№ 12
гр. Пазарджик, 07.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Таня Петкова
при участието на секретаря Мая Владова
като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно
дело № 20225220201769 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от С. Н. М., с ЕГН **********, чрез
пълномощника адв. В. Г. от САК, против Наказателно постановление № 22-
5313-000055 от 03.10.2022 г., издадено от Началник група в ОДМВР гр.
Пазарджик, Група КПДГПА, с което за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП на
основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
В жалбата обобщено се релевират оплаквания за материална
незаконосъобразност на НП, чиято отмяна се иска. Претендират се разноски
за заплатения адвокатски хонорар.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява. Не
се явява и процесуалния му представител, също редовно призован. По делото
в кратко писмено становище е изложено, че се поддържа направеното искане
за отмяна на НП по изложените в жалбата съображения. Претендират се
разноски в полза на жалбоподателя вкл. изцяло заплатения адвокатски
хонорар.
Въззиваемата страна- наказващият орган, редовно призован не се явява.
Не се явява и процесуалният му представител, от който по делото е
депозирано писмено становище, с което се иска от съда да потвърди НП като
законосъобразно и обосновано и да отхвърли жалбата като неоснователна,
излагайки конкретни съображения. Претендира се присъждане на
юрисконсултско възнаграждение и е направено възражение за прекомерност
1
на евентуално претендирано адвокатско възнаграждение.
Като взе предвид изложените в жалбата оплаквания и становищата на
страните и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, при
съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, съдът прие за установено
следното:
Жалбоподателят М. е санкциониран с НП за това, че на 02.05.2022 г. в
17,05 часа, в Община Пазарджик, на АМ Тракия км 82 в посока към гр.
Пловдив, е управлявал лек автомобил „Ш.О.“ с рег. № **** лична
собственост, като МПС не е било регистрирано по надлежния ред, тъй като е
било със служебно прекратена регистрация на 01.03.2022 г. по чл.143 ал.10 от
ЗДвП.
Това било установено от автопатрул на Група КПДГПА в ОДМВР-
Пазарджик, в състава на който бил мл. автоконтрольор И.Т.. По този повод
той съставил против жалбоподателя АУАН с № 425096/02.05.2022 г. за
нарушение на чл.140 ал.1 пр.1 от ЗДвП, в присъствието на нарушителя, на
който бил предявен и връчен срещу подпис. При предявяването на акта
жалбоподателя заявил, че нямал възражения.
С мотивирана резолюция от 05.05.2022 г. на АНО на осн. чл.33 ал.2 от
ЗАНН административнонаказателното производство по съставения АУАН
било прекратено и преписката била изпратена в РП- Пазарджик с оглед данни
за евентуално извършено престъпление по чл.345 ал.2 от НК. По случая
започнала прокурорска проверка по преписка с Вх. № 2550/2022 г. по описа
на РП- Пазарджик, след приключването на която на база събраните данни,
прокурорът отказал да образува ДП с постановление от 19.07.2022 г., като
преценил, че извършеното от С. М. не съставлявало престъпление по чл.345
ал.2 от НК. С посоченото постановление прокурорът изпратил материалите по
преписката на Началника на Сектор ПП при ОДМВР Пазарджик с оглед
преценка за евентуално извършено адм. нарушение и ангажиране на
административнонаказателната отговорност на М.. При постъпване на
преписката, същата била разпределена по компетентност на Началник Група
КПДГПА.
По този повод АНО преценил, че следва да ангажира
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за извършено
от него нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП, като на 03.10.2022 г. на основание
чл.36 ал.2 от ЗАНН срещу С. М. било издадено атакуваното НП. Последното
било връчено лично на наказаното лице на 18.10.2022 г., видно от разписката
към санкционния акт. Жалбата против НП била депозирана чрез АНО до съда
чрез надлежно упълномощен от наказаното лице адвокат по куриер на
27.10.2022 г., видно от товарителница за куриерска пратка на л.21. С оглед на
изложеното съдът намира жалбата за процесуално ДОПУСТИМА, като
подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице активнолегитимирано да
инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП пред компетентния
съд.
2
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на
събраните по делото писмени доказателства и материалите по пр. преписка
Вх. № 2550/2022 г. по описа на РП- Пазарджик. Съдът кредитира изцяло
събраните писмени доказателства, които по съществото си са достоверни и
непротиворечиви, като по категоричен начин очертават гореописаната
фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Съдът действайки в рамките на цялостния контрол за
законосъобразност на НП, намира че е налице съществен процесуален порок
на същото, т. к. не са спазени изискванията за съдържание на АУАН и НП, а
именно не е дадено ясно и точно описание на нарушението. В НП, а и в
предхождащия го АУАН, буквално е записано, че жалбоподателят е
управлявал МПС, което е със служебно прекратена регистрация на 01.03.2022
г. по чл.143 ал.10 от ЗДвП. Не е посочено обаче по какъв начин, с какъв акт е
извършена дерегистрацията на автомобила, нито поради каква причина е
прекратена, като посочването на правното основание за това не е достатъчно
и не може да релевира този порок. Едва от приобщените писмени
доказателства по делото става ясно, че регистрацията на автомобила е била
прекратена служебно, поради това, че гаранционния фонд е уведомил
административния орган- службата по регистрация (Отдел ПП при СДВР), че
процесният автомобил е без застраховка гражданска отговорност.
Непосочването на обстоятелствата визирани по-горе, които са
съществени и съставляват елементи от фактическия състав на адм. нарушение
лишава санкционираното лице от възможността да разбере какво точно
административно нарушение му се вменява и да може пълноценно да се
защитава срещу него. Налице е нарушение на разпоредбите на чл.42 т.4 от
ЗАНН при съставянето на АУАН и на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН- при издаването
на НП. Това нарушение на процесуалните правила е съществено, предвид
изложеното по-горе и съставлява самостоятелно основание за отмяна на НП.
Според настоящия съдебен състав е налице още един порок в НП,
който съставлява самостоятелно основание за отмяна на НП. Няма спор по
делото, че на инкриминираната дата жалбоподателят е управлявал
процесното МПС и че същото е негова собственост. По несъмнен начин се
установи, че въпросното МПС към момента на проверката е било без
регистрация, тъй като на 01.03.2022 г. регистрацията на автомобила е била
прекратена служебно при условията на чл.143 ал.10 от ЗДвП от Отдел „ПП“
при СДВР- София (виж справка на л.38). До последното се стигнало тъй като
сключена ЗЗ „ГО“ на автомобилистите със ЗК „Армеец“ била на разсрочено
плащане, като жалбоподателят не заплатил поредната дължима вноска и на
30.01.2022 г. в 00:00 часа действието на сключения застрахователен договор
било прекратено, което се установява при извършената от съда служебна
справка в Гаранционния фонд.
3
На следващо място се установи от обясненията на жалбоподателя
(л.30), дадени при извършената му проверка от контролните органи, както и
от справката от Отдел ПП при СДВР- София (л.38,41), че жалбоподателят не
е бил уведомен от службата по регистрация, че автомобилът му е с прекратена
служебно регистрация.
При тези данни от правна страна съдът намира, че от събраните
доказателства не се установи по категоричен начин, че на процесната дата
жалбоподателят М. е действал виновно, т.е. субективният елемент от състава
на адм. нарушение не е доказан до необходимата степен на несъмненост.
АНО не е ангажирал доказателства за това, че жалбоподателят е съзнавал, че
ГФ е уведомил Отдел ПП, че автомобилът е с прекратена застраховка, както и
че службата по регистрация е прекратила по служебен път регистрацията на
автомобила след това уведомяване. Предположението на наказващия орган,
че санкционираното лице е съзнавало посочените обстоятелства, не може да
обоснове, че същият ги е съзнавал в действителност. По делото липсва
каквото и да е доказателство, че към инкриминираната дата жалбоподателят е
съзнавал, че управлява нерегистрирано МПС. Напротив, установи се именно
обратно, че той не е имал никакво знание и съзнание за извършената
служебна дерегистрация на автомобила. Вмененото административно
нарушение на жалбоподателя би могло да бъде извършено само умишлено, с
пряк или евентуален умисъл по смисъла на чл.11 от НК, която правна норма е
субсидиарно приложима във всяко АНП по силата на чл.11 от ЗАНН. При
така установеното обаче не е налице умисъл в поведението на жалбоподателя
в нито една от двете му форми и при това положение от негова страна не е
било извършено адм. нарушение и поведението му не може да бъде
санкционирано.
АНО неправилно е ангажирал административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя М. и е санкционирал същата за нарушение,
което тя не е извършила, поради което и НП се явява незаконосъобразно,
което пък неминуемо влече неговата отмяна.
При този изход на делото- отмяна на НП, основателна е претенцията на
процесуалния представител на въззивника за присъждане на разноските за
заплатен адвокатски хонорар в полза на жалбоподателя. Това е искане е
направено своевременно, а именно в хода на съдебното производство преди
обявяване делото за решаване. Пълномощникът има право на такива разноски
предвид изхода на делото и съгласно разпоредбата на чл.63д ал.1 от ЗАНН,
препращаща към чл.143 от АПК. По делото е представен договор за правна
защита и съдействие (л.9), от който се установява, че договореното
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева жалбоподателят М. е
заплатил в брой на адвокат В. Г. от САК. При това положение ОД на МВР
Пазарджик, към което учреждение е структуриран органът издал НП, следва
да бъде осъдена да заплати от бюджета си в полза на жалбоподателя
посочените по-горе съдебни разноски. Направеното възражение за
прекомерност на претендираните разноски от страна на въззиваемата страна е
4
неоснователно, тъй като претендираният размер на адвокатското
възнаграждение е под минималния предвиден в разпоредбата на чл.18 ал.1
във вр. с чл.7 ал.2 т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения (изм. и доп. с ДВ бр.88/04.11.2022 г.).
Направеното искане за присъждане на разноски за процесуално
представителство на АНО следва да се остави без уважение с оглед изхода на
делото- отмяна, а не потвърждаване на НП.
Така мотивиран и Районен съд Пазарджик в настоящия състав, след
като извърши анализ на установените обстоятелства и на основание чл.63 ал.2
т.1 във вр. с ал.3 т.1 и т.2 от ЗАНН,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-5313-000055 от
03.10.2022 г., издадено от Началник група в ОДМВР гр. Пазарджик, Група
КПДГПА, с което на С. Н. М., с ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. „З.
*** ** *, за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП на основание чл.175 ал.3 пр.1
от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ОД на МВР- Пазарджик, представлявана от директор, ДА
ЗАПЛАТИ на С. Н. М., с ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. „З. *** **
*, разноски в размер на 300 (триста) лева- за адвокатско възнаграждение за
един адвокат.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на процесуалния
представител на АНО за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението пред
Административен съд Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
5