№ 249
гр. Горна Оряховица, 16.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VII СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Милена Ас. Карагьозова
при участието на секретаря Мария Ат. Първанова
като разгледа докладваното от Милена Ас. Карагьозова Административно
наказателно дело № 20214120200422 по описа за 2021 година
Обжалвано е Наказателно постановление № 20-0268-001070 / 12.08.2020
година на Началник сектор към Областна дирекция на МВР/ОДМВР/ -
В.Търново К.К., Районно управление – Г.Оряховица, с което на Д. К. Д. са
наложени административни наказания глоба в размер на 200 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца на основание чл.
175, ал. 3, предложение 1 от Закона за движението по пътищата/ЗДвП/ за
нарушение по чл. 140, ал. 1 от същия закон.
Д. чрез процесуалния си представител иска отмяна на наказателното
постановление по съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание
пред въззивната инстанция.
Въззиваемата страна не изпраща представител и не взема становище по
жалбата.
Жалбата е депозирана в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е процесуално
допустима, а разгледана по същество е основателна.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Около 21:20 часа на 10.07.2020 година в изпълнение на задълженията си
по контрол на движението св.Пл.К. и негов колега-св.К.Х., с когото били на
смяна, спрели за проверка в гр.Г.Оряховица лек автомобил „БМВ 730 Д” с
№ ВТ ****КН.
При справка в автоматизираната информационна система е констатирано
от полицейския служител, че автомобилът е със служебно прекратена
регистрация. В АУАН и НП се сочи, че моментът на прекратяване на
1
регистрацията е 25.06.2020г.
Горната фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена от
показанията на разпитаните в съдебно заседание на въззивната инстанция
свидетели, които се кредитират като обективни и логични, от приетите по
съответния по НПК ред писмени доказателства и от приложената
административнонаказателна преписка.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Съдът намира, че от наказващия орган правилно се сочи нарушение по
чл. 140, ал. 1 от ЗДП, чийто текст (изречение първо) към инкриминираната
дата визира: По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат
само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с
табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места,
а е безспорно, че на 10.07.2020 година Д. е управлявал лек автомобил , чиято
регистрация, заради липса на нова такава от приобретателя в двумесечен срок
от придобиването, на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДП е служебно
прекратена.
Въпреки гореизложеното наказателното постановление следва да се
отмени като незаконосъобразно.
За нарушението Д. е санкциониран на основание чл. 175, ал. 3,
предложение 1 от ЗДП, съгласно чийто текст: Наказва се с лишаване от
право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с
глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство,
което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без
табели с регистрационен номер, като самото нарушение е описано в НП,
както следва: „УПРАВЛЯВА /МПС/ л.а, като се установява, че автомобила е с
ПРЕКРАТЕНА РЕГИСТРАЦИЯ ”. Сочи се от коя дата е прекратена
регистрацията/от 25.06.20г./, но не и на какво основание- в смисъл, че освен
дадената правна квалификация „по реда на чл.143 ал.15 от ЗДвП“ не са
описани правнорелевантните обстоятелства, свързани с нея, а именно от кой
момент е възникнало задължението за нова регистрация и кога е извършено
прехвърлянето на МПС, като всъщност изобщо липсва описание за такова
прехвърляне.
Съгласно чл. 143 от ЗДвП регистрацията на пътни превозни средства се
прекратява служебно с отбелязване в автоматизираната информационна
система при:
уведомление от компетентен орган на друга държава за регистрация на
пътни превозни средства, унищожаване или отнемане в полза на
държавата, уведомяване от службите за контрол по чл. 167, ал. 2, т. 3 от
ЗДП, и при установяване, че пътното превозно средство е регистрирано с
подправен, заличен или повреден идентификационен номер – ал. 9;
получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от
Кодекса за застраховането (когато в 14-дневен срок от датата на
2
изпращане на уведомление собственикът на моторно превозно средство
не представи доказателства за наличие на сключен и действащ
застрахователен договор „Гражданска отговорност” на автомобилистите)
– ал. 10;
в случаите, предвидени в Глава шеста от Закона за движение по
пътищата (налагане на принудителни административни мерки) – ал. 11;
нов собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни
задължението си да регистрира превозното средство – ал. 15.
Същевременно разпоредбата на чл. 143, ал. 5 от ЗДП в пет точки
предвижда кога пътни превозни средства не се регистрират.
Предвид че са уредени четири хипотези за служебно прекратяване на
регистрацията на пътни превозни средства, нито в акта за установяване на
адм.нарушение, нито в издаденото въз основа на него наказателно
постановление в разрез с императива на чл. 42, т. 4 и на чл. 57, ал. 1, т. 5 от
ЗАНН се сочи конкретната причина защо е прекратена регистрацията на
процесното МПС и от кой момент следва да се счита и на какво основание, че
е налично задължение за регистрация, която като не е сторена е настъпила
отразената дерегистрация с дата 25.06.20г.
При липса на описание на обстоятелства по извършеното нарушение и на
доказателствата, които го потвърждават, е налице съществено неспазване на
процесуалните правила, нарушаващи възможността на жалбоподателя да е
наясно в достатъчна степен какво и по каква причина му се вменява в
отговорност и да организира адекватна защита на правата си, както и съда при
провеждание контрол да провери обстоятелствата, свързани с твърдяната
регистрация и дерегистрация. Съдът не може да обоснове извод дали МПС
е следвало да бъде с прекратена регистрация на посочената в НП дата, тъй
като липсва датата, от която следва да се изчисли срокът по чл.143 ал.15 от
ЗДвП- именно тази норма е посочена в НП, но не и описание на
обстоятелства, свързани с придобиване и транслиране на собственост по
отношение на движимата вещ МПС и договорът, въз основа на който следва
да се счита, че такова прехвърляне е настъпило.
Допълнително, въобще не се установява, че до времето на проверката
жалбоподателят е знаел за прекратена регистрация на управлявания от него
автомобил. Като собственик е посочено лицето Василка И.а Спасова.
Наличието от друга страна на регистрационни табели на автомобила дават
достатъчно основание на водача да приеме, че същият е надлежно
регистриран, доколкото водачите нямат достъп до база данни КАТ. Предвид
изложеното, съдът намира, че не е доказана субективна страна на
нарушението. За да бъде съставомерно деянието на жалбоподателя то трябва
да бъде виновно извършено, като съгласно чл. 11 от ЗАНН за вината са
приложими разпоредбите на общата част на НК, като в случая деянието на
3
жалбоподателя следва да бъде умишлено с оглед ограничителната разпоредба
на чл. 7, ал. 2 от ЗАНН. Безспорно установено е по делото, че на процесната
дата жалбоподателят е управлявал автомобил с прекратена служебна
регистрация по реда на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, но съдът счита, че в
конкретния случай липсва вина от негова страна. Същият е считал до
установяване на обратното, че управлява МПС, регистрирано по надлежния
ред. В случая процесното МПС е собственост на друго лице, било е
оборудвано с необходимите два броя регистрационни табели, поради което
жалбоподателят не се установява да е предполагал, че това МПС е с
прекратена регистрация. Разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, възприета от
административнонаказващия орган като нарушена от жалбоподателя, въвежда
за водачите задължението да управляват по пътищата, отворени за
обществено ползване само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. Нарушаването на това задължение от страна на
водачите води до санкционните последици, предвидени от нормата на чл. 175,
ал. 3 от ЗДвП. В настоящия случай по делото безспорно се установи, че на
посочената дата жалбоподателят е управлявал лек автомобил, собственост на
друго лице по път, отворен за обществено ползване, след като регистрацията
на това МПС била прекратена по служебен път. Респективно, към момента на
управлението и проверката посоченият по-горе лек автомобил не е бил
регистриран по съответния законов ред /с прекратена регистрация е/, но е
притежавал регистрационни табели и документи за регистрация. От
изложеното дотук става ясно, че са налице всички елементи от обективната
страна на състава на нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. В същото време
обаче, за да се приеме, че е извършено нарушението, а именно неизпълнение
на задължението да се управляват по пътищата, отворени за обществено
ползване само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани, е необходимо да са налице и доказателства, от които може да
се направи несъмнен извод, че нарушителят е бил наясно с обстоятелството,
че управляваният от него автомобил е с прекратена регистрация. Такива
доказателства в настоящото производство не бяха представени и не се
събраха. Напротив, става ясно, че жалбоподателят е управлявал МПС, което е
регистрирано на името на друго лице и не се ангажираха доказателства
лицето да е било уведомено, че автомобила е бил дерегистриран. В
4
конкретния случай при прекратяване на регистрацията, компетентният орган
не е изпълнил задължението си по чл. 143, ал. 11 ЗДвП да изиска и получи
регистрационните табели. Поставените регистрационни табели на автомобила
са попречили на нарушителя да осъзнае общественоопасния характер на
извършеното от него действие по управление на автомобила и да предвиди
или да допусне настъпването на тези последици. Още повече, че лицето е
притежавало надлежни документи за собственост и регистрация на
автомобила. Липсата на субективна страна от състава на нарушението по чл.
175, ал. 3 от ЗДвП прави деянието, извършено от жалбоподателя
несъставомерно. Факти, установяващи субективната страна на нарушението в
хода на адм. производство не са събрани.
При така установеното става ясно, че макар от обективна страна да са
налице елементите от състава на нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, то
липсват каквито и да било доказателства за това, деянието да е осъществено
от жалбоподателя виновно. Това определя нарушението като несъставомерно,
поради липса на субективна страна. Липсват данни, че жалбоподателят е
знаел или предполагал, че процесния автомобил е с прекратена регистрация,
поради което извършеното деяние е безвиновно, респ., той няма вина за
неговото извършване. И тъй като неговото деяние не е виновно извършено, то
съгласно разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН не се явява административно
нарушение и затова съдът намира, че жалбоподателят не е извършил
нарушение на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗАНН, и поради което
наказателното постановление следва да бъде отменено като
незаконосъобразно, дори да бе изрядна процедурата по неговото изготвяне,
което, както бе посочено по-горе, не е сторено, тъй като не са описани
правнорелевантни обстоятелства относно сроковете за последваща
регистрация и дерегистрация на МПС.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0268-001070 /12.08.2020
година на Началник сектор към Областна дирекция на МВР/ОДМВР/ -
В.Търново, Районно управление – Г.Оряховица, с което на Д. К. Д. са
наложени административни наказания глоба в размер на 200 лева и
5
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца на основание чл.
175, ал. 3, предложение 1 от Закона за движението по пътищата/ЗДвП/ за
нарушение по чл. 140, ал. 1 от същия закон.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд-Велико Търново в 14-дневен срок от връчване на съобщението, че е
изготвено и обявено.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
6