№ 56
гр. Дупница, 07.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, II-РИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:И. Б. Димитров
при участието на секретаря Сашка Ив. Вукадинова
като разгледа докладваното от И. Б. Димитров Гражданско дело №
20231510100998 по описа за 2023 година
„ТРУДОВО - ЛЕЧЕБНО СТОПАНСТВО" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: град София, п.к.1797, р-н Изгрев, бул. „Цариградско шосе - IV КМ",
представлявано от управителя Х.Г.Г., чрез адвокат С. М., е предявило срещу И. Г. И., ЕГН
**********, с постоянен адрес в град ***, иск с правно основание чл.240 и сл. от ЗЗД.
Искането е да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата 1000 лв. – сбор от
невърнатите парични суми, предоставени му с договори за заем от 01.12.2021 г., 10.01.2022
г. и 11.01.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата от подаване на исковата молба
/евентуално – от изтичането на един месец от връчването на препис от исковата молба/ до
окончателното плащане. Претендират се и направените по делото разноски.
Ищецът сочи, че на 01.12.2021 г. между него като заемодател и ответника като
заемател бил сключен договор за заем за потребление за сумата 700 лв., предадена изцяло в
брой срещу разписка. Впоследствие между страните са сключени още два договора за заем:
на 10.01.2022 г. за 100 лв. и на 11.01.2022 г. за 200 лв.
Ответникът не е върнал заетите суми. В посочените договори не бил уговорен падеж
и е приложима разпоредбата на чл.240, ал.4 ЗЗД, като с исковата молба ищецът отправя
покана до ответника да върне сумата.
В постъпилия писмен отговор се оспорва основателността на иска и се сочи, че в края
на 2021 г. ищецът възложил на ответника извършване на строителни дейности: залепване на
камъни по ограда на къща в кв. Драгалевци, София, срещу възнаграждение в размер на 1000
лв. На 01.12.2021 г. е предплатено част от уговореното възнаграждение – 700 лв., като
разписката за получаване на парите била оформена като заем по настояване на ищеца.
Впоследствие поради недоглеждане по същия начин са оформени и разписките за
останалите две плащания по договора за изработка. Поради влошаване на отношенията
плащанията по описания договор не са оформени надлежно. Ищецът не е посочил
1
предоставени заеми във финансовия си отчет за 2021 г.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за
установено следното:
Ищецът е представил три документа, озаглавени «разписка за получена парична сума
/на основание чл.240 ЗЗД/ споразумение», подписани от И. Г. И., с които е удостоверил
получаването от управителя на ищцовото дружество съответно: на 01.12.2021 г. - сумата 700
лв.; на 10.01.2022 г. - 100 лв. и на 11.01.2022 г. - 200 лв. С доклада по делото е прието за
безспорно, че тези документи са подписани от страните и сумите по тях са получени от
ответника.
От показанията на свидетелката Е. Н. /служител на ищеца/ се установява, че между
страните е съществувало наемно правоотношение, по което ответникът ползвал помещение
в сградата, в която се помещава ищцовото дружество. В този период Х.Г. възложил на
ответника да извърши залепване на камъни по оградата на къща в кв. Драгалевци в София,
но според свидетелката не е било уговаряно възнаграждението да се счита за предоставен
заем.
Във връзка с твърдените в писмения отговор извършвани други строителни дейности
от ответника в къща в кв. Драгалевци в София ищецът е представил договор за
извършването на такива дейности с изпълнител «Дипром» ЕООД и доказателства за
заплащане на уговореното възнаграждение.
Съобразно установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.240 от ЗЗД, с договора за заем заемодателят предава в
собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да
върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. За да е налице договор за
заем, не е достатъчно заемодателят да предаде на заемателя дължимата сума, а е нужно и
заемателят да се задължи да я върне.
Ищецът следва да докаже сключването на договори за заем с ответника, условията по
тях, предаването на заемната сума, поемането от заемателя на задължение да я върне.
Във връзка с направеното възражение ответникът следва да установи, че процесните
суми представляват заплатено възнаграждение по договор за изработка.
По делото не е спорно получаването на сумата 1000 лв. на посочените дати от
ответника. Видно от разписките за получаване на сумите /съответно 700 лв., 100 лв. и 200
лв./, в тях е посочено, че основанието за получаване е чл.240 ЗЗД. Съгласно Решение № 219
от 18.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1319/2014 г., IV г. о., ГК, както предаването на една
сума, така и поетото задължение за връщането й могат да бъдат установени с разписка.
Предвид разясненията в същото решение, след като разписката съдържа подпис на
получилия сумата и е посочено основание за предаването й чл.240 ЗЗД, т.е. заем, тя е
достатъчно доказателство за сключен договор за заем.
В потвърждение на този извод е и становището на ответника, изразено в писмения
отговор - той не оспорва, че получаването на първата сума в размер на 700 лв. е било във
формата на договор за заем, а впоследствие по недоглеждане били оформени по същия
начин и останалите плащания. В подкрепа на твърденията си, че получените суми са
представлявали възнаграждение по договор за изработка, ответникът не ангажира
доказателства. От показанията на свидетелката Е. Н. се установи липса на твърдяната от
ответника уговорка относно дължимото му по договора за изработка възнаграждение.
Неоснователно е възражението, свързано с предмета на дейност на ищеца и със
съставените от него финансови отчети. Изрично в Решение № 219 от 18.06.2014 г. на ВКС
по гр. д. № 1319/2014 г., IV г. о., ГК се сочи, че правоспособността на търговските
дружества не е ограничена от техния предмет на дейност, нито от кръга търговски сделки,
2
уредени в ТЗ. Като юридическо лице дружеството - търговец може да участва в гражданския
оборот чрез волеизявяващите вместо него представители както всеки друг правен субект. За
извършване на кредитна дейност по занятие законодателството поставя някои допълнителни
изисквания, но това не означава, че търговците не могат да предоставят пари в заем на
други субекти. Заемът е договор на облигационното право, за сключването на който не се
изисква специална правоспособност, нито законодателството поставя допълнителни условия
за валидността му, когато заемодателят по него е търговско дружество. Кредитирането на
трети лица по занятие със средства, събрани с влогонабиране, е дейност, подчинена на
специални изисквания, но предоставянето в заем от търговец на собствени средства не е
такава дейност.
Не е спорно, че в сключените договори за заем липсва конкретна уговорка за срок.
Поради това намира приложение правилото на чл.240, ал.4 ЗЗД, като с исковата молба
изрично е отправена покана за връщане на заетата сума. Падежът на вземането е настъпил
на 22.07.2023 г., т. е. един месец след връчването на исковата молба на ответника. От тази
дата длъжникът е поставен в забава и дължи обезщетение.
Предвид изложеното, предявеният иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата 1000 лв. – сбор от невърнатите парични суми, предоставени му с договори за заем от
01.12.2021 г., 10.01.2022 г. и 11.01.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата от
22.07.2023 г. до окончателното плащане, е основателен и подлежи на уважаване.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените
разноски по делото /държавна такса – 50 лв., адвокатско възнаграждение – 400 лв.; видно от
протокола за разпит, на свидетелката Е. Н. не е заплащано възнаграждение и внесеният
депозит подлежи на връщане/ в размер общо на 450 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. Г. И., ЕГН **********, да заплати на „ТРУДОВО - ЛЕЧЕБНО
СТОПАНСТВО" ЕООД, ЕИК *********, сумата 1000 лв. – сбор от невърнатите парични
суми, предоставени му с договори за заем от 01.12.2021 г., 10.01.2022 г. и 11.01.2022 г.,
ведно със законната лихва върху сумата от 22.07.2023 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА И. Г. И., ЕГН **********, да заплати на „ТРУДОВО - ЛЕЧЕБНО
СТОПАНСТВО" ЕООД, ЕИК *********, разноски по делото в размер на 450 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Кюстендил в 2 -седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
3