РЕШЕНИЕ
№ 5
гр. Омуртаг, 22.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ОМУРТАГ в публично заседание на единадесети
март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЯВОР ПЛ. ТОМОВ
при участието на секретаря Диянка Б. Константинова
като разгледа докладваното от ЯВОР ПЛ. ТОМОВ Административно
наказателно дело № 20233510200182 по описа за 2023 година
Административнонаказателното производство по чл.59 и сл. от ЗАНН е
образувано по жалба на Т. Р. Р. от гр.Антоново, против НП № **********/
01.09.2023 г. издадено от Директора на Регионална дирекция по горите /РДГ/
гр.Шумен, с което и на основание чл.257,ал.1,пр.2,т.1 от Закона за горите /ЗГ/
му е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв. /триста
лева/ за това, че „в качеството си на лице, упражняващо лесовъдна
практика (Удостоверение № 13974/01.11. 2013 г.), на чието име е издадено
позволително за сеч № 0705740/13.01.2023 г. ДГТ, попадащ в отдел 93,
подотдел „г“, в землище Длъжка поляна, община Антоново, обл. Търговище,
не осъществил контрол по време на извършване на добив и извоз на
дървесина, в резултат на което са прокарани 8 броя технологични просеки,
непосочени в одобрения технологичен план, публикуван в електронната
система на ИАГ, както следва: просека 1 с дължина 16 м и широчина 5 м;
просека 2 с дължина 17 и широчина 5 м; просека 3 с дължина 40 м и
широчина 5 м; просека 4 с дължина 80 м и широчина 5 м; просека 5 с
дължина 20 м и широчина 5 м; просека 6 с дължина 45 м и широчина 5 м;
просека 7 с дължина 25 м и широчина 5 м и просека 8 с дължина 117 и
широчина 5 м. Нарушението е извършено от 16.01.2023 г. до 18.01.2023 г. в
1
отдел в отдел 93, подотдел „г“, ДГТ, в землище Длъжка поляна, община
Антоново, обл. Търговище. Нарушението е открито на 18.01.2023 г. при
извършена проверка от служители на ИАГ София в отдел 93, подотдел „г“,
в землище Длъжка поляна, община Антоново, обл. Търговище. Актът е
надлежно съставен и връчен на 06.03.2023 г. “– нарушение по
чл.257,ал.1,пр.2, т.1 от Закона за горите /ЗГ/, във вр. с чл.12б,ал.1,т.7 от
Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските
територии.
В жалбата се оспорва описаната фактическа обстановка, като се
посочва, че липсват подробни и категорични мотиви, от които да е видно, че е
осъществено вмененото нарушение. Твърди се, че не е ясно по какъв начин е
установено нарушението, както и няма доказателства за неосъществен от
жалбоподателя в качеството му на лесовъд контрол за спазване на утвърдения
технологичен план. Прави се алтернативно искане за приложение на чл.28 от
ЗАНН. В с.з. жалбоподателят редовно призован, не се явява, представлява се
от адв.Ц. И. от ТАК, който поддържа жалбата на заявените в нея основания,
като подробно аргументира доводите си против издаденото НП и моли да
бъде отменено изцяло като незаконосъобразно, претендират се направените
разноски.
Въззиваемата страна редовно уведомена, представлявана от ст.юк П. Д.
оспорва подадената жалба и моли НП да бъде потвърдено изцяло, представят
се писмени бележки, претендират се разноски.
Районна прокуратура Търговище, ТО Омуртаг, уведомена съгласно
чл.62 от ЗАНН, не изпраща представител в с.з.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие
за установено следното от фактическа страна:
Жалбата е подадена в срока и по реда на чл.59 от ЗАНН и е
процесуално допустима. Жалбоподателят Т. Р. Р. е лице, упражняващо
частна лесовъдна практика, за което бил вписан в публичния регистър на
физически лица упражняващи частна лесовъдна практика и в съответствие с
чл.235 от ЗГ му било издадено удостоверение № 13974/01.11.2013 г. На
13.01.2023 г. на името на жалбоподателя било издадено позволително за сеч
№ 0705740 (приложено л.39), с което му било позволено изсичането на 241.0
плътни куб.м дървесина от бял бор, в отдел 93, подотдел „г“–ДГТ, в
2
землището на с.Длъжка поляна, общ.Антоново. Срокът за провеждане на
сечта бил определен от 16.01.2023 г. до 30.09.2023 г.
Във връзка с извършване на проверки за незаконна сеч, на 18.01.2023 г.
/т.е. в период, в който срокът за провеждане сечта не бил изтекъл и сечището
било действащо/ служители от ИАГ София – свидетелите И. М. и В. К.,
съвместно със служители от ТП“ДГС Омуртаг“ – свидетелите Е. Х. и Ю. Д.,
посетили отдел 93, подотдел „г“ – ДГТ, в землището на с.Длъжка поляна,
общ.Антоново. Извършена било проверка във връзка с издаденото
позволително за сеч № 0705740, при която било установено, че в одобрения
технологичен план т.5, раздел ІІІ Технологични указания /л.44/ липсва
вписана дължина за изградени временни извозни горски пътища. В схемата за
добив на дървесина от насаждението били отбелязани само съществуващи
извозни пътища, които на терена липсвали, а били констатирани
новоизсечени просеки, ограничени с оранжева боя на гръдна височина, а
отсечените дървета в просеките били маркирани в основата с КГМ.
За резултатите от проверката бил съставен КП серия /приложен л.66/,
който бил подписан без забележки от всички присъствали лица. На 15.02.2023
г. свидетелите Г. Р., Б. Б. и Е. Х. за втори път посетили сечището, като
конкретно за подотдел 93 „г“ и във връзка с проверката на позволително за
сеч № 0705740/13.01. 2023 г. установили наличие на 8 броя технологични
просеки, които не били посочени в технологични план – просеки, които
надлежно описали като широчина и дължина в съставен за проверката
констативен протокол /приложен л.64/ - протокол, който бил докладван на
Директора на РДГ Шумен.
При тези обстоятелства, на 06.03.2023 г. в гр.Шумен, в присъствие на
нарушителя актосъставителят К. Х. съставил АУАН серия ДООА, № 0106956
/приложен л.59/, с който и съгласно чл.36, ал.1 от ЗАНН било поставено
началото на АНП за констатираното нарушение по чл.257,ал.1,т.1 ЗГ, вр. с
чл.12б,ал.1,т.7 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на
горските територии. Нарушителят се запознал с констатациите по акта и го
подписал, представяйки писмено възражение /наименувано „обяснение“,
приложено л.54/, в което посочил, че не е присъствал при проверката на място
и не е бил уведомяван за въпросните просеки. При тези обстоятелства и след
като мотивирано преценил, че извършеното нарушение не представлява
3
маловажен случай, на 01.09.2023 г. Директорът на РДГ Шумен издал
атакуваното в настоящия процес НП № **********/01.09.2023 г., в което
преценил, че жалбоподателя е допуснал нарушение по чл.257, ал.1,пр.2,т.1 от
ЗГ, във вр. с чл.12, ал.1, т.7 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г., за което го
санкционирал с глоба в размер на 300 лв. Издаденото НП било връчено лично
на нарушителя Р. на 08.09.2023 г. /известие за доставяне, л.11/.
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на
показанията на актосъставителят Х.; показанията на свидетелите И., С., М.,
К., Х., Д., Р. и Б.; както от всички приложени по делото писмени
доказателства. Установената по този начин фактическа обстановка се оспорва
от защитата на жалбоподателя, като се претендират допуснати различни по
вид, но съществени процесуални нарушения, довели до цялостното
опорочаване на производството по налагане на административно наказание.
В преценката си дали да издаде НП административнонаказващият орган
се основава на фактическите констатации по АУАН, които в рамките на
производството по налагане на административни наказания се считат за
верни, до доказване на противното. От друга страна, по силата на чл.14,ал.2
НПК във връзка с препращащата норма на чл.84 ЗАНН, в съдебното
производство тези констатации нямат обвързваща доказателствена сила–
правило, което е категорично застъпено в т.7 от ППВС №10/1973 г., Сб.,1992,
стр.530, където е посочено, че “отразените в АУАН фактически
констатации НЕ СЕ считат за установени до доказване на противното и
затова административно-наказателното обвинение следва да се установи с
допустимите от закона доказателства”. В посоченият контекст, съдът е
длъжен, разглеждайки делото да установи чрез допустимите от закона
доказателства дали е извършено административното нарушение, както и
обстоятелствата, при които е извършено. Съдът, при извършване на
посочената проверка намира, че фактическите констатации в АУАН и НП са
обосновани и се подкрепят по категоричен начин от приобщените към делото
доказателства, като констатира, че при реализиране на
административнонаказателната отговорност за вмененото като извършено от
жалбоподателя нарушение не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и/или материалния закон, които да са довели до
цялостно опорочаване на производството по налагане на административно
4
наказание.
Основно основание за законосъобразност на всяко издадено НП е да
бъде издадено от компетентен орган, което в случая е спазено, тъй като
съгласно чл.275,ал.1, т.2 от ЗГ НП по закона се издават от „оправомощени от
Министъра на земеделието и храните длъжностни лица от регионалните
дирекции по горите”, каквото несъмнено се явява Директорът на РДГ
гр.Шумен, на когото съгласно Заповед РД 49-199/ 16.05.2011 г., са
предоставени правомощия на административнонаказващ орган по смисъла на
чл.47, ал.2 от ЗАНН.
Съдът констатира, че в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати твърдяните в жалбата нарушения на
процесуалния закон свързани с неправилно определяне на датата, респ.
периода на извършване на нарушението. Същото е коректно посочено с
начална дата 16.01.2023 г. и крайна дата 18.01.2023 г., която всъщност се
явява и датата, на която същото е констатирано. Както вече се посочи в
уводната част на мотивите, срокът за извършване на сечта по издаденото на
жалбоподателя Р. позволително за сеч № 0705740/13.01.2023 г. е бил
определен от 16.01.2023 г. до 30.09.2023 г., т.е. към датата на извършване на
проверката 18.01. 2023 г. сечището е било действащо и не е било
освидетелствано, като такова освидетелстване е извършено на 06.07.2023 г.
/протокол л.15/.
Санкцията, наложена на жалбоподателя е с посочено правно основание
чл.257,ал.1,пр.2, т.1 от Закона за горите /ЗГ/, който предвижда наказание
глоба в размер от 300 до 5000 лв. за лице, упражняващо лесовъдна практика,
което не изпълни или изпълни несвоевременно задължения или контролни
правомощия възложени му по ЗГ, подзаконовите актове по прилагането му,
както и решения и предписания, основани на тях. Диспозицията на
разпоредбата на чл.257,ал.1,пр.2, т.1 ЗГ е класическа бланкетна и се попълва
със съдържание винаги във връзка с други норми, част от нормативен акт –
било то същия – Закона за горите или друг – в случая Наредба № 1/30.01.2012
г. за контрола и опазването на горските територии. От това следва, че
административно наказателното обвинение следва да бъде формулирано като
бъдат посочени нарушените конкретни законови норми, тъй като именно в
тях се съдържат задължителните правила за поведение, нарушаването на
5
които е довело до настъпване на общественоопасните последици на
нарушението. Съдът винаги дължи изследване отделно за всяко едно от
посочените в НП нарушения и произнасяне дали то е в причинно следствена
връзка с настъпилия резултат. При извършване на тази проверка съдът обсъди
и намери за изцяло законосъобразни и правилни доводите на АНО по
отношение приложението на визирания подзаконов нормативен акт.
От фактическото описание в НП на бездействието на жалбоподателя
става ясно, че АНО е преценил, че е допуснато нарушение на чл.12б,ал.1,т.7
от Наредба № 1/30.01. 2012 г. за контрола и опазването на горските
територии, според която за контрола и опазването на горските територии,
лицата по чл.108,ал.2 от ЗГ /какъвто се явява и жалбоподателя Р./ са длъжни
след получаване на позволителното за сеч да следят за спазването на
одобрения технологичен план и противопожарните норми и мерки при
добива на дървесина. В конкретният случай, няма спор, че жалбоподателят Р.
в качеството си на лицензиран лесовъд на частна практика, на когото е било
издадено позволително за сеч № 0705740/13.01.2023 г., е бил длъжен да следи
за спазване на одобрения технологичен план, в който /по арг. от чл.53,ал.2,т.5
и т.6 от Наредба № 8/ 05.08.2011 г. за сечите в горите/ са определени
технологичните просеки и тяхната допустима широчина.
При установеното в хода на съдебното дирене, съдът приема за
установено, че е налице съответствие между визираната препращаща
санкционна разпоредба и нейното допълване с конкретно нарушени
нормативни актове. Преди всичко обаче е важно да се отбележи, че
разпоредбата на чл.257,ал.1,т.1 от ЗГ е свързана с налагане на наказание за
неосъществяване на контрол от страна на лицето, упражняващо лесовъдна
практика, а не за допустителство по смисъла на чл.10 от ЗАНН /в какъвто
смисъл е и практиката на ТАС, виж например р.№ 44/18.03.2016 г. по канд №
24/2016 г. и р.№40/25.02.2016 г. по канд № 23/2016 г./, поради което
твърденията на защитата за обратното не намират нужната процесуална
опора. С оглед приобщената по делото доказателствена съвкупност, съдът
приема за доказано, че в сечище – обект за добив на дървесина, в ДГТ,
попадащ в отдел 93, подотдел „г“, в землище Длъжка поляна, община
Антоново, обл. Търговище, е извършено описаното в АУАН и НП
нарушение. За този съдебен състав е безспорно, че след като не е упражнил
6
нужния ефективен контрол за спазване на одобрения технологичен план,
жалбоподателят, като лице упражняващо лесовъдска дейност, с издадено
позволително за сеч е извършил посоченото нарушение. В този контекст
следва да се отбележи, че извън предмета на доказване по настоящото дело
остава въпроса кой физически е осъществил сечта, както и въпроса относно
служителя или лицето, извършило маркирането. Това е така, защото
характерът на контролните правомощия на лицензирания лесовъд не е
свързан с неупражнен контрол върху лицата, извършващи добива на
дървесина, а е общо задължение, изразяващо се в контролни правомощия за
спазване на одобрения технологичен план.
Жалбоподателят Р. е бил длъжен да организира и контролира
извършването на добива и всички дейности свързани с него, за който има
издадено позволително за сеч, като следи за спазване на правилата, въведени
в Закона за горите и подзаконовите актове за извършване на сеч, включително
и да не допуска прокарването на 8 броя технологични просеки, непосочени в
одобрения технологичен план, което в процесния случай не е изпълнено. В
качеството си на лице, длъжно да упражни контрол за спазване на
технологичния план при добива на дървесина, жалбоподателят е следвало да
посещава регулярно сечището и да разясни на работниците, извършващи
добива, както и на тези, извозващи дървесината, че същата следва да се
извозва само по съществуващия в технологичния план извозен път и да
забрани прокарването на други просеки в цялата площ на подотдела.
Обстоятелството, че жалбоподателят Р. не е присъствал при извършването на
проверката от служители на ИАГ на 18.01.2023 г., само по себе си не може да
предпостави извод за незаконосъобразност на обжалваното наказателно
постановление. Това е така, защото Р. е бил надлежно поканен и е присъствал
лично при съставянето на АУАН, респ. имал е възможност се запознае с
всички доказателства, събрани от контролните органи и да направи
съответните възражения.
В конкретният случай съдът намира, че административнонаказващият
орган се е съобразил изцяло с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, като е
определил размера на наказанието за извършеното нарушение към възможния
минимален размер от 300 лв. – санкция, която съответства на обществената
опасност на нарушението и неговия извършител. Нарушението не разкрива
7
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновени случаи на
нарушение от същия вид, налице са значителни вредни последици, поради
което не може случаят да бъде определен като "маловажен". В случая обектът
на посегателство е свързан с опазване на горски фонд, за сечта на който
следва стриктно да се спазват изискванията на закона, поради което
привилегията по чл. 28, б.”а” от ЗАНН се явява неприложима в конкретния
случай, както правилно и мотивирано е преценил и наказващия орган. Ето
защо съдът намери, че размерът на наложената санкция напълно съответства
на обществената опасност на извършеното административно нарушение,
поради което обжалваното НП следва да бъде потвърдено като
законосъобразно.
Предвид изхода на делото съдът намира за основателно искането на
ю.к. Д. за присъждане на разноски. В актуалната си редакция чл.63д,ал.3-5 от
ЗАНН предвижда, че в производството пред районния съд се присъжда
възнаграждение за юрисконсулт, което не може да надхвърля максималния
размер на съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от ЗПП. Съгласно
чл.37,ал.1 от ЗПП, заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП. За защита по дела по ЗАНН в
чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ е предвидено
възнаграждение от 80 лв. до 150 лв. Като съобрази, че в случая
производството по делото е приключило в едно съдебно заседание; не
разкрива фактическа и/или правна сложност; размерът на наложената санкция
е нисък, поради което съразмерно следва да се присъди възнаграждение за
юрисконсулт в минималния предвиден в наредбата размер от 80.00 лв.
Водим от горното и на основание чл.63,ал.9 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № **********/ 01.09.2023 г. издадено от
Директора на Регионална дирекция по горите /РДГ/ гр.Шумен, с което и на
основание чл.257,ал.1,пр.2,т.1 от Закона за горите /ЗГ/, на Т. Р. Р. от ***,
ЕГН-**********, за нарушение по чл.257, ал.1, пр.2, т.1 от Закона за горите
/ЗГ/, във вр. с чл.12б,ал.1,т.7 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и
опазването на горските територии е било наложено административно
8
наказание ГЛОБА в размер на 300 лв. /триста лева/, като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Т. Р. Р. от ***, ЕГН-**********, ДА ЗАПЛАТИ на
Регионална дирекция по горите гр. Шумен, ул.“Любен Каравелов“ № 28А,
сумата 80.00 лв. /осемдесет лева/ представляваща направени разноски по
делото за възнаграждение и защита от юрисконсулт.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Търговищки административен съд на
основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Омуртаг: ЯВОР ПЛ. ТОМОВ
9