М О Т И В И към
Присъда № 159/2018 г. по НОХД № 1530/2017 г. на СлРС, изготвени на 24.01.2019 г.
РП – Сливен е
внесла обвинителен акт против подсъдимия Н.С.Н. за престъпление по чл. 296,
ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК.
В с.з. представителят на РП – Сливен поддържа обвинението
така, както е предявено, като го счита за доказано по безспорен начин и
предлага на съда на подсъдимия да бъде наложено наказание при условията на чл.
54 от НК, а именно „лишаване от свобода” за срок от шест месеца , което да се
изтърпи при първоначален строг режим.
В с.з.
подсъдимият, редовно призован се явява лично и с упълномощен защитник, не се признава
за виновен. Дава подробни обяснения по обвинението, като твърди, че не е предал
СУМПС, тъй като считал ,че към датата,
на която свидетелството му е било поискано от органите на реда срока от две
години лишаване от правоуправление бил изтекъл. Защитникът му не оспорва
фактическата обстановка по обвинителния акт.Моли за постановяване на
оправдателна присъда като счита, че влязлата в сила присъда /споразумение / не
представлява влязло в сила решение, така както се изисква по чл.296 от НК и
деянието е несъставомерно.
От събраните по
делото доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
Подс. Н. е бил осъден с протоколно определение от 02.10.2013 г.,с
което е било одобрено споразумение по
НОХД № 1233/201З г. на СлРС, за извършено от него престъпление по чл. 343 Г от НК, като му е било
определено наказание „Пробация „ за срок от две години и „Безвъзмезден труд в полза на обществото” в размер на 100
часа за две поредни години. Със същото споразумение му е наложено наказание „Лишаване от право да управлява МПС” за срок
от 2 години като съдът е зачел времето,
през което СУМПС е било отнето по адм.ред, а именно от 01.05.2013 г. без СУМПС
на осъдения да е било отнето към така посочената дата.
След влизането в сила на горепосочения съдебен
акт ,същия е бил изпратен за изпълнение на РП - Сливен на 09.10.2013 г.,която от своя
страна го е изпратила
за изпълнение в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР - Сливен на
11.10.2013 г. където за фактическото изпълнение на присъдата отговаряла св. Е.Ц.,
заемаща длъжността Началник група „Отчет на ПТП, АНД и ЕАД” в сектор „Пътна
полиция” към ОД на МВР - Сливен.
По същото време подс. Н. изтърпявал наказание
„Лишаване от свобода” в Затвора - гр. Бургас,където бил настанен, считано от
30.10.2013 г. за изтърпяване на наказание наложено му по ЧНД № 1873/2013 г. на СлРС, а именно
наказание 4 месеца „Лишаване от свобода” и преведено по
чл. 68 ал. 1 от НК за отделно изтърпяване наказание от една година „Лишаване от
свобода” по НОХД № 955/2011 г. на СлРС.
Докато бил в Затвора гр. Бургас, свид. Ц.
изготвила писмо /рег. № 1003/30.01.2014 г./ до Началника на Затвора - гр.
Бургас, подписано от Началника на сектор „ПП”, с молба да бъде изпратено СУМПС
№ ********* на подс. Н., а в случай, че същият заяви изгубване на документа, да
попълни изпратената Декларация за изгубен или повреден български документ за
самоличност. В отговор на това подс. Н. попълнил Декларация от 19.02.2014 г., в
която отразил, че СУМПС е в дома му на съхранение и поради това, че изтърпява
наказание в Затвора - Бургас няма възможност да го предаде. Подс. Н. бил
освободен от Затвора - Бургас поради изтърпяване на наказанието „Лишаване от
свобода” на 18.12.2014 г.
На 29.12.2014 г. било изпратено писмо от сектор
„ПП” при ОД на МВР -Сливен до РУ МВР – Сливен за отнемане на СУМПС от подс. Н.
и изпращане на същото в сектор „ПП” при ОД на МВР - Сливен или на попълнена от
лицето Декларация по чл.154 от ЗДвП. Адресът на подс. Н. бил многократно
посещаван от служители на РУ МВР - Сливен, но лицето не било открито. Подс. Н.
бил обявен за издирване с мярка „Установяване на адрес”.
На 15.06.2015 г. около 18,30 часа подс. Н. бил
установен от свид. Д.Д. ***. Пред свид. Д., подс. Н. заявил, че е запознат със
задължението си да предаде СУМПС, същото е в дома му /гр. Сливен ул. „Хр.Смирненски”
№ 1/, но няма да го предостави в сектор „Пътна полиция” на ОД на МВР - Сливен.
Свид. Д. връчил на подс. Н. призовка за явяване на 17.06.2015 г. в сектор
„Пътна полиция”, като за целта уведомил и свид. Ц.. При установяване на подс. Н.
и предприетите действия с негово участие бил и свид. С.А. ***.
На 16.06.2015 г. подс. Н. се явил при свид. Ц. -
служител в сектор „Пътна полиция”. След проведен разговор с нея ,подсъдимият
отново отказал да предаде СУМПС ,поради което
свид. Ц. издала Протокол за полицейско разпореждане , с който на
основание чл. 64 от ЗМВР разпоредила в срок до 2 дни,подсъдимият да предаде
СУМПС. В посочения срок - т.е. до 19.06.2015 г. подс. Н. не изпълнил
полицейското разпореждане, поради което свид. Ц. му съставила АУАН №
749814/19.06.2015 г.
С наказателно постановление №1559/25.06.15г. издадено от
Началник Сектор „ПП”-Сливен при ОД на МВР ,въз основа на АУАН № 749814/19.06.2015 г., за нарушение по чл. 64,ал.1 от ЗМВР , а именно
неизпълнение на законно полицейско разпореждане извършено на 19.06.2015г. на
основание чл. 257,ал.1 от ЗМВР на подсъдимия Н. е било наложено административно
наказание глоба в размер на 100 лв. Наказателното постановление е влязло
в сила на 26.10.2015г.
Горната фактическа обстановка
съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото писмени и
гласни доказателства, взети в тяхната съвкупност и поотделно като
безпротиворечиви и относими към предмета на делото.
Съдът кредитира всички дадени в хода на
съдебното дирене свидетелски показания като безпротиворечащи и взаимно
допълващи се .
На първо място съдът кредитира показанията
на св. Ц. , която като длъжностно лице отговорно за привеждането в изпълнение
на наложеното на подсъдимия наказание е категорична ,че лично е водила разговор
с подсъдимия , в който последният е заявил ,че няма да предостави
свидетелството си за управление на МПС като е изтъкнал и причината за това.
Свидетелката е категорична и относно това ,че подробно е обяснила на подсъдимия фактическата и
юридическа страна на възникналата ситуация както и ,че поведението му е противоправно и ще доведе до негативни за него
последици.
Съдът кредитира и показанията на св. А. /включително тия приобщени по реда на чл.281,ал.5 в вр.
ал. 1 т.2 от НПК/ и на св.Д.,които са категорични ,че при установяването
на подсъдимия на 15.06.2015 г. му е било разяснено задължението да предаде
СУМПС. Категорични са също и ,че подсъдимият е отказал да го предаде с
обяснението, че срокът на наказанието му е изтекъл.
В този
смисъл са и показанията на св. Г.,които съдът кредитира, включително и тия
приобщени по реда на чл.281,ал.5 в вр. ал. 1 т.2 от НПК. Този свидетел също е
категоричен ,че по повод на работата си
е разговарял с подсъдимия и лично пред него последният е заявил, че е
наясно с наложеното му наказание .
Съдът
кредитира и показанията на св. Желев , в качеството му на лице изготвило приложената и приобщена по съответния
процесуален ред Докладна записка/л.56 от ДП/ като,въз основа на тях
допълнително мотивира извода си ,че подсъдимото лице е било наясно с това ,че е
търсен за да предаде СУМПС ,въпреки което е отказало с един и същи мотив, а именно
изтекъл срок на наложеното му административно наказание.
Съдът кредитира и обясненията на подс. Н.,
тъй като макар и да не признава вината си, той на практика признава, че не е
предал СУМПС. Признава и че не го сторил, тъй като според него срокът на
наказанието му бил изтекъл.
Съдът по реда на чл. 283 от НПК,
присъедини към доказателствата по делото и всички писмени материали, имащи
значение за изясняване на фактическата обстановка по делото.
Въз
основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът изведе
следните правни изводи :
С деянието си подсъдимият Н. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл.296 ал.1, вр. чл.26 ал.1
от НК, тъй като в периода от 16.06.2015 г.
до 19.06.2015 г. в гр. Сливен, в условията на продължавано престъпление
попречил и осуетил изпълнението на съдебно решение – одобрено споразумение по
НОХД № 1233/2013 г. на Районен съд-Сливен, с наложено наказание „Лишаване от
право да управлява моторно превозно средство” за срок от две години, като
отказал да предаде и не предал в сектор „Пътна полиция” при ОД-МВР-Сливен СУМПС
№ *********, издадено на 28.07.2011 г. от ОД-МВР-Сливен.
Обект на престъплението по чл.296,ал.1 от НК са
обществените отношения, осигуряващи правилното развитие на правосъдната дейност
и в частност гарантиране на изпълнението на императивните разпоредби на ЗДП. В
контретния казус съставомерността на престъпния състав по чл. 296 ,ал. 1 от НК
се изразява в бездействие от страна на
подсъдимия Н., с цел да се препятства реалното осъществяване на очакваните
последици, към които е насочено влязлото в сила и общозадължително съдебно
решение.
Съдът счита ,че в конкретния случай е налице „съдебно
решение” по смисъла залегнал в разпоредбата на чл. 296 от НК и не споделя
твърденията на защитата в противния смисъл .Съгласно разпоредбите на НПК –
чл.32, ал.1 присъдата е акт, който постановява съдът като първа и въззивна
инстанция и с който решава въпросите за виновността и отговорността на
подсъдимия. Според теорията присъдата представлява решение
на съд, с което завършва едно дело и в което се определя вината
и наказанието. В този смисъл неизпълнението на влязло в сила споразумение
/което има последиците на влязла в сила присъда/ безспорно представлява неизпълнение
на съдебно решение и води до ангажиране на наказателната отговорност на
подсъдимия Н. по горепосочения текст от НК. Съдът не споделя наведените от защитата доводи за липса на годен съдебен акт подкрепени с
цитиране на ТР №22/83г.на ВС на РБ , доколкото залегналите в него положения не
покриват настоящата хипотеза.
За съставомерността на деянието по чл. 296 от НК не се изисква да е настъпил целения резултат, т.е. да се е стигнало до
реално неизпълнение. Това престъпление е формално и не се изисква за
осъществявването му настъпването на определен противоправен резултат,но в
конкретния случай бездействието на подсъдимия Н. освен ,че е довело до
невъзможност от страна на длъжностните лица да получат СУМПС е осуетило и
изпълнението на самото наказание.
Подсъдимият не е предал СУМПС нито
на 16.06.2015 г. когато се е явил за първи път пред сви. Ц., нито в дадения му от нея двудневен срок да стори това,
т.е. до 19.06.2015 г. /включително/. С тези
действия,
подс. Н. е попречил и осуетил действията на служители
на сектор „ПП” по ОД на МВР Сливен , която в настоящия случай се явява св. Е.Ц.
,в качеството й на „Началник група „Отчет на ПТП, АНД и ИАД”
в сектор ПП към ОДМВР-Сливен за
изпълнение на съдебно решение.
Извършеното от подсъдимия Н. безспорно представлява
„продължавано престъпление „по смисъла на чл.26, ал.1 от НК, т.к. деянията
осъществяват поотделно състав на едно и също престъпление, извършени са през
непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност
на вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна
продължение на предшестващото.
Съдът намира, че деянието е
осъществено и от субективна страна,доколкото по делото е установено категорично, че подсъдимият е знаел
за така наложеното му наказание , знаел е повода и акта, с който му е било определено то както и ,че никога
СУМПС не му е било отнемано.
Действително, подсъдимият
многократно е заявявал ,че според него срокът на наказанието „Лишаване от право
да управлява МПС „ е изтекъл и затова не следва и не предава СУМПС .По делото ,обаче е установено,че подсъдимия няколкократно е бил
уведомяван, че следва да предаде СУМПС,включително и докато е изтърпявал
ефективно наказание в Затвор през 2014г.,въпреки което не е предприел действия
по предаването му.За това си задължение е бил уведомен и от св. М. и от св. Г. и от свидетелите
Д. и А. при установяването му на 15.06.2015 г. За пореден път това е сторила и св. Ц. при явяването му
при нея на 16.06.2015 г., както и с издаденото от нея Разпореждане от същата
дата. По време на престоя си в Затвора е попълнил две декларации, с които
удостоверява, че е запознат със задължението си да предаде СУМПС, като в едната
декларира, че е в дома му и няма възможност да го предаде, тъй като изтърпява
наказание лишаване от свобода, а в другата потвърждава, че е в дома му и при
освобождаването му, ще го предаде. При излизането си от Затвора вече
категорично е отказал да стори това, както пред полицейските служители, така и
пред св. Ц. като по делото е установено и
обстоятелството,че същият е излизал на свобода по повод на прекъсване на
наказанието си но и тогава не е предприел действия по връщане на СУМПС. В този смисъл
подсъдимият е бил абсолютно наясно, че е задължен да предаде СУМПС, за да бъде
изпълнено наказанието „Лишаване от право да управлява МПС”, но не го е сторил и
по този начин е осуетил изпълнението му.
Действително
при одобряване на споразумението по НОХД № 1233/2013 г. съдът е допуснал
грешка, като е постановил, че се зачита времето, през което СУМПС е било отнето
по адм. ред, а именно от 01.05.2013 г., макар че в АУАН е отразено, че при
проверката не е представил СУМПС и то не е било отнемано. В същото време,
съгласно
разпоредбата
на чл. 190, ал.2 от ЗДвП наказанието лишаване от право да
се управлява моторно превозно средство тече от датата на изземването на
свидетелството за управление. След като по отношение на подсъдимия физическото
изземване на СУМПС не се е случило, то срокът на наказанието му не е изтекъл /това
е станало едва след изтичане на две години от влизане на споразумението в сила/
и същият е бил длъжен да предаде СУМПС и по този начин да изпълни решението на
съда.
Съдът призна подсъдимият за невиновен за
това че на 15.06.2015 г. е попречил и осуетил изпълнението на съдебно решение,
както и за това че е отказал да го предаде в РУМВР-Сливен,тъй като съгласно разпоредбата
на чл.237, ал.1 от ЗИНЗС „наказанието
лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност се изпълнява
от органите, които признават това право и контролират упражняването му. Тези органи са определени в Наредба № I-157 от
1.10.2002 г. за условията и
реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства,
отчета на водачите и тяхната дисциплина, където съгласно чл.4, ал.1 и чл.5,
ал.1 органът, който признава и контролира правото да се управлява МПС и издава
СУМПС по отношение на подс. Н. ***, а не РУМВР-Сливен.
Деянието е
извършено от подсъдимия при форма на вина пряк умисъл - съзнавал е
общественоопасния му характер, предвиждал е и е искал настъпването на
общественоопасните последици. Подсъдимият е обхванат от субективните
предели на силата на присъдено нещо на съдебното решение, т. е. адресат е на
съдебното решение, съобщението във връзка с което установява за него пряко
задължение да го изпълни. Той го е пренебрегнал и но този начин с бездействието
си ефективно е осуетил изпълнението му, което е било и неговата цел.
По делото се установи безспорно и
обстоятелството,че наложеното на подсъдимия административно наказание е за извършено от него нарушение на чл.64,ал.1
от ЗМВР и като такова не изключва ангажирането на наказателната му отговорност
по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 296,ал.1 от НК.
При определяне вида и размера на наказанията, което
следва да наложи на подсъдимия, съдът се съобрази с принципите за
законоустановеност и индивидуализация на наказанието.
Съдът отчете смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства,
а именно добрите му характеристични справки и процесуално поведение.
Като отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства
съдът прие лошите му характеристични данни и множеството предишни осъждания.
Съдът определи
на подсъдимия наказание при условията на чл.54 от НК, към абсолютния минимум за
предвиденото наказание „Лишаване от свобода „ като отчете дългия период от
време изминал от деянието и наложи на подсъдимия Н. наказание „ Лишаване от
свобода „за срок от три месеца,което да
се изтърпи ефективно, при първоначален „строг” режим.
Така наложеното
на подсъдимия наказание, съдът счита за справедливо и за отговарящо в
максимална степен на обществената опасност на деянието и дееца.
Ръководен от
гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: