Р Е Ш Е Н И Е
гр.Никопол, 08.11.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
НИКОПОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в
публичното заседание на осми октомври през две
хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ НАУМОВА
при секретаря Деница
Тончева, като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ гр.д.№ 359 по описа за 2018г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производство по реда на чл.422 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по
предявени от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД гр.Варна, с ЕИК:
********* чрез юрк.П.В. срещу С.Й.М. *** искове
с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца, сумата от
1 270.92лв. - главница, представляваща стойност за
незаплатени фактури за доставени ВиК услуги, за периода от
14.07.2008 г. до 19.02.2018 г. на адрес ***, както и сумата от 680.61 лева,
представляващи лихва за забава за периода от 21.09.2008 г. до 10.03.2018г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №
217/2018г. на НРС, до окончателното погасяване на задължението, ведно със
сторените във заповедното производство разноски.
Твърди се в исковата молба, че ищцовото дружество
е депозирало заявление по реда на чл.410 ГПК срещу ответника по делото. Сочи
се, че по ч.г.д. № 217/2018г. по описа на НРС е уважено искането му и е
издадена заповед за изпълнение срещу длъжника, който в предвидения от закона
срок е депозирал възражение по реда на чл.414 ГПК, по повод на което е
депозиран и настоящия иск. В обстоятелствената част на исковата молба се
излага, че ищецът в качеството си на ВиК оператор, съгласночл.2, ал.1 от Закона
за регулиране на водоснабдителните и каналицационните услуги, е предоставял на ответника в качеството му на
потребител услуги на обект с адрес ***, отчитани по партиден абонаментен № 1172806, чийто титуляр е ответника, за които
са издавани фактури за процесният период. Сочи се, че между страните е налице
облигационно отношение, което се регулира от
ЗРВКУ и ОУ на ВиК Варна. Твърди
се, че съгласно ОУ, задължение на ответника е
, в качеството му на потребител
на ВиК услуги е длъжен да изпълни задължението си да заплати използваните такива по издадените фактури. Сочи се, че
съгласно чл.33, ал. 2от ОУ, ответника е длъжен да заплаща дължимите суми
за използвани ВиК услуги, 30-дневен срок след датата на фактуриране, след
изтичането на който срок, той е изпаднал в забава. Излага се, че въпреки надлежното изпълнение
на ищеца да издава ежемесечни фактури, ответникът не е изпълнявал задължението
си да заплаща използваните ВиК услуги. Твърди се, че към датата на подаване на
заявлението ищецът има вземане към ответника по фактури, до 10.03.2018 г. за частен абонат с №
1172806. Поради изложеното се прави
извод, че между страните по делото е налице облигационна връзка по повод на
недвижим имот и, която има самостоятелно правно действие и, която към датата на
иницииране на заповедното производство не е прекратена. Поради изложеното
моли съда да уважи предявения иск. Претендират се и сторените в настоящето и в
заповедното производство разноски.Представя доказателства.Прави доказателствени
искания. В проведеното по делото о.с.з. ищецът не се представлява.
В
срок по чл. 131 от ГПК, ответникът не е депозирал отговор на исковата
молба.
В проведеното по делото о.с.з.,
ответникът се представлява от адв.Б.,
който прави възражение за изтекла давност на предявените искове.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
По делото е присъединено ч.гр.д. № 217/2018г.
по описа на НРС, от което е видно, че е подадено заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от ищеца срещу ответника за следните суми:
1 270.92лв. - главница, дължима , за периода от 14.07.2008 г. до
19.02.2018 г., 680.61 лева, представляващи
лихва за забава за периода от 21.09.2008 г. до 10.03.2018г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в съда – 15.03.2018г., до окончателното изплащане на вземането,
ведно със сторените в заповедното производство разноски в размер на общо
89.03лв..
Въз основа на подаденото заявление
е издадена заповед за изпълнение № 144/04.04.2018 г., като срещу издадената
заповед в срок е постъпило възражение от длъжника С. Й.М..
Възражението е депозирано в
предвидения чл. 414, ал.1 ГПК преклузивен срок.
Ищецът с оглед на реализираната от
длъжника възможност да оспори вземането по издадената заповед е депозирал
искова молба за установяване на съществуващото си право, предмет на разглеждане
в настоящето производство.
Приобщени като част от исковото
производство са Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите
на ВиК оператор, публикувани във в. Сега, от които се установява какви са
общите условия, които действат по отношение на потребителите на ВиК услуги в
гр. Варана.
Установява се от представената по
делото справка за недобора на частен абонат № 1172806 с титуляр С.Й.М., както и
от приложените по делото партидни
листове, какви са били показанията на водомера и тяхната стойност през
процесният период.
От изготвената и приетата по делото
ССЕ, неоспорена от страните, която съдът кредитира като обективно и
безпристрастно дадена се установява, че: във връзка с ползвани услуги –
предоставяне на вода от ВиК по партидата на ответника са издавани фактури, подробно описани в
заключението на вещото лице; за потребена вода по партидата на ответника е
начислена сума в размер на 1 270.92лв. за периода от 21.08.2008г. до
22.02.2018г. / представляваща сбор по всяка една от издадените фактури,
подробно описани в заключението/; лихвата за забава в размер на 680.61лв.,
изчислена с лихвени проценти за времето 21.09.2008г. до 10.03.2018г.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки
становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
За успешното провеждане на предявените искове,
в тежест на ищеца е да установи, че по негова инициатива е учредено
заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК и издадена в негова полза
Заповед за изпълнение; депозирано от длъжника възражение и спазване на срока по
чл. 415, ал. 1 от ГПК; че ответникът е потребител на В и К услуги, изправността
си по възникналото правоотношение по доставка на водоснабдителни
и канализационни услуги по партида с посочения абонатен номер, доставяне на
количеството потребени, но незаплатени услуги и размера на претендираните суми, както и
претенцията си за заплащане на обезщетение за забава по основание и размер.
В тежест на ответника е да докаже точно изпълнение на задължението си за
заплащане на доставените услуги, или направените правоизключващи и
правопогасяващи възражения.
Не се спори по делото, че в
полза на ищеца е издадена по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение за
претендираните суми. Установява се от приетите по делото доказателства, че
срещу издадената заповед в срок е постъпило възражение от длъжника и в
изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения преклузивен срок е
предявил иск за установяване на вземането, което поражда правния интерес за
ищеца от водене на настоящото производство и неговата допустимост.
По делото не се спори,
а и се установява от приетите по делото доказателства, че ответникът е бил потребител за недвижим имот, находящ в гр.Варна, ж.к. Вл.Варненчик, бл.25, ап.69 за процесния период, който имот е присъединен към водопроводната и
канализационната система, като за него е определен абонатен номер № 1172806, поради което и съдът намира, че ответникът е потребител на
водоснабдителни и канализационни услуги по см. § 1, ал. 1, б. "а от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационни услуги. Този факт се установява от съвкупния анализ на
представените ОУ за предоставяне на ВиК услуги, влезли в сила по отношение на
ответника и карнет/партиди за извършени отчети.
Всички тези обстоятелства мотивират съда да приеме, че между страните по делото
съществува облигационно правоотношение, по силата, на което
ответникът се е задължил да заплаща потребеното количество вода. Същият е
страна по договора и негово е задължението да заплаща доставеното и потребено
количество на ВиК услуги.
Съгласно общите условия, действащи между страните основно задължение на потребителя е да заплаща
стойността на ползваните услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране
/чл. 31, ал. 2/, като при неизпълнение в срок на това
задължение, потребителят дължи на ВиК оператора обезщетение в размер на
законната лихва, съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, считано от първия ден след
настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на
оператора /чл.42 ОУ/.
По делото не е спорно, че осчетоводените от
ищеца количества на ВиК услуги са реално доставени в обекта на
потребление. От изготвената и приобщена по делото ССЕ, неоспорена от страните, която
съдът кредитира като обективно и компетентно дадена се установява, че на
ответника са издавани фактури за начисляваните суми за потребена вода.
Въз
основа на представените доказателства настоящия състав на съда приема за
доказано, че за ответника, в качеството си на потребители на ВиК услуги е
възникнало задължението да заплаща месечните дължими суми за ползването на
същите. В тежест на ответника е било да установи при
условията на пълно и главно доказване, че е извършвал заплащане на претендираните
от ищеца суми.
Доказателства в
тази насока не са ангажирани, поради което съдът намира, че ответникът дължи
претендираната сума на главното задължение. Неизпълнение на задължението в
предвидения в чл.31, ал.1 от ОУ срок мотивира, съдът да приеме за
безспорно доказано, че ответника дължи и претендираната лихва за
забава.
Възражението
за изтекла погасителна давност направено от ответника е основателно.
Съобразно
разпоредбата на чл.111, б.В от ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се
погасяват задължение за периодични плащания.
Съгласно Тълкувателно решение №
3 от 18.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК Понятието "периодични плащания" по
смисъла на чл. 111, б."в" от Закона за
задълженията и договорите се
характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или
други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва
през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни
и плащанията да са еднакви. Задължението е за трайно изпълнение, защото
длъжникът трябва да престира повече от един път в течение на определен срок.
Неговото задължение е за повтарящо се изпълнение. Тези множество престации се
обединяват от това, че имат един и същ правопораждащ факт и падежът им настъпва
периодично.
Изискуемостта,
забавата и давността за всяка престация настъпват поотделно, тъй като се касае
за самостоятелни задължения, имащи единен правопораждащ факт. Вземанията на
водоснабдителни дружества, също съдържат изброените признаци на понятието,
поради което са периодични плащания по смисъла на чл.
111, б."в" ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност.
Тригодишният давностен срок започва да тече от падежа на всяко едно задължение
описано в процесните фактури, като на
основание чл.116, б.Б давността се прекъсва с предявяване на иск или
възражение.
В случая давността се прекъсва с подаване в
съда на Заявлението по чл.410 ГПК на 14.03.2018г.
Вземанията на ищеца, за които е изтекла
погасителната три годишна давност е за периода от 14.07.2008г. до 19.10.2017г.,
ведно със законната лихва за забава.
Вземания, за които не е изтекла тригодишната
погасителна давност и които са доказани по основание и размер са за периода от 20.10.2017г.
до 22.02.2018г., в размер на общо 323.86лв., с обезщетение за забава в размер
на 2.59лв., съгласно изчислението направено от ВЛ, в с.з., което съдът
кредитира изцяло, като вярно.
Предвид горното, предявеният установителен иск
се явява частично основателен за вземанията, за които не е изтекла
погасителната давност, а за останалите е неоснователен.
Съобразно изхода на спора, отправеното искане в петитума на исковата молба
за произнасяне по направените по делото разноски и съгласно задължителните
указания, дадени с т.12 на ТР 4/2013 г., съразмерно за уважената част на иск в заповедното произовдство,
на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 74лв.
В настоящото исково производство и двете
страни претендират разноски.Съдът изчисли, че съобразно на отхвърлената част от
иска и предвид представеният списък по чл.80 от ГПК от ищеца, на същият му се
дължат разноски в размер на 95.65лв., а на ответника 266.47лв.,/ претендира адвокатско
възнаграждение в размер на 320лв./ поради което ищеца следва да бъде осъден да
заплати на ищеца, разноски по компенсация в размер на 170.82лв., за исковото производство.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните че С.Й.М. с ЕГН ********** *** ДЪЛЖИ НА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ
И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД гр.Варна с ЕИК: *********, сума
в общ размер на 326.45лв. от които сумата от 323.86лв., - главница, представляваща стойността на ползвани неплатени ВиК услуги,
за периода от 20.10.2017г. до 22.02.2018г., по партиден № 1172806,
на адрес ***; както и сумата от 2.59лв.,
представляваща лихва за забава върху главницата, за същият период, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 217/2018г. на НРС, до
окончателното погасяване на задължението, като ОТХВЪРЛЯ на основание чл.
111 б. „в” от ЗЗД иска за разликата
от установеният до пълния претендиран размер от 1 270.92лв. за
главницата и 680.61 лв., обезщетение за забава, поради изтекла погасителна
давност.
ОСЪЖДА С.Й.М. с ЕГН ********** ***
ДА ЗАПЛАТИ на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ
И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД гр.Варна с ЕИК: *********, сумата от
74.00лв., представляваща разноски в заповедното производство, на осн. чл.78, ал.1 ГПК, съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД гр.Варна с ЕИК: ********* ДА ЗАПЛАТИ на С.Й.М. с ЕГН ********** ***,
сумата от 170.82лв., по
компенсация, представляваща сторени
в настоящото исковото производство разноски, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните, пред Плевенски окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: