Р Е Ш Е Н И Е №
гр. София, 07.11.2018г.
Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ състав, в закрито заседание на седми ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател:
Райна Стефанова
Членове: Анна Ненова
Александър Ангелов
като разгледа докладваното от съдията докладчик Анна Ненова ч.гр.д. № 14455 по описа за 2018г. и за да се произнесе взе предвид, следното:
Производството е по реда чл. 435, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по жалба вх. № 6773 от 17.10.2018г.
на „Г. Ф.“ срещу Постановление от 08.10.2018г.
на ЧСИ И.М.-К., рег. № 839 на КЧСИ, по
изп. дело № 20188390400673, с което е отказано да бъдат намалени разноските за
адвокатско възнаграждение на взискателя Г.А.Г.до
размер от 200 лева, при приети като дължими 3 600 лева, съответно да бъде намалена дължимата пропорционална
такса по т. 26 от Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни
изпълнители.
Основните оплаквания на
жалбоподателя – длъжник в изпълнителното производство са, че от името на взискателя единствено е била подадена молба
за образуване на изпълнителното производство, а изпълнителните действия на
частния съдебен изпълнител са били само по налагането на запор върху сметки на
длъжника в „У.Б.“ АД. Гаранционният Ф. е юридическо лице с публична дейност.
Седалището и банковите сметки на Ф.а са публични и общоизвестни.
Жалбоподателят иска
намаляване на разноските за адвокат до размера от 200 лева минимално адвокатско
възнаграждение за образуване на изпълнително производство по чл.
10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, евентуално възнаграждение за водене на делото по чл. 10, т. 2
от Наредба № 1 до минималния размер, с изменение на размера на дължимата такса
по т. 26 от ТТРЗЧСИ, съобразно размера на дълга.
Взискателят Г.А.Г.оспорва
жалбата. Още преди образуване на съдебното производство претенцията е била
предявена пред Гаранционния Ф. с посочване на банкова сметка, ***. След като не
е заплатил задълженията си, длъжникът е дал повод на взискателя за завеждане на
изпълнителното дело и за предприемане на действия по образуване и водене на
делото. Налице са действия по водене на изпълнителното дело. С изрична молба е
посочен способът за изпълнение – запор на банковите сметки, както и
възражението по жалбата на длъжника е действие по водене на делото. За изпълнението е било изпратено и съобщение
до НАП.
Претендира се заплащането
на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от ЗА в частното съдебно
производство.
В мотиви частният съдебен
изпълнител оспорва жалбата като неоснователна. Приетото за дължимо адвокатско
възнаграждение е минималното по Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, както и са начислени всички дължими
такси.
По постъпилата жалба
Изпълнителното
производство е било образувано въз основа на молба вх. № 6284 от 26.09.2018г.
на Г.А.Г., чрез адв. М.И.Д., като пълномощник, за образуване на изпълнително
дело въз основа на изпълнителен лист,
издаден на 18.09.2018г. от Апелативен съд – гр. София, Гражданска колегия, 10
състав, по гр.д. № 4086/2017г.
Съобразно
диспозитива на изпълнителния лист, Гаранционният Ф. е бил осъден да заплати на Г.А.Г.,
на основание чл. 288, ал. 1, т. 1 от КЗ (отм.), сума от 80 000 лева като
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на неговия баща А.Г.А., настъпила
на 17.06.2015г., със законната лихва за забава от 03.03.2016г. до окончателното
плащане.
С
молбата от 26.09.2018г. е било поискано
присъждане на адвокатски хонорар за образуване и водене на изпълнителното дело
с цел удовлетворение на кредитора в общ размер от 5 350 лева. Съгласно
приложен към молбата договор за правна защита и съдействие от 21.07.2015г.,
сключен между адв. М.И.Д. и взискателя, с предмет включително образуването и
воденето на изпълнително дело, оказваната адвокатска помощ е била безплатна,
поради това, че взискателят е материално затруднено лице.
С нова молба
от 27.09.2018г. от взискателя е било поискано още извършването на пълна
проверка на имущественото състояние на длъжника и налагане на запор върху
банковите му сметки.
След
образуване на изпълнителното производство до длъжника е била изпратена покана за доброволно
изпълнение изх. № 7455/27.09.2018г. за заплащане на 80 000 лева главница,
със законната лихва, считано от 03.03.2016г. до окончателното плащане, която
към 29.10.2018г. е 21 558. 22 лева, 5350 лева адвокатско възнаграждение по
изпълнителното дело, както и 6 430. 05 лева такси и разноски в полза на
съдебния изпълнител, в т.ч. и
пропорционална такса по т. 26 по ЗТРЗЧСИ и ДДС. Поканата е била получена на 02.10.2018г.
Междувременно
от частния съдебен изпълнител е било изпратено запорно съобщение до банка („У.Б.“
АД), както и е било поискано и издаване на удостоверение от НАП за наличие или
липса на задължения и обезпечителни мерки по отношение на длъжника.
На
05.10.2018г., в резултат на запора, по сметка на частния съдебен изпълнител са постъпили
80 000 лева по главницата, 21 047. 11 лева по лихвите и 5 350
лева от адвокатското възнаграждение.
С молба
от 05.10.2018г. длъжникът е възразил по разноските за адвокат и е поискал те да
бъдат намалени на 200 лева, с намаляване и на сумата по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
По
възражението е било постановено и
оспорваното постановление – за намаляване на разноските за адвокат до размера от 3 600 лева.
При така установените обстоятелства
жалбата по делото следва да се приеме допустима – като подадена срещу подлежащ на обжалване акт по
чл. 435, ал. 2 от ГПК, в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК.
По същество, и при
съобразяване на данните в изпълнителното дело и представените от страните
доказателства по чл. 437, ал. 3 от ГПК, както и при възприетото от фактическа
страна по-горе, съдът, в мнозинството на съдебния състав, намира
жалбата на „Г. Ф.“ основателна.
По делото не е спорно овластяването
за процесуално представителство, осъществявано от страна на адвокат за
взискателя по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА (като материално затруднено лице) във
връзка с образуването и воденето на изпълнителното производство. По правило
на адвоката, за сметка на длъжника в
изпълнителното производство, е дължимо адвокатско възнаграждение в размер не
по-нисък от предвидения в Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения (чл. 38, ал. 2 от ЗА, вр. чл. 79 от ГПК).
В случая е имало образуване на изпълнително производство от името на взискателя, но не и водене на такова.
За събиране на дължимите суми от процесуалния представител на взискателя единствено е била подадена молба за образуване на изпълнително производство, а допълнително - и молба с посочен начин на изпълнение, но това е част от съдържанието на молбата за образуване на изпълнителното дело (чл. 426, ал. 1 и ал. 2 от ГПК).
Без значение са извършените от съдебния изпълнител действия по искането и издаването на удостоверение от НАП, тъй като те са във
връзка със събирането на вземания извън тези на взискателя.
Без значение са и действията във връзка с подадената жалба по чл. 435 от ГПК. Те не са по водене на делото, а разноските по тях се разпределят в частното съдебно производство по жалбата самостоятелно, по правилата на чл. 78, вр. чл. 81 от ГПК, както е претендирал разноските и самият взискател (осъществяващият безплатна правна помощ адвокат).
Или на осъществилия безплатно правна помощ адвокат е дължимо възнаграждение за образуване на изпълнителното дело от 200 лева по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, но не и по чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. – за водене на изпълнително дело и за извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания – ½ от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2.
Адвокатското възнаграждение е следвало да бъде намалено до размера от 200 лева.
При намаляването на
размера на адвокатското възнаграждение, и съответно на този размер и
действително събраните суми по изпълнителния лист (80 000 лева по
главницата и 21 047. 11 лева по лихвите),
на намаляване подлежи и размерът
на таксата по т. 26 от Тарифа за таксите
и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители – до размер от 5 244.
94 лева, или 6 293. 93 лева с ДДС, при регистрацията на частния
съдебен изпълнител по ЗДДС.
Искането на жалбоподателя
за такова намаляване, при възприет размер на частния съдебен изпълнител на
таксата от 6 430. 05 лева, също е
основателно.
Жалбоподателят не е
поискал разноски в частното производство по подадената жалба и такива не се
присъждат.
Разноски са поискани от
взискателя (осъществяващият безплатна правна помощ адвокат), но при изхода на
делото такива разноски не са дължими.
Воден от горното
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ, по жалба вх. № 6773 от
17.19.2018г. на „Г. Ф.“, със седалище и адрес на управление *** Постановление от 08.10.2018г. на ЧСИ И.М.-К., рег. № 839 на КЧСИ, по изп. дело
№ 20188390400673, с което е отказано да бъдат намалени разноските за адвокатско
възнаграждение на взискателя Г.А.Г., с
ЕГН **********, над размера от 200 лева (двеста лева), при пълни приети като дължими 3 600
лева, както и определената за плащане
такса по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните
съдебни изпълнители над размера от 6 293. 93 лева (шест хиляди двеста
деветдесет и три лева и деветдесет и три
стотинки), при приети за дължими 6 430. 05 лева с ДДС.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:1. 2.
Особено мнение по ч.гр.д. № 14455 по
описа за 2018г. в
частта, в която не са приети разноски за адвокат за водене на изпълнителното
производство.
Намирам,
че следваше да бъде приета като дължима и сума за разноски за адвокат за водене
на изпълнителното производство, тъй като при наложения запор от частния съдебен
изпълнител и събирането на дължимата сума в резултат на това изпълнително
действие, има водене на делото.
Подадената
жалба следваше да бъде оставена без уважение.
Съдия
(Анна Ненова)