Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.
София, 29.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ – БРАЧНИ СЪСТАВИ, І-ви въззивен брачен състав,
в публично съдебно заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ ХАСЪМСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯАЛЕКСАНДРОВА ТАНЯ КАНДИЛОВА
при секретаря Нели Първанова, като разгледа докладваното от
съдия Е. Александрова въззивно гражданско дело № 12789 по описа за 2020 г., и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл.258-273 ГПК.
Образувано е по жалба на Е.Т.Д. срещу Решение №20227952/17.10.2020г.,
постановено по гр.дело №14131/2020г. по описа на Софийски районен съд, III ГО, 158-ми състав.
В жалбата се твърди, че решението е необосновано, неправилно
и постановено при липса на доказателства за осъществено домашно насилие от Е.Т.Д.
над нейната братовчедка Х.Г.М., както и че съдебният акт е изпълнен с непреодолимо
вътрешно противоречие, като са изложени подробни съображения за това.
Въззивницата моли да се отмени обжалваното решение, като се постанови
съдебен акт, с който да бъде отхвърлена молбата на Х.Г.М. за издаване заповед
за защита от домашно насилие като неоснователна и недоказана. При евентуалното
уважаване на въззивната жалба, се моли да бъде
обезсилена издадената от СРС заповед за защита по гр.дело №14131/2020г. по
описа на 158-ми състав при Софийския районен съд, поради отпадане на
обезпечителната й нужда.
Заявено е присъждане на разноски в първоинстанционното
и въззивното производство.
Въззиваемата страна Х.Г.М. оспорва въззивната
жалба и моли за оставянето й без уважение. Претендира разноски.
Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 ЗЗДН от ответницата в първоинстанционното
производство, имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 ГПК, вр. чл. 17 ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт.
Делото пред първата инстанция е образувано по молба на Х.Г.М.
срещу нейната братовчедка Е.Т.Д. – за
защита от домашно насилие, извършено 23.03.2020 г., описано в молбата от 31.03.2020
г.
С Решение №20227952/17.10.2020г., постановено по гр.д.
№14131/2020г. по описа на Софийски районен съд, III
ГО, 158-ми състав, е издадена заповед, на основание чл.
15, ал. 2 ЗЗДН, на Х.Г.М. срещу Е.Т.Д., като е задължена, на основание чл. 5,
ал. 1, т. 1 ЗЗДН, Е.Т.Д. да се въздържа от извършване на домашно насилие по
отношение на Х.Г.М.; предупредена е Е.Т.Д.,
че при констатирано от полицейските органи неизпълнение на заповедта, ще бъде
задържана и предадена на прокуратурата, като неизпълнението на заповедта
представлява престъпление по чл.296, ал.1 от Наказателния кодекс; постановено
е, че заповедта за защита подлежи на незабавно изпълнение (чл.20 ЗЗДН); наложена е, на основание чл. 5,
ал. 3 ЗЗДН, на Е.Т.Д., глоба в размер на 200,00 лв.; осъдена е, на основание
чл.11, ал.2 ЗЗДН, Е.Т.Д. да заплати на Х.Г.М. сума в размер на 400,00 лв.,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение; осъдена е, на основание чл.11,
ал.2 ЗЗДН, Е.Т.Д., да заплати в полза на Софийски районен съд държавна такса в
размер на 25 лв.
Доводите в жалбата касаят неправилна преценка на събраните
доказателства от първоинстанционния съд, респ.
неправилни изводи въз основа на доказателствата по делото.
Въззивният съд, като прецени приетите относими
доказателства по делото и обсъди доводите на страните по реда на въззивното производство, прие за установено следното:
Наведените доводи за неправилност на обжалваното решение са
неоснователни. Настоящият съд напълно споделя подробно установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка и направените
изводи въз основа на доказателствата по делото, поради което не намира за
необходимо да преповтаря тези изводи. Районният съд е обсъдил и преценил всички
относими по делото доказателства (поотделно и в
тяхната съвкупност) относно релевантните за спора факти, констатирал е
съществуващите между тях противоречия и е изложил мотиви относно това кои
доказателства е счел за достоверни и кои – не, като е обяснил защо дава вяра на
едните, а на другите не вярва.
В тази връзка следва да се отбележи, че показанията на
свидетеля И.М., които първоинстанционния съд правилно
е кредитирал само в частта, че около 13:30 часа на процесната
дата молителката му позвънила и му казала, че се е случило нещо и звучала
уплашена, говорела накъсано, изцяло кореспондират с изложеното в представената
декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. Неоснователно се явява оплакването във въззивната жалба, че макар и първостепенният съд да бил
приел, че представената декларация е частично негодно доказателство тъй като
„липсва посочен час на твърдяното деяние, липсва посочване на мястото, където
това се е случило“, както и при обсъждане на свидетелските показания, СРС
приел, че тези показания не следва да се кредитират, в следващият момент, без
каквато и да е аргументация, постановил, че „Посоченият
с молбата до съда акт на домашно насилие, описан като дърпане на косата, обидни
думи и закани: „нещастница", „ще ви покажа аз" и блъскане по вратата
на хола в жилището на молителката, е доказан по делото като извършен от
ответницата по време, място, начин на извършване посредством декларацията по
чл. 9, ал. 3 ЗЗДН.
В случая, видно от постановеното решение, СРС е приел за
доказано, че на 23.03.2020 г. около 13:30
часа на стълбището между първия и втория етаж на жилището им в кв. Бояна, Е.Д.
дърпала молителката за косата, съпроводено със силни викове, обиди и закани:
"Нещастница", "Ще ви покажа аз". След това Е.Д. подгонила
молителката нагоре по стълбите, нахлула в нейното семейно жилище на втория етаж
на къщата, блъскала по заключената врата на хола, отново обиждайки на висок
глас.
Вторият акт на домашно насилие - след идването на
полицейския патрул, изразяващ се в удар в областта между гърдите и шията и
недопускане на молителката да се прибере в дома си, стоейки на студа, Софийският
районен съд е приел за недоказан.
В подкрепа на фактическите твърдения на молителката на първо
място е декларацията по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН, в която тя под страх от
наказателна отговорност е изложила всичко около инцидента, като съдът е посочил
в решението си, че след първото идване на полицейския патрул ответницата
ударила силно в областта между гърдите и шията молителката, затворила входната врата
на къщата и не я допуснала да се прибере, като именно за тази част от
декларацията СРС е посочил, че е негодно доказателство, тъй като, освен че
липсва посочен час на твърдяното деяние, липсва и посочване на мястото, където
това се е случило, но относно първият акт на домашно насилие, описан в първата
част от декларацията, същата правилно е
взета предвид от съда.
Въззивният съд споделя изцяло мотивите на първостепенния съд и
препраща към тях. Въззивницата е извършила действия,
които представляват физическо и емоционално насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1
от ЗЗДН, и които са основание за реализиране на отговорността й по този закон.
Първоинстанционното решение е правилно. Неоснователни са наведените доводи в
жалбата, че изводите на първоинстанционния съд за
наличие на домашно насилие, упражнено от ответника, не се подкрепят от
събраните по делото доказателства. Постановеното решение е съобразено с всички
ангажирани и относими по спора доказателства, а
наложените защитни мерки са съобразени, с естеството на насилническите актове
Предвид горното, обжалваното решение на районния съд е
правилно и законосъобразно и следва да се остави в сила.
Въззивният съд не осъжда с
настоящото съдебно решение въззивницата да заплати по
сметка на СГС държавна такса за въззивната жалба в
размер на 12.50 лв., тъй като същата държавна такса вече е заплатена при
депозиране на въззивната жалба в съда.
По разноските:
С оглед изхода на делото, въззивницата
Е.Т.Д. няма право на разноски.
Именно
с оглед изхода на делото, право на разноски има въззиваемата
страна, като съдът осъжда Е.Т.Д., ЕГН **********, да заплати на Х.Г.М., ЕГН **********,
сторените разноски в производството по въззивно
гражданско дело № 12789/2020 г. по описа на Софийски градски съд в размер на 500 лв.,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №20227952/17.10.2020г.,
постановено по гр.дело №14131/2020г. по описа на Софийски районен съд, III ГО, 158-ми състав.
ОСЪЖДА Е.Т.Д.,
ЕГН **********, да заплати на Х.Г.М., ЕГН **********, сторените разноски в
производството по въззивно гражданско дело № 12789/2020
г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение – Брачни състави, I-ви въззивен брачен състав, в размер на 500
лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането на Е.Т.Д., ЕГН **********, за присъждане на разноски, като
неоснователно.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.