№ 1176
гр. Варна, 06.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на пети
юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Невин Р. Шакирова
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
Сложи за разглеждане докладваното от мл.с. Александър В. Цветков
Въззивно гражданско дело № 20213100502907 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:05 часа се явиха:
След спазване разпоредбата на чл.142, ал.1 ГПК.
Въззивникът М. Н. П., редовно призован, явява се лично. Представлява се от адв. Д.,
редовно упълномощена и приета от съда от преди.
Въззиваемата страна НАРОДНО ЧИТАЛИЩЕ „ИСКРА-1924“, гр. Варна, редовно
призована, представлява се от адв. Ф., редовно упълномощен и приет от съда от преди.
Съдът докладва молба от 5.07.2022 г. от адв. Д., с която се иска отвод на съдебния
състав по настоящото дело. Посочва се, че членове на настоящия съд състав са участвали
при постановяване на съдебни актове по в.ч.гр.д. 1403/2020 г., по което с определение е
потвърден съдебен акт на ВРС, с което се признато, че са дадени от страна на съда
подвеждащи некоректни указания и е постановен съдебен акт по молба, която не е била
подавана от страна на Ц.Я.. По в.гр.д. № 2308/17г. на ВОС със страна Сийка Николова, на
която и до настоящия момент все още не е връчено въззивно съдебно решение с аргумент, че
процесуалният представител бил уведомен, без да се прави разлика между уведомяване и
връчване, както и постановеното Определение № 4306/02.12.2021 г., с което е установено от
съдебния състав липса на подписване на въззивната жалба и като се имат предвид висящите
в момента производства, включително и такива указани от страна на Главния прокурор и на
ВСС по проверки за извършени закононарушения от въззиваемата страна евентуално нейния
процесуален представител. Възникнали са съмнения относно ефективното опазване на
нейната равнопоставеност в процеса и евентуалната липса или наличие на предубеденост на
съдебния състав или отделни негови членове. Моли настоящият съдебен състав да се отведе
от гледане на настоящото дело.
1
АДВ. Д.: Представям копие на хартиен носител за съда и за насрещната страна.
Приложено е писмо от ОД на МВР Варна до ВРС по гр.д. 2740/2020 г. с искане да се
предоставят данни за извършените закононарушения във ВРС. В част от делото бяха
извършени закононарушения, за които сме сезирали Главния прокурор и ВСС. Това писмо
изисква от ВРС, установихме преди няколко дни в електронната папка на ВРС по дело
2740/2020 г. документи, за които твърдим, че са свързани с документна измама. Комплексно
е положението, имаме предвид, че не сме напълно сигурни и спокойни, че правата на
доверителката ми са безпристрастно гледани от настоящия съд, защото посоченото
определение рискуваше да ни остави без въззивна жалба. Тя беше подписана с електронен
подпис и всичко беше представено във ВРС. Следваше да се установи от съдебния
администратор, че е подписан с електронен подпис. Не съдът, а компетентен специалист
следваше да установи, че въззивната жалба е подписана с електронен подпис. Доверителката
ми рискуваше, ако аз не успея в 7-дневния срок да поправя това несъществуващо погрешно
положение да нямам подписана с електронен подпис въззивна жалба, доверителката ми
рискуваше настоящото производство да бъде прекратено. На всички посочени в молбата
места има в момента висящи производства, в които се разглеждат действия на въззиваемата
страна, касаещи незаконното уволнение на доверителката ми. Действаме комплексно
навсякъде, където има значение информацията. Да е известно, че тези институции
разглеждат действия включващи действията и по настоящото дело. Според мен като
процесуален представител по дело № 2308І2017 г. във връзка с неправилни действия на член
на съдебния състав, които не могат да бъдат обжалвани и по които не може да бъде
защитено правото на страната. Произнасянето е, че не е връчено въззивното решение, което
подлежи на касационно обжалване. Срокът за обжалване започва да тече в момента на
връчването му, но съдебният състав счита, че няма нужда да бъде връчвано възазивното
решение, т.к. процесуалният представител бил уведомен за решението.
АДВ. Ф.: Считам, че липсват изложени основания, предвидени в ГПК, чл. 22, ал.1 в
представената от процесуалния представител на въззивника молба. Пространственото
изложение, касаещо нередовност на въззивната жалба не е основание за отвод на съдебния
състав. Представените с молбата документи от икономическа полиция, видно от датата, те са
от 22.04.2022 г., днес е 05.07.2022 г. и нямат касателство към отвод на съдебния състав.
Моля да оставите без уважение молбата и да дадете ход на делото.
АДВ. Д.: Установихме го преди няколко дни в електронната папка по
първоинстанционното дело като в същата папка не съм установила данни това писмо да е
изпратено по въззивното дело от ВРС.
Съдът като се запозна с представената в писмен вид молба, допълнително
изложените съображения и пояснения в с.з. от адв. Д. и като взе предвид становището на
2
процесуалния представител на насрещната страна намира, че не са налице основанията
посочени в чл. 22, ал. 1 ГПК за отвеждане на съдебния състав от разглеждане на делото. Не
са налице обстоятелствата от т. 1 до т. 5 като не са изложени и твърдения тази насока. Не са
налице и обстоятелства по т. 6 като изложените твърдения и обяснения за участие на
членове от състава в разглеждане и постановяване на актове по други съдебни производства
и актове по движението на настоящото в.гр.д., сочещи на неправилност на действията и
актовете или евентуално незаконосъобразност, не представляват такива по т. 6 на чл. 22
ГПК. Същите подлежат на контрол от горна съдебна инстанция при евентуално обжалване
на постановените по делата от съдебния състав актове.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав
О П Р Е Д Е Л И:
ОТКАЗВА ДА СЕ ОТВЕДЕ от разглеждането на в.гр.д. № 2907/2022 г. по описа на
Варненския окръжен съд, Гражданско отделение.
АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Ф.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА ЖАЛБАТА
Производство e по реда на чл. 267 от ГПК и е образувано въз основа на следните
жалби:
1.) Въззивна жалба с вх. № 295808/05.08.2021 г., от М. Н. П., действаща чрез
процесуален представител адв. М. К. Д., срещу Решение № 262204/07.07.2021 г. по гр. дело
№ 2740/2020 г. по описа на ВРС, в частите, с които са отхвърлените предявените от
жалбоподателя срещу Народно читалище „Искра-1924“, гр. Варна, обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ,
както следва: да бъде признато за незаконно и отменено прекратяването на трудовото
правоотношение между ищеца и ответника, извършено със заповед № 13/27.12.2019 г. на
основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ; ищецът да бъде възстановен на заеманата преди
преустановяване на трудовото правоотношение длъжност „Читалищен секретар“ в Народно
читалище „Искра 1924 г.“ гр. Варна, както и ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца
3
обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в размер на 7 410.00 лева за
период от 6 месеца, считано от 27.12.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 26.02.2020 г. до окончателното изплащане на сумата,
както и в частта, с която страната е осъдена на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК да заплати в
полза на ответника сумата от 1050.00 лева за адвокатско възнаграждение. В жалбата се
изразява становище за недопустимост и неправилност на обжалваното решение, поради
противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което се отправя искане за
неговото обезсилване, или в условията на евентуалност отмяната му в обжалваните части и
уважаване на исковете с присъждане на съдебно-деловодни разноски. Жалбоподателят
оспорва извода на съда, че е налице валидно взето с решение на Настоятелството,
обективирано в протокол от 12 август 2019 г. за прекратяване на трудовото й
правоотношение, като счита, че такова решение никога не е било вземано. Гласувано било
единствено предложението на К. Б. да се сезират компетентните органи за да понесат
отговорност виновните лица, но не и М. П. да бъде освободена от заеманата длъжност. В
допълнение сочи, че протоколът е воден от лице, което не е член на читалището, като счита,
че същият е фалшифициран чрез подмяна на листи. Освен, че липсвало решение за
прекратяване на трудовото правоотношение с жалбоподателката, в протокола отсъствали
констатации за липса на качества, а се говорело за липса на отзивчивост да приеме новата си
длъжностна характеристика, ведно със споразумение към договора. Счита, че поведението
на Председателя на Настоятелството да я принуждава да приеме посочените изменения с
цел намаляване на трудовото й възнаграждение е незаконно и противоречи на императивни
норми на КТ. На следващо място въззивникът оспорва извода на първоинстанционния съд,
че с последващо решение от 26.09.2019 г. отново било взето решение, като излага
твърдения, че и на това събрание не е вземано такова. Счита, че изразената в протокола воля
на членовете на Настоятелството била заседанието да бъде закрито, а не трудовото му
правоотношение да бъде прекратено, както неправилно възприел съда. Погрешна била
преценката на последния още, че се е провело „извънредно събрание на действащите
членове на Настоятелството" на 27.11.2019 г., както и че същото е било свикано и проведено
редовно, респ., взетите от него решения били легитимни Варненският районен съд не взел
предвид още, че не може лице, на което липсва комуникативност, организираност,
отзивчивост и дисциплинираност да организира в продължение на повече от 8 години
такива мащабни събития, като концерт във варненски МОЛ, фестивали, поетични вечери, в
присъствието на водещи представители на културата, литературата, музикалното изкуство в
национален и международен мащаб. Като показателен за това бил фактът, че след
уволнението й само незначителна част от тези събития са продължили да се провеждат. На
следващо място излага твърдения, че заемайки изборна длъжност читалищен секретар,
никой член на Настоятелството и самото Настоятелство не може да реши самостоятелно да
прекрати трудовия й договор без санкцията на Общото събрание на читалището. В този
смисъл останал неразгледан и поради това и неразрешен въпросът относно правомерността
на действията на Председателя на Настоятелството Н.К. и члена на Настоятелството - К. Б.,
4
както и на Председателя на Проверителната комисия И.И., както и относно възможността те
да дават оценка относно качествата на служителката. Жалбоподателката твърди още, че не е
уведомена за провеждане на заседанието на Настоятелството от 27.11.2019 г., като оспорва и
доводите на ответната страна, че другият член А.М. също не е уведомена поради направен
писмен отвод. Липсвали разумни обяснения защо не е връчена покана и на Р.У. за
заседанието. От събраните гласни доказателства в производството се установявало, че
покани на тримата членове не били изготвяни. Обосновава твърдението си за нарушение на
ЗНЧ и Устава на читалището по твърдения, че Председателят е длъжен при свикване на
заседания на Настоятелството да уведоми всички негови членове, независимо дали те искат,
не искат или не могат да присъстват. Въз основа на изложеното оспорва извода на съда за
законосъобразност на свикването и провеждането на заседанието, доколкото от общо пет
члена на Настоятелството на него присъствали само двама, а други трима изобщо не били
уведомявани за него. В същото време членът на Проверителната комисия И.И. не можела да
бъде включена във вземането на решения на Настоятелството. На следващо място
въззивникът счита, че жалбите на които се е позовал съда са изфабрикувани и не
установяват липсата на качества за изпълнение на длъжността читалищен секретар, а касаят
изявления относно тази на библиотекар. Оспорва, че е следвало да борави и с касовия
апарат, тъй като същото не било включено в длъжностната й характеристика. От друга
страна, представената от ответната страната такава характеристика за длъжността секретар-
библиотекар не била подписана от служителката, поради което позоваването на нея от
страна на първоинстанционния съд водило до необоснованост на решението му. П. отказала
да я подпише, защото същата никога не е била обсъждана и приемана от Настоятелтвото. Не
отговаряло и на действителността твърдението на ответника, че изготвянето на нова
длъжностна характеристика се дължало на обстоятелството, че предходната не носила
подпис и печат на работодателя. Преповтаряйки възраженията си относно действителността
на решенията на Настоятелството по протоколи от 12.08.2019 г. и 26.09.2019 г., счита, че
дори и същите да се приемат за законосъобразни, отново заявява, че трудовият и договор
може да бъде прекратен единствено след решение на Общото събрание, което се явява неин
работодател. Още веднъж жалбоподателката оспорва констатацията, че й липсват
необходимите качества за ефективно изпълнение на заеманата длъжност по твърдения, че за
период от 8 години, благодарение инициативността,упоритостта и ефективната работа е
извършен ремонт на репетиционната зала на читалището,какъвто не е правен от 40г.,
организирано е преместването и подреждането на фонда на библиотеката, обзавеждане
читалището с всички необходими материални ресурси за ефективна работа, и са създадени
13 нови форми на работа в читалището, както и са привлечени художествени ръководители
на съставите. По изложените съображения счита, че заповедта за уволнението й е
необоснована, а периода, за който се твърди, че имало оплаквания спрямо нея в по-голямата
си част тя била в отпуск по болест. Посочва, че не е налице разрешение от Инспекция по
труда за прекратяване на трудовото правоотношение. Поддържайки изложените
възражения за незаконосъобразност на свикването и провеждането на заседанията на
Настоятелството на читалището, счита, че са налице пороците, касаещи липса на форма и
5
липса на компетентност на органа, издал заповедта. С оглед подробно изложените
възражения въззивникът моли за отмяна на решението и уважаване на предявените искове.
Отправя доказателствени искания за провеждане на експертиза, прилагане на писмени
доказателства, както и за задължаване на Председателя на Настоятелството на НЧ „Искра -
1924“ да даде обяснения пред съда и да представи заверени преписи от отчетни доклади
пред Общото събрание на читалището.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Народно
читалище „Искра“, гр. Варна, чрез процесуален представител адв. Б.Ф., с който същата се
оспорва като неоснователна, необоснована, несъстоятелна, като се твърди, че решението е
правилно, мотивирано и законосъобразно, поради което се моли за неговото потвърждаване.
Счита аргументите на въззивника за трудно разбираеми досежно разумните и съответни
правни основания за несъгласие със съдебното решение, като излага становище и за тяхната
неоснователност. Въззиваемият твърди, че за пръв път пред въззивната инстанция Протокол
от 12.08.2019г. на ОС на Настоятелството е оспорван с твърдения за „вероятно
фалшифициране" чрез подмяна на листи, както и такива за липса на подписи и за наличие на
подписи на лица, които не са членове на настоятелството, поради което същите са
преклудирани, а и не отговарят на обективната истина. Оспорва възражението на
въззивника, че е освободен заради неприемането на новата длъжностна характеристика, като
сочи, че отказа на страната да я подпише, видно от Протокол 5/27.11.2019г., в който ясно и
конкретно са отбелязани качествата които според работодателя, последната не притежава,
не представлява основание за освобождаването й. От друга страна счита, че законът не
ограничава работодателя да променя посочената в хода на трудовото правоотношение, ако
същата е връчена на работника, което в настоящият случай е сторено. На следващо място
въззиваемият оспорва твърденията за нередовност при свикването на заседания на
Натоятелството, доколкото липсват покани, тъй като по делото е приобщен като писмено
доказателство Протокол от заседание на Настоятелството от 12.08.2019г., който обективира
взето решение за извършване на уведомления за провеждане на заседания по телефона, с
оглед постигане на финансова икономия. Именно предвид това до У. не е изпращано
писмено уведомление, а последната, както и останалите членове на настоятелството, са
поканени за участие по предвидения с цитираното решение ред. По отношение на
изложените във въззиваната жалба твърдения, касаещи разрешение за уволнението на М.П.
от Инспекция по труда, въззиваемият твърди, че такова не е необходимо, както било
установено по делото. В допълнение акцентира върху факта, че съобразно устава на
читалището длъжността „читалищен секретар" се заема от лица, които се намират в
членствено правоотношение с читалището, а г-жа П. към настоящият момент е изключена с
Решение на ОС на НЧ „Искра 1924" Варна. Предвид заемането в основна степен във ВЖ на
съображения от естество на лични възприятия и съждения, в значителна степен
демонстриращи липса на логическа последователност, безсъмнено преминаващи границата
на изказвания разумната допустимост, а и не кореспондиращи с характера на настоящото
производство, счита че не следва в подробност да излага доводи по всяко едно от тях.
Предвид изложеното обобщава становището си, че са правилни, законосъобразни и
6
нетенденциозни правните изводи на първоинстанционния съд, обосноваващи
неоснователността на исковата претенция. По делото било приобщено легитимно взето
Решение на Настоятелството за освобождаване на М.П. от длъжност, както и така и
мотивирана заповед за прекратяване на трудовото правоотношение между страните, като от
събраните доказателства се установявало, че неефективното изпълнение на трудовите
задължения от ищцата е последица от недостатъчните й организираност, точност и
прецизност. Видна от приложените протоколи от заседанията на Проверителната комисия и
предишното Настоятелство, касаещи предходното освобождаване на М.П. от длъжност, била
тенденциозността в поведението й при изпълнение на трудова дейност, респ. липсата й на
качества, като обективно и трайно състояние, представляващи пречка за ефективно
изпълнение на трудовите й ангажименти. Въззиваемият се противопоставя и на всички
формулирани с въззивната жалба доказателствени искания. По изложените съображения
отправя искане за потвърждаване на обжалваното решение като правилно, мотивирано и
законосъобразно и за присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски.
2.) Подадена е още частна жалба от М. Н. П., чрез адв. М. Д. срещу Определение №
265760/23.09.2021 г. с което е оставена без уважение молбата на частния жалбоподател за
изменение в частта за разноските на постановеното по първоинстанционното гр. дело
Решение № 262204/07.07.2021 г. В частната жалба страната излага твърдения за
недопустимост, евентуално неправилност на обжалвания съдебен акт, поради което моли за
неговото обезсилване, евентуално отмяната му с присъждане на сторените във въззивното
производство разноски. Сочи, че по делото липсвали данни за решение на Настоятелството
на читалището да упълномощи и да плати на адв. М. адвокатски хонорар в посочените в
Договора за ПЗС размери. Предвид горното, а не само защото не е платено по банков път,
процесният Договор за ПЗС е нищожен. Сред правомощията на Председателя на
Настоятелството липсвало такова сам да определи с кой адвокат и за какъв размер на
адвокатския хонорар. Освен всичко, по делото не било представено и пълномощно в полза
на адв. Б. Ф..
В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна Народно
читалище „Искра“, чрез адв. Б.Ф., с който се отправя искане за оставяне без уважение на
подадената частна жалба, като в полза на страната бъдат присъдени съдебноделоводни
разноски.
Съдът се е произнесъл по направените доказателствени искания с определението си
от р.з.
АДВ. Д.: Не възразявам по доклада. Поддържам въззивната жалба и частната жалба.
Оспорвам отговорите на въззиваемата страна. Моля да се приеме по делото като
доказателство приложеното в молбата по днешното с.з. Писмо вх. № 263858/01.04.2022 г. от
ОД на МВР Варна до ВРС. Същото е получено във ВРС след като делото е било изпратено
тук и моля да го имате предвид.
7
АДВ. Ф.: Оспорвам жалбите. Поддържам отговорите. Считам, че писмото е
неотносимо към настоящото производство и не следва да се приема.
Съдът намира, че следва да се приеме по делото днес представеното писмо като
относимо и допустимо към предмета на спора, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и прилага по делото представеното Писмо вх. № 263858/01.04.2022 г. от
ОД на МВР Варна до ВРС.
АДВ. Д.: Няма да соча доказателства. Представям списък с разноски по чл. 80 ГПК.
АДВ. Ф.: Няма да соча доказателства. Представям списък с разноски по чл. 80 ГПК.
АДВ. Д.: Не правя възражение за размера на възнаграждението. Възразявам, че не е
представено решение на настоятелството за сключване договор, което е условие за неговата
действителност.
АДВ. Ф.: Правя възражение за прекомерност на претендираното от насрещната
страна адвокатско възнаграждение.
Съдът намира, че следва да се приемат по делото представените списъци с разноски
и доказателства за извършването им, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА по делото представените списъци с разноски и доказателства за
извършването им.
Съдът, предвид поведението на страните, счете спора за изяснен от фактическа
страна и
8
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. Д.: Моля да уважите и двете жалби. Моля да присъдите на доверителката ми
направените разноски в пълен размер като отхвърлите аргументацията на ВРС, който е
приел, че събранието през септември на настоятелството било решило да уволни М.П.. От
съдържанието на протокола, представляващ част от делото се вижда, че такова решение не е
вземано. Прочетено е изглежда погрешно изречението, че събранието е взело решение да
бъде закрито. Относно уволнението на М.П. изрично беше прието становището да не бъде
уволнявана. ОС е работодателят на М.П.. Тя е секретар по сключено трудово
правоотношение, по което е била уволнена за липса на качества, след като Фейсбук
страницата на читалището гъмжи в целия почти 10-годишен период от секретарстването й
от събития, организирани в 99% от нея. При това положение тя е уволнена за липса на
качества, включително и защото в този период е успяла да поучи за сметка на читалището
увеличаване на субсидираните бройки на два пъти. Това е нещо, което се случва само след
преглед на дейността на читалището – дали тя е достатъчно активна и пълноценна и едва
тогава от Министерство на културата одобряват поискани субсидии. ОС е работодател на
М.П., не е Председателя на настоятелството или самото настоятелство, въпреки че на
няколко пъти се опитва да вземе решения, при които не е наличен кворум и компетентност
на присъстващите, нито има процедура, която е допустима за това. Нарушава се Закона за
народните читалища и устава на читалище „Искра“. На М.П. не са поискани никакви
обяснения, преди да бъде уволнена дисциплинарно по липса на качества. Нейните качества
са оценени от документацията. Тя като 10-годишен секретар на успешно варненско
читалище, което е било преди това в окаяно състояние като материална база и като
активност на читалищната дейност. Тя е направила изключително успешно това читалище и
председателката на настоятелството, чиято компетентност се ограничава, че тя със
съответното си образование работи като санитар в болнично заведение. Този субект е
уволнил поради липса на качества като е оценил преди това, че на М.П. й липсват качества.
На ОС, на което М.П. беше отстранена като член на читалището, не беше поискано
съгласието й тя да бъда уволнена. Беше редно да бъде поискано съгласието на ОС за
одобрение на нейното уволнение. Моля за възможност да представя писмени бележки.
ВЪЗЗИВНИЦАТА: Основанието за уволнение е липса на качества за заеманата
длъжност. Направих справка и видях какви са възможностите за това – липса на
квалификация, промяна на изискванията на работодателя и липса на качества за ефективно
извършване на работата.
По първата - липса на квалификация, отговарям по всички точки и съм избрана с
конкурс.
По втората - промяна в изискванията на работодателя, бях притискана от
работодателя да ми бъде променена длъжностната характеристика, защото съм нямала
9
такава, подписана от председател. Аз доказах, че имам такава.
По последната - липса на качества за изпълнение на работа, които следва да бъдат
обосновани – некомуникативност, конфликтност, според мен те са абсурдни. Години наред
работя не само в читалището, режисьор съм, работя с неправителствени организации и
никой досега не ме е определил като некомуникативна, неинициативна и конфликтна, за
което съм приложила доказателства по делото. За мен това определение е неприемливо.
Работя и като библиотекар. С всичките си функциите съм доказала, че това няма касателство
към мен. Освобождаването ми от работа е осъществено сън заповед на председателя на
настоятелството и е предхождано от решението на ОС. Настоятелството ме освобождава
през 2019 г. с общо решение, без да се е събирало въобще, без да е излязло решение на ОС.
ОС ме освобождава едва 7 месеца след това с подменен състав на членовете. Не може
настоятелството да ме освободи преди решението на ОС.
АДВ. Ф.: Моля да оставите без уважение въззивната жалба и частната жалба. Моля
да потвърдите първоинстанционния съдебен акт като правилен и законосъобразен,
постановен при изследване на целия събран доказателствен материал. Моля да ни
присъдите направените по делото разноски.
Дава възможност на страните да представят писмени бележки в 3-дневен срок от
изготвяне на протокола.
Съдът счете делото за изяснено и ще произнесе решението си в едномесечен срок.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10.39 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
10