Р Е Ш Е Н И Е
№214/3.2.2021г.
Град Пловдив, 03.02.2021 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХХІІ касационен състав, в публично заседание на двадесети
януари две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: Анелия Харитева
Членове: Стоил Ботев
Георги Пасков
при секретар Севдалина Дункова и с
участието на прокурора Мирослав Христев, като разгледа докладваното от съдия
Харитева к.а.н.д. № 3011 по описа на съда за 2020 година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Касационно производство по чл.63 ЗАНН, във
връзка с чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на „ФЛП БОУВ“ ЕООД
против решение № 260410 от 19.10.2020 г., постановено по а.н.д. № 1725 по описа
на Пловдивския районен съд за 2020 година, с което е потвърдено наказателно
постановление № 487352-F500735 от 03.01.2020 г. на директора
на ТД Пловдив на НАП, с което на „ФЛП БОУВ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: град Кърджали, бул. „България“ № 75, ет.2, офис 1,
представлявано от управителя Ф.М., на основание чл.5, ал.1 ЗОПБ са наложени 10
имуществени санкции в размер по 4 950 лева всяка и една имуществена санкция в
размер на 500 лева за 11 административни нарушения по чл.3, ал.1 ЗОПБ.
Според касатора решението е неправилно и необосновано,
постановено при неправилно приложение на чл.28 ЗАНН и съществено нарушение на
съдопроизводствените правила. Подробни съображения са развити в двете
касационни жалби на адв. Стоянов и адв. Карадаиева. Иска се отмяна на
обжалваното решение и на наказателното постановление, както и присъждане на
разноските.
Ответникът чрез процесуалния си представител оспорва
касационната жалба и моли тя да бъде отхвърлена по съображенията, изложени в
отговора. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив дава
заключение, че жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение.
Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав,
намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от страна
по делото, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално
допустима, а разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по
чл.218 АПК, във връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН, е неоснователна поради следните
съображения:
За да потвърди наказателното постановление, районният
съд е приел, че въз основа на доказателствата по делото и установените факти по
безспорен начин е доказано извършването на 11 административни нарушения по
чл.3, ал.1 ЗОПБ от страна на дружеството, защото въпреки дадената възможност
дружеството не е опровергало констатациите на проверяващия и санкциониращия
орган. От нотариалния акт се установява начинът на плащане и всяко едно от
инкриминираните 11 плащания представлява част от свързани помежду си платежни
операции на едно и също основание, чиято обща стойност е 100 000 лева.
Според районния съд липсват основание за приложение на чл.28 ЗАНН, защото,
макар нарушението да е първо, то е довело до невъзможност за правилно отчитане
на плащанията в брой за определен период от време, налице е сериозно
накърняване на правилата за добра търговска практика, включително свързана с
правилното и своевременно отчитане на продажбите. В този смисъл според районния
съд всяко нарушение на изискванията за такава дейност крие висока потенциална
опасност за неограничен брой лица и се характеризира с висока степен на
накърняване на обществените отношения. Според районния съд размерът на
наложените имуществени санкции са в предвидения от закон твърд размер и не е
налице правна възможност за неговото изменение. При извършената от съда
служебна проверка не са установени допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила при съставяне на АУАН и при издаване на наказателното
постановление, където пълно и детайлно са описани всички 11 нарушения,
включително дата и място на извършване.
Решението е правилно. Въз основа на правилно
установени факти първоинстанционният съд е направил обосновани и съответни на
материалния закон правни изводи, които се споделят на настоящата инстанция и
няма да бъдат преповтаряни.
Макар и съвсем лаконични, в съдебното решение са
налице мотиви, че актът за установяване на административно нарушение и
наказателното постановление съдържат задължителните реквизити по чл.42 и чл.57 ЗАНН и изрично е отбелязано, че са посочени датата и мястото на извършване на
нарушенията. В достатъчна степен ясен и аргументиран е изводът на районния съд,
че по безспорен начин е доказано извършването на нарушенията, в която насока са
налице официални документи, ползващи се с материална доказателствена сила,
която не е била оборена в съдебното производството при доказателствена тежест
за дружеството.
Впрочем това са и двете възражения на дружеството,
направени в жалбата до районния съд, поради което не се споделя касационното
възражение за съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Напротив,
районният съд е обсъдил и двете възражения на дружеството, както и е извършил
служебна проверка за законосъобразност на наказателното постановление, а
изводите му са напълно обосновани и подкрепени от събраните по делото писмени
доказателства.
Доколкото в административно-наказателната преписка се
съдържа пълномощно за адв. Диана Атанасова, на която са връчени АУАН и НП, и
покана за явяване в ТД Пловдив на НАП за съставяне на акт за установяване на
административно нарушение, недоказани са възраженията на касатора, че актът за
установяване на административно нарушение е съставен в негово отсъствие и не е
предявен на нарушителя.
Напълно се споделя изводът на районния съд за липса на
основания за приложение на чл.28 ЗАНН към настоящия казус, доколкото
нарушенията са 11, т.е., системни, които не разкриват по-ниска степен на
обществена опасност от типичните случаи на подобни нарушения.
Категорично не е налице нарушение на чл.18 ЗАНН, тъй
като единадесетте нарушения са описани самостоятелно и за всяко от тях е
определена самостоятелна имуществена санкция.
С оглед всичко изложено касационната инстанция намира,
че не са налице касационни основания по чл.348, ал.1 НПК и обжалваното решение
като допустимо, обосновано и правилно следва да се остави в сила. С оглед
изхода на делото и направеното от процесуалния представител на касатора искане
за присъждане разноски като основателно следва да се уважи и да бъде осъдено
дружеството да заплати на НАП сумата 80 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Затова и на основание чл.63 ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2 АПК Административен
съд Пловдив, ХХІІ касационен състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 260410
от 19.10.2020 г., постановено по а.н.д. № 1725 по описа на Пловдивския районен
съд за 2020 година.
ОСЪЖДА „ФЛП БОУВ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град Кърджали, бул. „България“ № 75, ет.2, офис
1, представлявано от управителя Ф.М., да заплати на Националната агенция по
приходите сумата 80 (осемдесет) лева, юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:
1.
2.