Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Кърджали, 24.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Кърджали в публично заседание
на двадесет
и седми септември
през две хиляди двадесет и
трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНГЕЛ МОМЧИЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВИКТОР АТАНАСОВ
АЙГЮЛ ШЕФКИ
при секретаря Мариана Кадиева и с участието на прокурор Георгиева от ОП-Кърджали, като разгледа докладваното
от съдия Шефки канд №89/2023 г. по описа на КАС и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 63в, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл.
от АПК.
Образувано е по касационна жалба от Д.В.Д. от ***, подадена чрез пълномощник, срещу Решение №112/20.05.2023 г., постановено по
анд №287/2023 г. по описа на РС – Кърджали. Касаторът намира
оспореното решение за незаконосъобразно, като постановено в противоречие с материалния закон и при
съществени нарушения на процесуалните правила. Счита, че районният съд е излязъл
извън законовите си правомощия и за пръв път в решението е посочил приложимия
закон, какъвто не бил посочен в издадения Електронен фиш. Сочи, че визираната в
ЕФ санкционна разпоредба на чл.182, ал.4 от Закона за движението по пътищата
/ЗДвП/ е бланкетна, и без да е направена привръзка към съответната норма на чл.182, ал.1, ал.2 или
ал.3 от ЗДвП, се явява непълна. Счита, че с горното се накърнява правото му на
защита, тъй като не била ясна санкционната разпоредба, въз основа на която е
наказан. Последното намира за съществено нарушение на процесуалните правила. Иска отмяна на оспореното решение, както
и на потвърдения с него ЕФ. В писмено становище, чрез процесуалния си
представител, поддържа подадената касационна
жалба. Претендира направените по делото
разноски.
Ответникът
по касация – Областна дирекция на
МВР-Кърджали, оспорва касационната жалба. В писмено становище,
подадено от пълномощник, са изложени съображения за законосъобразност на
оспореното решение и на издадения електронен фиш. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от касатора.
Представителят на Окръжна прокуратура
- Кърджали намира касационната жалба за неоснователна. Счита, че наведените от касатора доводи не намират опора в приложените по делото
доказателства. Сочи, че процедурата по издаване на процесния
ЕФ е спазена. По горните съображения моли съдът да постанови решение, с което
да остави в сила оспореното решение.
Административният съд, след като
извърши проверка на обжалваното решение, във връзка
със заявените в жалбата касационни основания, констатира следното:
Касационната
жалба е допустима - постъпила е в срок
и е подадена от надлежно легитимирано лице - страна по анд №287/2023
г. по описа на РС –Кърджали, за която
оспореното решение е неблагоприятно.
Разгледана по същество
жалбата е основателна.
С
процесното решение районният съд е потвърдил Електронен фиш за налагане
на глоба серия ** №
*** на ОД на МВР-Кърджали, с който на Д.В.Д., на
основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.4, вр.
с ал.2, т.2 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 100 лева, за нарушение на
чл.21, ал.2, във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП.
В
мотивите към решението си, районният съд е приел
за установено, че жалбоподателят е осъществил състава на нарушението по чл.21, ал.2,
във вр.
с ал.1 от ЗДвП, при условията
на повторност. При извършената служебна проверка не
констатирал в хода на административнонаказателното
производство да са допуснати нарушения на процесуалните правила или на
материалния закон, които да съставляват основание за отмяна на издадения
електронен фиш. Процесният
ЕФ съдържа всички реквизити, предвидени в чл.189, ал.4 от ЗДвП, както и че нарушението било установено с техническо средство при спазване
на изискванията на разпоредбата на ЗДвП и на Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. Прието
е, че повторността на деянието се установява от фиш серия
** № *** и от Списък с намерени фишове №
***, според които ЕФ е влязъл в сила, а процесното деяние е извършено в рамките на едногодишния срок по
§6, т.33 от ДР на ЗДвП. По
горните съображения, стигнал до извода, че оспореният ЕФ е законосъобразен.
Решението е неправилно.
Настоящата инстанция приема
за установено по делото, че на 17.05.2022 год., в 11:04 часа, на път ** км.***м.,
на разклона за ***, в посока към ***, при въведено с пътен знак В-26
ограничение от 60 км/ч. касаторът е управлявал лек
автомобил с рег.№ ***, със скорост 80 км/ч, превишаваща разрешената с 20
км/ч., след приспадане на предвидената максимално допустима грешка от 3 км/ч. Последото деяние представлява административно нарушение
по чл. 21, ал.2, вр.
с ал.1 от ЗДвП, регламентиращ хипотезите, в които стойността на скоростта,
която не трябва да се превишава е сигнализирана с пътен знак, какъвто е и
настоящия случай.
Нарушението е установено и заснето с АТСС тип ARН CAM S1 фабр.№***, което, съгласно приложения протокол от
проверка, отговаря на метрологичните изисквания и към датата на установяване
на нарушението е било годно средство за измерване, съответстващо на одобрения
тип. На следващо място, видно от приложеното писмо изх. №11-00-22/25.04.2023
г., издадено от директора на Областно пътно управление
- Кърджали и графичното изображение на конкретното място за контрол, на процесния участък от път ***, с пътен знак В26
е въведено ограничение на скоростта от 60 км/ч.
По делото е
приложен и протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., от
съдържанието на който се установяват по безспорен начин: вида и номера на
използваното АТСС; конкретното място за контрол; посоката на движение;
ограничението на скоростта, обозначено с пътен
знак; разстоянието от пътния знак до АТСС в метри; режима на измерване и
посоката за задействане, както и номера на служебния автомобил в който е
разположено АТСС. Последният протокол е подписан от съставилия го служител,
като са обозначени началният и крайният
час на работа на АТСС, както и номерата на първото и последно статично
изображение, в рамките на които е и приложената снимка към ЕФ. Респ., този
протокол съдържа данни, за всички обстоятелства, относими към деянието.
Неоснователни са възраженията
на касатора за липса на яснота относно санкционната
разпоредба, въз основа на която е наказан. Обратно на соченото в жалбата, видно
от съдържанието на съставения по образец
ЕФ, същия е издаден на основание чл.189, ал.4, във вр.
с чл.182, ал.4, вр. с ал.2, т.2 от ЗДвП. Тази
квалификация е пълна, ясна и съответства на фактическото описание на деянието. По
повод тези възражения следва да се отбележи също, че по делото няма доказателства
процесния ЕФ, да е бил надлежно връчен на наказаното
лице по реда на чл.189, ал.5 от ЗДвП, по някой от начините, посочени в чл.186а ЗДвП. В тази връзка не може да се приеме, че пропуските в съдържанието на представеното
от жалбоподателя ксерокопие на ЕФ, който не е по утвърдения образец, без номер
и данни за издателя и/или връчителя му, са нарушили
правото му на защита. С последното водачът е уведомен за извършеното нарушение,
съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4а от ЗДвП, като това уведомление не се явява връчване по
смисъла на чл.186а ЗДвП и не поставя началото на срока за оспорването му. Същото
има информативен характер и не е предпоставка за ангажиране на отговорността на
водача /чл.189, ал.4д ЗДвП/, поради което по никакъв начин не ограничава правото
му на защита.
В разглеждания случай,
отговорността на водача е ангажирана за нарушение, извършено при условията на повторност, наличието на която е основана на предходен ЕФ
серия К №***, издаден спрямо касатора.
Съгласно §6, т.33.
от ДР на ЗДвП, за да е повторно нарушението, то следва да е извършено в едногодишен
срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя
е наложено наказание за същото по вид нарушение.
По отношение на
датата на връчване и влизане в сила на ЕФ серия К №***, наказващият орган е
представил справка от АИС АНД на МВР и справка за нарушител/водач. Последните
справки обаче не са официални документи, подписани от надлежен орган и нямат
материална доказателствена сила, обвързваща съда.
Отразените в тях данни са само индиция за
съществуването на визираните в тях факти и обстоятелства, но не могат да служат
като доказателство за връчване на електронния фиш, респ., за влизането му в
сила. За да бъдат приети от съда за надлежно доказани е необходимо последните да
бъдат установени с предвидените в закона доказателства. Така, съгласно чл. 189,
ал. 5 ЗДвП електронният фиш се връчва с препоръчано писмо с обратна разписка
или чрез длъжностните лица на определените от министъра на вътрешните работи
служби за контрол, при осъществяване на функциите и правомощията им. По делото
липсват доказателства за връчване на електронен фиш ЕФ серия К №***, според
изискванията на чл. 189, ал. 5 ЗДвП, поради което не е установено по надлежния
ред и влизането му в сила.
Изложеното води до
извод, че не е доказано процесното административно
нарушение по чл.21, ал.2 ЗДвП, да е извършено при условията на повторност и незаконосъобразно наказващият орган е наложил
наказание на основание чл. 182, ал. 4, във вр.
с ал. 2, т.2 от ЗДвП. Доколкото в процесния случай
безспорно се установява извършването на нарушението по чл. 182, ал. 2, т. 2 ЗДвП, е следвало районният съд да съобрази горното и да упражни правомощията си
по чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН, като приложи закона за по-леко наказуемото
нарушение. В този смисъл е и задължителната съдебна практика в т.1 от
Тълкувателно решение № 8/16.09.2021 г., постановено по ТД №1/2020 г. на ОСС
на ВАС. Следва да се отбележи, че в разглежданата хипотеза привеждането на
описаното в ЕФ деяние в съответствие с относимата
правна норма, не изменя съществено обстоятелствата на нарушението, като е
изпълнено и изискването да не се влошава положението на наказания.
По
горните съображения, оспореното решение се явява неправилно и следва да бъде
отменено. Предвид указаното в т.2 на ТР №8/16.09.2021 г., постановено по ТД
№1/2020 г. на ОСС на ВАС, настоящата инстанция не разполага с правомощие
да преквалифицира описаното деяние, поради което делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав
на районния съд, съобразно изложените по-горе мотиви.
Ето
защо и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд - Кърджали
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №112/20.05.2023 г., постановено по анд №287/2023
г. по описа на РС – Кърджали.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на РС-Кърджали,
в съответствие с указанията, дадени в мотивите към настоящото решение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.