МОТИВИ
към Присъда N : 46/31.05.2017 г. по НОХД N: 696/2017г. по описа на
ПОС
Спрямо подсъдимият Г.Н.Г. е повдигнато
обвинение за извършено престъпление по чл.
343, ал.1, б.” в”, вр. с чл.342, ал.1 от НК, за това,
че на 15.12.2015г. в с.Г.,
обл.П. при управляване на МПС - микробус „Пежо
Боксер 1800", рег. № ***, е нарушил
правилата за движение по чл.5, ал.1, т.1, чл. 20, ал. 2 и чл.116 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил
смъртта на Г. С.Н.,
ЕГН **********.
За
съвместно разглеждане в наказателния процес не е предявен граждански иск.
Пострадалият
Т.Т.Н. като наследник на починалата Г. Н. е конституиран в качеството на частен
обвинител в наказателния процес.
В
съдебно заседание, прокурорът поддържа обвинението от фактическа и правна
страна, така както е по обвинителния акт. Пледира за осъдителна присъда, като счита,
че на подсъдимият Г.Г. следва да бъде наложено наказание при условията на чл.58а,
ал.1 от НК, предвид направеното признание от негова страна на фактите изложени
в обвинителния акт. Изразява становище, че е налице превес на смекчаващите
отговорността на подсъдимия обстоятелства и в този смисъл предлага да бъде
определено наказание от 3 години „лишаване от свобода”, което да бъде намалено
с 1/3, а изпълнението на определеното наказание да бъде отложено с подходящ изпитателен
срок от четири години, съгласно чл.66 от НК. Намира, че следва да се наложи и
предвиденото в чл.343г от НК наказание „лишаване от право да управлява МПС”,
което предлага да е съобразено с наказанието лишаване от свобода и да се
определи за срок от три години.
Частният
обвинител Т.Т.Н., редовно призован не се явява. Чрез повереника си адв.Ч.,
изразяват становище за доказаност на обвинението от събраните в хода на
досъдебното производство доказателства. Предлагат да се определи наказание
спрямо подсъдимия в максимално предвидения от закона срок, което счита, че
следва да се изтърпи реално предвид тежестта на престъплението и за постигане
целите на чл.36 от НК . Претендират се
разноски.
Защитникът
на подсъдимия –адв.Б. не оспорва
фактическата обстановка и правна квалификация възприета от обвинението, като за
прецизност счита, че не всички вменени на подс.Г. нарушения по ЗДвП са в
причинна връзка с настъпилия резултат, най-вече разпоредбата на чл.116 от ЗДвП.
Изразява становище, че подс.Г. е съдействал на разследващите и е изразил
съжаление за случилото се. Акцентира се върху добрите характеристични данни на
подсъдимия, трудовата му ангажираност, процесуалното му поведение до момента и липсата
на нарушения по пътищата през продължителния му стаж като шофьор. С оглед на
това, пледира
спрямо подсъдимия да бъде
определено минимално по размер наказание, изпълнението на което да бъде
отложено с подходящ изпитателен срок по реда на чл.66 от НК. Счита, че срока на
кумулативно предвиденото наказание „лишаване от правоуправление” следва да бъде
определен в минимален размер, поради факта, че подс.Г. работи като шофьор и по този начин осигурява доходи за
семейството си.
Подсъдимият
Г.Н.Г. признава всички факти и обстоятелства, изложени в обвинителния акт.
Признава вината си и изразява съжаление за случилото се.
Съдът, въз основа на доказателствата,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед нормата на чл.373, ал.3 от НПК, намери за установена фактическата обстановка, а именно:
Подсъдимият Г.Г. е роден на ***г***, българин, български гражданин е. Със средно образование. Женен е и видно от
приложената справка за съдимост не е осъждан. Подс.Г. към инкриминираната дата, а и към
настоящия момент работи като *** в „П. П.” АД. Същият притежава свидетелство за
управление на МПС, категории „А”, „В”, „С”, „Д“ „Е” и е правоспособен водач на МПС.
През м.*** ***г. подсъдимият работил
като шофьор в „П.“ АД гр.П.. Служебните му задължения включвали управлението на
микробус, посредством който да извозва работници на дружеството до работните им
места сутрин, а вечер ги прибира. На ***г.,
около *** часа, подс.Г. събрал работниците, които работели в близост до км.***на
АМ „Марица“. Работниците се качили на управлявания от обвиняемия микробус „Пежо
Боксер 1800", рег.№ ***и потеглили към гр.П., като пътят им минавал през
с.Г., гр.П. и гр .А.. Около 18,10 часа подсъдимият управлявал посочения
микробус със скорост около 49 км./ч. в с.Г. в посока гр.П.. Движел се по ул. „Х.
Б.“ в с.Г. в посока от север на юг. По същото време, на същата улица, в района
на административен адрес № 17-19, се намирала на около 1-1,5 м. източно от
западната граница на платното за движение пострадалата пешеходка Г. С. Н. на ***
г. В този момент автомобилът, управляван от обвиняемият, се намирал на
разстояние повече от 43 м. от пострадалата. Времето било тъмно, без улично
осветление, а пътната настилка суха. Подсъдимият управлявал автомобила на
късите светлини. В този момент пешеходката навлязла на платното за движение, но
подсъдимият, като водач на МПС, не реагирал своевременно на появата на
пострадалата Н. на пътното платно, вследствие на което я е ударил с предна
дясна част на управлявания от него автомобил. Пешеходката Н. паднала на десния
тротоар, а след удара подсъдимият задействал спирачната система на автомобила и
след няколко метра спрял на платното за движение.
На местопроизшествието пристигнали
полицейски служители и екип на ЦСМП, който констатирал смъртта на пострадалата.
Подсъдимият Г. бил тестван на място с техническо средство
за алкохол, като пробата била отрицателна. Издаден му бил и талон за кръвна
проба.
От извършената в хода на разследването химическа
експертиза е установено липса на концентрация на алкохол в кръвта на подс.Г..
Назначена е и извършена
съдебномедицинска експертиза на труп, от която е видно, че на починалата Г. Н.
вследствие на произшествието е причинено многофрагментно счупване на черепния
покрив и основа, обширен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, контузия и оток
на мозъка, оток на белия дроб, травматично разкъсване на гръдната аорта,
наличие на кръв в двете плеврални кухини, двустранно счупване на ребрата,
раздробено счупване на дясната сакроилиачна става, разкъсно-контузни рани в
областта на главата и дясна предмишница, счупване на носните кости и долната
челюст и охлузвания в областта на главата и дясната подбедрица. Експертът е
заключил, че причината за смъртта на Г. Н. са тежките несъвместими със живота
травматични увреждания. Смъртта е в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП.
Видно от заключението на изготвената в
хода на досъдебното производство АТЕ-за/ на л.80-99 от д.п./, скоростта на л.а.“Пежо
Боксер“ непосредствено преди задействане на спирачната му система и в момента
на удара е било 49 км/ч. Вещото лице е разгледало две възможни хипотези за
навлизане на пешеходката на платното за движение, като е приел,че в единия
случай водачът на автомобила би имал техническа възможност да избегне удара при
своевременна реакция и задействане на спирачната система, а в другия случай е
нямал такава възможност.
Назначената допълнителна тройна
комплексна- автотехническа, физична и медицинска експертиза, изготвена също в
хода на досъдебното производство/ на л.127-154 от д.п./ дава заключение, че
ударът е настъпил върху платното за движение по широчина на около 1- 1,5 м.
източно от западната граница на пътното платно. Скоростта на движение на л.а.
„Пежо Боксер" непосредствено преди задействане на спирачната му система (и
в момента на удара) е била около 49 km/h. Експертите сочат, че като се има
предвид травмите на пострадалата и тяхната локализация може да се заключи, че в
момента на удара тя е била обърната с дясната си страна към автомобила.
Разположението на пешеходката Г. С. Н. в момента на удара е било дясно
странично спрямо автомобила, като това разположение не може да определи
посоката на нейното движение преди произшествието, тъй като е възможно тя да се
е завъртяла преди момента на удара. Поради това са разгледани три хипотези
относно посоката на движение на пешеходката: Първа хипотеза: Пешеходката Г. С.
Н. се е движела в посока от ляво на дясно спрямо автомобила. Втора хипотеза:
Пешеходката Г. С. Н. се е движела в посока от дясно на ляво спрямо автомобила и
преди удара се е завъртяла на 180°. Трета хипотеза: Пешеходната Г. С. Н. се е
движела косо на платното за движение и преди удара се е завъртяла на 135° И при
трите хипотези, в анализираната пътна ситуация, от момента на навлизане на
пешеходната на платното за движение, водачът на автомобила е имал техническа
възможност да установи автомобила преди мястото на удара и да избегне
произшествието чрез безопасно екстрено спиране. Според експертите, основна
причина за настъпилото произшествие от техническа гледна точка е, че водачът на
л.а. „Пежо Боксер“ не е реагирал своевременно на опасността от удар с
пешеходната Г. С. Н..
Описаната по-горе фактическа обстановка
се установява по несъмнен и категоричен начин от показанията на всички разпитани
в хода на досъдебното производство свидетели Д. Д., А.С., Б.Б., С.Х., И.П., В. Н., Д. Х., Т.В., Т.Н., С. Н. и М. М.,
включително и отчасти от обясненията на подс.Г.Г.; от приложените
писмени доказателства-протокол за оглед / на л.2-3, от д.п./, фотоалбум/ на л.4-19 от д.п./, справка
на БМП/ на л.44/, протокол за химическа експертиза/ на л.67 от д.п./, свидетелство
съдимост/ на л.43 от д.п./, удостоверение за наследници/ на л.115 от д.п./,
справка за нарушител от КАТ/ на л.120 от д.п./, а така също и от назначените
експертизи.
Съдът кредитира с доверие изготвената с
досъдебното производство СМЕ-за на в.л.д-р Д., което е изготвено от лице с
необходимите професионални знания в съответната област. Същото дава заключение
за причинените на пострадалата Н. увреждания, както и за причините за
настъпилата впоследствие смърт. Като обективно, безпристрастно и изготвено с
необходимите познания, съдът възприема и заключението на назначената в
хода на досъдебното производство автотехническа експертиза на вещото лице С. М..
Същото е съобразено не само с обективните данни отразени в огледните протоколи
и фотоалбуми, но и с другите писмени и гласни доказателства и не е оспорено от
страните. Също като обективно, пълно и точно следва да бъде възприето и
заключението на допълнителната комплексна експертиза, която дава заключение
относно начина на пресичане, предприето от пешеходката и реакцията на подс.Г.
като водач на превозно средство, а и също и възможностите за избягване на удар.
Тази експертиза, с участието на автоексперт, медик и физик е конкретна и пълна
предвид разгледаните възможни хипотези за поведение на пешеходката и
възможностите за избягване на удар.
Направеното
от подс. Г.Г. признание на фактите и обстоятелствата, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, съдът намира за безспорно доказано от
събраните в досъдебното производство доказателства. Съдът кредитира показанията
на свидетелите Д. Д., А.С., Б. Б., С. Х.,
И.П., В.Н., които по същото време са се намирали вътре в движещият се
микробус и са възприели начина на движение на превозното средство, местоположението
и посоката на движение, както и поведението на водача след удара. От
показанията на тези свидетели, които са напълно обективни и си кореспондират,
безспорно се установява каква е била конкретната пътна и климатична обстановка
в същия ден и час, каква е била посоката на движение на л.а.“Пежо Боксер“, като
в показанията си установяват, че шофьорът-подс.Г. се движил с нормална скорост,
не е бил разсеян от разговори с присъстващите вътре лица и всички изведнъж са
били стреснати от удар, при което подс.Г. е казал „Ударихме човек“.
Установяват, че всички са слезли, включително и подсъдимия и са сигнализирали
за станалото ПТП, като са установили, че от удара е пострадала жена. Никой от
посочените свидетели не е бил очевидец на случилото се преди удара, тъй като
според показанията им са били изморени и са почивали в автомобила, а и навън е
било тъмно. Показанията на посочените свидетели
кореспондират с показанията на свидетелите Д. Х. и Т.В., които като служител на РУ на МВР-гр.Първомай, са посетили
местопроизшествието и са възприел същите факти и обстоятелства, изложени и от
другите свидетели относно състоянието на пострадалата и нейното местоположение,
както и положението на превозното средство, посоката му на движение и
осветеността на мястото на ПТП. Кореспондиращи
на показанията на тези свидетелите са и данните, отразени в протокола за оглед
и фотоалбума.
Съответстващи
на показанията на двамата полицейски служители, посетили местопроизшествието,
са и показанията на свидетелките С. Н.
и М. М., които макар и да не са свидетели на произшествието, установяват каква
е била обстановката след това и в точност, липсата на каквито и да е
препятствия, които да са ограничавали видимостта по тротоара, в частност
–струпани тухли.
Показанията
на свидетеля Т.Н., макар да не дават сведения за конкретния инцидент, също
следва да бъдат кредитирани, доколкото свидетелстват за отношенията му с
пострадалата Г. Н. като негова майка.
Обяснения
на подс. Г., депозирани в досъдебното производство/ на л.25-26 от д.п./, съдът
кредитира с доверие, но отчасти. Същите кореспондират с обсъдените гласни и
писмени доказателства относно обстоятелствата свързани с времето, мястото на
извършване на ПТП, посоката и начина на движение, пътната и климатична
обстановка. Единствено в тази им част, в която твърди, че на тротоара до
пострадалата жена е имало струпани два палета с тухли, обясненията на
подсъдимия не следва да се възприемат с доверие, поради липсата на съответствие
с другите свидетелски показания. Така и двете свидетелки Н. и М., които са
съседки твърдят точно обратното, че нищо не е имало на тротоара и същият с нищо
не е бил зает. Това установяват в разпита си и полицейските служители,
пристигнали на място, а освен това и в самия протокол за оглед и изготвения с
него фотоалбум, такива вещи не са отразени и не се наблюдават. Заявеното в тази
връзка от подс.Г. съдът намира за израз на защитната му позиция, целяща да
смекчи правното му положение, твърдейки, че е имало препятствия за видимостта
към тротоара. Всички обсъдени по-горе доказателства категорично оборват
неговото твърдение и поради това настоящият състав кредитира частично
обясненията на подс.Г..
Ето
защо, настоящата инстанция намира за безспорно установена описаната по-горе
фактическа обстановка и не намира съществени
противоречия в обсъдените доказателства, които да разколебават направените
изводи относно фактите. Всички събрани гласни и писмени доказателства са
непротиворечиви и дават основание да се възприеме описаната фактическа
обстановка.
При
така възприетата и установена фактическа обстановка по делото съдът счита, че подс.
Г.Н.Г. е осъществил от обективна и субективна
страна съставомерните признаци на престъплението
по чл. 343, ал.1, б.”в”, вр. с чл.342, ал.1
от НК,
за това, че на 15.12.2015г. в с.Г.,
обл.П. при управляване на МПС - микробус „Пежо
Боксер 1800", рег. № ***, е нарушил
правилата за движение по чл.
20, ал. 2 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил
смъртта на Г. С. Н.,
ЕГН **********.
Настоящия състав
намира, че от обективна страна е установено наличието на причинна връзка между
вредоносния резултат и допуснато от подс.Г. нарушение на правилата за движение.
Безспорно установено е, че същият при движението си в населено място- с.Г.,
обл.П., е управлявал автомобила „Пежо Боксер“ със скорост около 49 км/ч при
движение на къси светлини. Непосредствено преди него в лентата за движение не е
имало друго превозно средство, а при конкретните пътни условия/тъмно и липса на
осветление в района/ късите му светлини са осветявали участък от 75 м. пред
автомобила и в дясно от автомобила над 5 метра, т.е според експертизата и тротоара
е бил осветен от фаровете. Следва да се има предвид, че според експертите в
момента, когато пешеходката Н. е била или е навлязла на платното за движение
пред автомобила, той се е намирал на разстояние повече от 43 м. преди мястото
на удара и с избраната скорост за движение, водачът му е имал техническа
възможност да установи автомобила и да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране. За това и
експертите приемат в заключението си, че основна причина от техническа гледна
точка за настъпилото произшествие е резултат от несвоевременната реакция на
водача на автомобила на опасността от удар с пешеходката Г. Н.. Избраната от
подс.Г. скорост на движение от 49 км/ч,
която е близка до максимално допустимата от закона за движение в населено
място, очевидно не му е позволила да спре
при появилата се опасност на
пътя. Движението се е осъществило късно
вечерта, в неосветен участък от пътя. В същото време подсъдимият е преминавал
през населено място и то по улица, по която и от двете страни е имало къщи.
Макар и да не е имало пешеходна пътека в района, то внезапната поява на пешеходец
не е била невъзможна. Пешеходката Н. е станала опасност за движението от
момента, в който е стъпила или е била на пътното платно, в близост до тротоара,
макар и това и поведение също да е неправомерно. Всички тези обстоятелства е
следвало да мотивират водача Г. да избере друга, по- подходяща скорост за
движение, съобразена и с конкретните условия на видимост, която би обезпечила
безпрепятственото му своевременно спиране при възникнала опасност на пътя. При
това положение подсъдимият сам се е поставил в ситуация да не може да избегне
удара и макар с поведението си да не е единствена причина за настъпилия
резултат, е съпричинил същия. Несъобразявайки посочените правила, същият е
нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Ето защо, съдът намира
за обоснован правния извод на обвинението, че в процесния случай допуснатите нарушения на посочената разпоредба
от страна на подс.Г.Г., са в пряка причинна връзка с настъпилия съставомерен
вредоносен резултат.
Според настоящия
състав, в конкретния случай липсва нарушаване на правилата за движение по чл. 5,
ал. 1, т.1 от ЗДвП и по чл.116 от ЗДвП от страна на подсъдимия, поради което
същият беше признат за НЕВИНЕН и ОПРАВДАН по първоначално повдигнатото му
обвинение, вменяващо му нарушение на посочените правила. Нормата
по чл.5, ал.1,т.1 от ЗДвП, визира задължение за всеки участник в движението да
не създава опасности и пречки за движението, да не поставя в опасност живота и здравето
на хората и да причинява имуществени вреди. Както многократно е застъпвано от
различни съдебни инстанции, тази норма е обща и предписва принципни правила,
които следва да съблюдава всеки един участник в движението. При наличието на
конкретни нарушения на ЗДвП, каквито са безспорно установени и описани по-горе
по чл.
20, ал. 2 от ЗДвП, според съда принципното предписание по
чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП не намира приложение. Колкото до нормата на чл.116 от ЗДвП, то в конкретния случай, същата не може да бъде вменена на подс.Г., тъй
като задължение за него, като водач на превозно средство да бъде внимателен и
предпазлив към пешеходците и особено към престарелите хора, би съществувало,
ако той е възприел пострадалата Н. като такава. А видно е от доказателствата по
делото, че въобще не я е възприел и не е реагирал своевременно на опасност от
удар с пострадалата. В случая, режимът на скоростта в рамките на внезапна
опасност по смисъла на чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП е нарушението на правило,
което следва да бъде разглеждано като определящо наказателната отговорност на
дееца. Действията и поведението на пострадалата, няма данни да стоят в основата
на поведението на подс.Г. . Правилото по чл.116 от ЗДвП не води на
самостоятелно основание до извод за причинна връзка с настъпилата смърт на Г. Н..
Ето
защо и подсъдимият беше оправдан за това да е допуснал виновно нарушение на
правилата на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП и по чл.116 от същия
закон.
Установено е от изготвената
съдебно-медицинска експертиза, че
смъртта на пострадалата Г. С. Н. се дължи на тежките
несъвместими със живота травматични увреждания, които се намират в пряка причинно-следствена връзка
с настъпилото ПТП на 15.12.2015год. Несъмнено
доказана е причинна връзка между настъпилия вредоносен резултат и действията на
подсъдимия
Г.Г., като от обективна страна е изпълнен
състава на престъплението по чл.343, ал.1, б.”в”от
НК- настъпила смърт на едно лице.
От субективна страна деянието е извършено по
непредпазливост, при форма на вината небрежност. Подсъдимият не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици,
но с оглед времето и мястото на ПТП – движейки се в населено място, вечер около
18,00 часа, което въпреки зимното време не е късен час и не е невъзможна
появата на пешеходци, предвижващи се в селото, е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
По
отношение на наказанието:
За извършеното престъпление по чл. 343, ал.1, б.”в”,
вр. с чл.342, ал.1 от НК,
законодателят е установил граници на
наказанието “лишаване от свобода” от две до шест години. В случая, с оглед
норма на чл.373, ал.2 от НПК, определянето на наказанието съобразно разпоредбата
на чл.58а от НК се явява задължително.
Определяйки
наказанието в рамките на привилегията по чл.373, ал.2 от НПК, съдът се съобрази
с императивните критерии на чл. 54 НК, ръководейки се от степента на обществена
опасност на деянието и дееца и другите смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства. Съдът отчете наличието на множество смекчаващи отговорността на
подс.Г.Н.Г. обстоятелства, като чистото му
съдебно минало, възрастта му, трудовата му ангажираност,
изключително добрите характеристични данни, определящи се не само от липсата на други противообществени прояви, но и
липсата на нарушения през продължителния му трудов стаж като шофьор, семейното
му положение
и пълното съдействие в хода на разследването и в цялото производство, както и
изразеното искрено съжаление за случилото се. Смекчаващо вината обстоятелство е и конкретната форма на
вината- небрежност, която обуславя по-леко наказание в сравнение с непредпазливите престъпления,
извършени от субективна страна поради самонадеяност, както и приноса на пострадалата Г.Н. за настъпване на ПТП. Не са налице отегчаващи отговорността обстоятелства в случая, които да
бъдат вменени на подсъдимия, освен широката разпространеност на този вид
престъпления в цялата страна . Така,
отчетените по отношение на отговорността
обстоятелства, мотивират съда да приеме, че за
постигане целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК и
за поправяне на подсъдимия Г.Г., следва да се определи наказание при значителен превес на смекчаващите обстоятелства, в размер на минималния, предвиден в закона, а именно ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за
срок от ДВЕ ГОДИНИ. Това наказание предвид характера на настоящото производство и с оглед разпоредбата на
чл.58а, ал.1 от НК във вр. с чл. 54
от НК,
следва да бъде намалено с една трета, или наказанието, което се НАЛАГА на
подс.Г.Н.Г. и което последният
следва да изтърпи е ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Налице са предпоставките на чл.66, ал.1 от НК и според
съдебният състав изтърпяването на така наложеното на подс.Г.Г. наказание от една
година и четири месеца „лишаване от свобода”, следва да бъде отложено с
изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ И ШЕСТ ГОДИНИ,
считано от влизане на присъдата в сила. Съдът е на мнение, че с отлагане изпълнение на наказанието по реда на
чл.66 от НК, ще се съдейства в достатъчна степен поправително и превъзпитателно
спрямо подсъдимия и в пълна степен ще се постигнат целите на наказанието. Безспорно
в случая са настъпилите тежки съставомерни последици по отношение на пострадалата,
но тези обстоятелства са отчетени от законодателя при определяне границите на
наказанието лишаване от свобода. При определяне на неговото изтърпяване следва
да се отчете във всеки конкретен случай поведението на виновния, в случая на подс.Г.
и данните за личността му. Съдът намира, че в конкретния случай освен коментираното
по-горе нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП, подсъдимият не е допуснал да бъдат
реализирани другите, по-тежки квалификации, като пияно състояние, бягство от
местопрестъплението, които определят по-висока степен на обществена опасност на
самия деец. Напротив, същият до момента на пътния инцидент, е имал добро
поведение в обществото и изрядно поведение като шофьор, макар ежедневието му да
е свързано с управление на МПС, има изключително добри характеристични данни,
определящи се от постоянната му трудова ангажираност и както в досъдебното,
така и в съдебното производство оказва съдействие за изясняване на случилото
се. Не може да се пренебрегне и обстоятелството, че подс.Г. почти няма провинения
като водач на МПС, видно от приложена справка за нарушител/ на л.120 от д.п./-
през последните 10 години има само едно нарушение, за което е санкциониран с
глоба от 20 лева и тя е платена. Поради което не може да се приеме, че тези
нарушения дават сведения за системно нарушение на правилата за движение от
страна на подс.Г.. Напротив, видно е, че същият не е допускал и не е
санкциониран за тежки нарушения по пътищата. Ето защо, предвид отчетените по-горе
смекчаващи обстоятелства, както и предвид възрастта на подс.Г.Г., семейното му
положение и трудовата му ангажираност, съдът е на становище, че наложеното след
редукцията по чл.58а, ал.1 от НК наказание от една година и четири месеца
лишаване от свобода, отложено с подходящия изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ И
ШЕСТ МЕСЕЦА в пълна степен ще изиграе поправително и превъзпитателно въздействие
по смисъла на чл.36 от НК, без да е наложително ефективното изтърпяване на това
наказание.
Наред с това, съдът наложи и кумулативната санкция по чл.343г вр. чл.37
ал.1 т.7 от НК, а именно „лишаване от право да управлява МПС” за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА. Настоящата
инстанция намира, че тази санкция, определена в размер, надвишаващ макар и
минимално наказанието лишаване от свобода, би изиграла своята роля да
въздейства възпиращо и спрямо останалите членове на обществото. За определяне
размера на тази санкция, без да я завишава значително, съдът съобрази обстоятелството,
че причина за ПТП е допуснатото само едно нарушение на ЗДвП и до момента
подсъдимият като шофьор е съблюдавал спазването на правилата за движение. Няма
данни свидетелството за правоуправление на подсъдимия да е било отнемано по
административен ред, поради което наложеното наказание „лишаване от
правоуправление” следва да се изтърпи след влизане на присъдата в сила.
На основание чл. 59, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК съдът приспадна от така наложеното наказание „лишаване от свобода” времето, през което
подсъдимият, е бил задържан по реда на ЗМВР за времето от 15.12.2015 г. до
16.12.2015г.
Съдът се произнесе и по отношение на веществените доказателства,
приложени по делото, като прие, че същите – странично
огледало на бус; пластмасова част от подкалник; декоративна пластмасова част от
странично огледало; пластмасова част от броня; парче от подлакътник, предадени на съхранение в РУ на МВР – гр.Първомай следва да се УНИЩОЖАТ
като вещи без стойност, след влизане на присъдата в сила.
С присъдата си съдът осъди подсъдимия Г. да заплати на частния
обвинител Т.Т.Н. сумата от 300/триста/ лева, представляващи направени от същия
разноски по делото за адвокатско възнаграждение на повереника в досъдебното
производство. Видно е, че частния обвинител е представляван от повереник и в
съдебното производство, но в представеното пълномощно по делото не е посочен
размер на платено възнаграждение между адвоката и клиента, поради което и съдът
не присъди възнаграждение за повереник за тази инстанция. В приложеното
пълномощно са посочени основанията от ЗА и Наредба № 1 за МРАВ, на които е
договорено възнаграждение, но не е посочено да е платено, поради това и съдът
присъди единствено тези разноски, направени в досъдебното производство от
пострадалия, за които съществуват данни да са реално направени и
заплатени.
Подсъдимият Г.Г. беше осъден да заплати на
основание чл.189, ал.3 от НПК по сметка на ОП- гр.Пловдив разноските, направени
в хода на досъдебното производство по следственото дело, в размер на 1119,88 лева,
представляващи възнаграждения за
назначените и изготвени експертизи.
Мотивиран от горното, съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :