РЕШЕНИЕ
№ 89
гр. Пловдив, 13.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на шестнадесети септември, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Христо Ив. Крачолов
Членове:Иван Хр. Ранчев
Веселин Г. Ганев
при участието на секретаря Нина Б. Стоянова
в присъствието на прокурора Николай Стоилов Божилов (АП-
Пловдив)Николай Стоилов Божилов (АП-Пловдив)
като разгледа докладваното от Христо Ив. Крачолов Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20215000600210 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на гл. 21 НПК.
С присъда № 260008/26.01.2021г. по НОХД № 581/2020 г.,
Пловдивският окръжен съд е ПРИЗНАЛ подс. К. Л. А. за ВИНОВЕН за това,
че през периода 11.05.2012 г. - 12.09.2012 г. в гр. *, при условията на
продължавано престъпление и посредствено извършителство, (чрез
използване на лицето С. И. К.) като управител на „*“ ЕООД гр. * е избегнал
установяването и плащането на данъчни задължения за „-*“ ЕООД в особено
големи размери - данък върху добавената стойност /ДДС/ в общ размер на 13
260.50 лв., както следва:
1. На 11.05.2012 г. е избегнал установяването и плащането на
данъчни задължения - ДДС в размер на 2 486 лв., като е потвърдил неистина в
1
подадена пред ТД на НАП гр. * справка - декларация по ЗДДС с вх. №
*/11.05.2012 г. за данъчен период по ЗДДС м. април 2012 г. (относно размера
на ДДС с право на пълен данъчен кредит /кл. 41/ и размера на ДДС за внасяне
/кл. 50/ декларирайки, както следва: ДДС с право на пълен данъчен кредит в
размер на 2 486 лв., при действителен в размер на 0.00 лв. и ДДС за внасяне
14.50 лв. при действителен в размер на 2 500.50 лв., а също и като е използвал
документ с невярно съдържание (дневник за покупките на дружеството за
данъчния период м. април 2012 г., включвайки в него фактура с №
*/08.04.2012 г. с посочен издател „*“ ЕООД с начислен ДДС в размер на 2 486
лв., без да е налице действителна доставка на стока по смисъла на чл. 6 ал. 1
от ЗДДС) при представяне на информация пред органите по приходите (ТД на
НАП гр. *) и като е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 2
486 лв.
2. В периода 01.05.2012 г. - 11.06.2012 г. е избегнал установяването и
плащането на данъчни задължения в големи размери - ДДС в размер на 3 660
лв., като е потвърдил (на 11.06.2012 г.) неистина в подадена пред ТД на НАП
гр. * справка - декларация по ЗДДС с вх. № * г. за данъчен период по ЗДДС м.
май 2012 г. (относно размера на ДДС с право на пълен данъчен кредит /кл. 41/
и размера на ДДС за внасяне /кл. 50/ декларирайки, както следва: ДДС с право
на пълен данъчен кредит в размер на 9 820.76 лв. при действителен в размер
на 6 160.76 лв. и ДДС за внасяне в размер на 124.14 лв. при действителен в
размер на 3 784.14 лв., а също и като е използвал неистински документи
(фактури № */04.05.2012 г. и № */28.05.2012 г. с посочен издател „*“ ЕООД,
включвайки ги в дневника за покупките на дружеството за данъчния период
месец май 2012 г.) при водене на счетоводството (в периода 01.05. -
11.06.2012 г.) и документ с невярно съдържание (дневник за покупките на
дружеството за данъчния период м. май 2012 г., включвайки в него фактура
№ */04.05.2012 г. с издател „*“ ЕООД с начислен ДДС в размер на 2 490 лв. и
фактура с № */28.05.2012 г. с издател „*“ ЕООД с начислен ДДС в размер на
1 170 лв. без да е налице действителна доставка на стока по смисъла на чл. 6.
ал. 1 от ЗДДС) при представяне на информация (на 11.06.2012 г.) пред
органите по приходите (ТД на НАП гр. *) и като е приспаднал (на 11.06.2012
г.) неследващ се данъчен кредит в размер на 3 660 лв.
3. В периода 01.07.2012 г. - 11.08.2012 г. е избегнал установяването и
2
плащането на данъчни задължения в големи размери - ДДС в размер на 4
714.50 лв., като е потвърдил (на 11.08.2012 г.) неистина в подадена пред ТД на
НАП гр. * справка - декларация по ЗДДС с вх. № * г. за данъчен период по
ЗДДС м. юли 2012 г. (относно размера на ДДС с право на пълен данъчен
кредит /кл. 41/ и размера на ДДС за внасяне /кл. 50/ декларирайки, както
следва: ДДС с право на пълен данъчен кредит в размер на 5 714.50 лв. при
действителен в размер на 1 000 лв. и ДДС за внасяне в размер на 725.97 лв.
при действителен в размер на 5 440.47 лв., а също и като е използвал
неистински документи (фактури № 37/07.07.2012 г.; № 41/15.07.2012 г. и
фактура № 44/08.07.2012 г. с посочен издател „*“ ЕООД, включвайки ги в
дневника за покупките на дружеството за данъчния период м. юли 2012 г.)
при водене на счетоводството (в периода 01.07.-11.08.2012 г.) и документ с
невярно съдържание (дневник за покупките на дружеството за данъчния
период м. юли 2012 г., включвайки в него фактура № 37/07.07.2012 г., с
издател „*“ ЕООД с начислен ДДС в размер на 885 лв.; фактура с №
41/15.07.2012 г., с издател „*“ ЕООД с начислен ДДС в размер на 2 497.50 лв.
и фактура № 44/08.07.2012 г. с издател „*“ ЕООД с начислен ДДС в размер на
1 332 лв., без да е налице действителна доставка на стока по смисъла на чл. 6,
aл. 1 от ЗДДС) при представяне на информация (на 11.08.2012 г.) пред
органите по приходите (ТД на НАП гр. *) и като е приспаднал (на 11.08.2012
г.) неследващ се данъчен кредит в размер на 4 714.50 лв.
4. В периода 01.08.2012 г. - 12.09.2012 г. е избегнал установяването и
плащането на данъчни задължения - ДДС в размер на 2 400 лв., като е
потвърдил (на 12.09.2012 г.) неистина в подадена пред ТД на НАП гр. *
справка - декларация по ЗДДС с вх. №* за данъчен период по ЗДДС м. август
2012 г. /относно размера на ДДС с право на пълен данъчен кредит /кл. 41/ и
размера на ДДС за внасяне /кл. 50/ декларирайки, както следва: ДДС с право
на пълен данъчен кредит в размер на 4 900 лв., при действителен в размер на
2 500 лв. и ДДС за внасяне 372.78 лв. при действителен в размер на 2
772.78лв., а също и като е използвал неистински документ (фактура №
57/05.08.2012 г. с посочен издател „*“ ЕООД, включвайки я в дневника за
покупките на дружеството за данъчния период м. август 2012 г.) при
воденето на счетоводството (в периода 01.08. - 12.09.2012 г.) и документ с
невярно съдържание (дневник за покупките на дружеството за данъчния
3
период м. август 2012 г., включвайки в него фактура с № 57/05.08.2012 г. с
посочен издател „*“ ЕООД, с начислен ДДС в размер на 2 400 лв., без да е
налице действителна доставка на стока по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС)
при представяне на информация (на 12.09.2012 г.) пред органите по
приходите (ТД на НАП гр. *) и като е приспаднал (на 12.09.2012 г.)
неследващ се данъчен кредит в размер на 2 400 лв.,
като до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния
съд необявеното и неплатено данъчно задължение е внесено в бюджета
заедно с лихвите, поради което и на основание чл. 255, ал. 4, вр. ал. 3, вр. с ал.
1 т. 2, т. 6 и т. 7 вр. с чл. 26 ал. 1, вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК го е
ОСЪДИЛ на „ПРОБАЦИЯ” ЗА СРОК ОТ ДЕСЕТ МЕСЕЦА при
следните пробационни мерки:
- по 42а, ал.2, т.1 от НК – задължителна регистрация по настоящ адрес:
гр. *, ЖК *, ул. *, № *, ет. *, ап. 14 за срок от 10 /ДЕСЕТ/ МЕСЕЦА с
периодичност на явяване и подписване пред пробационен служител или
определено от него длъжностно лице два пъти седмично;
- по 42а, ал.2, т.2 от НК – задължителни периодични срещи
с пробационен служител за срок от 10 /ДЕСЕТ/ МЕСЕЦА
и ГЛОБА в размер на 500 /ПЕТСТОТИН/ лева.
Недоволен от така постановената присъда е останал подс. К.А., който
чрез своя защитник я обжалва с искане тя да бъде отменена предвид изтеклата
давност по чл. 80 ал.1 т.4 НК респ. се иска приложението на чл.9 ал.2 НК.
Прокурорът даде заключение, че жалбата е неоснователна.
Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и във
връзка с направените оплаквания в жалбата, намира и приема за установено
следното:
ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да постанови атакуваната присъда, Пловдивският окръжен съд е
приел за безспорно установено, че подс. К.А. е наказан (НОХД № 2146/2017
4
г. ПОС) за престъпление по чл.255, ал.4, вр.чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.2, т.6 и т.7,
вр. чл.26, ал.1 НК, извършено в периода 01.12.2010 - 06.09.2011 г. Освободен
е от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание
глоба в размер на 1500 лв. Съдебният акт е влязъл в законна сила на
19.06.2018 г.
Търговското дружество „-*“ ЕООД със седалище в гр. *, ул. „*“ № *,
било създадено през месец януари 2012 г. Негов управител и едноличен
собственик на капитала е подсъдимият, ръководещ и фактически дейността
му. Юридическото лице получило обща регистрация в ТД на НАП гр. *, вкл.
и по ЗДДС.
„-*“ ЕООД счетоводно било обслужвано от свид. С. К. - *. Тя са
занимавала и с изготвянето на справките-декларации по ЗДДС,
придружаващите ги отчетни регистри, като в тях, използвайки счетоводна
програма, включвала сведенията, произтичащи от съдържанието на
фактурите, предоставяни й от управителя К.А.. Не познавала и не
контактувала с клиентите и с доставчиците на стоки/услуги на „-*“ ЕООД,
респ. не участвала в договарянето им, като информация за сделките вземала
единствено от съдържанието на представяните й от подсъдимия фактури.
Затова и не била запозната дали тези счетоводни документи отразяват реални
търговски отношения.
Първоинстанционният съд е приел, че през месец март 2012 г. у подс.
К.А. се формирало намерението да избегне установяването и плащането на
данъчни задължения за управляваното и представлявано от него дружество за
редица данъчни периоди, като за целта решил да използва неистински
фактури, удостоверяващи привидно реализирани сделки, по които „*“ ЕООД
се водело като получател на стоки. Така, чрез отчитането на облагаеми
доставки, по които реално доставка не била извършена, да ползва
неправомерно данъчен кредит по реда на чл. 68 ал. 1 ЗДДС, т.е. да приспадне
сумата на начисления данък по повод доставката от размера на данъчните си
задължения:
1. За данъчния период по ЗДДС месец април - 01.04. - 30.04.2012 г.,
подс. К.А. се снабдил по неустановен начин с фактура - под № */08.04.2012 г.,
оформена като издадена от дружеството „*“ ЕООД гр.*, представлявано от
5
свид. Д. П.. Тя отразявала плащане от купувача на обща сума 14 916 лв., от
които 12 430 лв. данъчна основа и начислен ДДС в размер на 2 486 лева.
Сделката не била реална, защото подобна доставка не съществувала.
Към този момент управител на „*“ ЕООД бил свид. Д. П..
Ангажирането му като такъв станало по инициатива на лицето Н. А. под
предлог, че последният имал твърде много фирми на негово име и този статус
трябвало да бъде само временен. Свидетелят Д. П. не извършвал никаква
дейност с дружеството, нито пък издавал фактури за доставки. Самият той не
разполагал със счетоводна документация на фирмата, което ясно го
идентифицирало като фиктивен неин управител.
„*“ ЕООД осъществявало търговска дейност при предходния негов
управител В. А., когато стопанисвало ресторант и бар в гр. *. Освен с
функционирането на двете заведения, дружеството не било ангажирано и не
се занимавало с продажба и доставка на стоки.
След документалното преминаване собствеността на дяловете в полза
на свид. Д. П., дружеството „*“ ЕООД престанало да извършва каквато и да е
дейност, съответно формалният му управител към посочения момент на
изготвянето на фактурата /неподписана изобщо от името на издател/ -
08.04.2012 г. - нямал никакъв принос към създаване на въпросния документ,
нито пък имал някакво знание за съществуването му.
Независимо, че между управляваното от него дружество „-*“ ЕООД и
„*“ ЕООД нямало каквито и да било реални доставки, подс. К.А. представил
фактурата с № */08.04.2012 г., която не била подписана от издател, на свид. С.
К. за нейното осчетоводяване. Тя я включила в дневника за покупки на „-*“
ЕООД за месец април 2012 г.
Тя попълнила и справката-декларация за периода. Така в кл. 41 било
посочено ДДС с право на пълен данъчен кредит в размер на 2 486 лв., при
действителен в размер на 0.00 лв, а в кл. 50 - ДДС за внасяне в размер на
14.50 лв., при действителен в размер на 2 500.50 лв. Увеличаването по този
начин на размера на ДДС с право на пълен данъчен кредит, чрез отразяването
в счетоводните отчети на коментираната фактура с посочен издател „*“
ЕООД автоматично довело до преобразуване размера на дължимия към
6
държавата данък за периода, занижавайки го с 2 486 лева.
Свидетелката подала справката - декларация за периода на 11.05.2012 г.
по електронен път в ТД на НАП гр. *, заведена с вх. № *, с което и
коментираните неистински сведения, фигуриращи в документа, били
потвърдени от подс. К.А. посредствено пред органите на приходната
администрация.
Заедно със справката - декларация съобразно изискванията на чл.125
ал.3 от ЗДДС на 11.05.2012 г. от свид. С. К. в ТД на НАП гр. * са подадени и
съответните отчетни регистри, вкл. и дневникът за покупки за периода.
2. През данъчния период по ЗДДС месец май - 01.05.- 31.05.2012 г.
подс. К.А. се сдобил по неустановен начин с две фактури, издадени от името
на „*“ ЕООД - под № */04.05.2012 г. и № */28.05.2012 г., и с посочен
съставител свид. П. В., негов управител по документи. Според тях „-*“ ЕООД
закупило различни видове плат, като начисленият ДДС по първата фактура
възлизал на 2 490 лева, а по втората - на 1 170 лева.
И тези сделки не били осъществени реално, като подписите в тях от
името на свид. В. - не били изпълнени от него.
„*“ ЕООД, формално съществувала по документи, но в действителност
неизвършваща никаква търговска дейност, с липсващ материален, технически
и човешки ресурс за осъществяване на стопанска активност. Управителят й
по това време - свид. П. В., дори не знаел, че заема такава ръководна позиция
в търговски субект, нито, че търговско дружество въобще се води на негово
име.
Въпреки отсъствието на реални доставки по въпросните фактури,
подсъдимият ги предоставил на счетоводителката си, която отново ги описала
в дневника за покупки на „-*“ ЕООД.
Отразяването на фактурите с № */04.05.2012 г. и № */28.05.2012 г. в
дневника за покупки повлияло и върху съдържанието на справката -
декларация по ЗДДС за периода. Така във въпросната справка-декларация бил
посочен ДДС с право на пълен данъчен кредит в размер на 9 820.76 лева, при
действителен в размер на 6 160.76 лева - в кл. 41, а в кл. 50 - ДДС за внасяне в
7
размер на 124.14 лева, при действителен в размер на 3 784.14 лева.
Увеличаването по този начин размера на ДДС с право на пълен данъчен
кредит, чрез включването в счетоводните отчети на обсъжданите фактури
довело до трансформация на размера на дължимия към държавата данък за
периода, занижавайки го с 3 660 лева.
Наред със справката-декларация, спазвайки правилото на чл. 125 ал. 3
от ЗДДС, на същата дата - 11.06.2012 г., счетоводителката депозирала и
съпровождащите я отчетни регистри. Сред тях бил и дневникът за покупки за
периода, с което пред органите по приходите в лицето на ТД на НАП гр. *
при представянето на произтичащата от подадените документи информация
въпросният дневник бил използван от подсъдимия, чрез счетоводителя С. К. -
в качеството му на документ с невярно съдържание, издадени от името на „*“
ЕООД, документиращи неосъществени реално сделки без действителна
доставка на стоки по тях.
3. По описания по-горе начин подсъдимият продължил да процедира
и през данъчния период по ЗДДС месец юли - 01.07. - 31.07.2012 г., когато
придобил отново по неустановен начин нови три фактури, отразяващи
закупуване от „-*“ ЕООД на стоки от „*“ ЕООД гр. * с управител по
документи свид. П. В., без в действителност такива сделки да са били
осъществени. Това са съответно фактури № 37/07.07.2012 г., отразяваща
доставка на материали на стойност 5 310 лв., от които 4 425 лв. данъчна
основа и начислен ДДС в размер на 885 лв.; № 41/15.07.2012 г. (с предмет
закупуване на авточасти, данъкът по ЗДДС, по която доставка възлизал на
2 497.50 лв.) и № 44/08.07.2012 г., описващ доставка от „*“ ЕООД на
неидентифицирани материали на обща стойност 7 992 лв., включваща и
начислен ДДС в размер на 1 332 лв.
И на трите фактури е придаден вид, че са съставени от управителя на
продавача свид. П. В., тогава с фамилията П.. Подписите от името на
представителя на доставчика не били в действителност изпълнени от него.
Това било ясно за подсъдимия, след като той нямал никакви търговски
отношения с фиктивния контрагент, не познавал и не контактувал с неговия
представител.
8
Към този момент „*“ ЕООД съществувала само по документи, без да
участва в стопанския оборот с реална дейност. Управителят й П. В. към м.
януари 2012 г. работел в сладкарница в гр. *, съвместявайки длъжностите на
охрана и продавач на закуски, като бил убеден от лицето С. Д. това дружество
да бъде регистрирано на името му, за да извършват търговска дейност в * по
събиране и продажба на желязо и бакър. С дружеството свид. В. не извършвал
никаква дейност, нито пък имал представа дали юридическото лице развива
някакво занимание и с какви активи и пасиви разполага. Освен това той не
притежавал и фирмена документация.
След като фактурите попаднали по неустановен в хода на разследването
начин у подсъдимия, той ги предал на свид. С. К. за осчетоводяването им,
което тя и сторила.
Данните от процесните фактури са включени в съдържанието на
справката-декларация по ЗДДС за периода. В кл. 41 от документа бил посочен
ДДС с право на пълен данъчен кредит в размер на 5 714.50 лв., при
действителен в размер на 1 000 лв. и ДДС за внасяне в размер на 725.97 лв.,
при действителен в размер на 5440.47 лв. Увеличаването по този начин на
размера на ДДС с право на пълен данъчен кредит, чрез включването в
счетоводните отчети на коментираните фактури - под № 37/07.07.2012 г.; №
41/15.07.2012 г. и № 44/08.07.2012 г. с посочен техен издател „*“ ЕООД,
довело до преобразуване размера на дължимия данък за периода,
занижавайки го с 4 714.50 лв.
След оформяне на съдържанието й, С. К. подала справката-декларация
за данъчния период по електронен път на 11.08.2012 г. в ТД на НАП гр. *,
където била заведена с вх. № *.
На същата дата подала и съпровождащите я отчетни регистри. Сред
тях бил и дневникът за покупки за периода, с което пред органите по
приходите в лицето на ТД на НАП гр. * при представянето на произтичащата
от подадените документи информация, въпросният дневник бил фактически
използван от подсъдимия – посредствено, чрез счетоводителката.
9
4. През данъчния период по ЗДДС месец август - 01.08. - 31.08. 2012
г., когато се снабдил с поредната фактура, отразяваща получена от „-*“ ЕООД
доставка, неизвършена в действителност. И тази фактура с № 57/05.08.2012 г.
се водела като издадена от „*“ ЕООД, като чрез нея се симулирала продажба с
получател „-*“ ЕООД на шивашки материали на обща стойност 14 400 лв., от
които 12 000 лв. - данъчна основа и ДДС в размер на 2 400 лв. И с този
„доставчик“, продажба от негова страна на „-*“ ЕООД не била извършена.
Като автор на първичния счетоводен документ отново бил отразен
управителят му П. В., но подписът от името му в действителност не бил
изпълнен от него.
Подсъдимият получил по неустановен начин фактурата и я представил
на счетоводителя на дружеството си, която ги отразила в дневника за покупки
за данъчния период. Отразяването на фактурата с № 57/05.08.2012 г. в
дневника за покупки повлияло и върху съдържанието на справката-
декларация по ЗДДС за периода, в която като кл. 41 от документа бил посочен
ДДС с право на пълен данъчен кредит в размер на 4 900 лв., при действителен
размер на 2 500 лв., а в кл. 50 - ДДС за внасяне в размер на 372.78 лв., при
действителен ДДС за внасяне в размер на 2 772.78 лв. Увеличаването по този
начин на размера на ДДС с право на пълен данъчен кредит, чрез включването
в счетоводните отчети на обсъжданата фактура довело до трансформация на
размера на дължимия към държавата данък за периода, занижавайки го с 2
400 лв.
Справката-декларация, отнасяща се за данъчния период по ЗДДС
месец август 2012 г., е подадена по електронен път от свид. К. на 12.09.2012 г.
в ТД на НАП гр. *. Заведена е с вх. № *. С това и посочените по-горе
неистински сведения били потвърдени посредствено от управителя на „-*“
ЕООД – подс. К.А. пред органите по приходите, чрез използване на свид. С.
К., която не е знаела за неверността на предоставената от подсъдимия
информация, произтичаща от фактурата с № 57/05.08.2012 г. Така, вследствие
поведението на подс. К.А. се стигнало до избягване едновременно на
установяването и плащането на данъчни задължения за „-*“ ЕООД за
периода, възлизащи на 2 400 лв., поради неправомерното приспадане на
неследващ се данъчен кредит в същия размер.
10
Наред със справката-декларация, свидетелката подала и
съпровождащите я отчетни регистри.
По описания по-горе начин физическо лице, представляващо по закон
данъчнозадължения субект, в качеството на негов управител и фактически
ръководейки дейността му, подс. К.А. осъществил поредица от еднородни
прояви през непродължителни периоди, преследващи един и същ престъпен
резултат - избягване установяването и плащането на данъци за „-*“ ЕООД -
чийто общ размер възлизал на 13 260.50 лева.
В мотивите към атакуваната присъда е прието, че периодът 13.02.2012
г. - 31.07.2013 г. бил обхванат от ревизионно производство, което трябвало да
изследва данъчните задължения, вкл. и тези по ЗДДС, дължими от „-*“ ЕООД.
Ревизиращият екип на ТД на НАП гр. * изготвил ревизионен доклад № * г.,
оспорващ реалността на доставките, описани във фактурите с горепосочените
издатели. Неговите мотиви били изцяло възприети в последвалия ревизионен
акт под № *, с който са установени дължими уми към бюджета по ЗДДС в
размер на 13 260.50 лв. ДДС и 2 262.19 лв. лихви за просрочие. Ревизионният
акт е връчен на 01.04.2014 г. на управителя на ревизираното дружество - подс.
К.А., като не бил обжалван и съответно влязъл в законна сила.
Пловдивският окръжен съд е приел, че след извършени плащания в
периода 12.05.2014 г. - 20.08.2015 г. дружеството „*“ ЕООД гр. * покрило
изцяло задълженията си вкл. главница и лихви.
Видно от съдебно-графологична експертиза (т. 1, л. 125 ДП), чието
изследване обхванало фактурите, издадени от „*“ ЕООД и „*“ ЕООД,
подписите от името на „съставителите“ не са изпълнени от съответните
титуляри.
Подписът в графа „О., Подпис“ във фактура № 00000*/04.05.2012 г. с
доставчик „*“ ЕООД и получател „*“ не е изпълнен от П. В..
Подписът в графа „О., Подпис“ във фактура № 00000*/04.05.2012г. с
доставчик „*“ ЕООД и получател „*“ не е изпълнен от лицето Г. Г..
Подписът в графа „О., Подпис“ във фактура № */28.05.2012 г. с
доставчик „*“ ЕООД и получател „*“ не е изпълнен от П. В.. Същият подпис
11
не е изпълнен от Г. Г.. Подписът в графа „Съставил - име, фамилия. Подпис“
в копие на фактура № ********** от 07.07.2012 г. с доставчик „*“ ЕООД и
получател „*“ не е изпълнен от лицето П. В.. Подписът в графа „Съставил -
име, фамилия. Подпис“ в копие на фактура № ********** от 07.07.2012 г. с
доставчик „*“ ЕООД и получател „*“ не е изпълнен от лицето С. Д..
Подписът в графа „Съставил - име, фамилия. Подпис“ в копие на
фактура № ********** от 07.07.2012 г. с доставчик „*“ ЕООД и получател
„*“ не е изпълнен от лицето О.С..
Подписът в графа „Съставил - име, фамилия. Подпис“ в копие на
фактура № ********** от 07.07.2012 г. с доставчик „*“ ЕООД и получател
„*“ не е изпълнен от лицето Г.А.. Ръкописният текст „П. П.“ в копие на
фактура № ********** от 07.07.2012 г. не е изпълнен от никое от лицата П.
В.; С. Д.; О.С. и Г.А..
Подписът в графа „Съставил - име, фамилия. Подпис“ в копие на
фактура № * от 15.07.2012 г. с доставчик „*“ ЕООД и получател „*“ не е
изпълнен от П. В.. Същият подпис не е изпълнен от никое от лицата С. Д.;
О.С. и Г.А..
Ръкописният текст „П. П.“ в копие на фактура № * от 15.07.2012 г. не е
изпълнен от никое от лицата П. В.; С. Д.; О.С. и Г.А.. Подписът в графа
„Съставил - име, фамилия. Подпис“ в копие на фактура № * от 08.07.2012 г. с
доставчик „*“ ЕООД и получател „*“ не е изпълнен от П. И. В.. Същият
подпис не е изпълнен от никое от лицата С. Д.; О.С. и Г.А.. Ръкописният
текст „П. П.“ в копие на фактура № * от 08.07.2012 г. не е изпълнен от П. В..
Същият ръкописен текст не е изпълнен от никое от лицата С. Д.; О.С. и
Г.А.. Подписът в графа „Съставил“ в копие на фактура № * от 05.08.2012 г., с
доставчик „*“ ЕООД и получател „*“ не е изпълнен от П. В.. Същият подпис
не е изпълнен от никое от лицата С. Д.; О.С. и Г.А.. Ръкописният текст в
копие на фактура № * от 05.08.2012 г. не е изпълнен от П. В.. Същият
ръкописен текст не е изпълнен от никое от лицата С. Д.; О.С. и Г.А..
Назначената от органите на досъдебното производство съдебно-
счетоводна експертиза (т. 1, л. 114 ДП), изследвала неплатените данъчни
задължения за съответните данъчни периоди по ЗДДС, разгледани по-горе,
12
която констатирала следното: за месец април 2012 г. - данъчни задължения
/ДДС/ в размер на 2 486 лв.; за месец май 2012 г. - данъчни задължения /ДДС/
в размер на 3 660 лв.; за месец юли 2012 г. - данъчни задължения /ДДС/ в
размер на 4 714.50 лв. и за месец август 2012 г. - данъчни задължения /ДДС/ в
размер на 2 400 лв.
Описаната по-горе фактическа обстановка първоинстанционният съд е
приел за безспорно установена, след като е направил внимателен и
задълбочен анализ на събраните по делото писмени доказателства.
Съпоставил ги е с обясненията на подс. К.А., дадени в хода на досъдебното
производство, приобщени по реда на чл. 279 ал. 2 вр. ал. 1 т. 4 пр. 1 НПК, а
така също и депозираните показания на разпитаните свидетели.
В мотивите към присъдата са изложени пространни и убедителни
съображения защо следва изцяло да се кредитират показанията на
разпитаните свидетели – С. К.; Г. Г.; П. В.; С. Д.; П. В.; Й.П.; Д. П.; Х.Х.; И.Н.;
С.С.; Т.Д.; Д.В.; С.Г.; Х.М.; С.Ж.; С.В.; Н.Б.; М. А.А; С.С. и Д.С..
Законосъобразен е и изводът на първостепенния съд относно
показанията св. Д.Ц., която е полицейски служител в Икономическа полиция
при ОД на МВР гр. *. В тази насока напълно правилно не са обсъждани
показанията на тази свидетелка, в частта, в която тя възпроизвежда
оперативна беседа с подс. К.А..
С основание са кредитирани обясненията на подс. К.А. от досъдебното
производство с оглед твърденията му, че същият няма данъчни задължения.
Това обстоятелство е установено от приложените по делото справки от ТД на
НАП досежно извършени плащания от името на „-*“ ЕООД по РА № */19. 03.
2014 г. /т. 3 ДП л. 112 и т. 1 л. 73 НОХД/. Действително към датата на
повдигане на обвинението – 18. 12. 2019 г., данъчните задължения по
въпросния ревизионен акт, ведно с лихвите са били погасени.
Първостепенният съд е приел, че датата на погасяване на тези данъчни
задължения, ведно с лихвите е 20. 08. 2015 г.
И настоящата инстанция счита, че не може да се възприеме
информацията, която се намира в изпратената от ТД на НАП справка с изх. №
11-02-75/19. 06. 2020 г., предвид флагрантното й противоречие с всички
13
останали писмени доказателства в тази насока, събрани по делото.
С оглед гарантиране правото на защита на подсъдимия, обективното,
всестранно и пълно изясняване на делото включително и предвид
установяване на времето, когато данъчните задължения са били окончателно
изплатени, ведно с лихвите, в хода на въззивното съдебно следствие беше
назначена допълнителна съдебно счетоводна експертиза.
От заключението на вещото лице Д.Й. /л. 45 ВНОХД/ се установява, че
дължимите лихви по РА */19. 03. 2014 г. са в общ размер на 2 868. 28 лв.,
включително доначислени до датата на плащане на съответната главница.
Същите са представени подробно в табличен вид. Вещото лице също в
табличен вид е отразило общ размер на сумите в ТД на НАП по данъчно
осигурителната сметка на „-*“ ЕООД.
При отговор на въпрос № 4, досежно разпределението на постъпилите
суми, експертът подробно и ясно е отразил и плащанията по процесния
ревизионен акт, чрез погасяване на главницата съответно на 12. 05. 2014 г. с
постъпила сума от 10 000 лева и на 14. 05. 2014 г. с постъпила сума от 13 000
лева, като подробно е направена разбивка по отношение на това какви
задължения са покрити с въпросните суми, включително плащания и
доплащания по РА № */19. 03. 2014 г.
Също така в заключението е направен и подробен анализ, както и с
представянето му в табличен вид по отношение погасяването на лихвите по
въпросния обвинителен акт, като видно от становището на вещото лице Й.
последната вноска по лихвите по РА в размер на 242. 93 лв. е внесена на 10.
11. 2015 г.
Съдът кредитира заключението, понеже то е изготвено професионално,
задълбочено, с необходимите познания и опит в съответните области. Освен
това кореспондира с останалите доказателства, събрани по делото.
При така установената безспорна фактическа обстановка Пловдивският
окръжен съд законосъобразно е приел, че подс. К. Л. А. е осъществил от
обективна и субективна страна съставомерните признаци на престъплението
по чл. 255, ал.4, вр. ал.3, вр. с ал.1 т.2, т.6 и т.7 вр. с чл.26 ал.1 НК, понеже
през периода 11.05.2012 г. - 12.09.2012 г. в гр. *, при условията на
14
продължавано престъпление и посредствено извършителство (чрез
използване на лицето С. И. К.), като управител на „*“ ЕООД гр. * е избегнал
установяването и плащането на данъчни задължения за „-*“ ЕООД в особено
големи размери - данък върху добавената стойност /ДДС/ в общ размер на 13
260.50 лв., както следва:
1. На 11.05.2012 г. е избегнал установяването и плащането на
данъчни задължения - ДДС в размер на 2 486 лв., като е потвърдил неистина в
подадена пред ТД на НАП гр. * справка - декларация по ЗДДС с вх. №
*/11.05.2012 г. за данъчен период по ЗДДС м. април 2012 г. (относно размера
на ДДС с право на пълен данъчен кредит /кл. 41/ и размера на ДДС за внасяне
/кл. 50/ декларирайки, както следва: ДДС с право на пълен данъчен кредит в
размер на 2 486 лв., при действителен в размер на 0.00 лв. и ДДС за внасяне
14.50 лв. при действителен в размер на 2 500.50 лв., а също и като е използвал
документ с невярно съдържание (дневник за покупките на дружеството за
данъчния период м. април 2012 г., включвайки в него фактура с №
*/08.04.2012 г. с посочен издател „*“ ЕООД с начислен ДДС в размер на 2 486
лв., без да е налице действителна доставка на стока по смисъла на чл. 6, ал. 1
от ЗДДС) при представяне на информация пред органите по приходите (ТД на
НАП гр. *) и като е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 2
486 лв.
2. В периода 01.05.2012 г. - 11.06.2012 г. е избегнал установяването и
плащането на данъчни задължения в големи размери - ДДС в размер на 3 660
лв., като е потвърдил (на 11.06.2012 г.) неистина в подадена пред ТД на НАП
гр. * справка - декларация по ЗДДС с вх. № * г. за данъчен период по ЗДДС м.
май 2012 г. (относно размера на ДДС с право на пълен данъчен кредит /кл. 41/
и размера на ДДС за внасяне /кл. 50/ декларирайки, както следва: ДДС с право
на пълен данъчен кредит в размер на 9 820.76 лв. при действителен в размер
на 6 160.76 лв. и ДДС за внасяне в размер на 124.14 лв. при действителен в
размер на 3 784.14 лв., а също и като е използвал неистински документи
(фактури № */04.05.2012 г. и № */28.05.2012 г. с посочен издател „*“ ЕООД,
включвайки ги в дневника за покупките на дружеството за данъчния период
месец май 2012 г.) при водене на счетоводството (в периода 01.05. -
11.06.2012 г.) и документ с невярно съдържание (дневник за покупките на
дружеството за данъчния период м. май 2012 г., включвайки в него фактура
15
№ */04.05.2012 г. с издател „*“ ЕООД с начислен ДДС в размер на 2 490 лв. и
фактура с № */28.05.2012 г. с издател „*“ ЕООД с начислен ДДС в размер на
1 170 лв. без да е налице действителна доставка на стока по смисъла на чл. 6.
ал. 1 от ЗДДС) при представяне на информация (на 11.06.2012 г.) пред
органите по приходите (ТД на НАП гр. *) и като е приспаднал (на 11.06.2012
г.) неследващ се данъчен кредит в размер на 3 660 лв.
3. В периода 01.07.2012 г. - 11.08.2012 г. е избегнал установяването и
плащането на данъчни задължения в големи размери - ДДС в размер на 4
714.50 лв., като е потвърдил (на 11.08.2012 г.) неистина в подадена пред ТД на
НАП гр. * справка - декларация по ЗДДС с вх. № * г. за данъчен период по
ЗДДС м. юли 2012 г. (относно размера на ДДС с право на пълен данъчен
кредит /кл. 41/ и размера на ДДС за внасяне /кл. 50/ декларирайки, както
следва: ДДС с право на пълен данъчен кредит в размер на 5 714.50 лв. при
действителен в размер на 1 000 лв. и ДДС за внасяне в размер на 725.97 лв.
при действителен в размер на 5 440.47 лв., а също и като е използвал
неистински документи (фактури № 37/07.07.2012г.; № 41/15.07.2012 г. и
фактура № 44/08.07.2012 г. с посочен издател „*“ ЕООД, включвайки ги в
дневника за покупките на дружеството за данъчния период месец юли 2012 г.)
при водене на счетоводството (в периода 01.07.-11.08.2012 г.) и документ с
невярно съдържание (дневник за покупките на дружеството за данъчния
период м. юли 2012 г., включвайки в него фактура № 37/07.07.2012 г., с
издател „*“ ЕООД с начислен ДДС в размер на 885 лв., фактура с №
41/15.07.2012 г. с издател „*“ ЕООД с начислен ДДС в размер на 2 497.50 лв.
и фактура № 44/08.07.2012 г. с издател „*“ ЕООД с начислен ДДС в размер на
1 332 лв., без да е налице действителна доставка на стока по смисъла на чл. 6,
aл. 1 от ЗДДС) при представяне на информация (на 11.08.2012 г.) пред
органите по приходите (ТД на НАП гр. *) и като е приспаднал (на 11.08.2012
г.) неследващ се данъчен кредит в размер на 4 714.50 лв.
4. В периода 01.08.2012 г. - 12.09.2012 г. е избегнал установяването и
плащането на данъчни задължения - ДДС в размер на 2 400 лв., като е
потвърдил (на 12.09.2012 г.) неистина в подадена пред ТД на НАП гр. *
справка - декларация по ЗДДС с вх. №* за данъчен период по ЗДДС м. август
2012 г. /относно размера на ДДС с право на пълен данъчен кредит /кл. 41/ и
размера на ДДС за внасяне /кл. 50/ декларирайки, както следва: ДДС с право
16
на пълен данъчен кредит в размер на 4 900 лв., при действителен в размер на
2 500 лв. и ДДС за внасяне 372.78 лв. при действителен в размер на 2 772.78
лв., а също и като е използвал неистински документ (фактура № 57/05.08.2012
г. с посочен издател „*“ ЕООД, включвайки я в дневника за покупките на
дружеството за данъчния период месец август 2012 г.) при воденето на
счетоводството (в периода 01.08. - 12.09.2012 г.) и документ с невярно
съдържание (дневник за покупките на дружеството за данъчния период м.
август 2012 г., включвайки в него фактура с № 57/05.08.2012 г., с посочен
издател „*“ ЕООД, с начислен ДДС в размер на 2 400 лв., без да е налице
действителна доставка на стока по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС) при
представяне на информация (на 12.09.2012 г.) пред органите по приходите
(ТД на НАП гр. *) и като е приспаднал (на 12.09.2012 г.) неследващ се
данъчен кредит в размер на 2 400 лв., като до приключване на съдебното
следствие в първоинстанционния съд необявеното и неплатено данъчно
задължение е внесено в бюджета заедно с лихвите.
От субективна страна престъплението е извършено с пряк умисъл.
Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното
настъпване.
Основният довод, който се развива пред въззивната инстанция е
свързан с твърдението, че деянието предмет на настоящото обвинение е
погасено по давност, поради изтичане на 5 години от извършване на деянието
по смисъла на чл. 80 ал. 1 т. 4 НК.
Това възражение на защитата също подробно е било обсъдено в
мотивите към първоинстанционния съдебен акт, като в тази насока са
направени също законосъобразни и обосновани изводи.
Инкриминираният период, съгласно обвинителния акт, е за времето от
01. 04. 2012 г. до 12. 09. 2012 г.
Досъдебното производство е образувано на 30. 03. * г. /л. 1 т. 1 ДП/.
Подсъдимият К.А. е привлечен като обвиняем с постановление от 18.
12. 2019 г. /т. 1 л. 45 ДП/.
17
Не може да се сподели твърдението на защитата, че към този момент
инкриминираното деяние е било погасено по давност, поради следните
съображения:
Спрямо подс. К.А. на посочената дата с постановление е повдигнато
обвинение по чл. 255 ал. 4 вр. ал. 3 вр. ал. 1 т. 2, т. 6 и т. 7 вр. чл. 26 ал. 1 НК.
Това е сторено и напълно коректно от органите на досъдебното производство
предвид обстоятелството, че било установено, че подсъдимият е внесъл в
бюджета данъчното си задължение заедно с лихвите, като в този случай
предвиденото наказание е лишаване от свобода до три години и глоба до 1000
лева.
В същото време обаче е необходимо да се има предвид, че съгласно ТР
№ 26/01. 04. 1960 г. на ОСНК т. 2, давностният срок за изключване на
наказателното преследване за деяние, при което има предвиден
привилегирован състав за внасяне или заместване на съответните вещи, пари,
респ. в случая данъчни задължения, започва да тече от внасянето им.
Крайният му срок обаче не може да бъде по-дълъг от срока за съответното
престъпление.
Следователно в случая, след като данъчните задължения са внесени в
бюджета, ведно с дължимите лихви, от съществено значение е от кой момент
тече давността предвид последното плащане. В обвинителния акт е посочен
период на погасяване на задълженията през 2014 г. и 2015 г. /л. 5 гърба
НОХД/.
Според първоинстанционния съд, който се е позовал на получените
справки от ТД на НАП в хода на съдебното следствие, последното плащане
по дължимата лихва е извършено на 20. 08. 2015 г. /л. 334 НОХД/.
Действително, според заключението на вещото лице Д.Й., което беше
изслушано пред въззивната инстанция, на 20. 08. 2015 г. са изплатени суми по
лихви по въпросния ревизионен акт. Освен това, на 10. 11. 2015 г. е внесена
последната дължима лихва за месец август 2012 г. в размер на 242. 93 лв. Ето
защо от тази дата нататък е необходимо да се преценя и давностният срок по
смисъла на чл. 80 ал. 1 т. 4 НК.
Така петгодишният срок, предвиден в тази разпоредба, би следвало да
18
изтече на 10. 11. 2020 г. Междувременно обаче, на 18. 12. 2019 г. /т. 1 л. 45
ДП/ в този срок е повдигнато обвинение спрямо К.А., с което давността е
прекъсната и започва да тече нова давност. Наказателното производство е
продължило своя ход спрямо обвиняемото лице, след което е внесен
обвинителен акт в съда. Това означава, че е била налице хипотезата на чл. 81
ал. 2 НК, според която давността се прекъсва с всяко действие на надлежните
органи, предприети за разследване и то спрямо лицето, срещу което е
насочено преследване. Следователно, в случая е необходимо да се прецени
наличието на абсолютната давност, регламентирана в чл. 81 ал. 3 НК, която
изтича очевидно през 2023 година.
Поради тази причина доводът на защитата в тази насока е
неоснователен.
Не може да бъде споделено и възражението на защитата, според което
некоректно в обвинителния акт и съответно в атакуваната
първоинстанционна присъда са отразени инкриминираните периоди предвид
на обстоятелството, че падежът, според защитата, на данъчните задължения е
бил на 14-то число за всеки от процесните данъчни периоди. Прави се
възражение, че именно към 14-то число при настъпването на падежа
задължението е било изискуемо, поради това и некоректно в обвинителния
акт са посочвани други дати, предхождащи въпросния „падеж“. От там се
прави довод за липса на престъпление по последния пункт от обвинението,
респ. липса на квалифициращия признак „особено големи размери“.
Цитираното ТР от защитата № 1/07. 05. 2009 г. ОСНК не води до този
извод. Действително, в мотивите към това решение, т. 1, е посочено че
задължението за плащане на данъците възниква с настъпването на
определения в конкретния данъчен закон падеж, без значение дали това
задължение е определено с акт на данъчната администрация. В конкретният
случай обаче, изпълнителното деяние е избягване установяването и
плащането на данъчни задължения от страна на подсъдимия. То е извършено
чрез посредственото извършителство, респ. използване на лицето С. К. и
престъплението е осъществено с факта на депозиране на инкриминираните
справки – декларации и това абсолютно точно е отразено като дати както в
постановлението за повдигане на обвинение, така и в обвинителния акт, и в
19
атакуваната първоинстанционна присъда.
В същото ТР обаче изрично е посочено, че именно с подаването на
декларацията възниква и данъчното задължение, както и с ревизионния акт,
постановлението на митническите органи, влязло в сила наказателно
постановление и пр., които са изпълнително основание по реда на чл. 209
ДОПК. Ето защо тази теза на защитата не може да бъде споделена.
Неоснователно е възражението на защитата, че в случая би следвало да
се приеме, че е налице хипотезата на чл. 9 ал. 2 НК. И този довод е бил
внимателно обсъден от първоинстанционния съд вкл. и в двата му
алтернативни варианта.
С основание е преценено, че деянието е осъществено при условията на
продължавана престъпна дейност за един доста продължителен период от
време, отчетени са също така и характера на неистинските документи,
включително и надвишаването на квалифициращия елемент по критериите за
особено големи размери, регламентирани в дефинитивната норма на чл. 93 т.
14 НК.
По отношение на възражението, че с оглед съдебното минало на подс.
К.А., че е бил признат за виновен също за престъпление по чл. 255 ал. 4 НК,
като инкриминираният период в случая е бил от 01. 12. 2010 г. до 06. 09. 2011
г., за което е освободен от наказателна отговорност и му е наложено
административно наказание глоба, съдът намира, че то е неоснователно.
На първо място е необходимо да се посочи, че инкриминираният
период е прекъснат, тъй като деятелността по НОХД 2146/2017 г. е
приключила през м. септември 2011 г., а в настоящия случай инкриминирания
период почва от м. май 2012 г.
Отделно от това в настоящия случай подс. К.А. е действал като
управител на „*“ ЕООД, което дружество е създадено извън инкриминирания
период по предходното наказателно производство. Освен това тогава той е
действал като управител на „К.“ ООД, т. е. друго юридическо лице.
Поради това и възражението в тази насока също не може да бъде
споделено. Впрочем, въпросът за неприложимостта в настоящия случай на чл.
20
78а ал. 1 НК, вкл. и анализът на нормата на чл. 78а ал. 7 НК са напълно
законосъобразни и изцяло се споделят от настоящата инстанция.
С оглед на всички изложени по-горе съображения Пловдивският
апелативен съд счита, че защитната теза на подс. К.А. не може да бъде
възприета.
Предвид посочената правна квалификация Пловдивският апелативен
съд счита, че първоинстанционният съд е наложил справедливо наказание,
като е преценил чистото съдебно минало на подсъдимия, трудовата му
ангажираност, периодът от време, който е изминал от извършване на
деянието. Поради това напълно законосъобразно е преценил, че са налице
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства и изключителни
такива и с приложението на чл. 55 ал. 1 т. 2 б. Б НК е наложил наказание
ПРОБАЦИЯ за срок от ДЕСЕТ МЕСЕЦА, определяйки за същия срок
единствено двете задължителни пробационни мерки, а именно задължителна
регистрация по настоящ адрес и задължителни периодични срещи с
пробационен служител, както и ГЛОБА в размер на 500 лева.
Направените по делото разноски са правилно изчислени и на
основание чл. 189 ал. 3 НПК са възложени в тежест на подсъдимия.
Пред настоящата инстанция са направени разноски в размер на 390.00
лв. за съдебно – счетоводна експертиза, които подсъдимият е необходимо да
бъде осъден да заплати в полза на бюджета на Съдебната власт по сметка на
Апелативен съд Пловдив.
Предвид на изложеното и тъй като не са налице основанията за отмяна
или изменение на така постановената присъда, на основание чл. 338 НПК,
Пловдивският апелативен съд и
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 260008/26.01.2021 г. по НОХД 581/2020 г.,
по описа на Пловдивския окръжен съд.
ОСЪЖДА подсъдимия К. Л. А. да заплати направените по делото разноски
пред настоящата инстанция в размер на 390.00 лева в полза на бюджета на
21
съдебната власт по сметка на Пловдивския апелативен съд.
РЕШЕНИЕТО не е окончателно и подлежи на обжалване или протест в
петнадесетдневен срок пред ВКС от съобщението до страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
22