РЕШЕНИЕ
№ 825
гр. София, 15.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Михаил Малчев
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20231000501060 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл.273 от ГПК.
С решение от 06.01.2023г по гр.д. № 7575/2022г СГС, ГО, VІ брачен състав е
отхвърлил молбата с правно основание чл.8 и сл. от Хагската конвенция във връзка с
чл.22а от ЗЗакрД на М. П. М. срещу Д. Д. М. за връщане на малолетното дете В. на
молителя във Великобритания, като неоснователна. С решението си съдът е възложил
разноските по делото съобразно изхода от спора.
Решението на СГС е обжалвано с въззивна жалба от М. М., представляван от адв.
Н. , изцяло. Въззивникът поддържа, че решението е неправилно, изводите на съда не
се подкрепят от доказателствата по делото. Поддържа, че по делото се установява, че
Д. М. е подготвяла бягството си от семейния им дом във Великобритания, че е
задържала детето в България без съгласието или уговорката за това с бащата.
Поддържа, че действията на ответницата накърняват връзката между бащата и детето,
че майката не е дала възможност на детето да избере къде да живее, нарушила е
семейната му среда, прекъснала е социалните му контакти. Поддържа, че са налице
основанията на закона за връщане на детето във Великобритания, където се установява
1
да е обичайното му местопребиваване, за което не се установява да има рискове за
детето. Моли решението на СГС да бъде отменено и искането за връщане на детето В.
във Великобритания - да бъде уважена. Претендира разноските, направени пред двете
съдебни инстанции.
На ответника по жалбата Д. М. е връчен препис от жалбата. Въззиваемата страна
депозира отговор на въззивната жалба, с който оспорва жалбата. Сочи, че молбата е
отправена директно до СГС, а не чрез МП, което прави производството недопустимо.
Възразява , че производството е недопустимо и поради това, че между страните е
висящ бракоразводен процес, по които ищецът следва да получи идентична защита с
тази, която търси по настоящото дело. Сочи, че по делото е установено, че семейството
на страните се е върнало в България по общо решение. Оспорва семейството да е
вземало решение да се завърне общо във Великобритания . Оспорва да е доказано
детето В. да е задържано в България от страна на майката и да е издирвана от бащата.
Сочи, че във Великобритания семейството е разчитало на социални помощи, че е
обитавало споделено жилище. Възразява още, че детето се е адаптирало към живота си
в България. Възразява още, че са налице и пречки по чл. 13,ал.1, б. ”б” от ХК за отказ
за връщане на детето във Великобритания , поради липса на условия за отглеждането
на детето там. Моли жалбата да бъде оставена без уважение.
В о.с.з. жалбоподателят М. М. не се явява и не се представлява.
Ответникът по жалбата Д. М. е представлявана от адв. М., която оспорва жалбата
и моли решението на СГС да бъде потвърдено. Моли да се съобрази депозирания
писмен отговор на въззивната жалба. Претендира разноски по делото, за които
представя списък по чл.80 от ГПК.
Представителят на Софийска апелативна прокуратура прокурор С. счита жалбата
за неоснователна.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт,
намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на
чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение
въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като
служебно има правомощие да провери спазването на императивните
материалноправни разпоредби , приложими към процесното правоотношение. В този
смисъл са дадените указания по тълкуването и приложението на закона от ВКС с ТР
№ 1/2013г по т.д. №1/2013г на ОСГТК- т.1.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и
2
допустимо. Решението е правилно, не страда от пороците посочени във въззивната
жалба и не е постановено в нарушение на императивни материалноправни разпоредби.
Съдът е сезиран с молба от М. М., който заявява, че с ответницата Д. М. имат
общо дете В., родена на ********г. Твърди, че семейството живеело в Англия, в град
Уестънсюпър Меър, под наем. Твърди, че ответницата по време на общото им
съжителство е работила 4 месеца, след което се разболяла от онкологично заболяване.
Твърди, че през този период се е грижил за нея и е работил. Твърди, че детето В. е
записано на училище 2019г. Твърди, че на 03.12.2021г ответницата заявила, че иска да
се върне в България с детето. След сигнал от молителя полицейски органи на
03.12.2021г спрели ответницата. Твърди, че на 06.12.2021г молителят, ответницата и
тяхното дете се върнали в България . Твърди, че ответницата заминала да посети майка
си и от 10.12.2021г молителят загубил контакт с нея. Твърди, че ответницата не се е
явила на летището за полета до Великобритания. Твърди, че ищцата е решила да остане
при майка си, че се е снабдила със заповед за защита от домашно насилие и завела
бракоразводно дело. Твърди, че детето не учи, че майката здравословно не е добре и
трудно се грижи за него. Твърди, че се опасява да не изгуби контакт с детето. Твърди,
че детето е незаконно задържано в България от майка си.
В отговора на искането за връщане на детето В. ответникът пред СГС – майката
Д. М. оспорва искането като недопустимо, поради нарушена процедура. Възразява, че
решението за извеждане на детето от Великобритания е взето от двамата родители, а
решението за оставане в България- след обсъждане и преценка на рисковете и ползите
за неговото развитие. Възразява, че бракът между страните е бил изпълнен с
напрежение, че детето е било свидетел на тормоз върху майката. Възразява, че
молителят е бил наясно, че в България ответницата и детето са при семейството на
жената. Възразява, че молителят се е върнал на 12.12.2021г във Великобритания без да
има нужда. Възразява, че детето започнало училище и е свикнало със средата си в
България. Сочи основание по чл.13, ал.1, б „б” от ХК обуславящи необходимост от
отказ за връщане на детето във Великобритания- наличие на сериозна опасност за
неговото психическо или физическо увреждане.
Исковата молба за връщане на детето В. е депозирана на 18.07.2022г пред
Софийски градски съд.
Фактическата обстановка по делото е правилно установена от
първоинстанционния съд, против нея няма развити въззивни доводи, поради което и на
осн. чл.272 от ГПК съдът препраща към тази част на мотивите на СГС като
мотивировка на собствения си акт.
По делото безпротиворечиво се установява, че детето В. е родено на ********г в
Канада, че първоначално семейството на страните е живяло в Канада, а после – от
2018г се е преместило да живее във Великобритания. Не се спори още, че на
3
06.12.2021г семейството се връща заедно в България и че на 12.12.2021г ищецът се
връща сам във Великобритания.
От представените по делото доказателства се установява, че молителят има жива
майка и няма други родственици. Ответницата има братя , сестри, син и майка и
считано от м.12.2021г двете с детето В. са регистрирани на постоянен и настоящ адрес
в с. ***, област ***.
От представените по делото доказателства се установява и това не е спорно
между страните, че във Великобритания семейството на страните е живяло под наем,
че детето В. е посещавало начално училище.
Представени са доказателства, че през 2019г молителят е работил по трудово
правоотношение и е допуснал нарушение на трудовата дисциплина- явил се е на
работа, миришещ на бира.
Установява се още, че през 2019г ответницата е провеждалва лечение на
онкологично заболяване от което е страдала .
Видно от доклад за домашен инцидент от 03.12.2021г ответницата е направила
опит да отпътува за България заедно с детето В., с което молителят не е бил съгласен.
При извършени полицейски действия по сигнал на молителя полицията е иззела
паспортите на ответницата и детето В.. На 04.12.2021г семейството се явило в
полицейския участък и обяснили, че ще се върнат в България заедно, при което
полицията върнала иззетите паспорти.
Установява се, че след връщането в България ответницата и детето В. са заживели
в с. Чокоба, че ответницата е инициирала бракоразводен процес и се е оплакала от
домашно насилие.
В производството по гр.д. № 5650/2021г по описа на РС-Сливен съдът е издал
заповед за защита по отношение на ответницата и детето В., като е забранил на
молителя да се доближава до тях на разстояние по-малко от 100м и е определил
временно местоживеене на детето при майката. По делото съдът е постановил
решение, с което е прието за установено, че М. М. е осъществил акт на домашно
насилие спрямо Д. М. и детето В. на 03.12.2021г изразило се в дърпане, блъскане,
отправяне на обиди.
Установява се по делото, че ответницата е сключила договор за наем на
недвижим имот в гр. Сливен, както и че детето В. е записано като ученичка пред
учебната 2022/2023г в дневна форма на обучение.
Установява се, че на 25.07.2022г ответницата е сключила трудов договор с
Общиа Сливен- Социален патронаж за длъжността „Разносвач на храна”
В о.с.з. на 10.10.2022г и на 28.11.2022г са изслушани свидетелите Д. В. , В. С. и
Г. М..
4
Свид. В. установява, че е гостувал на страните м.09.2021г и всичко било
нормално, детето било засмяно, ищецът не ходел на работа и двамата ходели да се
черпят.
Свид. С.а, майка на ищеца, установява, че е гостувала на страните при раждането
на детето в Канада, след това през 2017 и 2018г , но след 2019г не е напускала страната.
Установява, че детето растяло щастливо, че бащата се занимавал с него, че детето не се
е оплаквало от баща си. Установява,че веднъж, отдавна, видяла ответницата да удря
детето по главата. Установява, че след 2021г е направила 1-2 опита да се свърже с
детето, чрез ответницата и по съвет на молителя се отказала.
Свид. М., сестра на ответницата установява, че детето е много по-спокойно сега
отколкото при пристигането си. Установява,че тогава детето било вкопчено в майка си.
Установява, че бащата се е обаждал на детето и започвал да говори на английски.
Установява, че В. за първи път идва в България, а ответницата не се е прибирала от 7-8
години. Установява, е ответницата сега работела, а детето ходело на училище, имало
личен лекар и посещавало извънкласни занимания.
В о.с.з. на 28.11.2022г е изслушано заключение на СПЕ, изготвено от в.л. З.-С.,
клиничен психолог, която установява на 03.12.2021г детето е преживяло силен
емоционален стрес, чувствало се е ядосано, преживяло е емоционална травма с
характер на домашно насилие, изразяващо се в агресия на бащата спрямо майката,
която детето е възприело лично, като пряк участник в ситуацията. Според вещото лице
първоначално при среща с бащата по време на изследването детето е реагирало със
страх, безпокойство, страхувало се от наказание за това, че е тръгнало с майката.
Споделяло е , че бащата е имал лошо отношение към нея и майка й. Според вещото
лице поради негативното въздействие от страна на бащата детето е с разколебана
самооценка- поставя въпрос то дали е добро. Според вещото лице детето има страх от
бащата, най-вероятно придобит от изострения конфликт между родителите. Вещото
лице сочи, че отношението на детето към бащата е противоречиво. Заявява
първоначално отрицателно отношение, което лесно преодолява. Според вещото лице
бащата с подаръци обезоръжава детето, държи се манипулативно и му създава чувство
за вина, като му припомня определени моменти от миналото. Между двамата се
постига топло чувство и в края на срещата детето прегръща баща си. С учудване
констатира пред майка си , че тати е мил. При разговор между молителя и вещото лице
тай е споделил тежко негативно отношение към ответницата, като отправените думи
към съпругата му, според вещото лице, са станали достояние и на детето по време на
съвместния им живот и е породила тревога у него. Според вещото лице детето има
стабилна близка връзка с майка си, която за него е източник на сигурност, обич и
доверие. Според вещото лице детето изпитва страх за здравословното състояние на
майка си, което допълнително и непоправимо би усложнило психическото му
състояние при евентуална раздяла. Според вещото лице и при нормални обстоятелства
5
раздялата на дете от майкатата на подобна възраст би довело до негативни емоции-
базисна тревожност, разстройство на привързаността в по-зряла възраст, липса на
стабилна самооценка, риск от поведенчески отклонения.
В о.с.з. на 28.11.2022г вещото лице допълва своето заключение като посочва че
по характер молителят е доминираща личност, изхождащ от позиция, че той
единствено действа правилно. Вещото личе сочи, че крайно негативното отношение на
бащата към майката няма начин да не е станало достояние на детето. Сочи, че
отношението на бащата към детето не е изцяло неправилно/негативно/, но и самото
дете е съобщило за възприети въздействия от страна на бащата, което според вещото
лице говори за неподходящ родителски подход от страна на бащата. За такива
негативни въздействия от страна на майката детето не е говорило. Според вещото лице
детето не възприема бащата изцяло отрицателно, а майката- позитивно, но съобщава за
неблагополучия в отношенията с баща си.
Пред настоящата инстанция е представен препис от решение от 02.02.2023г по
гр.д. № 1677/2022г по описао на РС-Добрич, за което в о.с.з. ответницата заявява,че е
влязло в сила по отношение на постановения развод между страните , но е обжалвано в
останалата част.
При така установените факти съдът прави следните правни изводи:
По допустимостта на производството
В отговора на молбата и в отговора на ВЖ ответницата поддържа възражение за
недопустимост на производството , поради обстоятелството , че молителят е депозирал
молбата си директно пред съда, без да ползва възможността да сезира съда чрез
Министерство на правосъдието, като централен орган по Хагската конвенция за
гражданските аспекти за международно отвличане на деца.
С разпоредбата на чл.7 от Хагската конвенция са посочени правомощията на
централния орган на всяка държава, включително и такива да започнат или да улеснят
започването на съдебно или административно производство с цел да се осъществи
връщането на детето и при възможност , да организират или да осигурят ефективното
упражняване на правото на лични отношения, да предоставят или да улеснят
предоставянето на правна помощ или консултации и др. Т.е. фунциите на централния
орган имат за цел сътрудничество между държави , институции и лица във връзка със
защита интересите на децата и страните в производството. Няма пречка , ако лице
може да упражни правата си самостоятелно, като самостоятелно сезира съд или друг
компетентен орган , да упражни това свое право, а не ползва подпомагащия централен
орган. Според настоящият съдебен състав ползването на помощта на централния орган
– в случая МП- е право , възможност и улеснение на ищеца, но не е форма на
процесуална легитимация, като неучастието на МП в процеса , а организирането на
процеса от самия родител, не води до недопустимост на производството.
6
В същото време съгласно чл. 22а от ЗЗакрД в производствата по Хагската
конвенция съдът може да бъде сезиран от МП или друго лице, направило искане.
Разпоредбата на закона, уреждаща производството по връщане на дете по настоящия
правов ред изрично посочва, че не само МП може да сезира компетентния СГС, но и
други лица имат това право, при наличие на предпоставките на чл.8 от ХГ.
Ето защо, като съобрази цитираните правни разпоредби съдебният състав приема,
че сезирането на СГС директно с молба от бащата на твърдяното за задържано лице не
е процесуална пречка по допустимостта на производството и същото може да бъде
развито по същество.
Неоснователно е оплакването и за това,че идентично с настоящата защита
молителят може да получи и по бракоразводния процес между страните. Въпросите,
които изследват произвадствата по ХК и за развод са различни, както са различни и
последиците от постановените по тези дела съдебни решения. Няма процесуална
пречка да се разгледа молба за защита по Хагската конвенция за установяване дали
дете е било отвлечено или задържано , а брачните отношения между родителите да се
уредят в рамките на брачен процес.
По съществото на спора-
Както е посочил и първоинстанциония съд, за да бъде постановено връщане на
малолетното дете В. във Великобритания по реда на Хагската конвенция следва по
делото да се установи, че детето е имало обичайно местопребиваване във
Великобритания , че е било прехвърлено или задържано в България от майка си в
нарушение на установения начин на упражняване на родителски права, бащата да е
упражнявал ефективно родителски права по време на прехвърлянето или задържането
на детето и да не е дал съгласие за прехвърлянето/задържането на детето в България,
да не съществува опасност от връщането на детето във Великобритания за излагането
му на психическо или физическо увреждане или да не бъде поставено в
неблагоприятна ситуация, връщането на детето да не противоречи на основни
принципи на българското право. Ако молбата за връщането на детето е подадена в
рамките на една година от прехвърлянето/задържането на детето в България не се
дължи изследване на адаптацията на детето в новата му среда и освен това- детето да
не се противопоставя на връщането си, ако е достигнало до степен на зрялост, при
която е уместно да се вземе предвид неговото мнение.
Съдът намира, че по делото не се установяват предпоставките за връщането на
детето във Великобритания.
На първо място съдът приема, че по делото се установява, че след раждането си
детето В. е живяло със своите майка и баща в Канада , а от 2018г – във
Великобритания. Може да се приеме, че обичайното местопребиваване до напускането
на Великобритания за детето В. е било именно в Великобритания. Това е мястото,
7
където детето трайно е живяло, със своето семейство. Това е мястото, където детето е
отглеждано в семейна среда, посещавало е училище. Това е мястото, което е било
център на живота детето.
Напускането на Великобритания като обичайно местопребиваване на детето и
връщането на майката и детето В. в България е станало със съгласието на бащата.
Семейството се е върнало , както се установява, по общо съгласие в България. Не се
установява по делото какво са били решили родителите на В. относно семейния им
живот след връщането в България- дали връщането е временно или завинаги. Няма
доказателства за това, че семейството е имало решение да се върне във
Великобритания- там не са имали дом, работа или средства за живот. Липсват
доказателства и за взето решение семейството да остане и да се устрои в България, така
че липсват доказателства за взето решение на родителите на В. за промяна на нейното
местопребиваване, така че да може да се приеме, че е налице съгласие на бащата за
задържане/оставане/ на детето в България. Безспорно се установява от становищанта и
на двете страни ,че майката на детето не е имала желание да живее повече във
Великобритания и е искала да се върне да живее в България, като е направила опит за
това няколко дни преди семейството да се върне съвместно. От това може да се
направи житейски логичния извод, че семейството е обсъждало въпроса за
местопребиваването си и се е върнало заедно в България. Макар и логичен този извод
не е единствено възможен , поради което съдът не може да приеме за установено
котагорично, че е налице съгласие на бащата местоживеенето на детето да бъде
променено.
Това , което според съда съставлява пречка за връщане на детето във
Великобритания, са противоречивите отношения между детето и бащата, както и
липсата на сигурност в живота на бащата, което да гарантира спокойно, щастливо,
нормално обгрижено детство на В.. Семейството – в частност бащата – няма дом и
препитание във Великобритания, а бащата няма и на кого да разчита на помощ в
отглеждането на детето, ако същото бъде постановено да се върне във Великобритания
и майката не го придружи. В същото време развод между двамата родители вече е
постановен.
Неоспорена е изслушаната и приета СПЕ, изготвена от в.л. З.-С., която сочи
проблематичните отношения между В. и баща й- първоначално демонстрирания страх
от детето, подкупващото отношение на бащата, носещ подаръци, споделенето от
детето свидетелство за обтегнатите отношения между майка му и баща му, ескалирало
до семейно насилие към двете. Безспорна е изградената родителска връзка между В. и
баща й и както сочи вещото лице, отношенията им не са изцяло и само негативни, но
същите са противоречиви, бащата е манипулативен към детето и крайно отрицателен
към майка му, което няма начин да не рефлектира върху детето. В същото време
отношенията на В. с майка й са здрави, пълни с доверие и обич, майката е източник на
8
сигурност. Вещото лице е категорично , че при раздяла с майка си детето би преживяло
травма, която би могла да има последици и в неговото бъдещо развитие като личност.
От така изложеното съдът приема, че за детето има риск както за физическото му
здраве, с оглед с оглед доминантния характер на бащата и несигурността в неговия
живот, така и за психическо увреждане при евентуално връщане във Великобритания ,
разделено от майката, към която е силно привързано .
В интерес на детето следва да се съобрази и обстоятелството , че майката в
България има на кого да разчита на помощ- членове на нейното семейство, че същата
организира живота си така, че да може да даде на своето дете нуждите грижи,
сигурност и обич.
С оглед изложеното съдът приема,че по делото са установени пречки по смисъла
на чл.13,б”б” от ХК за постановяване връщане на детето В. в страната не ноговото
местопребиваване- Великобритания.
След като се установява, че е налице пречка за уважаване на молбата за връщане
на детето във Великобритания е безпредметно обсъждането на останалите
предпоставки по закон, относими към тази молба.
Молбата на М. М. следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна.
С оглед изложеното изводите на двете съдебни инстанции съвпадат.
Първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено, като правилно и
законосъобарзно.
По отношение на разноските:
С оглед изхода от спора право на разноски има въззиваемата страна.
Същата претендира разноски и доказва направени такива в размер на 1000лв-
заплатени за адвокатски хонорар, която сума следва да се възложи върху въззивника.
Предвид изложените съображения, състав на Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 60 от 06.01.2023г, постановено по гр.д. №
7575/2022г по описа на Софийски градски съд,VI брачен състав , изцяло.
ОСЪЖДА М. П. М. с ЕГН ********** да заплати на Д. Д. М. с ЕГН **********
сумата от 1000лв- разноски по делото , на осн. чл.81 вр. чл. 78, ал.3 от ГПК.
Решението е окончателно.
9
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10