РЕШЕНИЕ
N.
гр.София 01.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд, II-А въззивен състав в откритото
съдебно заседание на 03.02.2022 г. в
състав:
Председател:
Мариана Георгиева
Членове: Виолета Йовчева
Димитър
Ковачев
При секретар Емилия Вукадинова, като разгледа
докладваното от съдия Ковачев в.гр. дело N. 3009 по описа за 2021 година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е
по въззивна жалба от В.А. чрез адв. Л. М. Н.-особен представител срещу Решение 20250480
от 12.11.2020г., постановено по гр. д. № 55251/2019г. по описа на Софийски
районен съд, 33 с-в в частта, с която са уважени, предявените от „А.з.с.н.в.“ЕАД
искове по чл. 422 ГПК за установяване на дължимост на суми по договор за паричен
заем, сключен между жалбоподателя и трето за делото лице „В.К.“ООД, цедирало
вземанията си първо на „Агенция за контрол на задълженията“ООД, което ги
прехвърлило на ищеца.
Излага оплаквания за неправилност на изводите на СРС,
че договора за цесия е породил действие. Сочи, че не били разгледани
възраженията му и не му били дадени указания по фактите, доклада бил непълен и
бланкетен.
Иска се отмяна на решението и отхвърляне на исковете в
уважените части.
Постъпил е отговор на въззивната жалба с който тя се
оспорва и се иска потвърждаване на решението.
СГС след служебна проверка по чл. 269 ГПК намира
обжалваното решение за валидно и допустимо в обжалваната му част. По отношение
на неговата правилност съдът е ограничен до оплакванията в жалбата и
императивните материални норми.
След преценка на твърденията и възраженията на
страните с оглед събраните по делото доказателства СГС намира решението за
правилно по следните съображения:
По делото не се спори, че въззивникът е получил в заем
заемната сума от „В.К.“ООД.
Исковете са оспорени единствено с твърдения за
недействителност на договорите за цесия сключвани между заемодателя и „Агенция
за контрол на просрочени задължения“ООД и впоследствие между това дружество и
ищеца, както и с оплаквания за липса на уведомяване на длъжника за цесиите.
Тези оплаквания СГС намира за неоснователни. В
договорите за цесия (приложенията към всеки договор) е описано какво вземане се
прехвърля и срещу кого. Дали е платена цена срещу която се прехвърля вземането
е без значение за действителността на цесията-прехвърляне на едно вземане е
възможно и като безвъзмезден договор. Предвид това е неоснователно оплакването
за недействителност на цесията поради липса на цена за прехвърляне на
вземането. Отделно следва да се посочи, че в случая цена е била уговорена.
Представените по делото копия на приложенията към договорите за цесия са със
заличени данни.
Неоснователно е и оплакването за липса на надлежно
уведомяване на длъжника за цесията. По делото е представена обратна разписка за
връчване по куриер на 24.09.2019 г. на писма с посочени в обратната разписка
номера, които съответстват на представените с исковата молба на л. 33 и л. 32
от делото на СРС уведомителни писма за двете цесии. Обратната разписка е
оспорена само в частта за ръкописния текст. Липсва оспорване на подписа положен
срещу печатно изписаното име на длъжника- въззивник и следователно документа се
ползва с материална доказателствена сила, че длъжникът е получил пратката, а съответно
и двете уведомителни писма.
Даже да се приеме, че подписа не негов, то съгласно
трайната практика на ВКС с връчването на двете писма на назначения особен
представител по делото длъжникът се счита уведомен за цесията.
Неоснователни са оплакванията за липса на произнасяне
по възраженията. С отговора на исковата молба са оспорени договорите за цесия и
приложенията към тях само по съдържание. Това са частни диспозитивни документи
и оспорването им може да бъде само за
автентичност на подписите, а такова няма. Тези документи и тяхната
доказателствена стойност се ценят с оглед на всички доказателства по делото.
Съдът е извършил такава преценка и е достигнал до извод за частична
основателност на исковете.
Възражението, че „Потвърждаване на цесията“ не
обвързвало първоначалния цесионер е възражение в защита на чужди права – тези
на („Агенция за контрол на задълженията“ООД ), с което въззивникът длъжник по
цесията не разполага.
Действително е погрешно посочването в мотивите, че
ищецът е сключил договор за цесия със заемодателя, доколкото такъв договор е
сключен с трето за делото лице („Агенция за контрол на задълженията“ООД ), което
след това е цедирало вземанията на ищеца, но това не се отразява на крайния
резултат от делото и не е основание за отмяна решението и отхвърляне на
исковете.
По изложените съображения решението следва да бъде
потвърдено.
По разноските: Въззивникът не сторил разноски за
настоящото производство. Същият следва да бъде осъден да заплати дължимата се
въззивна инстанция държавна такса с оглед изхода на въззивното дело, която е в
размер на 37,50 лева.
Въззиваемото дружество има право на всички сторени за
въззивното дело разноски. Доказва разноски за особен представител на въззивника
в размер на 150,00 лева. Претендира 50,00 лева юрисконсултско възнаграждение,
което също следва да се присъди.
Водим от
гореизложеното съдът
РЕШИ :
ПОТВЪРЖДАВА Решение 20250480 от 12.11.2020г.,
постановено по гр. д. № 55251/2019г. по описа на Софийски районен съд, 33 с-в В
ОБЖАЛВАНАТА МУ ЧАСТ.
ОСЪЖДА В.Р.А. с ЕГН ********** да заплати н. „А.з.с.н.в.“ЕАД
с ЕИК ******200,00 лева разноски за въззивното дело.
ОСЪЖДА В.Р.А. с ЕГН ********** да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по банковата сметка на СГС за държавни такси сумата
от 37,50 лева държавна такса за въззивното производство.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Членове:
1. 2.