Определение по дело №2984/2021 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 1590
Дата: 14 декември 2021 г. (в сила от 14 декември 2021 г.)
Съдия: Виделина Стоянова Куршумова Стойчева
Дело: 20215300502984
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 19 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1590
гр. Пловдив, 14.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Членове:Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
Дафина Н. Арабаджиева
като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно
частно гражданско дело № 20215300502984 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл.413, ал.2 от
ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от „ПРОФИ КРЕДИТ
България" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. "България" №49, бл.53Е, вх.В, чрез процесуален представител
юрисконсулт Р.И., срещу разпореждане от 30.09.2021г. на Районен съд-
Пловдив по ч.гр.д. № 15399/2021г. по описа на ПРС, I бр.с-в, обективирано
в Заповед № 8219 от 30.09.2021г. за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК, с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника С.С.Т.
ЕГН: ********** гр. П., ул. В.В. № **, в частта му за сумата от 1651, 86
лева- договорна лихва за периода 01.10.2018 г. - 28.08.2019 г. В жалбата са
релевирани подробни оплаквания за неправилност на обжалваното
разпореждане, като се настоява за отмяната му и връщане на делото на PC-
Пловдив с указания за издаване на исканата заповед.
Съгласно разпоредбата на чл.413, ал.2 ГПК препис от жалбата не е
връчен на насрещната страна.
Частната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирано
1
лице, което има правен интерес от обжалването, и против подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по
същество.
Районен съд-Пловдив е бил сезиран от „Профи кредит България"
ЕООД със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
срещу С.С.Т. ЕГН: ********** гр. П., ул. В.В. № **, с предмет вземания,
произтичащи от договор за потребителски кредит № ********** от
04.07.2017г., както следва: 3 289,17 лева - остатъчна предсрочно изискуема
главница, 1651, 86 лева- договорна лихва за периода 01.10.2018 г. -
28.08.2019 г.; 2953,77 лева – неплатено възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги, 30лв. такса за извънсъдебно събиране; 369,55 лева –
лихва за забава за периода от 02.09.2017г. до 28.08.2019 г.; 1403,45 лева –
законна лихва за периода от 28.08.2019г. до 29.09.2021г. с изключение на
периода от 13.03 – 13.07.2020г.
За да откаже издаване на заповед за изпълнение по отношение на
вземането за договорна лихва /възнаградителна лихва/ районният съд е
приел, че в тази му част искането се основава на неравноправна клауза
съгласно разпоредбата на чл.143, ал.2, т.5 вр. с ал.1 от от ЗЗП, поради
заобикаляне на забраната в чл.19, ал.4 и 5 от ЗПК.
Частната жалба срещу така постановеното разпореждане е
неоснователна.
Нормата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК вменява задължение на съда да
извърши проверка дали искането на заявителя не е в противоречие със закона
или с добрите нрави, както и проверката за потребителска закрила, т.е. за
съответствие на договорите с повелителни норми на закона, в конкретния
случай с разпоредбите на ЗПК и ЗЗП.
В случая правата на заявителя се претендират от договор за кредит, т.е.
длъжникът се явява потребител по смисъла на ЗЗП, поради което и
заповедният съд е процедирал правилно, извършвайки проверка за наличие на
неравноправни клаузи в договора. Съгл. чл.411, ал.2, т.3 от ГПК съдът не
издава заповед за изпълнение, ако искането се основава на неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност
за това.
По отношение на претенцията за договорна лихва се установява, че с
2
договора за потребителски кредит е договорен годишният лихвен процент от
41,17%. Договорната лихва представлява цената на предоставената услуга по
предоставяне на заемни средства и същата е ограничена от чл. 9 ЗЗД,
съгласно който страните могат свободно да определят съдържанието на
договора, доколкото то не противоречи на добрите нрави. Добрите нрави са
един от двата критерии, които ограничават свободата на договаряне, и в този
смисъл преценката на съда относно това дали постигнатите между страните
договорки за размера на договорната лихва не нарушават добрите нрави е в
съответствие с разпоредбата на чл.9 от ЗЗД. За противоречащи на добрите
нрави се считат сделки, с които неравноправно се третират икономически
слаби участници в оборота, използува се недостиг на материални средства на
един субект за облагодетелствуване на друг и пр. Преценката за противоречие
с добрите нрави се извършва във всеки конкретен случай и към момента на
сключване на договора.
В случая настоящият съдебен състав намира, че договореният ГЛП от
41, 17 % е прекомерно висок и договорен в противоречие с добрите нрави,
тъй като надхвърля тройни размер на лихвата за забава. Договореният лихвен
процент от 41,17% е уговорен във вреда на потребителя, същият води до
значително неравенство между правата и задълженията на търговеца и
потребителя, поради което с оглед на нормата на чл.143, ал.1 от ЗЗП тази
клауза следва да се третира като неравноправна. Възраженията в жалбата за
приложението на чл.19, ал.4 от ЗПК не се споделят, тъй като същата възвежда
максимален размер на годишния процент на разходите по кредита, но не и на
годишния лихвен процент, а обстоятелството, че годишният лихвен процент
се включва в ГПР, не означава, че размерът на ГЛП следва да се съизмерява с
общия размер на ГПР. Съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК годишният процент на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва
по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България.
Законоустановеният максимален размер на ГПР е приложим само по
отношение на него, но не и по отношение на ГЛП, с оглед на което не може да
се обоснове извод, че е налице законоустановена възможност да бъде
уговаряна възнаградителна лихва в размер до пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута. Ето защо, правилно е
било отхвърлено искането за издаване на заявление за процесната договорна
3
лихва.
Водим от горното, Пловдивският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 30.09.2021г. на Районен съд-
Пловдив по ч.гр.д. № 15399/2021г. по описа на ПРС, I бр.с-в, обективирано
в Заповед № 8219 от 30.09.2021г. за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК, с което е отхвърлено заявлението на „Профи кредит
България" ЕООД, ЕИК ********* за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК срещу длъжника С.С.Т. ЕГН: ********** гр. П., ул. В.В. № **, в
частта му за сумата от 1651, 86 лева- договорна лихва за периода
01.10.2018 г. - 28.08.2019 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4