Р Е
Ш Е Н
И Е
№..................................................2019г.,
гр. В.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, ХVІІІ
състав,
в публично заседание на тринадесети ноември
2019г., в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
при секретар Виржиния Миланова,
като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 2056/2019г.
по описа на съда, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и
следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.26 ал.4
от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при
несъстоятелност на работодателя /ЗГВРСНР/.
Образувано е жалба на Н.А.К.,
ЕГН **********,***, чрез пълномощник – адв.М.К., против Разпореждане №
4506-40-247/24.06.2019 г. на Директора на Фонд „Гарантирани вземания на
работниците и служителите“ към НОИ, с което му е отказано изплащане на
гарантирано вземане по Заявление вх. № 4502-21-815/14.05.2019г. и Заявление вх.
№ 4502-21-816/14.05.2019г.
В жалбата се поддържа незаконосъобразност
на оспорения акт поради постановяването му при допуснати съществени процесуални
нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Твърди се, че в
оспореното разпореждане са изложени единствено фактически и правни констатации,
без съдържателни мотиви, които да ги опосредстват и обосновават, поради което
при определяне на правата по подадените от жалбоподателя заявления,
административният орган не е упражнил правомощията си добросъвестно,
справедливо и по разумен начин, в нарушение на чл.6, ал.1 от АПК. Счита се, че
не е спазен принципът на съразмерност, както и че е налице неравноправно
дискриминационно третиране на база социален и имуществен признак, а именно
качеството на „правоимащо лице“ спрямо „гарантирано вземане“, на основата на
чл.71, ал.1 от Закона за защита от дискриминация, и спрямо неизправния
работодател, макар и в състояние на фактически фалит, в нарушение на закона –
да не го обявява, въпреки финансовата му несъстоятелност и бездействието на
българската държава, в лицето на законодателя, МФ и НАП. Аргументира се, че
оспореният индивидуален административен акт /ИАА/ противоречи на чл.1 от
Протокол № 1 към Европейската конвенция за защита правата на човека и
основаните свободи /ЕКЗПЧОС/, тъй като се посяга върху международно признатото
право на необезпокоявано ползване на личната собственост. Изтъква се, че щом
като чл.4, ал.1 от ЗГВРСНР не е в състояние да регулира обществено правоотношение
и да реализира целта, за която е съставен, държавата и административният орган
са нарушили принципа за ефективност, според правото на Европейския съюз и чл.13
от ЕКЗПЧОС. Аргументира се, че с оспорения ИАА и неговото изпълнение са
засегнати съществено имуществени права и законни интереси на жалбоподателя с
оглед целта на ЗГВРСНР – с арг. от чл.6, ал.2 от АПК. Отправя се искане за
отмяна на обжалваното разпореждане и връщане на преписката на Директора
на Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ за ново произнасяне
по подадените заявления, като бъдат дадени задължителни указания на
административния орган по тълкуването и прилагането на закона в съответствие с
неговия разум и преследваната легитимна цел. Моли за присъждане на направените разноски в производството
по делото. В съдебна заседание, чрез пълномощника си адв.К., поддържа жалбата.
Допълнително по съществото на спора и в депозирана писмена защита излага, че
при постановяване на оспорения акт, административният орган не е приложил с
предимство правото на Европейския съюз, в частност чл.41 от Хартата за
основните права на ЕС /ХОПЕС/, тъй като не е съобразил всички обстоятелства,
които са относими към разглеждането на административното производство, в т.ч. и
факта с правно значение за образувано производство по несъстоятелност на
02.02.2015 г. срещу ответника „Алфа Ууд България“ АД, предвид това, че в закона
не е дефинирано задължение, производството по несъстоятелност да е приключило. Обстоятелството,
че молителят по производството по несъстоятелност е оттеглил своето искане, счита
за ирелевантен за настоящото такова. Претендира присъждане на съдебно-деловодни
разноски, съобразно списък по чл.80 от ГПК.
Ответникът – Директорът на Фонд
„Гарантирани вземания на работниците и служителите“, чрез процесуални
представители, оспорва жалбата. Сочи, че оспореното разпореждане е издадено в
съответствие с материалния закон, доколкото към момента на подаване на
заявлението, към момента на издаване на административния акт, както и към
настоящия момент не е имало вписано в Търговския регистър съдебно решение за
открито производство по несъстоятелност на дружеството – работодател, което е
процесуална пречка за издаване на искания от заявителя акт. Като освен това
сторените съдебно-деловодни разноски не са част от гарантираните вземания на
работниците и служителите. Счита, че в случая не е допуснато нарушение на
ЕКЗПЧОС.
Съдът след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, становищата на страните и
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, приема за установено
от фактическа и правна следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е депозирана пред компетентния съд, от активно процесуално
легитимирано лице, чиито права и законни интереси са засегнати от оспорeния
административен акт. Субективното право на оспорване е реализирано в рамките на
законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл.26 ал.4, изречеие първо от ЗГВРСНР /Разпореждане № 4506-40-247/24.06.2019г. на Директора на Фонд
„Гарантирани вземания на работниците и служителите“ е връчено на Н.А.К. на 02.07.2019 г. видно от приложеното на
л.66 известие за доставяне, а жалбата до съда е подадена на 16.07.2019 г. видно
от поставения върху нея вх. номер на ТП на НОИ – В. – л.4/, с оглед на което съдът приема, че жалбата, инициирала съдебното
производство, е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
По основателността на жалбата:
Предмет
на съдебен контрол за законосъобразност в настоящото производство е
Разпореждане № 4506-40-247/24.06.2019г. на Директора на Фонд „Гарантирани
вземания на работниците и служителите“, с което на Н.А.К. е отказано изплащане
на гарантирано вземане по Заявление вх. № 4502-21-815/14.05.2019г. и Заявление
вх. № 4502-21-816/14.05.2019г.
Със Заявление
вх. № 4502-21-815/14.05.2019г. /л.73/ до НОИ, гр.София Н.А.К. е заявил, че
желае да му бъде изплатено компенсаторно обезщетение от Гаранционния фонд по
изпълнителен лист от 17.10.2014г., издаден от районен съдия при Районен съд – В.,
Гражданска колегия, по гр.дело № 9319/2014г. /л.74/. С посочения изпълнителен
лист Районен съд–В., след като е констатирал, че Решение № 4398/29.09.2014г. по
гр. дело № 9319/2014г. подлежи на изпълнение, е осъдил „Алфа Ууд България“ АД,
гр. Долни Чифлик да заплати на Н.А.К. сумата от 1 886.89 лева,
представляваща обезщетение за оставане на ищеца без работа за периода от
03.06.2014г. до 15.09.2014г. включително, на основание чл.344, ал.1, т.3 във
връзка с чл.225, ал.1 от КТ, ведно със законната лихва върху него, считано от
датата на предявяване на иска – 15.07.2014г., до окончателното му изплащане,
като отхвърля иска за присъждане на сумата над 1 886.89 лева до
претендирания размер от 2 685.83 лева за периода от 16.09.2014г. до
02.12.2014г. като преждевременно предявен.
Със Заявление
вх. № 4502-21-816/14.05.2019г. /л.77/ до НОИ, гр.София Н.А.К. е заявил, че
желае да му бъде изплатено компенсаторно обезщетение от Гаранционния фонд по
изпълнителен лист № 1055/27.01.2015г., издаден от районен съдия при Районен
съд–В., Гражданска колегия, по гр. дело № 9319/2014г. /л.78/. С описаният
изпълнителен лист Районен съд–В., след като е констатирал, че Решение №
4398/29.09.2014г. по гр. дело № 9319/2014г., влязло в сила на 05.01.2015г.,
подлежи на изпълнение, е осъдил „Алфа Ууд България“ АД, гр.Долни Чифлик да
заплати на Н.А.К. сумата от 1 033.42 лева, представляваща сторени от ищеца
съдебно-деловодни разноски, съобразно уважената част от исковете, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК.
С писмо
изх. № № 4502-21-815#1/20.05.2019г. и изх. № 4502-21-816#1/20.05.2019г. /л.72/
Директорът на НОИ е изпратил по компетентност на ТП на НОИ – В. заявление вх. №
4502-21-815/14.05.2019г. и заявление вх. № 4502-21-816/14.05.2019г. заедно с
приложените към тях документи.
При така
установените факти, Директорът на Фонд „Гарантирани вземания на работниците и
служителите“ е издал процесното Разпореждане № 4506-40-247/24.06.2019г. /л.65/,
с което на основание чл.26 ал.3 от ЗГВРСНР е отказал изплащане на гарантирано вземане по Заявление вх. №
4502-21-815/14.05.2019г. и Заявление вх. № 4502-21-816/14.05.2019г., подадени
от Н.А.К.. Административният орган е изложил мотиви, че при извършена проверка
в търговския регистър е установено, че „Алфа Ууд България“ АД, гр.Долни Чифлик
е развиващо дейност търговско дружество и за него няма вписано съдебно решение
за откриване на производство по несъстоятелност, поради което не е налице нито
една от хипотезите на чл.6 от ЗГВРСНР.
С оглед горното е приел, че липсва правно основание за изплащане на
претендираните вземания от Н.А.К..
Срещу разпореждането е подадена жалба до
Административен съд – В., във връзка с която е образувано настоящото съдебно
производство.
В хода на съдебното производство по искане
на жалбоподателя са ангажирани писмени доказателства.
Представени са молба вх.№
13603/16.10.2014г. /л.41/ и молба вх.№ 2993/20.02.2015г. /л.45/, с които Н.А.К.
е поискал от държавен съдебен изпълнител с район на действие Районен съд – В.
да образува изпълнителни дела срещу „Алфа Ууд България“ АД, гр. Долни
Чифлик за събиране на присъдените му с Решение № 4398/29.09.2014г. по гр. дело
№ 9319/2014г. по описа на Районен съд – В. и с посочените по-горе изпълнителни
листове, парични суми. Във връзка с подадените молби са образувани съответно
изпълнително дело /ИД/ № 4217/2014г. и ИД № 4037/2015г., които са прекратени
съответно през 2017г. и през 2018г. /вж. съобщение изх. № 4432/25.01.2017 г. –
л.43, и съобщение изх. № 14807/04.04.2018 г. – л.46/. Като основание за
прекратяване държавният съдебен изпълнител е посочил чл.433, ал.1, т.8 от ГПК –
поради непоискване от взискателя извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години. След прекратяване на изпълнителните дела оригиналите
на изпълнителните листове са върнати на взискателя Н.К. по негова изрична
молба.
По искане на жалбоподателя, от съдия в
Окръжен съд – В. е издадено съдебно удостоверение изх. № 9232/03.09.2019г.
/л.58/, съгласно което за периода от 2014г. до датата на издаване на
удостоверението – 03.09.2019г., пред Окръжен съд – В. е подадена молба за
откриване на производство по несъстоятелност на 02.02.2015г. със страни:
молител „Мава Индустриал“ АД и ответник „Алфа Ууд България“
АД, гр.Долни Чифлик, по която е образувано търговско дело № 182/2015г. по описа
на Окръжен съд – В., търговско отделение, производството по което е прекратено
поради отказ от иска, като определението за прекратяване е влязло законна сила
на 08.04.2015г. В удостоверението е посочено също, че за времето след 2015г. до
датата на издаване на удостоверението – 03.09.2019г., пред Окръжен съд – В. не са подавани други молби за
откриване на производство по несъстоятелност по отношение на „Алфа
Ууд България“ АД, гр.Долни Чифлик.
Съгласно
удостоверение изх. № 38246-3/09.09.2019г., издадено от в.и.д. Директор на
Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП В. /л.86/, задълженията на „Алфа Ууд
България“ АД, гр.Долни Чифлик, възлизат на 1 579 340.67 лева; за
периода от 2013г. до настоящия момент са извършвани плащания, като същите са
отразени в справка за приход/кредит на задълженото лице; предприети са принудителни
действия срещу длъжника – образувано е изпълнително дело № **********/2014г.,
наложени са запори върху банкови сметки, както и запори върху моторни превозни
средства; не са предприемани действия за обявяване в несъстоятелност и/или
фактически фалит от 2014г. до датата на издаване на удостоверението –
09.09.2019г.
Към
удостоверение изх. № 38246-3/09.09.2019г. са приложени писмо изх. №
382462/02.09.2019г. /л.87/ от Директора на Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП В.
до Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП В. относно предоставяне на информация за
„Алфа Ууд България“ АД, гр.Долни Чифлик, както и справка за приход/кредит на
задълженото лице /л.88/, в която са посочени публичните задължения на
дружеството по размери, периоди и основания за плащане.
От жалбоподателя
са представени 2 броя съобщения от държавен съдебен изпълнител при Районен съд
– В., с които ТД на НАП В. е уведомено, че по ИД № 4217/2014г. и ИД №
4037/2015г. е започнало принудително изпълнение срещу длъжника „Алфа Ууд
България“ АД, гр.Долни Чифлик, ведно с разписки за връчването им, както и 2
броя удостоверения за наличие или липса на задължения и обезпечителни мерки, в
които са посочени публичните задължения на дружеството по вид, размер, период и
основание за възникването им.
Предвид
установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
С оглед
разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК,
съгласно която съдът е длъжен служебно да провери наличието на всички основания
за незаконосъобразност на оспорения акт, посочени в чл.146 т.1–т.5 от АПК,
настоящият състав преценява, че обжалваното Разпореждане №
4506-40-247/24.06.2019г. на Директора на Фонд „Гарантирани вземания на
работниците и служителите“ е издадено от материално, териториално и по степен
компетентен административен орган, съгласно чл.26, ал.3 от ЗГВРСНР.
Обжалваният
ИАА е издаден в предвидената от специалния закон /чл.26, ал.3 от ЗГВРСНР/ форма и съдържа
изискуемите реквизити по чл.59 ал.2 от АПК, в т.ч. фактическите и правните
основания за издаването му.
Като фактическо основание за отказа е посочено липсата на вписано съдебно
решение за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на
работодателя „Алфа Ууд България“ АД, гр. Долни Чифлик, каквато предпоставка е
регламентирана в разпоредбата на чл.6 от ЗГВРСНР, а като правно основание – чл.26, ал.3 във
връзка с чл.6 от ЗГВРСНР,
регламентиращи, че директорът на фонда отказва изплащането на гарантираното
вземане, когато не са налице условията по този закон, едно от които наличието
на открито производство по несъстоятелност по отношение на работодателя по чл.2
от ЗГВРСНР. Описаните в мотивите към оспореното разпореждане фактически
констатации са обвързани с кореспондиращите им относими правни норми на
ЗГВРСНР, посочени като основание за издаване на акта, поради което релевираното
в жалбата възражение за липса на съдържателни мотиви е неоснователно.
При
издаването на процесното разпореждане не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Противно
на твърдяното от жалбоподателя, съдът счита, че в хода на административното
производство не е нарушен принципът на съразмерност по чл.6 от АПК. При
издаването на оспореното разпореждане компетентният административен орган е
действал в съответствие с регламентирания в чл.6 от АПК принцип на
съразмерност, като издаденият административен акт не засяга права и законни
интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която се издава.
Директорът на Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ е
упражнил правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо
съобразно изискванията на чл.6 ал.2 от АПК, като предвид установените в хода на
административното производство факти и обстоятелства и с оглед събраните
доказателства е достигнал до извод за неизпълнение на предпоставките за
възникване на правото на гарантирано вземане, поради което в условията на
обвързана компетентност е постановил обективирания в оспореното разпореждане
отказ за изплащане на гарантирано вземане.
По приложението на материалния закон съдът намира
следното:
Съгласно чл.4, ал.1 от ЗГВРСНР право на гарантирани
вземания по този закон имат работниците и служителите, които са или са били в
трудово правоотношение с работодателя по чл.2, независимо от срока му и от продължителността на
работното време. Според чл.2 от ЗГВРСНР този закон се прилага за всички физически и юридически
лица, които наемат лица по трудово правоотношение и спрямо които може да се
открие производство по несъстоятелност по реда на Търговския закон или по реда на специални закони. Член 6 от ЗГВРСНР предвижда, че правото на гарантирани вземания за
работниците и служителите по чл.4, ал.1 възниква от датата на вписване
в търговския регистър на съдебното решение за: 1. откриване на производство
по несъстоятелност; 2. откриване на производство по несъстоятелност с
едновременно обявяване в несъстоятелност; 3. откриване на производство по несъстоятелност,
постановяване на прекратяване дейността на предприятието, обявяване на длъжника
в несъстоятелност и спиране на производството поради недостатъчност на
имуществото за покриване на разноските по производството.
Анализът на цитираната правна регламентация обуславя
извод, че субекти на правото на гарантирани вземания по ЗГВРСНР са работниците и служителите, които са или са били в трудово правоотношение с
работодател по чл.2 от ЗГВРСНР, по отношение на който е открито производство по
несъстоятелност. Именно датата на вписване в търговския регистър на съдебното
решението за откриване на производство по несъстоятелност законодателят е
предвидил като начален момент, от който възниква правото на гарантирани
вземания за работниците и служителите по чл.4, ал.1 от ЗГВРСНР. Това е правнорелевантният факт, който следва
да е налице за да се реализира правото на жалбоподателя на вземане по този ред,
а не както счита същия да има изобщо открито производство по несъстоятелност,
дори и същото да е било прекратено. Аргумент в тази насока се извлича
имплицитно и от разпоредбите на чл.7, чл.22, ал.1 и чл.25 от ЗГВРСНР, както и
от самото заглавие на нормативния акт. От изложеното се налага извод, че
нормотворецът е предвидил като задължителна предпоставка за упражняване на
правото на гарантирани вземания по чл.4 от ЗГВРСНР наличието на вписано съдебно
решение за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на работодателя
по чл.2 от ЗГВРСНР.
В разглеждания казус, по делото липсват данни за вписване
на съдебно решение за откриване на производство по несъстоятелност срещу
работодателя на Н.К. – „Алфа Ууд България“ АД, гр.Долни Чифлик,
като дори не са налице твърдения в тази насока. Напротив, от представените в
хода на съдебното производство съдебно
удостоверение изх. № 9232/03.09.2019г. от Окръжен съд – В. и удостоверение изх.
№ 38246-3/09.09.2019г. от ТД на НАП В. категорично се установява, че не са
подавани молби за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на
„Алфа Ууд България“ АД, гр.Долни Чифлик, нито към момента на подаване на
заявленията от жалбоподателя, нито към момента на постановяване на оспорения
административен акт, нито към настоящия момент. За това обстоятелство
свидетелства и приложената по делото справка от търговския регистър. С оглед
горното, правилно и законосъобразно Директорът на Фонд „Гарантирани
вземания на работниците и служителите“ е приел, че в случая не са изпълнени предпоставките по чл.6 от ЗГВРСНР, тъй като няма вписано решение на съда за откриване на
производство по несъстоятелност. Разпоредбата е императивна, уреждаща по
недвусмислен начин момента, от който възниква правото на гарантирано вземане,
като по този начин за Н.К. изобщо не е възникнало това право на гарантирано
вземане. В същия смисъл е практиката на ВАС, изразена в Решение № 8109 от 31.05.2019г., постановено по адм. дело
№ 92/2019г., VI отделени, и Решение № 7409 от 20.05.2019г., постановено по адм.
дело № 15253/2018г., VI отделение.
Неоснователно в жалбата се настоява, че чл.4, ал.1 от
ЗГВРСНР не е в състояние да регулира обществените отношения и да реализира
целта си. Тази правна норма визира кръга от субекти, по отношение на които
възниква правото на гарантирано вземане по ЗГВРСНР, но същата не следва да се
тълкува изолирано от останалите норми на същия закон, доколкото последните
предвиждат и други задължителни предпоставки за възникване на това право, една
от които регламентираното в чл.6 от ЗГВРСНР изискване за
вписване в търговския регистър на съдебно решение за
откриване на производство по несъстоятелност по отношение на работодателя по
чл.2 от ЗГВРСНР, което в настоящия случай не е изпълнено. Единствено
кумулативното наличие на всички императивни законови предпоставки обуславя
възникването на правото на гарантирано вземане. Ето защо, съдът не споделя
становището на жалбоподателя за нарушаване на залегналия в правото на
Европейския съюз и чл.13 от ЕКЗПЧОС принцип за ефективност.
По отношение на претендираната със Заявление вх. № 4502-21-816/14.05.2019г. сума в
размер на 1 033.42 лева, присъдена по изпълнителен лист №
1055/27.01.2015г., представляваща сторени от К. съдебно-деловодни разноски, съобразно
уважената част от исковете, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, направени по гр.
дело № 9319/2014г. по описа на Районен съд – В., Гражданска колегия, следва да
бъде отбелязано, че същата не представлява гарантирано вземане по смисъла на
чл.3 от ЗГВРСНР. Според цитираната правна норма гарантирани вземания на работниците и служителите по този закон са начислени
и неизплатени: 1.трудови възнаграждения, дължими по индивидуални и колективни
трудови договори; 2.парични обезщетения, дължими от работодателя по силата на
нормативен акт. Разпоредбата е императивна и посочва изчерпателно гарантираните
вземания на работниците и служителите. Следователно, претендираните от
жалбоподателя съдебно-деловодни разноски, направени в хода на посоченото гр.
дело, не подлежат на изплащане и гарантиране по предвидения в ЗГВРСНР ред.
Противно на твърдяното от жалбоподателя, с оспореният
административен акт и неговото изпълнение не се засягат права и законни
интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се
издава. Това е така, доколкото законосъобразността на административния акт
/съответствието му с материалния закон/ се преценява към момента на неговото
издаване /арг. от чл.142, ал.1 от АПК/, поради което при последващо бъдещо
вписване на решение в търговския регистър от визираните в чл.6 от ЗГВРСНР няма
пречка жалбоподателят да подаде отново заявление за изплащане на гарантирани
вземания поради настъпване на нови обстоятелства и възникване на правото му на
гарантирани вземания.
Релевираните от оспорващия възражения за
наличие на дискриминационно третиране и противоречие на обжалваното
разпореждане с ЕКЗПЧОС, както и цитираните в жалбата изолирани пасажи от
съдебни актове на Европейския съд за правата на човека, Съда на Европейския
съюз, Конституционния съд на Република България и ВАС, съдържащи общи принципи
и не касаещи конкретиката на настоящия казус, са неотносими към разглеждания
правен спор.
С нищо не допринасят за изясняването на
спорния материалноправен въпрос и представените от жалбоподателя писмени
доказателства, изготвени в хода на образуваните по негови молби ИД №
4217/2014г. и ИД № 4037/2015г., по които длъжник е „Алфа Ууд България“ АД, гр.Долни Чифлик. Същите нямат
отношение към настоящия случай, доколкото не сочат на различен от достигнатия
от административния орган извод относно относимия за правилното разрешаване на
делото правнорелевантен факт, а именно: липсата на вписано в търговския
регистър съдебно решение за
откриване на производство по несъстоятелност спрямо посоченото дружество – работодател
по смисъла на чл.2 от ЗГВРСНР
С оглед на гореизложеното, настоящата
инстанция намира, че оспореният ИАА е издаден при правилно приложение на
материалния закон, поради което не е налице основание за оспорването му по
чл.146 т.4 от АПК.
Атакуваното
по съдебен ред Разпореждане №
4506-40-247/24.06.2019г. на Директора на Фонд „Гарантирани вземания на
работниците и служителите“ е издадено и в
съответствие с целта на закона, която в конкретния случай е да не бъде
допуснато изплащане на гарантирано вземане по ЗГВРСНР, без да са налице
задължителните предпоставки, които законът свързва с възникването на това
право.
По изложените съображения съдът намира, че
оспореното разпореждане на Директора на Фонд „Гарантирани вземания на
работниците и служителите“ не страда
от пороци, водещи до неговата нищожност или унищожаемост, същото представлява
валиден и законосъобразен индивидуален административен акт, поради което
жалбата срещу него следва да се отхвърли като неоснователна.
При
този изход на правния спор, предвид направеното своевременно искане, съгласно
чл.143, ал.4 и чл.144 от АПК, във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК, във връзка с
чл.37 от Закона за правната помощ и като съобрази, че делото не се отличава с висока степен на фактическа и правна сложност, съдът
намира, че на ответната страна следва да се присъдят разноски за юрисконсултско
възнаграждение, изчислено съобразно чл.24 от Наредбата за заплащането на
правната помощ в размер на 100 лева.
Воден от
горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.А.К., ЕГН **********,***, против
Разпореждане № 4506-40-247/24.06.2019г. на Директора на Фонд „Гарантирани
вземания на работниците и служителите“ към НОИ, с което му е отказано изплащане
на гарантирано вземане по Заявление вх.№ 4502-21-815/14.05.2019г. и Заявление
вх. № 4502-21-816/14.05.2019г.
ОСЪЖДА Н.А.К., ЕГН **********,***, да
заплати в полза на Национален осигурителен институт, гр.София юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.
Решението може да се обжалва с касационна
жалба пред Върховния административен съд на Република България, в 14-дневен
срок от получаване на съобщението от страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: