МОТИВИ по НОХД № 2319/2018 г. на СГС, НО, 7 -ми състав
Софийска градска прокуратура е
повдигнала обвинение по Досъдебно производство № 11206/2015г. по описа на
С“РТП“- ОР – СДВР, пр. пр. № 711/2017г. по описа на Софийска градска
прокуратура срещу Р.С.С. за това, че на 11.05.2016 г., около 23.10ч. в гр.
София , при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка “Мерцедес”,
модел “ГЛ 350” с peг. № *******, по бул.’’Ботевградско шосе”, с посока от ул. „Челопеченско
шосе” към ул.”8-ма” и в района на №431 нарушил правилата за движение по
пътищата, както следва : чл.21, ал.1 от ЗДвП: „При избиране на скоростта на движение на водача на пътно превозно
средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч.. -
пътно превозно средство от Категория В, за населено място 50 км/ч.“ като се
движел с превишена скорост - 86 км/ч. при разрешена скорост за населено място
50 км/ч. и по непредпазливост при условията на независимо съпричиняване с Д.Д.Д.
ЕГН:**********, който управлявал МПС лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „
Голф” с рег.№ № *******, който предприел маневра завой на ляво, като навлязъл в
пътната лента, по която се движел лек автомобил “Мерцедес”, модел “ГЛ 350” с
peг. № *******, като причинил смърт и телесни повреди на пътниците в лек
автомобил „Фолксваген Голф”, както следва: смърт на В.Т.И., настъпила
вследствие на черепно - мозъчна травма - контузия на мозъка с интрацеребрален
хематом в ляво, гръдна травма с непълен пневмоторакс в дясно, подкожен емфизем
вляво, двустранен хемоторакс, коремна травма с разкъсване на слезката в долния
полюс, наложило оперативно отстраняване на слезката, разкъсване на черния дроб
до долната повърхност, излив на 1500 мл. кръв в коремната кухина, левостранен
ретроперитониялен хематом, които увреждания са непосредствена причина за
смъртта, която настъпва на 13.06.2016г., като между получените травми и
причината за смъртта съществува пряка и непрекъсната причинно-следствена
връзка; на пътничката Д.М.М. - средна телесна повреда, изразяваща се в
разместено счупване на ябълчната /скулна лицева кост в ляво, което й е
причинило -счупване на челюст по смисъла на чл.129, ал.2 от НК и на пътничката Р.Д.Д.
-черепно-мозъчна травма, изразяваща се в счупване на теменната кост на черепа в
ляво и контузия на главния мозък с малък хематом под твърдата мозъчна обвивка и
травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, с последвала посттравматична
епилепсия, което съответства на медико-биологичния признак постоянно общо
разстройство на здравето, опасно за живота по смисъла на чл.128, ал.2 от НК -
тежка телесна повреда – престъпление по чл. 343, ал.4, вр. ал. 3, буква „б“,
вр. ал.1, буква „в“ и буква „б“, вр. чл. 342, чл. 1, пр. 3 от НК.
И срещу Д.Д.Д. за това, че на
11.05.2016 г., около 23.10ч. в гр. София , при управление на моторно превозно
средство - лек автомобил марка “Фолксваген”, модел “Голф” с peг. № *******, по
бул. „Ботевградско шосе”, с посока от ул. „*********” и в района на №431
нарушил правилата за движение по пътищата, както следва : чл.25, ал.1 от ЗДвП:
„Водачът на пътно превозно средство,
който ще предприеме каквато и да е маневра, като например...., да се отклони
надясно и наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга
пътна лента преди да започне маневрата,
трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението,
които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извършат
маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение“,
като е предприел маневра завой наляво и навлязъл в крайна лява лента и по
непредпазливост и при условията на независимо съпричиняване с Р.С.С., ЕГН:**********,
който управлявал МПС лек автомобил марка „Мерцедес”, модел „ ГЛ 350” с рег.№ № *******,
който се движел с превишена скорост - 86 км/час, при разрешена скорост за
населено място 50км/ч, като причинил смърт и телесни повреди на пътниците в лек
автомобил „Фолксваген Голф”, както следва: смърт на В.Т.И., настъпила
вследствие на черепно мозъчна травма - контузия на мозъка с интрацеребрален
хематом в ляво, гръдна травма с непълен пневмоторакс в дясно, подкожен емфизем
вляво, двустранен хемоторакс, коремна травма с разкъсване на слезката в долния
полюс, наложило оперативно отстраняване на слезката, разкъсване на черния дроб
до долната повърхност, излив на 1500 мл. кръв в коремната кухина, левостранен
ретроперитониялен хематом, които увреждания са непосредствена причина за
смъртта, която настъпва на 13.06.2016г., като между получените травми и
причината за смъртта съществува пряка и непрекъсната причинно-следствена
връзка; на пътничката Д.М.М. - средна телесна повреда, изразяваща се в
разместено счупване на ябълчната /скулна лицева кост в ляво, което й е
причинило -счупване на челюст по смисъла на чл.129, ал.2 от НК и на пътничката Р.Д.Д.
- черепно-мозъчна травма, изразяваща се в счупване на теменната кост на черепа
в ляво и контузия на главния мозък с малък хематом под твърдата мозъчна обвивка
и травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, с последвала
посттравматична епилепсия, което съответства на медико-биологичния признак
постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота по смисъла на чл.128,
ал.2 от НК - тежка телесна повреда - чл. 343, ал.4, вр. ал. 3, буква „б“, вр.
ал.1, буква „в“ и буква „б“, вр. чл. 342, чл. 1, пр. 3 от НК.
В хода на разпоредителното
заседание по искане на пострадалите лица същите са конституирани като частни
обвинители. По делото няма конституирани граждански ищци.
В хода по същество прокурорът
поддържа повдигнатото обвинение, счита, че то е доказано по несъмнен начин от
събраните по делото гласни доказателства и приетите две КАТЕ, които доказват по
безспорен начин, че двамата водачи са причинили инкриминираните телесни
повреди, поради извършени от тях нарушения на ЗДвП. В заключение представителят
на държавното обвинение прави искане съдът да вземе предвид многобройните
смекчаващи вината обстоятелства и да наложи на двамата подсъдими наказание от
ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, изтърпяването на което да бъде
отложено за срок от ТРИ години, като същите бъдат лишени от право да управляват
МПС за срока на наказанието Лишаване от свобода.
Повереникът на частните
обвинители заявява, че поддържа обвинението само по отношение на подсъдимия Р.С.,
като счита, че подсъдимият Д. следва да бъде оправдан. Сочи, че престрояването
на Д. от средна в лява пътна лента е останало недоказано, а дори да се приеме,
че се е случило, това нарушение не е в причинно следствена връзка с вредоносния
резултат. Счита, че ако подсъдимият С. не е шофирал с превишена скорост,
катастрофата е нямало да настъпи. В заключение се иска да С. да бъде наложено
наказание лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно ефективно. Претендират
се и направените разноски.
Адв. С., защитник на подсъдимия Д.
поддържа казаното от повереника на частните обвинители, като моли неговия
подзащитен да бъде оправдан. Същият прави разбор на доказателствата, като
счита, че не следва да се кредитират показанията на св. Т.В.. Сочи, че са
налице данни, че автомобилът на подсъдимия С. се е движил с много по-висока от
приетата от експертите скорост, като по този начин сам се е поставил в
невъзможност да реагира и да предотврати настъпилото ПТП, поради което счита,
че Д. не следва да носи наказателна отговорност. Моли, в случай че съдът
признае и двамата за виновни, да индивидуализира наказанието и за двамата
подсъдими, като наложи по-тежко наказание на подсъдимия С.. Прави се и искане
на Д. алтернативно да бъде наложено наказание Лишаване от свобода при условията
на чл. 55 от НК, което да бъде отложено за срок от ТРИ години.
Адв. С., защитник на подсъдимия С.
счита, че фактическата обстановка е била детайлно изследвана и установена.
Същият прави разбор на доказателствата, като сочи, че защитната теза на
подсъдимия Д. се опровергава от тях. Сочи, че вина за ПТП-то има и подсъдимия Д.,
който е предприел маневра престрояване в най-лявата лента, без да се огледа за
други движещи се автомобили, а подсъдимият С. е имало 2 секунди време за
реакция. Счита, че до процесното ПТП се е стигнало в резултат на действията и
на двамата подсъдими. Защитата изтъква изключително добросъвестното процесуално
поведение на подсъдимия С., който не отричал вината си и се разкайвал за
стореното. Посочва, че е налице и съпричиняване, доколкото е установено, че
пострадалата И. не е била с предпазен колан, а кошчето на бебето не е било
надлежно закрепено. Сочат се и многобройни смекчаващи вината обстоятелства,
като се прави искане за определяне на наказанието при условията на чл. 55 от НК.
Адв. Я., защитник на подсъдимия С.
също счита, че фактическата обстановка по делото е достатъчно ясна и безспорно
установена. Същият прави разбор на доказателствата, като прави извод за вина и
на двамата подсъдими, като не може да се говори за процентно съотношение на
вината на всеки един от подсъдимите. Сочи, че са установени посочените от
прокуратурата нарушения на ЗДвП за всеки един от подсъдимите, като счита, че
нарушението на чл. 25 от ЗДвП е обуславящото нарушение за настъпилото ПТП.
Второто нарушение – превишаването на скоростта се явявало второстепенно, макар
да не изключва наказателната отговорност. По отношение на индивидуализацията на
наказанието на подсъдимия С., защитата пледира отново за наличие на многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства, добросъвестно процесуално поведение,
както и за наличието на съпричиняване от страна на пострадалите. В заключение
се иска налагане на наказание Лишаване от свобода от ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА,
отложени на основание чл. 66 от НК за срок от ТРИ години, както и съответното
лишаване от право да се управлява МПС за срока на наказанието Лишаване от
свобода.
Подсъдимият Д. лично в своя
защита заявява, че поддържа казаното от неговия адвокат и няма какво да добави.
Подсъдимият С. лично в своя защита
заявява, че поддържа казаното от неговия адвокат. Заявява, че признава вината и
и ужасно съжалява за станалото, като изказва съболезнования на всички роднини.
Сочи, че се е свързал с пострадалите и им е оказал помощ според възможностите
си. В заключение отново заявява, че съжалява и е готов да понесе отговорността
си.
В последната си дума подсъдимият Д.
заявява, че изживява случилото се всеки ден и моли за справедлива присъда.
Подсъдимият С. в последната си дума
заявява, че разчита на справедлива присъда.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, доводите на страните по реда на чл. 14 и чл. 18 от НПК,
намира за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият Р.С.С. е роден на ***г***,
жив. гр.София, кв. „Враждебна“, ул. ********, българин, с българско
гражданство, с висше образование, не осъждан, не женен, работи, ЕГН **********.
Същият е с много добри характеристични данни.
Подсъдимият Д.Д.Д. е роден на ***г.
в гр. Гоце Делчев, жив. гр.София, кв. „Челопечене“, ул. „********, настоящ
адрес:***, българин, с българско гражданство, с основно образование, не
осъждан, не женен, работи, ЕГН **********. Същият е с много добри
характеристични данни.
Подсъдимият Д.Д.Д. и св. Д.М. се
познавали повече от три години и живеели на семейни начала. Същите имали общо
дете – Р.Д.Д. на възраст 3 месеца към датата на деянието.
На 11 май 2016г. подсъдимият Д.
управлявал лек автомобил „Фолксваген“ с рег. № *******, като в автомобила били
св. Д.М., която седяла на предна дясна седалка до шофьора, зад нея пътували
пострадалата В.Т.И., която не била с поставен предпазен колан, а до нея, на
задната седалка, зад шофьорската седалка било поставено надлъжно кошче от
детска количка в което се намирала малолетната пострадала Р.Д.Д.. Посочените
лица пътували от гр. Гоце Делчев към София, където искали да посетят свои
роднини в кв. Челопечене“. Същите се движели по бул. Ботевградско шосе, но
подсъдимият Д. пропуснал отклонението, поради което спрял на бензиностанция
„ОМВ“, за да попита за пътя. От там му отговорили, че следва да направи обратен
завой на следващото отклонение и Д. потеглил с автомобила си от бензиностанция „ОМВ“,
като се престроил в средната пътна лента, като се движил със скорост около 20
км. ч. Когато подсъдимият Д. наближил района на № 431, забелязал прекъсване в
разделителния остров на пътя, след което предприел рязко маневра завой наляво,
като навлязъл в лявата пътна лента, без да се съобрази с хоризонталната и
вертикална маркировка, която разрешава движение само направо и надясно.
В този момент на същата дата
11.05.2016г., около 23,10 часа в гр.София по бул. „Ботевградско шосе“ в третата
пътна лента се движил лек автомобил марка „Мерцедес“ с рег. № *******,
управляван от подсъдимия Р.С.С. *** към ул. „8-ма“ със скорост на движение 86
км/час. В същия момент в средната пътна лента и по-напред от лек автомобил
„Мерцедес“, се движел лек автомобил „Фолксваген“ със скорост около 20 км/час,
управляван от подсъдимия Д., който предприел рязко маневра завой наляво, като
навлязъл в лявата пътна лента.
В следващия момент, движещият се
със скорост от 86 км.ч лек автомобил „Мерцедес“, управляван от подсъдимия С.,
ударил с предната си част задната лява част на лек автомобил „Фолксваген“, като
С. нямал време да задейства спирачната система на автомобила си. От настъпилия
удар лекия автомобил „Фолксваген“ се завъртял наляво, преминал през тясната
разделителна линия напред като навлязъл в насрещното платно за движение на бул.
„Ботевградско шосе“, където се установил с предна част, ориентирана обратно на
посоката на извършения в последствие оглед.
При първоначалния удар между
лекия автомобил „Мерцедес“ и лекия автомобил „Фолксваген“ пострадалата В.Т.И.,
която седяла на задната седалка на автомобила в дясно, първоначално залитнала
наляво, но след инициалния удар, въртящия се наляво лек автомобил „Фолксваген“
се ударил с колелата си в бордюра на разделителната ивица, при което задната
дясна врата на автомобил „Фолксваген“ се отворила, а пострадалата И. изпаднала
през нея върху пътното платно.
Лекия автомобил „Мерцедес“
продължил своето движение напред и след като се отклонил от удара надясно,
пресякъл платното за движение и се ударил в стълб на електрическото осветление,
монтиран на десния тротоар на бул. „Ботевградско шосе“, като го деформирал.
ПТП-то било възприето от свидетеля очевидец Т.И.В., който се доближил до
шофьора на лек автомобил „Мерцедес“ и му предложил помощ.
Подсъдимият С., след инцидента
незабавно сигнализирал на телефон 112. На място пристигнали екип на бърза помощ
и органите на полицията. Пострадалата В. И. била настанена в УМБАЛ „Царица
Йоана - ИСУЛ“ „Пирогов“, където починала на 13.06.2017г. Пострадалите Д.М., Р.Д.
и подс. Д.Д. били откарани в УМБАЛСМ „Пирогов“. На двамата водачи били
извършени проби за алкохол, чийто резултат бил отрицателен.
Вследствие на удара и изпадането
върху асфалтовата настилка пострадалата В.Т.И. получила тежка политравма
/комбинирана черепно- мозъчна и гръдно-коремна травма, довела до мултиорганна
дисфункция, генерализиран оток на мозъка с последвала сърдечно-съдова и
дихателна недостатъчност.
Според заключението на съдебно
медицинска експертиза на труп № 02/2016г. при В. И. се установяват обдукционни
и клинични данни за: състояние след краниотомия, двустранна; състояние след
торакоцентеза; състояние след лапароцентеза и лапаротомия; травматичен интрацеребрален
хематом вляво, темпоробазално; субдурални хигроми двустранно ; клинични данни
за пневмоторакс; хемоперитонеум; травматична руптура на слезка, спленектомия;
травматична фисура на черен дроб;кръвонасядане по мезото на тънкото черво;
лявостранен ретроперитонеален хематом; излив на кръв в двата костодиафрагмални
синуса, хемоторакс; кръвонасядане в дясна пекторална област; охлузване и
кръвонасядане в лявата лумбална област; охлузване и кръвонасядане по дясната
мишница и лакът; охлузване и кръвонасядане по дясната подбедрица;
интерстициален оток на миокарда, фрагментация на кардиомиоцитите, шоком
миокард; стари миокарди цикатрикси; тежки атеросклеротични изменения по
сърдечните клапи, гръдната и коремна аорта; масивен оток на мозъка с вклиняване
на мекомозъчните сливици в големия тилен отвор.
Описаните кръвонасядания,
охлузвания, интрацеребрален хематом, руптура на слезка, фисура на черен дроб,
хемо- и пневмоторакс, хемоперитонеум, ретроперитонеален хематом, са прижизнени
с подчертано травматичен произход, по своята морфология добре отговарят да са
получени под въздействието на силни удари с или върху твърди тъпи предмети при
пътно-транспортно произшествие.
Причината за смъртта на В.Т.И. е
тежката политравма /комбинирана черепно-мозъчна и гръдно-коремна травма, довела
до мулти - органна дисфункция, генерализиран оток на мозъка и последвалата
сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност, въпреки изпълнената в пълен обем
хирургична, терапевтична и реанимационна схема.
Налице е пряка причинно-следствена
връзка между травмите, получени при пътно-транспортно произшествие на
11.05.2016г. и настъпването на по-късен етап на смъртния изход, а именно на
13.06.2016г.
Вследствие на удара пътничката Д.М.,
седяща на предна дясна седалка получила мекотъканни увреждания на главата и
лицето, счупване на скулна лицева кост в ляво и мозъчно сътресение без изпадане
в коматозно състояние.
Изготвената по делото
съдебномедицинска експертиза по писмени данни № П-148/2016г. установява, че на
пострадалите непосредствено след преживяното пътно-транспортно произшествие на
11.05.2016г. са налице увреждания, както следва: на Д.М. - контузия и охлузване
в ляво челно, контузия с травматичен оток на лява буза, оток и малка рана на
лигавицата на устата в областта около 27 зъб /седми горен ляв зъб/.
Мекотъканните увреждания на главата и лицето в съвкупност са причинили на
пострадалата ВРЕМЕННО РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО НЕОПАСНО ЗА ЖИВОТА; разместено
счупване на яблъчната /скулна/ лицева кост в ляво. Сама за себе си тази травма
реализира критериите на медико-биологичен признак на средна телесна повреда, а
именно СЧУПВАНЕ НА ЧЕЛЮСТ по смисъла на чл.129, ал.2 от НК. От травмата,
независимо от проведеното хирургично лечение, е било налице и затруднение на
дъвченето и говоренето за повече от 30 дни от датата на причиняването й. От
удар в областта на главата е последвало мозъчно сътресение, като следва да се
приеме, че то е протекло без изпадане в коматозно състояние, т.е. само за себе
си е реализирало критериите на медико-биологичния признак „Временно
разстройство на здравето неопасно за живота“.
Вследствие на удара, пострадалата
Р.Д. - на 3 месеца, поставена в детско столче на задна дясна седалка получила
черепно-мозъчна травма, изразяваща се в счупване на теменната кост на черепа в
ляво; контузия на главния мозък с малък хематом под твърдата мозъчна обвивка и
травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки. На базата на тази травма са
се развили и двустранни хидроми под твърдата мозъчна обвивка, наложили
оперативна намеса.
От съдебномедицинска експертиза
се установяват настъпили усложнения при пострадалата Р.Д., а именно: при
проследяването са установени данни за субдурален хигром в челната област,
наложили извършване на оперативна интервенция за поставяне на външен дренаж.
След получаване на травмата са установени данни за конвулсии в десните крайници
при липса на общомозъчна симптоматика. Пострадалата е хоспитализирана с
клинично изразени данни за повишено вътрешночерепно налягане от вътрешна
хидроцефалия - първият път на 10-ти ден след дехоспитализацията, при което са
установени данни за възпалителен процес. След диагностицирането на
черепно-мозъчната травма, започната профилактика с антиконвулсанти за превенция
на гърчовата симптоматика, съпътстваща черепно-мозъчната травма. Независимо от
това, на фона постоянен прием, през месец март 2017г. започва проява на гърчова
симптоматика. Освен неврологичната симптоматика, установени данни и за забавяне
в невро- психичното развитие на детето с изоставане в сроковете на прохождане и
проговаряне. Неврологичната симптоматика е преценена като симптоматичен синдром
на Уест.
Касае се за развитие на епилепсия
след преживяна тежка черепно- мозъчна травма във връзка с претърпяното
пътно-транспортно произшествие. Първите клинично проявени конвулсии са
наблюдавани непосредствено след произшествието и по описанието и засягането на
мускулатурата на десните крайници /горен и долен/ съответстват на установените
травматични увреждани на мозъка /субдурален и субарахноидален кръвоизлив вляво
в областта под счупване на лявата теменна кост/. Предвид възрастта на детето
/два месеца/ и особеностите на костната структура в тази възраст /предимно
хрущялна тъкан, което обуславя по трудно образуване на фрактурна линия/, в
случая се касае за директен удар в лява теменна област на главата със
значителна кинетична енергия. При такива травми развитието на поттравматичната
епилепсия са по-скоро правило, отколкото изключение като последствие от
увреждането на мозъчните структури. В този смисъл проявените епилептични
припадъци са м причинно-следствена връзка с преживяната травма на главата и
последвалите усложнения на нейното лечение, а от там и с пътно-транспортното
произшествие от 11.05.2015г. Посттравматичната епилепсия реализира критериите
на медико - биологичния признак „постоянно общо разстройство на здравето,
опасно за живота“.
Уврежданията на всички пострадали
се дължат на директно и индиректно действие на твърди тъпи предмети, като
получаването им може да се обясни с механизма на пътно-транспортно
произшествие. Смъртта на В. И., телесните увреждания на Д.М. и Р.Д. са в пряка
и непосредствена причинно-следствена връзка с получените при
пътно-транспортното произшествие травми.
Пътно транспортното произшествие
е станало през тъмната част на денонощието при добра видимост с електрическо
осветление и мокра пътна настилка. Бул. „Ботевградско шосе“ е предназначен за
движение на пътни превозни средства в двете посоки с две самостоятелни пътни платна
за движение, отделени един от друг с разделителен остров и е предназначен за
двупосочно движение на автомобилите. Всяко пътно платно за движение има по 3
пътни ленти, разделени с единична прекъсната линия M3. Разрешената скорост на
движение към датата на деянието била 50 км. ч.
Съгласно заключението на
назначената комплексна медико- автотехническа експертиза, се установява, че
мястото на удара между лек автомобил „Мерцедес“ и лек автомобил „Фолксваген“ по
широчина на платното за движение на бул.“Ботевградско шосе“ е на около 1,5-2
метра в дясно от левия бордюр по посока на движението на автомобила и по
дължина на платното за движение, е на около 12 метра преди линията на ориентира
по посока на движението на автомобилите. Мястото на удара е изцяло в лявата
пътна лента, по която се движел лек автомобил „Мерцедес“. Скоростта на движение
на лек автомобил „Мерцедес“ непосредствено преди настъпването на удара е била
около 86 км/час. Скоростта на движение на лек автомобил „Фолксваген“
непосредствено преди настъпването на удара е била около 12 км/час. Водачът на
л.а. „Мерцедес“, движещ се скорост 86км/час не е имал техническа възможност да
спре преди мястото на удара и да предотврати настъпването на
пътно-транспортното произшествие за момент, в който лек автомобил „Фолксваген“
е навлязъл в пътната му лента. Подс. С. е щял да има техническа възможност да
спре преди мястото на удара, ако се е движел със скорост 57,3 км/час или
по-ниска. Максимално разрешената скорост за движение на автомобилите за района
на пътно-транспортното произшествие, е била 50 км/час.
Според вещите лица от техническа
и професионална гледна точка, причина за произшествието се явяват субективните
действия на водача на лекия автомобил „Фолксваген“ Д.Д. с органите за
управление на автомобила, който е предприел маневра завой на ляво, навлизайки в
пътната лента, по която движил процесния автомобил „Мерцедес“, като е навлязъл
в опасната му зона на спиране. Причина за произшествието се явяват и
субективните действия на водача на лек автомобил „Мерцедес“ Р.С. с органите за
управление на автомобила, който се движел със скорост по-голяма от допустимата
за района на пътно-транспортното произшествие, вследствие на което не е имал
възможност да спре преди мястото на удара с лек автомобил „Фолксваген“.
Установено е, че ако подс. С. ако се беше движил със скорост нормативно
разрешена от 50 км/час или по-ниска, щеше да има техническа възможност да спре
преди мястото на удара и да предотврати настъпването на произшествието.
По доказателствата:
Съдът прие изложената фактическа
обстановка въз основа на следните събрани в хода на съдебното следствие и в
хода на съдебното производство доказателства и доказателствени средства, както
следва :
Гласни :
Показанията на свидетелите И.В.Г.
дадени пред СГС / стр. 248 от СП/, Т.И.В., дадени пред СГС /стр. 226 от СП/,
както и частично прочетените негови показания от ДП /стр. 30/ по реда на чл.
281 НПК, на Д.М.М. дадени пред СГС /стр. 223 от СП/, както и частично
прочетените нейни показания от ДП /стр. 33/ по реда на чл. 281 НПК, М.В.Г.
дадени пред СГС /стр. 225 от СП/, Л.Д.В., дадени пред СГС /стр. 225 от СП/,
както и показанията, дадени по поисканите от защитата на подсъдимите свидетели С.Ж.
/стр. 226/, Д.Н. /стр. 227/ и С.М./стр. 268/.
От доказателствения материал
съдът изключи протоколите за разпит в качеството им на свидетели на Д.Д.Д.
- стр. 21 и на Р.С.С. – стр. 24
Писмени :
От досъдебното производство :
1. Констативен протокол К 392 – стр. 11
2. Протокол за оглед на местопроизшествие с албум към него – 12
3. Пълномощно за Р.С. да управлява Мерцедеса – стр. 27
4. Препис – извлечение от Акт за смърт на В.Т.И. – стр. 42
5. Удостоверение за наследници на В. И. – стр. 43
6. Съобщение за смърт – стр. 44
7. Епикриза – стр. 71 за Д.М.
8. Епикриза – стр. 72 – за Д.М.
9. Епикриза – стр. 73 – за Р.Д.
10. Лист за преглед на пациент – стр. 75-77 – Д.М.
11. Проект за организация на движение на бул. Ботевградско шосе.
Максимално разрешената скорост е 50 км. ч – стр. 115 – 118
12. Справка за обаждания на тел. 112 с диск – стр. 120
13. Епикриза и медицински документи за Р.Д. – стр. 181-188
От съдебното производство :
ТД №1/09.05.18г., препис
извлечение от акт за смърт за С.П.С., удостоверение за раждане на Р.С.С., експертно
решение за И. Д. С. от 14.05.15г., ТД №10/19.03.11г. на Р.С.С., Допълнително
споразумение №3/30.12.2015г. към ТД №10/19.03.11г., сл.бележка
изх.№273/20.02.18г. Трудова характеристика за Р.С. от С. Ч., удостоверение №
20090722155850/22.07.09г. от АВ и протокол от Учредително събрание на Н.Л.ООД
от 04.06.2009г., свидетелства за съдимост на подсъдимите, справки от МВР СДВР
отдел ПП, справка-картон на водача Д.Д.Д. и справка-картон на водача Р.С.С..
Експертни заключения :
1. ОЦЕНИТЕЛНА АВТОТЕХНИЧЕСКА
ЕКСРЕРТИЗА стр. 61
2. ОЦЕНИТЕЛНА АВТОТЕХНИЧЕСКА
ЕКСРЕРТИЗА стр. 64
3. СЪДЕБНОМЕДИЦИНСКА ЕКСПЕРТИЗА
ПО ПИСМЕНИ ДАННИ № П-148/2016 –стр. 67.
4. СЪДЕБНО МЕДИЦИНСКА ЕКСПЕРТИЗА
НА ТРУП № 02/2016Г. , н – 185/2016. –стр. 79.
5. КОМПЛЕКСНА МЕДИКО –
АВТОТЕХНИЧЕСКА ЕКСПЕРТИЗА –стр. 95.
6. ПОВТОРНА КОМПЛЕКСНА МЕДИЦИНСКА
И АВТОТЕХНИЧЕСКА ЕКСПЕРТИЗА –стр. 156.
7. СЪДЕБНО МЕДИЦИНСКА ЕКСПЕРТИЗА
–стр. 213.
При анализа на гласните доказателства съдът намери, че свидетелите следва
да бъдат обособени в три групи.
В първата група съдът постави показанията на свидетелите – очевидци на деянието Т.И.В. и Д.М.М..
От показанията на св. М. съдът
прие за установени фактите относно личните й отношения с подсъдимия Д. и
пострадалите Р.Д. и В. И., причината, поради която са пътували от гр. Гоце
Делчев към гр. София, а именно – да посетят свои роднини, както и
разположението на всеки един от пътниците в лек автомобил „Фолксваген“,
управляван от подсъдимия Д., това, че са спрели на бензиностанция ОМВ, за да
попитат за пътя и казаното им от служители на бензиностанцията, че трябва да
направят обратен завой, а така също и относно обстоятелството, че е валяла
силен дъжд.
Тези показания на свидетелката М.
са последователни, логични и се подкрепят от останалия доказателствен материал
по делото, поради което и съдът намери, че следва да кредитира казаното от тази
свидетелка, относно посочените по-горе обстоятелства. Липсата на спомени у
свидетелката относно името на бензиностанцията беше преодоляно от съда чрез
прочитане на показанията на същата, като липсата на спомени съдът прие, че се
дължи на изминалото време.
По отношение на механизма на
ПТП-то, както и относно движението на автомобила на подсъдимия Д. от
напускането на бензиностанция ОМВ до удара между автомобилите на двамата
подсъдими, показанията на тази свидетелка се различават и влизат в противоречие
с казаното от другия свидетел очевидец – Т.В..
Разпитана пред СГС, свидетелката М.
твърди, че след напускане на бензиностанцията, подсъдимият Д. се е придвижил
перпендикулярно от крайна дясна до крайна лява лента, като се е движил в крайната
лява лента в продължение на 5-10 минути, след което е бил ударен от автомобила,
управляван от подсъдимия С.. От своя страна свидетелят В. заявява, че двата
автомобила – този, управляван от подсъдимия Д. /Фолксваген/ и другият, управляван
от подсъдимия С. /Мерцедес/ са се движели близо един до друг, като между тях е
имало 1-2 метра. Този свидетел посочва и че Фолксвагенът, управляван от Д. се е
движил в средната лента, а автомобилът, управляван от С. – в крайна лява лента
и в един момент, автомобилът на подсъдимия Д. преминал рязко в крайна лява
лента и бил ударен от автомобила на подсъдимия С..
При преодоляване на това
съществено противоречие между показанията на двамата свидетели очевидци,
настоящия състав прецени от една страна тяхната безпристрастност, доколкото
свидетелката М. живее на семейни начала с подсъдимия Д., същата е в роднински
отношения както с пострадалата И., така и с малолетната Р.Д., която е нейна
дъщеря. Поради което съвсем логично е нейните показания да са подчинени на
желанието й да представи действията на подсъдимия Д. в най-добра светлина и да
прехвърли вината за станалото върху подсъдимия С.. В противовес на това,
свидетелят В. е бил непознат и за двамата подсъдими, не е поддържал контакт с
тях и след настъпването на ПТП – то, няма никакво отношение и с пострадалите
лица, поради което и същият се явява в по-голяма степен обективен и
безпристрастен при даване на свидетелските показания.
На следващо място следва да се
отбележи, че свидетелката М. е била в автомобила, управляван от подсъдимия Д.,
на предната седалка, като не е имала никаква видимост към автомобила на
подсъдимия С. и не е видяла самия удар, нито реално е могла да проследи
поведението на подсъдимия Д.. Същата само отбелязва, че Д. е забелязал
възможност да направи обратен завой и след това е последвал удара.
От друга страна свидетелят В. е
имал пряка и непосредствена видимост към мястото на ПТП-то. Същият е възприел
изцяло случилото се, като неговите показания се подкрепят и от изводите на
вещите лица по двете Медико-автотехнически експертизи относно мястото на удара,
скоростта на автомобилите и траекторията на движение на всеки един от тях,
както и от протокола за оглед на местопроизшествие. Ето защо настоящия състав
намери, че следва да даде вяра на казаното от свидетеля В. относно механизма на
пътно транспортното произшествие и действията на всеки един от подсъдимите, а
именно, че след като са се движили близо един до друг – автомобилът Фолксваген,
управляван от Д., преминал от средна лента рязко в крайна лява лента по която
се движил автомобилът, управляван от подсъдимия С., като непосредствено след
това последвал и самият удар. Казаното от свидетелката М. за времето през което
са се движили в крайна лява лента с автомобила на подсъдимия Д., противоречи и
на изводите на вещите лица по автотехническите експертизи за мястото на удара и
скоростите на всеки един от двата автомобила, което е още едно основание на
съда да не кредитира показанията на тази свидетелка за сметка на показанията на
свидетеля В..
Съдът дава вяра на казаното от
свидетеля В. и относно местоположението на всеки един от автомобилите, пътните
платна, наличието на островче между тях, както и относно обстоятелството, че
подсъдимия С. се е обадил на телефон 112, доколкото заявеното от него намира
потвърждение и в протокола за Оглед, а така също и в заключенията на вещите
лица по автотехническите експертизи, както и в справката от тел. 112.
Разгледани в пълнота, показанията
на свидетеля В. са ясни, логични, последователни, безпротиворечиви. Същият
подробно отговори на въпросите на съда и страните, като казаното от него не се различаваше
съществено от заявеното от същия свидетел пред органите на досъдебното
производство, като непълнотите в неговите показания относно датата, начинът на
настъпване на удара и с коя част, както и къде се е намирал същият бяха
преодолени чрез прочитане на неговите показания по реда на чл. 281 от НПК, като
същият заяви, че поддържа казаното от него пред разследващите органи, доколкото
тези му показания са били по-близо във времето. Ето защо и съдът основа на
показанията на св. В. своите фактически изводи и ги кредитира изцяло.
Във втората група свидетели съдът включи свидетелите И.В., М.В.Г. И Л.Д.В.. Лицата, включени
в тази група свидетели не са очевидци на деянието. Техните показания преразказват
това, което им е станало известно от разказите на подсъдимия Д. и на
свидетелката М., поради което и същите имат производен характер. Съдът обаче ги
кредитира дотолкова, доколкото като производни доказателства могат да служат за
проверка на казаното от свидетелката М. и свидетеля В., като ги кредитира
относно това кои лица са пътували в автомобила, управляван от подсъдимия Д., от
къде са тръгнали и накъде са отивали. Следва да се посочи, че най-подробни са
показанията на свидетелката Л.Д.В., чиито показания съдът кредитира и относно
казаното от нея, че времето е било дъждовно, като е валял силен дъжд, защото
това кореспондира и с останалите свидетелски показания и с протокола за оглед,
а така също и относно това къде е бил ударен автомобилът на подсъдимия Д. –
отзад, като следва да се отбележи, че тази свидетелка е наблюдавала
местопроизшествието и автомобила на Д. за кратко време, поради което и казаното
от нея не съдържа подробности, които да не са били установени при извършения
оглед и да не са взети предвид от вещите лица, изготвили автотехническите
експертизи.
В третата група свидетели съдът включи показанията на свидетелите, допуснати по искане на
защитата за установяване на относими по делото характеристични данни, като това
са свидетелите С.Ж., Д.Н., разпитани по искане на защитата на подсъдимия С. и С.М.,
разпитан по искане на защитата на подсъдимия Д.. Съдът кредитира казаното от
тези свидетели, относно личните качества на двамата подсъдими и техните
шофьорски умения, професионална ангажираност и съвестно изпълнение на
служебните им задължения, както и за начина по който им се е отразила
катастрофата, поради което формира своя извод за много добрите им
характеристични данни в която връзка по отношение на подсъдимия С. са налични и
писмени доказателства.
Съдът даде вяра и на писмените
доказателства по делото, събрани в хода на досъдебното производство. Протокола
за оглед на местопроизшествие е съставен в съответствие с изискванията на НПК,
в него са отбелязани точното местоположение на двата автомобила и са закрепени
съответните измервания, които са дали основание на вещите лица, изготвили
автотехническите експертизи да направят съответните изводи относно скоростта,
мястото на удара и механизма на пътно транспортното произшествие. От
Констативния протокол К 392 съдът направи извод, че тестовете на двамата водачи
за алкохол са били отрицателни, а приобщените към досъдебното производство медицински
документи се кредитират от съда като изготвени по съответния ред и са надлежно
приобщени към доказателствения материал, поради което са били използвани от
вещите лица при формиране на заключението за травмите, причинени на всяко едно
от пострадалите лица, както и причинната връзка между тези травми и пътно
транспортното произшествие. Съдът кредитира и Проект за организация на
движението на бул. Ботевградско шосе от който е видно, че към датата на
инкриминираното деяние разрешената скорост за движение на МПС е била 50 км. ч.
Настоящият състав кредитира и издаденото удостоверение за наследници и
наличните справки по делото, относно роднинските връзки между пострадалите
лица, като установи и конституира съответните частни обвинители по направеното
от тях надлежно искане.
Съдът кредитира и документите
приобщени в съдебното производство пред настоящия състав, като от същите се
установяват добрите характеристични данни на подсъдимия С. и данните за
неговото семейно положение и здравословния статус на неговата майка, а така
също и данните за допуснати от двамата подсъдими нарушения на ЗДвП и чистото
съдебно минало на двамата подсъдими. Като взе предвид, че посочените документи
са изготвени от съответните органи и по предвидения ред, съдът ги кредитира изцяло.
Съдът кредитира заключението на
ОЦЕНИТЕЛНА АВТОТЕХНИЧЕСКА ЕКСРЕРТИЗА на стр. 61
и ОЦЕНИТЕЛНА АВТОТЕХНИЧЕСКА ЕКСРЕРТИЗА на стр. 64, които дават оценка на
пазарната стойност на щетата съответно на л.а. Мерцедес и на л.а. Фолксваген и
макара този въпрос да не е свързан пряко с предмета на доказване, косвено по
този начин се установява още веднъж обстоятелството, че между двата автомобила
е настъпил сблъсък, като са посочени съответните увредени елементи.
Съдът кредитира и заключението на
СЪДЕБНОМЕДИЦИНСКА ЕКСПЕРТИЗА ПО ПИСМЕНИ ДАННИ № П-148/2016 на стр. 67 от които се установяват телесните
увреждания на двете пострадали лица Р.Д. и Д.М., както и заключението на
СЪДЕБНО МЕДИЦИНСКА ЕКСПЕРТИЗА на стр.
213, която още веднъж установява нараняванията на Р.Д. и причинната връзка
между тях и пътно транспортното произшествие.
В тази връзка съдът намери за
доказано от посочените по-горе заключения, че Д.М., седяща на предна дясна
седалка, в следствие на пътно транспортното произшествие е получила мекотъканни
увреждания на главата и лицето, счупване на скулна лицева кост в ляво и мозъчно
сътресение без изпадане в коматозно състояние, като уврежданията са както
следва: на Д.М. - контузия и охлузване в ляво челно, контузия с травматичен
оток на лява буза, оток и малка рана на лигавицата на устата в областта около
27 зъб /седми горен ляв зъб/. Мекотъканните увреждания на главата и лицето в
съвкупност са причинили на пострадалата ВРЕМЕННО РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО
НЕОПАСНО ЗА ЖИВОТА; разместено счупване на яблъчната /скулна/ лицева кост в
ляво. Сама за себе си тази травма реализира критериите на медико-биологичен
признак на средна телесна повреда, а именно СЧУПВАНЕ НА ЧЕЛЮСТ по смисъла на
чл.129, ал.2 от НК. От травмата, независимо от проведеното хирургично лечение,
е било налице и затруднение на дъвченето и говоренето за повече от 30 дни от
датата на причиняването й. От удар в областта на главата е последвало мозъчно
сътресение, като следва да се приеме, че то е протекло без изпадане в коматозно
състояние, т.е. само за себе си е реализирало критериите на медико-биологичния
признак „Временно разстройство на здравето неопасно за живота“.
Вследствие на удара, пострадалата
Р.Д. получила черепно-мозъчна травма, изразяваща се в счупване на теменната
кост на черепа в ляво; контузия на главния мозък с малък хематом под твърдата
мозъчна обвивка и травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки. На базата
на тази травма са се развили и двустранни хидроми под твърдата мозъчна обвивка,
наложили оперативна намеса.
От съдебномедицинска експертиза
се установяват още и настъпили усложнения при пострадалата Р.Д., а именно: при
проследяването са установени данни за субдурален хигром в челната област,
наложили извършване на оперативна интервенция за поставяне на външен дренаж.
След получаване на травмата са установени данни за конвулсии в десните крайници
при липса на общомозъчна симптоматика. Пострадалата е хоспитализирана с
клинично изразени данни за повишено вътрешночерепно налягане от вътрешна
хидроцефалия - първият път на 10-ти ден след дехоспитализацията, при което са
установени данни за възпалителен процес. След диагностицирането на
черепно-мозъчната травма, започната профилактика с антиконвулсанти за превенция
на гърчовата симптоматика, съпътстваща черепно-мозъчната травма. Независимо от
това, на фона постоянен прием, през месец март 2017г. започва проява на гърчова
симптоматика. Освен неврологичната симптоматика, установени данни и за забавяне
в невро- психичното развитие на детето с изоставане в сроковете на прохождане и
проговаряне. Неврологичната симптоматика е преценена като симптоматичен синдром
на Уест. Касае се за развитие на епилепсия след преживяна тежка черепно- мозъчна
травма във връзка с претърпяното пътно-транспортно произшествие. Първите
клинично проявени конвулсии са наблюдавани непосредствено след произшествието и
по описанието и засягането на мускулатурата на десните крайници /горен и долен/
съответстват на установените травматични увреждани на мозъка /субдурален и
субарахноидален кръвоизлив вляво в областта под счупване на лявата теменна
кост/. Предвид възрастта на детето /два месеца/ и особеностите на костната
структура в тази възраст /предимно хрущялна тъкан, което обуславя по трудно
образуване на фрактурна линия/, в случая се касае за директен удар в лява
теменна област на главата със значителна кинетична енергия. При такива травми
развитието на поттравматичната епилепсия са по-скоро правило, отколкото
изключение като последствие от увреждането на мозъчните структури. В този
смисъл проявените епилептични припадъци са м причинно-следствена връзка с
преживяната травма на главата и последвалите усложнения на нейното лечение, а
от там и с пътно-транспортното произшествие от 11.05.2015г. Посттравматичната
епилепсия реализира критериите на медико - биологичния признак „ПОСТОЯННО ОБЩО
РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО, ОПАСНО ЗА ЖИВОТА“.
Съдът кредитира и СЪДЕБНО
МЕДИЦИНСКА ЕКСПЕРТИЗА НА ТРУП № 02/2016Г. , н – 185/2016. –стр. 79, съгласно
което се констатира, че в следствие на удара и изпадането върху асфалтовата
настилка пострадалата В.Т.И. е получила тежка политравма /комбинирана черепно-
мозъчна и гръдно-коремна травма, довела до мултиорганна дисфункция, генерализиран
оток на мозъка с последвала сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност. От
посоченото заключение при В. И. се установяват обдукционни и клинични данни за:
състояние след краниотомия, двустранна; състояние след торакоцентеза; състояние
след лапароцентеза и лапаротомия; травматичен интрацеребрален хематом вляво,
темпоробазално; субдурални хигроми двустранно ; клинични данни за пневмоторакс;
хемоперитонеум; травматична руптура на слезка, спленектомия; травматична фисура
на черен дроб;кръвонасядане по мезото на тънкото черво; лявостранен
ретроперитонеален хематом; излив на кръв в двата костодиафрагмални синуса,
хемоторакс; кръвонасядане в дясна пекторална област; охлузване и кръвонасядане
в лявата лумбална област; охлузване и кръвонасядане по дясната мишница и лакът;
охлузване и кръвонасядане по дясната подбедрица; интерстициален оток на
миокарда, фрагментация на кардиомиоцитите, шоком миокард; стари миокарди
цикатрикси; тежки атеросклеротични изменения по сърдечните клапи, гръдната и
коремна аорта; масивен оток на мозъка с вклиняване на мекомозъчните сливици в
големия тилен отвор.
Описаните кръвонасядания,
охлузвания, интрацеребрален хематом, руптура на слезка, фисура на черен дроб,
хемо- и пневмоторакс, хемоперитонеум, ретроперитонеален хематом, са прижизнени
с подчертано травматичен произход, по своята морфология добре отговарят да са
получени под въздействието на силни удари с или върху твърди тъпи предмети при
пътно-транспортно произшествие.
Причината за смъртта на В.Т.И. е
тежката политравма /комбинирана черепно-мозъчна и гръдно-коремна травма, довела
до мулти - органна дисфункция, генерализиран оток на мозъка и последвалата
сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност, въпреки изпълнената в пълен обем
хирургична, терапевтична и реанимационна схема.
Налице е пряка
причинно-следствена връзка между травмите, получени при пътно-транспортно
произшествие на 11.05.2016г. и настъпването на по-късен етап на смъртния изход,
а именно на 13.06.2016г.
Съдът подложи на задълбочен анализ
и заключенията на КОМПЛЕКСНА МЕДИКО
– АВТОТЕХНИЧЕСКА ЕКСПЕРТИЗА – стр. 95 и заключението на ПОВТОРНА КОМПЛЕКСНА
МЕДИЦИНСКА И АВТОТЕХНИЧЕСКА ЕКСПЕРТИЗА – стр. 156 при който анализ установи, че
между заключенията на двете експертизи по аналогични задачи от 1 до 5, касаещи
получените от пострадалите лица наранявания, причината за смъртта на
пострадалата И., както и по отношение на наличието на причинна връзка с
настъпилото ПТП, между двете заключения липсва разлика, поради което в тази им
част съдът ги кредитира изцяло, доколкото същите са се позовали на съответната
медицинска документация, приложена и по делото, а вещите лица са разполагали
със съответните специални знания, които са им позволили да отговорят на
поставените от органите на досъдебното производство въпроси.
При отговора на въпрос № 6,
идентичен и за двете експертизи, вещите лица са дали близки стойности, като
разликите са допустими и в рамките на допустимите разлики за измервания и
изчисления, поради което и съдът ги кредитира в тази им част. Същото се отнася
и за отговора на поставената задача № 7, относно скоростта на движение на
автомобилите. В тази връзка стойностите на двете експертизи са близки, като
първата е възприела скорост от 77, 68 км. ч. на автомобил Мерцедес, преди удара,
49, 97 км. ч. след удара и 47, 03 км. ч. в момента на удара в стълба, а
скоростта на л.а. Фолксваген преди удара е била около 25 км. ч., а след удара
47, 30 км. ч. Подобни са стойностите и по втората експертиза, която посочва, че
скоростта на движението на л.а. Мерцедес е била около 86 км. ч., а тази на л.а.
Фолксваген около 30 км. ч. Аналогично е положението и по отношение на
изчислената опасна зона, като същата е определена на 80,80 метра от експертите
по първата експертиза и на 94, 2 м. при повторната, както и по отношение на
отстоянията на двата автомобила до мястото на удара.
Съдът намира, че има основание да
даде вяра на заключението на двете експертизи по посочените задачи, като намира
разликите в изчисленията им за незначителни и по същество не оказващи никакво
влияние върху изводите на съда, относими към правната страна на деянието, като
настоящата инстанция възприе за нуждите на настоящото производство изводите на
Повторната комплексна медико-автотехническа експертиза, доколкото нейните
задачи са били допълнени от органите на досъдебното производство и в пълнота
покриват предмета на доказване, а също така като взе предвид, че повторната
експертиза като назначена в един по-късен момент е изготвена при по-голям по
обем доказателствен материал, то същата следва да бъде кредитирана в цялост.
Двете експертизи не се различават
и по отношение на отговора на задача № 11, като приемат, че ударът е бил
непредотвратим при скоростта на движение на лекия автомобил „Мерцедес“, като
съда кредитира този извод. За разлика от първоначалната експертиза, повторната
дава отговор и на въпроса при каква скорост е бил предотвратим ударът, а именно
при скорост, по-ниска от 57, 3 км. ч. /отговор на шестнадесета задача/, поради
което и съдът прави извода, че ако подсъдимият С. се беше движил в рамките на
разрешената скорост от 50 км. ч, същият е щял да може да предотврати удара
/както изрично е отговорено и в задача петнадесета/. В тази насока са и
отговорите на въпрос четиринадесети от повторната експертиза, който сочи, че
при скорост от 70 км. ч. ударът отново би бил непредотвратим, но при скорост от
50 км. ч, ударът е можел да бъде предотвратен.
От заключението на повторната
експертиза се установява и моментът в който водачът на л.а. Фолксваген –
подсъдимият Д. е започнал да навлиза в крайна лява пътна лента, както и
обстоятелството, дали водачът на л.а. Мерцедес – подсъдимия С. е бил в
състояние да предотврати настъпването на удара. В тази връзка съдът кредитира
заключението на експертите, че ударът е бил непредотвратим, не само чрез
спиране, а и чрез заобикаляне на л.а. Фолксваген от страна на подсъдимия С.,
тъй като времето за реакция е било под 0,5 секунди, което е недостатъчно за
предотвратяване настъпването на удара.
Всичко изложено дава основание на
настоящия състав да кредитира и отговора на тринадесета задача от повторната
експертиза, относно причините за настъпване на ПТП-то, а именно – субективните
действия и на двамата водачи – подсъдимите Д. и С..
На първо място това са субективните
действия на водача на лекия автомобил „Фолксваген“ Д.Д. с органите за
управление на автомобила, който е предприел маневра завой на ляво, навлизайки в
пътната лента, по която движил процесния автомобил „Мерцедес“, като е навлязъл
в опасната му зона на спиране.
На следващо място причина за
произшествието се явяват и субективните действия на водача на лек автомобил
„Мерцедес“ Р.С. с органите за управление на автомобила, който се движел със
скорост по-голяма от допустимата за района на пътно-транспортното произшествие,
вследствие на което не е имал възможност да спре преди мястото на удара с лек
автомобил „Фолксваген“. Установено е, че ако подс. С. ако се беше движил със
скорост нормативно разрешена от 50 км/час или по-ниска, щеше да има техническа
възможност да спре преди мястото на удара и да предотврати настъпването на
произшествието.
С оглед на извършеният анализ, в
обобщение, настоящият състав прие, че мястото на удара между лек автомобил
„Мерцедес“ и лек автомобил „Фолксваген“ по широчина на платното за движение на
бул.“Ботевградско шосе“ е на около 1,5-2 метра в дясно от левия бордюр по
посока на движението на автомобила и по дължина на платното за движение, е на
около 12 метра преди линията на ориентира по посока на движението на
автомобилите. Мястото на удара е изцяло в лявата пътна лента, по която се
движел лек автомобил „Мерцедес“. Скоростта на движение на лек автомобил
„Мерцедес“ непосредствено преди настъпването на удара е била около 86 км/час.
Скоростта на движение на лек автомобил „Фолксваген“ непосредствено преди
настъпването на удара е била около 12 км/час. Водачът на л.а. „Мерцедес“,
движещ се скорост 86км/час не е имал техническа възможност да спре преди
мястото на удара и да предотврати настъпването на пътно-транспортното
произшествие за момент, в който лек автомобил „Фолксваген“ е навлязъл в пътната
му лента. Подс. С. е щял да има техническа възможност да спре преди мястото на
удара, ако се е движел със скорост 57,3 км/час или по-ниска.
По категоричен начин се доказва и
авторството на деянието, като безспорно е установено както с гласни, така и с
писмени доказателства, че водач на л.а. Мерцедес е бил подсъдимият С., водач на
л.а. Фолксваген е бил подсъдимият Д. и именно в следствие на техните субективни
действия е настъпило процесното ПТП.
От правна страна:
За подсъдимия Р.С.С.
При така изложената фактическа
обстановка, съдът счете, че с деянието си подсъдимият Р.С.С. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по основание чл. 343, ал.4, вр. ал. 3, буква „б“, вр.
ал.1, буква „в“ и буква „б“, вр. чл. 342, чл. 1, пр. 3 от НК.
От обективна страна подсъдимият С. на 11.05.2016 г., около 23.10ч. в гр. София, при управление
на моторно превозно средство - лек автомобил марка “Мерцедес”, модел „ГЛ 350” с
peг. № *******, по бул. „Ботевградско шосе”, с посока от ул. „*********” и в
района на № 431 нарушил правилата за движение по пътищата - чл.21, ал.1 от ЗДвП,
като се движел с превишена скорост - 86 км/ч. при разрешена скорост за населено
място 50 км/ч. и по непредпазливост при условията на независимо съпричиняване с
Д.Д.Д. ЕГН: **********, който управлявал МПС лек автомобил марка „Фолксваген”,
модел „Голф” с рег. № *******, който предприел маневра завой на ляво, като
навлязъл в пътната лента, по която се движел лек автомобил „Мерцедес”, модел
„ГЛ 350” с peг. № *******, като причинил смърт и телесни повреди на пътниците в
лек автомобил „Фолксваген Голф”, както следва: смърт на В.Т.И., настъпила
вследствие на черепно - мозъчна травма - контузия на мозъка с интрацеребрален
хематом в ляво, гръдна травма с непълен пневмоторакс в дясно, подкожен емфизем
вляво, двустранен хемоторакс, коремна травма с разкъсване на слезката в долния
полюс, наложило оперативно отстраняване на слезката, разкъсване на черния дроб
до долната повърхност, излив на 1500 мл. кръв в коремната кухина, левостранен
ретроперитониялен хематом, които увреждания са непосредствена причина за
смъртта, която настъпва на 13.06.2016г., като между получените травми и
причината за смъртта съществува пряка и непрекъсната причинно-следствена
връзка; на пътничката Д.М.М. - средна телесна повреда, изразяваща се в
разместено счупване на ябълчната /скулна лицева кост в ляво, което й е
причинило - счупване на челюст по смисъла на чл.129, ал.2 от НК и на пътничката
Р.Д.Д. – тежка телесна повреда - черепно-мозъчна травма, изразяваща се в счупване
на теменната кост на черепа в ляво и контузия на главния мозък с малък хематом
под твърдата мозъчна обвивка и травматичен кръвоизлив под меките мозъчни
обвивки, с последвала посттравматична епилепсия, което съответства на
медико-биологичния признак постоянно общо разстройство на здравето, опасно за
живота по смисъла на чл.128, ал.2 от НК.
Подсъдимият е нарушил
разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП: „При
избиране на скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е
забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч.. - пътно
превозно средство от Категория В, за населено място 50 км/ч.“. По делото е
безспорно установено, че подсъдимият С. е управлявал своя лек автомобил
Мерцедес със скорост от 86 км. ч. при разрешена скорост от 50 км.ч. Това
нарушение е в пряка причинно следствена връзка с настъпилото ПТП, тъй като от
заключението на Повторната медико-автотехническа експертиза се установява, че
ако същият се беше движил със скорост от 50 км. ч., то той е щял да може да
предотврати настъпването на ПТП-то и по този начин да предотврати настъпването
на вредните последици.
Като е нарушил посочената
законова разпоредба, същият е причинил съставомерните вредни последици а именно
:
Смърт на В.Т.И.. Установено е от заключението на вещите лица, че смъртта на пострадалата
настъпила вследствие на черепно - мозъчна травма - контузия на мозъка с
интрацеребрален хематом в ляво, гръдна травма с непълен пневмоторакс в дясно,
подкожен емфизем вляво, двустранен хемоторакс, коремна травма с разкъсване на
слезката в долния полюс, наложило оперативно отстраняване на слезката,
разкъсване на черния дроб до долната повърхност, излив на 1500 мл. кръв в
коремната кухина, левостранен ретроперитониялен хематом, които увреждания са непосредствена
причина за смъртта. Действително смъртта е настъпила малко повече от месец след
датата на деянието - на 13.06.2016г., но е установена по категоричен начин
връзката между получените по време на ПТП-то травми и смъртта на пострадалата;
Средна телесна повреда на пътничката Д.М.М.. Установено е, че в резултат на
ПТП-то същата е получила разместено счупване на ябълчната /скулна лицева кост в
ляво, което й е причинило - счупване на челюст по смисъла на чл.129, ал.2 от НК, като отново се установява и доказва пряката причинно следствена връзка
между ПТП-то и телесните увреждания.
Тежка телесна повреда на пътничката Р.Д.Д.. Установено е, че в следствие на
ПТП-то, малолетното дете /на 3 месеца към датата на деянието/ е получило
черепно-мозъчна травма, изразяваща се в счупване на теменната кост на черепа в
ляво и контузия на главния мозък с малък хематом под твърдата мозъчна обвивка и
травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, с последвала посттравматична
епилепсия, което съответства на медико-биологичния признак постоянно общо
разстройство на здравето, опасно за живота по смисъла на чл.128, ал.2 от НК.
От заключението на повторната
медико-автотехническа експертиза категорично се установява, че причина за
настъпилото ПТП са субективните действия на подсъдимия С., който е управлявал
процесното МПС с превишена скорост, а именно 86 км. ч. при разрешена скорост от
50 км.ч., като е установено, че при скорост по-ниска от 57,3 км.ч. същият е щял
да може да предотврати настъпването на ПТП-то, а оттам и на противоправните
последици.
От субективна страна деянието е извършено виновно, при форма на вината непредпазливост и по
конкретно несъзнавана непредпазливост /небрежност/ - подсъдимият С. не е
предвиждал настъпването на престъпния резултат, но е могъл и е бил длъжен да го
предвиди. Подсъдимият е бил нормативно задължен от посочения по-горе текст на
ЗДвП да съобрази поведението си с ограниченията на скоростта и да управлява
автомобила си със скорост не по-висока от 50 км. ч. Подсъдимият С. е имал
възможност при полагане на необходимите усилия от интелектуална страна да
съобрази, че като се движи с превишена скорост а именно с 86 км. ч. при
разрешени 50 км. ч., то това негово поведение, предпоставя висока степен на
риск от възникване на пътно транспортно произшествие.
Изложеното по горе не сочи на
случайно деяние по чл. 15 от НК, доколкото поведението на С. и извършеното от
него нарушение на ЗДвП е в пряка причинно-следствена връзка с възникналия
съставомерен резултат – смъртта на пострадалата И. и настъпилите телесни
увреждания на пострадалите М. и Д..
За подсъдимия Д.Д.Д.
При така изложената фактическа
обстановка, съдът счете, че с деянието си подсъдимият Д.Д.Д. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по основание чл. 343, ал.4, вр. ал. 3, буква „б“, вр.
ал.1, буква „в“ и буква „б“, вр. чл. 342, чл. 1, пр. 3 от НК.
От обективна страна подсъдимият Д. На 11.05.2016 г., около 23.10ч. в гр. София , при
управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Фолксваген”,
модел „Голф” с peг. № *******, по бул. „Ботевградско шосе”, с посока от ул. „*********”
и в района на № 431 нарушил правилата за движение по пътищата - чл.25, ал.1 от ЗДвП, като е предприел маневра завой наляво и навлязъл в крайна лява лента и по
непредпазливост и при условията на независимо съпричиняване с Р.С.С., ЕГН:**********,
който управлявал МПС лек автомобил марка „Мерцедес”, модел „ГЛ 350” с рег. № *******,
който се движел с превишена скорост - 86 км/час, при разрешена скорост за
населено място 50км/ч, като причинил смърт и телесни повреди на пътниците в лек
автомобил „Фолксваген Голф”, както следва: смърт на В.Т.И., настъпила
вследствие на черепно - мозъчна травма - контузия на мозъка с интрацеребрален
хематом в ляво, гръдна травма с непълен пневмоторакс в дясно, подкожен емфизем
вляво, двустранен хемоторакс, коремна травма с разкъсване на слезката в долния
полюс, наложило оперативно отстраняване на слезката, разкъсване на черния дроб
до долната повърхност, излив на 1500 мл. кръв в коремната кухина, левостранен
ретроперитониялен хематом, които увреждания са непосредствена причина за
смъртта, която настъпва на 13.06.2016г., като между получените травми и
причината за смъртта съществува пряка и непрекъсната причинно-следствена
връзка; на пътничката Д.М.М. - средна телесна повреда, изразяваща се в
разместено счупване на ябълчната /скулна лицева кост в ляво, което й е
причинило - счупване на челюст по смисъла на чл.129, ал.2 от НК и на пътничката
Р.Д.Д. – тежка телесна повреда - черепно-мозъчна травма, изразяваща се в
счупване на теменната кост на черепа в ляво и контузия на главния мозък с малък
хематом под твърдата мозъчна обвивка и травматичен кръвоизлив под меките
мозъчни обвивки, с последвала посттравматична епилепсия, което съответства на
медико-биологичния признак постоянно общо разстройство на здравето, опасно за
живота по смисъла на чл.128, ал.2 от НК.
Подсъдимият е нарушил
разпоредбата на чл.25, ал.1 от ЗДвП: „Водачът
на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като
например...., да се отклони надясно и наляво по платното за движение, в
частност за да премине в друга пътна лента
преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде
опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или
минават покрай него, и да извършат маневрата, като се съобразява с тяхното
положение, посока и скорост на движение“.
По делото е безспорно установено,
че като е управлявал своя автомобил Фолксваген в средната пътна лента, в
нарушение на посочената по-горе разпоредба, не е извършил необходимите
действия, не се е огледал за намиращи се в близост други автомобили и е
извършил маневрата, без да съобрази намиращият се в непосредствена близост до
него л.а. Мерцедес, управляван от подсъдимия С. и предприел маневра, като е
преминал от средна в крайна лява лента, което е довело до настъпване на
процесното ПТП с л.а. Мерцедес, управляван от подсъдимия С..
Като е нарушил посочената
законова разпоредба, същият е причинил съставомерните вредни последици а именно
:
Смърт на В.Т.И.. Установено е от заключението на вещите лица, че смъртта на пострадалата
настъпила вследствие на черепно - мозъчна травма - контузия на мозъка с
интрацеребрален хематом в ляво, гръдна травма с непълен пневмоторакс в дясно,
подкожен емфизем вляво, двустранен хемоторакс, коремна травма с разкъсване на
слезката в долния полюс, наложило оперативно отстраняване на слезката,
разкъсване на черния дроб до долната повърхност, излив на 1500 мл. кръв в
коремната кухина, левостранен ретроперитониялен хематом, които увреждания са
непосредствена причина за смъртта. Действително смъртта е настъпила малко
повече от месец след датата на деянието - на 13.06.2016г., но е установена по
категоричен начин връзката между получените по време на ПТП-то травми и смъртта
на пострадалата;
Средна телесна повреда на пътничката Д.М.М.. Установено е, че в резултат на
ПТП-то същата е получила разместено счупване на ябълчната /скулна лицева кост в
ляво, което й е причинило - счупване на челюст по смисъла на чл.129, ал.2 от НК, като отново се установява и доказва пряката причинно следствена връзка
между ПТП-то и телесните увреждания.
Тежка телесна повреда на пътничката Р.Д.Д.. Установено е, че в следствие на
ПТП-то, малолетното дете /на 3 месеца към датата на деянието/ е получило
черепно-мозъчна травма, изразяваща се в счупване на теменната кост на черепа в
ляво и контузия на главния мозък с малък хематом под твърдата мозъчна обвивка и
травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, с последвала посттравматична
епилепсия, което съответства на медико-биологичния признак постоянно общо
разстройство на здравето, опасно за живота по смисъла на чл.128, ал.2 от НК.
От заключението на повторната
медико-автотехническа експертиза категорично се установява, че причина за
настъпилото ПТП са субективните действия на подсъдимия Д. с органите за
управление на автомобила, който е предприел маневра завой на ляво, навлизайки в
пътната лента, по която движил процесния автомобил „Мерцедес“, като е навлязъл
в опасната му зона на спиране. Ако беше предприел предписаните му по закон
действия, то същият нямаше да предприеме маневрата, респективно щеше да може да
предотврати настъпването на процесното ПТП.
От субективна страна деянието е извършено виновно, при форма на вината непредпазливост и по
конкретно несъзнавана непредпазливост /небрежност/ - подсъдимият Д. не е
предвиждал настъпването на престъпния резултат, но е могъл и е бил длъжен да го
предвиди. Подсъдимият е бил нормативно задължен от посочения по-горе текст на
ЗДвП да съобрази поведението си останалите участници в движението, но не го е
направил. Подсъдимият Д. е имал възможност при полагане на необходимите усилия
от интелектуална страна да съобрази, че като не се огледа и не провери, дали в близост
но неговия автомобил, в лентата в която смята да се престрои има друг
автомобил, предпоставя възникването на ПТП.
Изложеното по горе не сочи на
случайно деяние по чл. 15 от НК, доколкото поведението на Д. и извършеното от
него нарушение на ЗДвП е в пряка причинно-следствена връзка с възникналия
съставомерен резултат – смъртта на пострадалата И. и настъпилите телесни
увреждания на пострадалите М. и Д..
Неоснователни са доводите на
частното обвинение, както и на защитата на подсъдимия Д., че вина за
настъпилото ПТП има единствено и само подсъдимият С.. Според настоящия състав
вина за настъпването на пътно транспортното произшествие носят и двамата
подсъдимия, доколкото без съответните нарушения на ЗДвП извършени от всеки един
от тях, не би се стигнало до катастрофата. Безспорно, ако подсъдимият С. се
беше движил с разрешената скорост, той щеше да може да предотврати настъпилото
ПТП, но от друга страна, ако подсъдимият Д. беше възприел л.а. Мерцедес, така
както го задължава ЗДвП, то той нямаше да предприеме рискованата маневра и да
се пристрои от средна в крайна лява лента. Основателни са тук аргументите на
защитата на подсъдимия С., че водачите на ПТП са длъжни по силата на чл. чл.25,
ал.1 от ЗДвП да съобразяват поведението си с намиращите се на пътното платно
МПС-та, без значение, дали същите се движат с разрешената или превишена
скорост, доколкото е длъжен да не създава опасност за участниците в движението.
С оглед на изложеното съдът възприе и заключението на вещите лица, че
настъпилото ПТП е в следствие на субективните действия и на двамата подсъдими,
респективно в резултат на нарушените от тях правила за движение, посочени в
ЗДвП, поради което и прие, че инкриминираното деяние е извършено при независимо
съпричиняване и от двамата подсъдими.
По вида и размера на наказанието:
За извършеното по непредпазливост
престъпление по по чл. 343, ал.4, вр. ал. 3, буква „б“, вр. ал.1, буква „в“ и
буква „б“, вр. чл. 342, чл. 1, пр. 3 от НК законът е предвидил наказание от ТРИ
до ПЕТНАДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Разпоредбата на чл. 54 от НК
задължава съда да определи наказанието в рамките, посочени в съответната
специална норма, като прецени наличието на смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства, освен ако не се установи наличието на многобройни или
изключителни такива, като в този случай
следва да се приложи разпоредбата на чл. 55 от НК.
По отношение на подсъдимия С.
настоящата инстанция намира, че са налице основания за прилагане на разпоредбата
на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, тъй като са налични множество смекчаващи вината
обстоятелства. Сред тях съдът прие чистото съдебно минало на подсъдимия,
добросъвестното му процесуално поведение, изразеното съжаление и искрено
разкаяние за станалото, изключително добрите му характеристични данни,
трудовата му заетост, утежненото му семейно положение, инцидентния характер на
деянието – видно от справката за допуснати от него нарушения на ЗДвП, същите са
с голяма давност и са за различни от нарушението по настоящото дело. Всички
тези обстоятелства съдът прецени като многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства, които дават основание за определяне на наказанието под
предвидения в НК минимален размер.
Отделно от това, според настоящия
състав са налице данни за съпричиняване на противоправните последици от
пострадалото лице И., която не е била с поставен предпазен колан. Разпитани в
съдебно заседание експертите бяха категорични,
че ако същата е била с поставен предпазен колан, то не би изпаднала от
автомобила, респективно, не би получила смъртоносните наранявания.
Съдът не намери отегчаващи вината
обстоятелства, като счита, че броя пострадали и брой наранявания не могат да
бъдат приети за отегчаващи отговорността обстоятелства, доколкото броя на пострадалите
лица е съставомерно обстоятелство, отчетено от законодателя в посочената
по-горе правна норма, а доколкото в настоящия случай се касае за непредпазливо
деяние при което липсва умисъл за нанасяне на определени телесни повреди, то
техния брой и характер също не могат да станат основание за определяне на едно
по-тежко наказание.
С оглед на изложеното настоящата
инстанция прие, че наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ се явява
адекватно на извършеното престъпление и ще постигне целите на наказанията,
посочени в чл. 36 от НК. Съдът намери за неоснователно искането на прокурора за
налагане на наказание в размер на ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА, доколкото
разрешената скорост е била превишена от подсъдимия С. с 36 км. в ч. в населено
място, което сочи, че деянието е с относително висока степен на обществена
опасност.
Настоящият състав намира, че са
налице и основанията за прилагане на чл. 66, ал. 1 от НК, тъй като подсъдимият
е неосъждан, наложеното наказание е под три години лишаване от свобода, а
подсъдимият е с добри характеристични данни, поради което съдът счете, че
целите на наказанието могат да бъдат постигнати и без ефективното изтърпяване
на наложеното наказание, като за поправянето на осъдения не е наложително да
изтърпи наказанието ефективно, поради което отложи изтърпяването на същото за
срок от ТРИ ГОДИНИ.
Съдът счита, че наказанието
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, чието изпълнение е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК не би имало въздействие, ако не е съчетано с наказание, което да лиши
ефективно подсъдимия от правото да упражнява съответната дейност, довела до
престъплението и то за срок, достатъчен за постигане на целите на това
наказание.
Ето защо на основание чл.343г от НК, съдът наложи на подсъдимия С. и наказание "Лишаване от право да
управлява моторни превозни средства", като взе предвид, че за постигане
целите на закона и с оглед на настъпилия резултат - смъртта на човек и средна и
тежка телесни повреди на други двама, е необходимо да се напъти дееца към
спазване на закона и в частност на правилата за движение по пътищата именно
чрез неговото временно лишаване от възможността да управлява превозно средство
за срок равен на срока на определеното наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, така
както изисква и ТР № 61/1980 г. на ОСНК, а именно за ДВЕ ГОДИНИ.
По отношение на подсъдимия Д.
настоящата инстанция намира, че са налице основания за прилагане на
разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, тъй като са налични множество
смекчаващи вината обстоятелства. Сред тях съдът прие чистото съдебно минало на
подсъдимия, младата му възраст, обстоятелството, че пострадалите лица са негови
близки роднини, което увеличава тежестта от станалото, добросъвестното му
процесуално поведение, изразеното съжаление за станалото, изключително добрите
му характеристични данни, утежненото му семейно положение с оглед
здравословните проблеми на неговата дъщеря в следствие на ПТП-то, инцидентния
характер на деянието – видно от справката за допуснати от него нарушения на
ЗДвП, същите са малко на брой, леки и са различни от нарушението по настоящото
дело. Всички тези обстоятелства съдът прецени като многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства, които дават основание за определяне на наказанието
под предвидения в НК минимален размер.
Отделно от това, според настоящия
състав са налице данни за съпричиняване на противоправните последици от
пострадалото лице И., която не е била с поставен предпазен колан. Разпитани в
съдебно заседание експертите бяха категорични,
че ако същата е била с поставен предпазен колан, то не би изпаднала от
автомобила, респективно, не би получила смъртоносните наранявания.
Съдът не намери отегчаващи вината
обстоятелства, като счита, че броя пострадали и брой наранявания не могат да
бъдат приети за отегчаващи отговорността обстоятелства, доколкото броя на
пострадалите лица е съставомерно обстоятелство, отчетено от законодателя в
посочената по-горе правна норма, а доколкото в настоящия случай се касае за
непредпазливо деяние при което липсва умисъл за нанасяне на определени телесни
повреди, то техния брой и характер също не могат да станат основание за
определяне на едно по-тежко наказание.
С оглед на изложеното настоящата
инстанция прие, че наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ се явява
адекватно на извършеното престъпление и ще постигне целите на наказанията,
посочени в чл. 36 от НК. Съдът намери за неоснователно искането на прокурора за
налагане на наказание в размер на ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА, доколкото същият е
допуснал грубо нарушение на ЗДвП, предприемайки маневра без изобщо да се огледа
за наличие на други автомобили в лявата пътна лента.
Настоящият състав намира, че са
налице и основанията за прилагане на чл. 66, ал. 1 от НК, тъй като подсъдимият
е неосъждан, наложеното наказание е под три години лишаване от свобода, а
подсъдимият е с добри характеристични данни, поради което съдът счете, че
целите на наказанието могат да бъдат постигнати и без ефективното изтърпяване
на наложеното наказание, като за поправянето на осъдения не е наложително да
изтърпи наказанието ефективно, поради което отложи изтърпяването на същото за
срок от ТРИ ГОДИНИ.
Съдът счита, че наказанието
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, чието изпълнение е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК не би имало въздействие, ако не е съчетано с наказание, което да лиши
ефективно подсъдимия от правото да упражнява съответната дейност, довела до
престъплението и то за срок, достатъчен за постигане на целите на това
наказание.
Ето защо на основание чл.343г от НК, съдът наложи на подсъдимия Д. и наказание "Лишаване от право да
управлява моторни превозни средства", като взе предвид, че за постигане
целите на закона и с оглед на настъпилия резултат - смъртта на човек и средна и
тежка телесни повреди на други двама, е необходимо да се напъти дееца към спазване
на закона и в частност на правилата за движение по пътищата именно чрез
неговото временно лишаване от възможността да управлява превозно средство за
срок равен на срока на определеното наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, така както
изисква и ТР № 61/1980 г. на ОСНК, а именно за ДВЕ ГОДИНИ.
Съдът преценява като
неоснователно искането на защитата на подсъдимия Д. на двамата подсъдими да
бъдат наложени различни наказания, като това на подсъдимия С. бъде изтърпяно
ефективно. По посочените по-горе в мотивите съображения, съдът прие, че
вредоносните последици са в резултат на независимо съпричиняване и от двамата
подсъдими, които според настоящия състав равномерно са допринесли за
настъпването им, като без субективните действия на всеки един от подсъдимите,
респективно, без извършените от тях нарушения на ЗДвП, не би се стигнало до
настъпване на ПТП-то. По тези съображения съдът не счита, че един от двамата
подсъдими следва да понесе по-тежка наказателна отговорност от другия, поради
което и с оглед на изложените по-горе съображения индивидуализира наказанията
за всеки един от тях.
По разноските:
Съдът намери, че са налице
основанията на чл. 189, ал. 3 от НПК, поради което осъди подсъдимия Р.С.С., с
ЕГН: ********** (със снета самоличност) да заплати в полза на държавата по
сметка на МВР направените по досъдебното производство разноски в размер на
654,58 лв., сумата от 465 лева разноски по съдебното производство по сметка на
СГС.
Съдът намери за основателно
искането на повереника на частното обвинение за присъждане на направените от
частните обвинители разноски по отношение само на четирима от тях, доколкото за
останалите няма доказателства, че уговореното възнаграждение е било надлежно
внесено, поради което осъди подсъдимия С. да заплати на частните обвинители И.К.
В.с ЕГН **********, К.К.В. с ЕГН **********, А.Т.Г. с ЕГН ********** и Ж.Т.Д.,
ЕГН ********** сумата от по 1000 /хиляда/ лева на всеки един от тях,
представляващи направени от тях разноски за повереник.
Съдът намери, че са налице
основанията на чл. 189, ал. 3 от НПК, поради което осъди подсъдимия Д.Д.Д., с
ЕГН: ********** (със снета самоличност) да заплати в полза на държавата по
сметка на МВР направените по досъдебното производство разноски в размер на
654,58 лв., сумата от 465 лева разноски по съдебното производство по сметка на
СГС.
Съдът намери за основателно
искането на повереника на частното обвинение за присъждане на направените от
частните обвинители разноски по отношение само на четирима от тях, доколкото за
останалите няма доказателства, че уговореното възнаграждение е било надлежно
внесено, поради което осъди подсъдимия Д. да заплати на частните обвинители И.К.
В.с ЕГН **********, К.К.В. с ЕГН **********, А.Т.Г. с ЕГН ********** и Ж.Т.Д.,
ЕГН ********** сумата от по 1000 /хиляда/ лева на всеки един от тях, представляващи
направени от тях разноски за повереник.
По изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК: