№ 7
гр. Р. , 18.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Р., ВТОРИ СЪСТАВ в публично заседание на
единадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Силвия Павлова
Членове:Палма Тараланска
Боян Войков
като разгледа докладваното от Палма Тараланска Въззивно търговско дело
№ 20214501000033 по описа за 2021 година
Производството е въззивно, по чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Б.. П. Ф., чрез Б.. Клон България, ****, чрез
юрисконсулт Н. М. против Решение № 260438/20.01.2020 г. на Районен съд-Р., постановено
по гр.д. № 317/2020 г., с което са отхвърлени предявените на основание чл.422 ГПК искове
по отношение на Н. Н. Н..
Излагат се оплаквания за неправилност на решението, които се свеждат до
нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се да бъде отменено от въззивния
съд и отхвърлените искове - уважени, както и присъдени съответните разноски за двете
инстанции.
Отговор от насрещната страна - въззиваемият Н. Н. Н. чрез особен представител
адв. П.М., АК-Р. няма постъпил.
След като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните,
както и след проверка на допустимостта на решението, както и на правилността му, с оглед
посоченото във въззивната жалба, Окръжният съд намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законния срок, от надлежна страна и при наличие на
правен интерес, поради което е допустима и подлежи на разглеждане.
Решението е валидно и допустимо.
1
Безспорно е установено от представените доказателства, че на 09.02.2015 г. между Б. гр.
С., чийто правоприемник е ищецът Б С. А. ", П. Ф. и Н. Н. Н. от гр. Р. е сключен Договор за
потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта PLUS-11150754, по силата на който дружеството е предоставило
на ответника за потребителски цели кредит в размер на 5 400,00 лева. Отпуснатият кредит
на ответника като физическо лице представлява предоставяне на финансова услуга по
смисъла на § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП и ответницата има качеството на потребител по смисъла
на чл. 9, ал. 3 ЗПК, както и по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.
При тези съображения и след извършен анализ на съдържанието на договора, настоящият
съдебен състав приема, че договорът е за потребителски кредит, чиято правна регулация се
съдържа в Закона за потребителския кредит /ЗПК/, а по силата на препращащата разпоредба
на чл. 24 ЗПК - и в Закона за защита на потребителите /ЗЗП/. Съгласно разпоредбата на чл.
9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът
предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Законът
въвежда императивни изисквания относно формата и съдържанието на този вид договор,
посочени в разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК. Разпоредбата на чл. 22 ЗПК предвижда, че
когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 ЗПК
договорът за потребителски кредит е недействителен. С оглед императивния характер на
посочените разпоредби, които са установени в обществен интерес за защита на
икономически по-слаби участници в оборота, съдът е задължен да следи служебно за
тяхното спазване и дължи произнасяне дори ако нарушението на тези норми не е въведено
като основание за обжалване /в този смисъл са задължителните указания, дадени с т. 1 на ТР
№ 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/. При извършената
самостоятелна служебна проверка относно действителността на сключения между страните
договор, въззивният съд констатира следното: При сключване на договора е спазена
изискуемата се от чл. 10, ал. 1 ЗПК писмена форма на хартиен носител. Анализирано
съдържанието на договора отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 1-9 и т. 11 ЗПК -
съдържа дата и място на сключването, вид на предоставения кредит, индивидуализация на
страните, срок на договора, общия размер на кредита и начин на усвояването му, размер на
ГЛП, информация относно размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски. Договорът обаче не отговаря на част от изискванията на чл. 10, ал. 1
ЗПК, както и на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 12 ЗПК, както правилно е установил
и първоинстанционният съд.
На първо място не е спазено изискването относно минимално допустимия размер на шрифта
при изготвянето на договора, а именно - не по-малък от 12. В конкретния случай след
извършване на сравнение съдът достига до извода, че при съставяне на договора е използван
шрифт Garamond с размер 11. Дори и да се приеме, че е налице възможна грешка при
извършване на сравнението или че отклонението е незначително, то нарушение на
2
изискването относно размера на шрифта категорично е налице по отношение на приложения
към договора сертификат и ОУ за застрахователна програма „Защита на плащанията по
кредитни карти“, които са съставени в почти нечетлив размер шрифт. Изискването на чл. 10,
ал. 1 ЗПК за сключването на договора по ясен и разбираем начин и с еднакъв по вид, формат
и размер шрифт се отнася до всички елемента на договора. В случая сертификатът е
подписан от кредитора и ответника и в него се съдържат уговорки относно посочената в
договора за кредит и дължима от ответника застрахователна премия, поради което
настоящият съдебен състав намира, че същият съставлява елемент и е част от договора, по
отношение на който трябва да са спазени посочените законови изисквания. Аналогично е
положението и по отношение на посочените ОУ.
На следващо място в договора е посочен годишен процент на разходите /ГПР/, но
единствено като абсолютна процентна стойност. Липсва посочване на взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1 начин,
каквото е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Според разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК,
ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. В договора липсва конкретизация относно начина,
по който е формиран посочения процент ГПР, което води и до неяснота относно включените
в него компоненти, а това от своя страна е нарушение на основното изискване за сключване
на договора по ясен и разбираем начин – чл. 10, ал. 1 ЗПК.
Както бе посочено, в договора е обективиран погасителен план, който съдържа единствено
информация относно падежните дати на всяка от вноските, размер на вноската и размера на
оставащата главница. Липсва обаче предоставяне на предвидената в чл. 10, ал. 1, т. 12 ЗПК
информация относно правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен
договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от
изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за
извършените и предстоящите плащания, който погасителен план трябва да посочва
дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания и да
съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата,
лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните
разходи.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че съгласно разпоредбата на чл. 22
ЗПК сключеният договор за потребителски кредит между Б" ЕАД С. и въззиваемият
Ненков е недействителен, тъй като не отговаря на част от изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК,
както и на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 12 ЗПК.
Последиците от обявяването на тази недействителност са регламентирани в разпоредбата на
чл. 23 ЗПК, която предвижда, че потребителят дължи връщане само на чистата стойност на
3
кредита, но не и на лихва или други разходи по кредита.
Настоящият съдебен състав споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд относно
извършеното пълно погасяване на задължението на кредитополучателя чрез направените 25
месечни вноски общо в размер на 5 941,50 лв и заплатените впоследствие още 450,00 лв,
при което последният е погасил задължение в общ размер от 6 391,50 лв, което се явява с
1 180,50 лв повече от получените реално 5 211,00 лв, преведени по неговата банкова сметка
в Б след приспадане на уговорената в договора „такса ангажимент“ в размер на 189,00 лв,
която е недължима на основание чл. 23 ЗПК и съответно не дължи нейното връщане.
Както правилно е изложил РРС изцяло неоснователен по изложените по-горе мотиви е и
предявения в условията на евентуалност осъдителен иск, а именно, че на основание чл. 23 от
ЗПК в случая кредитополучателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита,
която към датата на образуване на заповедното производство е заплатена.
Предвид гореизложеното, решението на РРС като правилно и законосъобразно следва да
бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора в тежест на въззивния жалбоподател са направените от ответната
страна разноски, но доколкото доказателства за извършването им няма представени,
такива не се присъждат.
Мотивиран така, на основание чл.271, ал.1 ГПК, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260438/20.01.2020 г., постановено по гр.д. № 317/2020 г.
по описа на РРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните, при наличие на предпоставките по чл.280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4
5