№ 359
гр. Варна, 17.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на тринадесети май
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Тони Кръстев
при участието на секретаря Мая Т. Иванова
Сложи за разглеждане докладваното от Тони Кръстев Търговско дело №
20213100900526 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Ищецът „ДЕНЧЕВ“ ООД, уведомен от предходно съдебно заседание,
представлява се от адвокат И.С., редовно упълномощена и приета от съда от
преди.
Ответникът СТ. ИВ. Д., редовно призована, явява се лично,
представлява се от адвокат Е.С.-Г. и от адвокат Л.П., редовно
упълномощени и приети от съда от преди.
Вещото лице Адр. М. В., редовно призован, явява се лично.
Адв. С.: Моля да дадете ход на делото.
Адв. Г.: Моля да дадете ход на делото.
Адв. П.: Моля да дадете ход на делото.
СЪДЪТ, предвид редовното призоваване на страните, намира, че не са
налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ докладва изготвено в цялост заключение с вх.№ 10838 от
05.05.2022 г. по допуснатата съдебно-икономическа експертиза, депозирано в
срока по чл.199 от ГПК.
Адв. С.: Да се изслуша вещото лице.
Адв. Г.: Да се изслуша вещото лице.
1
Адв. П.: Да се изслуша вещото лице.
СЪДЪТ пристъпва към изслушване заключението на вещото лице,
изготвило съдебно-счетоводната експертиза, като пристъпва към снемане
самоличността му:
Адр. М. В. – 58 години, български гражданин, неосъждан, без родство,
дела и трудово-правни отношения със страните, предупреден за наказателната
отговорност по чл. 291 от НК.
В.л. В.: Поддържам заключението. Известна ми е наказателната
отговорност.
Адв. С. към в.л. В.: При отговора на въпроси 1,2 и 3 данните от
Националния статистически институт, които сте използвали, те
диференцирани ли са по някакъв начин по отношение на сделки, сключени за
стока от различните региони на страната?
В.л. В.: Не, те са средни за страната.
Адв. С. към в.л. В.: А по отношение на цените, които сте ползвали за
сделки, сключени в Софийската стокова борса, там за какви количества става
въпрос, ако изобщо има такава информация?
В.л. В.: Практиката при Софийска стокова борса е, че ако се поиска
официална информация за конкретни сделки, за всеки въпрос таксата е 250 лв
и служителката от Софийската стокова борса ми направи справка като средни
цени за сделки, които са сключвани с такива култури за съответния период,
но без да даде конкретни данни за количествата.
Адв. С. към в.л. В.: При отговорите по въпрос 5 (те са няколко
подточки) сте посочили, че сте направили проучвания, за да дадете отговор на
тези въпроси. Какви по-точно проучвания направихте и откъде?
В.л. В.: Получих информация от ищеца по делото. Също така съм
направил проучвания при други земеделски производители, които обработват
земи в района на Добрич и по-конкретно в село Синокос и това са
ориентировъчни средни стойности, които съм посочил в отговорите по
въпросите.
Адв. С.: За момента нямам други въпроси.
Адв. Г. към в.л. В.: По отношение отговора на въпрос 1, подробно и
изчерпателно сте изброили както стойността на културата царевица, която
2
фигурира за конкретни тримесечия в НСИ, така и тази, която фигурира в
Софийска стокова борса, като сте посочили диапазон. За другите култури
обаче липсва такъв диапазон, както и липсва посочване на тяхната цена,
съгласно данни от Софийска стокова борса. Каква беше причината да не
посочите диапазона за другите две култури, респективно да не включите в
експертизата данни, дадени от Софийска стокова борса?
В.л. В.: Не съм имал достатъчно данни, за да ги посоча. Конкретно от
Софийска стокова борса за една от културите нямаха данни. Даже мисля, че
съм го записал. Там, където не съм дал, просто не е имало сделки. Първо
направих запитване в Българска стокова борса. Там пък въобще нямаха
никакви сделки и от там ме пренасочиха към Софийска стокова борса. За
конкретния период не е имало информация за такива сделки и затова не съм
дал данни от там.
Адв. Г. към в.л. В.: Устно ли Ви дадоха тази информация, тоест не сте
правили писмено запитване, на което да отговорят?
В.л. В.: Да.
Адв. Г. към в.л. В.: Цените, които сте дали - както тези от НСИ, така и
тези от Софийска стокова борса, за цена на съответната продукция на зелено
ли са? За цена на продукцията в конкретната процесна стопанска година ли
са?
В.л. В.: За конкретната стопанска година са. За „зелено“ какво имате
предвид?
Адв. Г. към в.л. В.: Имам предвид, че се сключва сделка за покупко-
продажба на конкретна земеделска продукция в момент, в който същата все
още не е станала продукция, тоест тя не е завършено производство, доколкото
сключвайки примерно сделка юни за култура, която се жъне септември, ние
сключваме една бъдеща сделка.
В.л. В.: Не, нямам такива данни. От НСИ данните са за реално
извършени сделки.
Адв. Г. към в.л. В.: Тоест можем да приемем, че това е за завършена
продукция цена към конкретно тримесечие, но не и за бъдеща продукция,
която още не е налична? Считате ли, че с едно удостоверение от съда биха Ви
дали информация за диапазон, доколкото все пак средна пазарна цена…
3
В.л. В.: Аз го зададох този въпрос. Казаха ми, че независимо дали имам
удостоверение от съда, или не, таксата е 250 лв. Ако сте готови да платите
такава такса, мога да направя запитване.
Адв. Г. към в.л. В.: Доколкото аз смятам, че диапазонът е важен за
определяне на действително липсата или наличието на вреди, считам, че
следва да се направи подробно обследване и за другите две култури. А други
аналози, освен от Софийска стокова борса и НСИ, успяхте ли да откриете?
В.л. В.: Не.
Адв. П. към в.л. В.: От Вашата практика имате ли опит, представа, в
рамките на деня в какъв диапазон може да вървят цените? Варират ли или са
константа?
В.л. В.: Това е въпрос към търговеца на зърнени храни според мен. Аз
нямам практика да търгувам със зърнени храни и с такива култури, за да мога
да дам обосновано мнение.
Адв. П. към в.л. В.: От опита Ви можете ли да отговорите дали цените
варират в рамките на деня, или са константа?
В.л. В.: Цените винаги варират, но нищо по-конкретно не мога да кажа.
Всичко зависи от продукцията, от търсенето, от предлагането.
Адв. Г. към в.л. В.: Аз имам един въпрос, на който Вие всъщност може
да не притежавате необходимата експертиза, но обосновано ли е
икономически да се извърши фумигация, тоест така нареченото
обезпаразитяване на продукция, която не е установено, че е заразена? Това е
по първи въпрос, доколкото по делото са представени данни, че е извършена
фумигация, като твърдението на двете страни е противоречиво. Ищецът
твърди, че тази фумигация е резонно да бъде извършена, като ние твърдим и
сме убедени в това, че подобна процедура се извършва тогава, когато е
открита налична зараза по културата и с цел тя да бъде продадена.
Респективно наличието на тази зараза, въпреки фумигацията води до по-ниска
договорена стойност на същата.
Адв. С.: Възразявам по този въпрос, тъй като смятам, че вещото лице
няма знание в областта на агрономията, за да отговори. Това не е било
предмет на изследването на заключението, но ако вещото лице се счита
компетентно да отговори, не се противопоставям.
4
СЪДЪТ дава възможност на вещото лице да отговори на въпроса.
В.л. В.: Не съм компетентен по този въпрос.
Адв. П. към в.л. В.: Твърдите в самото заключение, че от проучването,
което сте направили, е установено, че не е търговска практика да се охраняват
култури, които са все още във вегетация, тоест не са станали големи растения.
Възможно ли е, тези продукти, докато са в процес на вегетация, да бъдат
увредени умишлено чрез пръскане или някакъв друг способ?
В.л. В.: Възможно е, но това са частни случаи, които не са обичайна
практика. По принцип е възможно.
Адв. П. към в.л. В.: По въпрос шести формирате една себестойност. В
тази себестойност би ли следвало да се включи амортизация на самите
машини, ако приемем, че се работи с машини на ищеца? Следва ли да се
включи като перо амортизацията? Включили сте гориво, ремонт, разход за
механизатор като заплата. Следва ли амортизацията като перо да се включи?
В.л. В.: Да, би следвало да се включи, но всички данни, които съм
включил тук в таблиците по въпрос номер 5, са ми дадени от ищеца.
Адв. П. към в.л. В.: А тук в самата таблица самата амортизация
включена ли е?
В.л. В.: Не, не е включена.
Адв. Г. към в.л. В.: А да разбираме ли, че цялата таблица е всъщност
разходи като икономически елементи, които се отчитат по група 60?
В.л. В.: Да, така, както са описани.
Адв. Г. към в.л. В.: Тоест по сметка 603 нямаме данни по
експертизата?
В.л. В.: Няма, което значи, че не е била начислявана амортизация
вероятно.
Адв. П. към в.л. В.: Тъй като за първите две пера, тоест жътва и
транспортиране давате разходи и за ремонти, но за третото перо – прибиране
на продукцията такъв разход за ремонт не се дава на този телескопичен
товарач, каква е причината там да не е предвиден ремонт на тази машина?
В.л. В.: Имало е необходимост от ремонти и за това са включени. Не
всяка машина има необходимост от ремонт, но за ремонти са били включени
5
като разход.
Адв. П. към в.л. В.: Тъй като в настоящия казус определено
обработването на продукцията е станало с външна техника и въпросът е, че
няма как тази машина да се счупи ако не е ползвана. А тук въпросът е - ако е
ползвана каква би била себестойността?
В.л. В.: Той такъв е и въпросът – в условно наклонение. Включил съм
всички данни, които са ми представени от ищеца. Би трябвало да има
включена и амортизация, но това условно наклонение, което е дадено, то
всъщност от друга страна може би изключва амортизацията, тъй като те
реално не са работили тези машини.
Адв. П. към в.л. В.: Има ли техническа и изобщо стопанска
целесъобразност на дълги разстояния, продукцията да се извозва с трактори и
с ремаркета, предвид товароспособността на едно ремарке на трактор
примерно на 100 км?
В.л. В.: 100 км не знам да има разстояние такова тук.
Адв. П. към в.л. В.: Говорим за отиване и връщане, защото все пак
машината трябва да се прибере.
В.л. В.: Това са до най-отдалечените ниви.
Адв. П. към в.л. В.: Или е прието да се извозва с по-големи машини,
ремарке тип „гондола“?
В.л. В.: Това е по преценка на собственика. Не мога дам конкретен
отговор на този въпрос.
Адв. П. към в.л. В.: По седми въпрос имате ли данни и информация, с
какви приспособления е разполагал този комбайн „Клас Мега“, тоест какви
култури е можел да обработва? Можел ли е да обработва трите култури или
само двете, или само едната (ако имате информация)?
В.л. В.: По делото едната страна казва, че има приспособления, а
другата страна казва, че няма. Не съм изследвал този въпрос, тъй като
процесният период е 2019 г. и към настоящия момент няма как да знам, с
какви приспособления е разполагал процесният комбайн лятото на 2019 г.
Адв. П. към в.л. В.: Ще Ви върна на въпрос 6. Тук формирате един
разход – работни заплати на механизаторите. Под „механизатор“ да разбираме
механизатор на комбайн, на превозващата машина, на складиращата машина,
6
на някакво допълнително перо или само за комбайнер-механизатор?
В.л. В.: Само за комбайнер, за тези, които осъществяват
транспортирането на стоката, за складирането на стоката. Това са обичайни
разходи, които се правят при всяка жътва.
Адв. П. към в.л. В.: В експертизата има една таблица 4 към въпрос 6 и
там формирате една стойност като перо, като разход, който се получава от
работни заплати. Какво покриват?
В.л. В.: Покриват, както е описано – работна заплата и осигуровки и те
нищо конкретно не покриват. Това са на база на данни от предишни жътви от
комбайни, тъй като в случая от външна фирма е била извършвана жътвата.
Адв. П. към в.л. В.: По-скоро въпросът ми беше дали този, така да го
наречем, фонд „работна заплата“ покрива възнагражденията на комбайнер,
тракторист, механизатор на телескопичен товарач?
В.л. В.: На всички, които участват в жътвената кампания.
Адв. П. към в.л. В.: Но са данни от предходни години?
В.л. В.: Да.
Адв. Г. към в.л. В.: В таблица 4 стойностите 63 от счетоводството на
фирмата ли е?
В.л. В.: Да.
Адв. П. към в.л. В.: Казахте, че това са данни от предходни години. От
предходни години за фирмата „Денчев“ ООД или някакви общи данни от
други земеделски производители?
В.л. В.: Това е от „Денчев“ ООД.
Адв. П. към в.л. В.: А проучвали ли сте обстоятелството, че за първа
година реално това дружество осъществява стопанска дейност?
В.л. В.: Нямам такава задача.
Ст. Д.: Няма предходни години.
Адв. П.: Питам вещото лице дали е проучвало. Ясно е, че са му дали
данни. Въпрос е дали вещото лице е проучвало дали става въпрос за реална
предходна стопанска година или просто е получил данни от ищеца.
В.л. В.: По данни, получени от ишеца, да. По негови изчисления.
7
Ст. Д.: Искам да бъде записано, че ние за първа година осъществяваме
селскостопанска дейност във фирма „Денчев“ ООД и това е първата година,
първата жътва на фирмата – 2019 г. Няма как да има данни от предишни
години.
Адв. Г. към в.л. В.: Обследвали сте операциите с касата, като
последните данни, които сте посочили, са за 30.09.2019 г.? Доколкото обаче в
настоящото дело се прави така наречената инвентаризация на касата към
29.11.2019 г., имаме ли данни за този период от 01.10 до 29.11, дори и до края
на месеца? Това е по десети въпрос от експертизата. До коя дата е обследвано
движението по касата?
В.л. В.: До края на процесния период, както са зададени. Това
приложение 6, за което говорите, е само за изплатени ренти, които съм
разделил на ренти, изплатени от разплащателна сметка и ренти, изплатени от
касата, а за самата каса движението е така, както е зададен въпрос номер 10.
Дал съм в приложения 1 и 2 движенията по сметка „каса“ до 30.11.2019 г.
Адв. Г. към в.л. В.: Значи ако съдим по Приложение 1, последното
записване, което сте отразили по сметка 501, е от 30.09.2019 г.
В.л. В.: Значи е последното.
Адв. Г. към в.л. В.: И не сте обследвали периода от 30.09 до 30.11?
В.л. В.: Изследвал съм го периода и съм дал това, което е изплатено за
ренти.
Адв. Г. към в.л. В.: По Вашето приложение № 1, което е хронологията
на каса, последното записване по сметка 501, което сте обследвали и
последната касова операция, която е извършена от 30.09.2019 ли е и до края
на ноември няма друга? В таблицата в заглавната част е посочено, че се
проследява хронологията на сметка 501 от 01.01.2019 г. до 30.11.2019 г. На
страница 3 последното записване по хронологията е от 30.09.2019 г., като
липсва записване. Тоест липсват ли касови операции от 30.09 до 30.11, което
е дадено като крайна дата на хронологията?
В.л. В.: Няма други. И в изплатени ренти от касата, също последната
дата е 30.09.2019 г. След 30.09 няма осчетоводени касови операции.
Адв. Г. към в.л. В.: Тоест не Ви е предоставена информация след тази
дата, правилно ли разбирам?
8
В.л. В.: Предоставена ми е. Приложение 1 - това е, което ми е
предоставено и там ясно пише „за периода до 30.11.2019 г.“ Това приложение
не съм го правил аз. Аз просто съм го приложил към експертизата.
Последната операция е от 30.09.2019 г.
Адв. Г. към в.л. В.: От там нататък ще Ви помоля в приложение 4 да
обърнете внимание, което е разходите за дейността. В същото това е видно,
че след 30.09 разходите по дейността продължават, като имаме съответно
плащания от 15.10 до 15.11, отразени в справката. Обследвахте ли дали това
нещо е плащано само по банка през този период?
В.л. В.: Всички разходи за дейността са взети от разплащателната
сметка на „Денчев“ ООД.
Адв. Г. към в.л. В.: Тоест Вие казвате, че въпросните стопански
операции след 30.09 всички са били заплащани по банка и няма плащания по
каса?
В.л. В.: Да.
Адв. Г. към в.л. В.: Моля да отворим приложение 6. Тъй като на 20.06
приключва някакво изплащане към Е. Ж., има една операция за 204 363,87,
където пише „общо изплатени за деня“. Какво представлява тази стопанска
операция?
В.л. В.: Изплатени ренти, но без никаква конкретизация каква сума, на
кого е изплатена. Просто е дадено като една обща сума и аз съм го дал по
същия начин. На 20.12.2019 г. също има една много голяма изплатена сума,
но нея не съм я включил, тъй като тя вече е извън процесния период.
Адв. Г. към в.л. В.: Въпросното изплащане на тази голяма сума,
доколкото няма плащания от касата, намерихте ли го в банка?
В.л. В.: Тази сума е изплатена от разплащателната сметка на
дружеството.
Адв. Г. към в.л. В.: И кой беше получател по същата, след като
наредител е дружеството и след като е по банка?
В.л. Велчев: Не мога да се сетя в момента.
Адв. Г. към в.л. В.: И твърдите, че извън периода на експертизата има
още едно подобно нареждане на голяма сума, без основание, без посочване и
без аналитично отразяване на кого?
9
В.л. В.: Да.
Адв. Г. на въпрос от съда : Ще се поправя. Няма посочен получател, а
не основание или поне не е известен.
Адв. Г. към в.л. В.: В приложение 7 на 05.03.2019 г. последната
страница има отразени 217 000 лв, като основанието, което сте записали,
бихте ли разшифровали какво означава това „РЕГ 11968“?
В.л. В.: Фирмата е „Ел Си М“ ЕООД. Съгласно договор за
преобразуване на ООД е издаден Акт № 74, том 5. Това са данните за
описването на този договор за преобразуване на ООД.
Адв. П. към в.л. В.: Каква е причината 217 000 едновременно да я
включите в това приложение 7, което отразява приходите на дружеството от
стопанска дейност и едновременно тази сума да бъде включена в приложение
3, което отразява кредитирането на дружеството? Защото по този начин ние
считаме, че необосновано се променя финансов резултат, като едновременно
се вкарва в две отделни таблици тази сума. В приложение 3 тази сума е
описана по договор за заем.
В.л. В.: В приложение 3 съм отговорил на въпроса за заемите. Тук
основанието е възстановена сума по договор за заем.
Адв. П. към в.л. В.: Тук не пише, че е възстановена сума. Пише „по
договор за заем“. Долният ред е за някаква възстановена сума. На пети ред
имаме отпускане на тази сума като заем.
В.л. В.: И след това е върната.
Адв. П. към в.л. В.: Защо обаче тази сума същевременно се вкарва в
Приложение 7 вече като приход? Едва ли не на някакво друго основание. Тази
сума е описана по две отделни основания. Това променя за нас необосновано
финансовия резултат на приходите.
В.л. В.: Включил съм я, тъй като едното е заем, а другото е съгласно
договор за преобразуване на ООД. Не съм го изследвал този договор. Просто
така е издадено като основание. За нея не е едно и също даване на заем и
връщане на заем и договор за преобразуване на ООД.
Адв. П. към в.л. В.: Сумата е една и съща.
В.л. В.: Не може да е една и съща.
10
Ст. Д.: Едно и също нещо е. Просто вещото лице е помислило, че са две
неща. За едни и същи пари става въпрос. Няма два пъти давани по 217 000.
Има един път дадени 217 000 и върнати. Няма втори път давани.
В.л. В. на въпрос от съда: Трябва да видя този договор за
преобразуване, за да мога да отговоря дали става дума за двукратно плащане
на една и съща сума на една и съща дата на различни основания, или просто
става дума за едно и също плащане, посочено с две различни основания на
различни места, възпроизведено в експертизата.
Данните в приложение 3 са взети от разплащателната сметка. По
приложение 7 също са от разплащателната сметка. Основанията също са от
разплащателната сметка. Аз съм ги преписал от извлечението от
разплащателната сметка. Трябва да видя договора за преобразуване. Не ми е
представен този договор и в момента на мога да отговоря дали става въпрос за
едно плащане на тази дата или за две плащания.
Ст. Д.: Аз искам да дам обяснение, защото съм била управител.
Договорът за преобразуване е от ноември месец 2018 г. Тогава ние
получаваме от „Ел Си М“ тези 217 000 като заем, защото нямахме пари да си
направим някои стопански операции. Март месец тези 217 000 ние ги
връщаме на посочената дата и това нещо експертът го е видял в
разплащателната сметка на фирмата. Тази операция е направена. Фирмата е
наредила тези 217 000. Излизат от нашата фирма и се връщат отново на „Ел
Си М“. Ако експертът направи проверка и провери банковата сметка, ще се
види, че на пети март няма второ плащане, отново някой да е превеждал
други 217 000. То се вижда, че просто има едно излизане на тези първите,
които ние ги връщаме – взимаме ги ноември, връщаме ги март. Ние не
взимаме още едни на същата дата. Просто някаква неволна грешка е направил
и го е дублирал. Това може да се провери. Взимаме ги ноември, връщаме
март. Това е операцията. По хронология на банката ще се види, че на
въпросната дата пети март ние връщаме тези 217 000 и това е единствената
операция с 217 000. Няма втора. Може би този заем е описан там по договора
за преобразуване, че понеже ние излизаме от „Ел Си М“, ще бъдат дадени еди
си какъв заем, след което може би ние сме направили някакъв договор за този
заем и след това го връщаме този заем. И един път, виждайки го в договора за
преобразуване, втори път виждайки го на това се вижда, че става въпрос за
11
два пъти, но ние всъщност март месец ги връщаме. Нямаме нов приход от
217 000 от март месец.
Адв. Г. към в.л. В.: Може ли при един преглед на банковото
извлечение за двете въпросни дати – 21.11.2018 г., която сте посочили и тази
на 05.03, всъщност да видим какви суми са постъпили, респективно излиза ли
между двете дружества като разчети?
Ст. Д.: Това означава ние да сме ги върнали и в същия ден някой пак да
ни ги връща втори път.
В.л. В.: Може, разбира се.
Адв. Г. към в.л. В.: Да разбираме ли, че ако действително има
дублиране на тези суми, сумата от 217 000 трябва да бъде извадена от
дадената общо сборувана сума долу 2 380 000.
В.л. В.: Да.
Адв. П. към в.л. В.: Ще Ви върна на въпрос 7, тъй като там сте давали
оценка за капацитета на наличните складове на „Денчев“. Вие непосредствен
оглед на тези складове правили ли сте, оценявали ли сте някаква
функционална пригодност, принципно да се съхранява в тях продукция?
В.л. В.: Не съм правил оглед. Просто няма логика да правя оглед 2022 г.
Няма как да знам, в какво състояние са били складовете преди 2019 г., затова
не съм правил оглед. Това, което съм описал, е по данни на ищеца.
В.л. В. на въпроси от съда: По първите въпроси от 1 до 5 тези цени,
които съм дал, са без ДДС.
По седми въпрос съм написал, че вероятно не би съществувала
необходимост от сключване на договора за жътва ако дружеството не е
разполагало с продадения на 18 юни „Мега“ и с новия „Лексион“. На въпроса
Ви ако се разполагаше само с единия от тях - конкретно „Лексион 540“, би ли
била достатъчна материалната обезпеченост да извърши жътва и ако не до
каква степен би била достатъчна, е, така, както съм посочил при разполагане
с двата комбайна, тъй като един комбайн обработва ориентировъчно около
5000 декара, така че при обработваеми площи в размер на 9288 декара, не би
бил достатъчен един комбайн, като може би като съотношение не би било 50
на 50, а по-скоро 30 на 70, тъй като „Лексион 540“ е с по-добри
характеристики и по-нов модел съответно. Тоест „Мега“ към „Лексион“ – 30
12
към 70 или 30 към 60 ориентировъчно. Не мога да кажа конкретно.
По приложение 1 към 30 ноември салдото е 50 811. Това означава
касова наличност към тази дата. Към тази дата е формирано дебитно салдо по
сметката от 31 000, което означава, че сумата в дебита е по-висока от сумата
в кредита. По дебита имаме 97 102 лв, а по кредита имаме 65 206 лв.
Разликата между двете е 31 896,43 лв. Тях ги има в касата. Тоест 31 896,43 са
в повече постъпили в касата, отколкото са изтеглени за този период
конкретно.
Ст. Д. към в.л. В.: Как сте направили тези изчисления, при положение,
че единият комбайн изобщо не може да прибира слънчоглед и царевица? И
това свидетелите миналия път също го доказаха, но в счетоводството има
инвентарна книга и там е записано, че този комбайн „Мега“ има само и
единствено хедер за прибиране на пшеница и няма приспособление за
прибиране на слънчоглед и на царевица. Този комбайн не може да го смятате
в тези проценти. Продаденият комбайн 12-13 години е жънал само и
единствено пшеница. Тя не може да прибира другите култури. Защото
казвате: „С двата комбайна бихме могли да приберем…“, но единият комбайн
не работи в 70% от прибирането на продукция.
В.л. В.: По принцип така, както е заден въпросът, е, че един комбайн не
би могъл да обработва 9 288 декара.
Адв. П. към в.л. В.: Тези три сезонни култури – пшеница, слънчоглед и
царевица в един и същи период ли се жънат или в различни и какъв е
диапазонът?
В.л. В.: Аз съм ги описал периодите. В различни периоди са, но се
застъпват. В известна степен се застъпват.
Адв. П. към в.л. В.: Можете ли дори и грубо да диференцирате колко
декара пшеница има, колко декара има царевица и колко декара има
слънчоглед, при условие че казахте, че един комбайн обработва около 5000
продукция?
В.л. В.: Дадени са количествата.
Адв. П.: За мен лично отговорът на вещото лице влиза в противоречие
именно с това, което е написал, защото няма как да има три култури средно
по 3 декара, които от обща култура се знае, че тези три култури се жънат
13
приблизително в различни периоди, а и да има застъпване, то е много малко.
Говорим тук за дни, а един комбайн обработва 5000 декара и вещото лице…
В.л. В.: Това отново е една ориентировъчна стойност, която зависи от
много фактори, от марката, модела, годината на производство на комбайна, от
приспособленията, с които разполага, ако щете и от метереологичните
условия. Няма как да се даде някаква конкретна стойност колко декара може
да обработи един комбайн, за какви култури и за колко време.
Адв. П. към в.л. В.: Въпросът е тези 5000 декара са на месец, на
стопанска година, на година?
В.л. В.: За цялата жътвена кампания, 5000 декара за стопанска година е
капацитетът на един комбайн ориентировъчно.
Адв. П. към в.л. В.: Можете ли конкретно да кажете за комбайна
„Лексион“ дали сте запознат с характеристиките му и дали може 5, 7 или не
сте наясно колко точно може?
В.л. В.: Не мога да отговоря.
Ст. Д.: Това може да се провери в счетоводството. Всичко го има в
счетоводството. Фирмата в нея година отглеждаше 9300 декара – трите
култури. Пшеницата беше близо 4000 декара. Нека да разделим тази пшеница
на двата комбайна. Да речем, че големият комбайн е ожънал 2000 декара.
Остават още 5000 и нещо. Значи за големия комбайн остават над 7000 декара
или 8, които трябва да пожъне сам, а той каза, че максимумът е 5. Не е било
възможно.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към вещото лице.
Адв. С.: Аз смятам, че в частта относно отговорите по въпроси от 1 до 5
включително е необходимо допълнително проучване, за да се отговори на
въпросите по отношение на конкретните сделки. Вещото лице действително е
потърсило информация в Националния статистически институт, в Софийска
стокова борса, но смятам, че същата е много обща и не е достатъчна, за да се
обоснове извода, че се касае първо за аналогични сделки по количество,
което се обосновава до някъде от факта, че на борсата са сключени малко на
брой сделки за някои от културите. В тази връзка аз ще моля съда да изиска
от трети неучастващи страни в процеса. Избрала съм 3 големи търговци на
зърно и съм приготвила въпроси по чл.192, които да представят по делото
14
информация за средната покупна цена на културите, които са предмет на
изследване в експертизата. Ако другата страна може да предложи други
търговци, аз нямам възражения, но смятам, че информацията, на която вещото
лице е стъпило, не е достатъчна, за да се направи извода, до който вещото
лице стигнало.
Аналогично считам, че такава информация е необходима да се събере и
във връзка с отговора по пети въпрос относно охраната на земеделски площи,
жътва и зърнобази, като също съм приготвила молби до трети неучастващи
лица в процеса, които да представят по делото справка за цени, на които се
извършват тези услуги.
По отношение отговора на въпрос 11, не оспорвам заключението, но
твърдя, че ответницата е извършила част от разходите, които вещото лице е
установило в заключението си нецелесъобразно, като е направила плащания
основно към себе си, както и към съдружниците Д. Д. и Е. Ж., включително и
по обсъждания вече договор за заем към „Стив 98“, без тези задължения да са
били в падеж. Твърдя, че това са извършените разходи, които се установяват
от приложение 3 към исковата молба и приложение 19 към исковата молба,
извлечения от банкови сметки на дружеството, а именно сумата от 96 750 лв,
изплатена на 11.06 на госпожа С.Д.; сумата от 13 850 лв, изплатена на 11.06
на госпожа С.Д.; сумата от 37 842 лв, изплатена на 13.06 на ответницата;
сумата от 99 900, изплатена на 14.06 на ответницата; сумата 3333.33
изплатена на 18.06.2019 г. на ответницата; 28 400; две плащания на 18.06 на
ответницата също и на 20.06 четири плащания от по 7 010 лв, изплатени на
ответницата, на Д. Д. и на Е. Ж.. Също така на 09.07.2019 г, е изплатена
сумата от 304 575 лв по обсъждания вече между страните договор за заем със
„Стив 98“. Нашето твърдение, за което ще представя писмени доказателства,
е, че основанията за тези плащания са били с дата, следваща датата на
изплащането, тоест падежът на тези задължения не е бил настъпил към датата
на плащане, но ответницата умишлено е извършила тези разходи основно към
себе си предварително и именно за изплащането на тези суми към нея тя се е
нуждаела от паричен ресурс, който да реализира, докато бъде управител на
дружеството.
Ще направя искане за допълнителни задачи към съдебно-счетоводната
експертиза в писмен вид за страната и за съда. В точка 3 са посочени
15
задачите, свързани с твърденията ми, че са погасени предсрочно задължения
към ищцата и към останалите наследници на починалия едноличен
собственик. Въпросите по точки 1 и 2 касаят част от плащанията, които са
плащания за ренти. Ищцата е изплатила на себе си и останалите наследници
по 100 лв на декар по наши твърдения за рента, като такова основание липсва
както в договорите за наем, които са подписани и налични в дружеството,
така и липсва, доколкото на всички останали работодатели са изплатени
различни ренти за 2018 г.-2019 г. 80 лв на декар, а за 2019 г.-2020 г. 45 лв на
декар, като ищцата е изплатила авансово и за двете стопански години рентата
на себе си и на Д. и Ж., в която връзка искам, ако съдът допусне, да се
поставят въпросите по точка 1 и 2.
Въпросите, които са в молбата, която представям, засягат само точка 11
от експертизата, а по точки от 1 до 5 искането ми е след като се събере
информация от третите лица да се направи допълнение към заключението,
като вещото лице отговори на същите въпроси, но вземе предвид
информацията, която евентуално ще получим от третите лица. По отношение
на въпросите от точка 1 до точка 5 смятам, че експертизата е необоснована.
Обоснована е, но с оглед на тази информация, която смятам за недостатъчна и
затова искам допълнение.
Адв. Г.: Ние също ще формулираме допълнителни задачи. Също
считаме, че заключението е непълно и частично необосновано, като ако
позволите първо ще вземем становище по отношение искането на ищцовата
страна, а после ще формулираме допълнителни задачи.
По отношение на допълнителните задачи, които са обективирани в
молбата, която колегата представи в днешното съдебно заседание, считаме, че
същите не са относими към предмета на делото, доколкото понастоящем се
въвежда и се разширява недопустимо предмета на същото. Отделно смятам,
че страната няма изобщо правен интерес, доколкото няма и твърдения, че
фирмата „Денчев“ ЕООД е увредена с плащането на сумите, подробно
изложени по точка 3 и доколкото въпросните задачи не кореспондират с
предмета на настоящото дело, считам, че същите не са относими, освен че са
и късно формулирани.
По отношение на искането за подробно събиране на информация -
извършване на анализ на средни пазарни цени за процесния период, като това
16
стане чрез допитване до трети неучастващи лица, нашето мнение е, че ако
подобно искане с молби по чл.192 бъде допуснато да ни позволите в разумен
срок да представим ние също молби с три дружества. Има резон в искането и
действително, че цените между търговците при това цена на зелено на
конкретните продукции би била по-достоверен източник на информация за
средни пазарни цени, респективно отклонение от такива. В тази насока не се
противопоставяме, като молим на нас също да ни бъде дадена възможност с
писмени молби да посочим три неучастващи по делото лица, които да
представят тази информация.
Независимо обаче от това, считаме, че на вещото лице трябва да се даде
възможност чрез съдебно удостоверение да изиска друго такова от Софийска
стокова борса за процесния период по отношение на другите две култури, а
именно пшеница и слънчоглед, които да дадат диапазона, в които тези стоки
са се търгували. Тоест да имаме отново минимална и максимална цена, която
е била база за формиране на средната такава.
На второ място, доколкото експертът каза, че при определяне на
разходите, които дружеството би формирало при извършване на
селскостопанските операции по жътвените кампании със собствени средства
и механизация, ние считаме, че следва натрупаните разходи за амортизации,
които би следвало да бъдат посочени изчерпателно по сметка 603 в
счетоводството на дружеството, да бъдат прибавени към формираната
стойност за процесния период по отношение на процесните култури. В тази
връзка следващият ни въпрос е по въпрос 6 на вещото лице, в изчисленията да
включи стойността, натрупана по сметка 603 „амортизации“. Тогава вече да
определи въпросната себестойност, на всяка една от продукциите.
И на трето място, предвид невъзможността за категоричен отговор по
отношение правното основание на сумата от 217 000 лв, ще молим на вещото
лице да бъде възложено, след преглед на банковите документи, в частност
банковите извлечения към дата 21.11.2018 г. мисля, че беше и към дата
03.05.2019 г. да отговори на въпроса: На какво основание и от кой е
постъпила сумата 217 000 лв, респективно на какво основание и на кой
евентуално е била върната?
Адв. П.: Искам да изразя становище, относно наведените факти и
обстоятелства, касаещи евентуално неправомерно поведение на С.Д. относно
17
изплащането на заеми и ренти към нея и респективно към другите двама
съдружници. Аз считам, че подобни факти и обстоятелства не следва да бъдат
разглеждани, тъй като същите са несвоевременно заявени извън
преклузивните срокове, респективно в тази връзка считам, че не следва да се
уважават доказателствени искания, тъй като намирам, че подобни искания са
недопустими. Лично от моя гледна точка, отделно самото твърдение някак си
звучи дори абсурдно, защото в момента реално лицата, които са взели
решение да се води иск срещу С.Д. за причинени вреди на дружеството,
тепърва сега в това съдебно заседание се оплакват, че са им върнати заемите
и са им изплатени рентите, включително се твърди, че са им изплатени ренти
на завишени цени, тоест се оплакват от тяхното облагодетелстване. Аз такова
нещо за първи път чувам.
Адв. Г.: И само по отношение на последната цитирана сума в молбата –
304 575, твърдите, че е предсрочно погасен заем към „Стив“, така ли?
Адв. С.: Да.
Адв. Г.: По делото се събраха доказателства, включително с нотариална
заверка на подпис, че предходният управител – господин Т., който всъщност е
и собственик на „Стив“, в качеството си на управител на „Денчев“ е направил
предсрочно изискуем този заем, така че твърдим, че не е платен без
основание, нито предсрочно. Напротив, съобразно променения падеж е
платен, когато вече е бил изискуем.
В условия на евентуалност ако Вие все пак уважите молбата така, както
е дадена, то моля по точка 3 да се включат и всички други суми, които
дружеството е изплатило и на съдружниците Д. Д. и Е. Д.. Доколкото
разбирам, това са само на С.Д..
Адв. С.: Не, това са всички суми.
Ст. Д.: Не са всички суми.
Адв. Г.: Добре, да се изследва какви суми са изплатени предсрочно на
всички ако изобщо бъде допуснато, защото за нас е недопустимо и
неотносимо.
Адв. С.: В отговора по исковата молба в разменените двойни книжа
между страните ответницата твърдеше, че са били необходими средства
единствено за погасяване на заема към „Стив 98“. В първото съдебно
18
заседание и съответно при назначаването на съдебно-икономическата
експертиза обосновката на процесуалните представители на ответницата се
разшири с това, че дори да са извършени някакви сделки на не много изгодни
цени, ответницата е защитила значим интерес на дружеството, който се
изразява в това да погаси негови задължения навреме, за да не изпадне
дружеството в задлъжнялост към кредитори. Това процесуално поведение,
както и установените плащания и установените суми за приходи и разходи в
счетоводството на ищцовото дружество, които целят да обосноват този
значим интерес, който ответницата е защитила, съответно обосновава нашето
право, ние да посочим защо разходите, които ответницата е заплатила
фактически не са обосновани. В тази връзка ние до сега не сме твърдели това
обстоятелство, тъй като първо не е имало твърдение за този значим финансов
интерес на дружеството и второ – той се установява с приетата днес съдебно-
икономическа експертиза.
СЪДЪТ, като взе предвид изявленията на процесуалните представители
на страните, намира, че представеното и днес изслушано заключение по
допуснатата съдебно-икономическа експертиза следва да бъде прието и
приобщено към доказателствения материал по делото, ведно с представената
от вещото лице справка-декларация, с оглед на неговото доказателствено
значение, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото съдебно-
икономическа експертиза с вх.№ 10838 от 05.05.2022 г., ведно със справка-
декларация на вещото лице Адр. М. В..
ПРИЛАГА към корицата на делото предходно представеното
заключение по съдебно-икономическата експертиза с вх.№ 5759 от 09.03.2022
г.
ОПРЕДЕЛЯ окончателно възнаграждение на вещото лице Адр. М. В.
в размер на 1260.00 /хиляда двеста и шестдесет/ лева , съгласно
представената от него справка-декларация.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на вещото лице Адр. М. В. възнаграждение в размер
на 800.00 /осемстотин/ лева от внесените до момента от страните депозити.
(Издаден РКО по платежни нареждания от 03.12.2021 г., от 22.02.2022 г.
19
и от 24.02.2022 г.)
ЗАДЪЛЖАВА страните в едноседмичен срок от днес да внесат по
сметка „Вещи лица и гаранции” на Варненски окръжен съд допълнително
сумите, както следва: 345.00 /триста четиридесет и пет/ лева от ищеца и
115.00 /сто и петнадесет/ лева от ответницата за изготвената съдебно-
икономическа експертиза, съгласно представената от вещото лице справка-
декларация, като остатъкът от дължимото възнаграждение ще бъде изплатено
след представяне на доказателства за допълнително внесен депозит от
страните.
УКАЗВА на страните, че при непредставяне на доказателства за внесен
депозит в указания срок, ще бъде приложена разпоредбата на чл.77 от ГПК.
СЪДЪТ по направените в днешното съдебно заседание доказателствени
искания намира, че следва да се постави на вещото лице задача да извърши
допълнително проучване по въпроси от 1 до 5 от назначената съдебно-
икономическа експертиза, което допълнително проучване следва да обхване,
както действащи търговци на пазара, така и запитване към Софийска стокова
борса, досежно въпроси 2 и 3.
Също така съдът намира, че следва да се поставят допълнителни
въпроси за изясняване на част от вече поставените такива така, както са
поставени от ищеца в представената в днешното съдебно заседание писмена
молба, както и поставените от ответниците в днешното съдебно заседание, с
оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА допълнителна съдебно-икономическа експертиза със
следните задачи:
Вещото лице на база на допълнителни проучвания, въз основа на данни,
които следва да бъдат изискани от трети лица по реда на чл.192 от ГПК, да
отговори на въпроси от 1 до 3 по вече допуснатата съдебно-икономическа
експертиза, както и въз основа на запитване до Софийска стокова борса, да
отговори на въпроси от 1 до 5 от допуснатата съдебно-икономическа
експертиза; да отговори на представени в писмена молба от ищеца въпроси,
като по този начин допълни отговорите, дадени на поставен въпрос 11.
Във връзка с поставената задача по въпрос 6 от експертизата, да посочи
20
необходимите разходи за амортизации.
Вещото лице да извърши допълнително проучване относно сумата от
217 000 лв, като отново провери данните по разплащателната сметка на
ищцовото дружество и отговори конкретно на въпросите: Кога и на какво
основание е била изплатена тази сума от дружеството?; Кога и на какво
основание е била върната?; Има ли постъпване или връщане на втора сума в
същия размер, с оглед посочени различни основания в депозираното и прието
в днешното съдебно заседание заключение.
УКАЗВА на страните в едноседмичен срок от днес да представят молби
по чл.192 от ГПК до конкретни действащи търговци с предмет на дейност от
същия вид, който е и на процесното дружество.
ОПРЕДЕЛЯ първоначален депозит за изготвяне на допуснатата
допълнителна съдебно-икономическа експертиза в размер на 800.00
/осемстотин/ лева, който следва да бъде внесен поравно от страните в
едноседмичен срок от днес.
Адв. П.: Предвид обстоятелството, че в настоящото съдебно заседание
съдът уважи молбата с 3 искания, която е депозирана от ищцовата страна и
конкретно искането, което е обективирано в точка 3, в тази връзка, с оглед
наистина обективното изследване на фактическата обстановка и нейното
разкриване, аз ще помоля обхвата на това изследване да се разшири, като се
даде отговор на въпроса, изобщо какви суми са изплатени и не само към
ответницата, а и към другите двама съдружници.
Адв. Г.: Към всички съдружници и свързаните лица.
Адв. П.: Ние като цяло оспорваме обстоятелството, че те са
преждевременно изплатени. Нашето твърдение е, че тези суми са изплащани
изцяло по споразумение между съдружниците и това нещо може да бъде
видяно и асимилирано единствено и само ако се даде хронология на всички
плащания, защото тогава ще се види, че има плащания от 97 000 не само към
С.Д., а едновременно и към другите двама съдружници, което най-малкото
като компонентно действие може да бъде тълкувано в насока, че има едно
разбирателство това да стане именно така, а не постфактум да се прави
волеизявление, че едва ли не С.Д. е извършила неправомерни действия,
платила преждевременно нещо към себе си. Реално тези суми са изкарани от
контекста на аритметиката в дружеството.
21
СЪДЪТ, предвид становището на ответната страна,
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ответната страна в едноседмичен срок от
днес с писмена молба с препис за насрещната страна да посочи конкретно и
да обоснове искане за поставяне на допълнителна задача на вещото лице в
обхвата на точка 3 от молбата, представена в днешното съдебно заседание от
ищеца, тоест за обследване на погасяване на задължения от ищцовото
дружество.
УКАЗВА на ищеца, че следва да се запознае с постъпилата молба от
ответника в деловодството на Окръжен съд-Варна, Търговско отделение и в
тридневен срок от запознаването или от изтичане на срока за представяне на
молбата от ответника, да даде становище по доказателственото искане.
Адв. С.: Във връзка с твърденията за предсрочно изплащане на
задълженията, искам да представя писмени доказателства – договори за заем с
опис и договори за наем на земеделска земя с копия за ответната страна.
Адв. П.: С оглед на обстоятелството, че така или иначе съдът ни
предостави възможност в рамките на една седмица да формулирам искане
относно въпрос 3 по молбата на ищцовата страна, моля да ми предоставите в
рамките на този срок възможност да изразя становище по така представените
писмени доказателства, по тяхната относимост, допустимост, автентичност.
СЪДЪТ, предвид изявлението на ответната страна,
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ответната страна в едноседмичен срок от
днес да изрази становище по представените в днешното съдебното заседание
писмени доказателства от ищеца, след което съдът ще се произнесе по
приемането им.
СЪДЪТ намира, че за събиране на допуснатите доказателства,
производството по делото следва да бъде отложено, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА и НАСРОЧВА производството по делото за 24.06.2022 г. от
11.00 ч., за които дата и час страните и вещото лице се считат за уведомени
от днешното съдебно заседание.
22
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 11.30
часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
23