№ 1168
гр. София, 08.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Десислава Ст. Чернева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Десислава Ст. Чернева Въззивно гражданско
дело № 20211100515207 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 20199065 от 15.10.2021 г., постановено по гр.д. № 20217/2020 г. по
описа на Софийски районен съд, 120ти състав съдът е отхвърлил предявените от
Застрахователна компания /ЗК/ „У.“ АД с ЕИК **** със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. **** искове срещу ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК ****, със седалище
и адрес на управление гр. София, бул. **** с правно основание чл. 411 от КЗ за
заплащане на сумата от 3155,87 лв., представляваща регресно вземане по осъществено
застрахователно събитие – изплатено застрахователно обезщетение по застраховка
„Каско“ за вредите по лек автомобил „Дачия“, модел „Дъстър“с рег. № ****, ведно със
законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба, и
мораторна лихва за периода 30.09.2018 г. – 26.05.2020 г. за сумата от 530,40 лева. Със
същото решение са възложени разноските съгласно изхода на спора..
Срещу решението е депозирана въззивна жалба Застрахователна компания /ЗК/
„У.“ АД с ЕИК ****. Процесуалният представител счита, че решението е неправилно,
постановено при нарушение на материалните и процесуалните норми. Порочността на
решението е обоснована с доводи за неправилно зачетена доказателствена сила на
частен документ /протокол за ПТП/ и неоткриване на производство по чл. 193 ГПК за
оспорването му. Счита за неправилни изводите, че водачът на застрахованото при
ответното дружество не е допуснал нарушение на разпоредбите на ЗДвП. Счита, че
механизмът на ПТП е изяснен, поради което моли решението да бъде отменено, а
предявените искове – уважени. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
ответника ЗД „Б.И.“ АД, с който счита жалбата за неоснователна. Твърди, че по делото
не са събрани категорични доказателства за вината на водача на лек автомобил с марка
1
„Опел“, модел „Астра“с рег. № ****. Моли решението да бъде потвърдено.
Претендират се разноски.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на обжалвания съдебен акт и
възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:
Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно
и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.
По отношение на правилността намира следното:
Встъпването в правата на увреден от страна на застраховател, който го е
обезщетил в изпълнение на поети с договор за имуществено застраховане задължения,
срещу застрахователя на гражданската отговорност на деликвента - чл. 411, ал. 1 КЗ се
обуславя от установяването в доказателствена тежест на ищеца на три групи факти: 1/
наличие на валиден договор за имуществено застраховане с увредения и плащането по
него на обезщетение за настъпили вреди, както и на обичайните разноски за неговото
определяне; 2/ възникнали права на увредения срещу причинителя на вредите на
основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД - т.е., че вредите са причинени от деликвента, с негово
виновно и противоправно поведение и 3/ наличие към момента на настъпване на ПТП
на сключен валиден договор за застраховка "гражданска отговорност" между
деликвента и ответника.
Установено е по делото, а и не се спори, че между ищеца Застрахователна
компания /ЗК/ „У.“ АД и застрахования ,,Сот-сигнално охранителна техника‘‘ ЕООД
бил сключен валиден договор за имуществено застраховане „КАСКО“ обективирана в
застрахователна полица № 17900112766 с обект на застраховане лек автомобил по лек
автомобил „Дачия“, модел „Дъстър“с рег. № **** и със срок на застрахователно
покритие от 00.00 ч. на 13.12.2017 г. до 24:00 ч. на 12.12.2018 г.
Доказано е също така, че в срока на действие на договора за имуществено
застраховане - на 06.03.2018 г. е настъпило застрахователно събитие -
пътнотранспортно произшествие в гр. Петрич, на ул. „Цар Борис“ с участието на лек
автомобил марка „Опел“, модел „Астра“ с рег. № ****, управляван от К.В.К. и лек
автомобил марка „Дачия“, модел „Дъстър“ с рег. № ****, с водач Д.Д.В., за което г.
Застрахователят Застрахователна компания /ЗК/ „У.“ АД заплатил на собственика на
лек автомобил марка „Дачия“, модел „Дъстър“ с рег. № **** сумата 3140,87 лева,
/фактът на осъщественото от ищеца заплащане на застрахователно обезщетение не е
бил спорен между страните/.
Безспорно е между страните и съществуването на валиден договор за
застраховка "гражданска отговорност" между ответното дружество и собственика на
лек автомобил лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“ с рег. № **** – К.К. със
застрахователно покритие 06.03.2018г. – 05.03.2019г.
С регресна покана от 28.08.2018 г., ищецът поканил ответника да му възстанови
сумата от 3155,87 лева, от която 3140,87 лв. - заплатено застрахователно обезщетение
и 15 лв. - ликвидационни разноски.
От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че на
2
16.03.2018 г., около 21:30 часа, на ул. Цар Борис, е осъществено пътнотранспортно
произшествие между лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра и лек автомобил
марка „Дачия“, модел „Дъстър“. Водачът на лек автомобил „Дачия“ – св. В.,
изпълнявайки служебните си задължения като автопатрул в „СОТ-161“ в гр. Петрич,
тръгнал с автомобила от магазин „Била“ в гр. Петрич в посока Община Петрич. В
същото време л.а. марка „Опел“, модел „Астра“ се спускал от магазин „ГУМ“ в гр.
Петрич към сградата на общината, като водачът му забелязал стоящия на Т-образното
кръстовище. В района на Т-образното кръстовище водачът на л.а. „Дачия“ потеглил,
изтегляйки се от кръстовището със скорост от около 5-10 км/ч, в който момент /след
като излязъл на пътя/ л.а. с марка „Опел“, модел „Астра“, движейки се със скорост – от
около 40 км/ч, го ударил в задната му част. След случилото се участниците в ПТП-то
съставили и подписали констативен протокол. Вреди били установени и по двата
автомобила, а именно в предната част по отношение на л.а. марка „Опрел“, модел
„Астра“ и в задната част на л.а. марка „Дачия“, модел „Дъстър“.
Според свидетеля В., л.а. марка „Опел“, модел „Астра“ се е движел с висока
скорост – от около 40 км/ч, по която причина се е случил инцидента, а според
показанията на св. К. до ПТП се е стигнало заради отнемане на предимството му от
водача на л.а. „Дачия“. И двамата свидетели отричат да имат вина за случилото се.
Спорните между страните въпроси по същество във въззивното производство са
свързани с това чия е вината за настъпването на процесното ПТП. В тази връзка
правилен се явява извода на първоинстанционния съд за обстоятелството, че не е
установена вината на водача на лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“ с рег. №
****, тъй като същата не се установява нито от протокола за ПТП, нито и от
заключението по приетата съдебно- автотехническа експертиза, както и от
останалия доказателствен материал.
В двустранния констативен протокол за ПТП е отразено, че водачът на превозно
средство А, а именно лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“ с рег. № **** е
виновен за ПТП-то. Двустранният констативен протокол за ПТП представлява частен
документ. В конкретния случай, той е подписан и от двамата водачи, и съгласно
разпоредбата на чл. 180 ГПК съставлява доказателство, че изявленията, съдържащи се
в него, са направени от същите тези лица. Следователно документът не обвързва съда
по отношение верността на съдържанието му, а само по отношение на
идентификацията на титулярите на изявленията в него. Действително производство по
оспорването му, е поискано от ответното дружество още в отговора на исковата молба.
Независимо, че не е било проведено такова, по делото са разпитани като свидетели
водачите на двата леки автомобила, участвали в пътния инцидент. В показанията си
потвърждават, че положеният в протокола подпис в съответната графа е именно техен.
Доказателствената стойност на този протокол, срещу оценката на който са направени
оплаквания във въззивната жалба, като частен документ, съдържанието на протокола се
преценява от съда съобразно всички доказателства по делото, както изисква нормата на
чл. 178, ал. 2 ГПК.
В настоящия случай констативният протокол за ПТП не е съставен от
длъжностното лице, което да е посетило местопроизшествието. По тази причина този
протокол не се ползва с материална доказателствена сила.
Действително в представения по делото двустранен констативен протокол е
налице признание на вината от водача на лек автомобил „Опел“, модел „Астра“.
Впоследствие в показанията, дадени пред съда, направеното признание се отрича. В
тази връзка е нужно да се посочи, че когато е направено волеизявление от участник в
3
ПТП, протоколът има доказателствена сила относно съдържащите се неизгодни за
лицето факти. В настоящия случай, обаче не е налице извънсъдебно признание на
факти, а единствено признание на вина, която представлява субективно отношение на
водача към произшествието. Чия е вината за настъпилото ПТП е правен извод, който
подлежи на преценка от съда. Такъв въпрос не може да бъде зададен на вещо лице по
експертиза, аналогично даден отговор на експертизата чия е вината не обвързва съда.
Следователно, направеното признание от водач на моторно превозно средство относно
вината направено в протокол от ПТП или в съдебно заседание е правно ирелевантен.
Вината на водача следва да бъде преценена въз основа на всички доказателства по
делото. В случая обаче такива доказателства липсват. Същевременно, изслушаното по
делото заключение на съдебно-автотехническата експертиза се основава само и
единствено на констативния протокол. Водачът на л.а. „Опел“ в показанията си отрича
вината си, като не са налице никакви доказателства за вината му. В показанията си
двамата свидетели изнасят подробности относно механизма и причината за настъпване
на ПТП-то, за преценката на които са необходими специални знания. Същевременно,
изслушаното по делото заключение на съдебно-автотехническата експертиза се
основава само и единствено на констативния протокол, като допълнителни искания в
тази връзка от страните не са направени.
В констативния протокол, водачите на двете МПС не са изобразили схема на
механизма на настъпилото ПТП. В него не е отразена и траекторията, по която са се
движили участниците в инцидента. По делото не се установяват и съответните пътни
знаци, които са регулирали движението на мястото на произшествието. Следователно,
не е възможно да се направи извод кой виновно е нарушил правилата за движение по
пътищата. Показанията на свидетелите са противоречиви по отношение на поставения
знак на Т-образното кръстовище пред водача на лек автомобил марка „Дачия“, модел
„Дъстър“. Констатират се разминавания от споделеното от тях дали е имало пътен знак
,,Стоп‘‘ или пътен знак ,,Спри, допусни път с предимство‘‘ и какво е било
ограничението на скоростта за водача на л.а. „Опел“, модел „Астра“.
Ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носи тежестта на
доказване на механизма на ПТП, поради което той следва да ангажира и други
доказателства, когато протоколът за ПТП не удостоверява всички релевантни за
механизма на ПТП обстоятелства или преценката им изисква специални познания,
които съдът не притежава. / в този смисъл в. ж. Решение № 15/25.07.2014 по дело №
1506/2013 на ВКС, ТК, I т. о., докладчик съдията К. Н., Решение № 71/16.08.2017 по
дело № 60343/2016 на ВКС, ТК, II т. о., докладчик съдията К. М. /.
Въззивният съд намира, че изводите на СРС, че от събраните по делото
доказателства не е установено безспорно виновно поведение на водача на
застрахованото при ответника превозно средство марка „Опел“, модел „Астра“. са
правилни.
Констатираните непълноти и противоречия в доказателствения материал не
позволяват на настоящият въззивен състав да приеме, че въззивникът-ищец е изпълнил
възложената му доказателствена тежест, предприемайки активно процесуално
поведение в процеса на доказване предмета на делото. Поради това не следва да бъдат
обсъждани останалите елементи от фактически състав/вреди по вид и размер/.
При съвпадение на мотивите на въззивния състав и тези на СРС, решението
следва да се потвърди, като постановено в съответствие с материалния и процесуален
закон. Доколкото изходът от спора няма да се промени, не е налице основание за
промяна на решението и в частта по разноските.
4
По разноските пред въззивната инстанция:
С оглед изхода на спора право на разноски има въззиваемата страна. Разноски за
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер са претендирани в срок с
отговора на въззивната жалба. По изложените съображения и на основание чл. 78, ал. 8
ГПК ЗД „У.“ АД следва да бъде осъдено да заплати на ЗД „Б.И.“ АД разноски за
юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната
инстанция в размер на 100,00 лева.
Мотивиран от изложеното по-горе и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК Софийски
градски съд, в настоящия съдебен състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20199065 от 15.10.2021 г., постановено по гр.д. №
20217/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 120-ти състав.
ОСЪЖДА ЗК „У.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. ****, представлявано от Д.С.Т. и Н.Г.И., да заплати на ЗК „Б.И.“ АД, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. ****, представлявано от С.П. и
К.К., разноски за юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство
пред въззивната инстанция в размер на 100,00 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалван съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5