Р Е Ш
Е Н И Е № 198
гр.Кюстендил, 06.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският административен
съд, в публично съдебно заседание на тридесети септември две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛЕТА
КАРАМФИЛОВА
АСЯ СТОИМЕНОВА
секретар Лидия Стоилова и с
участието на прокурор Марияна Сиракова от ОП Кюстендил, като разгледа
докладваното от съдия Карамфилова КАНД №178/2020г.,
за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл.63
от ЗАНН във вр.с чл.208 и сл. от АПК.
„К.Б. ЕООД е.К.“ КД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление *** чрез юрисконсулт В. А. обжалва решение
№162/22.05.2020г. на ДРС, постановено по АНД №216/2020г., с което е потвърдено
НП №3/13.02.2020г. на директора на ОДБХ - Кюстендил. Развиват се съображения за
незаконосъобразност на съдебния акт, поради допуснато нарушение на материалния
закон /счита се, че нарушението представлява маловажен случай и следва да се
приложи чл.28 от ЗАНН/ – касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Иска
се отмяна на решението и отмяна на НП. Не се претендират разноски.
Ответникът чрез процесуалния
представител изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендират се
разноски.
Заключението на прокурора от ОП
Кюстендил е за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението
на въззивния съд.
Предмет
на касационно оспорване е решение №162/22.05.2020г. на ДРС, постановено по АНД
№216/2020г. Със същото е потвърдено НП №3/13.02.2020г.
на директора на ОДБХ – Кюстендил. „К.Б.
ЕООД е.К.“ КД *** е санкционирано на основание чл.48, ал.2 от ЗХ /отм./ с
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000 лв. за
нарушение на чл.20, ал.1, т.3 от ЗХ /отм./.
Въззивният съд е формирал
извод за законосъобразност на НП, като издадено при липса на допуснати
нарушения на административнопроизводствените правила по ЗАНН, както и поради
доказаност на нарушението от обективна страна. Изложил е мотиви и за
неприложимост на чл.28 от ЗАНН.
Касационната жалба е допустима –
подадена е от процесуално легитимен субект на касационно оспорване, срещу
съдебен акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния
срок по чл.211, ал.1 от АПК.
В пределите на служебната проверка
по чл.218, ал.2 от АПК не се установяват основания за нищожност и недопустимост
на оспореното решение на ДРС. След анализ на събраните и относими за спора
доказателства и установените факти, отнесени към нормите на ЗХ, касационната
инстанция намира решението и за правилно, по следните съображения:
Производството пред въззивния съд
е образувано по жалба на „К.Б. ЕООД е.К.“ КД ***3.02.2020г. на директора на ОДБХ - Кюстендил, с което
дружеството е санкционирано за това, че на 20.09.2019г. при извършена проверка
в обект за търговия на дребно с храни Хипермаркет „Кауфланд“ в гр.Дупница, ул.“Св.Иван
Рилски“ №96А е извършило следното деяние – пуснало е на пазара храни, негодни
за консумация, а именно: 6 бр. опаковки Био ориз жасминов кафяв, 1 бр. опаковка
био ориз жасминов бял, 3 бр. опаковки био дългозърнест кафяв ориз, 12 бр.
опаковки био елда, които са били с изтекъл срок на трайност. Констатациите от
проверката са обективирани в доклад от извършена инспекция в обект за
производство и търговия с храни. За нарушение на чл.20, ал.1, т.3 от ЗХ /отм./
е съставен АУАН №01794/12.11.2019г., връчен на упълномощено лице съгласно
пълномощно рег.№6683/09.10.2019г. В последствие е издадено оспореното НП.
Правилни са изводите на въззивната
инстанция за спазена процедура при съставяне на АУАН и издаване на НП, т.е. за
липса на допуснати съществени процесуални нарушения.
Деянието правилно е преценено като нарушение
на императивната норма на чл.20, ал.1, т.3 от ЗХ /отм./, забраняващо пускането
на пазара на храна, негодна за консумация от хората. В дефиницията по §1, т.53
от ДР на ЗХ /отм./ „пускане на пазара“ включва дейността на търговеца по
продажба на храните, а в дефиницията по §1, т.34 от ДР ЗХ /отм./ понятието
„негодна храна за консумация от човека“ включва храна, която не е подходяща за
употреба според нейното предназначение вследствие на определени дейности и
състояния, между които е изтеклият срок на трайност. Посочените в НП храни са
предназначени за продажба и са с изтекъл срок на трайност. Не се възприема за
основателно релевираното възражение за незаконосъобразност в аспекта на
неправилно приложение на материалния закон по отношение разлика в понятията
„срок на годност“ и „срок на минимална трайност“. Съгласно чл.2, т.2, б.“с“ от
Регламент (ЕС) №1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври
2011 година „срок на минимална трайност на храната“ означава срокът, в който
при подходящо съхранение храната запазва специфичните си свойства, а съгласно
чл.24 от същия Регламент за храните, които от микробиологична гледна точка са
бързо развалящи се и по тази причина след кратък период от време могат да
представляват непосредствена опасност за човешкото здраве, срокът на минимална
трайност се заменя със срок на годност. След крайната дата на „срока на годност“
се счита, че дадена храна не отговаря на изискванията за безопасност в
съответствие с чл.14, § 2—5 от Регламент (ЕО) №178/2002. Съответният срок се представя
съгласно приложение X, което има за цел да гарантира еднакво прилагане на
начина на посочване на срока на минимална трайност и в което се регламентира
изписването на срока на минимална трайност, срока на годност и датата на
замразяване. Анализът на визираните норми от Регламента като общностен акт с
непосредствена приложимост обуславя извода, че разликата между понятията „срок
на минимална трайност“ и „срок на годност“ е относно вида на стоката –
бързоразваляща се или не. Но и чрез двете понятия се цели предоставянето на
информация за храните на потребителите във връзка с годността им за консумация.
След изтичането на визирания срок храната се явява негодна по см. на §1, т.34
от ДР ЗХ /отм./ и съгласно Регламент (ЕО) №178/2002 на Европейския парламент и
на Съвета от 28 януари 2002 година за установяване на общите принципи и изисквания
на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за
безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на
храните, поради което правилно АНО е санкционирал поведението на търговеца по чл.48,
ал.2 от ЗХ /отм./.
Деянието не представлява маловажен случай
по см. на чл.28 от ЗАНН във връзка с легалната дефиниция на чл.93, т.9 от НК. Обстоятелствата
по неговото извършване не разкриват по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид. Установените храни,
нарушаващи правилата на общностното право, са в немалко количество и от
различен хранителен вид. Нормите, въвеждащи отговорността на стопанските
субекти в хранителната промишленост за коректност и пълнота на информацията,
съпровождаща храните, целят информиран избор на потребителите, поради което
деянията, свързани с тяхното нарушаване са източник на повишен риск за здравето
на човека.
С оглед гореизложеното КАС счита, че
като е достигнал до извод за законосъобразност на НП, ДРС е постановил правилно
и законосъобразно решение. Отсъствието на касационно основание за отмяна по
чл.348, ал.1, т.1 от НПК обуславя извод за оставане в сила на въззивното
съдебно решение.
Съдът не присъжда разноски на ответната страна, доколкото не е доказано със съответния банков документ
плащане на договореното възнаграждение на адвоката, осъществил процесуалното
представителство на ОДБХ – Кюстендил. Видно от представения договор за правна
защита и съдействие възнаграждението следва да се заплати по банков път.
Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК,
Административният съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА решение
№162/22.05.2020г. на Дупнишкия районен съд, постановено по АНД №216/2020г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
ОСОБЕНО МНЕНИЕ
на съдия Николета Карамфилова
Не споделям становището на мнозинството за
законосъобразност на решението на ДРС, постановено по АНД №216/2010г., по следните
съображения:
Намирам изводите на въззивния съд за
липса на допуснати съществени нарушения на правилата на ЗАНН във връзка със
съставяне и връчване на АУАН за неправилни. Разпоредбата на чл.43, ал.1 от ЗАНН
вменява в задължение на актосъставителя да предяви акта на нарушителя, за да се
запознае със съдържанието му и да го подпише. Освен личното подписване на акта,
законът позволява АУАН да бъде оформен при отказ за подписването му от
нарушителя или чрез подпис от пълномощник. В настоящият казус АУАН №01794/12.11.2019г.
е връчен на упълномощено лице, съгласно пълномощно рег.№6683/09.10.2019г. Анализът
на съдържанието на пълномощното води до извод за липса на представителна власт
за действието – връчване и подписване на акт за установяване на административно
нарушение. В този смисъл считам за безспорно установено, че акта не е предявен
и връчен на нарушителя съгласно изискванията на закона. Представеното по делото
пълномощно не се явява годно доказателство за предявяване, подписване и
връчване на акта на лице с представителна власт за посочените процесуални
действия – липсва изрично упълномощаване за подписване и получаване на актове
за установяване на административни нарушения, съставени от ОДБХ - Кюстендил.
Законовите начини за връчване на АУАН са изчерпателно изброени, като водещ е
този на личното връчване на нарушителя. Смисълът на личното връчване и подписа
на нарушителя е същият да бъде запознат със съдържанието на акта и по този
начин да е наясно за какво конкретно административно нарушение ще му се търси
административнонаказателна отговорност. Нарушителят е в правото си да се защити
още в момента на съставянето на акта, а съставянето на акта би следвало да
приключи с подписването му от привлеченото към отговорност лице. Предявяването
и подписването на акта от нарушителя е не само формален, но и съдържателен
елемент. С АУАН се поставя началото на административнонаказателното
производство, като се очертава предмета на доказване на нарушението и участието
на нарушителя в него. От този момент последният е в правото си да организира
защитата си. Липсата на предявяване на АУАН, съгласно чл. 52, ал. 2 от ЗАНН, е
съществен порок, който води до отмяна на наложеното административно наказание.
По изложените съображения, намирам
решението на ДРС за неправилно, поради което следва да се отмени и вместо него
да се постанови друго, с което да се отмени НП №3/13.02.2020г. на директора на ОДБХ
- Кюстендил като незаконосъобразно.