Определение по дело №49/2018 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 500
Дата: 6 юни 2018 г.
Съдия: Иво Василев Добрев
Дело: 20182100900049
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 22 януари 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

 500                                                06.06.2018г.                                      град Бургас

 

Бургаски окръжен съд                                                                граждански състав 

на шести юни                                                             две хиляди и осемнадесета година

в закрито заседание в следния състав:

                                                                                                Съдия: Иво Добрев

                                                                                

като разгледа търговско дело № 49 по описа за 2018 година

докладвано от съдията Добрев, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производството е образувано по редовна и допустима искова молба,  предявена от А.И.П., руски гражданин, роден на ***г. в Приморски край, Русия, притежаващ международен паспорт 64№8881460, издаден на 08.08.2013г. от УФМС 670, с адрес: Русия, Санкт Петербург, ул.,,Гаккалевская“ №20, блок 4, ап.84, чрез адв.Т.С.- Ш., съдебен адрес: ***, против  А.Н.П., с адрес: ***,,Княз Борис І“№219, вх.Е, ет.1, ап.27, с която се иска да се приеме за установено по отношение на ответницата, съществуване вземането на ищеца, за сумата от 178300 (сто седемдесет и осем хиляди и триста лева), произтичащо от договор за продажба на дружествени дялове от 19.04.2012г., за закупените от нея 2533 (две хиляди петстотин тридесет и три лева) дружествени дяла, всеки на стойност по 100 лева, от капитала на ,,Минъч“ ЕООД, ЕИК *********, понастоящем преименувано на ,,Ютокар“ ООД, на обща стойност от 253 300лв. (двеста петдесет и три хиляди и триста лева).

           Претендира се присъждане на  съдебно- деловодните разноски, направени  в настоящото производство.

          Книжата по делото са разменени редовно.   

           Искът е предявен съобразно правилата за родова и местна подсъдност. Налице са активна и пасивна легитимация за предявяването му. Не са направени от страните възражения, нито до настоящия момент са станали служебно известни на съда други факти или обстоятелства, които след проверка за възникването им, да водят до извода, че са налице процесуални пречки или не са налице положителни процесуални предпоставки за разглеждане на иска. При това положение той е допустим.

Съдът намира, че в настоящото определение следва да включи и проекта си за доклад по делото на основание чл.374, вр. чл.146 ГПК.

           Проект за доклад:    

            Твърди се в исковата молба, че на 19.04.2012г., ищецът сключил договор с нотариална заверка на подписите с А.Н.П., Иванна Ивановна Аксенова и Светлана Алекснадровна Ефимкина, за продажба на дружествени дялове, като ответницата А.П. придобила 2533 дружествени дяла, всеки на стойност от по 100 лева от капитала на ,,Минъч“ЕООД (понастоящем преименувано на ,,Ютокар“ООД), за обща сума от 253300 лева. При сключване на договора, страните били представлявани от трето лице, съгласно изрични пълномощни с нотариална заверка на подписите.

            Излага се по- нататък, че видно от пълномощно от 12.03.2012г., А.П. упълномощила адв. Анна Панайотоа с правата да закупи на нейно име и за нейна сметка дружествени дялове от ,,Минъч“ ЕООД, по номиналната им стойност от А.П.. Упълномощителят изрично посочил, че упълномощеното лице имало право да договаря само със себе си и като представител на продавача, при условия, каквито намери за добре

             Посочва се, че волята на ответницата да придобие 2533 дружествени дяла от капитала на ,Минъч“ЕООД била обективирана в молба от 02.04.2010г., с която същата заявила, че желае да закупи посочените дялове на стойност 253300 лева и да бъде приета за съдружник в цитираното дружество. Срещу придобитите дружествени дялове, ответницата се задължила да заплати  сумата от 253 300 лева, което задължение, последната не изпълнила. Съгласно уговореното, сумата следвало да бъде заплатена в деня на подписване на договора, поради което, съгласно чл.84 от ЗЗД, длъжникът изпаднал в забава след изтичането му.

          Предвид поведението на ответницата, на 29.09.2015г., ищецът депозирал заявление по чл.417 ГПК, за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, за сумата от 25 000лева, представляваща част от общо дължимата сума от 253300 лева Впоследствие подал заявление и за сумата от 50000 лева. Въз основа на така подадените заявления били образувани ч.гр.д. №489/2015г. и ч.гр.д. №38/2016г. по описа на РС-Поморие. С оглед събиране на дължимия остатък било подадено и трето заявление за сумата от 178 300 лева по повод, на което образувано ч.гр.д.№185/17г. по описа на ПРС, а искането за издаване на заповед  за изпълнение и изпълнителен лист уважено за сумата от 178300 лева.

            След издаването на изпълнителен лист по ч.гр.д. №185/2017г., последният бил присъединен към образуваното изпълнително дело №279/2015г. по описа на ЧСИ Трифон Димитров. На 22.12.2017г., ищецът бил уведомен за подадено възражение срещу издадената заповед по ч.гр.д. №185/2017г. по описа на РС, поради което за последния възниквал правен интерес от предявяване на настоящия иск.

            Ангажира доказателства. Претендира разноски.

             Правна квалификация: исканията имат правното си основание в чл.422 във вр. чл.415 от ГПК.

             Ответницата, с депозирания отговор на исковата молба, излага становище във връзка с предявения иск, като на първо място посочва, че намира исковата молба за нередовна.

             Оспорва исковата претенция по основание и размер. Твърди, че прехвърлянето на дружествените дялове било извършено по предложение  на дъщерята на ищеца- Светлана Ефимкина, като всички документи, изготвила адв. Панайотова (включително съдържанието на договора).

              Действителната уговорка била да се прехвърлят безвъзмездно дяловете, като купувачите П. и Аксенова следвало да придобият като инвестиция дяловете на П. по посочената цена, която да ползват за придобиване на статут на живеещ в страната чужденец.

             Навежда се възражение по чл.40 ЗЗД за относителна недействителност на уговорката по договора от 19.04.2012г. за цена на прехвърляните дялове 100 дяла за 253 300лв. главница. Твърди се, че нито съществувала уговорка между страните за такава цена, нито имало  овластяване за включване на клауза за цена на придобиваните дялове. Горното било във вреда на купувачите.

               При условията на евентуалност, е направено и възражение за симулативност на уговорката за заплащане на цена на прехвърляните дялове (чл.26 ал.2 вр. чл.17 ЗЗД). Действителните отношения между страните били други- безвъзмездно прехвърляне и придобиване  на дялове.

              Евентуално на горните две възражения, се твърди, заплащане на цената

               Направено  е искане с правно основание чл.219 ал.1 изр. второ ГПК, за привличане на трето лице помагач на страната на ответника, а именно- адв. Анна Иванова Панайотова, в качеството й на пълномощник.

                Ищецът, с допълнителната си искова молба взема отношение по депозирания отговор, като  оспорва твърденията на ответницата.

               Навежда доводи за редовност на исковата молба, посочвайки, че същата е депозирана от пълномощник. Посочва, че с допълнителната искова молба са потвърдени извършените до момента действия.

               Оспорва твърденията на ответницата за заплащане  цената на дяловете извън страната (или на пълномощника). Възразява срещу заявеното като евентуално възражение за привидност на договора в частта относно уговорената цена и датата на заплащането й. Още повече, в договора изрично било отразено, че А.П. следвало да заплати дължимата сума в деня на подписването му.

               Установявало се от представеното пълномощно, че А.П. упълномощила адв. Панайотова  с правата да закупи на нейно име и за нейна сметка, дружествени дялове от ,,Минъч“ЕООД( понастоящем - ,,Ютокар“ООД)  по номиналната стойност от А.П., като  упълномощеното лице имало право да договаря  само със себе си и като представител на продавача, при условия, каквито намери за добре.

              Твърди, че плащане на продажната цена не било извършено нито на територията на Р България, нито извън пределите й до момента.

              Моли за оставяне без уважение, направеното искане за привличане на трето лице помагач на страната на ответника.

  Ответникът, с допълнителния отговор на исковата молба е взел отношение по депозираната допълнителна искова молба. Поддържа твърденията, наведени в отговора на исковата молба, както и искането за привличане на трето лице- помагач на страната на ответника.

  Развива съображения във връзка с направените искания за събиране на гласни доказателства, с оглед доказване преддоговорни отношения.

  Във връзка с направеното от ответната страна искане с правно основание чл.219 ал.1 ГПК, съдът намира следното:

 В разпоредбата на чл.219 ал.1 ГПК е предвидена правна възможност за ответника по предявен иск, да поиска в срока за отговор на исковата молба привличане на трето лице- помагач в процеса. Привличането и конституирането на трето лице- помагач  е допустимо, когато за това лице съществува интерес  от постановяване на решение в полза на привляклата го страна, респективно когато привличащата главна страна има право да предяви обратен иск срещу третото лице или да го обвърже с мотивите към решението за целите на бъдещ съдебен процес. Интересът от привличане и участие на трето лице- помагач е абсолютна процесуална предпоставка за основателност на искането по чл.219 ал.1 ГПК и основаването на този интерес е в тежест на страна, която иска привличането. Привличането също така е средство за защита правата на трето лице срещу неблагоприятните последици, които биха могли да настъпят спрямо него вследствие на неправилно решение по висящ процес.

В процесния случай така и не става ясно по какъв начин решението по настоящото дело може да окаже въздействие върху правното положение на третото лице. Тази констатация се потвърждава включително при съобразяване предвидената в чл.40 ал.2 ЗЗД възможност да се търси обезщетение в случай на действие без представителна власт /каквото на практика се твърди относно уговорката за заплащане цената на дружествените дялове/ доколкото горната разпоредба овластява другата страна- в случая ищеца да направи това, ако е била добросъвестна.

             Предвид изложеното, съдът намира, че следва да остави горното искане без уважение.

 По доказателствените искания на страните: Направените от ищеца доказателствени искания- за приемане на представени при предварителната размяна на книжата писмени доказателства, са относими към предмета на делото, тъй като посредством тях той заявява, че ще установява наличието на посочените по- горе факти. Доказателствените искания са допустими и необходими, тъй като законът не поставя ограничения за събиране на тези доказателства за установяването на тези обстоятелства, а без събирането им и преценката им, решението ще бъде постановено при неизяснена фактическа обстановка.

Ответницата е направила доказателствено искане за допускане на двама свидетели в режим на довеждане и още един свидетел в режим на призоваване. Искането е основателно като за установяване на твърдените от последната обстоятелства са достатъчни общо двама свидетели- един при довеждане и един в режим на призоваване. Следва да бъде направено уточнението, че свидетелски показания могат да бъдат допуснати само за установяване на преддоговорни отношения във връзка с тълкуване на договора, а не на изпълнението или съдържание на същия.

По доказателствената тежест:

            По делото липсват въведени неподлежащи на доказване факти по смисъла на чл.154 ал.2 и чл.155 ГПК. На основание чл.146 ал.1 т.5 и чл.146 ал.2 ГПК съдът следва да укаже на страните, че съгласно чл.153 и чл.154 ал.1 ГПК всяка страна е длъжна да установи спорните факти, на които основава своите искания или възражения, както и връзките между тях.

            При предявен иск с правно основание чл.422 ал.1 ГПК, в тежест на ищеца е да докаже съществуването на вземането, произлизащо от посочения от него договор за продажба на дружествени дялове. В тежест на ответницата е да докаже своите възражения.

             Мотивиран от горното, на основание чл.374, вр. чл.146, ал.1 ГПК Бургаският окръжен съд

 

                                    О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

              НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 04.07.2018г. от 14.30 часа, за която дата и час да се призоват страните.

              ДОПУСКА като доказателства по делото приложените от ищеца  писмени доказателства.

              ДОПУСКА двама свидетели на страната на ответника.

              ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение, а на ищеца и препис от допълнителния писмен отговор на ответника.

              СЪОБЩАВА на страните проекта си доклад по делото съобразно мотивната част на настоящото определение.

              ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответната страна за конституиране на адв. Анна Панайотова в качеството на трето лице-помагач на ответникав процеса.

              Определението, с което се отказва конституиране на адв. Анна Панайотова в качеството на трето лице-помагач на ответника в процеса, подлежи на обжалване с частна жалба пред Бургаски апелативен съд  в едноседмичен срок от получаване на съобщение.

 

           

   

                                                                                   Съдия :