Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 270
21.04.2022г. гр. Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на двадесет и трети март две
хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: Пенка
Костова
Членове: Росица Чиркалева
Антоанета Митрушева
при
секретаря Ангелина Латунова и в присъствието на прокурор Петър Мидов при
Окръжна прокуратура - Хасково, като разгледа докладваното от съдия Чиркалева АНД (К) № 57 по описа на съда за 2022
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във
вр. с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Делото е образувано след като с
Определение №471/20.01.2022г., постановено по адм.д. №591/2022г. състав на
Върховния административен съд е изпратил кнахд №6/2022г. по описа на
Административен съд – Я., образувано по касационна жалба от началника отдел
„Оперативни дейности“ – Бургас, дирекция „Оперативни дейности в главна дирекция
„Фискален контрол“, НАП, срещу Решение №48/20.09.2021г., постановено по АНД № 216/2021г.
по описа на Районен съд – Елхово, за разглеждане по компетентност от
Административен съд – Хасково.
В касационната жалба се твърди, че
атакуваното съдебно решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано,
постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в
противоречие с материалния закон. Счита се, че неправилно районният съд
приложил разпоредбата на чл.118, ал.11, т.5 от Закона за данък добавена
стойност във вр. с чл.59а, ал.3, т.1 от Наредба Н-18/13.12.200г. на министъра
на финансите. Твърди се, че по силата на чл.118, ал.10 от ЗДДС и чл.59а, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.200г. на МФ данните се подават в
НАП на дата на данъчното събитие или на датата на възникване на промяна в
обстоятелствата по електронен път с квалифициран електронен подпис.
Електронният документ за доставка (ЕДД) и електронният документ за получаване
(ЕДП) се подавали по електронен път с квалифициран електронен подпис в WEB базирано приложение на интернет страницата на НАП.
Сочи се, че лицата по чл.118, ал.9 и ал.10 от ЗДДС, стопанисващи търговски
обекти с монтиран в тях ЕСФП, какъвто бил и този на санкционираното лице,
подавали данни за доставени/получени количества горива по документ, въведени
ръчно през ЕСФП. Поддържа се становището, че фактическият състав на
санкционираното нарушение включва единствено изпълнението на задължението за
подаване на данни по изградената дистанционна връзка с НАП чрез наличната в
обекта ЕСФП на датата на получаване на доставката. Законът не задължавал
административния орган да изследва причините, поради които не били предадени в
НАП такива данни. В случая от доказателствата по делото по безспорен начин се
установявало, че търговецът, в качеството си на данъчно задължено лице –
получател на доставки на течни горива по смисъла на чл.118, ал.10 от ЗДДС, не
подал в нормативно предвидения срок данни за документални доставки за получени
в стопанисвания от него търговски обект количества течно гориво по 18 бр.
акцизни данъчни документа на датите на постъпване на горивото в обекта по
изградената дистанционна връзка с НАП, чрез ръчно въвеждане, посредством
клавиатурата на наличната в обекта ЕСФП. Във връзка с последното се изтъква и
че според т.9а на Приложение №17 от Наредба Н-18/13.12.200г. на МФ, единствено
при отговор със статус „0“ и съобщение „ОК“, подадените данни се считали за
регистрирани без грешка в системата на НАП, като се изброявали статуса и вида
съобщение, които НАП връщал на при комуникациите с ЕСФП, когато имало гориво. В
този смисъл по отношение на дружеството била налице обективна възможност да
проследи дали и каква информация достигала до НАП, относно документалното
регистриране на съответните доставки на течни горива в стопанисвания от него
търговски обект. Посочва се, че съответствието между въведените данни от страна
на задълженото лице към НАП въз основа на документите за доставка и данните,
автоматично подавани от ЕСФП към НАП, е гаранция за реалност на доставките. В
случая, с оглед липсата на каквато и да е причина за неподаването на тези данни
към НАП - за получени количества горива, на датата на получаване на доставката,
тази реалност била разколебана. За неправилни се считат мотивите на районния
съд за отмяна на наказателното постановление поради непосочване в АУАН и НП, че
нарушението не води до неотразяване на приходи.
По изложените съображения се претендира
отмяна на обжалваното съдебно решение и потвърждаване на отмененото с него
наказателно постановление, както и присъждане на разноски по делото. Допълнителни
съображения за отмяна на атакувания съдебен акт се излагат в писмено становище,
подадено чрез пълномощник.
Ответникът - „ДЖИ ЕН ЕЙ“ ЕООД, гр.Я.,
чрез управителя си с писмена молба, оспорва касационната жалба. Счита, че
съдебният акт е обоснован, съобразен с изключението по чл.118, ал.11, т.5 от ЗДДС във вр. с чл.59а, ал.3, т.1 от Наредба Н-18/13.12.200г. на МФ. Отделно от
това, в НП липсвало описание дали нарушението водило до неотразяване на
приходи.
Представителят на Окръжна прокуратура - Хасково намира
касационната жалба за основателна. Предлага решението на Районен съд – Елхово
да бъде отменено.
Административен съд - Хасково, след проверка на
контролираното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по
реда на чл.218 ал.2 от АПК, намира за установено следното:
С обжалваното решение Районен съд – Елхово е отменил
като незаконосъобразно Наказателно постановление № 551136-F580573/13.05.2021г. издадено от Д. Т. В. – началник
отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в Централното управление на Националната
агенция за приходите, с което на „ДЖИ ЕН ЕЙ“ ЕООД, на основание чл.185 ал.2,
изр.второ във вр. с ал.1 от Закона за данък
добавена стойност (ЗДДС), за нарушение на чл.118, ал.10 от ЗДДС, във вр.
с чл.59а, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, е било наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500.00 лева.
За да отмени наказателното постановление районният съд
е приел, че НП противоречи на материалния закон. При издаването му не били
изяснени и съобразени в достатъчна степен всички правнозначими относими факти и
обстоятелства. След посочване и обсъждане на текстовете на чл.118, ал.10 от ЗДДС, чл.3, ал.3 и чл.59а, ал.1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006г. на МФ стигнал
извода, че редът и начините за подаване на информация в НАП за получени
доставки на течни горива е различен в зависимост от това дали в търговският
обект, където е извършена доставката, респ. получаването, се използва ЕСФП (електронна
система с фискална памет) или не, като безспорно било по делото, че дружеството
жалбоподател притежавало такава система. Същото изпълнило задълженията си по
чл.3, ал.3 от Наредба Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, като подало своевременно
нужните данни за процесните три доставки от 15.10.2020г. по установената
дистанционна връзка НИС (нивомерна измервателна система), което се установявало
от приложените към жалбата два броя копия от служебен бон от 15.10.2020г., със
статус на съобщение „ОК“ за успешно подадена доставка към НАП, т.е.
информацията на датата 15.10.2020г. за доставките била постъпила в НАП. В
подкрепа на извода си съдът посочил, след като дружеството изпълнило по този
начин задължението си по чл.3, ал.3 от Наредба Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, така
подадените данни чрез НИС не лишават, а напротив дават възможност на контролния
орган да съблюдава наличните количества горива в резервоарите за съхранение в
обекта, като при наличието на такава система по всяко време можело да се
направи справка за наличните количества течни горива. Освен това същественото било,
че в търговския обект продажбите на течни горива се извършвали чрез средства за
измерване на разход, а регистрацията на продажбите се осъществявала посредством
издаването на касови бонове, като в случая не било установено жалбоподателят да
нарушил тези изисквания. Отчитането на приходите било обвързано с продажба, а
не с покупка на стока, какъвто бил и случаят, с оглед на което нямало как да се
твърди, че дружеството целяло или на практика укрило приходи, ощетило, целяло
да ощети или можело да нанесе щета на фиска с действията си, а и самият АНО от
своя страна не оспорил факта на отчетените три процесни доставки чрез НИС, а
напротив отразил го в обжалваното НП, възприемайки, че на 15.10.2020г. имало
такова отчитане, т.е. че в резервоар №7 на бензиностанцията било налято
съответното количество гориво. От тук се налагал изводът, че дружеството не било
укрило информация за конкретните доставки от контролните органи, напротив -
предоставило я в пълнота чрез НИС данни за процесните три доставки. Съдът посочил
още, че при тези данни АНО възприел, че нарушението се изразява в това, че
дружеството не изпълнило задължението си да подаде данни в НАП за доставката на
гориво чрез наличната в обекта ЕСФП на датата на данъчното събитие
информационната система или чрез електронен документ, без да се съобрази, че на
основание чл.118, ал.11, т.5 от ЗДДС разпоредбата на чл.118 ал.10 била
неприложима за случаите, в които в търговския обект се използвала ЕСФП. Продължение
на това правило бил и текстът на чл.59а, ал.3, т.1 от Наредба Н-18 от
13.12.2006г. на МФ. След като процесните доставки били отчетени от ЕСФП като
получени на датата на данъчното събитие, то неизяснен бил въпросът защо,
въпреки че данните от нивомерната доставка за същото количество гориво били
въведени ръчно на същата дата във фискалната памет на ЕСФП по акцизния данъчен
документ с УКН 0000000005605023/15.10.2020г., същите били успешно получени в сървъра
на НАП едва на 22.10.2020г. По делото не
се установило и останало в сферата на предположенията, по каква причина
информацията за документалната доставка от наличната ЕСФП не постъпила в НАП на
датата на данъчното събитие, а по-късно, като тази неяснота не следвало да бъде
в негатив за дружеството. Възможно било да се дължи на чисто техническа грешка
или друга обективна причина - токов удар и прекъсвания на връзката със сървъра
на НАП, както твърдял жалбоподателя в обясненията си, дадени по повод
извършената в обекта му проверка, достоверността на които АНО не проверил.
Всъщност обстоятелството, че акцизният данъчен документ (АДД) за доставеното
гориво бил въведен ръчно в ЕСФП, правило лишена от логика информацията за него
да не била подавана до НАП по електронен път и по този начин да била укривана.
От анализа на посочените разпоредби можело да се направи извод, че чрез НИС на
обекта били отчетени процесните доставки на гориво от датата 15.10.2020г. и
информацията за тях била коректно получена в НАП. Поради това АНО неправилно
издал НП и ангажирал административнонаказателната отговорност на дружеството.
На последно
място съдът отбелязал, че в случая било налице неправилно прилагане на
материалния закон и в частта на наложената с обжалваното НП санкция. В тази
връзка, след анализ на чл.185, ал.1 и ал.2 от ЗДДС, стигнал до извода, че за да
се наложи на едноличен търговец или юридическо лице имуществена санкция на
основание чл.185, ал.2, изр.второ от ЗДДС, следвало нарушението по ал.2 да довело
до неотразяване на приходи – факт, който бил въведен като елемент от състава на
административното нарушение и който подлежал на установяване и доказване от
АНО. Фактически констатации в този смисъл обаче не се съдържали нито в АУАН,
нито в НП. Поради това ангажирането на отговорността на дружеството на
основание чл.185, ал.2, изр. второ във вр.с ал.1 от ЗДДС се явявало неправилно.
Касационната инстанция, като се съобрази с нормата на
чл.218, ал.1 от АПК, обсъди наведените от касатора касационни основания, а
съобразно правилото на чл.218, ал.2 от АПК извърши и служебна проверка относно
допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон,
намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея акт, поради което е допустима.
Разгледана
по същество е неоснователна.
Обжалваното съдебно решение е правилно като краен
резултат, но по съображения различни от изложените.
Между страните липсва спор относно датата на данъчното
събитие, а именно 15.10.2020г. Безспорно от доказателствата по делото се
установява, че на тази дата Нивомерната Измервателна Система /НИС/ в обекта е
отчела получаване на течно гориво от страна на ответното дружество, в описаните
в НП количества. Не се спори и по отношение на обстоятелството, че данните за
документалната доставка за същото количество течно гориво по акцизен данъчен
документ: АДД с УКН 0000000005605023/15.10.2020г. – 3011, 32л. пропан –бутан в
резервоар №7 са изпратени към НАП на 22.10.2020г., преди датата на извършената
в обекта проверка на 20.11.2020г. Няма спор също и по отношение
обстоятелството, че проверявания обект е разполагал с въведена в експлоатация
електронна система с фискална памет /ЕСФП/.
При така безспорно установените фактически
обстоятелства, въззъвния съд е достигнал до неправилен извод, че
санкционираното дружество не може да бъде субект на нарушението по чл. 118,
ал.10 от ЗДДС, вр. чл. 59а, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, доколкото
за същото важало изключението по чл. 118, ал.11, т.5 от ЗДДС. В тази връзка следва да се отбележи, че
изключението по чл. 118, ал.11, т. 5 от ЗДДС касае случаите, в които получателя на доставката е отчел същата,
като получена чрез ЕСФП, към датата на данъчното събитие. При това
обстоятелство не се налага подаването на данни чрез електронен документ за
доставка /ЕДД/ и електронен документ за получаване /ЕДП/ през информационния
портал на НАП, а въвеждането на данните от електронния акцизен данъчен документ
/еАДД/ става чрез баркод четец. Последният ред за подаване на данните от еАДД не
е бил спазен към датата на данъчното събитие 15.10.2020г., предвид което от
доказателствата по безспорен и категоричен начин се установява, че
санкционираното лице е осъществило състава на вмененото му нарушение по чл.
118, ал.10 от ЗДДС, вр. чл. 59а, ал.1 от Наредба Н-18/2006г.
Независимо от безспорната установеност наличието на
всички елементи от състава на вмененото нарушение, като правилен се явява
крайния извод на въззивната инстанция за незаконосъобразност на санкционния
акт. В тази връзка следва да се посочи, че по отношение на процесното деяние
следва да се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН доколкото от съвкупния
анализ на събраните доказателства се
установя, че формално осъщественото от санкционираното лице деяние се отличава
с незначителна обществена опасност, в сравнение с обичайните случай на
административни нарушения от този вид. За да достигне до този извод, настоящият
съдебен състав съобрази обстоятелството, че в деня на данъчното събитие
15.10.2020г., дружеството е отчело като получени процесните количества течни
горива, чрез нивомерната система в
обекта, която също е свързана с НАП и данни за процесната доставка, са били
налице. Последното обстоятелство препятства възможността на данъчно задълженото
лице да укрие доходи от продажба на тези количества течни горива или на
препятства извършването на проверка от страна на НАП по отношение тяхното
движение. На следващо място много преди извършената в обекта проверка,
процесното дружество е подало всички изискуеми по еАДД данни към НАП и на датата
на констатиране на нарушението същото вече е било отстранено от данъчно
задълженото лице. При тези обстоятелства следва да се приеме, че извършеното
нарушение представлява „маловажен случай“ по смисъла на §1, ал.1, т.4 от ДР на
ЗАНН.
Ето защо като е отменил оспореното НП, макар и с
доводи различни от изложените, въззивният съд е постановил правилен и
законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден, а депозираната
срещу него жалба следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото на касационният жалбоподател
не се следват разноски, а от страна на ответника по касационната жалба липсва
отправено искане в тази посока.
По
изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №48/20.09.2021г., постановено
по АНД № 216/2021г. по описа на Районен съд – Елхово.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:
1.
2.