РЕШЕНИЕ
№ 466
гр. Пловдив, 27.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Анна Ив. И.ова
Членове:Радослав П. Радев
И. Ал. Анастасов
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от И. Ал. Анастасов Въззивно гражданско дело
№ 20215300501543 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от Д. Ч. Ч. против
решение № 260829/15.03.2021г. по гр.д.№ 7731/2019г. на ПдРС, ХV гр.с. в частта, с която
искът му по чл. 215 от КТ е отхвърлен за разликата между присъдените 1026,81 лева и
претендираните 1250 лева и съответно в частта, с която не са му присъдени изцяло
направените съдебни разноски. Твърди се, че в обжалваната част решението на РС е
неправилно и незаконосъобразно, като съдът безкритично е възприел съдебно- счетоводната
експертиза и е присъдил сума за период по-малък с 5 дни от периода на действието на
трудовия договор. Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и уважаване на иска
до пълния претендиран размер.
От въззиваемата страна „ТТ логистика“ЕООД е подаден отговор, с който се
поддържа, че решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно. Сочи се и това,
че жалбоподателят не е оспорил заключението на съдебно- счетоводната експертиза.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:
Производството по гр.д.№ 7731/2019г. на ПдРС, ХV гр.с. е образувано по искова молба
от Д. Ч. Ч. против „ТТ логистика“ЕООД, с която са предявени обективно съединени искове
по чл.128, т.2, вр. чл.245, ал.2 и чл.215, ал.1 от КТ. В исковата молба се твърди, че Д.Ч. е бил
1
в трудово правоотношение с“ТТ логистика“ЕООД по силата на трудов договор от
13.03.2019г., като работил на длъжността «*****». Договорът бил сключен с изпитателен
срок от шест месеца в полза на работодателя. На 13.03.2019г. Д.Ч. започнал да изпълнява
служебните си задължения в Кралство Испания на тежкотоварен камион, заедно със сина си
И. Ч.. Гаражът на камиона се намирал в гр.*****. Осъществявали превози до Р.Франция и
ФРГ. По трудовия договор заплатата на жалбоподателя била определена в размер на
минималната работна заплата от 560 лева. Работодателят дължал заплащане и на
командировъчни по НСКСЧ, като при двойна езда същите били в размер от 21 евро на ден.
Трудовият договор бил прекратен със Заповед № 29/08.04.2019г.. Твърди се, че Ч. бил
работил 26 дни без прекъсване, не осем часа на ден, както било по трудовия договор, а по 9-
12 часа, което било отразено в дигиталната карта. Разходите за билетите до Испания и
обратно били за сметка на работодателя. Пътуването дотам отнемало два дни в едната
посока, поради което камондировъчни се дължали общо за 30 дни. Твърди се също така, че
за положения труд в чужбина на жалбоподателя се дължи възнаграждение, съответстващо на
минималното в съответната страна. Това следвало от прякото приложение на чл.7, §.1 от
Регламент № 492/2011г.. Позовава се и на чл.121а от КТ, съгласно който работодателят е
длъжен да осигури най-малко същите минимални условия на работа, каквито са установени
за работниците и служителите, изпълняващи същата или сходна работа в приемащата
държава. Претендирано е трудово възнаграждение в размер от 3766,23 лева за периода
13.03.2019г. до 07.04.2019г. включително или общо за 26 работни дни, както и обезщетение
за командировки за 30 дни в размер на 630 евро равняващи на 1250 лева, ведно със
законната лихва върху посочените суми, считано от датата на депозиране на исковата молба
в съда- 17.05.2019г., до окончателното им изплащане.
С подадения от „ТТ логистика“ЕООД исковете са оспорени като неоснователни.
Предвид предмета на въззивната жалба, спорен по делото се явява единствено
въпросът, дали командировъчни се дължат за 25 дни или за 30 дни.
Безспорно е, че жалбоподателят е полагал труд при въззиваемото дружество по
силата на трудов договор, сключен на 13.03.2019г., а също така, че трудовият договор е
прекратен на 08.04.2019г.. Пътуването до Кралство Испания е осъществено от
жалбоподателя преди възникване на трудовото правоотношение, тъй като, видно от приетия
по първоинстанционното дело индивидуален работен дневник, на 13.03.2019г. Д.Ч. и синът
му вече са пътували по маршрут гр.*****- гр.*****. Двата дни за завръщането на
жалбоподателя в Р.България, когато и да са били точно, излизат извън срока на договора.
Командировачни се дължат само за срока на трудовия договор, независимо от това, дали
преди началото му или след края на същия се е наложило работникът да пътува във връзка с
изпълнението му и да прави разходи. Такива разходи евентуално биха могли да се
претендират единствено на извъндоговорно основание.
Що се отнася до това, защо командировачните са присъдени за 25 дни, а не за 26 дни,
следва само да се отбележи, че, видно от горепосочения индивидуален работен дневник,
последният работен ден на жалбоподателя е бил на 06.04.2019г., при което сборът на
работните дни е 19 през месец март + 8 през месец април или общо 25 дни. От приетия по
2
първоинстанционното дело констативен протокол за установяване на нарушение от
08.04.2019г. / л.41 по първоинстанционното дело/ се установява че на 07.04.2019г.
управлявания от Д.Ч. и сина му товарен автомобил вече е бил предаден на работодателя,
което дава основание да се счита, че към тази дата командировката им вече е била
прекратена. Ето защо, решението на ПдРС в обжалваната му част ще следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260829/15.03.2021г. по гр.д.№ 7731/2019г. на ПдРС,
ХV гр.с. в частта, с която предявеният от Д. Ч. Ч. против „ТТ логистика“ООД иск по чл.215
от КТ е отхвърлен за разликата между присъдените 1026,81 лева и претендираните 1250 лева
и съответно в частта, с която не са му присъдени изцяло направените съдебни разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3