№ 427
гр. Варна, 17.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Деница Славова
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20243100502574 по описа за 2024 година
Настоящото производство е въззивно и е образувано по жалба на Л. П. Г. чрез адвокат С. Х.
срещу решение № 2882 от 29.07.2024 г., постановено по гр.д.№ 15374 по описа за 2023 г. на
Районен съд – Варна, тридесети състав, в следните части:
1/ с която е осъден въззивника да заплаща в полза на детето П. Л.ова Г. ЕГН **********
чрез неговата майка и законна представителка Ц. Д. Г. месечна издръжка за разликата над 400 лева
до присъдената сума в размер на 600 лева, считано от датата на депозиране на исковата молба в
съда /28.11.2023 г./, платима до пето число на месеца, за който се дължи, до настъпване на законно
основание за изменението или прекратяването плащането на издръжката;
2/ с която е определен режим на лични отношения на детето с бащата, като се иска той да
вижда и взема детето всяка нечетна седмица от годината от 19 часа в неделята преди започване на
седмицата до 19 часа в неделята, завършваща седмицата, евентуално всеки последователни две
седмици детето да е при бащата, а две седмици – при майката, както и през лятната ваканция
детето да е при бащата от 10 часа на първия ваканционен ден в продължение на 15 календарни дни
до 19 часа на последния ден, а в следващите 15 календарни дни – при майката, като така се редува
до започване на учебната година, като през това време не се прилага режимът на лични отношения
през останалото време на годината;
3/ с която е дадено разрешение, заместващо съгласието на бащата Л. П. Г. детето П. Л.ова Г.
да пътува придружено от нейната майка Ц. Д. Г. или от упълномощено от нея лице за период от 14
/четиринадесет/ календарни дни до три пъти годишно до навършване на пълнолетие на детето в
страните-членки на Европейския съюз, Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия,
Република Турция, Република Сърбия и Република Северна Македония, на основание член 127а,
алинея 2 от СК във връзка с член 76, точка 9, изречение второ от ЗБЛД.
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност, необоснованост и
незаконосъобразност на решението, както и за недопустимост на решението по искането с правно
основание член 127а, алинея 2 от СК. Сочи се, че първоинстанционният съд при постановяване на
привременните мерки е определил месечна издръжка за детето в размер на 400 лева и от датата на
постановяване на определението /14.03.2024 г./ до постановяване на атакуваното решение не са
1
твърдяни други факти, извън наведените в исковата молба, нито са представяне други
доказателства, които да обосноват по-висок размер на издръжката. Оспорват се направените от
майката разходи за извънкласни занимания на детето – за екипировка, за посещения на народни
танци. Също така се възразява досежно началния момент на дължимостта на издръжката, тъй като
до постановяване на привременните мерки детето преимуществено е живяло при бащата. Във
връзка с постановения режим на лични отношения се излага, че съдът не е изискал социален
доклад, нито е съобразил представените доказателства за желанието на детето да се вижда по-често
с баща си, както и обстоятелството, че то разполага с по-добри битови условия при него. Заявява
се, че искът с правно основание член 127а, алинея 2 от СК е недопустим, защото между родителите
никога не е стоял въпрос за пътуване на детето в чужбина, следователно не е налице е
обстоятелството, че те не могат да постигнат съгласие. Твърди се, че не е в интерес на детето да
бъде дадено разрешение до навършване на пълнолетието му, а това противоречи и на съдебната
практика.
Иска се да бъде отменено решението в обжалваните части, като се отхвърли иска за
издръжка за разликата над 400 лева до присъдените 600 лева, да се определи посочения режим на
лични отношения на бащата с детето и се обезсили като недопустимо решението по иска по член
127а, алинея 2 от СК.
Въззиваемата страна Ц. Д. М. чрез адвокат Г. Н. в писмен отговор е оспорила жалбата като
неоснователна, като подробно е изложила аргументите си за правилността и законосъобразността
на обжалваното решение и иска неговото потвърждаване. Акцентира се, че при общ разход за
детето от 1 500 лева бащата заплаща само мобилния телефон в размер на 32 лева, а майката
заплаща и наем за жилището, където живеят с детето. Намира се, че поискания от бащата режим на
лични отношения не е в интерес на детето, както и се навеждат доводи, че бащата прави опити за
манипулиране на детето. Категорично се противопоставя да бъде дадена възможност на детето
еднолично да реши по какъв начин да бъде определен режимът на лични отношения. Възразява се
и по изложеното становище по иска с правно основание член 127а, алинея 2 от СК, като се набляга,
че още в исковата молба е изложено, че същият отказа да даде съгласие за пътуване на детето в
чужбина и той не е дал такова, а и с оглед липсата на комуникация между родителите, то не може и
да бъде получено.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи
състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в
жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и
становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския
процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна следното:
В исковата молба се излага следната фактическа обстановка: Ц. Д. М. и ответникът Л. Г.
сключили граждански брак на 25.07.2009 г. в град Долни Дъбник, област Плевен, като от
съвместното си съжителство имат родено едно дете - П. Л.ова Г., родена на 23.08.2011 г. Съпрузите
били във фактическа раздяла от 25.11.2023 г., като съпругата и детето напуснали семейното
жилище и се изнесли на квартира в жилище, находящо се в град ****
Проблемите между съпрузите започнали още през 2018 г., когато Ц. абортирала втора по
ред бременност поради констатиран проблем с детето. След като я изписали от болницата, в деня, в
който се прибрала, ответникът бил на тиймбилдинг в град Добрич, като тя останала сама с детето
П., което тогава било едва на 7 години. Имала нужда от емоционална подкрепа, но ответникът
непрекъснато го нямало. В продължение на 7 месеца й било много тежко. Г. не я подкрепил по
никакъв начин, като дори й казвал „Хайде, какво толкова, да не го изживяваш само ти“ и я
неглижирал по всякакъв начин. Именно това била и причината ищцата да преосмисли живота си и
да погледне с други очи на човека до себе си. В този момент Ц. решила, че трябва да промени
живота си и започнала да си търси нова работа. Така намерила свободно място във фармацевтична
компания и започнала работа там като медицински представител. Изпълнението на служебните й
задължения включвало и командировки извън града, като и тук ищцата срещнала пълна липса на
разбиране от страна на Г., тъй като когато командировките на двамата се застъпвали, ответникът
винаги я оставял тя сама да решава проблема относно това кой ще гледа детето. Така ищцата
ангажирала нейна приятелка, която да гледа детето за периода, в който ще отсъстват и двамата.
Имало и случаи, както например през септември 2023 г., когато ищцата е трябвало да отиде на
служебна командировка в Гърция, а ответникът в същото време заминал за Полша, като през този
период, за 4-5 дни отново приятелката й гледала детето. Имало и случаи, в които от Долни Дъбник
2
идвал и бащата на ищцата, за да гледа детето. Излага, че детето следва тепърва да се адаптира с
новия начин на живот предвид раздялата на родителите си, като това обаче не следва да се отразява
на познатия му стандарт на живот до момента, социалното изграждане и развитието му. П. е силно
привързана и към двамата си родители, но майката е родителят, който е полагал преки и
непосредствени грижи за нея през целия й живот. Нещо повече, липсата на бащата в дома за по
няколко дни в седмицата неминуемо са ограничили участието му в отглеждането, издръжката и
възпитанието на детето.
В срока по член 131 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника, в
който той оспорва като напълно невярно изложеното в исковата молба относно причините и
начина, по който съпрузите са стигнали до фактическа раздяла. Категорично оспорва изложеното в
исковата молба относно поведението си спрямо ищцата след като тя абортирала второто им дете,
включително, че й е казал „Хайде, какво толкова да не го изживяваш само ти“. Сочи, че по това
време работел на друга длъжност и не пътувал в командировки. Всяка вечер си бил вкъщи. В деня,
в който изписали ищцата от болницата, както и във всички следващи дни, си бил вкъщи като се
грижел, както за ищцата, така и за дъщеря им. Излага, че и той е страдал от загубата на детето, но
за разлика от ищцата, се стараел да се държи – заради самата нея и заради дъщеря им, която
усещала тревогата им. Грижел се за ищцата, за домакинството и осигурявал храната за
семейството, водел детето на училище, занимавал се с него за подготовката на домашните и
уроците за следващия ден. Той водел ищцата на контролни прегледи при специалист, както и при
личната лекарка, за да може да се проведе адекватно лечение. Нееднократно предлагал на ищцата
да проведат разговор със психолог, за да й помогне да преодолее загубата, но тя винаги отказвала
без предлог. Оспорва твърдението, че поведението му е било причина ищцата да търси нова
работа. Действителната причина за това била, че тя била в изключително лоши отношения с прекия
си ръководител, с когото, преди да забременее, били в надпревара за позиция „Супервайзор“. Тази
тяхна надпревара била спечелена от другия кандидат – бъдещия й началник, поради това и
отношенията им се обтегнали изключително много. Заявявала, че именно тази загуба на по-висока
позиция в работата й била причината да пожелае да забременее с второто им дете, седем години
след първата бременност, за да се оттегли от работата си за известно време. Оспорва, че в този
период е отсъствал от Варна поради командировки, тъй като по него време отговарял само за
регион Варна и не му се налагали пътувания извън Варна с пренощуване, за разлика от ищцата,
която ежеседмично отсъствала от дома им, тъй като отговаряла за регион Велико Търново и Русе и
се налагало минимум веднъж в седмицата да нощува в тези градове. Имало и много случаи, когато
майка му идвала от град Долни Дъбник до Варна, за да гледа детето, когато и двамата били заети.
Бащата на ищцата за 12 години е идвал само веднъж да стои при детето, когато и двамата били
заети, но прекарал времето си при рибарите на брега. Майката на ищцата също дошла само след
раждането на П. за няколко дни и повече не е идвала. Излага още, че за него е останала
неразбираема причината, поради която едва ли не е следвало той да прекрати работата си, за да
може ищцата да пътува, както и когато й се наложи. Оспорва и изложеното по отношение на
командировката си в Полша, туй като бил информирал ищцата още през месец юни, че тази
командировка предстои в периода 18.09 – 23.09.2023 г. Много по-късно тя му казала, че в същата
седмица, когато и той ще отсъства, ще бъде в командировка в Гърция, а сестра й нямало да дойде
да гледа детето, какъвто бил първоначалният план и тогава именно ищцата предложила вариант П.
да пренощува за две вечери в общи приятели /съседи, които живеят буквално врата до врата/, но не
се съгласила на предложението му майка му да дойде да гледа детето, докато те двамата отсъстват.
Реално ответникът отсъствал два дни – на 18.09.2023 г. отпътувал от Варна, след като преди това
завел детето на училище, и на 20.09.2023 г. късно вечерта се прибрал във Варна. Командировката на
ищцата продължила значително по-дълго. Твърди, че основната домакинска работа в дома им била
поета от него, докато ищцата давала приоритет на забавленията си. Оспорва като неверни
твърденията, че й е натяквал, че няма висше образование. Когато ищцата правела опити да запише
такова, ответникът никога не я е спирал и винаги я е подкрепял в желанието си да се учи и образова.
Нещо повече, за да може тя да учи, той осигурявал средствата за семейния бюджет, за да може да
се заплащат дължимите семестриални такси, разходи за пътувания, нощувки и храна за очни
занятия /до Шумен и Велико Търново/. Освен това в периодите, в които ищцата отсъствала, за да
посещава лекции или да се явява на изпити, а и когато се готвела за изпити, ответникът поемал
изцяло грижите за детето, но очевидно това не се е ценяло от нея. От сутрин до вечер той се
занимавал с детето – водел я и я вземал от училище, занимавал се с подготовката й за следващия
ден, готвел, слагал и прибирал масата, разговарял с детето и го занимавал. Нещо повече, освен
3
подкрепата му, за да може ищцата да завърши висше образование, за своя счита и заслугата ищцата
да вземе шофьорска книжка, тъй като именно той я мотивирал и лично заплатил таксата. Отделно
излага, че длъжността, която заема в момента е „тиймлидер“, като е на тази позиция от месец март
2022 г., в който смисъл счита за показателно за отношението на ищцата към него факта, че тя дори
това не знае. Оспорва като невярно посоченото, че едва ли не почти не се прибира вкъщи, като
сочи, че за цялата 2022 г. е отсъствал общо 25 дни, а за цялата 2023 г. – 17 дни поради
командировки, което е по-малко от средно два дни месечно, а не както се сочи – „по два три дни
всяка седмица“. Оспорва и твърдението на ищцата, че тя била издържала семейството, като твърди,
че тя заплащала само електро енергията и топлата вода, а всички останали сметки /вода, интернет,
телевизия, телефон на детето и вноските по кредита/ се заплащали само от него. Също така само
той осигурява прехраната на семейството и всички разходи на дъщеря им /дрехи, обувки, учебници
и други/. Основната част от придобивките на дъщеря им са закупувани от него, както и той
заплаща всички извънкласни занимания на детето. Навежда твърдения, че ищцата пътува
изключително много извън Варна във връзка с извършваната от нея работа, в това число и почти
винаги закъснява вечер или остава да нощува на мястото, където е командирована, като е този
смисъл изразява съмнение, че ще съумее да осъществява пълноценно грижите за детето.
При настоящото разглеждане на делото пред въззивната инстанция предмет на спора са
определената от Варненски районен съд месечна издръжка за детето за разликата над 400 лева до
присъдената сума в размер на 600 лева, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда
/28.11.2023 г./; определеният режим на лични отношения на детето с бащата; даденото разрешение,
заместващо съгласието на бащата детето да пътува придружено от нейната майка или от
упълномощено от нея лице извън страната.
Не се спори, а и се установява от събраните по делото доказателства, следните
обстоятелства:
1/ Че Л. П. Г. и Ц. Д. Г. са родители на детето П. Л.ова Г., родено на 23.08.2011 г.;
2/ Че след раздялата между родителите детето живее с майка си;
3/ Че с влязло в сила решение № 2882 от 29.07.2024 г., постановено първоинстанционното
дело, е прекратен бракът между страните, фамилното име на Ц. Д. Г. е променено на предбрачното
й – М., ползването на семейното жилище е предоставено на Л. П. Г., упражняването на
родителските права е предоставено на Ц. Д. Г. и е определено местоживеенето на детето П. при
майка му.
Въззивният съд намира, че не следва да преповтаря установената пред първата инстанция
фактическа обстановка, доколкото страните нямат наведени доводи, че тя е неправилно установена,
поради което и на основание член 272 от ГПК препраща към частта от мотивите досежно
фактическата обстановка. Единствено следва да бъдат съобразени събраните пред въззивната
инстанция доказателства.
На основание член 59, алинея 6 от СК във връзка с член 15, алинея 1 от ЗЗДт въззивният съд
изслуша детето П. Л.ова Г. в присъствието на социален работник. П. Л.ова Г. заявява, че родителите
й са разделени от година и 5 месеца, тя живее с майка си. Вижда се с баща си една пълна седмица и
един уикенд – две седмици при майка си, на уикенда втората седмица е при баща си от петък и
цялата следваща седмица е при него. Този режим не й пречи, но иска да бъде при тях по равно,
„50/50, споделено родителство“. Споделя, че е правила опити да говори с тях, но те не я чуват.
Майка й живее в кв. „Левски“, а баща й в кв. „Владислав Варненчик“, а тя самата учи в училище в
кв. „Владислав Варненчик“. Планира да кандидатства или в IV гимназия, или в хуманитарната.
Родителите й я карат до училище. Двамата я карат и на уроци, като учителката й по български
посещава дома, в който живее. Споделя, че родителите й вече общуват помежду си. Никой не я
настройва срещу другия.
По режима на лични отношения
Семейният кодекс не разписва правила по отношение на това какъв да бъде интензитета на
личния контакт с детето на родителя, комуто не са предоставени родителските права, като дава
свобода на съда да преценява конкретните обстоятелства с оглед интереса на детето като
възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към детето,
желанието на родителите, привързаността на детето към родителите, пола и възрастта му,
възможността за помощ от трети лица - близки на родителите, социалното обкръжение и
материалните възможности – член 59, алинея 4 от СК. Тези обстоятелства, взети в съвкупност,
4
формират комплексният критерий, въз основа на който се извършва преценката. Под "интереси на
децата", както е разяснено в ППВС № 1/1974 г., чиито указания са запазили силата си и при
действащия СК, следва да се разбират всестранните интереси на децата по тяхното отглеждане,
възпитание и развитие, създаване на навици и дисциплина, подготовка за адаптирането му в
обществото и изобщо изграждането на всяко дете като съзнателен гражданин. Изброяването на
обстоятелствата в член 59, алинея 4 от СК е примерно, а не изчерпателно. Това е минимумът, който
трябва да бъде взет предвид при изследване на най-добрия интерес на детето по смисъла на § 1,
точка 5 от ДР на ЗЗДт.
Основен и водещ критерий при определяне най-добрия интерес на детето в конкретния
случай следва да е възрастта на П., която ще навърши 14 г. на 23.08.2025 г. Тя е ученичка в седми
клас и й предстои явяване на изпитите за национално външно оценяване, резултатите от които биха
я насочили към избор на подходяща гимназия. В хода на съдебното заседание пред Окръжен съд-
Варна детето изказва желанието си да прекарва еднакво време и с двамата си родители, като
изрично споделя, че това не би му попречило в подготовката за предстоящите изпити. По делото е
доказано безспорно, че детето има изградена силна емоционална връзка и с двамата си родители.
Поддържането на лични отношения между родител и дете е жизнено необходимо за него с оглед
създаване на възможност чрез общуване то да развива чувство на обич, привързаност и доверие,
което ще съдейства за правилното му развитие, спокойствие и самочувствие. Безспорна е нуждата
на всяко дете от системен контакт с двамата му родители и в частност с този, на когото не е
предоставено упражняването на родителските права. В съгласие с член 8 от Европейската
конвенция за защита правата на човека и основните свободи и на неговото тълкуване в практиката,
уважението към семейния живот изисква, когато семейният живот, дори и във формата на
съжителство без брак е приключил, контактът между детето и отсъстващия родител да продължи.
Известно е становището на Съда по правата на човека в Страсбург, че взаимната полза, която
родителят и детето черпят от отношенията помежду си, е основен елемент от семейния живот.
Следователно Европейската конвенция по правата на човека и органите, призвани да я прилагат и
следят за нейното правилно приложение, признават “право на контакт” като фундаментално
човешко право по смисъла на член 8. То принадлежи еднакво, както на всеки от родителите, така и
на детето.
Стремежът е да се постигне подходящ баланс между правата, като основен критерий за това
са интересите на детето от контакта. За тази цел семейният живот следва да бъде разглеждан като
двустранен и съдът да се намесва чрез принудителни мерки само, ако ненамесата би причинила
вреда на детето. Раздялата на родителите, липсата на разговори помежду им и изолирането на
отсъстващия родител изключително зле влияят на детската психика, още повече, че родителят,
комуто са присъдени родителските права, се насочва към детето по силата на съдебното решение и
най-вече поради възможността да споделя ежедневието си с него. Това неминуемо води до липса
на баланс в отношението на детето и родителя, който не е носител на родителските права. Поради
това настоящият състав на съда намира, че една от мерките, които могат да предотвратят
задълбочаване на конфликта и запазване връзката на детето с бащата е максимално разширен
режим на лични отношения с детето. Настоящият състав на въззивния съд намира, че приоритетно
в конкретния случай за определянето на режима на лични отношения следва да бъде не само
желанието на детето да прекарва време и с двамата си родители по равно, но и, както бе отбелязано
по-горе, нуждата на всяко дете да поддържа връзка с всеки един от родителите си, което е в негов
интерес. За своите 14 години П. разсъждава доста зряло и интелигентно, излага спокойно и
осъзнато исканията си и най-важното – мотивира аргументирано всяко едно от желанията си, както
и осъзнава последиците, които евентуално биха могли да настъпят от действията й. по тази причина
следва да предпочете личното желание на детето, което съвпада с най-добрият му интерес.
Поради изложеното решението в частта досежно режима на лични отношения на
бащата с детето следва да бъде отменено и да бъде определен нов, както следва:
1/ Всяка първа и трета седмица от месеца от 9 часа в понеделник до 18 часа в неделя с преспиване,
като за първа седмица на месеца се счита първата пълна седмица;
2/ През лятната ваканция детето да бъде от 9 часа на шестнадесето число на месеца до 18 часа на
последния ден от месеца при баща си, през което време не се прилага режимът по точка 1;
3/ По време на великденските празници детето ще бъде при този родител, при който се пада
Великден съгласно режима по точка 1;
5
4/ По време на коледните и новогодишните празници – детето ще прекарва с баща коледните
празници от 18 часа на 22 декември до 18 часа на 27 декември в четните години, а новогодишните
в нечетните години от 18 часа на 28 декември до 18 часа на 02 януари;
5/ На рождения ден на бащата /01 октомври/ детето ще прекарва с него от 10 часа на 01 октомври
до 10 часа на следващия ден;
6/ На имения ден на майката /Цветница/ същата има право да е с детето от 10 часа на Цветница до
10 часа на следващия ден.
По издръжката
Според постановките в ППВС № 5 от 16.11.1970 г., доразвити с ППВС № 5 от 30.11.1981 г.,
нуждите на лицата, които имат право на издръжка се определят от обикновените условия на техния
живот. Вземат се предвид възрастта, образованието и всички обстоятелства, които са от значение за
случая, като нуждите са винаги конкретни. Възможностите на лицето, което дължи издръжката са
основание за даването й и показател за нейния размер. Те също винаги са обективни и конкретни.
Определят се от доходите, имуществото, квалификацията на задълженото лице. За да бъдат
приложени правилно тези разяснения, следва да се имат предвид условията, при които са живели
децата в семейството. Издръжката трябва да е в такъв размер, че да способства за правилното и
хармонично изграждане на издържания и за подготовката му за пълноценна изява в обществото.
При определяне размера на издръжката следва да се определи общата сума за издръжка на детето,
която да се разпредели съобразно възможностите на родителите. За размера е от значение и при
кого от родителите детето е предоставено за отглеждане, като усилията, които се полагат и
ангажираносттта на родителя във връзка с отглеждане на детето следва да се вземат под внимание
при определяне на издръжката, която той дължи.
Член 59, алинея 5 от СК изрично разпорежда, че размерът на издръжката трябва да осигури
условията на живот на детето, които то е имало преди развода, освен ако това би създало особени
затруднения на дължащия издръжка родител. Отделно от това издръжката на детето следва да бъде
в такъв размер, при който да служи не само за задоволяване на необходимия минимум от нуждите
му, но също и такива за занимания, свързани с неговите специфични потребности съобразно
възрастта и интересите му.
П. е почти на 14 години, не страда от хронични или тежки здравословни проблеми.
Първоинстанционният съд е установил, че детето посещава извънкласни занимания – конна езда
/140 лева месечно/, уроци по английски език /55 лева месечно/, уроци по български език и
математика /обща стойност 240 лева месечно/ и школа по народни танци /45 лева месечно/.
Месечната такса за мобилен телефон е на стойност 32 лева месечно. Има месечен абонамент към
„Мултиспорт“ на стойност 48 лева. Необходими са и разходи за лекарства заради алергията на
детето и медицинска козметика на стойност около 100 лева месечно. В отговора на въззивната
жалба майката на детето твърди новонастъпили обстоятелства, които касаят увеличаването на
потребностите на детето – частни уроци по математика и български език, които са на обща
равностойност около 260 лева месечно, както и посещения при психолог, за които таксата е 50 лева
на посещение.
При определяне на разширен режим на лични отношения за бащата, издръжката на детето
би следвало да се определи, като се вземе предвид равностойното пребиваване на детето и при
двамата родители. В хода на съдебното заседание пред Окръжен съд – Варна въззивникът заявява,
че е съгласен да плаща издръжка 400 лева, ако детето е при него повече време, тъй като той ще
поема разходите в този период .
При определяне на точния размер на дължимата издръжка следва да бъде отчетено, че
според данните на НСИ общият разход на член от домакинство за четвъртото тримесечие на 2024 г.
е средно в размер на 2 826,03 лева. След изключване на групите разходи, които не са необходими за
непълнолетно лице /алкохол, тютюневи изделия, данъци, социални осигуровки, регулярни
трансфери към други домакинства, влог и дадени и получени в заем суми/, размерът на средният
разход за тримесечие възлиза в размер на 2 057,29 лева или месечно по 685,76 лева.
Следва да бъде отбелязано, че една част от разходите /тези за уроци по български език и
математика/ са временни с оглед обстоятелството, че П. е ученичка в седми клас и се готви за
национално външно оценяване, респективно за прием в гимназия, и тези разходи ще се правят до
месец май 2025 г. При това положение месечната издръжка на момичето следва да се определи на
700 лева.
6
Определеният общ размер на необходимата издръжка следва да бъде разпределен между
двамата родители съобразно техните възможности и кой осъществява непосредствените грижи за
детето. Доколкото съдът вече определи режим на лични отношения на детето с бащата две седмици
в месеца, то във възможностите на Л. Г. /а и той сам е заявил изрично това/ е да заплаща издръжка в
размер на по 400 лева месечно.
С оглед изложеното решението в частта досежно издръжката следва да бъде отменено
за разликата над 400 лева до присъдените 600 лева и искът в тази част да бъде отхвърлен.
Относно заместващото съгласие
Съдебната практика по споровете по член 127а от СК е последователна, че с оглед спазването
правата на детето излизането извън пределите на страната е в негов интерес. Даването на
разрешение е в унисон с гарантираното в член 35, алинея 1 от Конституцията на Република
България право на свободно придвижване, установено и в редица международни актове, които след
ратификацията и обнародването им представляват част от вътрешното законодателство на
България. Съгласно тълкувателно решение № 1 от 3.07.2017 г. на ВКС, постановено по тълк.д.№
1/2016 г. на ОСГК, съдът може да разреши по реда на член 127а от СК пътуването на ненавършило
пълнолетие дете в чужбина без съгласието на единия родител само за пътувания в определен
период от време и/или до определени държави, респективно държави, чийто кръг е определяем.
Интересът на детето се определя в съответствие с легалната дефиниция по § 1, точка 5 от ДР
на ЗЗДт, които по същината си отразяват елементите, подлежащи на преценка при оценяването и
определянето на най-добрите интереси на детето, посочени в Конвенцията за правата на детето, а
именно: възгледите на детето, идентичността на детето, запазване на семейната среда и
поддържане на взаимоотношенията, грижа за детето и неговата закрила и безопасност, уязвимо
положение, право на детето на здравеопазване, право на детето на образование. Решението на съда
трябва да вземе предвид в конкретната фактическа обстановка по случая кои елементи имат
отношение към оценката на най-добрия интерес на детето и да се определи тежестта на всеки един
от тях спрямо останалите, като е възможно не всички елементи да имат отношение към всеки
индивидуален случай, а различните елементи могат да се разглеждат по различни начини в
различните случаи и да имат различна важност в цялостната оценка.
Поради изложените съображения, настоящият състав на въззивния съд намира, че на детето
следва да бъде осигурена възможност да пътува със своята майка или от упълномощено от нея
лице за период от 14 календарни дни до три пъти годишно до навършване на пълнолетие на детето
в страните-членки на Европейския съюз, Обединено Кралство Великобритания и Северна
Ирландия, Република Турция, Република Сърбия и Република Северна Македония.
С оглед направените идентични крайни изводи по този иск, решението на
първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено в тази му част.
По изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК, настоящият състав
на въззивния съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 2882 от 29.07.2024г., постановено по гр.д.№ 2023110115374 по описа
за 2023 г. на Районен съд – Варна, тридесети състав, в частта, с която е определил режим на личен
контакт на бащата Л. П. Г. с детето П. Л.ова Г. ЕГН **********; както и в частта, с която е осъден
Л. П. Г. да заплаща в полза на детето П. Л.ова Г. ЕГН ********** чрез неговата майка и законна
представителка Ц. Д. Г. месечна издръжка за разликата над 400 лева до присъдената месечна
издръжка в размер на 600 лева; и и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ режим на личен контакт на бащата Л. П. Г. ЕГН ********** с адрес в град
**** с детето П. Л.ова Г. ЕГН **********, както следва:
1/ Всяка първа и трета седмица от месеца от 9 часа в понеделник до 18 часа в неделя с
преспиване, като за първа седмица на месеца се счита първата пълна седмица;
2/ През лятната ваканция детето да бъде от 9 часа на шестнадесето число на месеца до 18
часа на последния ден от месеца при баща си, през което време не се прилага режимът по точка 1;
7
3/ По време на великденските празници детето ще бъде при този родител, при който се пада
Великден съгласно режима по точка 1;
4/ По време на коледните и новогодишните празници – детето ще прекарва с баща
коледните празници от 18 часа на 22 декември до 18 часа на 27 декември в четните години, а
новогодишните в нечетните години от 18 часа на 28 декември до 18 часа на 02 януари;
5/ На рождения ден на бащата /01 октомври/ детето ще прекарва с него от 10 часа на 01
октомври до 10 часа на следващия ден;
6/ На имения ден на майката /Цветница/ същата има право да е с детето от 10 часа на
Цветница до 10 часа на следващия ден.
ОТХВЪРЛЯ иска на Ц. Д. М. ЕГН ********** с адрес в град ****като майка и законен
представител на П. Л.ова Г. ЕГН ********** против Л. П. Г. ЕГН ********** с адрес в град **** за
заплащане на разликата над 400 /четиристотин/ лева до присъдената сума от 600 /шестстотин/
лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда /28.11.2023 г./ до настъпване на законно основание за изменението или прекратяването
плащането на издръжката, на основание член 143 от СК.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2882 от 29.07.2024г., постановено по гр.д.№ 2023110115374
по описа за 2023 г. на Районен съд – Варна, тридесети състав, в частта, с която е дадено разрешение,
заместващо съгласието на бащата Л. П. Г. детето П. Л.ова Г. да пътува придружено от нейната
майка Ц. Д. Г. или от упълномощено от нея лице за период от 14 /четиринадесет/ календарни дни
до три пъти годишно до навършване на пълнолетие на детето в страните-членки на Европейския
съюз, Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия, Република Турция, Република
Сърбия и Република Северна Македония, на основание член 127а, алинея 2 от СК във връзка с член
76, точка 9, изречение второ от ЗБЛД.
Решението в частта му досежно режима на лични отношения може да бъде обжалвано
в едномесечен срок от връчването му на страните с касационна жалба чрез Окръжен съд –
Варна пред Върховен касационен съд по реда на член 280 и следващи от Гражданския
процесуален кодекс.
Решението в частта му досежно издръжката не подлежи на обжалване на основание
член 280, алинея 3, точка 2 от Гражданския процесуален кодекс.
Решението в частта му досежно даденото разрешение заместващо съгласието на
бащата не подлежи на обжалване на основание член 280, алинея 3, точка 2 от Гражданския
процесуален кодекс.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8