Решение по дело №484/2019 на Районен съд - Харманли

Номер на акта: 29
Дата: 4 март 2020 г. (в сила от 27 март 2020 г.)
Съдия: Минка Иванова Китова
Дело: 20195630200484
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

                                          04.03.2020г.                         град Хасково

         

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         ХАРМАНЛИЙСКИЯ РАЙОНЕН СЪД, четвърти  наказателен състав,

на десети февруари  две хиляди и двадесета  година,

в публично съдебно заседание в състав:

                                                                                   Съдия: Минка Китова

 

Секретар: Т. Ч.

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия Минка Китова

НАХД № 484 по описа на Районен съд – Харманли  за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по жалба от Б.В.А. с ЕГН ********** с адрес *** срещу Наказателно постановление № 19-0271-001511 от16.09.2019 г. на ВПД Началник на РУ Харманли към ОД МВР-Хасково, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП на същия е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месец – за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 2 б.”б” ЗДвП. В подадената жалба се релевират оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление, поради допуснати съществени процесуални нарушения и нарушение на материалния закон. Цитират се и конкретно нарушени разпоредби от ЗАНН, без  да се излагат конкретни съображения в какво се изразява всяко едно от тях. Не било обсъдено дали случаят не е маловажен или малозначителен, въпреки вмененото задължение на АНО за това. Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление на ВПД Началник на РУ Харманли към ОД МВР-Хасково.

В съдебно заседание пред Районен съд – Харманли, жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Чрез упълномощения по делото процесуален представител – адв. Д.А. *** заявява, че поддържа подадената жалба и в хода по същество развива аргументи за нейната основателност.

Административнонаказващият орган – РУ Харманли към ОД МВР-Хасково , редовно призован, не изпращат представител и не се представляват, за да заявят становище по жалбата и по атакуваното с нея наказателно постановление.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, тъй като НП е връчено на жалбоподателя на 07.11.2019г., а същата е депозирана на 12.11.2019г. Жалбата е депозирана срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

ХАРМАНЛИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:

На 15.08.2019 г. около 23:10 часа в гр. Харманли на бул. *****  като водач на лек автомобил марка „Фолксваген Пасат” с per №***, в близост до бившата бензиностанция Петрол в посока на движение на лекия автомобил към град Хасково управлявайки собственият си лек автомобил Фолксваген Пасат с регистрационен номер *** става участник в ПТП с пострадало лице.Като участник в ПТП с пострадало лице жалбоподателят не останал на мястото на произшествието да изчака пристигането на компетентните органи на МВР, като е осъществил състава на нарушението по чл.123 ал. 1 т.2 б. Б от ЗДвП. Актът бил съставен в сградата на РУ – Харманли на 15.08.2019г, като датата на съставяне и връчване на АУАН и връчването му е 15.08.2019г., /след поправка на първоначално вписаната/. АУАН е съставен в присъствието на нарушителя. Акт за установяване на административно нарушение, бл. № 4/8938  е за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б „ от ЗДвП за това, че на визираната в него дата – 15.08.2019г. /след поправка на първоначално вписаната/ около 23:10 часа в гр. Харманли на бул. ****  като водач на лек автомобил марка „Фолксваген Пасат” с per № ***, в близост до бившата бензиностанция Петрол по посока на движение на лекия автомобил към град Хасково, управлявайки собственият си лек автомобил Фолксваген Пасат с регистрационен номер **** става участник в ПТП с пострадало лице.Като участник в ПТП с пострадало лице жалбоподателят не останал на мястото на произшествието да изчака пристигането на компетентните органи на МВР. Препис от АУАН е връчен на жалбоподателя.

Административнонаказващият орган (АНО) в издаденото от ВПД Началник РУ към ОД на МВР-Хасково, РУ-Харманли Наказателно постановление № 19-0271-001511 от16.09.2019 г.  възприел фактическата обстановка, изложена в съставения АУАН относно мястото и механизма на причиняване на транспортното произшествие, както и относно участниците в него, вписал дата на настъпване на процесното ПТП – 15.08.2019г. АНО е приел за нарушен   чл. 123, ал. 1, т. 2, б. "Б" от ЗДвП. Предвид това и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП му е наложена глоба от 200 лв. и лишаване право да управлява МПС за 6 месеца.

Изложената дотук фактическа обстановка е установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, всъщност това е единствено съставения акт за установяване на административно нарушение, както и от показанията на разпитаните в хода на производството по делото свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите Я.Г.Я. и Х.А.А., относно обстоятелствата около съставяне на процесния акт за установяване на административно нарушение. По отношение на факта, че жалбоподателят е причинил ПТП и конкретно за механизма, съдът намира, че изложеното относно причината за настъпване на инцидента и механизма на транспортното произшествие съставлява извод от страна на актосъставителя и свидетеля по съставяне на АУАН за това обстоятелство, което се явява и въпрос по същество. Следователно, при неговото решаване съдът не е обвързан от преценката на органа на МВР, обективирана в АУАН, независимо от разпоредбата на чл. 189 ЗДвП, а напротив – тъкмо тя подлежи на съдебен контрол, доколкото за описаните факти актосъставителят и свидетелят при съставяне на акта, макар и лица от състава на службата за контрол в МВР, нямат преки и непосредствени впечатления. В конкретния случай и на основание чл.84 от ЗАНН, вр. чл.107, ал.2 от НПК при упражняване на служебното начало съдът,  събра допълнителни доказателства за да бъдат потвърдени откъм достоверност изложените в съставения акт за установяване на административно нарушение изводи досежно осъществената фактическа обстановка, което се явява въпрос по същество относно последиците от това разбиране. 

         

Правни съображения

 

Въззивната жалба е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл.59, ал.2 ЗАНН, тъй като атакуваното НП е връчено на нарушителя на 07.11.2019г., който срок изтича на 14.11.2019г.,като жалбата е депозирана в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН , както и срещу подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект. 

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги инстанция по същество – чл.63, ал.1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.314, ал.1 НПК вр. чл.84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл.13, чл.107, ал.2 и чл.313-314 НПК вр. чл.84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 189, ал. 1 и ал. 12 от ЗДвП, вр. чл. 37, ал. 1, б. "б" и чл. 47, ал. 2, вр. ал. 1, б. "а" от ЗАНН и предвид приложената Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи; в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл.42 и чл.57 ЗАНН, но при съществени нарушения на процесуалните правила.

Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя. НП също е връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение единствено към началото на преклузивния срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, но не и към законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.

Установи се от представения към административнонаказателната преписка екземпляр на АУАН, че датата на нарушението, датата на съставянето на АУАН и датата на връчването му на жалбоподателя  са  поправени. Това, че датата първоначално е била изписана с цифри 16, след което  е поправен на15  се потвърди и от самия актосъставител.  От изложеното следва, че очевидно при първоначалното изписване на датите в АУАН актосъставителят е допуснал грешка, която впоследствие е била  поправена и в АУАН е записана точната дата на извършване на нарушението и съставяне на АУАН - 15.08.2019 г. Това обстоятелство обаче, не води до извод за законосъобразност на АУАН,  а оттам и на НП. Административнонаказателното производство е формално, като законодателят е регламентирал  изискване нарушителят да бъде поканен да присъства при съставяне на акта, актът да му бъде предявен, след което да бъде подписан, като не е спазено и изискването, въведено от законодателя за наличие на свидетел при съставянето на АУАН, доколкото свидетелят се явява гарант за всичко описано в АУАН, т.е. всички действия по съставяне на АУАН, следва да бъдат извършени със знанието на санкционираното лице. Поправката на задължителни реквизити на връчения АУАН, без знанието на нарушителя и без изрично отбелязване, че  е извършена от актосъставителя представлява съществено процесуално нарушение Възможно в хода на административно-наказателното производство да се допусне  грешка, но грешката трябва да бъде поправена по начин, по който нарушителят да знае за крайния изход на производството. Възможно е грешката да бъде отстранена като във връзка с поправката следва да бъде отбелязано, че е нанесена от актосъставителя и да бъде  подписана от последния. За целта е задължително екземплярът на актосъставителя и този, който е връчен на нарушителя да са напълно идентични и  поправката следва да е нанесена едновременно и в двата екземпляра. Корекции на датите върху първия екземпляр, вписани след връчване на преписа от АУАН на нарушителя са недопустими, тъй като нарушителят  не е бил уведомен за тях.  Съгласно чл.42, т.2 от ЗАНН датата на съставяне на АУАН  е задължителен   реквизит, който следва да съдържа АУАН. Както  в теорията /„Процесът по ЗАНН” , автор  Л. П., изд. Сиела, стр. 63/, така и в съдебната практика многократно е изтъквано, че датата на съставяне на АУАН е съществен реквизит, който е от значение за преценка на : материалната и териториалната компетентност на актосъставителя към датата на съставяне на акта; спазването на давностните срокове по чл.34, ал.1 и ал.2 от ЗАНН; спазването на преклузивните срокове по чл.34, ал.3  от ЗАНН ; спазване на изискванията по чл.57, ал.1, т.3 от ЗАНН и създава гаранции за ефективното и пълноценно упражняване на правото на защита на нарушителя в производството. Невъзможно е датата на съставяне на АУАН  да бъде поправена по начин, че поправката да остане на единия екземпляр - в случая този, намиращ се у административнонаказващия оран. На следващо място от показанията на свидетелите Я.Г.Я. и Х.А.А., се установява, че датата на съставяне на АУАН  и датата на връчването  на АУАН на жалбоподателя е 16.08.2019г., а не вписаната в АУАН и поправена дата 15.08.2019г. Именно с допуснатата поправка  се затруднява проверката  за спазване на сроковете по чл.34 от ЗАНН, както за съставяне на АУАН, така и за издаване на НП.   Допуснатото нарушение е съществено и не може да бъде отстранено, същото налага цялостна отмяна на наказателното постановление.

Настоящият състав намира, че при съставянето на АУАН и НП са налице  и други съществени процесуални нарушения, които водят до отмяната на атакуваното НП. Според съда в АУАН и НП не са посочени всички изискващи се реквизити съгласно чл. 42 и 57 от ЗАНН по отношение на процесното нарушение, тъй като не е пълно описанието на самото нарушение и не са посочени обстоятелствата, при които то е извършено. Съвсем общо е посочено, че нарушението се състои в управление на МПС от страна на жалбоподателя, при което причинява ПТП, без обаче да се посочи в какво точно се изразява това ПТП и механизма, по който е било осъществено. Не е ясно в какво се изразява противоправното поведение на водача и кои точно свои задължения по ЗДвП е нарушил. А съгл. пар. 6, т. 27 от ДР на ЗДвП "участник в пътнотранспортно произшествие" е всеки,който е пострадал при произшествието или с поведението си е допринесъл за настъпването му", т. е. в случая трябва да е ясно как точно жалбоподателят с поведението си е допринесъл за ПТП-то, което не е сторено в административнонаказателното производство. Надлежно описание на нарушението в АУАН няма, няма и в НП. Последното е от изключително значение с оглед правото на защита на жалбоподателя, за който не става ясно как точно да организира защитата си, поради което и съставлява съществено процесуално нарушение, водещо до отмяна на НП.

Също така в АУАН  и в НП изобщо не е индивидуализирано кое е пострадалото лице и в какво точно се изразяват неговите наранявания вследствие на ПТП-то. Едва в изисканата справка от РП – Харманли се установява, че пострадалият е М.А.М. от гр. Любимец, който е починал в следствие на получените травми, но такива данни липсват в АУАН и в НП. А съгласно параграф 6, т. 30 от ДР на ЗДвП "пътнотранспортно произшествие" е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. С оглед дефиницията на ПТП, дадена в закона, за да е налице ПТП, е задължително да са причинени наранявания или материални щети, като използваният термин "наранявания" води до извод, че е необходимо не просто да е налице причинена болка, а да се твърди реално засягане на тъканите на човешкото тяло, съответно, при липса на такива, събитието не следва да се квалифицира като ПТП. В случая единствено се сочи, че от ПТП-то има пострадало лице, но не се твърди наличието на наранявания, още по-малко се конкретизира вида и характера на същите и въз основа на какви данни е установено обективно съществуването им, което не е без значение за ангажиране и доказване отговорността на жалбоподателя.

Непосочването на пострадалия и въз основа на какво се приема, че същият има това качество също съставлява съществено процесуално нарушение, накърняващо правото на защита на жалбоподателя и обуславящо отмяната на атакуваното НП.

Липса на точно описание на нарушението и на обстоятелствата в случая при които се твърди, че същото е извършено препятстват по същество съдът на практика да  прецени и обсъжда дали е налице такова нарушение и дали то е извършено виновно от жалбоподателя,поради което настоящият състав е в невъзможност да изложи мотиви.

 Предвид гореизложените аргументи, съдът намира, че жалбата е основателна, поради което обжалваното наказателно постановление следва да се отмени като незаконосъобразно.

Мотивиран така и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът в настоящия си състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №19-0271-001511 от 16.09.2019 г. на ВПД Началник на РУ Харманли към ОД МВР-Хасково, с което на  Б.В.А. с ЕГН ********** с адрес ***  основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месец за нарушение по чл.123, ал. 1, т. 2 б. ”б” от  ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

                                                                              

Съдия: