Р Е Ш Е Н И Е
№ /16.10.2020г.; гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Варна, 10-и състав, на двадесет и четвърти септември две хиляди и двадесета година, в открито съдебно заседание, в състав:
Районен съдия: ***
при секретаря ***, като разгледа докладваното от съдията ***гражданско дело № 12373 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Образувано е по предявена искова молба от „А.з.с.н.в.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, срещу А.А.Д., ЕГН **********, с адрес ***, с искане да бъде постановено решение, по силата на което да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 200,00 лв. – главница по договор за кредит, 13,28 лв. – договорна лихва за периода от 18.11.2018г. до 03.03.2019г., както и обезщетение за забава в размер на 4,76 лв. за периода от 19.11.2018г. до датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК в съда – 07.05.2019г.
Излага се в исковата молба
следното: На 09.11.2018г. между ***и А.А.Д. бил
сключен Договор за паричен заем с номер 3367700. С подписване на договора
заемодателят се задължил да предостави на заемателя
сумата от 200,00 лв. – главница. Договорът имал сила на разписка, поради което
сумата била предадена към момента на подписването му. Уговорена била фиксирана
лихва в размер на 13,28 лв. Падежът на последната вноска настъпил на 03.03.2019г. При забава на заплащането на погасителна вноска заемателят дължал такса разходи по събиране на вземането от
18,00 лв. Ответникът се задължил в тридневен срок от подписване на договора да
осигури обезпечение на заема, като осигури двама поръчители, които да отговарят
на определени в договора условия. С оглед на неизпълнение на това задължение
била начислена неустойка в размер на 66,72 лв. Начислена била и лихва за забава
върху главницата в размер на 4,76 лв. На 01.02.2019г. било подписано Приложение
1 към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010г.,
сключен между ***и „А.з.с.н.в.” ООД, по силата на което вземането по процесния договор било прехвърлено на настоящия ищец.
В срока за отговор на исковата молба ответната страна е взела становище в следния смисъл: Исковете са изцяло неоснователни. Твърди се, че не е надлежно прехвърлено вземането на ищеца. Не е налице надлежно уведомяване за сключената цесия. Твърди се, че е осъществено плащане на няколко вноски. Уговорената неустойка е неравноправна клауза. На ответника не били представени ОУ при подписване на договора. Не бил представен погасителен план. Не ставало ясно какъв бил размерът на възнаградителната лихва и ГЛП и ГПР. Налице е недействителност на целия договор за кредит.
С оглед събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
По делото е представен Договор за паричен заем с номер 3367700 от 09.11.2018г., от който се установява, че ***се задължило да предостави на А.А.Д. сумата от 200,00 лв. под формата на кредит. Видно от договора страните договорили, че ГЛП е фиксиран на 40% или 13,28 лв. ГПР е в размер на 46,04 %. В чл. 3 от Договора е посочено, че с подписването му от кредитополучателя същият признава, че е получил в брой сумата от 200,00 лв., т.е. Договорът има сила на разписка. Договорът е бил подписан от ответника, като подписът не е оспорен в настоящото производство.
От представения Договор за прехвърляне на вземания от 16.11.2020г. и Допълнителното споразумение към рамковия договор се установява, че ***, като цедент, е прехвърлило н. „А.з.с.н.в.” ООД, като цесионер, вземането спрямо А.А.Д. по договор за кредит с номер 3367700.
От представеното по делото заключение по допуснатата ССЧЕ се установява следното: Предоставеният от ищеца на ответника заем е в размер на 200,00 лв. Сумата е била усвоена от ответника към момента на подписване на договора. По процесния договор няма извършени плащания. Дължимата договорна лихва е в размер на 13,28 лв. Лихвата за забава върху главницата за периода от 19.11.2018г. до 07.05.2019г. е в размер на 6,48 лв.
Към исковата молба е приложено и уведомително писмо до ответника за извършената цесия.
Въз основа на така приетата фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Ищецът следваше да установи в процеса при условията на пълно и главно доказване предпоставките, довели до дължимост на претендираните суми, а именно наличието на валидно договорно правоотношение между цедента ***и ответника по договор за кредит, настъпването на изискуемост на вземанията и прехвърляне на вземанията спрямо ответника, чрез сключване на договор за цесия.
В тежест на ответника бе да докаже точно изпълнение на договорните си задължения, както и останалите направени правоизключващи възражения.
Установи се от събраните по делото доказателства, че в действителност е сключен Договор за паричен заем с номер 3367700 от 09.11.2018г., между ***и А.А.Д., по силата на който кредитополучателят предоставил на ответника сумата от 200,00 лв. под формата на кредит. Видно от договора страните договорили, че ГЛП е фиксиран на 40% или 13,28 лв. ГПР е в размер на 46,04 %. В чл. 3 от Договора е посочено, че с подписването му от кредитополучателя същият признава, че е получил в брой сумата от 200,00 лв., т.е. Договорът има сила на разписка. Договорът е бил подписан от ответника, като подписът не е оспорен в настоящото производство.
С оглед на това съдът намира, че ищецът успя да докаже съществуването на валидно сключено облигационно правоотношение между цедента на вземането и ответника. Ответникът не ангажира никакви доказателства, с които да установи изпълнение на поетите с договора за потребителски кредит задължения. Това се установи и от приетото по делото заключение по ССЧЕ. При преценка за размера на задълженията на ответника съдът се позовава на заключението по допуснатата ССЧЕ, като го кредитира изцяло.
Следователно предявеният иск за сумата от 200,00 лв., представляваща дължима главница по сключения Договор за
кредит се явява основателен и следва да бъде уважен. Доколкото основателен е
искът за главница, акцесорният иск за лихва за забава
по реда на чл. 86 ЗЗД също се явява основателен за сумата в размер на 4,76 лв., с оглед на заключението по
допуснатата ССЧЕ.
Уговореният фиксиран
лихвен размер между страните не е прекомерен. В чл. 19, ал. 4 ЗПК е посочено,
че годишният процент на разходите не
може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския
съвет на Република България. В настоящия случай уговорения ГПР е 46,04%, поради
което клаузата не е нищожна. Следователно искът за договорна лихва в размер на 13,28 лв. също се явява основателен и
следва да бъде уважен.
С получаването на исковата
молба и приложенията процесуалният представител на ответника е бил уведомен за
сключената цесия.
Възраженията за
недействителност на договора за кредит са неоснователни. Същият не противоречи
на изискванията в чл. 10, ал. 1 ЗПК, нито на чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20, нито
на чл. 12, ал. 1, т. 7-9. Видно от процесния договор
седмичната погасителна вноска е в размер на 13,33 лв., като са посочени и
датите, на които всяка една вноска става изискуема. Т.е. следва да се приеме,
че е налице ясен погасителен план, обективиран в
самия договор.
По разноските:
Съдът, като
взе предвид изхода на спора, намира, че на осн. чл.
78, ал. 1 ГПК ответникът дължи на ищцовата страна
сторените от последната разноски в настоящото производство и предхождащото го
заповедно производство, съобразно уважената част от исковите претенции, а
именно сума в размер на 450,00 лв.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че А.А.Д., ЕГН **********, с адрес ***, дължи н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 200,00 лв. (двеста лева) – главница по Договор за паричен заем с номер 3367700 от 09.11.2018г., сключен между ***, ЕИК ***и А.А.Д., ЕГН **********, сумата от 13,28 лв. (тринадесет лева и двадесет и осем стотинки) – договорна лихва по Договор за паричен заем с номер 3367700 от 09.11.2018г., сключен между ***, ЕИК ***и А.А.Д., ЕГН **********, за периода от 18.11.2018г. до 03.03.2019г., както и обезщетение за забава върху сумата от 200,00 лв. (двеста лева) – главница по Договор за паричен заем с номер 3367700 от 09.11.2018г., сключен между ***, ЕИК ***и А.А.Д., ЕГН **********, в размер на 4,76 лв. за периода от 19.11.2018г. до датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК в съда – 06.05.2019г., които суми са били прехвърлени с Договор за цесия между ***, ЕИК ***, и А.з.с.н.в.“ ЕАД, ЕИК ***, и за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. номер 6817 по описа на ВРС за 2019г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК в съда – 07.05.2019г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА А.А.Д., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати н. “А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***0,00 лв., представляваща сторени от ищцовата страна разноски в настоящото производство и в предхождащото го заповедно производство по ч.гр.д. номер 6817 по описа на ВРС за 2019г, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена в двуседмичен срок, който започва да тече за страните от датата на получаването му, пред Окръжен съд – Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:.......................