Определение по дело №2599/2021 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 1057
Дата: 11 октомври 2021 г. (в сила от 11 октомври 2021 г.)
Съдия: Стефка Тодорова Михова
Дело: 20215300502599
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 8 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1057
гр. Пловдив, 11.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ в закрито заседание на
единадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев

Мирела Г. Чипова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно частно
гражданско дело № 20215300502599 по описа за 2021 година
Производството по чл. 396 ал. 1 от ГПК, образувано по частна жалба
от „Тоя Инвест” ЕООД, ЕИК: 20476442,със седалище и адрес на управление:
град Благоевград, ул.“Климент Охридски“№32, представлявано от управителя
П.Д. , срещу Определение № 393/19.07.2021 г. по ч.гр.д. № 1657/2021 г. на
Районен съд – гр. Асеновград, с което е допуснато обезпечение на бъдещия
осъдителен иск на „Лазарова Транс Груп“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Асеновград, ул. „Преслав” № 5, срещу
частния жалбоподател за заплащане на сумата от общо 24900 лв.,
представляваща неизплатено превозно възнаграждение, чрез налагане на
запор върху подробно посочени банкови сметки на ответника, до размер на
вземането от 24900 лева. Поддържат се оплаквания за неправилност на
обжалваното определение и искане за неговата отмяна.
Ответната по частната жалба страна „Лазарова Транс Груп“ ЕООД,
ЕИК: *********, чрез процесуалния си представител адв.Г.-Н., изразява
становище за нейната неоснователност и се настоява за потвърждаване на
обжалваното определение.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото, установи следното:
Частната жалба е допустима – подадена е в срок, от надлежна страна,
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и следва да се разгледа по
същество.
За да допусне обезпечението първоинстанционният съд е приел, че
искът е допустим , а представените към молба писмени доказателства
1
подкрепят наведените в нея твърдения. Преценено е, че е налице
обезпечителна нужда, доколкото ответникът може да се разпореди с
имуществото си и по този начин изпълнението на евентуалното благоприятно
за ищеца решение да се затрудни или стане невъзможно при липсата на друго
имущество. На следващо място е прието, че посочената от ищеца
обезпечителна мярка- налагане на запор върху посочените банкови сметки на
ответника , до размер на вземането от 24 900 лева, е подходяща с оглед
заявеното за защита право.
Частният жалбоподател навежда възражения досежно извода на съда, че
представените от молителя писмени доказателства са в подкрепа на
твърденията му.Твърди, че бъдещият иск е неоснователен, тъй като нямало
данни по делото за оформени по надлежния ред заявки договори; за
превозните средства, с които е извършен превоза на товарите- собствени или
наети; кои лица са управлявали превозните средства и в какви
взаимоотношения са с молителя; не били представени счетоводни документи
удостоверяващи сключването на договорите ; нямало данни за изпращани
покани за заплащане на исковата сума, нито пък за потвърждаване на
салдата по счетоводните сметки, а ЧМР не били в оригинал.
С оглед така установеното и предвид становищата и възраженията на
страните съдът намира частната жалба за неоснователна.
Обезпечението цели защитата на спорното материално право докато
трае висящността на процеса. С него се осуетява опасността от промени,
които би предприел ответникът, за да попречи на реализирането на тази
защита и предполага вероятна основателност на иска. За да бъде допуснато,
следва да са налице кумулативно дадени предпоставки, изведени от
разпоредбата на чл.391, ал.1 от ГПК, а именно – искът да е допустим,
вероятно основателен, да е налице обезпечителна нужда и предложената
обезпечителна мярка да е подходяща.
Бъдещият иск е допустим, като за целите на обезпечителното
производство не се изисква пълно доказване на фактическите обстоятелства,
на които се основава претенцията. Те подлежат на такова доказване в хода
исковото производство , в което се разглеждат и наведените от ответната
страна възражения. За целите на допускането на обезпечение е достатъчно да
са представени писмени доказателства, които да правят вероятни изложените
от бъдещия ищец твърдения. В случая молителят е представил писмени
доказателства, които подкрепят по смисъла на чл.391, ал.1, т.1 ГПК
съществуването на очертаните в молбата търговски правоотношения по
договори за международен превоз на товари по чл.372 от ТЗ във вр. с
Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки
(CMR).Представените по делото двустранно подписани от страните заявки-
договори доказват сключването на договорите за международен
2
автомобилен превоз с всички последици от това, включително и
задължението за заплащане на договореното възнаграждение за превоза при
изпълнение от страна на превозвача на неговите задължения по
осъществяване на самия превоз. Изпълнението на последните е безспорно
установено по делото с представените международни товарителници, които
не е необходимо да бъдат представени по делото в оригинал. Те
удостоверяват изпращането на товара, доставянето на превозвания товар на
посоченото в договора място и на лицето, за което е бил предназначен, както
и приемането на товара без възражения. След като превозвачът е осъществил
превоза и същият е получен без недостатъци, то на превозвача се дължи
заплащане на уговореното навло.
Ето защо следва да се приеме, че исковете, като правопораждащи
факти, се подкрепят от писмени доказателства.
С оглед на това,че бъдещите искове са осъдителени, съдът приема,че е
налице правен интерес и нужда от исканото обезпечение с оглед
невъзможността, респективно затруднението за осъществяване правата на
молителя по бъдещото позитивно решение при евентуално разпореждане на
длъжника с негово имущество. Неоснователно е твърдението на
жалбоподателя, че липсва обезпечителна нужда, тъй като е с добра търговска
репутация и име сред своите партньори, дружеството няма наложени запори
и непогасени задължения към трети лица. Следва да се посочи, че ВКС
нееднократно се е произнасял, че обезпечителните мерки "възбрана" и
"запор" съответстват на нуждата от обезпечение на иск за парично
притезание, както е и в случая. Нуждата от обезпечителната мярка не се
определя от имущественото състояние на ответника към момента на исканото
обезпечение, а от вероятността неговите активи да намалеят в хода на делото
поради негови действия на разпореждане или поради други обстоятелства
извън неговото поведение. /определение № 527 от 21. 10. 2016 г. по ч. т. д. №
1806/2016 г. на ВКС, II т. о. и др./
От друга страна исканата обезпечителната мярка – налагане на запор
върху банкови сметки на ответника до размер на исковата сума, по вид
съответства на обема на търсената съдебна защита, т.е.адекватна е на
обезпечителната нужда на молителя. С оглед на това,че преценката за
вероятната основателност на бъдещия иск е обоснована на база
представените писмени доказателства, то не е необходимо определянето на
парична гаранция.Освен това гаранцията представлява абсолютна
предпоставка за допускане на обезпечението чрез спиране на изпълнението по
бъдещ иск по чл.390,ал.4 от ГПК,какъвто не е процесния случай.
Неоснователно е и оплакването на жалбоподателя, че чрез налагане на
запор върху банкови сметки открити в 23 на брой банки в страната ,
неоправдано се засяга правната му сфера и се възпрепятства осъществяване
3
на търговската му дейност.
Съгласно правната теория и трайната съдебна практика
/напр.определение № 582/20.09.2013 г. по ч.гр.д. № 4596/2013 г. по описа на
ВКС, IV г.о.; Определение №62/05.02.2019 по дело №4555/2018 на ВКС, ГК,
III г.о./, допустимо е налагане на запор върху вземания на длъжник срещу
повече от едно лице до пълния размер на иска, евентуално свръхобезпечаване
би могло да се преодолее по реда на чл. 402 ГПК. Освен това съдебният
изпълнител следва да изпълни заповедта на съда, като наложи запор върху
банковите сметки на ответника до размера на претендираната сума, която се
посочва в самата заповед. Ако въпреки това се е стигнало до
свръхобезпечаване в изпълнителното производство, страната има на
разположение друг път за защита.
Предвид изложеното жалбата е неоснователна, а определението на
първоинстанционния съд – правилно, поради което се потвърждава.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 393/19.07.2021 г. постановено по
ч.гр.д. № 1657/2021 г. по описа на Районен съд – гр. Асеновград.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4