№ 230
гр. Търговище , 25.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VIII СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и седми април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Христина И. Сярова
при участието на секретаря Михаил С. Пенчев
като разгледа докладваното от Христина И. Сярова Гражданско дело №
20203530101032 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.422 от ГПК.
Съдът е сезиран с искова молба от„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ клон
България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.М. 4, Бизнес
Парк София, сг. 14(правоприемник на БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД,ЕИК
*********), представлявано от Д. Д., действащ чрез юрисконсулт Ц. С. против Д. Н. Д. с
ЕГН-********** от гр.Търговище, ул.Х. Д. *****, за съществуване и дължимост на сумата
от 1874.57лв., главница по обявено за предсрочно изискуемо задължение по Договор за
потребителски заем № PLUS-15066294 от 21.07.2017г., възнаградителна лихва в размер на
574.47лв. за периода 20.11.2018год. до 20.08.2020год., мораторна лихва в размер на
165.20лв. за периода от 20.12.2018г. до 20.05.2020г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 29.01.2020год., до окончателното изплащане на задължението, за
които вземания в полза на ищеца е издадена Заповед № 237/02.06.2020г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№1531 по описа за 2020г. на ТРС.
Ищецът твърди, в исковата си молба, че на 21.07.2017 г. между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ и Д. Н. Д., ЕГН ********** е сключен договор за потребителски
паричен кредит № PLUS-15066294 посредством, който страните са постигнали съгласие
кредиторът да отпусне на кредитополучателя заем в общ размер на 2500 лева за срок от 36
месеца, обхващащ периода от подписване на договора до 20.08.2020 г., съгласно
погасителен план, включващ падежните дати на месечените погасителни вноски, техния
размер и размерът на оставащата главница. Договорено е паричният кредит да бъде
изплатен на 36 броя равни месечни вноски, всяка в размер на 127.09 лева, като в договорът
1
е посочена и общата стойност на плащанията по кредита.
Въз основа на индивидуалния кредитен профил на ответника е определен годишен
процент на разходите. Кредитополучателят заплаща и такса ангажимент, срещу което
кредиторът сключва договора при фиксиран лихвен процент по смисъла на § 1, т. 5 от ЗПК,
при съдържащите се в договора условия, размери и срокове. Таксата се заплаща от
кредитополучателя при усвояване на кредита, като кредиторът удържа сумата посочена в
поле „Такса ангажимент“ от общия размер на кредита.“ Лихвеният процент по кредита е
фиксиран за срока на договора, като началната дата за изичисляване на ГПР е датата на
подписване на договора при допускането, че годината има 365 дни, независимо дали е
високосна и договорът е валиден за целия срок като страните изпълняват точно
задълженията си по него.
Твърди се, че сумата, предмет на договора е преведена по личната банкова сметка на
ответника, декларирана от същия и посочена в договора за кредит.
На основание на чл. 3 във връзка с чл. 4 от договора за ответника възниква задължението да
погаси заема на 36 месечни вноски, всяка по 127.09 лева, като в чл. 5 от договора е
предвидено, че при забава на една или повече месечни погасителни вноски
кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за
периода на забавата.
Обезщетението за забава е равно на ОЛП, обявен от Българската народна банка, в
сила от 1 януари, съответно от 1 юли на текущата година плюс 10%. Лихвените проценти в
сила от 1 януари на текущата година са приложими за първото полугодие на съответната
година, а лихвените проценти в сила от 1 юли са приложими за второто полугодие.
Обезщетението за забава се изчислява на дневна база като дневният й размер за просрочени
задължения е равен на 1/360 част от годишния размер, определен в предходното изречение.
Длъжникът е преустановил плащането на вноските по кредит № PLUS-15066294 на
20.11.2018 г., като към тази дата са погасени 14 месечни вноски.
На основание чл. 5 от договора, вземането на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ става
изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни
вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска, която в
настоящия случай е 20.12.2018 г., от която дата вземането е станало ликвидно и изискуемо в
целия му размер, за което от страна на кредитора е изпратено изрично уведомление до
длъжника.
Преди подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, са постъпили две плащания от
длъжника: 16.05.2019 г. - 50.00 лв /петдесет лева/ и на 30.09.2019г. - 30.00 лв ./тридесет
лева/. Постъпилата сума е погасила част от дълга в реда на чл. 76 от ЗЗД.
2
Тъй като от страна на длъжника не са извършвани погашения по дълга от кредитора е
подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК в Районен съд- Търговище за следните дължими суми по договор за потребителски
паричен кредит № PLUS-15066294 както следва:
-1874.57 лева (хиляда осемстотен седемдесет и четири лева и 57 стотинки) —
главница,
-547.47 лева-възнаградителна лихва за периода от 20.11.2018 г. до 20.08.2020 година;
-165.20 лева - мораторна лихва за периода от 20.12.2018 г. до 20.05.2020 г.;
-законната лихва за забава от датата на завеждане на заявлението за издаване на
заповед за парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането.
Предвид изложеното молят съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България съществува вземането по договор PLUS-15066294,
обективирано в заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по
ч. гр. д. № 531/2020 г. по описа на Районен съд - Търговище, а именно: 1874.57 лева -
главница по договора за кредит, 574.47 лева възнаградителна лихва, начислена върху
главницата за периода от дата на втора пропусната вноска г. до 20.8.2020 г., 165.20 лева -
мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от 20.12.2018 г. до 20.05.2020 г.,
ведно със законната лихва, считано от постъпване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на
вземането. Претендират разноски и по заповедното и по настоящото дело. В съдебно
заседание не се явяват и не изпращат представител. Депозирали са писмено становище, че
поддържат иска. Претендират разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от процесуалният представител
на ответника. Счита исковете за допустими но недоказани. В съдебно заседание поддържа
отговора. Моли съда да отхвърли исковете като неоснователни.
Съдът, след преценка на представените и допълнително събрани по делото
доказателства с оглед разпоредбата на чл. 235 ГПК, приема за установено
следното от фактическа страна:
От приложеното ч.гр.д. № 531/2020г. по описа на РСТ, се установява, че по заявление
на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, гр. София против Д. Н. Д. е издадена Заповед №
237/02.06.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която
е разпоредено длъжникът да заплати на заявителя исковите суми, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 01.06.2020год., до окончателното й изплащане, на осн. чл.410,
ал.1, т.1 от ГПК, както и направените в производството разноски.
3
Видно от приложения по делото договор за потребителски кредит PLUS-
15066294/21.07.2017г.,( лист 15 от делото) че „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД е
предоставило на ответника заем в общ размер на 2500 лева за срок от 36 месеца, обхващащ
периода от подписване на договора до 20.08.2020 г., съгласно погасителен план, включващ
падежните дати на месечените погасителни вноски, техния размер и размерът на оставащата
главница. Договорено е паричният кредит да бъде изплатен на 36 броя равни месечни
вноски, всяка в размер на 127.09 лева, като в договорът е посочена и общата стойност на
плащанията по кредита – 4575.24лв.
От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, приета
без възражения от съда и страните се установи, че към датата на подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК, ответника е имал неизплатени задължения по договора в размер 1846.57лв.
главница; 28лв. застраховка за периода 20.03.2019г. до 20.04.2019г. включително; 574.47лв.
възнаградителна лихва и 233.90лв. обезщетение за забава за периода 20.12.2018г. до
12.03.2020г. и от 14.05.2020г. до 20.05.2020г., като периода от 13.03.2020г. до 13.05.2020г. е
изключен на база чл.6 от ЗМДВИП законна лихва за периода от 01.01.2018г. до 11.06.2018г.
В табличен вид са представени извършени плащания по кредита от длъжника. След издаване
на Заповедта по чл.410 от ГПК, няма погасяване на задължения.
При така установеното от фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:Предявените искове са с правно основание чл. 422,
ал.1, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 ГПК. Активно легитимиран да предяви иска е кредитор,
в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, връчена на
задължената по същото лице по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Предмет на иска е установяване
съществуването на вземането по издадената заповед и успешното му провеждане
предполага установяване на дължимостта на сумата, за която е издадена оспорената заповед.
Или, в контекста на основанието, на което се претендира вземането, в тежест
на ищцовото дружество е да установи, при условията на пълно и главно доказване, че
страните са били обвързани от действителен договор за кредит за покупка на стоки или
услуги, че дружеството е заплатило на търговеца, избраните от ответника стоки и че същите
са получени от последния и факта на осъществяване на всички предпоставки по договора за
отнасяне на кредита в предсрочна изискуемост, както и размера на претендираното вземане
по отделни пера.
От коментираните по-горе писмени доказателства, се установи, че между БНП
Париба ПърсънълФайненс” ЕАД, гр. София и ответника на 21.07.2017г. е сключен договор
за потребителски кредит PLUS-15066294/21.07.2017г. за сумата от 2500лв. главница.
Относно изпълнението на задължението на кредитора за предоставяне на кредитния ресурс
между страните не е налице спор, а и това се установи от коментираните по-горе писмени
доказателства.
По делото няма спор, че ответника е преустановил плащането на вноските на
4
20.11.2018г., към която дата са погасени 14 месечни вноски.
Възражението, че липсват доказателства за реално получаване на сумата от длъжника
е неоснователно, предвид факта, че ответника е извършил 14 плащания по договора, което
доказва, реалното получаване на сумата.
Дружеството, с което ответника е сключил договор за кредит представлява небанкова
финансова институция. Обстоятелството, че извършва банкова дейност в областта на
потребителското кредитиране не я прави банка, поради което сключеният между ищцовото
дружество и ответника договор съставлява договор за заем по чл.240 от ЗЗД. Съдът приема,
че в случая, тъй като се касае за небанкова финансова институция по отношение на договора
за кредит не намира приложение т.18 на ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС относно момента
на настъпване на предсрочната изискуемост на вземане по договор за банков кредит. В този
смисъл е и Определение № 41/11.01.2016г. по гр.д. № 4606/2016г., ІV г.о., ГК на ВКС. В
конкретната хипотеза, чл.5 при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от
падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно
изискуемо в целия му размер и не е било необходимо за настъпване на предсрочна
изискуемост на кредита да е налице упражнено от кредитора право да обяви кредита за
предсрочно изискуем.
Относно твърденията на ответницата, че по делото липсва преддоговорна
информация, съдът счита, че това твърдение е опровергано от приложения по делото
Стандартен европейски формуляр, който съдържа всички клаузи на договора.
От лист 25 и сл. са приложени и Общи условия по договора, които са неразделна част
от договора и носят подписи на страните на всяка страница.
По изложените съображения, съдът счита, че предявените искове са основателни
доказани. Относно размерите, съдът счита че следва да признае съществуване и дължимост
на главница в размер на 1874.57лева, доколкото вещото лице уточни, че в претендираната
сума като главница ищеца е включил и главницата по застраховка – 28лв.; 574.47 лева,
възнаградителна лихва върху главницата за периода от 20.11.2018г. до 20.08.2020г. и
обезщетение за забава в размер на 165.20 лева за периода 20.12.2018г. до 20.05.2020г.(сумата
е различна от установената от в.л. но доколкото няма увеличение на претенцията по чл.214
от ГПК, съдът следва да се съобрази с размера претендиран от ищеца).
На основание чл.78,ал.1и ал.8 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца и
направените в заповедното производство – ч.гр.д.№ 531/2020г. разноски в пълен размер на
75лв., включващи 25лв. държавна такса и 50лв. юрисконсултско възнаграждение, както и
направените в настоящото производство разноски в общ размер на 785.70лв. включващи –
122л. внесена държавна такса; 100лв. юрисконсултско възнаграждение; 413лв.
възнаграждение за особен представител и 150лв. възнаграждение на вещо лице.
5
Ответникът не е претендирал разноски и не е представила доказателства за реално
направени такива.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено съществуване на вземане на основание чл. 422, ал.1, вр.
чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 ГПК и чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД на БНП Париба Пърсънъл
Файненс” С.А., Франция, рег. № ***** чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон
България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., ж.к. „М. 4”, Бизнес
парк София, сгр. 14, представлявано от Д. Д. – Зам.управител, чрез юрисконсулт Н. А. М.,
към Д. Н. Д. с ЕГН-********** от гр.Търговище, ул.Х. Д. *****, за следните суми: сумата
от 1874.57лв., главница по обявено за предсрочно изискуемо задължение по Договор за
потребителски заем № PLUS-15066294 от 21.07.2017г., за сумата от 574.47лв.
възнаградителна лихва за периода 20.11.2018год. до 20.08.2020год., за сумата от 165.20лв.
мораторна лихва за периода от 20.12.2018г. до 20.05.2020г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 01.06.2020год., до окончателното изплащане на задължението, за
които вземания в полза на ищеца е издадена Заповед № 237/02.06.2020г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№1531 по описа за 2020г. на ТРС.
ОСЪЖДА Д. Н. Д. с ЕГН-********** от гр.Търговище, ул.Х. Д. *****, да заплати
на БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., Франция, рег. № ***** чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. С., ж.к. „М. 4”, Бизнес парк София, сгр. 14, представлявано от Д. Д. –
Зам.управител, чрез юрисконсулт Н. А. М., сумата от 75 лева /седемдесет и пет лева/,
представляваща направените в заповедното производство разноски, както и сумата от
785.70лв. /седемстотин осемдесет и пет лева и седемдесет стотинки/, представляваща
сторените в настоящото производство разноски, съразмерно уважените претенции, на
основание чл. 78, ал. 1 и ал.8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Търговищки окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните, на осн. чл.259, ал.1 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
6