Р Е Ш Е Н И Е № 223
гр. Сливен, 08.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на двадесет и шести октомври две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ИГЛИКА ЖЕКОВА
ДЕТЕЛИНА
БОЗУКОВА
При участието
на секретаря НИКОЛИНКА ЙОРДАНОВА и на прокурора КРАСИМИР МАРИНОВ, като разгледа
докладваното от председателя касационно административно-наказателно
дело № 236 по описа на съда за 2022 година,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
С Решение № 320 от 25.07.2022 г., постановено по АНД № 20222230200670/2022 г. по описа на Районен съд – Сливен, е потвърден като законосъобразен Електронен фиш /ЕФ/ серия К № 5530063 на ОД на МВР гр. Сливен, с който на И.И.К., с ЕГН **********, е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300 лева на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП.
Недоволен от така постановеното решение е останал касационният жалбоподател И.И.К., който чрез процесуален представител го обжалва в срок. В жалбата се навеждат доводи за материална и процесуална незаконосъобразност на съдебния акт, необоснованост и неправилност. Посочва, че първоинстанционният съд не е коментирал подробно всички съображения, изложени в подадената жалба. Моли съда да отмени решението на Районен съд – Сливен.
В с.з. касационният жалбоподател, редовно и своевременно призован, не се явява. По делото е постъпило становище чрез процесуален представител, който заявява, че поддържа депозираната жалба и наведените в нея твърдения. Моли съда да уважи изцяло подадената жалба като основателна, обоснована и доказана. При условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение. Претендира направените разноски.
Ответникът по касационната жалба – Областна дирекция на МВР – Сливен, редовно призована, не се представлява в съдебно заседание. В представено писмено становище, чрез упълномощен процесуален представител заявява, че оспорва жалбата като неоснователна. Моли съда да постанови решение, с което да остави в сила обжалваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В с.з. представителят на Окръжна прокуратура - Сливен дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че постановеният въззивен съдебен акт е достатъчно мотивиран, поради което следва да бъде оставен в сила. Относно констатираното упоменаване в целия съдебен акт на размер на глобата от 300 лева, който не е съответен на действително наложения - 400 лева, счита че се касае за техническа грешка при изписването, че не е от категорията на съществените процесуални нарушения, които да доведат до отмяна на съдебния акт.
Настоящата съдебна инстанция, след като обсъди доводите в жалбата, изслуша становищата на страните и анализира събраните по делото доказателства, намери касационната жалба за подадена в срок, процесуално допустима, но по същество – неоснователна.
В жалбата са наведени оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. За да се отговори на същите, касационната инстанция следва да обсъди събраните по делото доказателства.
Видно от установената по делото фактическа обстановка, на 26.12.2021 г. в 09.55 часа, в с. Ковачите до стопански двор, при ограничение от 50 км/ч за населено място, въведено с пътен знак Д-11, с автоматизирано техническо средство ТFR 1М 570, било заснето движение на автомобил „Мазда 6”, с рег. № ………. със скорост от 82 км/ч, при отчетен километров толеранс от 3 км/ч. Въз основа на заснемането бил издаден Електронен фиш за налагане на глоба, серия К № 5530063, в който като нарушител било вписано лицето, на което е регистрирано МПС – И.И.К.. В издадения Електронен фиш № 5530063 за налагане на глоба е отразено, че за констатираното нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на жалбоподателя, на основание чл. 189, ал. 4 във вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 400 лева.
Към доказателствата по делото пред първата съдебна инстанция са приобщени: снимков материал към ЕФ от клип № 13532, ТFR 1М №570, от който е видно, че на процесното място и дата 26.12.2021 г. 09:55:47 часа е било заснето извършеното нарушение; Протокол за използване на техническо средство или система № 804р-6692/ 29.12.2021 г.; клип № 13521, ТFR 1М №570; Протокол № 3-44-21/16.09.2021 г. от проверка на мобилна система за видеоконтрол „TFR 1М“; техническо описание и инструкция за експлоатация на мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение ТФР 1М; Заповед № А-616/ 11.09.2018 г. на председателя на ДАМТН.
За да потвърди Електронния фиш, Районният съд е приел, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че описаното деяние съдържа всички обективни и субективни признаци на административно нарушение по чл. 6 от ЗАНН и осъществява както от обективна, така и от субективна страна състава на нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП. Обсъдил е всички представени по делото доказателства и всички възражения на жалбоподателя, в която връзка е направил подробен анализ на относимите материалноправни и процесуални норми, като е приел, че процесният ЕФ отговаря на изискванията на ЗДвП и при издаването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалния или на материалния закон. Приел е, че административнонаказващият орган правилно е наложил наказание в законоустановения фиксиран размер. При такива мотиви Районният съд е потвърдил процесния електронен фиш за налагане на глоба.
Решението на Районния съд е валидно, допустимо и правилно. Изводите на Районния съд са съобразени със събраните по делото доказателства и с приложимото право. Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана законосъобразно по предвидения в ЗДвП специален ред за налагане на глоба с електронен фиш. Възраженията на жалбоподателя са неоснователни.
Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка, като е формирал и съответни на доказателствата правни изводи. От събраните пред първоинстанционния съд доказателствата се установява по безспорен и категоричен начин, че на 26.12.2021 г. в 09.55 часа в с. Ковачите до стопански двор, при ограничение от 50 км/ч за населено място, въведено с пътен знак Д-11, с автоматизирано техническо средство ТFR 1М 570, било заснето движение на автомобил „Мазда 6”, с рег. № ………. със скорост от 82 км/ч, при отчетен километров толеранс от 3 км/ч, при което превишаването на разрешената скорост е с 32 км/ч. Скоростта на движение на процесния автомобил е отчетена при ограничение от 50 км/ч, което налага извода за допуснато от водача административно нарушение, изразяващо се в нарушаване на императива, въведен с чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата. Цитираната норма вменява забрана за водачите на превозни средства при управление на автомобила да превишават фиксирани стойности на скоростта на движение. В процесния случай касационният жалбоподател е управлявал автомобила със скорост над допустимата. В касационната жалба са наведени доводи за незаконосъобразност на първоинстанционното решение, поради несъобразени от съда процесуални нарушения при издаване на електронния фиш и поради несъобразяване с относимите материалноправни норми. Настоящата касационна инстанция намира тези доводи за неоснователни.
Твърденията на касационния жалбоподател, свързани с липсата на описание на нарушението, тъй като в ЕФ не било посочено изрично - управление на МПС, са неоснователни. От представения снимков материал (л.15 от делото на РС - Сливен) безспорно се установява, че процесното МПС е било в движение и скоростта, с която се е движело, т.е. е било налице управление на същото. Посоченото в електронния фиш място на нарушението е конкретизирано в достатъчна степен. Точните координати на мястото на нарушението са отразени в приложения към преписката снимков материал.
Преценява се като неоснователно и твърдението на жалбоподателя, че електронният фиш не съдържа необходимите за изясняване на фактическата обстановка реквизити. Задължителните реквизити на електронния фиш са изчерпателно визирани в нормата на чл.189, ал.4 от Закон за движението по пътищата, като видно от съдържанието на процесния електронен фиш, всички тези реквизити са налице, следователно така издаденият санкционен акт отговаря в пълна степен и на законовите изисквания за форма и съдържание, за да бъде приет за валиден санкционен акт.
В конкретния случай се касае за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство – TFR1-M 570. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Следователно, когато бъде установено и заснето едно нарушение посредством техническо средство от посочения в нормата тип, се издава електронен фиш за налагане на глоба и самото издаване на електронния фиш се случва в отсъствието на нарушител и на контролен орган. Производството по издаване на ЕФ е специално уредено в ЗДвП и установяването на извършителя на нарушението е регламентирано в процедурата по чл. 189, ал. 4 – 8 от ЗДвП във връзка с чл. 188 от ЗДвП. След като К. не се е възползвал от възможността да подаде декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, с процесния ЕФ законосъобразно е ангажирана отговорността му като собственик на превозното средство.
Не се споделят изложените от жалбоподателя оплаквания за нарушение на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. Съгласно нормата на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., за всяко използване на мобилно АТСС за контрол се попълва протокол съгласно приложението. По делото е представен протокол за използване на техническо средство или система № 804р-6692/ 29.12.2021 г., в който са посочени номер и дата на съставянето му; точното местоположение на АТСС; посоките на движение на контролираните МПС; въведеното ограничение на скоростта; час на начало и край на работата на АТСС.
По отношение на констатираното разминаване на между размера на наложеното с ЕФ административно наказание „глоба“ в размер на 400 лева и вписания в първоинстанционното съдебно решение размер от 300 лева, настоящият състав намира, че се касае за допусната техническа грешка при изписване, която не рефлектира върху правилността на крайния съдебен акт и не е основание за неговата отмяна.
При горните изводи настоящата касационна инстанция приема, че обжалваното решение не е постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон и се явява правилно и обосновано. Районният съд е обсъдил в достатъчна степен наведените от жалбоподателя възражения и правилно е приел същите за неоснователни. Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на постановеното решение. Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, настоящият касационен състав намира, че доводите в касационната жалба са неоснователни и релевираните отменителни основания не са налице.
По изложените съображения, обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Основателно и своевременно се явява искането на ответника по касация за присъждане на разноски във вид на юрисконсултско възнаграждение. Същото следва да се определи в размер на 80,00 лева, съобразно нормата на чл. 63д, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН във връзка с чл. 37, ал.1 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за плащането на правната помощ и да се възложи в тежест на касатора.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 63в от ЗАНН във
връзка с чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Административен
съд – Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 320
от 25.07.2022 г., постановено по АНД № 20222230200670/2022 г. по описа на
Районен съд – Сливен.
ОСЪЖДА И.И.К., ЕГН **********, с адрес:
***, да заплати в полза на Областна
дирекция на МВР – Сливен разноски в размер на 80,00 (осемдесет) лева,
представляващи юрисконсултско възнаграждение
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: