МОТИВИ към Присъда № 54 от 23.08.2016 г. на Районен съд – Хасково, постановена по НОХД № 901 по описа за 2016 година.
Районна прокуратура – Хасково е
внесла срещу подсъдимия А.Е.Й. *** обвинителен акт, с който
срещу същия е предявено обвинение за извършено престъпление по чл. 196, ал.
1, т. 1, вр. чл. 194, ал.1, вр.
чл. 29, ал. 1, б „а“ и б. „б“ от Наказателния кодекс, за това, че на 20.02.2016г.,
в местността „Кенана“ в землището на гр.Хасково, при условията
на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи, а именно мобилни телефони „LG E
400" и „Нокия 1200“, мъжки портфейл, съдържащ 95
лв. на обща стойност 210лв., и лични документи, от владението на В.К.Х. ***, без
негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково
представителят на Районна прокуратура – Хасково, в хода на съдебните прения, поддържа обвинението във вида, в който е предявено и счита, че от събраните
в хода на съдебното следствие доказателства и направените от подсъдимия самопризания, фактическата обстановка, била безспорно установена. Предлага, с оглед процесуалния ред, по който протичало производството и
стойността на предмета на престъпление, да му бъде наложено наказание „лишаване
от свобода“ за срок от 1 година, което да бъде изтърпяно при първоначален
„строг“ режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, като в
производството по делото се определи едно общо наказание измежду наложеното на
подсъдимия с настоящата присъда и по други осъждания, деянията, по които били с
процесното в съвкупност и за тях имало събрани
доказателства.
Защитникът на подсъдимия А.Е.Й. *** -
адв. Р.К. *** пледира при произнасянето на присъдата
да се акцентира на основния момент от преценката, предвид процесуалния ред, по
който се разглежда делото и при постановяването на присъдата да се вземе предвид
съдействието, което подсъдимият оказал на разследващите органи, както и пълните
самопризнания, които бил направил. Също така изразеното от него критично отношение
към извършеното деяние. Счита, че не е без значение било обстоятелството,
свързано с ниската обща стойност на отнетите вещи, а и фактът, че е върнал значителна
част от тях. Моли да бъде определено наказание в минимален размер, което да съответства
на извършеното деяние, предвид целите на закона и да бъде редуциран размерът му
съгласно разпоредбата на чл. 58 от НК.
Подсъдимият А.Е.Й. *** разбира обвинението, при допуснатото
предварително изслушване признава изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, а в рамките на съдебното следствие - и вината си. В хода на съдебните прения
се придържа към заявеното от неговия защитник. В даденото му право на последна дума изразява съжаление.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид становищата и възраженията на страните, намира за
установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият А.Е.Й. е роден на *** ***, същият е български гражданин, от турски произход,
без образование - неграмотен, безработен, осъждан с адрес: град Х., ж.к. „О.“ №
*, вх. *, ет. *, ап. *, понастоящем изтърпява наказание „лишаване от свобода“ в
Затвора - Стара Загора.
Видно от приложената по делото Справка
за съдимост, рег. № 201, издадена от Районен съд – Хасково на 02.03.2016 г.,
подсъдимият А.Е.Й. *** е многократно осъждан. От значение при определяне на
квалификацията на деянието са следните осъждания: с Определение № 139/07.07.2011
г. е одобрено споразумение по НОХД № 954/2011г. по описа на Районен съд - Хасково,
за престъпление по чл.196 ал.1 т.2 от НК, извършено на 21.12.2010 г. и му е наложено наказание „лишаване от свобода“
за срок от 6/шест/ месеца, което да изтърпи при първоначален „строг" режим
в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, а на основание чл.59 ал.2 от НК на осъдения е зачетен 1 ден задържане по ЗМВР за 1 ден лишаване от свобода.
С Определение № 202/21.10.2011 г. е одобрено на същата дата споразумение по НОХД
№1203/2011г. по описа на Районен съд- Хасково и за престъпление по чл.196 ал.1 т.2
от НК, извършено на 11.10.2010 г. му е наложено наказание „лишаване от свобода“
за срок от 1 /една / година и 6/ шест/ месеца, което да изтърпи при първоначален
„строг“ режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип; с Определение
№ 6/18.01.2012 г. е одобрено на същата дата по НОХД № 1555/2011г. по описа на Районен
съд - Хасково и за престъпление по чл.196 ал.1 т.2 от НК, извършено на
16.01.2011 г. му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 /една
/ година и 6/ шест/ месеца, което да изтърпи при първоначален „строг“ режим в затвор
или затворническо общежитие от закрит тип, а на основание чл.59 ал.2 от НК на осъдения
е зачетен 1 ден задържане по ЗМВР за 1 ден лишаване от свобода; с Определение №
17/27.01.2012 г. е одобрено на същата дата по НОХД №74/2012 г. по описа на Районен
съд - Хасково и за престъпление по чл.196 ал.1 т.2 от НК, извършено на
20.03.2011 г. му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/
година, което да изтърпи при първоначален „строг“ режим в затвор или затворническо
общежитие от закрит тип; с Присъда № 3/23.01.2012 г. по НОХД №1545/2011г. по описа
на Районен съд- Хасково, влязла в сила 07.02.2012 г., за престъпление по чл.196 ал.1 т.2 от НК, извършено
на 25.06.2011 му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 10 /десет/
месеца, което да изтърпи при първоначален „строг“ режим в затвор или затворническо
общежитие от закрит тип; с Присъда № 10/26.01.2012
г. по НОХД №1303/2011г. по описа на Районен съд- Хасково, влязла в сила 24.04.2012 г.,
за престъпление по чл.196 ал.1 т.2 от НК, извършено на 20.01.2011 му е наложено
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 /една / година и 6/ шест/ месеца, което
да изтърпи при първоначален „строг“ режим в затвор или затворническо общежитие от
закрит тип; с Присъда № 39/12.04.2012 г. по НОХД № 60/2012 г. по описа на Районен
съд- Хасково, влязла в сила 27.04.2012 г., за престъпление по чл. 196 ал.1 т.2 НК, извършено
през периода 01.12.2010 г. - 18.05.2011 г. му е наложено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 2 /две/ години и 6/ шест/месеца, което да изтърпи при първоначален
„строг“ режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип; с Присъда №26/19.03.2012
г. по НОХД № 140/2012 г. по описа на Районен съд- Хасково, влязла в сила 21.06.2012 г.
за престъпление по чл. 196, ал.1, т.2 НК, извършено през периода 02.02.2011 г. -
08.04.2011 г. му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 /три /
години, което да изтърпи при първоначален „строг " режим в затвор или затворническо
общежитие от закрит тип; с Присъда № 60/18.06.2012 г. по НОХД №102/2012 г. по описа
на Районен съд – Хасково, влязла в сила 12.11.2012 г., за престъпление по чл. 196, ал.1, т.2 от НК, извършено
на 19.09.2010 г. му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 /две/
години, което да изтърпи при първоначален „строг“ режим в затвор или затворническо
общежитие от закрит тип и с Присъда № 27/08.04.2013г. по НОХД №235/2013г. по описа
на Районен съд- Хасково, влязла в сила 23.04.2013 г., за престъпление по чл.196, ал.1, т. 2 от НК, извършено
на 24.03.2011г. му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 /две/
години, което да изтърпи при първоначален „строг“ режим в затвор или затворническо
общежитие от закрит тип. С Определение по ЧНД №525/2013г. по описа на РС - Хасково,
в сила от 29.08.2013г. е определено общо и най-тежко наказание измежду осъжданията
му по НОХД № 954/2011 г., НОХД №1203/2011г., НОХД № 1555/2011 г., НОХД № 74
/2012 г., НОХД № 1545/2011 г., НОХД № 1303/2011 г., НОХД № 60/2012 г., НОХД № 140/2012
г., НОХД № 102/2012 г. и НОХД №235/2013 г., всички по описа на РС- Хасково а именно
„ лишаване от свобода“ за срок от 3 /три / години , което е увеличено на основание
чл.24 от НК с една година, а общото и увеличено наказание „лишаване от свобода“
за срок от 4 (четири) години е изтърпяно на 06.03.2015г., в затвор при първоначален
„строг“ режим. За подсъдимия са събрани характеристични данни, като според
отразеното в справката лицето А.Е.Й. *** има множество регистрирани криминални
прояви, същият не се ползва с добро име сред околните и поддържа връзки с лица
от криминалния контингент.
Установено в хода на досъдебното
производство е, че пострадалият В.К.Х. ***, притежавал вилен имот- вила тип „дървено
бунгало“ и дворно място около 900 кв. метра, в местността „Кенана“, землището на гр.Хасково. Имотът бил ограден с телена
мрежа, с една врата за достъп.
На 20.02.2016г. около 10.00 часа В.К.Х.
отишъл на имота си, за да си изправя коловете на лозето, понеже били полегнали.
Преоблякъл се в бунгалото с работни дрехи. В якето му останал мъжки черен портфейл,
в който имало 95 лв., дебитни карти, клубна карта свидетелство за управление на
МПС и личната му карта. Пострадалият оставил на леглото мобилни телефони „LG Е 400“ и „Нокия 1200“, които ползвал. За да може да
чуе ако го потърсят, оставил вратата на бунгалото отворена и отишъл на двора, където
се захванал с работата си.
Същият ден - на 20.02.2016 г., подсъдимият
А.Е.Й. *** местността „Кенана“ в землището на град Хасково.
Бил нает да свърши работа по почистването на шахта и след като го сторил , тръгнал
да се прибира. Минал покрай имота на В.К.Х. и видял ,че вратата на бунгалото е отворена,
а стопанинът работи на двора. Решил да влезе и ако намери нещо ценно да го отнеме.
Успял да влезе незабелязано в бунгалото където от леглото взел двата мобилни телефона-
„LG Е 400“ и „Нокия 1200“, пребъркал якето където намерили
и взел мъжкия портфейл със съдържимото. След това успял също така незабелязано да
излезе и да се отдалечи. В около 14 часа В.К.Х. приключил работата си. Установил
за извършената кражба и същият ден сигнализирал РУ на МВР Хасково за извършеното
деяние и предмета на посегателство.
Междувременно, подсъдимият се разпоредил
с мобилния телефон „Нокия 1200“, а телефонът марка „LG Е 400“ оставил за себе си и започнал да го ползва. Парите похарчил, а портфейла
с документите и платежните инструменти скрил в изоставена вила.
На 27.02.2016г. полицейските служители
Светлин Веселинов Сурджийски и Християн Георгиев Х. били
изпратени във вилна зона „Кенана“ по повод опит за противозаконно
отнемане на моторно превозно средство. Тъй като до автомобила установили подсъдимия,
попитали същия откъде притежава мобилен телефон „LG Е 400“. Подсъдимият не
могъл да даде достоверен отговор, а впоследствие признал, че го е откраднал от вилната
зона. Доброволно предал телефона, за което бил съставен съответен протокол за
доброволно предаване и бил задържан за 24 часа със Заповед № 1970зз95/27.02.2016
г.
На следващия ден А.Е.Й. с ЕГН **********
***, доброволно предал на полицаите мъжкия портфейл, заедно с личните документи
и платежните инструменти, които били върнати на собственика срещу разписка.
Според заключението на вещото лице по
назначената на досъдебното производство оценителна експертиза, стойността на мобилен
телефон „LG Е 400“ с установените характеристики е 80лв., на „Нокия 1200“ е 30 лв.,
а на мъжкия портфейл – 5 лв. Така общата стойност, заедно с паричната сума от
95 лв. е 210 лв.
Гореизложената фактическа обстановка се доказва по безспорен начин от
събраните на досъдебната и в съдебна фаза на производството писмени доказателства, посочени на съответното
място по – горе, както и от приобщените към доказателствата по делото по
реда на чл. 281 и чл. 283 от НПК, писмени
материали, съдържащи се в досъдебното
производство: протоколи, справки и бюлетини за съдимост, веществените доказателства; от заключението на
вещото лица по назначената оценъчна експертиза, всички преценени във
връзка с изявленията на подсъдимия по реда на 371, т. 2 НПК и подкрепящи
направеното от него в съдебната фаза признание на фактите и обстоятелствата,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Настоящият съдебен състав намира,
че въз основа на така възприетата фактическа обстановка и след обсъждане на направените
доводи относно съставомерността и правната квалификация на извършените деяния, се налага недвусмислен
и категоричен извод, че подсъдимият А.Е.Й. *** е осъществил
от обективна и субективна страна престъплението, за което с повдигнатото му обвинение е
привлечен към наказателна отговорност, но субсумирано под състава на по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б „а“ от Наказателния кодекс, а не по предявеното
по по чл. 196, ал. 1, т.
1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл.
29, ал. 1, б „а“ и б. „б“ от Наказателния кодекс, тъй като на 20.02.2016г., в местността
„Кенана“ в землището на гр.Хасково, отнел чужди движими
вещи, а именно мобилни телефони „LG E 400" и „Нокия
1200“, мъжки портфейл, съдържащ 95 лв. на обща стойност 210лв., и лични документи,
от владението на В.К.Х. ***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да
ги присвои.
От
събраните данни е безспорно установена обективната страна на деянието, начина и механизма на осъществяването му,
както и авторството на престъплението - а именно, че подсъдимият А.Е.Й. *** е извършил същото.
Обстоятелства, което не се оспорват от него, с оглед направените пред съда
самопризнания, нито от защитата му, като се потвърждават изцяло от събрания в
хода на разследването и приобщен в съдебно следствие по съответния ред доказателствен материал.
Налице е и
квалифициращият признак “опасен рецидив” по смисъла на чл.29, ал.1, но единствено в
хипотезата по б. „а“ от НК, тъй като деянието, извършено от подсъдимия за
посочения период от време е довършено преди да изтече срокът по чл. 30, ал.1 от НК /за
останалите предходни съвкупности от деяния, съобразно справката за съдимост
този срок е изтекъл/ и след като с влязло в сила Определение
по ЧНД №525/2013г. по описа на РС - Хасково, в сила от 29.08.2013г. е определено
общо и най-тежко наказание измежду осъжданията му по НОХД № 954/2011 г., НОХД №1203/2011г.,
НОХД № 1555/2011 г., НОХД № 74 /2012 г., НОХД № 1545/2011 г., НОХД № 1303/2011 г.,
НОХД № 60/2012 г., НОХД № 140/2012 г., НОХД № 102/2012 г. и НОХД №235/2013 г., всички
по описа на РС- Хасково а именно „лишаване от свобода“ за срок от 3 /три / години,
като общото наказание е увеличено на основание чл.24 от НК с една година, а общото
и увеличено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 4 (четири) години е изтърпяно
на 06.03.2015г., в затвор при първоначален „строг“ режим. Цитираното осъждане
на подсъдимия, приемано в съдебната практика като едно от гледна точка правилата
за опасния рецидив, предхождащо инкриминираната дейност, за която е привлечен
към наказателна отговорност по настоящото дело обосновават наличието на първата
от двете хипотези, при които деянието следва да се квалифицира като извършено при
условията на опасен рецидив, а именно тази по чл. 29, ал. 1, б. „а” от
Наказателния кодекс Поради това квалификацията
по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК е обоснована и дадена от прокурора
в съответствие с установените факти по делото и при правилно приложение на материалния
закон. В частта по отношение на обвинението, че деянието
е извършено при условията на опасен рецидив и в хипотезата на по чл. 29, ал. 1,
б. „б“ от Наказателния кодекс, горният извод не би могъл да бъде достигнат,
поради лиса на доказателства за осъждания, които да го обосновават и поради
това подсъдимият бе признат за невинен и на основание чл. 304 от НПК го оправдан
по повдигнатото обвинение в тази част, за което няма пречка при произнасянето в
рамките на диференцираната процедура по Глава 27 от НПК от гледна точка
правилното приложение на материалния закон в рамките
на установените фактически положения, отразени в обвинителния акт и признати изцяло
от подсъдимия.
От субективна страна, съдът намира, че деянието е извършено от подс. А.Е.Й. *** умишлено, при пряк умисъл,
т.е съзнавал е, че с действията си лишава от фактическа власт владелеца на чужди вещи, предвиждал
преминаването им в негова фактическа власт и е целял да установи тази власт върху предмета на престъплението
с цел последващото разпореждане с тези вещи и извличане по този начин на
материална облага, което впрочем е и осъществил.
Последното, освен установяване на деянието от обективна страна досежно установяването на фактическа власт и разпореждане с
предмета на престъпление, е показателно и за вида на умисъла.
При индивидуализацията
на наказанието за подсъдимия, съдът взе взе предвид: от една страна степента на обществена
опасност на деянието, както и стойността на предмета на престъплението, която действително е
под размера на минималната работна заплата за страната, а от друга страна –
степента на обществена опасност на дееца и подбудите за извършване на престъплението. При определяне вида и
размера на наказанието, съдът прецени обстоятелствата, които имат значение за
определяне конкретната степен на обществената опасност на деянието и дееца. Подсъдимият е
с изключително
обременено съдебно минало и лоши характеристични данни. От друга страна, като
смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете съдействието, което деецът
е оказал на разследващите органи, като по този начин е спомогнал за по -
бързото разкриване на случая, както и положителното му процесуално поведение. Не могат да бъдат
пренебрегнати и фактическите данни за личността му от гледна точка възрастта,
която не е твърде висока, за да се постигне все пак превъзпитание на дееца в
известна степен, макар и броят на осъжданията значително да изчерпва потенциала
и ресурса за това. Преценявайки поотделно и в съвкупност гореизложеното,
съобразявайки принципите за законоустановеност и индивидуализация на
наказанието, изхождайки от предвидено за гореописаното престъпление наказание
„Лишаване от свобода”, настоящият съдебен състав прие, че наказанието за
подсъдимия А.Е.Й. *** следва да бъде определено при условията на чл. 54, ал. 1 от НК съобразно законоустановения специален минимум. Налице
са материалноправните предпоставки за това, с оглед
изброените по - горе смекчаващи вината обстоятелства, които не са нито
изключителни, нито многобройни по смисъла на цитираната норма, та да
предполагат анализ възможен ли е по – благоприятен за него подход с
индивидуализация по чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК и най – вече предвид ниската
стойността на предмета на престъпление – 210.00 лева. По този начин предвиденото
в закона наказание “лишаване от свобода” съдът прие да бъде наложено за срок от
1 година и 4 месеца, след редукцията по чл. 58а, ал. 1 от НК с една трета на
определения съобразно минимално предвидения за престъплението по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл. 29, ал.1, б. „а” от Наказателния кодекс размер от 2 г. лишаване от свобода. Същото в този му
вид е справедливо и обосновано, от
гледна точка целите, визирани в чл. 36 от НК, като няма никакво съмнение и необходимост от подробна
аргументация на тезата за допустимост единствено на ефективно изтърпяване на
това наказание при първоначален „строг” режим в затвор или затворническо общежитие
от закрит тип. На основание чл. 59, ал. 1 от НК, при изпълнение на наложеното наказание
„лишаване от свобода“, бе постановено приспадане на времето, през което подс. А.Е.Й. е бил задържан по ЗМВР със Заповед, рег. №
1970зз – 95 от 27.02.2016 г. или по реда на НПК, като един ден задържане за зачита
за един ден лишаване от свобода. Липсата на доказателства в тази насока,
относно другите известни осъждания на подсъдимия, деянията по които са в
съвкупност с процесното препятстват произнасянето на
съда по искането на прокурора по чл. 25, вр. чл. 23
от НК, което няма пречка да стане в отделно производство по реда на чл. 306,
ал. 1, т. 1 от НПК, вр.чл. 25, вр.
чл. 23 от НК, където всички въпроси относно предпоставките за определяне на
общо наказание бъдат детайлно изследвани и преценени.
С оглед обстоятелството че
подсъдимият А.Е.Й.
*** бе признат за виновен в
извършване на престъплението, за което е привлечен към наказателна отговорност,
в негова тежест на основание чл. 189,
ал. 3 НПК следва да се възложат и разноските
по делото, като същият бъде осъден да заплати в полза на Държавата по сметка на
ОД на МВР – Хасково сумата в размер на 96.60 лева, представляваща направени по досъдебното
производство разноски за възнаграждение на вещо лице, а по сметка на Районен съд
– Хасково – сумата в размер на 5.00 лева, представляваща държавна такса при служебно
издаване на изпълнителен лист за присъдените разноски.
Така мотивиран, съдът постанови
присъдата си.
Председател: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!!!
Секретар: В.К.