№ 920
гр. Пловдив, 05.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Иван Г. Калибацев
при участието на секретаря Маргарита Ив. Георгиева
като разгледа докладваното от Иван Г. Калибацев Административно
наказателно дело № 20225330201289 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № НЯСС-293 от 17.12.2021 г. на
Председател на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор
/ДАМТН/, с което на Министерство на земеделието, храните и горите /МЗХГ/,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
"Христо Ботев" № 55, представлявано от И.В.И, на основание чл. 201, ал. 12 и
чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите /ЗВ/ е наложено административно
наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1000 /хиляда/ лева за
нарушение по чл. 190а, ал. 2 вр. чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ.
Жалбоподателят, в жалбата си навежда конкретни доводи за
незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление /НП/, като
необосновано и незаконосъобразно, поради допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила. В съдебно заседание чрез процесуалния си
представител – Х.Ш., прави същото искане.
Въззиваемата страна – ДАМТН, редовно призована, в съдебно заседание се
представлява от ст.експерт Е.В.З.. В депозирано писмено становище, З.
оспорва жалбата като неоснователна. Излага конкретни съображения за
потвърждаване на обжалваното НП като правилно, мотивирано и
1
законосъобразно. Претендира сторените в производството разноски. В случай
на уважаване на жалбата, моли съдът да присъди адвокатско възнаграждение
в минимален размер.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с
направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в предвидения от закона седмодневен срок, предвид
което е допустима, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
На 19.08.2020 г. от инспектори от регионален отдел "Надзор на язовирните
стени и съоръженията към тях" – Южна Централна България при ДАМТН
била извършена проверка на язовир "Пясъчник", намиращ се: в поземлени
имоти с идентификатори - 44481.3.2, 44481.3.4, 44481.4.4, 44481.3.120
находящи се в землището на с. Любен, в поземлени имоти с идентификатори
– 55378.1.52, 55378.1.80, 55378.40.5, 55378.40.233, 55378.40.235, 55378.40.242,
55378.40.252, 55378.40.253 находящи се в землището на с. Паничери и в
поземлен имот с идентификатор – 03589.68.69 находящ в землището на с.
Беловица. Язовир "Пясъчник" бил собственост на жалбоподателя
Министерство на земеделието, храните и горите, за което били издадени
актове за публична държавна собственост с № 7188/13.05.2010 г.; №
7186/13.05.2010 г.; № 7189/13.05.2010 г.; № 7187/13.05.2010 г.; №
7191/13.05.2010 г.; № 7196/13.05.2010 г.; № 7192/13.05.2010 г.; №
7198/13.05.2010 г.; № 7194/13.05.2010 г.; № 7195/13.05.2010 г.; №
7197/13.05.2010 г.; № 7193/13.05.2010 г. и № 7190/13.05.2010 г. Проверката
завършила със съставянето на Констативен протокол /КП/ № 07-01-
126/19.08.2020 г. от проверка и контрол на язовирна стена и съоръженията
към нея и документацията за експлоатация, в който на собственика на
проверения обект било дадено следното предписание: "Да се премахне
храстовидната и дървесната растителност по водния откос на язовирната
стена" със срок на изпълнение – 25.02.2021 г.
На 26.04.2021 г. инспектори от РО "НЯСС", сред които и свидетелят К. Д.
Н., в качеството си на главен инспектор в РО "НЯСС"- Южна Централна
България в ГД "НЯСС" към ДАМТН извършили проверка на техническото и
експлоатационно състояние на язовир "Пясъчник". По време на проверката, в
качеството на представител на собственика на язовира, присъствали П.Х. и
Л.С. Целта на проверката била да се осъществи контрол за изпълнение на
даденото в КП № № 07-01-126/19.08.2020 г. задължително предписание. При
2
извършения по време на проверката обход и оглед на основната язовирна
стена и съоръженията към нея, както и след преглед на документацията от
експлоатацията на обекта, проверяващите установили, че водния откос на
основната язовирна стена е изпълнен с две берми от по 3 м. всяка, същият е
защитен с каменна броня в долната си част и с бетонни панели в горната си
част. От водната кула на изток, се наблюдавало силно обрастване с дървесна и
храстовидна растителност, която възпрепятствала подробния обход и оглед
на същия.
Въз основа на констатираното по време на проверката, проверяващите
направили извод, че собственикът на язовир "Пясъчник" не е изпълнил
задължителното предписание, дадено на основание чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ с
горепосочения Констативен протокол на Главна дирекция "НЯСС", а именно:
"Да се премахне храстовидната и дървесната растителност по водния откос на
язовирната стена" със срок на изпълнение – 25.02.2021 г., с което на
26.02.2021 г. МЗХГ е осъществило фактическия състав на нарушение на
разпоредбата на чл. 190а, ал. 2 от Закона за водите.
Резултатите от проверката били обективирани в КП № 07-01-85/26.04.2021
г. С покана изх. № 85-02-382 от 05.07.2021 г. жалбоподателят бил поканен за
съставяне и връчване на Акт за установяване на административно нарушение
/АУАН/ на посочените в нея дата, час и място.
На 13.07.2021 г. св. К. Д. Н. съставил АУАН № 07-031/13.07.2021 г. за
извършено от МЗХГ нарушение на чл. 190а, ал. 2 от Закона за водите.
Представляващият жалбоподателя се запознал със съдържанието на акта и го
подписал без възражения.
В законоустановения срок не било депозирано възражение срещу акта по
реда на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на съставения акт било издадено обжалваното наказателно
постановление.
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните гласни доказателствени средства – показанията на актосъставителя
К.Н. в качеството му на свидетел, както и на писмените доказателства по
делото. Съдът дава вяра на показанията на свидетеля К.Н.. От тях се
установява, че свидетелят е участвал в извършването на проверка от органите
на ДАМТН на язовир "Пясъчник".
При така установената по несъмнен и категоричен начин фактическа
3
обстановка и след преценка на събраните по делото доказателства, Съдът
счита, че наказателното постановление е НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и като
такова следва да бъде отменено.
Настоящата инстанция намира за безспорно установено, че жалбоподателят
МЗХГ в качеството си на собственик на язовир "Пясъчник", не е изпълнило
задължителното предписание, дадено в констативен протокол № 07-01-
126/19.08.2020 г. на Главна дирекция "Надзор на язовирните стени и
съоръженията към тях", а именно - да се премахне храстовидна и дървесна
растителност по водния откосна язовирната стена, със срок на изпълнение
25.02.2021 г., с което е нарушил разпоредбата на чл. 190а, ал. 2 вр. чл. 190а,
ал. 1, т. 3 от Закона за водите.
В тази връзка неоснователно е възражението на жалбоподателя, че с
процесното предписание по т. 2. 2 от раздел V на констативен протокол № 07-
01-126/19.08.2020 г. контролните органи са излезли извън своята предметна
компетентност съгласно разпоредбата на чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ. Съдът
изцяло споделя съображенията на въззиваемата страна в писмено становище.
Те кореспондират и с промените в съдържанието на разпоредбата. С ДВ бр.
55 от 2018 г. думата "задължителни" е заличена досежно предписанията на
ДАМТН, тъй като е създадена нова ал. 2 – разпоредбата на чл. 190а, ал. 2 от
ЗВ в настоящата й редакция, с която се въвежда материалноправното
задължение за собствениците на язовирни стени да изпълняват предписанията
по чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ, като с измененията и допълненията от ДВ бр. 55
от 2018 г. се регламентират и конкретните изключения, за които лицата по чл.
190а, ал. 1 не могат да дават предписания – "с изключение на язовирите по
приложение № 1 към чл. 13, т. 1, за намаляване на водните обеми, за което
уведомява съответната басейнова дирекция". По делото не е спорно, че
процесният язовир попада под т. 35 в приложение № 1, което всъщност е към
разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 1 от ЗВ. За да бъде изключена
компетентността по чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ на председателя на ДАМТН или
оправомощените от него длъжностни лица, следва обаче кумулативно да са
налице две предпоставки – язовирът да е включен в процесното приложение
към закона, но и предписанието да е за намаляване на водните обеми. В
настоящата хипотеза е налице само първата от двете кумулативни
предпоставки. Следователно процесното предписание не попада в
разгледаното изключение. То е издадено при стриктно съблюдаване на
4
материалната компетентност на постановилите го длъжностни лица. По тези
съображения възражението се приема за неоснователно.
Неоснователно е и възражението за допуснато съществено процесуално
нарушение, тъй като в АУАН и в наказателното постановление не бил
обсъден въпросът за вината на жалбоподателя. С обжалваното наказателно
постановление е ангажирана административнонаказателната отговорност на
юридическо лице. Имуществената санкция е отделен правен институт,
въведен с разпоредбата на чл. 83, ал. 1 от ЗАНН като обективна, безвиновна
отговорност на юридическите лица и едноличните търговци за неизпълнение
на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната
дейност. Разликата между наказанието "глоба" за физическите лица и
"имуществената санкция" за юридическите лица и едноличните търговци се
свежда до субекта на отговорността. Именно от тази разлика в субекта и
поради това, че българското законодателство изключва наказателна и
административнонаказателна отговорност за юридическите лица, то
отговорността по чл. 83 от ЗАНН се определя като обективна, безвиновна
отговорност (така Тълкувателно решение № 3 от 03.07.2014 г. по
тълкувателно дело № 5/2013 г., ОСК на ВАС). Следователно въпросът за
вината не подлежи на изследване в процеса, а възражението за нейната
недоказаност е неоснователно.
Въпреки установеното нарушение, при извършената служебна проверка,
настоящата инстанция констатира, че при издаването на АУАН и НП са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до
отмяна на процесното наказателно постановление.
Налице е нарушение на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН във връзка с неспазване на
срока за съставяне на АУАН. Съгласно цитираната разпоредба не се образува
административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за
установяване на нарушение в продължение на три месеца от откриване на
нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението,
като двете хипотези са алтернативни, взаимно изключващи се. Тримесечният
срок започва да тече от деня, в който органът, който е овластен да състави
акта, е узнал кой е нарушителят. В настоящия случай нарушителят
/собственика на язовира/ е бил известен още на датата на съставяне на първия
констативен протокол /19.08.2020 г. / с оглед дадените с него предписания със
срок на изпълнение 25.02.2021 г. Нарушението е извършено след изтичане на
5
указания срок за изпълнение на предписанието, т. е. на 26.02.2021 г., е
започнал да тече тримесечният срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, тъй като
нарушителят /собственика на язовира/ е бил известен. В случая АУАН е
съставен на 13.07.2021 г., т. е след изтичане на предвидения в горепосочената
разпоредба тримесечен срок. В тази връзка съдът намира, че приетия от
наказващия орган момент на установяване на нарушението не е релевантният
за изчисляване срока по чл. 34 от ЗАНН, като това "откриване" на
нарушителя в избран от актосъставителя момент, който като контролен орган
иначе е бездействал по каквито и да било причини в един период от време от
момента, в който е имал възможност да ангажира отговорността на
нарушителя и до изтичане на три месеца, не може да се счита за надлежно
изчисляване срока за започване на административнонаказателното
производство. Съставянето на АУАН след изтичане на тримесечния срок от
установяване на нарушителя се явява съществено процесуално нарушение на
нормата на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, водещо до отмяна на наказателното
постановление.
Предвид изхода от спора, искането на въззиваемата страна за присъждане
на разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение, се
явява неоснователно и не следва да бъде уважено.
Предвид това и на основание чл. 63, ал. 3, т.2 вр. ал.2, т.1 вр. ал.1 от ЗАНН,
Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № НЯСС-293 от 17.12.2021 г. на
Председател на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор
/ДАМТН/, с което на Министерство на земеделието, храните и горите /МЗХГ/,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
"Христо Ботев" № 55, представлявано от И.В.И, на основание чл. 201, ал. 12 и
чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите /ЗВ/ е наложено административно
наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1000 /хиляда/ лева за
нарушение по чл. 190а, ал. 2 вр. чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до
страните за постановяването му пред Административен съд гр. Пловдив по
реда на АПК.
6
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7