№ 277
гр. Добрич, 20.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галя Ив. Митева
при участието на секретаря Диана Б. Кирова
като разгледа докладваното от Галя Ив. Митева Административно
наказателно дело № 20223230200138 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе следното предвид:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Свентранс БГ” ЕООД с ЕИК ********* с
представляващ Л. Д. - управител, депозирана чрез процесуален представител,
против Наказателно постановление № 23-0000705 от 16.06.2021 г. на
Директор РД „АА” гр. Варна, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.
91в, т. 2, пр. 1-во от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/, на основание
чл. 104, ал. 7 от ЗАвПр е наложено административно наказание
„ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 2 000 лева.
По същество жалбоподателят оспорва НП като незаконосъобразно и
необосновано. Редовно уведомен, не се явява представляващият на
жалбоподателя, а се представлява от редовно упълномощен процесуален
представител, който поддържа жалбата на изложените в нея доводи.
Въззиваемата страна в съдебно заседание не се представлява. С писмено
становище се предлага наказателното постановление да бъде потвърдено.
Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства и
становищата на страните, намира, че жалбата е допустима като депозирана в
законоустановения 7-дневен срок и от лице, което има правен интерес.
Независимо от основанията, посочени от въззивника, съдът подложи на
цялостна преценка атакуваното наказателно постановление, при което
констатира следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Със Заповед № РД-12-41/06.01.2021 г. на Директора на РД „АА“ Варна
1
/л. 59/ св. К. Н. К. и св. Б. Г. ИВ. – старши инспектори в отдел „Контрол“ при
РД „АА“ Варна, били определени за длъжностни лица, които да извършат
комплексна проверка на „Свентранс БГ“ ЕООД в срок до 15.01.2021 г. Обект
на проверката е документацията относно транспортната дейност на фирмата
за периода от 01.06.2020 г. до 31.08.2020 г.
Междувременно, повече от три месеца по-рано, с Покана изх. № 82-00-
51-1122/25.09.2020 г. /л. 57/ Директорът на РД „АА“ Варна уведомил
Управителя на „Свентранс БГ” ЕООД с ЕИК *********, че предстои
извършване на проверка на територията на предприятието и за целта е
необходимо в седем дневен срок от получаване на поканата да бъдат
подготвени определени документи, посочени в поканата. Поканата била
получена от упълномощено лице на 30.09.2020 г.
На 19.01.2021 г. /четири дни след изтичане на срока за извършване на
проверката и близо четири месеца след изтичане на срока по гореописаната
покана/ св. К. Н. К. посетил сам офиса на дружеството, находящ се в гр.
Добрич, ул. „* Петков“ № 4, ет. 2, ап. 18 и извършил проверка на място.
Обстоятелствата около извършената на място проверка и резултатите и
констатациите от проверката обаче не били обективирани документално от
св. К., нито пък бил изготвен опис на документи, ако такива са били
представени или не от дружеството.
На 23.02.2021 г. св. К. съставил АУАН Серия А-2020 № 284599 против
„Свентранс БГ“ ЕООД за това, че на 19.01.2021 г. в гр. Добрич, ул. „* Петков“
№ 4, ет. 2, ап. 18 дружеството, притежаващо лиценз на Общността за превоз
на товари № 15187, не е предоставило на служителите от РД „АА“ гр. Варна
за проверка, изисканата с покана с изх. № 82-00-51-1122/25.09.2020 г. по т. 5,
изр. 2, пр. 2, връчена на упълномощеното лице * * * на дата 30.09.2020 г.
информация с данните от дейностите на водачите, извлечена от паметта на
дигиталния тахограф, монтира в т. а. марка „*“ от кат. N3 с peг. № *, за
периода на комплексната проверка от 01.06.2020 г. до 31.08.2020 г., с който са
извършвани обществени международни превози на товари, попадащи в
обхвата на Регламент (ЕО) № 561/2006 г. видно от информацията, извлечена
от паметта на дигитална карта № 68728001 на водача * * * с ЕГН **********
и дигитална карта № 68728001 на водача * * * с ЕГН *, CMR от 13.08.2020 г.
и информация за изминати километри с горепосоченото МПС До връчването
на настоящия АУАН исканата информация не е представена за проверка и
квалифицирал описаното като нарушение по смисъла на чл. 91в, т. 2, пр. 1-во
ЗАвтП.
На 23.02.2021 г. св. К. представил за подпис на св. Б.И. така съставения
АУАН, който го подписал, след което се заел с текущите си задачи във връзка
със заеманата от него длъжност в РД „АА“ Варна.
2
Същия ден - 23.02.2021 г., на Л. Д. – управител на жалбоподателя, бил
представен за подпис Констативен протокол /л. 11-50/ за извършена
комплексна проверка рег. № 82-00-51-1122/23.02.2021 г. в периода от
01.06.2020 г. до 31.08.2020 г. по спазване изискванията на законовите и
подзаконовите нормативни актове, касаещи компетентността на ИА „АА“.
Документът бил съставен от св. К., подписан от него и от св. Б.И..
В Констативния протокол за извършена комплексна проверка освен
общата информация на л. 12, в т. 13 /л. 22-24/ в таблици са били посочени рег.
номера на МПС и имената на водачите, като в т. 13.2 /л. 22/ „Проверка на
автомобили“ било отразено, че за МПС с рег. № * няма представени
тахографски листове за периода от 01.06.2020 г. до 31.08.2020 г. В същото
време в т. 13.6 /л. 25/ контролният орган е заключил, че „Информация от
картата на водача и от паметта на тахографа е сваляна и се съхранява
съгласно регламентираните срокове“, като не е посочено за кои посочени в
таблицата рег. номера на МПС и имената на водачи се отнася тази
констатация.
След това св. К. представил за подпис на представляващия дружеството-
нарушител и процесния АУАН. В графа „възражения“ било отразено, че
„Фирмата не е имала възможност да изтегли информацията от тахографа на
всеки 3 месеца, защото служителите е трябвало да работят от вкъщи.“
Представляващият „Свентранс БГ“ ЕООД подписал акта, след което му бил
връчен.
В законоустановения 3-дневен срок нарушителят не направил
допълнителни възражения.
Въз основа на съставения АУАН, административно-наказващия орган
издал процесното НП № 23-0000629 от 14.06.2020 г., в което, описвайки
посочената в АУАН фактическа обстановка, квалифицирал извършеното
деяние по чл. 91в, т. 2, пр. 1-во от ЗАвтП и на основание чл. 104, ал. 7 от
ЗАвтП е наложил на юридическото лице имуществена санкция в размер на 2
000 лв.
Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на
актосъставителя К.К. и на св. Б.И..
В съдебно заседание св. К. посочил, че на 19.01.2021 г. е посетил сам
офиса на дружество „Свентранс БГ“ ЕООД в град Добрич, но на място не му
била предоставена информацията от дигиталния тахограф, с който е
оборудвано едно от превозните средства на дружеството, включено в лиценза,
който притежават.
Била му предоставена флашка с информация, налична от дигиталните
карти на част от водачите и част от автомобилите. Съответно при вкарване в
3
служебен лаптоп, който разполага с лицензирана програма, се извлича
информацията, която е на тази флашка и я разчита. Тази информация, която
му е била предоставена представлява електронен файл, който се разчита със
специална програма. Не всеки компютър може да отвори този файл. Това са
специални файлове със специален формат.
Актът бил предявен и подписан в град Варна в Областния отдел в
Регионалната дирекция в присъствието на собственика и управителя на
дружеството и на преводач.
Св. К. посочил, че вписаният в АУАН негов колега Б.И. е присъствал
при съставяне на акта, но не можел да каже дали е присъствал при връчването
му /л. 127/.
От своя страна св. * заявил, че актът бил съставен в РД „Автомобилна
администрация“ – Варна, на което присъствал колегата му К. и той. Не е
участвал в извършване на проверката. Св. * посочил, че когато той е подписал
акта, нямало други хора. Както и не е видял дали актът се подписва от
нарушителя, тъй като е връчен в последствие. Същото се отнасяло и за
констативния протокол.
Съдът кредитира показанията и на двамата свидетели, доколкото същите
са еднопосочни и последователни и не противоречат на останалите
приобщени по делото писмени доказателства - Жалба от „СЕВЕНТРАНС БГ“
ЕООД, ЕИК ********* с рег.№ 52-00-51-6060/2/22.07.2021г.; Заповед № РД-
08-30/24.01.2020 г.; Наказателно постановление №23-0000629/14.06.2021 г.;
Констативен протокол за извършена комплексна проверка рег. № 82-00-51-
1122/23.02.2021 г.; Покана рег. №82-00-51-1122/25.09.2020 г., ведно с компакт
диск - АУАН № 284599/23.02.2021 г.; Пълномощно; Заповед № РД-12-
41/06.01.2021 г.; Командировъчно на инспектор; Информация от дигитален
тахограф – 11л.; Справка програма „Лицензи“; ЧМР; Документ на румънски
език; Декларация от Л. Д.; Справка за МПС-та; Протокол за съответствие с
изискванията за установяване на територията на Р България; Справка за
нарушител от 19.01.2021 г.; Заповед № РД-08-18/01.04.2020 г.; Протокол от
контролна проверка № 22299527; /16.06.2020 г. както и представените в
днешно съдебно заседание от процесуалния представител на жалбоподателя
доказателства: Договор за временно наемане на пресонал № 002/01.04.2016 г.;
и в превод на бъл.език – 10л.; индивидуален трудов договор и в превод на
бълг. език – 9 л.; Заповед за ковандироване; Съгласие за приемане на
управление и образец от подпис, рег.№ 8007/18.09.2019 г. на Нотариус № 194
* *; Заповед № РД-12-4/06.01.2021 г. на директора на РД „АА" - Варна за
определяне на длъжностните лица, които да извършват комплексна проверка
на „СВЕНТРАНС БГ“ ЕООД; Протокол № 769/05.11.2021 г. от съдебно
заседание по АНД № 20213230201128 на РС- Добрич, III с-в, проведено на
4
02.11.2021 г. (10 страници), заверен от PC – Добрич; Заповед № РД-12-
4/06.01.2021 г. на директора на РД „АА" - Варна за определяне на
длъжностните лица, които да извършват комплексна проверка на
„СВЕНТРАНС БГ“ ЕООД; Протокол № 769/05.11.2021 г. от съдебно
заседание по АНД № 20213230201128 на РС- Добрич, III с-в, проведено на
02.11.2021 г. (10 страници), заверен от PC – Добрич; Съгласие за приемане на
управление и образец от подпис; рег. № 8007/19.09.2019 г. на Нотариус № 194
* *; Списък с разноски – 3 л.
Анализът на събраните доказателства и описаната и приета от съда
фактическа обстановка навеждат на следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна
страна – лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от
закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по
местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган -
Директорът на РД „Автомобилна администрация“ – гр. Варна. Лицата,
осъществяващи контрол по спазване на правилата за извършване на
обществен превоз на пътници и товари и за извършване на превози за
собствена сметка, както и на техническата изправност на пътните превозни
средства, с които се извършват превозите, са посочени в разпоредбата на чл.
91, ал. 3, т. 5 ЗАвП и това са длъжностните лица от Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“, каквото безспорно качество притежава и
актосъставителят К..
Съдът в изпълнение на задължението си за контрол по
законосъобразността на образуването и провеждането на административно-
наказателното производство обаче установи, че при съставяне както на Акта
за установено административно нарушение, така и при съставяне на
Наказателното постановление въз основа на него са допуснати редица
съществени нарушения на процесуалните правила. Съображенията за това са
следните:
Съгласно чл. 40, ал. 1 ЗАНН „Актът за установяване на
административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и
свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на
нарушението“.
Видно от показанията на актосъставителя К. и на св. И., първият от
тях е съставил текстовото съдържание на акта, след което документът е бил
подписан от св. *. Това обаче е станало в отсъствието на нарушителя, като
актосъставителят, посоченият в АУАН свидетел и нарушителят не са
5
присъствали едновременно при съставяне и подписване на АУАН.
Съгласно разпоредбата на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН актът се подписва от
съставителя и поне от един от свидетелите, посочени в него, и се предявява
на нарушителя да се запознае със съдържанието му и го подпише със
задължение да уведоми наказващия орган, когато промени адреса си.
Макар в закона да не е посочена последователността на полагане на
подписите на лицата, посочени в чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, принципите на
непосредственост при осъществяване на процедурата по съставяне на АУАН с
едновременното участие на актосъставителя, свидетелите и нарушителя в
максимална степен гарантира правото на защита на наказаното лице.
Отклонението от тези принципи винаги води до опорочаване на
административно-наказателното производство до степен, която неминуемо
води до отмяна на атакуваното НП.
Отделно от това, св. И. не е присъствал на извършената на 19.01.2021
г. физическа проверка на място в офиса на жалбоподателя. Този извод се
налага, както от показанията на самия актосъставител, който сочи, че сам е
посетил офиса на фирмата, така и от показанията на св. *, който сочи, че е
„присъствал“ само при съставяне на АУАН, въпреки че е бил посочен в акта
като свидетел на нарушението и на съставяне на акта.
В показанията си св. К. сочи, че св. И. е присъствал при съставяне на
акта, но не си спомня за връчването му.
Св. И. обаче е категоричен, че не е присъствал при връчване на АУАН
и не знае дали е бил подписан от представляващия дружеството - нарушител,
когото св. И. не е виждал.
Ето защо съдът намира, че вписаният в АУАН свидетел Б.И. * не е от
категорията свидетели, присъствали при установяване на нарушението,
тъй като не е лице, възприело факти и обстоятелства, относими към датата,
мястото и условията, при които съответният контролен орган е възприел
елементи от състава на нарушението или данни за неговия извършител, и
чиито показания биха могли да дадат ясна престава за това, дали възприетите
факти и обстоятелства са надлежно обективирани в акта.
Като не е спазил изискването на закона актът да бъде съставен в
присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при
извършване или установяване на нарушението, актосъствителят е допуснал
нарушение на процесуалните правила, което е съществено и е довело до
ограничаване правото на защита на нарушителя.
Съгласно чл. 41, ал. 3 от ЗАНН „При липса на свидетели, присъствали
при извършването или установяването на нарушението, или при
невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в
6
присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в
него“.
Доколкото се установи, че св. И. не е свидетел на извършване или на
установяване на нарушението, то е следвало АУАН да бъде съставен в
присъствието на други двама свидетели и това да бъде отразено в акта. Така
актосъставителят е трябвало да гарантира обстоятелствата, свързани с реда на
изготвяне на акта. Прибягването до такива свидетели е винаги по изключение,
поради което законодателят е предвидил императивно да са двама.
Последното именно дава гаранция на уличеното лице за законосъобразност на
започналото административно-наказателно производство и за да не възникнат
съмнения в обективността и безпристрастността на актосъставителя.
Не на последно място, като изключение от възприетия принцип за
присъствие на свидетели, в ал. 4 на чл. 40 от ЗАНН е предвидена възможност
актът да се състави в отсъствие на свидетели, но само когато нарушението е
установено въз основа на официални документи.
Доколкото в процесния АУАН св. * е вписан като свидетел и е положил
подпис, както и предвид липсата на отразяване на това обстоятелство /че
проверката е извършена по документи, както и място и дата на извършването
й/, съдът приема, че в случая АУАН не е съставен в хипотезата на чл. 40, ал. 3
от ЗАНН.
Горният анализ на разпоредбата на чл. 40, ал. 1, 3 и 4 от ЗАНН,
направен през призмата на поднадзорния АУАН, цели изясняване на
обстоятелствата около съставяне на АУАН и извеждане на процедурата, която
е следвал актосъставителят в тази връзка.
Процесуалната норма на чл. 40 от ЗАНН определя реда за съставяне на
акт за установяване на административно нарушение и има императивен
характер, доколкото спазването на установената процедура е гаранция за
законосъобразно протичане на процеса по установяване на административно
нарушение и неговото санкциониране. Актът за нарушение е важна
предпоставка за издаване на наказателното постановление, тъй като
представлява официална констатация за извършеното нарушение, която има
определена доказателствена стойност пред наказващия орган, респ. поражда
правни последици. Ето защо актът, за да е редовен от гледна точка на закона,
процедурата по съставянето му не следва да е опорочена, какъвто съществен
недостатък е установен в процесния случай в хода на първоинстанционното
производство.
Това нарушение при съставяне на процесния АУАН е толкова
съществено, че същият не може да изпълни основната си функция – да
повдигне обвинение срещу нарушителя за посоченото в него
7
административно нарушение, поради което не е следвало да се издава
наказателно постановление. Вместо да констатира тази нередност,
административно-наказващият орган е издал обжалваното наказателно
постановление.
Допуснатото процесуално нарушение, описано по-горе е съществено и
не може да бъде преодоляно по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, нито пък може
да бъде отстранено в съдебната фаза на производството. Тъй като се касае за
особено съществено нарушение, довело до нарушение на императивна
разпоредба на ЗАНН, наличието на това нарушение обуславя отмяната на
атакуваното наказателно постановление.
Независимо от изложеното, съобразявайки разпоредбата на чл. 63, ал. 1
от ЗАНН, съдът намира, че следва да обсъди и обосноваността на обжалвания
санкционен акт, като по отношение на визираното нарушение и приложимия
материален закон, съдът установи следното:
Настоящата инстанция намира, че ответникът не ангажира
доказателства в подкрепа на установената в АУАН и НП фактическа
обстановка. Поради констатираното по-горе нарушение на процесуалните
правила, съставеният АУАН е загубил доказателствената си сила.
В хода на съдебното производство не се установи по безспорен и
категоричен начин на посочената в АУАН дата и място жалбоподателят да е
извършил вмененото му нарушение.
Като дата на нарушението актосъставителят е посочил 19.01.2021 г.
Това е денят, в който св. К. е посетил офиса на жалбоподателя. Тази проверка
на място в офиса на фирмата-жалбоподател обаче, както и евентуално
установените в хода й обстоятелства не са били обективирани в никакъв
писмен документ, от който да може да се установи в чие присъствие е била
извършена проверката, какви обстоятелства са били установени и какви
документи точно са били представени или не са били представени от
проверяваното лице.
Обективирането на резултатите от проверката в отделен официален
документ и подписването му от присъстващите представители на контролния
орган и на проверяваното лице свидетелства по безспорен и категоричен
начин за установените в хода на проверката факти и гарантира на
проверяваното лице спазване правата му на защита с факта, че същото следва
да бъде запознато с извършените от контролните органи действия във връзка
с осъществяването на проверката и установените обстоятелства.
Действително, в административно-наказателната преписка се съдържа
Констативен протокол за извършена комплексна проверка рег. № 82-00-51-
1122/23.02.2021 г., но същият освен изброяване на диспозитиви за нарушения,
8
вменени на жалбоподателя и изброяване на съставените актове за тях, не
съдържа никаква друга информация, която да насочи съда към
обстоятелствата около извършената на 19.01.2021 г. проверка на място в
офиса на дружеството, когато е извършено и вмененото нарушение.
Съгласно чл. 91в, т. 2, пр. 1-во от ЗАвтП, превозвачите, ръководителите
на предприятия и лицата, извършващи превози за собствена сметка, са
длъжни да предоставят за проверка от контролните органи
информацията, извлечена от паметта на дигиталния тахограф и от
картата на водача.
Липсата на съставен по надлежния ред констативен протокол от
извършената на 19.01.2021 г. проверка или на приемо-предавателен протокол,
респ. опис на документи, възпрепятства съда да прецени каква информация е
била представена от дружеството, кога е била представена и дали същата
съдържа или не търсената от контролния орган информация. Действително по
делото е представен компакт диск с надпис „АУАН № 284599 23.02.2021 г.“,
както и са приложени писмени документи, за които обаче няма съставен нито
опис, нито дата на представяне по преписката, нито кой ги е представил.
Отделно от това, описаното в АУАН нарушение е неясно относно
посочената дата на извършване на нарушението, доколкото в
обстоятелствената част на акта е посочено, че „на 19.01.2021 г. в гр. Добрич,
ул. „* Петков“ № 4, ет. 2, ап. 18 дружеството не е предоставило на
служителите от РД „АА“ гр. Варна за проверка изисканата с покана с изх. №
82-00-51-1122/25.09.2020 г. по т. 5, изр. 2, пр. 2, връчена на упълномощеното
лице * * * на дата 30.09.2020 г. информация….“
В същото време в цитираната в АУАН покана е било визирано друго
задължение на жалбоподателя – в 7-дневен срок от получаване на поканата, т.
е. до 07.10.2020 г. вкл. да бъдат подготвени описаните в поканата документи.
Така формулирано, вмененото нарушение води до неяснота кога
всъщност е следвало да бъде представена исканата информация – в деня на
проверката 19.01.2021 г. или след изтичане на 7-дневния срок от получаване
на поканата, т. е. 08.10.2021 г. Това е така, защото както стана ясно в хода на
производството по делото, Покана с изх. № 82-00-51-1122/25.09.2020 г. не е
била изготвена и изпратена от актосъставителя К. в хода на възложената му
проверка, а е била изпратена от Директора на РД „АА“ Варна на
проверяваното лице преди да бъде изготвена Заповедта за възлагане на
проверката. Самият св. К. заяви в съдебно заседание, че не знае кой и кога е
изпратил поканата и не може да каже какъв е срокът й за изпълнение.
Очевидно обаче, че Поканата е била връчена на адресата чрез
пълномощник и срокът й за изпълнение на задълженията по нея е започнал да
9
тече и е изтекъл, без контролният орган да е предприел действия по контрол
върху изпълнението й. Но пък същата е била посочена в обстоятелствената
част на АУАН и по никакъв начин не е ясно каква е връзката на тази покана и
датата й на връчване с датата на вмененото административно нарушение, още
повече, че от изтичането на дадения с поканата 7 дневен срок до извършената
проверка на 19.01.2021 г. е изминал период от близо четири месеца.
Тази неяснота при описание на вмененото нарушение е пренесена и на
плоскостта на издаденото НП и неминуемо води до объркване у нарушителя в
извършването на какво точно административно нарушение е обвинен, което
пък възпрепятства упражняване на правото му на защита в пълен обем.
С оглед изложеното съдът намира, че НП следва да бъде отменено на
посочените по-горе съображения, поради което не е необходимо да се
произнася по останалите възражения на жалбоподателя, наведени в жалбата и
в съдебното заседание.
В хода на съдебното производство от жалбоподателя са били сторени
разноски в размер на 350 лв. /л. 122/, представляващи адвокатско
възнаграждение, което е било заплатено, удостоверено по надлежния ред
съобразно Тълкувателно решение № 6/2012 от 6 ноември 2013 г.
С оглед изхода на спора, както и изрично стореното от процесуалния
представител на жалбоподателя искане, съдът, на основание чл. 63, ал. 3 от
ЗАНН във вр. с чл. 18, ал. 2 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
следва да присъди на жалбоподателя сторените по делото разноски в размер
на 350 лв.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0000629 от 14.06.2021 г. на
Директор РД „АА” гр. Варна, с което на „Свентранс БГ” ЕООД с ЕИК
********* с представляващ Л. Д. – управител, за нарушение на чл. 91в, т. 2,
пр. 1-во от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/, на основание чл. 104,
ал. 7 от ЗАвПр е наложено административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ” в размер на 2 000 лева.
ОСЪЖДА РД „АА” гр. Варна, ДА ЗАПЛАТИ на „Свентранс БГ” ЕООД
с ЕИК ********* с представляващ Л. Д. – управител, сумата от 350 лева
разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр.
Добрич в 14 дневен срок от уведомяване на страните по реда на АПК.
10
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
11