№ 11
гр. София, 06.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Г, в закрито заседание на шести
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Албена Александрова
Членове:Нели С. Маринова
Господин Ст. Тонев
като разгледа докладваното от Господин Ст. Тонев Въззивно гражданско
дело № 20211100515274 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 436 - чл. 438 ГПК.
Образувано е по жалба с вх. при ЧСИ У.Д. №38919/19.11.2021 г.,
подадена от длъжника по изпълнението – ИВ. С. К., чрез неговия
пълномощник – адв. Д.М., имаща за предмет отказ от 18.10.2021 г. за
прекратяване на изпълнителното производство по изп. д. №
20138580401154/2013 г. по описа на ЧСИ У.Д., рег. № 858 КЧСИ, с район на
действие Софийски градски съд, постановен във връзка с молба с вх.
№35393/18.10.2021 г. на длъжника за прекратяване на изпълнителното
производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Жалбоподателят оспорва като неправилен и незаконосъобразен отказа
на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство,
образувано и водено срещу него, като посочва, че в периода от м. май 2019г.
до 08.10.2021 г. взискателят не бил поискал извършването на изпълнителни
действия по делото, поради което била настъпила перемпция.
В срока по чл. 436, ал. 3 ГКП от правото си да упражни възражение по
депозираната жалба се е възползвал взискателят по изпълнителното дело –
"М." АД, който излага подробни съображения срещу нейната основателност.
Противопоставя се на доводите на жалбоподателя, че не е поискал
предприемането на изпълнителни действия в период повече от две години,
като изброява действията (поискани, респ. извършени) в периода от
02.08.2013 г. до 01.07.2021 г., сред които и депозирането на 21.10.2019 г. на
искане за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника. Поддържа,
че не са налице предпоставките за перемпция на изпълнителното
1
производство, с оглед на което счита, че жалбата следва да бъде оставена без
уважение. Претендират се разноски и се представя списък по чл. 80 ГПК.
В изпълнение на чл. 436, ал. 3, изр. 2 ГПК съдебният изпълнител е
изложил писмени мотиви, в които, след проследяване в хронологична
последователност на хода на изпълнителното дело, застъпва позицията, че
подадената от длъжника по изпълнението жалба е допустима, но
неоснователна. Изтъква, че не са налице предпоставките за прекратяване на
производството по смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Софийски градски съд след като се запозна с доводите, изложени в
частната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Изпълнително дело № 20138580401154/2013 г. по описа на ЧСИ У.Д.,
рег. № 858 КЧСИ, с район на действие Софийски градски съд, е образувано по
повод на молба от с вх. № 18925/02.08.2013 г., подадена от взискателя - "М."
АД на база изпълнителни листи, издадени на 06.06.2007 г. и 07.06.2007 г. от
РС - Елхово за осъждане на длъжника ИВ. С. К.. С молбата е поискано
налагането на запор върху банкови сметки на длъжника по изпълнението.
На 05.08.2013 г. от съдебния изпълнител е изпратено запорно съобщение
до работодателя на длъжника – "Д.М." ЕООД, получено на 15.08.2013 г., с
което е наложен запор върху трудовото възнаграждение, което работодателят
изплаща на длъжника. На 12.09.2013г. работодателят на същия е известил
съдебния изпълнител, като е признал на основание чл. 508 ГПК за
основателно вземането, върху което се налага запора.
На 10.09.2013 г. на длъжника е връчена покана за доброволно
изпълнение.
От 30.10.2013 г. до 08.05.2019 г. по изпълнителното дело ежемесечно са
постъпвали суми за погасяване на задълженията на длъжника.
Спрямо длъжника по изпълнението се установява, че върху негови
вземания по разкрити банкови сметки в „Б. ДСК“ ЕАД и "У.Б." АД, са били
наложени запори, като с писма, получени в кантората на съдебния изпълнител
съответно на 09.01.2014 г. и 08.01.2014г., посочените банки са признали
вземанията, върху които се налага запор, като са заявили, че същите ще бъдат
изпълнени.
С молба с вх. № 49285/14.07.2017 г. и с молба с вх. № 24918/21.10.2019
г. взискателят „М.“ АД е поискал от съдебния изпълнител извършването на
справка за банковите сметки на длъжника и налагането на запор върху
същите.
С молба с вх. № 19947/28.05.2021 г. взискателят „М.“ АД е поискал от
съдебния изпълнител налагането на запор върху сметките, открити на името
на длъжника в „Т.Б.А.Б.“ ЕАД. На „Т.Б.А.Б.“ ЕАД е изпратено запорно
съобщение с изх. № 16794/01.07.2021 г., което е върнато на съдебният
изпълнител с печат, сочещ, че длъжникът не е клиент на Б.та.
С молба вх. № 35393/18.10.2021 г. длъжникът по изпълнението е
поискал от съдебния изпълнител прекратяване на изпълнителното
производство при условията на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
2
С обжалваният отказ от 18.10.2021 г. съдебният изпълнител е отхвърлил
молбата на длъжника за прогласяване прекратяването на производството по
изп. д. № 20138580401154/2013 г. по описа на ЧСИ У.Д., рег. № 858 КЧСИ, с
район на действие Софийски градски съд, като е намерил, че не са налице
предпоставките по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в едноседмичния срок, определен с чл. 436, ал. 1
ГПК, от надлежна страна и срещу акт на съдебния изпълнител, подлежащ на
съдебен контрол на основание чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК, с оглед на което съдът
намира, че същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
В чл. 433 ГПК законодателя изчерпателно е уредил хипотезите, в които
се стига до прекратяване и приключване на изпълнението. Сред основания,
водещи до прекратяване на изпълнителното производство, е визирано и това
по ал. 1, т. 8 от цитираната разпоредба, където е предвидено, че
изпълнителното производство се прекратява ако взискателят не поиска
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с
изключение на делата за издръжка, като позоваването на жалбоподателят е
именно за реализацията на така посоченото основание. Прекратяването на
изпълнителното производство при условията на чл. 433, ал. 1, т. 8 настъпва по
право с изтичането на двугодишния срок, като постановлението на съдебния
изпълнител се отнася единствено до прогласяване на вече настъпилото при
осъществяване на съответните правно релевантни факти прекратяване.
Прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. "перемпция"
се основава на положението, че движението на изпълнителното производство
е поставено в зависимост от поведението взискателя, от това дали той е
поискал прилагането на определен изпълнителен способ от съдебния
изпълнител, дали е поискал извършване на конкретни изпълнителни действия
в рамките на този изпълнителен способ, дали е внесъл авансово таксите и
разноските, дължими за тяхното осъществяване, както и от това дали е
поискал повтаряне на неуспешно приложени изпълнителни действия или
предприемане на неизвършени такива. С оглед на това отсъствието на
активност от страна на взискателя да отправи искане до съдебния изпълнител
за предприемане на определени изпълнителни действия, продължило две
години, е въведено от законодателя като основание, водещо до прекратяване
на изпълнителното производство. В този смисъл до прекъсване на срока по
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК води самото искане на взискателя за извършването на
определено действие по принудително изпълнение.
При съобразяване на материали, съдържащи се в приложеното изп. дело
№ 20138580401154/2013 г. по описа на ЧСИ У.Д., се установява, че в
настоящия случай поддържаното от длъжника основание за прекратяване на
изпълнителното производство при условията на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК не е
осъществено, тъй като след образуване на изпълнителното производство
спрямо него не се установява да е изтекъл период от две години, през който
3
взискателят да не е поискал извършването на изпълнителни действия.
Видно от материалите по приложеното от съдебния изпълнител копие на
изп. дело № 20138580401154/2013 г., след образуване на изпълнителното
производство по молба от с вх. № 18925/02.08.2013 г., в която е поискано
налагането на запор върху банковите сметки на длъжника по изпълнението,
са предприети редица изпълнителни действия в изпълнение на отправените
до него искания на взискателя, които изпълнителни действия на свой ред
водят до прекъсване на срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК за прекратяване на
изпълнителното производство. Така законоустановеният двугодишен срок за
прекратяване на изпълнителното производство е прекъсван последователно с
налагането на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника,
налагането на запор върху негови банкови сметки, открити в "Б. ДСК" АД и
"У.Б." АД с изпращането на запорни съобщения, както и с постъпването на
плащания в периода от 30.10.2013 г. до 08.05.2019 г. През процесния период,
очертан в частната жалба (май 2019 – 08.10.2021 г.), срокът по чл. 433, ал. 1,
т. 8 ГПК е прекъснат с молба с вх. № 24918/21.10.2019 г., когато взискателят е
отправил до съдебния изпълнител писмено искане за налагане на запор върху
вземанията на длъжника по банкови сметки. От изложеното е видно, че
считано от датата на образуване на изпълнителното дело през 2013 г. не е
изтекъл срок от две години от последното искане на взискателя за
извършване на изпълнителни действия, съответно от датата, на която е
предприето последното по време валидно изпълнително действие.
По изложените съображения съдът намира, че в случая не са налице
предпоставките на уреденото в чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК основание за
прекратяване на изпълнителното производство, на което се позовава
длъжникът по изпълнението. Изложеното обуславя извод за
законосъобразност на обжалвания отказ на съдебния изпълнител да прогласи
прекратяването на изпълнителното производство, което налага упражнената
срещу него жалба на длъжника по изпълнението да бъде оставена без
уважение, поради своята неоснователност.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. при ЧСИ №38919/19.11.2021
г., подадена от длъжника по изпълнението – ИВ. С. К., с ЕГН **********,
чрез – адв. Д.М., с която се обжалва Отказ от 18.10.2021 г. за прекратяване на
изп. д. №20138580401154/2013 г. по описа на ЧСИ У.Д., рег. № 858 КЧСИ, с
район на действие Софийски градски съд, постановен във връзка с депозирана
молба на длъжника по изпълнението с вх. при ЧСИ №35393/18.10.2021 г.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5