Р Е Ш Е Н И Е
№ 04.03.2020г. град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
ХАРМАНЛИЙСКИЯ
РАЙОНЕН СЪД, четвърти наказателен състав,
на десети февруари две хиляди и двадесета година,
в публично съдебно заседание в състав:
Съдия: Минка Китова
Секретар: Т. Ч.
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Минка Китова
НАХД № 484 по описа на Районен съд – Харманли за
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от Б.В.А. с ЕГН ********** с
адрес *** срещу Наказателно постановление № 19-0271-001511 от16.09.2019 г. на ВПД Началник на РУ Харманли
към ОД МВР-Хасково, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 175, ал. 1, т.
5 от ЗДвП на същия е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200
лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месец – за нарушение
по чл. 123, ал. 1, т. 2 б.”б” ЗДвП. В подадената жалба се релевират оплаквания
за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно
постановление, поради допуснати съществени процесуални нарушения и нарушение на
материалния закон. Цитират се и конкретно нарушени разпоредби от ЗАНН, без да се излагат конкретни съображения в какво
се изразява всяко едно от тях. Не било обсъдено дали случаят не е маловажен или
малозначителен, въпреки вмененото задължение на АНО за това. Моли съда да
постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление на
ВПД Началник на РУ Харманли към ОД МВР-Хасково.
В съдебно заседание пред Районен съд – Харманли,
жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Чрез упълномощения по делото
процесуален представител – адв. Д.А. *** заявява, че поддържа подадената жалба
и в хода по същество развива аргументи за нейната основателност.
Административнонаказващият орган – РУ Харманли към ОД
МВР-Хасково , редовно призован, не изпращат представител и не се представляват,
за да заявят становище по жалбата и по атакуваното с нея наказателно
постановление.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, тъй като
НП е връчено на жалбоподателя на 07.11.2019г., а същата е депозирана на
12.11.2019г. Жалбата е депозирана срещу подлежащ на обжалване акт, от лице,
легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално
допустима.
ХАРМАНЛИЙСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по
основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при
извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за
установено следното:
На 15.08.2019 г. около 23:10 часа в гр.
Харманли на бул. ***** като водач на лек
автомобил марка „Фолксваген Пасат” с per №***, в близост до бившата бензиностанция Петрол в
посока на движение на лекия автомобил към град Хасково управлявайки собственият
си лек автомобил Фолксваген Пасат с регистрационен номер *** става участник в
ПТП с пострадало лице.Като участник в ПТП с пострадало лице жалбоподателят не
останал на мястото на произшествието да изчака пристигането на компетентните
органи на МВР, като е осъществил състава на нарушението по чл.123 ал. 1 т.2 б. Б
от ЗДвП. Актът бил съставен в сградата на РУ – Харманли на 15.08.2019г, като
датата на съставяне и връчване на АУАН и връчването му е 15.08.2019г., /след
поправка на първоначално вписаната/. АУАН е съставен в присъствието на
нарушителя. Акт за установяване на административно нарушение, бл. № 4/8938 е за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б
„ от ЗДвП за това, че на визираната в него дата – 15.08.2019г. /след поправка
на първоначално вписаната/ около 23:10 часа в гр. Харманли на бул. **** като водач на лек автомобил марка „Фолксваген
Пасат” с per № ***, в близост до бившата
бензиностанция Петрол по посока на движение на лекия автомобил към град
Хасково, управлявайки собственият си лек автомобил Фолксваген Пасат с
регистрационен номер **** става участник в ПТП с пострадало лице.Като участник
в ПТП с пострадало лице жалбоподателят не останал на мястото на произшествието
да изчака пристигането на компетентните органи на МВР. Препис от АУАН е връчен
на жалбоподателя.
Административнонаказващият орган (АНО) в
издаденото от ВПД Началник РУ към ОД на МВР-Хасково, РУ-Харманли Наказателно
постановление № 19-0271-001511
от16.09.2019 г. възприел фактическата
обстановка, изложена в съставения АУАН относно мястото и механизма на
причиняване на транспортното произшествие, както и относно участниците в него,
вписал дата на настъпване на процесното ПТП – 15.08.2019г. АНО е приел за
нарушен чл. 123, ал.
1, т. 2, б. "Б" от ЗДвП. Предвид това и на основание чл. 175, ал.
1, т. 5 от ЗДвП му е наложена глоба от 200 лв. и лишаване право да
управлява МПС за 6 месеца.
Изложената дотук фактическа обстановка е
установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на
съответното място по – горе, всъщност това е единствено съставения акт за
установяване на административно нарушение, както и от показанията на
разпитаните в хода на производството по делото свидетели. Съдът кредитира
показанията на свидетелите Я.Г.Я. и Х.А.А., относно обстоятелствата около
съставяне на процесния акт за установяване на административно нарушение. По
отношение на факта, че жалбоподателят е причинил ПТП и конкретно за механизма, съдът
намира, че изложеното относно причината за настъпване на инцидента и механизма
на транспортното произшествие съставлява извод от страна на актосъставителя и
свидетеля по съставяне на АУАН за това обстоятелство, което се явява и въпрос
по същество. Следователно, при неговото решаване съдът не е обвързан от
преценката на органа на МВР, обективирана в АУАН, независимо от разпоредбата на
чл. 189 ЗДвП, а напротив – тъкмо тя подлежи на съдебен контрол, доколкото за
описаните факти актосъставителят и свидетелят при съставяне на акта, макар и
лица от състава на службата за контрол в МВР, нямат преки и непосредствени
впечатления. В конкретния случай и на основание чл.84 от ЗАНН, вр. чл.107, ал.2
от НПК при упражняване на служебното начало съдът, събра допълнителни доказателства за да бъдат
потвърдени откъм достоверност изложените в съставения акт за установяване на
административно нарушение изводи досежно осъществената фактическа обстановка,
което се явява въпрос по същество относно последиците от това разбиране.
Правни съображения
Въззивната жалба е процесуално допустима, доколкото е
подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното физическо лице, в
преклузивния срок по чл.59, ал.2 ЗАНН, тъй като атакуваното НП е връчено на
нарушителя на 07.11.2019г., който срок изтича на 14.11.2019г.,като жалбата е
депозирана в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН , както и срещу подлежащо на
обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира
изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.
При разглеждане на дела по оспорени наказателни
постановления районният съд е винаги инстанция по същество – чл.63, ал.1 ЗАНН.
Това означава, че съдът следва да провери законосъобразността на
постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният
закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от
чл.314, ал.1 НПК вр. чл.84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът
служебно (чл.13, чл.107, ал.2 и чл.313-314 НПК вр. чл.84 от ЗАНН) констатира,
че АУАН и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 189, ал.
1 и ал. 12 от
ЗДвП, вр. чл. 37, ал.
1, б. "б" и чл. 47, ал. 2,
вр. ал. 1, б.
"а" от ЗАНН и предвид приложената Заповед №
8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи; в предвидената от
закона писмена форма и съдържание – чл.42 и чл.57 ЗАНН, но при съществени
нарушения на процесуалните правила.
Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на
жалбоподателя. НП също е връчено надлежно на санкционираното лице, но и по
правило това обстоятелство има отношение единствено към началото на
преклузивния срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, но не и към законосъобразността на
неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.
Установи се от представения към административнонаказателната
преписка екземпляр на АУАН, че датата на нарушението, датата на съставянето на
АУАН и датата на връчването му на жалбоподателя
са поправени. Това, че датата първоначално
е била изписана с цифри 16, след което е
поправен на15 се потвърди и от самия
актосъставител.
От изложеното следва, че
очевидно при първоначалното изписване на датите в АУАН актосъставителят е
допуснал грешка, която впоследствие е била
поправена и в АУАН е записана точната дата на извършване на нарушението
и съставяне на АУАН - 15.08.2019 г. Това обстоятелство обаче, не води до извод
за законосъобразност на АУАН, а оттам и
на НП. Административнонаказателното производство е формално, като законодателят
е регламентирал изискване нарушителят да
бъде поканен да присъства при съставяне на акта, актът да му бъде предявен,
след което да бъде подписан, като не е спазено и изискването, въведено от
законодателя за наличие на свидетел при съставянето на АУАН, доколкото
свидетелят се явява гарант за всичко описано в АУАН, т.е. всички действия по
съставяне на АУАН, следва да бъдат извършени със знанието на санкционираното
лице. Поправката на задължителни реквизити на връчения АУАН, без знанието на
нарушителя и без изрично отбелязване, че
е извършена от актосъставителя представлява съществено процесуално
нарушение Възможно в хода на административно-наказателното производство да се
допусне грешка, но грешката трябва да
бъде поправена по начин, по който нарушителят да знае за крайния изход на
производството. Възможно е грешката да бъде отстранена като във връзка с
поправката следва да бъде отбелязано, че е нанесена от актосъставителя и да
бъде подписана от последния. За целта е
задължително екземплярът на актосъставителя и този, който е връчен на
нарушителя да са напълно идентични и
поправката следва да е нанесена едновременно и в двата екземпляра.
Корекции на датите върху първия екземпляр, вписани след връчване на преписа от
АУАН на нарушителя са недопустими, тъй като нарушителят не е бил уведомен за тях. Съгласно чл.42, т.2 от ЗАНН
датата на съставяне на АУАН е
задължителен реквизит, който
следва да съдържа АУАН. Както в теорията
/„Процесът по ЗАНН” , автор Л. П., изд. Сиела, стр. 63/, така и в съдебната практика многократно е
изтъквано, че датата на съставяне на АУАН е съществен реквизит, който е от
значение за преценка на : материалната и териториалната компетентност на
актосъставителя към датата на съставяне на акта; спазването на давностните
срокове по чл.34, ал.1 и ал.2 от ЗАНН; спазването на преклузивните срокове по
чл.34, ал.3 от ЗАНН ; спазване на изискванията по чл.57,
ал.1, т.3 от ЗАНН и създава
гаранции за ефективното и пълноценно упражняване на правото на защита на
нарушителя в производството. Невъзможно е датата на съставяне на АУАН да бъде поправена по начин, че поправката да
остане на единия екземпляр - в случая този, намиращ се у административнонаказващия
оран. На следващо място от показанията на свидетелите Я.Г.Я. и Х.А.А., се
установява, че датата на съставяне на АУАН
и датата на връчването на АУАН на
жалбоподателя е 16.08.2019г., а не вписаната в АУАН и поправена дата
15.08.2019г. Именно с допуснатата поправка
се затруднява проверката за
спазване на сроковете по чл.34 от ЗАНН, както за съставяне на АУАН, така и за
издаване на НП.
Допуснатото нарушение е съществено и не може да бъде отстранено, същото
налага цялостна отмяна на наказателното постановление.
Настоящият състав намира, че при съставянето на АУАН и
НП са налице и други съществени
процесуални нарушения, които водят до отмяната на атакуваното НП. Според съда в
АУАН и НП не са посочени всички изискващи се реквизити съгласно чл. 42
и 57 от ЗАНН
по отношение на процесното нарушение, тъй като не е пълно описанието на самото
нарушение и не са посочени обстоятелствата, при които то е извършено. Съвсем
общо е посочено, че нарушението се състои в управление на МПС от страна на жалбоподателя,
при което причинява ПТП, без обаче да се посочи в какво точно се изразява това
ПТП и механизма, по който е било осъществено. Не е ясно в какво се изразява
противоправното поведение на водача и кои точно свои задължения по ЗДвП е
нарушил. А съгл. пар. 6, т. 27
от ДР на ЗДвП "участник в пътнотранспортно произшествие" е
всеки,който е пострадал при произшествието или с поведението си е допринесъл за
настъпването му", т. е. в случая трябва да е ясно как точно жалбоподателят
с поведението си е допринесъл за ПТП-то, което не е сторено в
административнонаказателното производство. Надлежно описание на нарушението в
АУАН няма, няма и в НП. Последното е от изключително значение с оглед правото
на защита на жалбоподателя, за който не става ясно как точно да организира
защитата си, поради което и съставлява съществено процесуално нарушение, водещо
до отмяна на НП.
Също така в АУАН
и в НП изобщо не е индивидуализирано кое е пострадалото лице и в какво
точно се изразяват неговите наранявания вследствие на ПТП-то. Едва в изисканата
справка от РП – Харманли се установява, че пострадалият е М.А.М. от гр.
Любимец, който е починал в следствие на получените травми, но такива данни
липсват в АУАН и в НП. А съгласно параграф 6, т. 30 от ДР
на ЗДвП "пътнотранспортно произшествие" е събитие,
възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване
или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение,
товар или други материални щети. С оглед дефиницията на ПТП, дадена в закона,
за да е налице ПТП, е задължително да са причинени наранявания или материални
щети, като използваният термин "наранявания" води до извод, че е
необходимо не просто да е налице причинена болка, а да се твърди реално
засягане на тъканите на човешкото тяло, съответно, при липса на такива,
събитието не следва да се квалифицира като ПТП. В случая единствено се сочи, че
от ПТП-то има пострадало лице, но не се твърди наличието на наранявания, още
по-малко се конкретизира вида и характера на същите и въз основа на какви данни
е установено обективно съществуването им, което не е без значение за ангажиране
и доказване отговорността на жалбоподателя.
Непосочването на пострадалия и въз основа на какво се
приема, че същият има това качество също съставлява съществено процесуално
нарушение, накърняващо правото на защита на жалбоподателя и обуславящо отмяната
на атакуваното НП.
Липса на точно описание на нарушението и на
обстоятелствата в случая при които се твърди, че същото е извършено препятстват
по същество съдът на практика да прецени
и обсъжда дали е налице такова нарушение и дали то е извършено виновно от
жалбоподателя,поради което настоящият състав е в невъзможност да изложи мотиви.
Предвид гореизложените аргументи,
съдът намира, че жалбата е основателна, поради което обжалваното наказателно
постановление следва да се отмени като незаконосъобразно.
Мотивиран така и на основание чл. 63, ал. 1
от ЗАНН, съдът в настоящия си състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление №19-0271-001511
от 16.09.2019 г. на ВПД Началник на
РУ Харманли към ОД МВР-Хасково, с което на
Б.В.А. с ЕГН ********** с адрес ***
основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева и „лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 6 месец за нарушение по чл.123, ал. 1, т. 2 б. ”б”
от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Административен
съд - Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: