№ 1419
гр. София, 24.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ася Събева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело №
20221000501718 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 260548 от 14.02.2022г. постановено по гр.д. № 15084/2018г., по описа
на СГС, ГО, 21 състав е частично уважен иск с правно основание чл.432 КЗ вр.чл.52 ЗЗД,
като „ЗК Уника" АД гр.София е осъдена да заплати на Е. А. Г. сумата от 38 500 лева
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди - болка и страдание, вследствие
фрактура на дясна раменна става и фрактура и изкълчване на дясна лакетна става,
настъпили при ПТП на 07.03.2018 г. в гр. София, ведно със законната лихва от 19.08.2018г.
до окончателното й изплащане, както и разноски в размер на 8389 лева - платено
възнаграждение на адвокат.
Със същото решение е отхвърлен искът за неимуществените вреди за разликата над 38 500
лв. до пълния размер на претендираното обезщетение от 50 000 лв., частичен иск от общо
100 000 лв. като погасен чрез плащане, както и и искането за заплащане на законна лихва
върху обезщетението за периода от 07.03.2018г. до 18.08.2018г., като неоснователен.
Присъдени са разноски, като „ЗК Уника" АД гр. София, са осъдени да заплатят в полза на
СГС, на основание чл.78, ал.6 ГПК, държавна такса в размер на 1540 лева и разноски в
размер на 300 лева.
С определение от 08.08.2022г. съдът е уважил молба на застрахователя по реда на чл.248
ГПК за изменение на решението в частта за разноските. Определението е надлежно
1
съобщено и влязло в сила.
В срока по чл.259 ГПК срещу решението са депозирани две въззивни жалби и от
двете страни по делото.
САС констатира, че жалбата на застрахователя не е надлежно администрирана от СГС, тъй
като не е определен правилно обжалваемия интерес респ. дължимата д.т. „ЗК Уника" АД
гр.София атакува осъдителната част на решението за разликата над 45 000 лв. до 50 000 лв.,
а искът по чл.432 КЗ е уважен до размер от 38 500 лв. /при направено плащане на 31 500 лв.
на 04.04.2019г. и още 13 500 лв. на 25.03.2022г. или общо платени до момента 45 000 лв./
Следователно се обжалват единствено мотивите на решението, а това сочи липсата на
правен интерес за тази страна. Администрирането е правомощие и задължение на първа
инстанция, която е компетентна да се произнесе дали жалбата е процесуално допустима или
не вкл. по наведеното в края на жалбата искане за изменение на решението в частта за
разноските по реда на чл.248 ГПК, които застрахователят счита за прекомерни.
С разпореждане от 24.06.2022г. /л.179/ СГС е върнал обратно жалбата на
застрахователя, като разпореждането е надлежно връчено на 12.07.2022г. и не е обжалвано
респ. същото е влязло в сила. Затова „ЗК Уника" АД гр.София е въззиваема страна, а не
жалбоподател.
Жалбоподателят-ищец Е. А. Г. оспорва решението в неговата отхвърлителна част
за разликата над 38 500 лв. до 50 000 лв. частичен иск от общо 100 000 лв. и отхвърления
период на законната лихва. Изтъква факта, че е претърпяла едно действително тежко
увреждане, изразяващо се в закрито счупване и изкълчване на главата счупване на дясната
раменна кост в горната й част, счупване на олекранона (задния израстък) на дясната лакътна
кост и изкълчване на лакътната става. Първоначално ищцата претърпява оперативна
интервенция (12.03.2018г.), при която е извършено отстраняване на изкълчената глава на
дясната раменна кост, а раменната става е била изцяло подменена с раменна ендопротеза
(изкуствена става). Въпреки проведеното лечение, обаче, пострадалата не е възстановена.
Около 4 месеца след претърпяната операция тя отново е приета в болница, като причината за
това са проявили се и постоянно засилващи се болки в областта на дясната лакътна става.
След извършена подготовка, на 30.07.2018г. е проведено ново оперативно лечение - този път
в областта на дясната лакътна става. Интервенцията включва остеоклазия (разчленяване) на
лошо зарастнала фрактура и изкълчване на олекранона (задния израстък) на дясната лакътна
кост, извършено наместване на ставата, остеопластика и гипсова имобилизация. Общо
лечебният и възстановителен период при пострадалата е продължил 1 година след
инцидента - общо 334 дни По отношение на констатираната на по-късен етап костна увреда
в областта на дясната лакътна става, експертът е категоричен, че същата е именно резултат
от процесното произшествие и че е невъзможно конкретната травма да има друга причина за
получаване, тъй като симптомите на въпросната травма са се проявили в период, в който
поради извършеното ендопротезиране на дясната раменна става и свързаната с това
имобилизация, ищцата е била силно ограничена в движенията си, не е могла да изпълнява
никаква трудова дейност, а евентуалното претърпяване на друга битова травма в този
2
период е практически изключено, тъй като подобна травма щеше да окаже пагубно влияние
върху поставената ендопротеза. На второ място намира за неправилно отказът да се присъди
лихва за забава върху обезщетението, считано от момента на деликта - 07.03.2018г., с
мотива, че изискуемостта на въпросното задължение на ответника е настъпила едва след
отправената до последния молба за доброволно изпълнение. Претендира разноски.
Въззиваемата страна „ЗК Уника" АД гр.София, оспорва решението в неговата
осъдителна част - за разликата над 45 000 до 50 000 лв. и моли съда да го отмени в тази му
част и да отхвърли иска като неоснователен. Посочва, че постановеното решение е
неправилно и незаконосъобразно, тъй като не са ангажирани доказателства, които да
обосновават присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в толкова значителен
размер, ведно с компенсаторна лихва, и в тази връзка счита съдебния акт, в неговата
обжалвана част, за постановен в нарушение на материалния закон - чл.52 ЗЗД, постановен в
отклонение от задължителната практика на ВКС и в колизия с правилото, че на
компенсиране подлежат вреди, възникването на които е установено пълно и главно, и се
компенсират съответно към момента на тяхното възникване. Намира, че решението е
частично недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл извън диспозитивното начало - дори
и да приеме, че дължимият размер на обезщетение в процесния случай е 70 000 лв..
максимумът, до който може да се произнесе, възлиза на 50 000 лв. Всичко над тази сума е
произнасяне извън предмета на спора и е недопустимо. Затова в тази част решението следва
да се обезсили. В останалата част и ако съдът уважи претенцията в пълен размер, може да
присъди в полза на ищцовата страна обезщетение в размер на 18500 лв./при направено вече
доброволно плащане на 38 500 лв./ Отделното от горното посочва, че според изготвеното и
прието по делото заключение на АТЕ, вещото лице е категоричен, че пешеходката също е
имала обективна възможност и пряка оптична видимост да види и наблюдава автомобила
преди да предприеме пресичане на платното за движение и през цялото време на
движението си по пешеходната пътека, тъй като участъкът на пътя преди пътеката е прав. В
отговора на въпроса относно техническата причина за настъпване на ПТП вещото лице е
отбелязал, че пешеходката, въпреки че се движи по пешеходна пътека, като участник в
движението също трябва да осигури своята безопасност, като се оглежда и при
необходимост спре преди да навлезе в лентата за движение на автомобила, което
пострадалата е имала възможност да направи в конкретния случай, но не е направила.
Счита, че следва да бъде отчетен процент на съпричиняване по реда на чл.51 ал.2 ЗЗД.
Когато пресичат платното за движение, пешеходците са длъжни, преди да навлязат на
същото, макар и на пешеходна пътека, да се съобразят с разстоянията да приближаващите
автомобили, с техните габарити и скорост на движение, в случая такова поведение от страна
на пострадалата не е налице. С оглед направеното възражение във връзка с размера на
адвокатското възнаграждение, който следва да бъде съобразен с изискванията на Наредба №
1 от 9 Юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възразява, че
определеният от съда такъв е завишен и следва да бъде редуциран. Претендира разноски.
Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като
3
разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 432 КЗ вр.чл.45 и
чл.52 ЗЗД.
Ищцата Е. А. Г. твърди, че на 07.03.2018г. около 8:30ч. в гр.София, в района на
кръстовището между бул.„История Славянобългарска" и ул.„Нешо Бончев" М. П. С. като
водач на л.а.„Грейт уол Волекс Ц10" с per. № ********, виновно нарушила правилата за
движение и блъснала ищцата, която пресичала на пешеходна пътека по бул.„История
Славянобългарска". Вследствие ПТП получила следните телесни увреждания:
многофрагментно счупване на горния край на дясната раменна кост; изкълчване на
лакътната става; счупване на десния лакътен израстък; контузия, разкъсно- контузна рана и
подкожен хематом на теменната област. На ищцата била оказана медицинска помощ в
УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов", където била хоспитализирана за периода от 07.03.2018г. до
20.03.2018г., като са извършени следните действия по нейното лечение: поставяне на
шевове в областта на раната на главата; отстраняване на раменната става и поставяне на
изкуствена става; кръвопреливания и медикаментозно лечение. Около 4 месеца по-късно са
диагностицирани счупване в областта на левия лакътен израстък и луксация на дясната
лакътна става. Затова била отново хоспитализирана в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов".
Фрактурата била зле зарастнала и се наложило да бъде извършена нова оперативна
интервенция. Отстранен бил панусът в района на травмираните места, лакътната става била
репонирана и направена остеотомия на лакътния израстък. Лакътният израстък бил
репониран, като била направена остеопластика на костния дефект. Изпитвала много силни
болки в контузените места, движенията в областта на десните ръка и рамо били силно
ограничени и болезнени, изпитвала затруднения да си служи с дясната ръка, което сериозно
затруднявало ежедневието й и наложило да разчита на помощта на близките си. Била
притеснена и в професионален план, тъй като травмите в областта на дясната ръка могли да
й причинят сериозни затруднения в работата й като счетоводител. За автомобила, с който
настъпило ПТП, била сключена застраховка „гражданска отговорност" с ответника,
обективирана в полица № BG/05/117001040470, валидна от 13.04.2017г. до 12.04.2018г.
Предявила към застрахователя претенция от 18.05.2018г., на ответникът не удовлетворил
претенцията. Претендира обезщетение в размер на 50 000 лв., частичен иск от общо 100 000
лева за неимуществени вреди при процесното ПТП, заедно със законната лихва от датата на
деликта 07.03.2018г. до окончателното изплащане и разноски.
Ответникът ЗК „Уника“ АД не оспорва наличието на застрахователно правоотношение, но
оспорва предявения иск по размер. В условие на евентуалност релевира възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, с твърдение за
допуснати нарушения на чл. 113 и 114 от ЗДвП, изразяващи се в рязко навлизане на пътното
платно, без да се съобрази с приближаващото МПС; Твърди, че не е изпълнила
задълженията си по чл.113 ЗДвП и се е поставила в завишен риск. Оспорва причинната
връзка на всички твърдени травми с ПТП, тъй като счупването на десния лакътен израстък и
4
луксацията на дясна лакътна става са настъпили четири месеца след ПТП. Наведено е
възражение за прекомерност на исковата претенция, като поддържа, че справедлив размер за
обезщетяване на процесните неимуществени вреди е сумата от 31 500лв. Оспорва
претенцията за законна лихва, с оглед гаранционно-обезпечителния характер на
отговорността на застрахователя. С допълнителния отговор представя платежен документ за
заплатена сума от 34 956 лева, като прави изявление, че заплаща застрахователно
обезщетение в размер на 31 500 лева и законна лихва от 3456 лева.
От фактическа страна се установява, че на 07.03.2018г. около 8:30ч. в гр.София, в
района на кръстовището между бул.„История Славянобългарска" и ул. „Нешо Бончев" М. П.
С. като водач на л.а.„Грейт уол Волекс Ц10" с per. № ********, виновно нарушила
правилата за движение и блъснала ищцата, която пресичала на пешеходна пътека тип Зебра
по бул.„История Славянобългарска".
Деликтът е безспорно установен въз основа на влязла в сила на 30.05.2019г. присъда от
14.05.2019 г. по НОХД № 18851/2018г. по описа на СРС, НО, 7 състав /л.58/ задължителна за
гражданския съд на основание чл. 300 от ГПК. Цитираната присъда е задължителна за
гражданския съд досежно деянието, неговата противоправност и вината, а в случая и за
характера на описаното в диспозитива травматично увреждане, тъй като то е част от
фактическия състав на деянието - счупване на дясната раменна става, наложило оперативна
интервенция за поставяне на изкуствена става (л. 58).
Горното се потвърждава от заключението по депозираната на л.158 АТЕ, кредитирано от
съда като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че
пострадалата е пресичала на регламентирано за целта място - пешеходна пътека, както и че
не е навлязла внезапно на пътното платно - движела се е с нормален ход на пресичане.
Виновният водач е имал възможност да забележи пешеходката от разстояние преди мястото
на удара и да предприеме действия по аварийно спиране. Водачката на л.а.„Грейт Уол
Волекс Ц10”, движейки се със скорост в диапазона от 40/50 км.ч., доближава до кръстовище,
в който момент пострадалата Е. Г. предприема пресичане, което се извършва в очертанията
на пешеходна пътека тип „Зебра", с посока на движение отляво надясно, спрямо посоката на
движение на л.а. Водачката не се съобразява с маркираната (и допълнително сигнализирана
с пътни знаци А18 и Д17) пешеходна пътека, не спазва предимството на пресичащата
пешеходка и я блъска. Анализирайки възможностите за предотвратимост на удара с оглед
движението на двамата участници в произшествието, вещото лице дава заключение, че
както при скорост на движение от 40 км.ч., така и при скорост на движение от 50 км.ч.,
водачът на л.а. би могъл безпрепятствено да спре преди мястото на удара при всички
варианти на движение на пешеходката - било със бавен, спокоен или бърз ход, както и при
спокойно тичане и дори бягане (АТЕ - стр. 4, т. 2.5 - изчисленията в табличен вид). Вещото
лице сочи, че при движение на автомобила с разрешената скорост от 50 км/ч, пешеходката
при предприемане на пресичането е попадала извън опасната зона за спиране на автомобила
и водачът е бил в състояние своевременно да намали скоростта и да спре, за да я пропусне.
Затова правилни и законосъобразни са изводите на първа инстанция, че недоказано пълно и
5
главно е възражението ищцата да е действала противоправно - при положение че
пресичането й било в очертанията на пешеходната пътека. Действията на пострадалата по
никакъв начин не са в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат - имайки предвид
цитирания по-горе извод на вещото лице-автоинженер, че при всякакви варианти на
движение на пешеходната, водачката на л.а. би могла безпрепятствено във всички случаи да
предотврати удара. Императивната разпоредба на чл. 119 ЗДвП задължава водачите на МПС,
при приближаване към пешеходна пътека да пропуснат стъпилите на нея пешеходци, като
намалят скоростта или спрат.
От заключението по депозираната на л.106 СМЕ, кредитирано от съда като обективно
и компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че в резултат на ПТП
като пешеходец, ищцата получава следните травматични увреждания, засегнали различни
части на десния горен крайник: закрито счупване и изкълчване на главата на дясната
раменна кост в горната й част, счупване на олекранона (задния израстък) на дясната лакътна
кост и изкълчване на лакътната става.
На пострадалата е било приложено многоетапно лечение, включващо неколкократни
болнични престои, следвани от период на домашно възстановяване. Ищцата претърпява две
оперативни интервенции: 1 операция на 12.03.2018г. - при която е извършено отстраняване
на изкълчената глава на дясната раменна кост, а раменната става е била изцяло подменена с
раменна ендопротеза (изкуствена става), след извършената операция, увредената се
възстановява в домашни условия, като лечението и включва имобилизация на увредения
крайник, инфузионна, антибиотична и антикоагулантна терапия. 2. операция на 30.07.2018г.
- новата хирургична интервенция е извършена около 4 месеца след предходната по причина,
че пострадалата не е възстановена, а в областта на дясната лакътна става са се проявили
болки, които постоянно се засилват. Проведеното ново оперативно лечение включва
остеоклазия (разчленяване) на лошо зарастнала фрактура и изкълчване на олекранона
(задния израстък) на дясната лакътна кост, извършено наместване на ставата, остеопластика
и гипсова имобилизация. Общо лечебният и възстановителен период при пострадалата е
продължил 1 година след инцидента - общо 334 дни. Доказано е, че причинените на
ищцата травми и проведеното лечение обективно са предизвиквали продължителни болки и
страдания - съдебният експерт-травматолог подчертава, че неизменно през едногодишния
възстановителен период увредената е търпяла болки и страдания, особено силни през
първите 2 месеца след всяка от извършените операции, както и около 2 месеца по време на
проведената рехабилитация. По отношение на констатираната на по-късен етап костна
увреда в областта на дясната лакътна става, експертът е категоричен, че същата е именно
резултат от процесното ПТП и че е невъзможно конкретната травма да има друга причина за
получаване, тъй като симптомите на въпросната травма са се проявили в период, в който
поради извършеното ендопротезиране на дясната раменна става и свързаната с това
имобилизация ищцата е била силно ограничена в движенията си и не е могла да изпълнява
никаква трудова дейност, а евентуалното претърпяване на друга битова травма в този
период е практически изключено, тъй като подобна травма щеше да окаже пагубно влияние
6
върху поставената ендопротеза (СМЕ - л.6. р.6 - р.11).
В о.с.з. на на 10.06.2020г. (л.114) вещото лице допълва, че фрактурата на лакътната става не
е била установена при първото постъпване в Пирогов на ищцата, поради неизвършване на
рентгеното изследване, но е имало констатация за „оток и деформация на лакътната става".
Според вещото лице е имало счупване в лакътя, което не е било разместено, а при
последвалата рехабилитация е настъпило „разчленяване" на фрактурата на лакътя и
изкълчване на лакътната става. Горното безспорно доказва наличието на пряка причинната
връзка между ПТП и установеното 4 месеца след произшествието счупване в областта на
левия лакътен израстък и луксация на дясната лакътна става. Доказано също така е, че освен
търпяната болка пострадалата е изпитвала и сериозен дискомфорт, свързан с
обездвижването на десния горен крайник /която е водеща ръка за ищцата/ и свързаната с
това невъзможност за извършване на елементарни дейности в бита.
По делото са ангажирани гласни доказателствени средства, а именно разпит на св.Соколова
/дъщеря на пострадалата/ разпитана в о.с.з. на 10.06.2020г., чийто показания съдът
кредитира при условията на чл.172 ГПК.
Свидетелката посочва, че веднага посетила майка си в Пирогов, където след два дни
извършили операция за смяна на раменната става. Изобщо не можела да става от леглото в
рамките на две седмици останала там. След изписването й, продължила лечението в
домашни условия. След 4 месеца, поради продължаващи болки в ръката, отново отишли на
преглед и се оказало, че има счупване на десния лакът, което първоначално не е било
забелязано от лекуващите лекари. Това наложило повторна операция, отново възстановяване
и отново болки и страдания. Изобщо не можела да си служи с дясната ръка. Едва след 2-3
месеца от втората операция, започнала леки движения с ръката. Възстановяването й
продължило около 1 година. Наложило се да напусне работа, защото е счетоводител и
изобщо не може да си служи с дясната ръка. Дори и към момента не може да се храни,
защото няма свобода на движенията на дясната ръка т.е. не е възстановена в пълен обем.
Реално не може да разгъва ръката.
Между страните не е спорно, че за л.а., е налице валидна сключена застраховка „гражданска
отговорност" с ответника, обективирана в полица № BG/05/117001040470, валидна от
13.04.2017г. до 12.04.2018г. Пострадалата е предявила към застрахователя претенция от
18.05.2018г., от която дата следва да се присъдят законните лихви.
Безспорно е също, че в хода на производството застрахователят е направил доброволно
плащане на сумата от 31 500 лв. на 04.04.2019г. и допълнително сумата от 13 500 лв. на
25.03.2022г. или общо платени до момента 45 000 лв.
Няма новопредставени доказателства пред настоящата инстанция.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна
страна:
Съгласно чл.432 ал.1 КЗ Увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има
право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска
7
отговорност" при спазване на изискванията на чл.380 КЗ.
Както бе посочено по-горе налице е виновно и противоправно поведение на водача на МПС,
тъй като водачът на л.а. е нарушил нормата на чл. 119, ал.1 ЗДвП, съобразно която при
приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е
длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея
пешеходци, като намали скоростта или спре. В тази част е налице и влязла в сила присъда,
която е задължителна по смисъла на чл.300 ГПК.
САС споделя извода, че ответникът не е доказал възражението си за съпричиняване,
доколкото не се установява, ищцата, преди да предприеме пресичането, да не се е
съобразила с приближаващото превозно средство, не се установява да е навлязла внезапно
на платното за движение, да е предприела пресичане при ограничена видимост или да е
удължила ненужно времето си за пресичане, респ. да е спряла без необходимост на пътното
платно. В тази част няма и депозирана жалба, поради което е недопустимо произнасяне.
Гореизложените правни констатации обосновават извода за наличието на предпоставките на
чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД по отношение на причинителя на вредата, а именно: вреди, виновно
противоправно деяние от страна на причинителя на вредата, причинна връзка между това
деяние и причинените вреди. При това положение ищцата има правото да получи
обезщетение за причинените вреди - неимуществени и имуществени .
Досежно размера на обезщетението, съдът съобрази следните обстоятелства:
В процесния случай ищцата претендира претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания от факта на обездвижване на дясната ръка, като в една зона има няколко
травматични увреждания, засегнали различни части на десния горен крайник: закрито
счупване и изкълчване на главата на дясната раменна кост в горната й част, счупване
на олекранона (задния израстък) на дясната лакътна кост и изкълчване на лакътната
става.
САС съобразява факта, че е претърпяла две оперативни интервенции: на 12.03.2018г. - при
която е извършено отстраняване на изкълчената глава на дясната раменна кост, а раменната
става е била изцяло подменена с раменна ендопротеза (изкуствена става), и на 30.07.2018г. -
извършена около 4 месеца след предходната по причина, че пострадалата не е възстановена,
а в областта на дясната лакътна става са се проявили болки, които постоянно се засилват.
Проведеното ново оперативно лечение включва остеоклазия (разчленяване) на лошо
зарастнала фрактура и изкълчване на олекранона (задния израстък) на дясната лакътна
кост, по-късно открити, с извършено наместване на ставата, остеопластика и гипсова
имобилизация. Общо лечебният и възстановителен период при пострадалата е продължил 1
година след инцидента - общо 334 дни. По отношение на констатираната на по-късен етап
костна увреда в областта на дясната лакътна става, съдът съобразява, че симптомите на
въпросната травма са се проявили в период, в който поради извършеното ендопротезиране
на дясната раменна става и свързаната с това имобилизация, ищцата е била силно
ограничена в движенията си и не е могла да изпълнява никаква трудова дейност, а
8
евентуалното претърпяване на друга битова травма в този период е практически изключено,
тъй като подобна травма би оказала пагубно влияние върху поставената ендопротеза.
Съдът съобразява факта, че раздробяване на дясната раменна става на малки фрагменти е
довело до поставяне на изкуствена раменна става. Състоянието на ръката е било
допълнително влошено от счупването на дясната лакътна става, което не е установено при
първоначалното приемане в лечебното заведение и точно това е наложило последваща
оперативна интервенция т.е. продължителността на лечението респ. на преживените болки
не е резултат единствено на ПТП, но и на лекарски пропуск. Като съобрази възрастта на
пострадалата - 62г. към датата на ПТП - през 2018г., тежестта на уврежданията и
последиците от тях, факта, че е била пешеходка, изпитаните болки и страдания, техния
интензитет и продължителността им, наличието на ограничен обем на движенията на
дясната ръка и променения ритъм и начин на живот, съдът намира, че присъденият размер
от общо 70 000 лева не е съобразен с икономическата конюктура в страната за 2018г., обема
на вредите и факта, че има няколко травматични увреждания, засегнали части само на
дясната ръка т.е. обездвижен е един крайник. Затова обезщетението следва да бъде намалено
по размер до сумата от 40 000 лв. Безспорно е, че в хода на производството
застрахователят е направил доброволно плащане на сумата от 31 500 лв. на 04.04.2019г.
и допълнително сумата от 13 500 лв. на 25.03.2022г. или общо платени до момента
45 000 лв.
Ето защо САС намира, че искът е погасен чрез плащане в хода на производството респ.
жалбата е неоснователна.
По отношение на началната дата на дължимост на лихвите съдът констатира, че СГС е
присъдил такива считано от 18.05.2018г. с оглед връчване на поканата. Пострадалата
въвежда оплакване в тази част, като счита че лихвите се дължат, считано от датата на
деликта. Възражението е неоснователно. Настоящият състав на САС възприема
разрешенията, дадени в актуалната практика на ВКС, обективирана в решение № 72 от
29.06.2022г. по т.д. № 1191/2021г. на I т.о. Според нея, КЗ в сила от 01.01.2016 г., изрично
диференцира отговорността на застрахователя за собствената му забава – чл.497 КЗ - от
отговорността му за забава, като функционално обусловена от отговорността на
делинквента- чл. 494, т. 10 КЗ, чл. 493, ал.1, т.5 КЗ, вр. чл. 429, ал. 2, т. 2, вр. ал. 3, вр. чл.
430, ал. 1, т. 2 КЗ. В решението е изведен извод, че застрахователят следва да покрие спрямо
увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава от датата на
уведомяването си от застрахования за настъпването на застрахователното събитие, или от
датата на уведомяване или на предявяване на застрахователната претенция от увреденото
лице, която от двете дати е най-ранна. След изтичане на срока по чл.496 ал.1 КЗ и при липса
на произнасяне и плащане на обезщетение от застрахователя, същият дължи законната
лихва върху обезщетението за собствената си забава. С решението е изоставено разбирането,
обективирано в решение по т.д. № 2013/2019 г., а от друга страна, изцяло е възприето
становището на ВКС в постановените решения по т.д. № 2466/2018 г. и по т.д. № 122/2020 г.
на I т.о. В тълкувателната част на решението по т.д. № 2466/2018 г. изрично е отразено, че:
9
лихвите за периода от датата на деликта до датата на уведомяване на застрахователя
не се покриват от застрахователя, а разликата в периодите по отношение на дължимото
спрямо увреденото лице обезщетение за забава от делинквента и съответно - от
застрахователя, се извежда не само от изричното правило на чл.429 ал.3 изр.2 КЗ, но и
предвид въведената с КЗ, в сила от 01.01.2016 г., абсолютна процесуална предпоставка за
предявяване на пряк иск срещу застрахователя на делинквента по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите. Затова жалбата е неоснователна и в тази част.
С оглед гореизложеното и въпреки несъвпадане изводите на първа и настоящата
инстанции решението следва да бъде потвърдено, тъй като е недопустимо влошаване
положението на жалбоподателя. Жалбата на застрахователя е върната обратно с
влязло в сила разпореждане на СГС.
Що се отнася до твърдението на жалбоподателката, че решението е недопустимо, тъй като е
извън диспозитивното начало т.е. искът е предявен до 50 000 лв. частичен от общо
дължимите 100 000 лв., СГС намира, че искът е основателен до 70 000 лв., но поради
извършено плащане и след приспадане на 31 500 лв., присъжда сумата от 38 500 лв., която
попада в размера на предявения иск.
Съгласно ТР № 1/21г. от 01.08.2022г. постановено по т.д.№ 1/21г. на ОСГТК на ВКС е
прието, че в тази хипотеза не е налице плюс петитум. Оценката на увредения по отношение
на претърпените неимуществени вреди, която намира своя израз в петитума на исковата
молба, не е и не може да бъде ограничителен критерий за свободното определяне на размера
на справедливото обезщетение от страна на съда. Пострадалият претендира справедливо
обезщетение на своите засегнати блага с неимуществено изражение, като посочва сумата, до
която би искал да бъде обезщетен. Същата не е непременно свързана с неговото разбиране
за справедливост, тъй като той съобразява различни фактори - родова подсъдност, дължима
държавна такса, евентуални разноски и пр. (чл.71, ал.1 ГПК и чл.104 ГПК). Когато
пострадалият твърди, че е претърпял вреди от непозволено увреждане в определен размер и
посочва паричния им еквивалент, включително и като признава своя принос, съдът не е
длъжен да възприеме неговата оценка, тъй като законодателят е възложил именно на него
задължението да определи размера на справедливото обезщетение (чл.52 ЗЗД). Съдът, при
доказан по основание иск и при установено съпричиняване, не може да обезщети само част
от неимуществените вреди от деликта с мотив, че с оглед принципа на диспозитивното
начало в гражданския процес (чл.6 ГПК) е недопустимо при прилагане разпоредбата на чл.
51, ал. 2 ЗЗД да се намалява обезщетение, което не е поискано. Диспозитивното начало е
водещо в гражданския процес и съобразно с този принцип предметът на съдебното
производство и участниците в процеса се определят по волята на търсещото защита лице, но
същият не изключва задължението на съда да направи своите изводи за това дали
юридическите факти, на които страните основават правата си, са се осъществили и са
породили твърдените от тях правни последици, както и да се съобрази с принципа за
справедливостта при определяне на обезщетението за неимуществени вреди от деликт.
Пострадалият следва да посочи ясно обстоятелствата, от които може да се направи извод за
10
накърняване на негови неимуществени блага, а съдът по вътрешно убеждение (чл.12 ГПК)
определя обезщетението за всички неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането, и спрямо определения по справедливост размер прилага
разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД. При постановяване на решението съдът е длъжен да вземе
предвид и фактите, от значение за размера на вредите, настъпили след предявяване на иска
(чл.235, ал.3 ГПК), тъй като продължаващите в хода на процеса болки и страдания не са
ново правопораждащо основание. Съдът следва в своите мотиви да посочи величината
(размера), спрямо която прилага намаляването, а размерът на паричното обезщетение,
предявен с исковата молба, има значение с оглед забраната за произнасяне plus petitum .
Затова ВКС приема, че когато са налице предпоставките на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, съдът следва да
намали обезщетението спрямо размера, за който искът би бил основателен, ако не би се
наложило намаляването му поради принос на пострадалия. Размерът на заявената
претенция не съставлява решаващ фактор при преценката относно действителния
размер на вредата, подлежаща на обезщетяване, тъй като претендираното обезщетение
може да не е равно по размер на определеното от съда по справедливост. С оглед
забраната за присъждане plus petitum съдът следва да присъди обезщетение до размера на
исковата претенция, ако след намаляването му при предпоставките на чл.51, ал.2 ЗЗД
същото надхвърля по размер претендираното. Аналогично е положението при извършено
плащане в хода на производството, което правилно е зачетено по реда на чл.235 ал.3 ГПК, а
искът е частично отхвърлен като погасен по давност.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Обжалваем интерес от 11 500 лв., като жалбата е изцяло неоснователна .
На осн.чл.78 ал.3 ГПК жалбоподателката-ищец дължи в полза на въззиваемата страна
направените пред въззивна инстанция разноски в размер на 770 лв., и 300 лв.
юрисконсултско възнаграждение за явяване пред въззивна инстанция.
Воден от горното и на основание чл. 272 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260548 от 14.02.2022г. постановено по гр.д. № 15084/2018г.,
по описа на СГС, ГО, 21 състав, в обжалваната му отхвърлителна част.
ОСЪЖДА Е. А. Г., ЕГН ********** съдебен адрес: гр. ***, ул. „***” № *, ет. *, чрез адв.Й.
ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА „ЗК Уника" АД гр. София, ЕИК *********, адрес на
управление: гр. София бул. „Тодор Александров" № 18, сумата от 1070 лв./хиляда и
седемдесет лева/ направени разноски пред въззивна инстанция
В необжалваната осъдителна част решението е влязло в сила.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му на страните с
касационна жалба пред ВКС.
11
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12