Р E Ш
Е Н И Е
№
............... / 02.10.2019 г.,
гр.
П.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – П.,
в проведеното на единадесети септември две хиляди и деветнадесета
година публично съдебно заседание, в състав:
Районен
съдия: Магдалена Татарева
при участието на секретаря Параскева Златанова разгледа докладваното от съдията гр.д. № 169/2017 г. по описа на съда
Производството е по чл. 75 ЗС
Предявен е от „Б.И.“ АД срещу „С.“ ЕООД и „Б.“ ООД иск с
правно основание чл. 75 за осъждане на ответниците да преустановят
противоправните си действия, с които се нарушава владението на ищеца върху
реална част от 4733 кв.м. от недвижим имот с №*****, находящ се в землишето на
гр. С.с ЕКАТТЕ 69835, целият с площ от 39733 кв.м. в местността ''Р.Д.'' по
картата за възстановена собственост за землището на гр. С., при съответните
граници, посочени в молбата като границите на реалната част от имота равна на
притежаваните от молителя идеални части от имота, са означени с червен щрих на
оригиналната скица, неразделна част от договор за разпределение ползването
между съсобствениците на имота от 12.04. 2010 г.
Исковата молба се основава на следните фактически
твърдения: ищецът твърди, че считано от 28.11.2005г. и до момента на подаване
на исковата молба-02.03.2017г. владее посочената реална част с площ от 4733
кв.м. Твърди се, че имотът е придобит от дружеството-ищец чрез покупко-продажба
от 28.11.2005г. и от тогава владее имота без прекъсване, явно и спокойно
упражнявайки над него пълна фактическа власт, като е налице непрекъснато
владение от „Б.И.“ АД повече от 6
месеца. В исковата молбата е цитиран нотариален акт за покупко-продажба №***,том
ІV,рег.№5338, дело №626/2005г. с който „В..“ АД е продало на „Б.И.“ АД целия производствен терен от 39733 кв.м. по
графични измерения, а по акт за държавна собственост *** кв.м., означен с №*****
в м. “Р.Д.“ по КВС за землището на гр. С., ведно със застроените в имота 18
броя сгради, подробно описани в нотариалния акт по вид, предназначение, година
на построяване, площ и продажна стойност, както и на стойността на земята, за
сумата от 153450лв. В исковата молба е посочен и втори нотариален акт за
покупко-продажба №**,том ІІ, рег.№2985, дело №251/2008г. от 06.06.2008г.
съгласно който „Б.И.“ АД продава на
купувача „Б.М.-С.“ АД гр.С.производствен терен от *** кв.м. означен с
кадастрален №***** в м.“Р.Д.“ по КВС ведно със застроените в имота 18броя
сгради/същите са описани и в предходния н.а./. Твърди се, че с договор от
12.04.2010г. е разпределено владението на имота между съсобствениците. Според
договора за разпределение ползването на недвижимия имот двустранно подписан от
страните, същите се споразумяват за разпределение ползването на съсобствения им
недвижим имот, като „Б.И.“ АД ще ползва частта от имота с площ от 4733кв.м.,
означена с червен щрих на скицата, неразделна част от договора, а „Б.М.-С.“ АД
ще ползва площта от *** кв.м. (останалата част от имота извън процесните
4733кв.м.) заедно със застроените върху тази площ сгради, подробно описани в
нотариалния акт за покупко-продажба (№**, том ІІ, рег.№ 2985, н.д.№251 от
06.06.2008г.). Уговорено е още, че „Б.М.-С.“ АД
дава съгласие на другия съсобственик или на „В.. Х.“ АД (акционер в „Б.М.-С.“
АД) да монтират в площта ползвана от „Б.И.“АД временни преместваеми съоръжения
(трошачна инсталация, хале метална конструкция, метална конструкция за склад и
други) необходими за преработка на суров фелдшпат от концесионно находище.
Уговорено е, че всеки от съсобствениците ще ползва своята част от имота без да
пречи на другата страна да упражнява правата си, като са определени изрично
самостоятелни отделни входове за достъп до частта ползвана от „Б.И.“ АД и до
частта ползвана от „Б.М.-С.“ АД. В исковата молба се твърди, че ищецът във
владяната от него реална част от имота винаги е извършвал производствена
дейност, продължаваща и до момента, като на място са монтирани производствена
трошачно-пресевна инсталация за преработка на суровина фелдшпат /пегматит/ и
специализирани едрогабаритни машини и съоръжения, използвани в производствената
дейност на „Б.И.“ АД, като част от съоръженията са собственост на „В.. Х.“ АД,
осъществяващо съвместна икономическа дейност с „Б.И.“ АД. Твърди се, че по
повод удължена концесия на „В.. Х.“ АД за находище за добив на пегматит „С.М.“
в землище гр.С., Община С.е издала на „Б.И.“
АД разрешение №39 от 22.11.2016г. за строеж на
„Производствена база за пегматит, съоръжения и складове към нея“ в процесния
поземлен имот. Твърди се, че към момента имотът е съсобствен между „Б.И.“ АД
(4733/39733 ид.ч.) и „С.“ ЕООД (с *** /39733 ид.ч.), като „С.“
ЕООД е придобило собствеността чрез търг на посочените по-горе *** кв.м. притежавани от „Б.М.-С.“ АД, обявено в
несъстоятелност и осребрена част от имуществото. Твърди се, че промяната в
собствеността е доказана от влязло в сила
на 19.12.2016г. и вписано постановление за възлагане от 13.07.2016г.
издадено от Окръжен съд-гр.Пазарджик на основание чл.717, б.“з“ от ТЗ. Твърди
се, че вечерта на 05.01.2017г. без предизвестие върху владяната от ищеца „Б.И.“АД
част от имота са се разположили униформени служители на охранителна фирма “Б.“ООД,
намиращи се в обекта 24 часа като преграждат входа и препятстват достъпа на
хора, автомобили и техника, като вместо това в обекта непрекъснато се
управляват превозни средства,собственост на трети лица и управлявани от
служители на „Б.“ ООД, като по този начин се препятства влизането в обекта и
достъпа на тежко-товарни автомобили до ключови производствени места в
обекта-силози, трошачка и други. В исковата молба се навеждат доводи, че на
05.01.2017г. синдикът на досегашния съсобственик “Б.М.–С.“ АД (несъстоятелност)
И.К. без да уведоми „Б.И.“ АД извършва
незаконосъобразен въвод във владение на другия съсобственик „С.“ ЕООД върху
тази част от имота, където е обектът с машините и съоръженията на молителя.
Счита, че въводът не е произвел правно действие по отношение на „Б.И.“ АД доколкото синдикът не е предприел действия по
отношение на намиращите се в обекта
техника, работници и представители на „Б.И.“ АД, нито е отправил уведомление, че ще извършва
такъв въвод срещу дружество-съсобственик
и/или искане за доброволно напускане на имота. Сочи се, че от ответника ''С.'' ЕООД
не са запалтени дължимите такси за прехвърляне на имота, поради което въвода се
явява незаконосъобразен. Твърди се, че „Б.И.“ АД продължава да владее и да ползва посочената
реална част от имота, но среща практически непреодолими затруднения от страна
на двамата ответника. Твърди, че служителите на фирма „Б.“ ООД са се
разположили на входа към обекта по указания на първия ответник с цел
ограничаване достъпа на хора, автомобили и техника до имота през входа и че
такава пречка фактически е реализирана същата вечер. Счита, че поведението на
ответниците е в посока да бъде спряна производствената дейност и причиняване на
ежедневни и значителни по размер вреди като се твърди, че се извършва
недопустима икономическа принуда на
дружеството. Моли се да се постанови решение, с което да се уважи предявеният
иск.
В законоустановения срок ответникът „С.“ ЕООД представя писмен отговор на исковата молба, в
който сочи, че предявеният иск е недопустим, тъй като разпоредбата на чл. 717
„л“ ТЗ сочи, че не може да се защитава с владелчески иск, а с иск за
собственост трето лице намиращо се в имота срещу което е извършен въвод във
владение. Сочи се освен това, че дори и да е допустим предявеният иск той се
явява неоснователен, тъй като не е налице едно от предпоставките за уважаване
на владелческия иск, а именно да е налице владение продължило повече от 6
месеца. Сочи се, че процесната част не е обособена, а недвижимият имот е един.
Твърди се, че ищцовото дружество е преустановило производствената си дейност
към дата на продажбата, за което сочат и прекратените трудови договори. Сочи
се, че от представените към отговора на исковата молба скици се установява, че
единствен собственик на процесния имот е „Б.М.-С.“ АД, като няма данни за
наличие на съсобственост в имота. Това не се установява и от проведения търг по
реда на ТЗ. Излага се, че представения договор за разпределение правото на ползване
от 12.04.2010 г. е антидатиран и с невярно съдържание, като е оспорена датата
му на съставяне, като се сочи, че представеното копие от договор с нотариална
заверка от 18.11.2016 г. е доказателство, че договорът е антидатиран. че договорът не е вписан в имотния регистър; че
този документ не е бил част от документацията на „ Б.М.–С.”АД и ако е
съществувал е следвало да бъде предаден
на синдика съгласно чл.658 ал.1 т.4 от ТЗ след откриване на
производството по несъстоятелност през м.април 2011г., с последващо
прекратяване на договора. Твърди се, че ако такъв документ е бил наличен, то
тази информация не би била пропусната от синдика да бъде съобщена на
потенциалните купувачи, нито че съдът би одобрил продажбата с определение от
20.05.2016г. по т.д.№66/2010г.,при изрично записване, че имотът е съсобствен.
Излагат се и доводи, че договорът от 12.04.2010г. е с невярно съдържание, които
съдът не намира за нужно да излага, доколкото предмет на спора не е
основателността или неоснователността на заявената искова претенция, а нейната
допустимост. Твърди се, че между „С.“
ЕООД и втория ответник „Б.“ ООД е сключен договор за охрана на закупения
недвижим имот, сгради и съоръжения, като са неоснователни твърденията по
отношение незаконосъобразност на извършения въвод на владение. Моли се да се
отхвърли предявения иск.
В законоустановения срок ответникът „Б.“ ООД представя писмен отговор на исковата молба, в
който сочи, че дружеството предоставя
охранителни услуги на „С.” ЕООД по охрана и осигуряване на
пропускателен режим в ПИ№***** по силата на договор от
16.12.2016г.и анекс към него, поради което не е надлежна страна в процеса,че в
случая е налице хипотезата на чл.359 от ГПК и ищецът не може да предяви
владелчески иск, ако е предявил преди това иск за собственост, какъвто
представлявал иска за делба (гр.д.№11/2017г.); че „С.“ ЕООД е придобило имота
по влязло в сила постановление за възлагане и извършен въвод във владение от
синдика от 05.01.2017г. като се намира в имота на правно основание, както и че
ищецът има качеството на трето лице при извършения въвод, което може да се
брани само с иск за собственост.Моли да се отхвърли исковата претенция
Съдът, като съобрази доводите на страните и
събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Районен съд-П. е сезиран с иск с правно основание
чл. 75 ЗС с който се иска да се осъдят ответниците да преустановят
незаконосъобразните си действия, които смущават владението на ищеца върху
реална част от недвижим имот представляваща част от от 4733 кв.м. от недвижим имот с №*****, находящ се в землишето на гр. С.с ЕКАТТЕ
69835, целият с площ от 39733 кв.м. в местността ''Р.Д.'' по картата за
възстановена собственост за землището на гр. С., при съответните граници,
посочени в молбата като границите на реалната част от имота равна на
притежаваните от молителя идеални части от имота, са означени с червен щрих на
оригиналната скица, неразделна част от договор за разпределение ползването
между „Б.М.С.“ АД и ''Б.и.'' АД на
имота от 12.04.2010г., които действия се изразяват в разполагане на входа на обособената част на
физически лица и превозни средства и препятстване чрез тях достъпа на ищеца.
Видно от данните по делото е издадено Постановление за възлагане от 13.07.2016 г. по т.д. № ******г. по описа
на Окръжен съд- Пазарджик (влязло в сила), с което процесният имот е възложен
на обявеното за купувач търговско дружество „С.“ ЕООД в производство по
несъстоятелност на търговско дружество „Б.М.С.“ АД, след извършена продажба по
реда на чл. 717в ТЗ. Съгласно разпоредбата на чл. 717л, ал. 3 ТЗ купувачът се
въвежда във владение на имущественото право от синдика въз основа на влязло в
сила постановление от съд за възлагане, какъв е настоящият случай. Съгласно
разпоредбата на ал. 3 на същия член въвода се извършва срещу всяко лице, което
се намира във владение на имущественото право, като е посочено, че това лице
може да се брани само с иск за собственост. Доколкото настоящото
производство е по защита на нарушено владение част от фактическия състав за
уважаване на предявения иск не е установяване на кого принадлежи правото на
собственост на процесния имот, поради което не се изисква да се навеждат такива
доводи в исковата молба, като изрично разпоредба на чл. 357, ал. 2 ГПК
предвижда, че документите удостоверяващи правото на собственост се вземат
предвид само доколкото установяват факта на владението. Ето защо без правно
значение за спора се явяват наведените от ищеца доводи за наличието на право на
собственост (съсобственост) върху процесната реална част. В този ред на мисли
следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 717л, ал. 3 ТЗ не прави
разграничение между качеството на третото лице намерено в имота – съсобственик
или трето лице. Законодателят е предвидил специален ред за защита на всички
трети лица намерени в имота предмет на публичната продан. Освен това, действително
съгласно чл. 621 от ТЗ,
доколкото в частта за несъстоятелността няма особени разпоредби, прилагат се
съответно разпоредбите на ГПК, които разпоредби на ГПК намират приложение само
в случаите на констатирана от съда празнота при уреждане на конкретната
материя, каквато празнота в случая не е налице, тъй като в чл. 717л, ал.
3 ТЗ е предвидена, съобразена и със спецификата на производството по
несъстоятелността, изрична защита на трети лица (всяко лице) само по исков ред
чрез иск за собственост. В конкретния случай видно от твърденията изложени в
исковата молба и петитума на същата е предявен иск с правно основание чл. 75 ЗС
– посесорен иск, с който се търси защита на едно фактическо състояние, каквото
е владението, а не е предявен иск за защита на собственост. Поради тези съждения настоящия съдебен състав
е приел предявения иск за процесуално недопустим и с определение постановено в
о.с.з. проведено по делото на 09.07.2018 г. е прекратил производството по
делото, като е цитирана практика в този смисъл - Определение 1962 от
27.10.2011г. по в.гр.д. 3381/2011 на САС, и Определение 21308/14.09.2016 СГС по
в.гр.д.10984/2016 г. на СГС. Определението на Районен съд – П., с което е
прекратено производството е обжалвано от ищеца, на основание което с Определение № 661 от 20.12.2018 г.
постановено по в.ч.гр.д. № 732/2018 г. по описа на Окръжен съд- Пазарджик, са
дадени задължителни за настоящата инстанция указания за продължаване на
съдопроизвдостветните действия по делото, като е отменено прекратителното
определение. На основание задължителните за настоящия състав указания Районен
съд – П. е продължил съдопроизводствените действия като е провел съдебно дирене.
В процеса на съдебно дирене са събрани следните
писмени доказателства, относими към предмета на доказване –
постановление за възлагане по чл. 717з ТЗ, нотариални актове, договор за
разпределяне на ползването от 12.04.2010г., описи (приемно-предавателни
протоколи) за предаване на документи, справки от НАП за вписани трудови
договори, договор за наем от 07.12.2015 г., нотариална покана за прекратяване
на договора за наем, протоколи от 15.09.2016 г. и 03.11.2016 г., протокол за
предупреждение от ****г. на М.Н., както и гласни доказателствени средства чрез
разпит на свидетели: Г. П.Р., Л.А.К., И.Л.К., А. Й. К. и М.Д.Т..
Искът с правно основание чл. 75 ЗЗД предявен от „Б.И.“ АД срещу „С.“ ЕООД и „Б.“ ООД е подаден в 6-месечни преклузивен срок от дата на извършване на
твърдяното нарушение ***г.
За да бъде уважен предявеният иск с правно
основание чл. 75 ЗС в процеса на доказване при условията на пълно и главно
доказване следва да бъдат установени следните материалноправни предпоставки:
ищецът следва да установи, че е владелец и че владението му е продължило поне 6
месеца непрекъснато преди твърдяното нарушение и ответниците са нарушили
владението чрез действията посочени в исковата молба, а именно: разполагане на
входа и на територията на тази обособена част физически лица и превозни
средства препятстващи чрез тях достъпа на ищеца, вкл. служителите, автомобилите
и техниката на ищеца до посочената реална част на имота и находящите се в нея техника и съоръжения.
С посесрония иск по чл. 75 ЗС
се търси защита на владението, като в това производства правото на собственост
не се изследва. Защита се търси единствено по отношение на едно фактическо
отношение- упражняването на владение, като законодателят не поставя изискване
какво следва да е владението- добросъвестно или недобросъвестно, правомерно или
неправомерно. В производството по исковете с правно основание чл. 75 ЗС се
прилагат особените правила уредени в гл. XXX ГПК, като съдът изследва единствено фактите – имало ли е владение и
нарушено ли е то, доколкото в това производство се дава защита на фактическите
отношения по повод конкретна вещ, а не на вещното право относно тази вещ.
Ищецът следва да установи наличие на самия факт на упражняване на фактическа
власт, за да се ползва със защита срещу всяко неправомерно посегателство,
включително и от страна на лице претендиращо да има право да владее или държи
имота за титуляра на правото на собственост върху същия. Както бе посочено по
–горе, в производството по исковете по чл. 75 ЗС ищецът следва да установи
факта на осъществяване на владението и факта на нарушаването му, като другите
права на страните (като правото на собственост) не подлежат на
изследване в това производство.
Разпоредбата на чл. 357, ал. 2 ГПК изрично предвижда, че документите удостоверяващи правото на собственост се
вземат предвид само доколкото установяват факта на владеене. В конкретния
случай като доказателства по делото са представени два нотариални акта - Нотариален акт за покупко-продажба №***,том ІV,рег.№5338,
дело №626/2005г., в който е обективиран договор за покупко-продажба между „В..“
АД – продавач и „Б.И.“ АД -купувач, с обект производствен терен от 39733 кв.м.
по графични измерения, а по акт за държавна собственост ***00кв.м., означен с №*****
в м. “Р.Д.“ по КВС за землището на гр. С., ведно със застроените в имота 18
броя сгради, подробно описани в нотариалния акт по вид, предназначение, година
на построяване, площ и продажна стойност и втори нотариален акт за
покупко-продажба №**,том ІІ, рег.№2985, дело №251/2008г. от 06.06.2008г., в
който е обективиран договор за покупко-продажба между „Б.И.“ АД – продавач и „Б.М.-С.“
АД-купувач с обект производствен терен от ***00кв.м. означен с кадастрален №*****
в м.“Р.Д.“ по КВС ведно със застроените в имота 18броя сгради/същите са описани
и в предходния н.а./. Съдът не споделя доводите на ищеца, че видно от
посочените нотариални актове върху процесния имот е възникнала съсобственост
между ищеца и „Б.М.-С.“ АД – в несъстоятелност. Това е така, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 20 ЗЗД
съдът тълкува договора издирвайки действителната обща воля на страните;
тълкувайки отделните уговорки във връзка едни с други и всяка една в смисъла,
който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в
практиката и добросъвестността. Когато договорните клаузи са неясни, съдът ги
тълкува, изхождайки не само от буквалния смисъл на текста, а от смисъла,
следващ от общия разум на изявлението; доколко буквалният текст изразява
действителната обща воля на страните. В конкретния случай и в двата нотариални
акта, в които са обективирани договорите за покупко-продажба е посочено, е че обект
на договора е недвижим имот с номер № ***** по КВС на гр. С., местността „Р.Д.“,
като не се установява волята на страните да е била обект на втория договор за покупко-продажба
да е част от имота (обособена, реална част). От уговорките обективирани и в
двата нотариални акта следва да се направи извод, че обект на договорите за
покупко- продажба е била и процесната реална част от имот № ***** по КВС
на гр. С., тъй като няма изрично посочване, че обект на договора за
покупко-продажба е част от имот№ ***** по КВС на гр. С., то следва да се
приеме, че обект на договора е целият имот, т.е. когато изрично не е посочено,
че се продава част, следва да се приеме, че се продава цялото. Освен това и в
двата нотариални акта имотът обект на сделката е индивидуализиран чрез
посочване на неговия номер по КВС, местонахождение и граници, като площта не
е индивидуализиращ белег на имота. В този ред мисли основателни се явяват
доводите на ответника за липсата на съсобственост/собственост върху процесния
имот от ищеца „Б.и.“ АД, както и доводите по отношение липсата на вписване на
факта на собственост притежавана от ищеца в съответните публични регистри,
както и отбелязването на титуляра на собственост върху процесния имот. Ето защо
от представените по делото доказателства за собственост не следва да се направи
извод за наличие на владение от ищеца 6 месеца преди извършване на твърдяното
нарушение.
По отношение на гласните доказателства:
При разпита си свидетел Р. заявява, че от 2001 г.
до 2008-20019 г. бил служител на ищеца, като сочи че през 2008г. или 2009 г.
бил презначен във „В.. Х.“ АД, въпреки че продължил да полага труд за „Б.и.“АД.
Свидетелят сочи, че за ищецът полагали труд и други служители, които били на
трудов договор към „Б.и.“ АД. Свидетелят твърди, че ищцовото дружество
осъществява постоянно дейност, като произвежда фелшпад, която дейност се
осъществява върху процесната реална част от имота находящ се в землището на гр.
С.. Р. заявява, че целият имот бил охраняван от различни охранителни фирми
последните 2 години, вкл. и реалната
част върху която са разположени машините на ищеца. Ценени съобразно
разпоредбата на чл. 172 ГПК съдът дава вяра на показанията на свидетеля.
При разпита си свидетел К. дава подробна
информация по отношение на промяната в собствеността на имот № *****, в м. „Р.Д.“,
гр. С., като заявява, че „Б.и.“ АД извършва своята дейност от 2008 г. в
процесната реална част от имота, като там е монтирана и трошачна иснталация на
дружеството, с която осъществява дейността си. Свидетелят заявява, че на 05.01
вечерта, докато същата се е намирала в обект на ищеца, тъй като била
пълномощник на ищеца, който обект бил находящ се в процесната реална част кола
на втория ответник „Б.“ ООД е препречила пътят към входа на ищцовото дружество,
като по този начин е пречело на техниката на ищеца и силозите на ищеца, като по
този начин се е пречило на работата на ищеца. Свидетелката сочи, че при
предаване на документите на дружеството в несъстоятелност на синдика на *****г.
в описа са записани само счетоводните книги, които са предадени, като в описа
липсва нотариалния акт за собственост върху процесния имот, както и договора за
разпределение от 12.04.2010 г., тъй като същият се пазел заедно с нотариалния
акт. Ценени съобразно разпоредбата на чл. 172 ГПК съдът не дава вяра на
показанията на св. К. в частта по отношение на предаване на договора за
разпределение на ползване от 12.04.2010 г. на синдика К., както и по отношение
осъществяване дейността на ищеца в процесната реална част, тъй като тези факти
се оборва от събраните по делото доказателства. Освен това св. К. се явява
свързано по отношение на ищеца лице по см. на параграф 1 ТЗ. В останалата част по
отношение на събитията от ***г. съдът кредитира показанията на св. К., тъй като
същите се, подкрепят от останалия събран по делото доказателствен материал.
При разпита си свидетел К. заявява, че е действащ
синдик на „Б.М.- С.“ АД- в несъстоятелност, поради което е участвал при
извършване на въвода. Сочи, че първоначално се направило опит за въвод на
27.12.2016 г., когато полицията отказала съдействие. На ***г. се направил въвод
със съдействие на полицията, като при извършване на въвода присъствали
представители на „Б.“ ООД, полицаи, св. К., Г.С., работници, представител на „С.“.
Свидетелят сочи, че въводът е извършен по скица от 27.12.2016 г. издадена от
ОСЗ гр. П.. Свидетелят сочи, че договорът за разпределяне на ползването от
12.04.2010 г. не му е предаден в документацията на дружеството. К. твърди, че
при извършване на въвода на ***г. не е имало конфликти. Свидетелят сочи, че
въводът е извършен в рамките на имота, така както е посочен в скицата, като там
където е липсвала ограда на имота е поставена лента. При разпита си свидетел К.
заявява, че в източната част на имота, където е имало товарен портал при въвода
е имало новопостроена сграда, в която свидетелят не е влизал и не знае за какво
се ползва. Ценени съобразно правилата на чл. 172 ГПК съдът кредитира
показанията на този свидетел, същите са последователни, взаимно непротиворечиви
и се подкрепят от останалия събран по делото доказателствен материал.
При разпита си свидетел К. заявява, че е бил
синдик на „Б.М.С.“ АД – в
несъстоятелност за периода от 04.04.2011 г. до края на м. Януари 2013 г., като
на *****г. предал документацията на следващия синдик. Свидетелят сочи, че
докато бил синдик посещавал процесния имот, като сочи, че е имало един
официален вход близо до шосето с караулка и втори портал, който бил затворен, който бил наричан
от работниците „товарния портал“. Свидетелят сочи, че две от машините за
производствения процес били отвън оградата, близо до нея, но отвън. Свидетелят
сочи, че средата на август 2011 г. в имота ищецът установил временно владение
върху имота, което в последствие било прекратено от свидетеля в качеството му
на синдик с помощта на полицията. Тогава била наета и охранителна фирма „Р.С.“
ООД. Свидетелят сочи, че цялата документация на дружеството била предадена от
св. К. по опис, като същата подписала всеки документ, които предала на синдика.
Свидетел К. сочи, че процесния договор от 12.04.2010 г. видял за пръв път
есента на 2017 г. по т.д. № ******г. по описа на Окръжен съд- Пазарджик, като
твърди, че в качеството му на синдик би го прекратил незабавно, ако е бил
запознат със съдържанието му. Свидетелят сочи, че представители на „Б.“ ООД са присъствали при опита за извършване на
въвод на 27.12.2016 г., когато и той е присъствал. Ценени съобразно правилата
на чл. 172 ГПК съдът кредитира показанията на този свидетел, същите са
последователни, взаимно непротиворечиви и се подкрепят от останалия събран по
делото доказателствен материал.
При разпита си свидетел Т. сочи, че в качеството
му на Началник участък гр. С.към РУ П. на 27.12.2016 г. присъствал при опита за
въвод във владение, като имало конфликти между присъстващите лица. Свидетелят
сочи, че на ***г, също е присъствал, като тогава синдикът К. с колчета очертал
района, в който следвало да се осъществи въвода и сложил лента. Свидетелят
сочи, че обстановката била напрегната. Ценени съобразно правилата на чл. 172 ГПК съдът кредитира показанията на този свидетел, същите са последователни,
взаимно непротиворечиви и житейски логични.
По делото са представени описи за предаване на
документи на „Б.М.- С.“ АД за периода от *****г. до *****г., находящи се от л.
256 до л. 276, том първи от първоинстанционното производство, от които се
установява, че договорът за разпределение на ползването от 12.04.2010 г. не е
бил предаван на първия назначен синдик, както и на последващите синдици, т.к.
не присъства в посочените описи. Ищецът е оспорил авторството на посочените
документи, като е назначена съдебно-графологична експертиза, от заключението на
която се установява, че подписите положени за предал и приел върху описи на
документи находащи се на л. 256, 257, 258 и 259 от делото, том първи са
положени от лицата сочени за автори.
Ценена съобразно правилата на чл. 202 ГПК съдът дава вяра на
заключението на вещото лице, тъй като вещото лице подробно обясни начина, по
който е достигнал до изводите изложени в заключението и обосновано отговори на
всички въпроси поставени от страните в о.с.з. За пълнота на изложението следва
да се посочи, че заключението е непълно, доколкото не е дало отговор на всички
поставени от съда въпроси, но в при изслушване на същата не е направено искане
от страна за допълнителна експертиза, а само за повторна такава, видно от
протокол от проведено о.с.з. на 11.09.2019 г.
По делото е представен договор
за разпределяне на ползването на недвижим имот (процесния имот) от 12.04.2010
г. сключен между „Б.и.“ АД и „Б.М.С.‘ АД и двете дружества представлявани от Г.С.,
с нотариална заверка от 18.11.2016 г. на Нотариус Н.М.-Т.с рег. № 471.
В срок е направено оспорване от
ответника „С.“ ЕООД по отношение датата на документа. Разпоредбата на чл. 181 ГПК предвижда случаите когато частен документът има достоверна дата за трети
лица, като практиката на ВКС е
константна кои лица са „трети” по смисъла на разпоредбата. В Решение № 17 от
13.06.2019 г. по т. д. № 1104/2018 г. на Първо т.о., ВКС е посочено, че „трето
лице” по смисъла на чл. 181, ал.1 ГПК е неучаствало в съставянето на документа
лице, което би могло да бъде увредено от неговото антидатиране. Когато се касае
за договори, сключени в обикновена писмена форма, такъв документ е частен и се
ползва с доказателствена сила само по отношение на авторството му. Той не
доказва нито фактите, които са предмет на направеното изявление, нито датата и
мястото на съставянето на документа. Тъй като частните документи не се ползват
с обвързваща материална доказателствена сила, ако бъдат оспорени удостоверените
от тях факти, последните подлежат на доказване по общите правила на ГПК, при
пълно и главно доказване. По отношение дата на съставяне на договора за
разпределение са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на
свидетелите К. и К.. За установяване на този факт са събрани и писмени
доказателства - описи за предаване на документи на „Б.М.- С.“ АД за периода от *****г.
до *****г., находящи се от л. 256 до л. 276, том първи от първоинстанционното
производство, от които се установява, че договорът за разпределение на
ползването от 12.04.2010 г. не е бил предаван на първия назначен синдик, както
и на последващите синдици, т.к. не присъства в посочените описи. Съдът намира,
че от събраните по делото доказателства не се установява по безспорен начин, че
договорът за разпределяне на ползването е съставен действително на 12.04.2010г.
– същият не е включен в описите на документи, които са предадени от
представителя на дружеството в несъстоятелност на синдика, а в последствие и
между синдиците, от показанията на свидетелите К. и К. не се установява, в
качеството им на синдици да са били запознати с посочения договор – същият да
им е бил известен. Всичко това води до извода, че не бе доказано в условията на
пълно и главно доказване фактът на съставяне на договора преди 18.11.2016 г.-
датата на нотариалната заверка, поради което от посоченото писмено
доказателство не се установява, наличието на владение от ищеца.
По делото е приложен договор за
наем от 07.12.2015 г. сключен между „Б.М.- С.“ АД – в несъстоятелност действащи
чрез синдика С.Ж. и „В.. Х.“АД действаш чрез изп. директор Г.С., по силата на
който на „В.. Х.“АД е предадено за временно и възмездно ползване недвижим имот
находящ се в м. „Р.Д.“ гр. С., включващ терен с площ от ***0 кв.м. и номер *****
по КВС на гр. С.за наемна цена в размер на 4500 лв. месечно. Съдът намира, че обект
на договора е целият недвижим имот ведно с процесната част. Това е така, тъй
като както бе посочено по-горе съгласно разпоредбата на чл. 20 ЗЗД съдът
тълкува договора издирвайки действителната обща воля на страните; тълкувайки
отделните уговорки във връзка едни с други и всяка една в смисъла, който
произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и
добросъвестността. В конкретния случай страните са посочили, че договорът за
наем се сключва за недвижим имот с номер № ***** по КВС на гр. С., местността „Р.Д.“,
като не се установява волята на страните да е била обект на договора за наем да
е част от имота (обособена, реална част), тъй като това не е изрично посочено
от страните по договора, тази част не е обособен а с граници, т.е. следва да се направи извод, че обект на
договора за наем, отново, е била и процесната реална част от имот номер № ***** по КВС на гр. С., като част от
целия имот, по отношение на който е сключен договора за наем, освен това както
бе посочено и по-горе площта не е индивидуализиращ белег на имота. Посоченият
договор е прекратен м. септември 2016 г., видно от нотариална покана до „В.. Х.“
АД, приложена по делото л.131, том втори от първоинстанционното производство,
като видно от представените по делото протоколи от 15.09.2016 г. и 03.11.2016
г. дружеството наемател не е предал държането на процесния имот на наемодателя.
Тук е мястото да се посочи, че
юридическото лице изразява волята си и извършва правни действия чрез своите
органи, то се представлява от посочения управителен орган. Както е прието и в Тълкувателно решение № 3 от 15.11.2013 год.
по т. д. № /2013 год. на ОСГТК на ВКС органите на юридическото лице са
средство, чрез което волята му се формира и изразява, както и че, волята на
органите се обявява за воля на юридическото лице, а действията им – за негови
действия. В конкретния случай
представляващ „В.. Х.“ АД и ищецът „Б.и.“ АД е едно и също лице- Г.С., т.е. и
двете търговски дружества волеизявляват чрез лицето С.. По делото се събраха
доказателства, че С. е държал процесния имот в качеството си на наемател по
силата на представения по делото договор за наем от 07.12.2015 г., но не се
събраха доказателства това държане да е превърнато във владение, което владение
е манифестирано и да е осъществявано от С. в качеството му на представляваш
ищцовото дружество, а не в качеството му
на представляващ наемателя –„В.. Х.“ АД. По делото не се доказа наличие
на владение на процесната част от имота непрекъснато повече от шест месеца
преди предявяване на иска. От събраните по делото доказателства не се
установява при условията на пълно и главно доказване, че 6 месеца преди извършване
на твърдяното нарушение фактическата власт е упражнявана от ищеца „Б.и.“ АД
чрез представляващия Г.С., а не от „В.. Х.“АД чрез представляващия Г.С., което дружество
е имало правно основание да държи имота по силата на сключения договор за наем.
От представения по делото протокол за предупреждение на М.Н.от ****г. (л. 157,
том първи от делото) се установява, че на процесния имота са се намирали
служители именно на „В.. Х.“ АД, в този смисъл са и показанията на св. Р.,
който заяви че полагал труд по трудов договор сключен именно с „В.. Х.“АД.
Ето защо дори и да е било
налице владение от ищеца върху процесната реална част, то същото не се е
осъществявало непрекъснато в шест месечен срок преди извършване на твърдяното
нарушение – ***г.. Владението е било прекъснато видно от цитирания договор за
наем, по който страна е свързано на ищеца лице (параграф 1, т. 5, допълнителни разпоредби на ТЗ).
За пълнота на изложението
следва да се посочи, че останалите събрани писмени доказателства са неотносими
към предмета на спора поради следното:
От представена по делото
справка от НАП на л. 245-248 вкл. от том първи се установява, че към дата ***г.,
че е имало наети служители по трудов договор към ищцовото търговско дружество,
но не се установява тяхната месторабота.
По делото са представени 3 бр.
заповеди издадени от синдика на „Б.М.С.“
АД- в несъстоятелност към „Р.С.“ през 2011 г., които заповеди са оспорени като
неистински документи – оспорено е тяхното авторство. Съдът счита, че не следва
да ги обсъжда, доколкото те касаят период много преди процесния – доколкото по
делото ищецът следва да докаже, че е владял процесната реална част 6 месеца
преди твърдяното нарушение, т.е. следва да се докаже владение от средата на
2016 г. до краят й, поради което е правноирелевантно осъществяването на достъп
до процесния имот през 2011 г.
Не следва да се обсъждат представените
по делото меморандуми и договори между „В.. Х.“ АД и ищецът, доколкото на първо
място същите представляват договори между свързани лица, а освен това са неотносими
към предмета на доказване, доколкото от съдържанието им не може да се обоснове
извод, че ищецът е владял процесната част към 2016 г.
Не следва да обсъжда останалите
събрани по делото доказателства, доколкото същите се явяват неотносими към
предмета на спора- решение на Районен съд – П. постановено в производство по делба,
съдебно-техническа експертиза допусната по друго дело, копия от съдебна
практика, копия от актове на Окръжен съд- Пазарджик постановено в
производството по несъстоятелност, оценителен доклад на имущество на дружество
в производство по несъстоятелност, констативен протокол от 07.07.2017 г, и
много др.
Предвид всичко гореизложено
настоящият съдебен състав счита, че не е налице първата материално правна
предпоставка за уважаване на предявения иск – доколкото не е налице владение от
ищеца в продължение на 6 месеца преди извършване на твърдяното нарушение, което
владение да е доказано при условията на пълно и главно доказване от ищеца. Доколкото не се установи наличието на първата
материалноправна предпоставка съдът намира, че не следва да обсъжда наличието
на следващите.
По отношение на разноските:
При този изхода на делото, и на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответниците сторените по
делото разноски. Ответникът „С.“ ЕООД е представил списък на разноски по см. на
чл. 80 ГПК, в които са включени разноски за един адвокат в размер на 3600лв.,
145 –разноски за вещи лица и 30 лв. – разноски за документи. Доколкото искането
е своевременно направено и са представени доказателства, че разноските са
реално сторени – договор за правна защита и съдействие находящ се на л. 240,
тим първи от делото, то следва да се уважи искането за присъждане на сумата в
размер на в размер на 3600 лв., 145
–разноски за вещи лица. Не следва да се уважава искането за присъждане на
разноски в размер на още 30 лв. за документи доколкото същото не е
конкретизирано.
В преклузивния срок е направено възражение от
ищеца по чл. 78, ал. 5 ГПК по отношение размера на адвокатското възнаграждение,
което се явява частично основателно. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, когато заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна
и фактическа сложност на делото, съдът може да присъди по-нисък размер на
разноските в тази част, но не по- малко от минималния определен размер
съобразно чл. 34, ал. 1 Закона за адвокатурата във вр. с Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, който в
конкретния случай съобразно чл. 7, ал. 5 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредбата е в размер на 600 лв.
Съгласно трайно установената
съдебна практика правната сложност е предпоставена от броя и основанието на
исковете, вида и обхвата на противопоставените възражения на ответника,
съдържанието и броя на въведените в спора факти и обстоятелства от всяка от
страните, правните институти, приложими при разрешаването на спора, относима
задължителна съдебна практика, а фактическата – от необходимите за доказване и
обосноваване тезите на страните процесуални действия, в съответствие с
въведените за относими факти и обстоятелства, вкл. необходимите за преодоляване
защитата на противната страна процесуални действия и продължителността на
производството. В конкретният случай, настоящият съдебен състав счита, че
делото се отличава с по -висока фактическа и правна сложност от тази за
съответния вид дела, по делото са проведени множество открити съдебни
заседания, събран е голям обем доказателствен материал – писмени и гласни
доказаелствени средства, допуснати и изслушани са две съдебни експертизи. Освен
това спорните между страните факти и обстоятелства са изключително много на
брои. Ето защо фактически осъществилите се, необходими процесуални действия,
наред с изначално очакваното съдържание на правния спор, с оглед предмета му и
основанието на иска, както и съдържанието на защитата в съответната фаза на
съдебното производство обосновават извода за присъждане на адвокатски хонорар
три пъти над предвидения в Наредбата № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, но не и претендирания размер от 3600
лева, който е шест пъти над предвидения минимален размер в Наредбата. Ето защо
настоящият съдебен състав счита, че на ищеца следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение в размер на 1800 лв.
Предвид изложеното ищецът следва
да бъде осъден да заплати на ответника „С.“ ЕООД сумата в размер на 1945,00 лв.
– представляваща разноски направени пред настоящата инстанция, от които 1800
лв. – възнаграждение за един адвокат и
145,00 лв.- разноски за вещи лица, доколкото същите са своевременно поискани,
като са представени доказателства, че са реално сторени.
Ответникът „Б.“ ООД не е направил своевременно
искане заа присъждане на разноски по делото, поради което такива не следва да
му се присъждат.
Мотивиран от изложеното, Районен съд – П.
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Б.и.“ АД
ЕИК:******* със седалище и адрес на управление:***, иск с правно основание чл.
75 ЗС срещу „С.“ ЕООД ЕИК: *********,със
седалище и адрес на управление:*** и „Б.“ ООД ЕИК : ********* със
седалище и адрес на управление ***, с който е отправено искане да се осъдят
ответниците да преустановят действията си, с които се нарушава владението на „Б.и.“
АД върху реална част на недвижим имот представляващ реална част от 4733 кв.м.
от недвижим имот с №*****, находящ се в землището на гр. С.с ЕКАТТЕ 69835,
целият с площ от 39733 кв.м. в местността „Р.Д.“ по картата за възстановено
собственост за землището на гр. С., при граници, посочени в молбата като
границите на реалната част от имота равна на притежаваните от молителя идеални
части от имота, са означени с червен щрих на оригиналната скица, неразделна
част от договор за разпределение ползването между съсобствениците на имота от
12.04. 2010 г., които противоправни действия се изразяват в разполагане на
входа на обособената част на физически лица и превозни средства и препятстване
чрез тях достъпа на ищеца.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „Б.и.“ АД ЕИК: 11253247
да заплати на „С.“ ЕООД ЕИК: *********
сумата в размер на 1945 лв.
– представляваща разноски направени пред настоящата инстанция.
Решението
подлежи на обжалване, с въззивна жалба, в двуседмичен срок от съобщаването му
на сраните, пред Окръжен съд – Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: