РЕШЕНИЕ
№ 2280
гр. София, 16.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ М. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА Административно
наказателно дело № 20221110215979 по описа за 2022 година
а да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Раздел V, чл.58д –чл. 63д/ от Глава трета
от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на „Мега Ел“ ЕООД с ЕИК, със седалище и
адрес на управление: обл.София, община Столична, с.К, ул.“С С“ № ,
представлявано от С С С,– управител и едноличен собственик на капитала,
чрез пълномощника му –адв.С. М. – САК срещу Наказателно постановление
/НП/ № 23-2200629 от 15.11.2022 г., издадено от директора на Дирекция "ИТ
Софийска област", с което на дружеството е наложена имуществена санкция
в размер на 1500.00 /хиляда и петстотин/ лева на основание чл. 416, ал.5 във
връзка с чл.414, ал.1 от Кодекса на труда КТ / за нарушение на чл.160, ал.1 от
КТ.
С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление като
незаконосъобразно и неправилно. Твърди се, че описаното от наказващия
орган нарушение почива единствено на предположение, като се сочи, че не
са налице доказателства относно датата на извършване на нарушението. В
1
допълнение се излагат аргументи, че не е налице нарушение по чл.160, ал.1 от
КТ, тъй като работникът Илиев не е представил болничен лист на
работодателя си, не се е явявал на работа в периода 28.01.2022 г. до
28.06.2022 г. и технически отсъствието му от работното място е следвало да
се отрази по някакъв начин.
Навеждат се доводи за това, че наказателното постановление не
отговаря на изискванията на чл.57, ал.1 т.5 от ЗАНН, тъй като липсва
описание на нарушението и не са посочени обстоятелствата, при които е
извършено. Релевира се възражение за липса на териториална и материална
компетентност на актосъставителя и административнонаказващия орган.
В съдебните заседания, проведени по делото жалбоподателят се
представлява от пълномощника си –адв. М., която в дадения ход по
същество пледира за отмяна на атакуваното НП. Развива аргументи, че
работодателят е действал изключително в ползва на работника, който не му е
предоставил своевременно болничен лист. В случая „Мега Ел“ ЕООД се
явявало втори работодател на работника Илиев и докато от страна на
дружеството изчаквали представянето на болничен лист от работника, в
системата на човешките ресурси го отбелязали в неплатен отпуск. Според
адв.М. по делото не са налице доказателства, от които да се установява датата
на твърдяното нарушение, посочена от актосъставителя като 01.06.2022 г.
Счита, че актосъставителят и АНО не са имали материална и териториална
компетентност, тъй като към 11.10.2022 г. Изпълнителната агенция вече
имала нов устройствен правилник, а всички представени по делото заповеди
били въз основа на стария устройствен правилник, който вече не е действал
към момента на приключване на проверката. В заключение се иска
присъждане на сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител –юрк.Н,
оспорва жалбата като неоснователна. Изразява становище, че при издаване на
наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, ограничаващи правото на защита на
санкционираното лице. Твърди, че е налице надлежно възлагане на
контролните органи да извършат съответната проверка. По същество на
нарушението счита, че лицето И не е направило писмено искане за ползване
на неплатен отпуск, както и че за него са настъпили вредни последици – да
2
върне обезщетението за временна неработоспособност. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за
прекомерност на разноските, претендирани за адвокатско възнаграждение от
процесуалния представител на дружеството –жалбоподател.
Софийски районен съд намира, че жалбата, с която е сезиран, е
процесуално допустима, доколкото е подадена в законоустановения 14-
дневен срок от процесуално легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на
въззивен съдебен контрол.
След като обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени от
страните в съдебно заседание‚ в контекста на събраните по делото
доказателства и след като провери изцяло правилността на атакуваното
наказателно постановление, констатира, че са налице основания за неговото
потвърждаване. Съображенията за този извод на съда за това са следните:
Съдът намира за установена следната фактическа обстановка:
На 18.10.2021 г. бил сключен трудов договор № 1171/18.10.2021 г.
между „Мега Ел“ ЕООД, като работодател и И В И, като служител на
дружеството. По силата на договора И следвало да работи на длъжността
"монтажник електрооборудване" с код по НКПД: 82122004 в посоченото
дружество в условия на продължителност на работния ден – 2 часа.
На 28.01.2022 г. Ивайло Илиев претърпял трудова злополука, поради
кеото от 28.01.2022 г. до момента на прекратяване на трудовия договор –
28.06.2022 г. същият не се явил на работа и не полагал труд в „Мега Ел“
ЕООД. За този период, без Илиев да е подавал молба до „Мега Ел“ ЕООД и
без неговото знание, последният се водил технически в неплатен отпуск, за
което обаче работодателят „Мега Ел“ ЕООД не е издал нарочна писмена
заповед.
Към момента на злополуката Илиев бил в трудови правоотношения и
с търговското дружество „ЕЛ“ ЕООД при условията на осем часов работен
ден, заемайки длъжността „Електромонтьор“ с код по НКПД: 74122009. За
периода от 28.01.2022 г. до 06.06.2022 г. Илиев бил в болничен, за което
представил съответните документи единствено пред „ЕЛ“ ЕООД и за
който период получил обезщетение поради трудова злополука в размер на
732,49лв.
3
С разпореждане № РВ-3-17-01182996/18.08.2022 г., издадено от ТП на
НОИ-Русе, на И И било разпоредено да възстанови полученото парично
обезщетение поради трудова злополука за периода 28.01.2022г. – 06.06.2022г.
в размер на 732,49лв. (главница) и 25,75лв.(лихва от датата на получаване на
обезщетението до датата на съответното разпореждане).
Поради изложеното И.Илиев подал сигнал до Изпълнителна агенция
"Главна инспекция по труда"-София и до Районна прокуратура-гр.Русе, въз
основа на която била образувана проверка на „Мега Ел“ ЕООД.
По случая била извършената проверка на 06.10.2021 г. и 24.10.2022 г.
в хода на която било установено, че „Мега Ел“ ЕООД е допуснало
нарушение на разпоредбата на чл.160, ал.1 от КТ, тъй като е разрешило
ползването на неплатен отпуск от И.Илиев, без служителят да е поискал
ползването на такъв.
За констатираното нарушение св. Ал.Г.-гл.инспектор при Дирекция
"Инспекция по труда Софийска област" – съставил АУАН № 23-
2200629/24.10.2022г. срещу „Мега Ел“ ЕООД за извършено от дружеството
на 01.06.2022 г. административно нарушение по чл.160, ал.1 от КТ.
Въз основа на така съставения АУАН директорът на Дирекция
"Инспекция по труда Софийска област"-инж.К.Вълкова, издал НП №23-
2200629/15.11.2022г., с което за описаното в АУАН административно
нарушение, на „Мега Ел“ ЕООД била наложена имуществена санкция в
размер на 1500 лева.
Горепосоченото НП било връчено на И.Илиев срещу подпис, който в
законоустановения срок подал жалба срещу последното, която инициирала
настоящото съдебно производство.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен
начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а
именно: АУАН № 23-2200629/24.10.2022г., Протокол за извършена проверка
от 24.10.2022 г., трудов договор № 1171/18.10.2021 г, сигнал от И.Илиев,
разпореждане № РВ-3-17-01182996/18.08.2022г., Заповед 3-0693 от
15.08.2022г., Заповед 3-0683 от 11.08.2022г., показанията на св.Ал.Г..
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи
4
извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на
материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че
съставеният АУАН и оспорваното НП са издадени от компетентни органи и в
сроковете, предвидени в ЗАНН. В тази връзка следва да се отбележи, че
съдът не споделя възражението в жалбата, че АУАН и НП изхождат от
материално и териториално некомпетентени органи. Действително, със
Заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „ГИТ“ не може
да се променя териториалната компетентност на териториалните поделения,
тъй като тя е разписана нормативно. Може само да се определя обхвата на
материалната компетентност на инспекторите, т.е. правомощията им, но те се
упражняват винаги в териториалния обхват по чл. 16, ал. 2 от УП на ИА
"ГИТ" (отм.). Аргументи в тази насока могат да се изведат и от новия
Устройствен правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда“ ( приет с ПМС № 313/05.10.2022 г., обн. ДВ, бр.81/11.10.2022 г.),
където изрично е уредена хипотеза на отклонение от териториалната
компетентност, очевидно по повод на формираната вече съдебна практика. В
новия Устройствен правилник изрично в чл.21, ал.4 е посочено, че
„служителите в териториалните дирекции „Инспекция по труда“ имат
компетентност на контролен орган в териториалния обхват на съответната
дирекция. Служителите на дирекция „Инспекция по труда Софийска област“
имат компетентност на контролен орган и в териториалния обхват на
Столичната община“. В отменения вече устройствен правилник такава
разпоредба липсваше.
Нарушението е описано ясно и точно, както в АУАН, така и в НП.
Налице е съответствие между обстоятелствената част на акта и издаденото
НП. Правилно е определена и датата на извършване на нарушението, тъй като
работодателят е разрешил ползването на неплатен отпуск на работника,
считано от 01.06.2022 г. Въз основа на описанието на нарушението,
нарушителят е в състояние да възприеме фактическите и правни рамки на
обвинението и адекватно да организира защитата си, което на практика е
сторил. Ето защо, съдът намира, че в хода на административно-наказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които да са самостоятелно основание за отмяна на обжалвания
5
санкционен акт.
При направения анализ на събраните по делото доказателства
настоящият съдебен състав счита, че описаната в процесните АУАН и НП
фактическа обстановка е доказана по безспорен начин. Съдът кредитира в
цялост показанията на св.Ал.Г., който освен актосъставител е и лице, което е
извършило процесната проверка по документи. Именно от показанията на
посочения свидетел се установява, че И.Илиев е ползвал неплатен отпуск, без
неговото знание и съгласие. Фактът на ползването на такъв неплатен отпуск
се установява от списъците на присъствени дни на служителите на „Мега Ел“
ЕООД, фиш за заплата, разпореждане № РВ-3-17-01182996/18.08.2022г. От
показанията на св. Г. се установява, че до момента на прекратяването на
трудовото правоотношение на Илиев с „Мега Ел“ ЕООД, последният не е
искал да му бъде разрешавано ползването на неплатен отпуск в периода, в
който е отсъствал от работа. Това обстоятелство кореспондира и с подадения
сигнал от И.Илиев до Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ –
гр.София и до прокуратурата – гр.Русе.
Съдът кредитира и останалите събрани по делото доказателства,
приобщени по реда на чл.283 НПК вр.чл.84 ЗАНН, като относими към
предмета на доказване по делото, съгласно разпоредбата на чл.102 НПК.
При така установената фактическа обстановка, настоящият
съдебен състав намира от правна страна следното:
При извършената проверка на материалната законосъобразност на
обжалваното наказателно постановление, съдът счита, че „Мега Ел“ ЕООД е
осъществило състава на вмененото му административно нарушение по чл.160,
ал.1 от КТ.
Съгласно разпоредбата на чл.160, ал.1 от КТ "Работодателят по
искане на работника или служителя може да му разреши неплатен отпуск
независимо от това, дали е ползувал или не платения си годишен отпуск и
независимо от продължителността на трудовия му стаж". Отпускът е
субективно право на работника/служителя по трудовото правоотношение,
което се упражнява чрез волеизявление на неговия носител и на насрещната
страна. Процедурата по искане ползването на неплатен отпуск е формална и
не изисква ползването на образци за заявления, но същите следва да са в
писмен вид и да са подписани от подателя. Писмената форма на заявлението
6
на работника и разрешението на работодателя гарантират спазването на
трудовите права на работещите. Подаденото от работника заявление следва
да съдържа ясно изразената воля на работника за ползването на отпуск, вида
на искания отпуск, началната дата, от която ще се ползва отпускът и за какъв
период от време и така обективирана тази воля следва да бъде скрепена с
подписа на лицето, което я изразява. В настоящия казус безспорно се
установи, че работникът не е депозирал пред работодателя искане за ползване
на неплатен отпуск за процесния период, както и че работодателят не е
издавал разрешение за ползването на такъв отпуск. Отбелязването от
служител на дружеството-работодател в присъствената форма на отсъствието
на И.Илиев от работа като неплатен отпуск и вписването във фиша за работна
заплата за месец юни, че същият е бил 19 дни в неплатен отпуск, не е
равносилно на издаване от работодателя на разрешение за ползване на
неплатен отпуск. Въз основа на това съдът прие, че на работника е бил даден
без негово съгласие неплатен отпуск, с което дружеството-жалбоподател е
осъществило състава на административно нарушение по чл.160, ал.1 от КТ.
Съдът не приема за основателен доводът, изложен от процесуалния
представител на жалбоподателя, че поради отсъствието на работника и
непредставянето на документ за това, т.е. неправомерно поведение от страна
на работника, е проявил "съпричастност" и технически е водил отчетност за
неплатен отпуск. Подобно поведение от страна на дружеството в качеството
на работодател е правно неиздържано, незаконосъобразно и аргументите в
тази насока са ирелевантни.
На следващо място разпоредбата на чл.414, ал1 от КТ предвижда, че
работодател, който наруши разпоредбите на чл.160, ал.1 КТ, се наказва с
имуществена санкция в размер 1500 до 15 000 лв. В настоящия случай съдът
намира, че наказващият орган е съобразил в пълна степен разпоредбата на чл.
27 ЗАНН. При преценка на тежестта на нарушението и на всички отегчаващи
и смекчаващи отговорността обстоятелства административнонаказващият
орган е определил имуществената санкция в минималния размер от 1500 лева,
поради което съдът намира, че наложеното от наказващия орган наказание е
справедливо и правилно определено.
С оглед гореизложеното, настоящият състав приема, че жалбата е
неоснователна и наказателното постановление следва да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно.
7
При този изход на правния спор, право на разноски има въззиваемата
страна, чийто процесуален представител своевременно поиска присъждането
на такива. Ето защо и на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН вр. чл. 37, ал. 1 от
Закона за правната помощ и чл. 27 е от Наредба за заплащането на правната
помощ следва да се определи юрисконсултско възнаграждение в размер на
80 лева, а искането за присъждане на разноски за жалбоподателя следва да
бъде оставено без уважение.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т.5 вр.ал.9 и чл.63д, ал.4
от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-
2200629/15.11.2022 г., издадено от директора на Дирекция "Инспекция по
труда Софийска област", с което на „Мега Ел“ ЕООД е наложена
"имуществена санкция" в размер на 1500 /хиляда и петстотин/лв. на
основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда КТ/ за
нарушение по чл. 160, ал.1 от Кодекса на труда.
ОСЪЖДА „Мега Ел“ ЕООД с ЕИК, със седалище и адрес на
управление: обл.София, община Столична, с.К, ул.“С С“ № да заплати на
Дирекция „Инспекция по труда Софийска област” – разноски по делото,
представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет)
лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя за
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението от
страните, че решението е изготвено, на основанията, предвидени в НПК, и по
реда на глава X от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8