Предявени са от страна на ищеца обективно кумулативно съединени положителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, и  вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за процесните суми, като за същите е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение с № 2687 от 03.07.2019г. по ч. гр. д. № 4067/2019г. по описа на ПРС. Същата е връчена на длъжника (ответник по настоящото дело) в условията на чл. 47 ал. 5 ГПК, при което, в предоставения едномесечен срок, са предявени настоящите установителни искове. Последното обстоятелство прави исковете процесуално допустими, респ. съдът дължи произнасяне по тях.

            По основателността:

            В депозирания писмен отговор ответникът е заявил, че е съгласен с фактите и обстоятелствата по делото, т. е. същия признава иска. Същевременно, в първото по делото открито съдебно заседание, ищецът е направил искане за постановяване на решение съобразно признанието.

            С оглед горното, съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 237 ГПК, а именно: ответникът признава исковете, ищецът е направил искане за постановяване на решение при признание на иска, признато е право, с което страната може да се разпорежда и признатото право не противоречи на правилата на закона или на морала. Признатите искове се подкрепят от всички писмени доказателства по делото, поради което и съдът намира, че следва да бъде признато за установено че ответникът дължи на ищеца процесните суми.

            Предвид гореизложеното и на основание чл. 237 ГПК настоящият състав намира, че искът е основателен и следва да бъде уважен, като на основание чл. 237 ал. 2 ГПК, съдът не следва да излага мотиви за това.

По разноските:

            Съгласно Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГКТ с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските, както за заповедното, така и за исковото производство.

            Предвид изхода на делото, право на разноски има само ищецът. Същият претендира такива в общ размер на 500.00 лева, от които: 50.00 лева – държавна такса в исковото и заповедно производство, 100.00 лева – юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство и 350.00 лева – юрисконсултско възнаграждение в исковото производство. С оглед изхода на делото, на същия следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 450.00 лева, предвид обстоятелството, че определеното юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство възлиза на 50.00 лева.

            Мотивиран от горното и на основание чл. 237 ГПК, Пернишкият районен съд

 

Р Е Ш И:

            ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове, предявени от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис 4 срещу А.А.Т., с ЕГН: ********** и с адрес: ***, че А.А.Т. ДЪЛЖИ на ищеца сумата от  738,40 лева, представляваща главница по Договор за паричен заем № 20948/15.06.2018г за периода от 13.07.2018г. до 30.11.2018г., сумата от 64,60 лева, представляваща договорна лихва за периода от 13.07.2018г. до 30.11.2018г., сумата от 297.00 лева, представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 13.07.2018г. до 30.11.2018г., сумата от 55,50 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 13.07.2018г. до датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 02.07.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване в съда на заявлението по чл. 410 ГПК – 02.07.2019г. до окончателното й изплащане, за които суми по ч. гр. дело № 04067/2019г. по описа на Районен съд – гр. П.е издадена Заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410 от ГПК.

ОСЪЖДА А.А.Т., с ЕГН: ********** и с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис 4, сумата от 450.00 лева, представляваща направените по делото и по частно гражданско дело № 04067/2019г. по описа на ПРС, разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЛЕД влизане на решението в сила, ч. гр. д. № 04067/2019г. по описа на ПРС да бъде върнато на съответния съдебен състав на ПРС, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящото дело.

                                                                     

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: