Номер 152523.11.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВарнаIII състав
На 21.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Светлана Т. Кирякова
Членове:Цветелина Г. Хекимова
Ивелина Д. Чавдарова
като разгледа докладваното от Ивелина Д. Чавдарова Въззивно гражданско
дело № 20203100501997 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба с вх. № 18628/05.08.2020г.,
депозирана от М. Т. В. , ЕГН **********, с адрес: град Варна, ул. „Отец
Паисий“ № 21А, действащ чрез особения си представител адв. А.А. от ВАК,
срещу Решение №2317/12.06.2020г., постановено по гр.д. №5345/2019г. на
ВРС, XL състав, с което съдът е уважил предявените от „Водоснабдяване и
канализация-Варна” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ул. „Прилеп” №33, искове с правно основание чл.422,
ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК за установяване, че жалбоподателят дължи на
последното дружество следните суми: сумата от 919,55 лева, представляваща
незаплатена цена за ползвани ВиК услуги за периода от 08.12.2016г. до
08.10.2018г. за обект на потребление, находящ се в град Варна, ул. „Отец
Паисий“ № 21А, с абонатен № 1120040; сумата от 75,71 лева,
представляваща сбор от обезщетения за забава в размер на законната лихва
върху задълженията, посочени във всяка фактура, за периода от падежа за
плащането им – 30 дни след издаване на съответната фактура до
13.11.2018г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от подаване
на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – на 20.11.2018г. до окончателното
изплащане на задължението, за които вземания е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. №17504/2018г. на ВРС.
1
С жалбата се оспорва изцяло постановеното решение с твърдения, че
същото е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено при
съществени нарушения на процесуалните правила. Излага се, че съдът
неправилно не е уважил възраженията на ответника, направени с отговора на
исковата молба. Оспорва се наличието на договор за доставка на ВиК услуги,
а още по-малко, че това обстоятелство може да бъде презумптивно
установено по делото. Сочи се, че представените от ищеца документи са
едностранно създадени, не носят подпис на ответника и поради това не могат
да му бъдат противопоставени. Твърди се, че приложената справка за абонат
не установява релевантните за спора обстоятелства, тъй като също не носи
подпис на потребителя. Претендира се отмяна на решението, отхвърляне на
исковете и присъждане на сторените разноски.
В срока по чл.263 ГПК ответното дружество „Водоснабдяване и
канализация-Варна” ООД не е депозирало отговор на въззивната жалба.
В проведеното открито съдебно заседание въззивникът М. Т. В. ,
редовно призован, не се явява. Представлява се от особен представител адв.
А.А. от ВАК, който поддържа жалбата и моли за отмяна на атакуваното
решение.
Въззиваемото дружество „Водоснабдяване и канализация-Варна” ООД,
редовно призовано чрез юрк. Пламенка Василева, не изпраща представител.
Депозирало е молба, в която оспорва въззивната жалба, моли атакуваното
решение да бъде потвърдено и представя списък с разноски по чл. 80 ГПК.
За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:
Производството по гр. дело №5345/2019г. по описа на ВРС е образувано
по предявени от „Водоснабдяване и канализация-Варна” ООД обективно
кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.422, ал.
1, вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК, да бъде прието за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество следните суми: сумата
от 919,55 лева, представляваща незаплатена цена за ползвани ВиК услуги за
периода от 08.12.2016г. до 08.10.2018г. за обект на потребление, находящ се в
град Варна, ул. „Отец Паисий“ № 21А, с абонатен № 1120040; сумата от
75,71 лева, представляваща сбор от обезщетения за забава в размер на
2
законната лихва върху задълженията, посочени във всяка фактура, за периода
от падежа за плащането им ¬– 30 дни след издаване на съответната фактура
до 13.11.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда ¬– на 20.11.2018г. до
окончателното изплащане на задължението, за които вземания е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. №17504/2018г. на ВРС.
С атакуваното решение предявените искове са уважени изцяло, като е
прието за установено в отношенията между страните, че М. Т. В. дължи на
„Водоснабдяване и канализация-Варна” ООД горепосочените суми.
Настоящият съдебен състав на ОС-Варна, като взе предвид доводите на
страните, събрания и приобщен по делото доказателствен материал, и като
съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в
жалбата и отговора, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за
установени следните фактически положения:
Не е спорно по делото, а и от приложените писмени доказателства –
копие от Общи условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите на
В и К оператор „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД, извадки от
Решение № ОУ-09 от 11.08.2014г. на ДКЕВР, Решение № Ц-23 от
30.06.2016г. на КЕВР, Решение № БП-Ц-3 от 28.04.2017г. на КЕВР, Решение
№ Ц-34 от 15.12.2017г. на КЕВР, с по два броя обяви за обнародване, се
установява, че „Водоснабдяване и канализация - Варна” ООД е оператор на
водоснабдителни и канализационни услуги и в това си качество доставя тези
услуги на потребителите на територията на гр. Варна по силата на публично
известни Общи условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите на
В и К оператор „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД, одобрени с
Решение № ОУ-09/11.08.2014г. на ДКЕВР.
От приетия като писмено доказателство по делото Нотариален акт за
продажба на недвижим имот № 180, том II, рег. № 11119, дело № 333 от
2018г. на нотариус А.А. е видно, че на 05.11.2018г. М. Т. В. е продал на В.И.Б.
жилищна сграда с кадастрален идентификатор № 10135.1026.364.5 и с адрес:
гр. Варна ул. „Отец Паисий“ № 21А. Ответникът-въззивник М. Т. В. е отразен
като собственик на сградата с посочения идентификатор и в приложената по
делото Скица на сграда № 15-806317-02.11.2018г., издадена от Служба по
3
геодезия, картография и кадастър – гр. Варна.
От приложените по делото Справка за недобора на частен абонат №
1120040 до 13.11.2018г. и карнетен лист по партида на М. Т. В. с аб. номер
1120040 се установява, че в счетоводството на оператор „Водоснабдяване и
канализация - Варна” ООД са налице задължения на абонат М. Т. В. с аб.
номер 1120040 за доставените услуги на адрес: гр. Варна, ул. „Отец Паисий“
№ 21А в размер на 919,55 лева – незаплатена цена за ползвани ВиК услуги за
периода от 08.12.2016г. до 08.10.2018г. и 75,71 лева – обезщетение за забава.
В периода от 10.10.2016г. до 08.10.2018г. показанията на водомера, монтиран
в обекта, са били нанасяни ежемесечно служебно, като в съставения за това
карнетен лист в графа „потребител” е посочен М. Т. В. до датата
06.11.2018г., а след това В.И.Б..
На 03.02.2017г. и 11.06.2018г. от служители на „ВиК Варна“ ООД са
съставени констативни протоколи за това, че абонат с № 1120040 не
осигурява в периода от 10.2016г. до 11.06.2018г. достъп до водомера,
отчитащ потреблението на обект с адрес: гр. Варна, ул. „Отец Паисий“ №
21А. На 12.07.2016г. инкасатор е подал заявление за подмяна на водомера на
същия адрес, което е било извършено на 08.11.2018г.
За доказване на твърденията си ищцовото дружество е ангажирало и
гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелката Румяна
Добрева Георгиева – служител на „ВиК Варна“ ООД на длъжност –
„инкасатор ЕТР Център, ІІ група“, който район включва този, в който се
намира процесният обект на потребление – ул. „Отец Паисий“ № 21А. От
показанията на свидетелката се установява, че същата е съставила приетите
като писмени доказателства по делото констативен протокол № 1-128/2017г.
и карнетен лист по партида на М. Т. В. с абонатен номер 1120040, а
констативен протокол № 057/11.06.2018г. е изготвен от длъжностно лице в
същото дружество – С.Н.. Свидетелката заявява, че обектът, посочен в тези
документи, е самостоятелна къща на адрес: гр. Варна, ул. „Отец Паисий“ №
21А. Разяснява, че документите са съставени и са начислени служебно
показания, тъй като водомерът на посочения адрес, с номер 34171, бил много
стар модел и не работел. С оглед на последното, абонатът бил уведомен за
задължението му да го подмени, като му било съставено писмено
4
предписание, но той отказал да го получи, да смени водомера или да осигури
достъп на служители на „ВиК“ да сменят уреда безплатно. Поради тази
причина от дружеството започнали да начисляват по Наредба №4 по 5 кубика
вода месечно за всеки член на семейството, като в къщата живеел абонатът,
заедно със съпругата си, неговата дъщеря и едно детенце. Свидетелката
заявява, че е виждала само тези хора да обитават къщата, като всеки месец е
посещавала адреса, установявала е, че същият е обитаван и отказа на абоната
да бъдат допуснати да подменят водомера. Излага, че къщата сега е
продадена на друго лице, като след продажбата и по-конкретно на
06.11.2018г., когато е и написано в карнетния лист "промяна на име", новият
собственик сменил водомера. Свидетелката сочи, че името на купувача е
В.И.Б., като същият живее в чужбина.
За доказване на размера на исковата претенция, по искане на „ВиК
Варна“ ООД по делото е назначена и съдебно-счетоводна експертиза, от
заключението, по която се установява, че ищцовото дружество е водило
редовно счетоводството си, като е издало фактури за вземанията си за цената
на ползвани ВиК услуги за процесните период и обект на потребление.
Според вещото лице общият размер на начислените задължения за главници
по кл. номер 1120040, с абонат М. Т. В. , за обект, находящ се на ул. „Отец
Паисий“ № 21А, по фактури, издадени в периода 10.01.2017г. – 10.10.2018г.
/първата от които с период на потребление от 08.12.2016г. до 10.01.2017г., а
последната – от 10.09.2018г. до 08.10.2018г./, възлиза на 945,04 лева. С
отразено на 08.11.2018г. частично плащане в размер на 32,24 лева по фактура
№ **********/10.01.2017г. с период на потребление от 08.12.2016г. до
10.01.2017г., след погасяване на законната лихва, е погасена и част от
главницата по посочената фактура в размер на 25,49 лева. Общият размер на
законните лихви върху посочените задължения, изчислени от датата,
следваща падежа на всяко едно месечно задължение /30 дни от датата на
издаване на съответната фактура, съобразно чл. 31, ал.2 от Общите условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор - „ВиК
Варна“ ООД/ до 13.11.2018г., според експерта възлиза на 75,72 лева.
На 20.11.2018г. „Водоснабдяване и канализация-Варна” ООД е подало
пред Районен съд - Варна заявление с вх. № 76348 за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК против длъжника М. Т.
5
В. за следните суми: сумата от 919,55 лева, представляваща незаплатена цена
за ползвани ВиК услуги за периода от 08.12.2016г. до 08.10.2018г. за обект на
потребление, находящ се в град Варна, ул. „Отец Паисий“ № 21А, с абонатен
№ 1120040; сумата от 75,71 лева, представляваща сбор от обезщетения за
забава в размер на законната лихва върху задълженията, посочени във всяка
фактура, за периода от падежа за плащането им – 30 дни след издаване на
съответната фактура до 13.11.2018г., ведно със законна лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – на
20.11.2018г. до окончателното изплащане на задължението.
Заповедният съд, с Разпореждане № 45744/21.11.2018г., е постановил
издаването на Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.
410 от ГПК в полза на заявителя „Водоснабдяване и канализация-Варна”
ООД, срещу длъжника М. Т. В. , за горепосочените суми, ведно със сумата от
75 лева – сторени в заповедното производство разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение.
На 21.11.2018г. е издадена процесната Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК. Същата е връчена на длъжника по реда на чл.
47, ал. 5 от ГПК, което е обусловило предявяването в законоустановения
едномесечен срок – на 03.04.2019г. на установителните искове по чл. 422, ал.
1, вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК от кредитора против длъжника.
При така изложената фактическа обстановка, въззивният съд достига до
следните правни изводи:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно производство, е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК в правомощията на въззивния
съд е да се произнесе служебно по валидността на решението, а по отношение
на допустимостта – в обжалваната му част.
Атакуваното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в
рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, при
спазване на законоустановената писмена форма, поради което същото е
6
валидно.
Решението е постановено при наличието на всички положителни
процесуални предпоставки за възникването и надлежното упражняване на
правото на иск, като липсват отрицателните такива, поради което е и
допустимо.
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. 2-ро от ГПК, въззивният съд
е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като служебно се произнася
само в хипотезите на нарушение на императивна правна норма /ТР №1/2013г.
на ОСГТК/. Такова, според настоящия съдебен състав, не се установява.
Оплакванията в жалбата съставляват оспорване на изводите на
първоинстанционния съд за наличие на договор за доставка на ВиК услуги
между страните по делото, както и възражение срещу основаването на
изводите на ВРС върху представените от ищцовото дружество документи,
доколкото същите са едностранно създадени от него, не носят подпис на
ответника и поради това не могат да му бъдат противопоставени. Въпреки
твърденията за процесуални нарушения, в жалбата не се обосновават такива.
Настоящият съдебен състав намира така направените с въззивната жалба
оплаквания за неоснователни.
Относно твърдението за липса на облигационна връзка между въззивника
и въззиваeмото дружество, следва да се има предвид, че нормативният акт,
който регулира обществените отношения във връзка с възникването,
изпълнението и прекратяването на облигационната връзка между операторите
на ВиК услуги и потребителите на същите, е Наредба № 4 от 14.09.2004г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи /Наредба № 4/ и Общите
условия на оператора.
В конкретния случай не е спорно между страните, че процесният имот е
водоснабден и присъединен към канализационната мрежа на града. По делото
е установено и че ищцовото дружество-въззиваем е оператор на ВиК услуги
/видно от Решение № ОУ-09 от 11.08.2014г. на ДКЕВР/.
7
От приложения по делото Нотариален акт за продажба на недвижим
имот № 180, том II, рег. № 11119, дело № 333 от 2018г. на нотариус А.А. се
установява, че на 05.11.2018г./ по-малко от месец след края на периода, за
който е заявена исковата претенция - 08.10.2018г./ в качеството си на
собственик на жилищна сграда с кадастрален идентификатор №
10135.1026.364.5 и с адрес: гр. Варна ул. „Отец Паисий“ № 21А /процесният
обект на потребление на ВиК услуги/, ответникът-въззивник М. Т. В. е продал
горепосочения недвижим имот на В.И.Б..
Именно в качеството си на собственик ответникът-въззивник е бил
посочен като ползвател в карнетните листи и справката за недобора по
партидата с абонатен № 1120040, на основание чл. 2, ал. 1, т. 1 от Общите
условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите на В и К оператор
„Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД и чл. 3 от Наредба № 4 от
14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи, в които е
прието, че потребители на ВиК услугите са собствениците на водоснабдявани
имоти.
Тук следва да бъде отбелязано, че простото отричане на факта, че
ответникът е потребител на ВиК услуги, не е достатъчно за опровергаване на
пасивната материална легитимация на последния.
От страна на ответника не са наведени твърдения и съответно
ангажирани доказателства за закриване на откритата на негово име партида за
този имот, за отчуждаване на правото на собственост върху него преди
началото на периода, за който е заявена исковата претенция – 08.12.2016г. или
за учредяване преди тази дата на право на ползване на друго лице – факти,
които по несъмнен начин биха отрекли твърденията на ищцовото дружество-
въззиваем.
Следва да се отчете и това, че договорът за предоставяне на ВиК услуги е
неформален. За валидността на същия не е необходима писмена форма. В
конкретния случай облигационното правоотношение е учредено по силата на
правните норми, обективирани в разпоредбите на Наредба № 4, които са
инкорпорирани и в Общите условия на оператора.
8
Ето защо, наведеното във въззивната жалба твърдение, че между
въззивника-ответник и ищцовото дружество-въззиваем не е учредено
облигационно правоотношение, е несъстоятелно.
Относно възражението във връзка с основаването на изводите на ВРС
върху представените от ищцовото дружество документи, доколкото същите са
едностранно създадени от него, не носят подпис на ответника и поради това
не могат да му бъдат противопоставени, настоящата инстанция намира
следното:
Представените по делото карнетни листи, обективиращи потребеното
количество ВиК услуги /в конкретния случай служебно начислено/,
представляват частни свидетелстващи документи, неподписани от
потребителя, поради което не притежават обвързваща съда формална или
материална доказателствена сила. В настоящия казус обаче, в подкрепа на
своите твърдения за предоставените ВиК услуги в заявените количества,
ищцовото дружество е представило и Справка за недобора на частен абонат
№ 1120040 до 13.11.2018г., чието съдържание кореспондира с отбелязванията
в карнетните листи. В подкрепа на тези твърдения са изцяло и заключението
по назначената съдебно-счетоводна експертиза, което настоящата инстанция
кредитира като компетентно и обективно изготвено, както и свидетелските
показания на Румяна Георгиева – инкасатор в ищцовото дружество,
преценени от съда по реда на чл. 172 ГПК и изцяло кореспондиращи с
останалия доказателствен материал.
С оглед горепосоченото, въззивният съд приема за доказан факта, че
въззиваемото дружество-ищец е предоставило ВиК услуги по фактури за
периода от 08.12.2016г. до 08.10.2018г. в претендираните количества, като за
същото е възникнало основанието да търси тяхната стойност.
Предвид обстоятелството, че ищцовото дружество, по силата на
облигационното правоотношение между страните, е предоставило на
ответника-въззивник посочените водоснабдителни и канализационни услуги в
заявения обем, настоящият съдебен състав намира предявеният иск с правно
основание чл.422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК за главницата в размер на
919,55 лева за основателен и като такъв счита, че следва да бъде уважен
изцяло.
9
Доколкото по делото не е установено ответникът-въззивник да е заплатил
изцяло или отчасти претендираните главни вземания, то се налага извод за
основателност и на акцесорната претенция за обезщетение за забава в размер
на 75,71 лева – сбор от законните лихви върху главниците по процесните
фактури, поради което тази претенция също следва да бъде уважена изцяло.
Предвид изложеното и поради съвпадане на крайните изводи на двете
съдебни инстанции, решението на ВРС следва да се потвърди.
По разноските:
При този изход от делото въззивникът няма право на разноски. На
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, в полза на въззиваемото дружество следва да
бъдат присъдени сторените във въззивната инстанция разноски в размер на
250 лева, от които 150 лева – внесен депозит за особен представител на
въззивника и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение, определено
съобразно чл. 25 от Наредбата за правната помощ, при съобразяване на
невисоката фактическа и правна сложност на спора.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №2317/12.06.2020г., постановено по гр.д.
№5345/2019г. на ВРС, XL състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, М. Т. В. , ЕГН **********, с
адрес: град Варна, ул. „Отец Паисий“ № 21А, да заплати на „Водоснабдяване
и канализация-Варна” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ул. „Прилеп” №33, сумата от 250 лева /двеста и
петдесет лева/, представляваща съдебно-деловодни разноски за въззивната
инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент от
разпоредбата на чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10