Р
Е Ш Е Н И Е
№ /23.01.2019
г., гр. ***
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Провадийският
районен съд І
състав
На
двадесет и седми декември две хиляди и осемнадесета година
В
открито съдебно заседание в състав:
Районен съдия: Димитър
Михайлов
при секретар Т. Т.
Като
разгледа докладваното от съдията Д. Михайлов
гражданско дело № 1667 по описа за 2018 г.
И за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е
по реда на чл. 330 от ГПК.
Делото е образувано въз основа на молба от Х.Д.Н., с
ЕГН: ********** и Н.И.Н., с ЕГН: **********,***, за допускане на развод помежду
им по взаимно съгласие, на основание чл. 50 от СК, за което представят
постигнато споразумение относно всички въпроси, за личните и имуществени
отношения, съгласно чл. 51 СК.
В съдебно заседание двамата съпрузи се явяват лично
и изразяват волята си за прекратяване на брака им и одобряване на постигнатото
по между им споразумение.
След
съвкупен анализ на събраните по делото доказателства и изявленията на
молителите, съдът приема за установено следното:
Видно
от представеното по делото писмени доказателства - Споразумение по чл. 51 СК;
Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние; Заверен препис
от удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 0963 от
28.05.2012 г. от Община ***; Удостоверение за данъчна оценка по чл. 264, ал. 1 ДОПК; Нотариален акт за покупко-продажба № 182, том ІІ, рег. № 2271;
Удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа на акт № 27 от
01.06.2002 г. от Община *** се установява,
че: страните са съпрузи, предвид
сключения помежду им на 01.06.2002 г. в гр. *** граждански брак, за който е
съставен акт за граждански брак № 27/01.06.2002 г. от Община ***. Страните имат
родено от брака си дете И. Н. Н., роден на ***г. Страните са придобили по време
на брака си собствеността върху ДВОРНО МЯСТО находящо се в гр. ***, *************,
с площ от 550 кв.м., при граници: от две страни улици и ПИ-2426, съставляващо
УПИ І-2425 в кв. 145, ведно с построените в него къща и стопанска сграда.
От изразеното от съпрузите становище в
съдебно заседание, че поддържат искането си за развод, съдът намира за
установено наличието на предпоставките по чл. 330 ал. 3 ГПК – налице е сериозно
и непоколебимо съгласие за развода, постигнато е и споразумение по чл. 51 от СК, което не противоречи на закона и добрите нрави, и същевременно урежда в
достатъчна пълнота всички посочени от законодателя последици в личните и
имуществени отношения между съпрузите след прекратяване на брака. По
гореизложените съображения съдът счита, че следва да допусне искания развод и
да утвърди споразумението.
Съгласно
чл. 6 т. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК, при развод по взаимно съгласие се дължи държавна такса в размер до 40 лв.
Съдът определя окончателния размер на държавната такса в размер на 40 лева.
Видно от приложената по делото вносна бележка по сметката на съда е преведената
сума от 25 лв., като молителите следа да бъдат осъдени да заплатят по сметка на
ПРС остатъка от 15 лева, всеки един от тях по 7.50 лева. Молителят Н. на
основание чл. 7 т. 1 вр. с чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК, следва да бъде осъдена да заплати и държавна
такса в размер на 2 на сто върху споразумението относно преминаването в негова
лична собственост на дворното място или сумата от 98.08
лв., както и държавна такса в размер на 2 на сто върху стойността на
тригодишните платежи за определената издръжка на детето му или сумата от 180
лв.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 50 от СК във връзка с чл. 330 ал. 3 от ГПК,
Провадийският районен съд
Р Е
Ш И :
ДОПУСКА
развод
и ПРЕКРАТЯВА поради сериозно и
непоколебимо взаимно съгласие на съпрузите, сключения в гр. ***, обл. *** на 01.06.2002
г., граждански брак между Х.Д.Н., с ЕГН: **********
и Н.И.Н., с ЕГН: **********, двамата с
адрес ***, за който е съставен акт за сключен граждански брак № 27/01.06.2002 г.
от Община ***.
УТВЪРЖДАВА постигнатото
между страните споразумение, съгласно което:
УПРАЖНЯВАНЕТО на родителските права по отношение на непълнолетното дете И. Н. Н., ЕГН ********** се предоставя
на майката Х.Д.Н., с ЕГН: ********** ***. Местоживеенето на детето И. Н. Н. се
определя на адреса а именно: гр. ***, *************.
Бащата Н.И.Н., с
ЕГН: **********, се задължава да заплаща в полза на детето И. Н. Н., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен
представител Х.Д.Н., месечна издръжка в размер на 250 лв. (двеста и петдесет лева),
считано от влизане в сила на решението, с падеж до 28-мо число на месеца за
който се дължи, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, до
настъпване на законовото основание за изменение или прекратяване.
Бащата Н.И.Н., с
ЕГН: ********** има право на следния режим на лични
отношения с детето И. Н. Н., ЕГН
**********: да го вижда и взема от дома на майката при себе си, всяка първа и
трета седмица от месеца от 19:00 часа в петък до 18:00 ч. в неделя с приспиване
и по два дни на Коледните, Новогодишните и Великденските празници, както и един
месец през лятото на годината, когато майката не е в платен годишен отпуск.
Поставя в дял на Н.И.Н., с
ЕГН: **********, който става изключителен собственик на следният недвижим имот, находящ се
в гр. *** *************, а именно: ДВОРНО МЯСТО с площ
от 550 кв.м., при граници: от две страни улици и ПИ-2426, съставляващо УПИ
І-2425 в кв. 145, ведно с построените в него жилищна сграда на два етажа със застроена площ от 68 кв.м. и избено помещение със застроена площ от 44 кв.м. Данъчната оценка на имота е в размер на 4904.10 лв.
След прекратяване на брака Х.Д.Н., с ЕГН: **********
ще запази брачното си фамилното Н..
Страните не претендират присъждане на
издръжка един от друг.
ОСЪЖДА на основание чл.
7 т. 1 вр с чл. 1 от ТДССГПК Н.И.Н., с ЕГН: **********, с адрес *** да заплати в
полза на държавата по сметка на Районен съд – гр. *** държавна такса по
споразумението по имуществените отношения в размер на 98.08 лева.
ОСЪЖДА на основание
чл. 7 т. 2 от ТДССГПК Н.И.Н., с ЕГН: **********, с адрес *** да заплати в
полза на държавата по сметка на Районен съд – гр. *** държавна такса върху присъдената
издръжка в размер на 180 лв.
ОСЪЖДА на основание чл.
5 т.3 от ТДССГПК Н.И.Н., с ЕГН: **********, с адрес ***,
да заплати в полза на държавата по сметка на Районен съд – гр. *** сума в размер на 15 лева – държавна такса по делото.
Решението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
………………