О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 260126
гр. Пловдив.
04.03.2021г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение, в закрито заседание на четвърти март
през две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАСИЛ ГАТОВ
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА РАНГЕЛОВА
ДЕНИЦА СТОЙНОВА
след
като се запозна с докладваното от съдия Стойнова ВЧНД № 101/21г. по описа на
съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава XXII
от НПК – чл.270 ал.4 вр. с ал.2 вр. с ал.1 от НПК.
Образувано е по жалба на адв. П., в качеството му на
защитник на Д.А. Х. - подсъдим по НОХД № 623/2019г. по описа на ОС – Хасково
против протоколно определение от 17.02.2021г., постановено по същото дело, с
което е оставено без уважение искането за изменение на взетата спрямо подсъдимия
мярка за неотклонение „Задържане под стража“ в по-лека. В жалбата се излагат
доводи, че атакуваният съдебен акт е неправилен, незаконосъобразен и лишен от разумни
и валидни правни аргументи. Предвид изложеното се прави искане да се отмени
атакуваното определение и да се постанови ново, с което взетата спрямо
подсъдимия Д.А. Х. мярка за процесуална принуда да се измени в по-лека, като се
предлага тя да е „Домашен арест“ и да се търпи на адреса, посочен в жалбата,
ведно с приложението на електронно наблюдение на подсъдимия по разписания в
чл.263 ал.1 т.3 от ЗИНЗС начин.
ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като се запозна със събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка с направените
оплаквания в жалбата, намира и приема за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежно
упълномощен от подсъдимия защитник, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Делото е в съдебната му фаза, където максимално допустим
срок за задържане на подсъдимото лице не е предвиден. Прегледът на материалите
сочи, че настоящето искане с правно основание чл.270 от НПК не е първото, заявено
в една съдебна инстанция - Окръжен съд – Хасково. Съобразно изр. 2 – ро на
цитираната норма всяко следващо искане за промяна на МНО следва да е обвързано
и мотивирано с настъпването на нови, респективно, с промяна на вече анализирани
от съда в предходните производства обстоятелства. Видно е, че не такъв е
обсъждания случай.
През октомври 2020г. на вниманието на окръжният съд са били
поставени идентични със сега навежданите основания за изменение на мярката за
процесуална принуда в по-лека – изминалият период на задържане, здравословният
статус на подсъдимия, несигурността относно хода на процеса, обвързан с
необходимост от използване на правна помощ за призоваване на лица, пребиваващи
в друга държава, епидемиологичната обстановка в страната. Всички тези доводи
вече нееднократно са били обект на коментар не само от съдебния състав,
разглеждащ делото по същество, но и от различни съдебни състави, произнасяли се
по реда на чл.64 и чл.65 от НПК.
Като ново обстоятелство може да се коментира срока на
задържане на подсъдимия, който сега е в рамките на около 2г. и 9м., но от
предходното произнасяне на съдилищата, които са анализирали този срок в
контекста на разбирането за „неразумен срок“ са изминали само 4м. И
изминаването им не може да доведе до промяна в изводите, че не е неразумен
срока на разглеждане на делото, нито на задържането. Вярно е, че периодът на
задържане на подсъдимия не е пренебрежимо малък, но не е и неразумен, предвид фактическата и
правна сложност на делото, необходимостта
от предприемане на действия /за които и защитата
признава/ за призоваване на лица, намиращи се извън територията на страната,
които предполагат по - продължителен срок на разглеждане на делото, което видно
от материалите се насрочва регулярно, без необосновани забавяния. Не е
неразумен срока на задържането и при отнасянето му към тежките санкционни
рамки, предвидени за инкриминираното деяние, а колкото повече съдебният процес приближава
своя край угрозата от постановяване на съдебен акт с налагане на предвиденото в
закона тежко наказание става още по-значим повод подсъдимият да се опита да се
отклони. Още повече в контекста на установеното, че Д.А. Х. е чужд гражданин,
без постоянен и траен адрес на пребиваване в страната, пътуващ често в рамките
на ЕС и извън него, който криминални прояви и в други държави е имал / Б./.
Не е налично, защото не е доказателствено подкрепено, а и
не се твърди влошаване на здравният статус на подсъдимия до степен, че престоят
му в затвора да е опасност за неговото здраве и живот, като в тази насока към
октомври месец е налична и медицинска справка със заключение в обратния
смисъл. Ако такива доказателства се
съберат в хода на съдебното следствие, чрез назначаване на експертиза, или чрез
използване на други, предвидени в НПК способи и начини, то въпросът за здравето
на Д.А. Х. винаги може да се постави отново на вниманието на съда, разглеждащ
делото по същество. От данните по делото е видно, че затворническата
администрация е изпълнявала, и продължава да изпълнява, стриктно задълженията
си по осигуряване на всички необходими грижи за здравословното състояние на подсъдимият,
като при нужда,
той може да бъде хоспитализиран, консултиран от множество
специалисти и лекуван, в това число медикаментозно лечение се прилага и сега в
съответствие с дадените медицински предписания.
Казаното следва да
се обсъжда в контекста на трайно застъпваното виждане, че „Домашен арест“ е
мярка, която се прилага спрямо обвиняеми/подсъдими лица, за които са
налични здравословни, семейни и други, с
хуманен характер, причини, поради които съответстващата на данните за
опасностите от укриване/извършване на престъпление най – тежка мярка за
неотклонение не се налага, а се взема по-леката „ Домашен арест“. Нито една от
визираните предпоставки не е налична и поради това правно основание за вземане
на така поисканата мярка за неотклонение не са налични.
Електронното
наблюдение над подсъдими/обвиняеми лица
е способ, разписан в ЗИНЗС, но това не го прави задължителен за приложение. И само, когато са налични
основания да се счете, че вече несъответно, незаконосъобразно е задържането на
лицето и поради някоя от посочените по-горе съображения, с мярка „ Домашен
арест“ то следва да се освободи, може да се обсъжда евентуалното приложение на
електронното наблюдение. След като се счита, че „Домашен арест“ е неподходяща,
несъответна на деянието, дееца и опасностите от укриване/извършване на престъпление
мярка, то необходимост от обсъждане на такова наблюдение не е налично и упрекът
в този аспект към окръжния съд е неоснователен.
Всеки съдебен процес е съпроводен с известна несигурност,
с липса на ясна и конкретна визия за момента на приключването му, още повече в
ситуацията на действащата епидемиологична обстановка, но тези съображения няма
как да имат превес и да надделеят над обществения интерес от срочно,
своевременно и безпроблемно протичане и приключване на наказателното
производство. Поради това не могат самостоятелно да са мотив за изменение на
МНО спрямо което и да е лице, като пак ще се отбележи, че независимо от
обективните пречки с разнороден характер, с които окръжният съд се сблъсква,
делото протича без неоправдани забавяния и са взети всички възможни мерки за
срочното му приключване.
Поради всичко изложено настоящият
съдебен състав намира, че прилагана спрямо подс. Д.А. Х. мярка за процесуална
принуда и понастоящем е адекватна, съобразена с чл. 57 от НПК, като не са
налице новонастъпили релевантни обстоятелства, които да водят до изменението й,
поради което ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД :
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 17.02.2021г.,
постановено, постановено по НОХД № 623/2019г. по описа на ОС – Хасково, с което
е оставено без уважение искането на подсъдимия Д.А. Х. за изменение на мярката
за процесуална принуда от „Задържане под стража“ в по-лека.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не
подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :